Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


20:50
12.12.2017
Вторник
54.167.44.32


Онлайн: 11
Гости: 11
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Статии


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [110]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


Обкръжаващата среда като огледало

Знам, че подобно съждение отначало звучи много необичайно. Но едва ли обичайността на дадено твърдение трябва непременно да се приема като критерий за верността му. Така наречената обкръжаваща среда в действителност е огледало, в което всеки вижда само себе си. Той никога не може да види нещо друго освен себе си, защото от истинската, обективна, еднаква за всички хора, цялостна действителност той филтрира единствено онова, към което притежава афинитет. Който не осъзнава това, неизбежно стига до погрешни начини на поведение.

Ако сутрин се погледна в огледалото и видя в него лице, което ме гледа враждебно, мога здравата да наругая това лице. Ругатните ми обаче изобщо няма да впечатлят лицето в огледалото. Напротив, то ще започне също да ругае. Няма нищо по-лесно от тази взаимна ескалация, докато накрая не се стигне дотам, че да ударя озлобеното лице в огледалото и огледалото да се счупи. Никой не би започнал такава игра с огледалото в банята, защото всички добре осъзнаваме функцията му на огледало. В ежедневния живот обаче почти всички хора яростно преминават през фазите на описания процес. Борят се с враговете в обкръжението си, с лошите съседи и роднини, с обществото и с какво ли не още.

В действителност, те воюват единствено със себе си. Затова и навсякъде има само победени, но не и победители - кой може да спечели в битката с огледалото. Законът за резонанса и за отражението важи, естествено, както за положителните, така и за отрицателните случаи.

Ако засега, почти без изключение, даваме само отрицателни примери, то това е, защото страданията на хората идват именно оттам. С положителните страни на съдбата си повечето хора и без това се справят достатъчно добре. Ако човек осъзнае огледалната функция на окръжаващия го свят, той би получил неочаквано богат източник на информация. Макар, че в огледалото можем да виждаме само себе си, ние използваме огледало, защото то ни показва части от нас, които без негова помощ би ни било невъзможно да зърнем.

По същия начин и наблюдението на собственото ни обкръжение и на събитията, с които влизаме в конфронтация, е един от най-добрите методи за самопознание. Защото всичко, което ни притеснява от външния свят, показва само, че още не сме се примирили с аналогичния принцип в самите нас. А на човек не му е приятно да се съгласи с това. Но фактът, че някой се възмущава от скъперничеството на друг човек, със сигурност показва, че самият той е скъперник, защото иначе това изобщо не би го развълнувало, не би му пречило. Ако той самият е щедър, какво го засяга скъперничеството на другите. Той би могъл да го приеме като даденост, без да се вълнува и без да се чувства засегнат.
 
Ако разсъждаваме трезво, всички неща са такива, каквито са. Тревата е зелена. Разбира се, че не е немислимо, тя да е червена, но тя е зелена и това сигурно си има своя смисъл. Никой не се възмущава, че тревата е зелена, защото това не засяга никакви човешки проблеми. Че на света има война, е също такъв факт, както и зеленината на една морава. Но войната вълнува духовете; и така започва борбата за мир. Борим се за всичко - за мир, за справедливост, за здраве, за човечност.

Би било обаче много по-просто и по-ефективно да постигнеш мира в себе си. Тук се крие разковничето. Всеки човек е в състояние да промени и нагоди света според своите представи, без никаква борба и без външна сила. Човек трябва само да промени себе си и, о, чудо, целият свят се променя с него. Когато видя в огледалото враждебно лице, трябва само да се усмихна и то ще ми отвърне същото. Напълно сигурно е! Всички непрекъснато искат да променят света, но никой не използва средствата, които единствено водят до успех. Който промени афинитета си, получава нова програма, вижда друг свят.

Всеки човек живее в "свой" свят. Тези светове са толкова на брой, колкото са и хората. Те са само детайли, аспекти на истинския свят, който се движи по железни закони и хич не иска и да знае за хорските призиви към промяна. Именно външният свят е надеждният източник на информация за ситуацията, в която се намираме в момента. Ако човек се научи да се пита за смисъла на всичко, което се случва с него, той не само ще започне все по-добре да опознава себе си и проблемите си, но ще открива и възможности за промяна.

Винаги, когато на човек му се случва нещо, той веднага трябва да си задава въпроса: "Защо се случва точно на мен, точно сега, точно това?" Докато не свикнем да си задаваме тези въпроси, намирането на отговори ще ни бъде трудно. Но и тук майсторство се постига с упражнения и не след дълго можем да се научим да откриваме смисъла на случилото се и да го свързваме със себе си.

В психопатологията има понятие "налудност за отношения", с което се означава характерната особеност на страдащите от шизофрения хора да отнасят към себе си всичко, случващо се по света. На този болезнен полюс на налудността отговаря и положителен полюс, който тук бихме нарекли "мисъл за отношения". Всичко, което се случва, има значение за преживяващия го.

Колкото повече се осъзнава човек, толкова по-добре се научава да подрежда нещата и да търси в тях информация. Така се запазва най-важното изискване - да сме в хармония с всичко, което съществува. Ако това не ни се отдава, трябва да търсим причината в себе си. Човекът е микрокосмос и значи - точно копие на макрокосмоса. Всичко, което възприемам отвън, мога да го открия у мен.

Ако вътре в себе си съм в хармония с различните области на действителността, техните представители от външния свят не могат да ме затормозят. Ако се случи нещо, което ми е неприятно, то това не е нищо друго, освен подканяне вътре в мен да се обърна и към тази област.

Всички лоши хора и неприятни преживявания в действителност са само вестоносци, медии, които правят невидимото видимо. Който разбира това и е готов да поеме отговорност за съдбата си, изгубва страх от заплахите на случайността.

Основна грижа на нашето време е предотвратяването и осигуряването срещу евентуалностите на съдбата. Системите за осигуряване варират от застраховката до социализма и имат една-единствена цел - чрез външни мерки да попречат на намесата на съдбата или да я модифицират. Зад всички тези усилия се крие страхът. Човек се освобождава от страха, когато е готов сам, на собствена отговорност, да се изправи пред съдбата си. Не можеш по погрешка да бъдеш убит, не можеш по погрешка да станеш богат. И двете неща се проявяват, само когато човек е узрял за тях и притежава съответния афинитет. Хората се стремят към богатство, обаче пропускат да се подготвят, да узреят за това богатство. Интересуващите се от езотерика търсят по цял свят истински гуру и най-добрата система, но забравят, че гуруто сам идва при онзи, който е узрял.

Достатъчно е наистина да имаш нужда от нещо и ще го получиш. Много хора със сигурност сами са се уверили в този закон за разни дребни неща. Някога в живота човек се сблъсква с нещо, на чието съществуване дотогава изобщо не е обръщал внимание, дори не го е подозирал. Запознаваш се, например, със специалист по "любовния живот на мравките". И докато още се чудиш, че изобщо има човек, който се интересува от такава странна тема, ето че някой друг съвсем "случайно" ти подарява книга на същата тема. После прочиташ в някое списание за същото или отиваш на гости и установяваш, че твой добър познат, с когото се знаете от години, също се занимава с темата, но преди никога не е споменавал за това.

Зад тази "поредица от случайности", която повечето хора все някога са преживели под някаква форма, не се крие нищо друго освен закона за афинитета или резонанса. Това е сигурният начин да получиш всяка книга, всяка информация, всеки контакт, от който имаш нужда - ако наистина имаш нужда и си узрял за тази среща. Без необходимата зрялост никакво търсене и усилия няма да помогнат.

Който променя себе си, променя света. В света няма нищо за оправяне, но в нас има много. Езотеричният път е пътят на постоянната промяна, на облагородяването на оловото до злато. Мъдрецът е в хармония с всички области на съществуването и затова живее в най-добрия от всички възможни светове. Той вижда действителността и знае, че всичко, което го има, е добро. Не търси повече щастието, защото го е намерил в себе си.



Из "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен
Папка: Статии | Посещения: 686 | Ченълинги
Контакт          54.167.44.32