Магическият поход е свещено пътуване, което отваря наново центровете в мозъка - тайната за оцеляване на жизнената сила. Имало е времена, преди 1500 г. пр. Хр.. когато всички хора били посветени и били наясно със своите вътрешни сили, а това им давало възможност да разгърнат изцяло своето творчество. Някои били посвещавали в свещен воин или танцьор, или девица за свещен брак, или в свещен крал, носител на мощното семе на клана. В онези дни всички съзнавали своята свещена сила - хиротична енергия - която активирала техните взаимоотношения в рамките на съобществото. Тази сила у всеки индивид правела силни и жизнени самите общества, а в наше време обществото е слабо, защото това личностно посвещаване се случва рядко.
В наши дни "воинът" е Пентагона, "танцьорът" се гърчи на видео лентите; свещеният брак е забравен; а усещането на мъжа като носител на семето в симбиотична връзка със Земята и полетата, е изчезнало. Изглежда че здравото общество ще се изгуби, ако не възстановим древната мъдрост, свързана с посвещението, което ще пробуди всеки човек, ще активира неговото усещане за личностно предназначение, за да се даде сила на обществото. Голямо пробуждане на интереса към силите на посвещение започва около 1977, когато е видян Хирон. Въпреки че е имало голямо търсене на силите на посвещение от тайни общества в продължение на двеста години, пробуждането през 1977 е по-важен феномен. Нямам предвид, че се връщаме назад. Ние няма да възвърнем жертвата на свещения крал за отпразнуване на жътвата. Но ще намерим нови начини да осветим нашата работа.
Например един от моите клиенти прави покриви, като благославя къщите, които покрива; друг изгражда камини и благославя огнището в тези домове; друг един е доктор, който усеща своите лечителски сили; а една домакиня благославя местата, които почиства. Хирон управлява процеса на работа, тъй като управлява шести дом. Значението на този процес се определя от крайния резултат. Виждането на Хирон също сигнализира края на патриархата, тъй като нашата женска страна започва да се фокусира върху процеса, докато мъжката ни страна се фокусира върху целите. За жената начинът, по който се извършват нещата, има значение по отношение на крайния изход - силата и властта престават да бъдат крайната цел на всяка активност. Жената потъва в самото съществуване. А за астролозите виждането на Хирон предвещава регенерирането на нашето най-важно умение - посвещаване чрез астрологичната карта.
Ако чувството за личностно предназначение или съдба в рамките на обществото стане отново наше достояние, то може да бъде осъществено само чрез припомняне на истории за нашия произход.

Защо? Защото историите за нашия произход дават на индивида чувство за съдбоносност и свързват отделните членове на обществото. В случая с Хирон историята, която осмисля нашите цели, е походът на Язон в търсене на Златното руно. Според древни източници Хирон посветил Язон и неговите 50 аргонавти (съответстващи на 50-годишния орбитален цикъл на Хирон) да тръгнат на поход за оцеляването на човешката раса, преди около 3500 години. Културата на Егейско море била застрашена по това време от окончателно унищожение, поради постоянните изригвания на Санторини Тера и сега ние сме изправени пред подобен проблем за оцеляването ни, на планетарно ниво. Нашата планетарна ситуация е подобна, защото Егейският регион тогава е бил цивилизованият свят на западния ум, а гръцката цивилизация, която се появила от неговата пепел, посяла западния ум. Историята на Язон е толкова древна, че в гръцки времена вече е била легенда, така че е трудно да възкресим нейната истинска версия. Но тя съдържа толкова много смисъл в наше време, че аз се опитах да я изровя от късните гръцки източници, пречупвайки я през погледа на Хирон. Тя е описана в Глава 4, която може да пожелаете да прочетете за добиване на по-поетичен подход, преди да продължите.

Повечето сривове на култури са се случвали, когато индивидите изгубят чувството си за предназначение, изпаднат в апатия и ежедневното оцеляване става много трудно. Или се случват в разгара на важни климатични и политически промени, когато винаги съществува възможност за голям прогрес или регрес. Сега ние живеем в залеза на патриархата и се чудим какво следва? Някои се питат дали няма да дойде отново културата на матриархата. Тъй като походът на Язон за Златното руно е станал по време на загиването на последната матриархална култура в Егейския регион, около 1500 г. пр. Хр., когато Хирон живеел на Земята според легендата, тази история понастоящем е много важна за нас. Походът на Язон като че ли е бил опит да се възвърнат изгубените древни пътища.

Очарователна е мисълта, че култът към Златния Телец, по време на скитанията на евреите, може да е паралелна история. Думата "златен" е ключът и към двете истории, а това показва промяната от лунната/сребро или женската към слънчевата/злато или мъжката символика. За мен Язон и Мойсей са паралелни архетипове, които излагат противоположни решения. Те представляват митичните дирения във външния свят, докато протича вътрешната трансформация. Ако се настроите на вълната на тези пътешествия, ще видите доколко външната реалност е пропита от символите, които дълбоко активират вътрешното познание. Сякаш мощната вътрешна мисъл създава външната реалност и всичко това изглежда като сън. Както образите приемат ролите, които създават фантастични събития, така новите външни реалности създават нови светове. Или, чувството за колективно предназначение (съдба) е изгубено и участниците започват да се разхождат на сън в един фантастен свят без пътни знаци. Това е основната опасност, срещу която се изправяме при преминаване от Епохата на Рибите в Епохата на Водолея. Пишейки тази преработка през 1992, пет години след като тази книга беше издадена, съвпадите Уран/Нептун съживяват нашето вътрешно познание, което сме загубили заедно с чувството ни за предназначение. Хората са изпаднали в състояние на голямо объркване, след като наблюдавахме повторната поява на хиротичната сила през 80-те и началото на 90-те години.
Аз съм убедена, че Хирон се оказва главният фактор за възвръщане на нашите желания и видения. Тъй като силното влияние на Хирон става все по-очевидно в процеса на работата на лечители, астролози, гадатели и практикуващи енергийна медицина, започваме да разбираме, че само ние можем да формираме нашето бъдеще. Много от търсещите хора си припомнят как да формират реалностите. И така, доколко съдбата на културите се е съдържала в съзнанието от древни времена? Свещеният крал е бил ритуално принасян в жертва в края на седмия лунен цикъл при пълнолуние, около лятното слънце стоене, преди 2000 г. пр. Хр., по време на културата на Богинята. Неговата кръв щяла да натори Земята, Майката, и животът щял да продължи да съществува. Първо той имал една година като съпруг на Богинята, но с течение на времето периодът, през който кралят можел да живее с кралицата или жрицата, която олицетворявала плодовитостта на клана, се удължавал. Съпругът бил жертван на всеки седем години, вместо в края на всяка жътва. Тъй като мъжът придобивал повече власт, вместо съпруга в жертва било принасяно малко момче, а по-късно жертвоприношенията били извършвани с животни. Според Робърт Грейвс, бащата на Медея, Фрикс, взел Златното руно и щял да стане свещен крал. Вероятно той представя времето, когато кралят се е отказвал да бъде пожертван и това било обща тенденция около 1500 г. пр. Хр. Изглежда че Язон бил определен да вземе мантията на властта - Златното руно - и да го отнесе далече от него, а Медея е служила на Богинята и е била против баща си. Почти е сигурно, че и Златният телец и Златното руно са астрологични символи, като Телецът/Бик е съзвездието Телец, а Руното/Овен е съзвездието Овен.

Издирването на Златното руно от Язон е история, свързана с упадъка на хегемонията на Богинята в Егейския регион. Това може да бъде видяно в ролята на Медея. Нейната реалност е изключително контролирана от баща й и с течение на историята засилването на влиянието на Язон върху нея представя ранните етапи от патриархата. Язон бил посветен като свещен воин от Хирон, за да тръгне с Медея, жрицата на Богинята, на това изнурително пътешествие, да спечели властта на Руното и да даде мощ на Богинята, тъй като Егея била разтърсвана от непрестанни земетресения. Язон и Медея свързали силите си с тези на Богинята срещу хаоса и бедствията, но тектоничният катаклизъм така или иначе унищожил света на Егея. Вярата в хармонията и мира, давана от Богинята в продължение на хиляди години, била изгубена и Минойската култура на Богинята в Егея била заличена. Връщайки се към оцеляването, човеците придобили власт. Ако това ви се струва опростено, помислете си само какво би се случило със съвременната мъжка хегемония, ако технологията престане да създава масови екологични или ядрени бедствия. А ако това ви изглежда неуместно във връзка с темата на тази книга, запомнете, че най-дълбокото ниво на лечение се осъществява само когато е налице разрешението на нашите мъжки и женски страни.

Култът към Златния телец съдържа повече информация за промяната в патриархата. И двете истории са от голяма важност за изцелението на собственото ни общество, тъй като нашата култура се корени дълбоко в гръцката и юдео-християнската култура. Култът към Златния телец е късен остатък от Ханаанските обреди за плодородие. След като бил забравен този ритуал, мъжът Бог, Йехова, обявил хегемония над природата. Старозаветната Библия казва, че Йехова дал власт на мъжа (човека) над всички твари на земята. Според някои библейски учени крайното потискане на обредите, свързани със Земята, с появата на староеврейския патриархат се превърнало в основа на юдейските писания и тези доминиращи схващания били пренесени с християнството. Това отричане на връзката с циклите на плодородие през последните 3500 години предизвикало постепенното засилване на екологичните бедствия, които сега са достигнали критични размери. Тъй като Дева, респективно Хирон, управлява екологията, тази криза заема централно място в астрологичните схващания в книгата. Появата на Хирон сигнализира разрешаването на екологичното бедствие, макар че ние сме изгубили връзката си с циклите на плодородието и сме забравили как да живеем в хармония със Земята.
Повече информация за една нова екология намираме в древногръцките легенди, отколкото в юдео-християнските източници, защото древногръцките източници са пра-патриархални. Минойската култура била все още в дълбоко съзвучие със земното плодородие и била пропита от любов към изкуството и красотата. Ханаанската култура вече била обладана от страх и обезпокоявана от скитащи мародери в пустинята, по времето, когато евреите навлезли в полумесеца на плодородието.

Какво намираме ние в това търсене на Златното руно? След като сме потеглили заедно на този поход, ние се сблъскваме с ядосаната Медея, чиято връзка с баща й е разбита, която е предадена от Язон и дори изгубва децата си. Сърцето й е разбито от загубата на нейните идентичности, докато Егея се превръща във врящ котел. Външният свят отразява нейния вътрешен смут. След това Егейската цивилизация била буквално погребана в продължение на 700 години.
Ирационалният страх от жената подхранвал инстинктите за оцеляване на останалите хора, опитващи се да построят наново своя изгубен свят. Тази нова представа се основавала на убеждението в рамките на културата, че жената и плодовитостта трябва да се контролират от мъжа. По това време, когато се появявала гръцката култура, около 800 г. пр. Хр„ Хирон, учителят и посветителят на Язон, както и основателят на Хирониум - лечителски храм в древния свят - си бил отишъл. Той бил заместен от Асклепий, основателят на алопатичната медицина, и тогава се родило лечението с помощта на контрола на човека върху тялото. Пълното изкореняване на природолечението като че ли е нещо нормално в двайсти век, но Хирониума започна да се появява отново през 1977, като почитта към алтернативната медицина отново започна да се възстановява.