Когато акцентираме върху елементите, интерпретацията на астрологическите карти добива ново и по-дълбоко значение - защото по този начин човек работи с действащите специфични жизнени енергии, вместо да се съсредоточава само върху проявленията им във външното поведение и личностните характеристики. Както казахме, всеки индивид, така да се каже, е съставен от четирите елемента. При липсата на един от тях човек не може да съществува, защото тогава ще бъде абсолютно лишен от тази енергия и физически, и психологически. Но елементите, най-силно подчертани в рождената карта посредством планетното разположение и стихията на Асцендента, показват основните енергии и качества, към които човек е съзнателно настроен.
Подобни доминиращи елементи показват с какво сте „в допир”, следователно какви енергии сте способни лесно да оползотворите във всекидневния си живот, както и в кои сфери от жизнената дейност можете да участвате естествено и спонтанно. Елементите, които не са акцентирани в картата, сочат специфични области от жизнената дейност, с които човек не е в съзнателен контакт, така че те показват настройка, която трябва да бъде съзнателно култивирана и развивана, за да може индивидът да участва поне минимално в тази сфера на действие с цел животът му да бъде пълен и комплексен. Много можем да научим за човека, ако просто анализираме всеки явен дисбаланс между елементите в картата му. Често пъти така се разкриват конкретни житейски проблеми, за които човекът не намира обяснение (независимо дали съзнателно или несъзнателно) през целия си живот, и осъзнаването на вродения му дисбаланс ще му помогне да култивира по-значими контакти с онази сфера на дейност, която преди му е била чужда.
Естествено, човек не е в състояние да промени настройката си просто чрез анализ и дискутиране на проблема, но ще успее по-пълно да осъзнае факта, че има сфери на дейност и типове хора, които могат да го научат на нещо извънредно важно за него. По съшия начин индивиди с прекалено силен акцент върху даден елемент в рождената карта са склонни да надценяват тази област от живота в ущърб на потенциала си за цялостност.
Когато анализираме някой хороскоп в търсене на баланса на елементите, обикновено най-доминиращият - но невинаги, - е този на слънчевия знак. След него идват стихиите на Луната, Асцендента и Марс. Следват елементите, в които са Венера и Меркурий, последвани от тези на Юпитер и Сатурн. Стихиите на Уран, Нептун и Плутон имат много малко общо със съзнателната настройка на индивида, макар да сочат несъзнателни фактори, мотивиращи цялото поколение, към което спада конкретният човек. Но поради практически причини елементите, където транссатурнианските планети попадат, при подобни оценки не се вземат под внимание; Трябва да добавя, че елементът на планетата, управляваща Асцендента, и този на господаря на слънчевия знак придават допълнителен акцент, освен ако въпросната планета не е Уран, Нептун или Плутон. Ако например изгряващият знак е Скорпион, елементът на Марс ще има по-голям акцент, но не и този на Плутон - съуправителя на Скорпион. По-специално, разположението по елементи на управителя на Асцендента е толкова важно и има такова влияние върху житейската нагласа на индивида, че винаги следва да го разглеждаме като силно акцентиран. Например човек с изгряващ знак Везни и с Венера в Рак, но без други планети във водни знаци, силно ще се влияе и ярко ще изразява много от качествата, асоциирани с водния елемент. С други думи, подобен индивид по необходимост ще бъде мотивиран от емоционални потребности, от подтика да изразява чувства и привързаности и от съчувствената природа на Рака. Това би било вярно дори ако Слънцето и Луната, както и Асцендентът, попадат във въздушни знаци.
Фокусирането върху елемента на управителя на Асцендента дава на практикуващия астролог прозрение за един от доминантно мотивиращите подтици на индивида, което лесно може да бъде отминато, ако човек просто събира броя планети в един и същи елемент и им придава съответната тежест в определянето на доминиращата настройка спрямо стихиите. Много астролози произволно използват гореописаната практика и така получената неакуратност на съжденията им ги кара да търсят всякакви „езотерични" причини, за да обяснят наблюдаваните характеристики на клиента, с когото работят. Както винаги в астрологическата практика, ако човек наистина научи основите и разбере динамичната им функция на равнището на енергийното изразяване, то рядко ще се налага да разчита на някоя от милиардите вторични техники, които привържениците им толкова възхваляват.
Пример за силата на елемента, където управителят на слънчевият знак попада, може да доизясни този метод. Правих хороскоп на жена, чиито Слънце, Луна, Венера, Уран, Юпитер и Меркурий бяха в Овен. Естествено, правилно би било да предположим, че подобен човек ще е олицетворение на огнени характеристики. Но ако обърнем внимание на факта, че Марс, управителят на Овен, се намира в Риби (при това е единствената планета във воден знак), лесно ще опишем тази личност като нечувствителна и егоцентрична по модела на Овена, фактът, че „диспозиторът" на всички планети в Овен е във воден знак, смекчава изражението на огнените качества на Овена и оцветява себеизразяването на личността с чувствителност, която обикновено липсва у хора с изброените планети в Овен.
Когато анализираме баланса или дисбаланса на елементите в някой индивидуален хороскоп, не бива да правим прибързани обобщения. Един фактор може да промени изражението на цялото енергийно поле - ето защо съм привърженик на тезата, че астролозите, които само събират броя планети във всеки елемент, следва да погледнат по друг начин на тази практика и честно да признаят нейните ограничения и склонността й към необосновани заключения. Идеалното, което трябва да търсим при оценката на стихийната акцентираност в дадена карта, е поне някаква настройка към всеки елемент. Това ще ни даде възможност да постигнем балансиран подход към живота и способност да участваме непосредствено във всички сфери на опита. Естествено, малко хора имат такъв идеален баланс, а липсата му не бива да бъде оценявана като задължително отрицателна черта в подхода на този човек към живота. Хората могат да компенсират липсите и слабостите си, съзнателно да култивират качествата и настройките, които им липсват по рождение. Балансът на елементите трябва да се разглежда по-скоро като ръководна линия за по-нататъшен растеж, а не като фактор, който по необходимост ограничава пожизненото себеизразяване.