Концепцията за кармата, като причина за реинкарнацията на душите, дава на астрологията пленителните нюанси на есенцията на живота. Всички ние сме тук, за да учим своите уроци. Ние преживяваме различни опитности, така че можем да придобием разбирането, което накрая ще ни доведе до нашата еволюция. Без опитности няма израстване. А нашите опитности са фокусирани чрез точката на осъзнаване, която възприемаме чрез асцендента. По този начин ние научаваме за нашето място в света чрез всичко това, което трябва да се филтрира през личността.
Понякога уроците са изключително трудни за научаване. Всъщност можем да установим, че преживяваме подобни опитности в продължение на години, преди да успеем да ги свържем с това, което сме приели от външната среда. Всеки път, когато научаваме един кармичен урок, животът става по-лесен; защото повече не е необходимо да носим тежестта на информацията, емоциите или възгледите, които са били част от този урок. По тази причина ние не само сме нетърпеливи да научим каква е нашата карма, но също искаме да открием начините, така че ефективно да научим уроците, които душата иска да разберем. Една от причините, поради които толкова много хора срещат трудности с кармичните си задължения, е защото в действителност съществуват два различни типа карма.
От една страна, съществува лична карма. Тя е съставена от минали грешки (от минали животи) или недоразумения в мисленето, чувствата или действията, които душата е пренесла като утайка, която трябва да бъде избистрена в този живот. На същия принцип действията, предприети в настоящия живот, също ще ни засегнат сега. И в двата случая това се отнася до личната карма. Съществува друг вид карма, която прочутият психолог Карл Юнг нарича „карма, която обективно се пресъздава". В този случай Юнг намеква за обективните действия на една обективна вселена. Това, което разбираме под "Божи дела", каквито са необичайните атмосферни условия, редките събития или дори обективното движение на планетите, всичко това действа според причинно-следствените закони, които наричаме карма. В този смисъл кармата не е лична, дори хората обективно да са засегнати от нея. Така ние виждаме, че животът отчасти се състои от индивидуалните опитности, които преживяваме по пътя на личната еволюция, обективните опитности, които ние виждаме, когато ги разкрие вселената.
Модните увлечения са отличен пример за колективна карма. Те са лични само за хората, които ги създават, или за тези, които може би извличат полза от отзвука на създадената вълна. Всички други хора, които са примамени от променящите се модни течения, от година на година или от десетилетие на десетилетие, си позволяват да бъдат лично повлияни от колективната карма, съществуваща в света.
Някои хора силно се повлияват от това, което другите мислят за тях. Тези хора се опитват да впечатлят себе си, получавайки одобрение от другите. Естествено това обръща точката на осъзнаване, като измества техния център към другите. Техните личности се превръщат в продукт на външни влияния. Когато това стане, лесно се вижда как някои хора преживява трудности по отношение на идентичността, егото или връзката им с Аза. По-важното е въздействието, което такива идентификации оказват върху способността да контролираме нашата карма.
Ако личността с поставена в центъра на външните обстоятелства на заобикалящата я среда, тогава се появява опасността от идентифициране с колективната карма. По този начин индивидът приема в себе си много от това, което му подсказва външното съзнание. Неговата вътрешна същност е повлияна не само от променящите се увлечения във външния свят, но също и от променящи се обичаи и традиции във вечноизменящото се общество. Когато е популярен определен стил на обличане, той се чувства задължен да увековечи тенденцията и т.н. Ако не осъзнае това, той може лично да бъде увлечен от промените в универсалното съзнание, което само го отдалечава от собствената му лична карма В този случай жизненият стил може лесно да се превърне в "да не остана по-назад от другите" или да полагаме много усилия, съревновавайки се с това, което не ни конкурира лично. Ако човек използва действието на своя асцендент по този начин, на практика става невъзможно дори да узнае каква е неговата карма и да почувства подтика за нейното осъществяване. И когато си помислим колко много индивиди живеят живота си "наопаки", не е толкова трудно да разберем защо еволюцията на вида е толкова непреодолимо бавна!
Когато точката на осъзнаване е правилно разположена обаче, става по-лесно за човек да разбере дефиницията на Юнг за обективната колективна карма като сцена, върху която се разиграва пиесата на личната карма. Асцендентът може да ни предпази да не участваме в карма, която не е необходимо да изживяваме, тъй като не е наша, и може да ни насочи към точно определените мисли, действия или съзнание, които ни помагат да изживеем нашата лична карма.
Във всяка човешка същност има личност и душа. Понякога душата като че ли спи, тъй като все още не е пробудена за своето духовно предназначение. В тези случаи личността действа доста безсмислено, подобно на корк, носещ се по водното течение на ежедневната емоция. Когато душата се пробуди за своето предназначение обаче, животът не е същият. Напротив, всичко, което преживява личността, е отражение на един по-грандиозен замисъл, на едно по-висше съзнание и на дълбокия смисъл на личностната реализация в рамките на обективното цяло. Какво е това, което кара душата да се пробуди? Лунните възли символизират житейските уроци на индивида, които трябва да бъдат научени с цел душевно израстване. Те всъщност символизират връзката на душата с Божествения план. По този начин линейната посока (или опозиция) между Северния и Южния възел се превръща в пряк път към прогреса от миналото през вечноразвиващото се настояще към вероятностите на бъдещето. Все пак едно е да знаеш уроците си в живота, а съвсем друго е да ги разбереш. Човечеството, като проява на желанията на Бог, е една неосезаема концепция и като такава е трудно да се възприеме от индивида. Все пак възможността за личностна еволюция, за усъвършенстване на Аза и окончателния апогей на личността е това, което интригува нашите сетива достатъчно, за да бъде импулс за еволюцията на човека според вселенската йерархия. Когато обаче говорим за индивида, трябва да има пресечна точка между възвишените стремежи на съзнанието и способността за действие в условията на светското обкръжение. Възлите трябва да бъдат проводник, който действа така, че душевните уроци да бъдат преживени и демонстрирани тук, на Земята.
Останалата част от картата предоставя тази възможност. Различните планетни разположения и аспектите между планетите показват потенциала на индивида. Те всъщност са неговият житейски план. Планетните аспекти в рамките на картата помагат индивида да се установи в пространството. Природата на тези аспекти определя ценностната система, така че той може да разбере количествената и качествената характеристика на своя потенциал. Лунните възли го свързват с трансцеденталното качество на вечното време. Картата трябва да работи в контекста на това, което подсказват възлите. Потенциалът на индивида е насочен по пътя, който ще донесе на неговата душа най-добрата възможност за еволюция, която той би могъл да постигне. Ако картата не се разглежда по този начин, човешкият потенциал няма да има определена рамка, в която да се прояви. Личностният потенциал ще се разпилее в области, които или нямат смисъл за вътрешната същност, или почти не допринасят за стимулиране на човешката еволюция. Картата се превръща просто в контейнер, в който се събират душевните потребности. Връзката между Лунните възли и картата може да се нарече дремещия потенциал, който се насочва по определен път. Все пак липсва една връзка. Индивидът може да знае уроците, които трябва да научи чрез своите Лунни възли и може дори да е във връзка с потенциала, който притежава за овладяване на тези уроци, посредством планетните енергии и положения в картата. Той обаче все още има нужда от съществен контакт с външната среда, ако тези уроци са част от неговата връзка със света, в който живее. Тази трета връзка се осъществява посредством асцендента. Тук индивидът може да изрази посоката на своята душа (Лунните възли) чрез потенциала, който притежава (планетни разположения и аспекти) на ниво, което самият той може да разбере в рамките на неговото ежедневие. Асцендентът се превръща във вратата, през която накрая се проявява всичко онова, което индивидът е и се стреми да бъде.