Вече споменахме теорията на Юнг, че кармата обективно се пресъздава. Това е лесно да се разбере, ако осъзнаем, че за всяко дадено място, за всяко време на деня е възможно да се начертае хороскоп. Ако направим карта за изгрев Слънце, тя ни показва нюанса (или качеството), който ще се разкрие през останалата част от деня на това място. Ние можем да узнаем какво ни предлага обективно вселената за всяка дадена област, по всяко време. За да видим как действа това, ще обсъдим една примерна карта: нека да предположим, че в някакъв ден, на някакво определено място. Слънцето изгрява на пет градуса от Близнаци. Ние можем да начертаем хороскоп с асцендент на пет градуса в Близнаци. Използваме домова система с еднакви домове, където (всеки връх започва също на пет градуса) изгряващият знак ще се променя на всеки два часа Тази карта ще представя това, което обективно се намира в универсалното съзнание за този определен ден Споменахме по-рано индивида, който наблюдава себе си през очите на другите. За такъв индивид тази обективна карта ще действа като негов център за деня, докато неговата карта се завърти по колелото, променяйки характера на преживяванията и изявите на всеки два часа в синхрон с външния, космически часовник. За да видим как действа това, нека да разгледаме някой, който има изгряващ знак Телец. Но вместо да разберем как да използваме асцендента правилно, като точка на осъзнаване, чрез която се проявява потенциалът за душевен растеж, нека си представим, че този индивид се опитва да намери себе си под въздействието на външни сили. Този начин да се живее отвън, гледайки навътре, означава, че на всеки два часа от деня неговите мисли, чувства, емоции, действия и даже преживявания ще бъдат продукт на начина, по който неговата карта е стимулирана от това, което идва от колективното съзнание.

За да видим как действа това, да се върнем на нашата карта с асцендент в Близнаци. При изгрев Телец е в дванайсети дом. За да опростим нещата, нека да приемем, че изгревът става приблизително в 6 ч сутринта. Тъй като този индивид има Телец на асцендента, взаимоотношенията му с неговата среда между 6 и 8 сутринта се определят от неговия асцендент в дванайсети дом на обективната мунданна карта (с асцендент Близнаци). Така през тези два часа индивидът може персонално да се идентифицира с обкръжението, с мислите и чувствата на уединение, с вътрешното съзерцание, което е основното качество на дванайсети дом. През следващите два часа (когато Рак идва на асцендента в обективната мунданна карта) знакът Телец се придвижва към единайсети дом. През това време (от 8 до 10 сутринта) индивидът може да се стреми към приятелско общуване. През следващия период от два часа (от 10 до обяд), когато Лъв е изгряващ знак в обективната мунданна карта, Телец се придвижва към десети дом. Индивидът може да преживее по това време нещо, свързано с кариера, престиж и социално положение. С течение на деня асцендентът в обективната карта продължава да се променя. А знакът, който съответства на рождения асцендент на индивида (в случая Телец), продължава да се появява в различни домове. Какво означава всичко това? Ако неговата точка на осъзнаване е разположена в центъра на това, което предлага обективната мунданна карта, на всеки два часа той ще бъде буквално друга личност. Цялата му карта, включително и Лунните възли, следват посоката, по която асцендентът се придвижва към различните домове от обективната мунданна карта. В резултат той е неспособен да добие контрол върху живота си. Поредица от безсмислени преживявания могат да превърнат цялото му съществуване в продукт на вечнопроменящата се среда. Съвсем естествено е за един лист да бъде отвян от вятъра. Но е съвсем неестествено това да стане с някой, който притежава интелигентност, чувства и способност да еволюира.
Ако някой позволи животът му да бъде насочван по този начин, тогава неговите възгледи му подсказват да се съгласи с хората, които не се съгласяват едни с други. Неговите мисли му позволяват да преживее повече, отколкото е способна да разбере вътрешната му същност. И неговите действия могат да се превърнат в безсмислена поредица от нямащи връзка помежду си преживявания.
Ако, от друга страна, индивидът осъзнае правилната връзка между Лунните възли, останалата част от картата и асцендента и разбере, че асцендентът е вратата, през която личността филтрира вътрешната същност, когато влиза в контакт с външния свят, тогава характеристиката на живота приема друг нюанс. Нека да обсъдим как рождената карта се свързва с подвижното колело на домовете в обективната мунданна карта за дадения ден. Ще използваме същия пример; обективната карта започва с асцендент Близнаци, докато картата на индивида има асцендент Телец. Асцендентът в мунданната карта ще се променя на всеки два часа както преди. Разликата този път е, че ценностната система или точката на осъзнаване се определя от вътрешността на личността, а не от външните обстоятелства.
Житейският възглед на индивида с асцендент Телец е конструктивно творчески. Този индивид се стреми да гради неща, които имат значение за него. Определянето на същността на човека и изграждането на самоувереност посредством красота, форма, хармония, пари и придобивки се превръща във фокусна точка на личностното изживяване. По реалистичен начин този индивид може да постигне това благодарение на богат избор. Той може да се наслаждава на хармонията на музиката, на красотата в рисуването, на изграждането на обекти, които символизират здраве и комфорт, или на всякакви земни дейности, които дават чувство на вътрешна сигурност. Нека да допуснем, че този индивид е художник, който се стреми да изгради и развие стил, изразяващ всичко, което той чувства във вътрешната си същност. Нека отново да предположим, че рисуването, което би могло да е продължение от минал живот, е крайната цел, избрана от неговата душа, за да достигне своя Северен лунен възел. В този случай Лунните възли са насочили неговия потенциал към асцендента, чието влияние той избирателно трябва да филтрира през обстоятелствата и преживяванията в света, което ще го доведе до неговото истинско предназначение. Сега, когато разглеждаме връзката между този индивид и начина, по който неговата лична карма (рисуването) се смесва с колективната карма на външната среда, ние разполагаме с една твърде различна картина.
Сутринта, между 6 и 8 часа (допускайки, че изгревът е в 6ч. за нашия пример), индивидът ще е под влияние на асцендент Близнаци във външния свят. Това означава че всичките му потребности по отношение на рисуването ще се проявят през този двучасов период чрез качествата на Близнаци. Така той може да прекара времето си, мислейки иска да нарисува, съзерцавайки идеите, които би искал да изрази, разбирайки връзката между нещата, които вижда и способността му да ги пресъздава. Ако той би опитал да рисува през това време, неговата картина щеше да съдържа много разбиране, свързано с чувствата, които идват от асцендента Телец. Два часа по-късно, в 8ч. сутринта асцендентът в обективната мунданна карта ще е в Рак. А емоциите, които познава, но с които не може наистина да влезе в контакт, приемат топлината и чувствителността на Рак. През това време външната среда предлага емоционална интуитивност, сензитивност и творческата продуктивност, необходими за просперитета на художника.
Ако индивидът с изгряващ Телец рисува през това време, неговата картина ще бъде в по-голяма хармония с всичко, което се опитва да изрази. Два часа по-късно, когато асцендентът в обективната карта се премества в Лъв (образувайки квадратура с асцендента Телец в рождената карта), той може да се почувства неудовлетворен от неспособността си да постигне проявата на грандиозната мощ, която чувства във външната среда. Ако остане в защитния филтър на своя асцендент, той бързо може да осъзнае разликата между себе си и изменящите се външни енергии, които чувства. Правейки това, той разбира, че неговата рисунка по начало не е била предназначена да се съревновава с външните творчески сили, които усеща във вселената: тя по-скоро е израз на всичко, което се е излъчвало от самия него. Ако се опита да рисува под влияние на асцендента в Лъв, той би могъл за известен период от време да се добере до великите творчески сили в универсалното съзнание. А това вероятно ще се прояви в крайния продукт. Но тъй като той действа от дълбочината на своята вътрешна същност, той никога не губи от поглед тази отправна точка. Така, независимо от изгряващия знак в обективната мунданна карта по различно време от деня, той все ще е художник. По различно време от деня качеството на неговата изява ще се променя, тъй като приема различните качества на различните асценденти. И въпреки че определена част от външното съзнание е готова да нахлуе в него, тя се филтрира, защото той използва правилно действието на своя асцендент. Като художник той избира да приеме онези качества от природата, които дават възможност за неговата вътрешна същност. В същото време той може лесно да филтрира всички други дребни неща, тъй като не са част от неговата цел. По този начин той може да чувства и живее във връзка със своята среда, без да изгуби точката си на осъзнаване. В течение на дните, месеците и годините индивидът разкрива намерението на своята душа в рамките на колективната, универсална душа на човечеството. Неговите рисунки може наистина да са принос за човечеството, тъй като той определено се е добрал до съществуващите творчески сили във външното съзнание. И никога не се е губил в този процес.
Тогава въпросът да загубиш или да намериш себе си - който е толкова важен в търсенето на смислена идентичност - наистина зависи от това, какво използва човек за отправна точка. За да видим обратната аналогия, индивидът който живее отвън, гледайки навътре, и се идентифицира с изменчивите вълни на универсалното съзнание, се чувства подтикнат да постигне всичко, което чувства, че преминава през него. Но тъй като той не е в контакт с вътрешната си същност, не може наистина да изрази своята творческа сила. Той може да почувства една идея в обективното съзнание, но миг по-късно тя изчезва и той се разстройва. Тези повтарящи се мислени асоциации, формирали се чрез такъв вид идентификация, може да доведат индивида до един празен начин на живот.
Когато средата се превръща в център на нашия кръг, неминуемо преживяваме карма, която не е наша. Ние се идентифицираме персонално с мисли, чувства и действия, които са вън от нашия личен център. Нашите животи могат да бъдат поредица от непоследователни действия и преживявания, които са чисто проявление на променящите се енергии, които чувстваме в етера. Междувременно нашите животи могат да бъдат в пълен безпорядък, тъй като "крясъкът" на потребностите на вътрешната същност не е чут. Множеството нива на индивидуалност са толкова сложни, че за да проникнем в тях, ще ни трябват буквално години. Ако гледаме отвън - навътре през този многопластов филтър става почти невъзможно да узнаем или последваме потребностите на нашата вътрешна същност. Когато хората живеят по този начин, те сами трябва да се научат как да следват своето намерение. Тъй като личността е толкова сложна, с толкова многобройни филтри, които могат да не дават достъп на хората до самите тях, ние трябва да приемем, че същият този механизъм е достатъчно мощен, за да ни задържи вътре в самите нас. Художникът, за когото говорихме преди, осъществява своята карма, защото това е неговата карма, не защото външната среда му казва какво трябва и какво не трябва да прави за дадения ден. Той възприема света като нещо, което може да бъде нарисувано, защото неговата вътрешна същност изобразява всичко. По този начин неговият живот е продължение на това. Ако точката му на осъзнаване е била прикрепена към променящите се асценденти на универсалната среда, тогава всеки час и всеки ден нямаше да е свързан с това, което се излъчва от вътре. В един момент той ще притежава едно качество, в следващата минута друго, без дори да има някаква връзка с предишното. Той ще има чувството, че неговият живот е някак си извън контрол. Но индивидът, който остава в рамките на своята карта, никога не изпитва такова объркване. Кармата на света може обективно да се пресъздава през цялото време и да продължава да действа вечно за всеки индивид. Така ние можем да изпълним много по-лесно задачата да осъществим собствената си карма, без да се забъркваме в колективната карма на другите или в променящите се мисли на променливия свят.
Тогава можем да видим как действа асцендентът като кармична врата. Той филтрира и защитава вътрешната същност, фокусирайки хората върху това, от което наистина имат нужда и пренасочвайки ги от това което не им е необходимо.