Когато индивидът е свързан с Аза посредством този процес на обитаване, съвсем естествено е да израсне. Но ако човекът гледа отвън навътре, процесът на индивидуална еволюция се задържа, защото кармичният поток е насочен в грешна посока. Споменахме преди някои от негативните влияния, които идват като резултат от идентификацията с външни обстоятелства. Най-важното от тях е това, което се случва, когато твърде много колективна карма прониква през асцендента, който не е в състояние да разграничи избирателно това, което трябва да влезе. Когато вътрешната същност е погълнала твърде много, то трябва да бъде разтоварено някъде, тъй като потенциалът на индивида може да се задоволи само с ограничено количество вложена енергия. Излишъкът трябва да бъде някак си освободен посредством част от картата, която няма да възпрепятства индивида. Южният възел се оказва естественото "сметище" за такъв излишък от вложена енергия. Тъй като универсалното съзнание непрекъснато провокира чувството за прогрес и движение напред у индивида, който се идентифицира с това, излишната информация и вложената енергия, филтрирани през Южния възел на картата, се придвижват по посока на миналото. Тъй като голяма част от тях се движи в тази посока, индивидът установява, че е отклонен като с магнит от своето настоящо предназначение, каквото и да е то. Така той се опитва да поеме повече информация, за да наелектризира отново настоящето, но колкото повече поема, толкова повече информация изтича към Южния възел. В резултат той създава един порочен кръг и той продължава да наелектризира миналото, което той се опитва да преодолее.
В този случай индивидът установява, че сегашното съзнание, погълнато от външната среда, продължава да дава енергия на миналото, което той се опитва да освободи. В резултат отново се провокират някои нежелани навици. Съзнателните и несъзнателни спомени от детството (и дори от други животи) могат да бъдат провокирани от всичко, което човекът чувства, че може да му помогне да се придвижи напред. Колкото повече поглъща той от универсалното съзнание, толкова повече трябва да се връща назад към миналото, за да се опита да разбере прилива, който залива настоящето. Ако индивидът се опита да се придвижи напред, той поглъща повече. Човекът, който се опитва да намери своята идентичност, буквално моли душата да повтори миналите уроци, защото личността е завладяна от настоящето. Преживявайки живота по този начин, индивидът може да прекара много години в опити да учи неясни уроци, които може никога да не го доведат до процъфтяване и реализация.
Ако, от друга страна, точката на осъзнаване е вътре в индивида, способността да избира потока, който влиза и излиза от асцендента, му дава възможност да избегне прекалената провокация от външната среда. Тогава Южният възел може да действа като защитна клапа, освобождавайки излишъка, докато Северният възел може да усилва картата.
Когато мислим за потока на живота, може да имаме предвид символа на водата - която винаги трябва да тече от високите към ниските места. При това естествено обстоятелство благосклонният Северен възел "излива" смисъла на своите уроци надолу през потенциала на картата (и личността), която тогава може да действа смислено. Кармата е по-лесна, защото индивидът не върви срещу себе си. Когато се идентифицира с външната среда, може да възникне такава борба в Аза, че индивидът наистина "дава на късо", замръзвайки в травматичната точка на миналата карма. Така той действа и реагира както винаги с правел (независимо от начините, по които е провокиран неговият асцендент), поради миналата колективна карма, която вече е преживял. Независимо как е преживявал минали травми, той се надява всички настоящи и бъдещи преживявания да се подчинят на неговите методи: изградил е мислени и емоционални структури за това, какъв е светът и връзката му с него. Всъщност, тъй като гледа на себе си отвън навътре, той може да прецени реалността, така че да му пасне, защото фактически е единственият човек в нея.
По-лесно е да се возиш на кораб, отколкото да го управляваш. Човек не се нуждае от компас или познания по навигация, за да се носи по вечноизменящото се течение. Ако човек добие способността да плава в миналото по този начин, ще има силна тенденция за повторение. Когато това се случи, личността се опитва да управлява душата. Това, което прави този начин на живот толкова изтощителен, е, че личността се изгубва в колективната карма на външната среда. Пътят на душата се изгубва. Важно е да си спомним, че ако индивидът иска да расте, да се разгърне и да еволюира, именно душата трябва да управлява личността, а не обратното.
Разбираме, че всеки асцендент притежава конструктивни и деструктивни качества. Това, което винаги е било трудно да се разбере, е причината, поради която някои хора използват своя асцендент по непродуктивен начин. Можем да разберем това като осъзнаем, че личността винаги ще действа конструктивно, когато е контролирана от душата, която я насочва. Личността често ще действа негативно, когато чувства, че е контролирана от външната среда, която не предлага нито защита, нито посока.