Съществуват три основни нива на съзнание. Възможни са стотици или хиляди други нива на съзнание в рамките на тези три нива, тъй като преживяванията и възгледите са многоаспектни.

Първо, съществува така нареченото "инстинктивно съзнание". На това ниво житейските опитности не се основават толкова на мисленето, колкото на инстинктивните импулси, които са активирани в името на оцеляването. Животното инстинктивно ще заобиколи дървото, за да не се блъсне в него, защото природата го кара. То не е мислило предварително, нито ще се "поздрави" за това, че е използвало този инстинкт успешно, за да оцелее. Много от нещата, които правим като човешки същества, също се основават на инстинкта. Много от движенията на тялото и понякога необясними начини на поведение се основават изцяло на инстинктивното съзнание. Да разчитаме обаче напълно на него, означава да сведем способността на човека да мисли до нивото на животинското съзнание. Човечеството има възможността да преживее друго ниво на съзнание, което ни помага да се издигнем над нуждата да разчитаме изцяло на инстинкта.

Второто ниво на съзнание е "самосъзнанието". На това ниво индивидът възприема света и всички опитности от гледна точка на субективната реалност. Той вижда Аза като една отделна и обособена същност, съдържаща се в рамките на личните мисли, идеи и спомени, с които той се идентифицира. В това съзнание ние се опитваме да намерим нисшия Аз. Ние виждаме идентичностите на другите като уникални различни форми на изява, които за нас може да са обект на подражание или съревнование. Ние виждаме живота като безкрайна поредица от предизвикателства, успехи или поражения, сред които трябва по някакъв начин да отстояваме онова, което има смисъл за нас. Практически сме отговорни за мненията и възгледите на тези, с които контактуваме. И тъй като съзнанието е ориентирано към Аза, трябва да защитаваме собствените си възгледи. На това ниво на съзнание става трудно за индивидите да виждат себе си, защото, когато се опитаме за миг да стъпим извън нашата персонална идентичност, ние се изгубваме в персоналните идентичности на другите. Тъй като гледаме на нещата чрез самосъзнанието, не можем да погледнем отвъд "Аза".

Третото ниво на съзнание е така нареченото "свръхсъзнание". На това ниво ние имаме способността да се издигнем над изискванията на персоналния Аз. Идентичността идва от душата и нейните взаимоотношения (не само с другите души, но също и с душата, която управлява всички останали). Можем да видим връзката с колективната карма от позиция, която е над отделната самоличност. Когато използваме израза "да прекрачим себе си", за да видим нещата от по-добра гледна точка, ние имаме предвид способността да предадем нашата лична власт върху самосъзнанието. Хората могат да възприемат нисшия Аз посредством Висшия Аз. Те могат да разберат безполезните мотиви, които действат на по-нисшите нива на съществуване, без да се въвличат в ситуации, които биха ги отклонили далече от тяхната истинска божествена природа.
Свръхсъзнанието предполага разбирането, че Азът може да бъде уникално обособен от всички други идентичности във вселената и въпреки това, по един много специален начин, да бъде еднакъв с тях. На това ниво индивидът не изоставя персоналната си същност или намерение заради другите, нито пък се опитва да види себе си през очите на другите. На него не му е трудно да разбере, че животът напомня на еволюционна стълба. Стъпалото, на което стои друг човек, може да е друго ниво на съзнание. Лесно му с да позволи на другите да се разгърнат в собствения си диапазон. Не е необходимо да завиждаме на индивидите, чието съзнание е над нашето собствено.

Способността, човек да остане отвътре на асцендента не означава затваряне, изолация или заключване на персоналната идентичност в уединението на интимното индивидуално самосъзнание. Напротив, това означава разбирането, че всеки индивид притежава потенциала за всичко което може да бъде постигнато в живота.

Дао Дъ Дзин казва, "Добрият минувач не оставя следи"

Индивидът може да "преживее" света, без да търси себе си в него. Индивидът, посредством енергиите в неговата карта, е една цялостна същност. В състояние на свръхсъзнание инстинктите действат съвсем естествено - Азът е толкова съзнателен, колкото би могъл да бъде в своя егоцентричен източник. Свръхсъзнателната част от всеки човек е способна да възприема Аза (и инстинктивното съзнание) посредством едно по-висше и по-смислено чувство за цел. Благодарение на това индивидът знае, че всичко онова, което търси, постепенно се разкрива в самия него. Външната среда не може да му даде чувството за Аза, което той вече има. Тя го изкушава във всички посоки и често го кара да разпилява и разсейва собствената си цялост. Самият Исус е казал: "Аз съм в този свят, но не съм от него".
Тези внимателно подбрани думи ни показват как можем да разграничим действието чрез колективната карма и нашата опитност в този свят - но не като клони на дървета, растящи в чужди градини. Свръхсъзнанието означава гордост от нашата естествена душевност и въпреки че малко хора са постигнали наистина това ниво на съзнание, възможността да го преживеем съществува за всички нас.
Всеки от нас притежава определен талант и способност. Всички ние имаме естествената благословия, която Бог дарява на човечеството. В този смисъл ние не се различаваме един от друг. Само ако се стремим да получим благословията на другите, можем да изгубим фокуса върху това, което наистина е предназначено за нас. Семето ще порасне, защото това е "Божа работа". Човекът ще израсне, независимо доколко се съревновава с другите. Ако стои на вратата на асцендента, неговата еволюция ще бъде продукт на собственото му семе и крайният изход ще бъде чистото родословие на неговото съзнание, вместо това на хибридно растение, което няма своя идентичност.
Самосъзнанието притежава силна склонност да подтиква Аза към съревнование с другите. Понякога, когато гледате картата, е лесно да разберете как се използват енергиите. Този вид разбиране обаче с по-скоро отражение, отколкото истински образ. Когато човек действа отвътре, преценките на свръхсъзнанието изместват самосъзнанието и индивидът е в състояние да управлява, контролира и учи своята личност, вместо да бъде нейна жертва. Когато се постигне това, цялата същност на индивида започва да се пренастройва, така че да действа чрез висшите вибрации, които създават едно по-удовлетворяващо преживяване.