На първо ниво на проработка на Сатурн човек изцяло игнорира намеците на съдбата и иска до край да вкуси плодовете на външната свобода. Тук нивото на вътрешна дисциплина е равно на нула и човек може да бъде накаран да свърши нещо само с външен натиск...На това ниво човек не е способен на каквото и да било усилие над себе си: и всички сатурнови ограничения преодолява като негативни влияния или изчаквайки, свил глава между раменете си, или опитвайки се отчаяно да се бори със съдбата си...но при всички случаи съвършено не разбирайки и не приемайки необходимостта да погледне в себе си и да промени някак отношението си към света. На това ниво проработка на Сатурн е характерна подмяната на неговите функции с принципа на Марс, т.е. вместо доброволно приемане на ограниченията и самовглъбяването, човек започва активно да се бори с текущите обстоятелства и фактически със съдбата.

На второ ниво на проработка на Сатурн човек започва да взима самостоятелно участие във формирането на своето отношение към съдбата...тук човек разглежда зова на съвестта си не като досадни пречки, а като указания за своето несъвършенство и чувства необходимост от вътрешно самоусъвършенстване. За това ниво е характерно общо, често смътно усещане на лична отговорност пред света...и за живота си, който трябва да изживее, свършвайки нещо съществено.

На третото ниво на проработка на Сатурн с човека стават качествени изменения. Преди всичко в него се появява...еволюционно съзнание, чувство за собствената си съдба като едно цяло и пряката и връзка със съдбата на останалите. По-нататък той забелязва, че неговото вътрешно състояние пряко влияе на всяка негова външна дейност и успеха на неща, които на пръв поглед нямат нищо общо с това. Оказва се, че за всяко целенасочено действие е нужно вътрешно разрешение, различно от желанията (Луна), волевия импулс (Слънце) и от притока на сила и енергия (Марс)...На това ниво човек се учи да слуша полифонията на вътрешните гласове...и частично да осъзнава кои от тях се отнасят към висшето и кой към низшето АЗ...това вече не е примитивно потискане на "низшите" инстинкти, а осмислено изучаване и много по-конструктивна и хармонична съзнателна перестройка на подсъзнанието...

На четвърто ниво на проработка на Сатурн човек вижда кармата толкова добре, че разбира решението на какви вътрешни проблеми (свои и чужди) е необходимо за решението на външните. Сега основната работа върви във вътрешния свят, а събитията във външния се явяват просто знаци на правилност и успешност.....неговото въздействие на външния свят и хората винаги външно е незначително, но тази малка енергия тече на такива високи вибрации, че може да трансформира най-дълбоките структури на подсъзнанието и частично да развърже много тежки кармични възли...Това е нивото на висок светец, основната работа на който се извършва в душата му, директно свързана с високи егрегори...