На първо ниво на проработка на Хирон вътрешният живот се възприема като хаотичен, но любим набор от чувства, емоции, желания, потребности и намерения, който има достатъчна ценност само по себе си и по отношение на всяко свое частно проявление. Човек не знае какво ще възжелае след 10 минути и какви намерения ще има утре, но изобщо не протестира срещу това, защото всичките му вътрешни импулси са органично негови.

На това ниво човек не усеща никаква връзка между вътрешния си свят и външната реалност, която на места му изглежда агресивна и враждебна, а на места-дружелюбна и богата, но съвършено нежива и статична субстанция. Екологично съзнание на това ниво отсъства, въпреки че при поразена дева на човек може да му е неприятно петното мазут върху собствената поляна.

Неприятните вътрешни чувства и гласът на съвестта ске приравняват към отрицателните въздействия на средата, т.е. човек лично, естествено, ги отчита, но се старае да избягва примерно като комари, а доколкото нивото на вътрешна честност е невисоко, най-често ги изтласква в подсъзнанието.

Духовността се възприема като абстрактна религиозност (конкретната молитва нищо не дава, вярата е чисто ментална) или като социално-културно развитие.

Хирон умее да натиска и да се игнорира действието му е трудно; но на първо ниво на неговата проработка за голям успех може да се счита дори признанието за съществуване на вътрешен свят, например-конфликт в душата, немотивиран от съвестта.

На второ ниво на проработка на Хирон човек усеща психиката си като сложно образувание и чувства противоборството и взаимодействието на различни сили в душата си и понякога може да им припише знак (т.е. да отчете като прогресивно или ретроградно развитието), но често не знае как да се справи със самия себе си. Низшето Аз коварно се крие, понякога като че нарочно подценява силата си, понякога преструвайки се на висше, а друг път-което е пък съвсем непонятно-встъпва с висшето в съюз - пита се срещу кого?

На това ниво човек вече отчетливо иска да се развива духовно, но все още трудно може да разбере сам себе си и главно-не умее да отличава вътрешните си импулси от транслираните чрез общественото подсъзнание, съществуването на което той може и да признава, но трудно усеща в себе си.

На това ниво се появява екологично съзнание, т.е. човек започва да се усеща като част от биосферата и не може вече спокойно да гледа изсъхващите езера и течащите нефтени реки.

Действието на Хирон вече не се разглежда като хаотично и деструктивно; човек разбира, че протичащото в и извън него следва да се възприема като определени указания. Общото усещане след успешна хироническа преработка е примерно следното: човек става вътрешно по-диференциран, но и по-единен, защото се появяват нови връзки, и външният свят също става по-единен, защото се откриват връзките и общите принципи на съществуването, които по-рано дори не е могъл да си представи; силно се променя и развива и менталната картина като цяло, в частност се осъзнава ролята на религиозността.

На третото ниво на проработка на Хирон човек вече достатъчно добре разбира вътрешния си свят и нивото му на вътрешна честност напълно стига да демаскира низшите програми, преструващи се на висши. Конфликта между висшето и низшето Аз практически изчезва и човек се заема вече не с революционни, а с еволюционни начини на развитие на вътрешния си свят, а война обявява на програмите в подсъзнанието си, императивно транслиращи общественото подсъзнание, което на този етап се явява чужд момент в психиката.

Във външния живот човек добре (макар и не винаги) забелязва следите на кармичните програми и разбира, че главната цел на външния живот е вътрешното му развитие и усъвършенстване и че каквото и да прави, няма да може да се ориентира във външния живот, без да разбере вътрешния. Светът сега изглежда съвсем различен и човек усеща живота не само в хората и животните, но и в растенията и неживите предмети. Той усеща общуването на първо място като обмен на енергия и информация, неподдаваща се на директен словесен изказ. Сега той вижда земята като жива, даваща живот и страдаща от грубо отношение.

На това ниво той вижда връзката между вътрешния и външен живот толкова ясно, че разбира какви точно усилия трябва да направи върху себе си, за да реши един или друг външен проблем, понякога дори некасаещ го лично. Едновременно вижда границите на своите възможности и винаги чувства, че не работи той, а стоящият зад него егрегор; освен това за него става очевидно съществуването и на другите егрегори и тяхното влияние над света, макар и още лошо да ги диференцира.

На четвърто ниво на проработка на Хирон човек възприема външните трудности изключително като проекция на вътрешните си проблеми. Едновременно тези вътрешни проблеми отиват в такива дълбоки пластове на подсъзнанието му, които директно са свързани с големи (в частност социални) егрегори и фактически човек, занимавайки се със себе си, влияе пряко на световната карма.

Във външния живот неговата енергетика е толкова силна, че просто появата му или незначително вмешателство имат далеч стигащи последици; впрочем обикновено не разрушителни, тъй като той добре вижда кармата и не създава излишни кармични възли.

На това ниво човек е добре запознат с егрегорите и вижда под влиянието на какъв егрегор се намира друг човек в момента. Той може при желание да изземе това управление за известно време дори и от най-силния егрегор и да направи така, че душата на този човек да долети до него и да поговори с нея. Субективно това се преживява като силна медитация, откровение или незабравим разговор. Това е нивото на национален или световен учител, светец или пророк.