На първо ниво на проработка на Лунните възли съзнанието и подсъзнанието на човек напълно са съгласувани с обществените, за него е характерно крайно повърхностно, макар и догматично отношение към традициите. Типично отношение към новото е повърхностно - скептично, с привкус на презрение или високомерно недоумение. Вътрешният свят се развива без участие на съзнанието и в основни линии чрез натрупване на впечатления и преживявания; осмисляне на миналия опит няма, вътрешния и външен свят са напълно статични и хаотични.

На второ ниво на проработка на Лунните възли човек вече може понякога да формира гледна точка на някои събития от настоящето в тяхната връзка с миналото и бъдещето, без да залага на социалната щампа.

Той признава необходимостта от вътрешно развитие, но още изобщо не е в състояние да го управлява. Идеята за развитие съответства на сатурно-юпитерианския принцип за изработване на вътрешна дисциплина и концентрация на вниманието (южен възел) и разширение на сферата на интереси и дейност (северен възел). Но все още връзката между вътрешно и външно развитие (на човека и на обществото) и през ум не му минава.

На третото ниво на проработка на Лунните възли човек съществено се отдалечава от социалните щампи, има собствени възгледи. На това ниво се формира собствено индивидуално отношение към всички текущи явления на социалния живот, които сега се делят на нови и обичайни не в съответствие със стандартите на общественото съзнание, а на основата на лична интуиция. Това означава, че човек се включва към социалния егрегор в началото в ролята на чист наблюдател, проследяващ динамиката на развитие на обществото. Такива хора са публицисти, модерни писатели, понякога видни обществени деятели. Те виждат връзката между минало, настояще и бъдеще и последното рядко ги сварва неподготвени.

Във вътрешния си живот такъв човек знае кои подсъзнателни програми са отживели и кои са още актуални и в известна степен се учи да управлява тяхното взаимодействие с останалата психика.

На този етап се проявява обстоятелство, съвършено незабележимо преди: връзка между трудностите на личното развитие и социалното. И човек започва да осъзнава смисъла на принципа на двойнствеността. Той вижда връзката между вътрешното си развитие и живота във външния свят и почти конкретен занаят му става търсенето на собственото му място в еволюционния процес.

На четвърто ниво на проработка на Лунните възли човек добре вижда социалната карма и нему е открит вътрешния смисъл на процесите и явленията, протичащи в обществото. Това са национални пророци и духовни учители. На това ниво човек може да влияе на развитието на социалните процеси, при това не толкова с непосредствени външни действия, а с директна работа в егрегора. Разположението на възлите в дневната и нощна полусфери ще укаже къде му е по-удобно да работи във външния свят и къде директно с егрегора.

Във вътрешния живот на човек протичат качествени изменения, той започва да усеща опита на предишните си превъплъщения, може в общи линии да предвиди бъдещето си, понякога с голяма точност.