Шести дом, домът на Девата, определя подчинените, слугите, инструментите за работа. Този дом говори за здравословното състояние, за болестите, за проблемите, за медицината, за научните интереси. Управителят на Дева и шести дом е Меркурий, планетата на ума.

Защо планетата на ума управлява дома на слугите? За да покаже, че не само слугите трябва да бъдат управлявани разумно, но и самият ум трябва да бъде управляван като слуга. Защо планетата на разума управлява дома на здравето? За да покаже, че от състоянието на разума зависи здравословното състояние. Когато човек владее своя ум, тогава болестта не поразява човека. Когато човек е слуга на ума си, тогава болестта е господар на човека.

Меркурий е двойствена планета и Дева е двойствен знак. Двойствеността е присъща на човешкия ум. Умът е способен да бъде положителен или отрицателен, той е способен да заема своето или чуждо място. Девата знае колко добре е, когато умът заема своето място и се подчинява във всичко. Не бяга напред в бъдещето, не бяга и назад в миналото, а скромно и точно върши своята работа в настоящето. Това е истинският положителен ум: той прави това, което е нужно и след това замълчава, за да не пречи. Той не се безпокои за работата ден и нощ, превръщайки човека в някакъв робот.

Девата знае колко е неприятно, когато умът забрави, че е подчинен и започне да се разпорежда с всичко. Девата вижда колко мъчителни проблеми създава умът, когато се опитва да ръководи всичко. Умът ръководи така, че решавайки един проблем, създава още десет. Опитвайки се да се справи с десет проблема, той се разкъсва на стотици части. Забелязвайки дреболия в проблема, умът не е в състояние да я реши, защото не я вижда като цяло. Неспокойният болезнен ум разрушава здравето на душата. Когато умът не е слуга, а стопанин, тялото се разрушава от болести. Колкото са повече болестите, толкова по-силно се безпокои умът, опитвайки се да ги излекува, и колкото повече се безпокои, толкова по-силни стават болестите.

Мъдрата Дева разбира, че самият ум е причина за проблемите. Тя не обвинява обстоятелствата за своите неприятности. Девата разбира, че трябва да познае своя ум и да го постави на мястото му. Но как да познаеш ума си? Девата си задава този въпрос, защото не й е чужда науката, не й е чужда философията.

Девата може да изучи своя ум по два начина. Първият е, когато Девата мисли за своя ум, анализира го, създава теории, различни системи и нива на класификация. Тя класифицира мислите и посоките на мислене. Девата разбира своя ум на части и дава название на всичко и всяка мисъл е поставена в рамката на квалификация. Но независимо от този съдържателен подход, проблемите не изчезват. Проблемите получават своето название, но страданието остава, както и да го наречеш.

Девата се убеждава, че този път не й позволява да погледне директно истината. Невъзможно е умът да бъде изучен с помощта на ума. Да изучаваш ума с помощта на ума означава да гледаш на едно обусловено явление със също толкова обусловени очи. Да гледаш на света през призмата на обусловеното знание означава да не видиш реалността на света. Лещите на старите знания изкривяват новостта на реалността.

Умът, мислещ за ума, не може да излезе от границите му и да види истината, защото е направен от същото тесто.

Как тогава да познаеш ума без изкривявания, без никаква предубеденост? По какъв начин да го направиш? Девата си задава този въпрос и рано или късно намира отговора. Умът трябва да се познава с тази способност за постижение, която се намира отвъд неговите предели. Отвъд пределите на привичния разсъдък, отвъд пределите на всички известни символи и слова, има една особена чувствителност, особена съзнателност.

Тази съзнателност притежава свойството никога нищо да не натрупва. Тя просто вижда настоящето, но нищо не говори и не натрупва в себе си никакви знания. Когато Девата познае своя ум с окото на чистата съзнателност, тя ще види ума си такъв, какъвто е.

Девата вижда ума си като движение на множество мисли. Всяка мисъл иска да бъде стопанин. За някакъв миг може и да успее и тя нарежда да се направи това и това. Но в следващия миг възниква нова мисъл и нарежда да се направи съвсем друго нещо. Ако внимателно се вгледате в своя ум, там ще откриете хаос. Мисли в конфликт, стремежи за противоречие и няма безметежност, няма здраве.

Разумът на Девата разделя реалността на множество малки части, съобразно броя мисли, така че всяка мисъл може да се почувства господар на тази малка част. Но частите не са самодостатъчни. Задачата на частите е да служи на целия слят ансамбъл. Но Девата не може да обедини всичко в единна идея, в единен изпълнител, защото се подчинява на своя ум.

Когато Девата се ръководи от своя разсъдък, тя се тревожи само за дреболиите, грижи се само за частиците.

Девата е майсторка на дреболиите от битието, на частиците от битието. Умът на Девата не обича цялото. Умът на Девата съди сърцето за това, че то е цяло.

Девата като лекар лекува само отделни части и органи на тялото. Но здравето е здраве на целия организъм. Истинският лечител лекува целия човек. Но Девата не може да обхване единното във всичките му взаимовръзки.

Девата се нуждае от медитация. Медитацията ще я научи да вижда цялото като единство на всички части. Медитацията ще превърне Девата във велика лечителка.

Кое качество на Девата има отношение към нейната медитация? Качеството на разграничаването, което пречи или помага на медитацията. Когато Девата само това прави, да разграничава обектите на външния свят, това пречи на нейната медитация. Медитацията е виждане на цялото, а как да видиш цялото, когато всичко е разделено? Но когато Девата прокара граница между своето мислене и себе си, ако остане отстранен наблюдател, това ще й помогне в медитацията. Медитацията е осъзнаване на своята отделеност от всичко наблюдаемо.

Когато не се отъждествяваш с частта, виждаш цялото.

Има наука за това как естествените качества на зодиакалните знаци им помагат в медитацията, позволяват им да намерят оптимални за тях методи и направления по духовния път. Тази нова наука все още няма институти, където да бъде преподавана, но вече са се появили хора, които искат да я изучават и въплъщават в живота.

Когато Девата използва своите разнообразни таланти за медитация, тя се развива духовно. Девата се освобождава от диктата на ума, поставя го в подчинено положение. Щом Девата е научи да отделя себе си от своя ум и мълчаливо да наблюдава неговата работа, без да се намесва, тя е осъзнала, че е господарка на своя ум. Стопанката стои по-високо от своето стопанство.

Стопанката е господарка на стопанството. Девата е господарка на разума. Девата управлява разума като мъдра владетелка. Девата знае, че разумът е необходим и по пътищата на битието и в дреболиите на бита. Но също така знае колко проблеми и болести възникват, когато слугата се представя за господар, когато разумът се представя за същността на човека.

Девата осъзнава, че разумът е изключителен инструмент, когато е управляван от мъдрата ръка на майстора, но става мерзък стопанин, когато издевателства над човека като над роб. Разумът като верен слуга е залог за здраве. Разумът като лъжлив стопанин е сигурна болест. Така можем да опишем в резюме Девата.

Всичко, казано за Девата, важи и по отношение на човека, в чийто хороскоп е акцентиран шести дом.