Число 1 (тоест дъга 360° = 0°) символизира Абсолюта, потенциалната възможност. Ключови думи за този аспект - ПРОЯВЛЕНИЕ и ТВОРЧЕСТВО. Планетите, които се намират в съвпад, като че ли са затворени в черна кутия (символ на Абсолюта), който може да даде най-неочаквани ефекти в резултат на различни външни въздействия. Тези ефекти са свързани разбира се, с принципите на планети в съвпад, домовете и знаците, където те стоят, и техните останали аспекти.
Не всеки човек е способен на творчество в тесния смисъл на думата и на ниско ниво това и не се има предвид. В този случай, в областите на живота на човека, на които влияе съвпада (тоест в домовете, където той стои, управлява и аспектира) ще се усеща творческото начало на самия Абсолют. С други думи - човек, който не усеща в себе си нищо особено, интересно и още повече оригинално или творческо, толкова по-малко ще попада в различни нестандартни ситуации, ще се среща и взаимодейства с хората в непривични за себе си условия, когато на никого (в това число и на Абсолюта) не е известно предварително как те (и той) ще се държат. Не е изключено, че на самия човек никак да не му е весело и даже безинтересно, а дори - мъчително, тревожно и напрегнато. На обкръжаващите обаче винаги ще им е интересно да узнаят в каква история е попаднал в последно време дадения човек.

Марс като Управител на Съвпада дава на този аспект сила и енергия на проявление, които особено се чувстват в съдбата на хората със стелиуми, тоест множествени съвпади. Съвпадът, това е вариант на творчество на Абсолюта, когато от Него никъде не можеш да избягаш. Ако съвпадът се активира, човек чувствува неимоверно налягане (отвън и отвътре) и търси пътища за избавление от него - това е онова нещо, което се нарича творчески мъки, или родилни мъки, които съпътстват всяка проява на Абсолюта, тоест оформянето и материализацията на една от Неговите потенциални възможности. Ако съвпада стои хармонично или е проработен, то тези мъки могат да бъдат представени във вид на напрежение според силите. Ако съвпадът е ранен и не проработен, са възможни стресове и трагедии.
Заедно с това, казаното не означава, че съвпад е аспект обезателно свързан с външна проява на сила - последното се отнася само до съвпадите на активните планети: Слънце, Марс, Юпитер, Плутон, Меркурий, Хирон и Уран. Съвпад на планети с вътрешно проявление - Луна, Венера, Сатурн, Нептун, както и с надира и Десцендента, означава енергия от съвършено друг род - дълбочина на потъването, сила на вътрешното сцепление, интимна връзка.

Венера като намираща се в Заточение при Съвпада символизира това, че направлението и смисъла на всички прояви на Абсолюта се явява световната хармония, в частност любовта и красотата. Често това не се вижда веднага и изисква значително ниво на еволюционно съзнание, за да може да се разбере. Този венериански оттенък на съвпада може да се усети при проработване на аспекта. На ниско ниво на проработка, когато още не е преодоляна неговата марсова грубост, влиянието на Венера говори за възможности за социално взаимодействие: енергията на съвпада привлича към човека всеобщото внимание и дава определена власт над хората, която отначало много трудно може правилно да се управлява. Чисто астрологически може да се каже, че проработката на съвпада върви по пътя на преодоляване на първично силното, но грубо марсово пряко въздействие на планетите в съвпада една към друга в направление към венерианско сътрудничество и взаимна адаптация.

Слънцето като намиращо се в Екзалтация при Съвпада дава оттенък на императивност в проявите на този аспект във външния и вътрешния живот на човека. На високо ниво на проработка на аспекта планетите в съвпад практически стават проводници на волята на Абсолюта в Неговия императивен вариант, когато съпротивлението срещу тази воля е невъзможно.
На ниско ниво императивността на съвпада се отнася към отработването на взаимодействие на едната планета с другата. То протича по такъв начин, че принуждава човека към определена инициатива и волеизявление с цел регулиране на това взаимодействие. (Реално човекът, може да не знае за съществуването в своята карта на дадения съвпад, но неговите действия и инициатива в реалността му фактически ще бъдат отправени именно към това). Например, съвпад на Луна и Венера означава, че първоначално тези планети буквално са се хванали една в друга. Животът обезателно ще постави човека в такива условия, когато ще му се наложи мъчително да разделя в своето подсъзнание чисто социални и семейни програми на поведение, което и ще означава проработка на съвпада, тоест в дадения случай, необходимото диференциране на функциите на Луна и Венера.

Сатурн като намиращ се в Падение при Съвпада дава на този аспект на ниско ниво на проработка елемент на дезорганизираност, силно хаотично и ирационално-непредсказуемо начало, което само след продължителна проработка може да стане конструктивно-творческо. Това е свободата на млада енергична маймуна, която печата на пишеща машина, или човечеството, което изобретява атомната бомба или се намесва в генетичния код. От друга страна, грубите опити да се сдържа енергията на съвпада, сатурново-твърдите намерения да се направи конструктивна и управляема на ниско и средно ниво водят към взрив - външен и вътрешен, с катастрофални последствия за подсъзнанието.
Тук е необходима постепенна и много внимателна проработка, основана повече на компромиси и уговорки, отколкото на пряк натиск и ограничения. Успехът идва не по-рано, от времето когато човек вижда част от своята кармична програма, в която може да бъде реализирана потенциалната енергия на съвпада. Само тогава последната може да се освободи конструктивно и да освети значително по-голям участък на кармата (личната, възможно е и груповата), отколкото може да се надява човек.
Ето защо дълбоката проработка на съвпада дава разбиране на кармичния смисъл на съответстващите планетни принципи в личната и груповата карма и умението да се направлява енергията на двете планети заедно в необходимото направление. Да се достигне това не е леко, особено при стелиум от три или повече планети, тъй като хаотичните сили на множествения съвпад са необичайни, даже ако в него присъства Сатурн (въпреки, че в последния случай част от скритата енергия на съвпада се замразява, влиза навътре и е достъпна само при достатъчно самовглъбяване и вътрешна дисциплина).

На първо ниво на проработка на съвпада основно се усеща влиянието на управителя на този аспект, тоест Марс. Човек чувствува върху себе си силата на взаимодействие на планетите в съвпад, но тя за него е съвършено неуправляема, що се отнася до външни събития или вътрешен живот, емоционални или ментални реакции. Нещо повече - на това ниво човек, като правило не може да диференцира за себе си принципа на тези планети. Това води до силно огрубяване на психиката, в частност - възприятията, вътрешните преживявания, външната мотивация и конкретното поведение. На това ниво съвпадът означава не синтез, а здраво залепване на чужди, съвършено неадаптирани един към друг принципи на планетите. Ако една от планетите в съвпад е отчетливо по-силна от другата, то тя през по-голямата част от времето твърдо ще потиска нейния принцип, ще го подчинява на себе си. Понякога - обратно: не за дълго напълно ще и се подчини (ефект на "махало"), най-често с катастрофални последици, в които впрочем може да се опитаме да видим творческия почерк на Абсолюта, който произвежда опит над дадения човек.
Например при съвпад на Слънце с Меркурий на първо ниво на проработка неразделимо са смесени волята и външните императиви с рационалното мислене. Ако в дадения момент Слънцето е по-силно, то мисленето е насочено към външните обстоятелства, тоест човек, сам без да разбира защо, ментално се подчинява на всичко, което произтича с него и рационално оправдава всички свои волеви импулси, фактически без да ги контролира и коригира. Ако обратно, Меркурий е по-силен, то волята на човека ще бъде напълно подчинена на неговите ментални съображения и програми и ще му се струва, че това се отнася и до външните императивни обстоятелства. Всички те се контролират и управляват от неговия собствен или, в краен случай, чужд разум. Но във всеки случай на човека му се струва, че неговата воля и разум са единни, което се явява грубо заблуждение.
Тогава подсъзнателното усещане е дискомфорт във всякакви ситуации. Когато този съвпад е активен в дълбината на душата си човека не се доверява нито на своя (нито на чужд) разум, нито на волята си и не вярва във възможността от удовлетворителното им прилагане във вътрешния или външния свят.

На второ ниво на проработка на съвпада човек започва да диференцира принципа на планетите в съвпада и обръща внимание на неадекватността и неестествеността на външните и вътрешни ситуации, които по идея изискват включване на една планета, но реално активират и двете. На това ниво човек не е в състояние да противостои на силите, които активират и двете планети едновременно. Той се старае да съгласува единия и другия принципи на тези планети и да регулира съотношението на силите им, като подчинява едната планета на другата в съответствие със своите цели. На това ниво се усеща влиянието на планетата в заточение, тоест Венера. Тя дава благоприятни възможности за търсене на общ език, на който могат да се договарят често изглеждащите като несъвместими планетарни принципи. На второ ниво взаимодействието между планетите в съвпад вече не е толкова агресивно и деструктивно. Първо - проявява се уважение към принципите на суверенитет и цялостност на другата планета. Второ - принципът на военен диктат на силната планета над слабата се заменя с маса за мирни преговори.
Нека разгледаме например съвпада на Слънце с Луна. На първо ниво на проработка на съвпада при този човек ще бъде устойчива илюзията за единство на неговата воля и желанията на подсъзнанието. Това дава целеустремен егоизъм при силна Луна и обратно - безотговорно подчинение на потребностите на тялото на вътрешна или външна воля при силно Слънце.
На второ ниво на проработка на съвпада човек забелязва, че неговата воля и инициатива вече твърде бързо и енергично откликват на най-малките капризи и желания на егото, и отчасти отрегулира тази връзка. Поне докато не концентрира своите инициативи изключително върху проблемите на поддържане функционирането в биологична и социална среда. От друга страна, в ситуациите, когато Слънцето е по-силно от Луната, човекът може да ограничи своята воля, например, да защити от нея физическото си здраве.

На трето ниво на проработка на съвпада човек вече ясно диференцира принципите на планетите в съвпада и се учи да управлява енергията на този съвпад, като я направлява в нужната посока. Ако на второ ниво постижение се явява съблюдаване на принципа на ненамеса в чуждите дела и отсъствие на грубо налягане на планетите в съвпад, то на трето ниво на проработка на съвпада човек се учи да използва силата на взаимодействие на планетите в съвпад една с друга конструктивно. Това става с цел проработката на техните собствени принципи, а също домовете, където стоят и които аспектират съвпада. На това ниво човек може конструктивно да направлява енергията на взаимодействие на планетите в съвпада чрез една от тези планети, от което тя се усилва извънредно. Нейното въздействие върху света става императивно, в което може да се види проявлението на принципа на планетата в екзалтация на аспекта съвпад - Слънцето.
Като пример отново ще разгледаме съвпада на Слънце с Луна. На трето ниво на проработка на този аспект човек вече ясно отделя своите волеви импулси, инициирани от програмите на егото, от волевите импулси, които идват от различни егрегори. Енергията, получена от подсъзнанието, която човек с тези аспекти на ниско ниво би обърнал в инициатива в егоистичен план, вече може да отправи за самоусъвършенстване. Например - той умее вместо да изпълни желанието на нисшите програми, да ги фиксира по тях в подсъзнанието, за да може впоследствие да я извлече на Божия свят и да я трансформира в по-висока - така върви проработването на Луната. Проработката на Слънцето минава през интуитивния анализ на волевите импулси с цел да се разбере към какви егрегори са насочени. Например, може да се помоли да сигнализира за това своите вътрешни органи и системи, подобно на начина, по който при взаимодействие с ниски вибрации в много хора възниква чувство на отвращение.

На четвърто ниво на проработка на съвпада човек постига изкуството да управлява взаимодействието на планетите, които се намират в този аспект. Към този момент техните собствени принципи трябва да са достатъчно проработени и не само диференцирани, но и адаптирани една към друга. После този човек използва възможността за взаимодействие на тези планети не само в план на собствена проработка, като концентрира основното внимание на една от тях, но също се учи на конструктивна и творческа проява на синтеза на тези планетарни принципи, когато е невъзможно да се определи, коя от тях действа, въпреки че има признаци на участие както на едната, така и на другата. Синтез на планетите - това е висша форма на проработка на всеки аспект. В случая съвпада дава на аспекта изключителна конструктивна енергия, която се разпространява и на останалите аспекти на тези планети. Тук, на четвърто ниво на проработка на аспекта, се усеща влияние на планетата в падение - Сатурн, която дава видение за кармичните програми и препятствия и направляващи енергията и творческите възможности на съвпада надлъж, а не нашир по линията на кармата.
Само на това ниво творчеството на Абсолюта, което се проявява на първите три нива на проработка на съвпада спонтанно и доста хаотично, по-скоро чрез външната и вътрешната съдба на човека, отколкото чрез неговото творчество, влиза в конструктивни еволюционни рамки. Разбира се, формата на осколките на взривили се бомби или на руините, останали след земетресението са непредсказуеми и също представляват варианти на творчество на Абсолюта, но тези примери се отнасят все към първо ниво на проработка на съвпада, което е типично за инволюционните фрагменти на развитието.