Числото 2, което характеризира аспекта опозиция, символизира разбирането на противоположностите, двете части или принципа, всеки от които има най-интимни, но често недоизяснени отношения с другите. За опозицията на ниско ниво е характерна ситуацията на алтернативата: или - или, и трето (видимо) не е дадено, в краен случай на това ниво, на което става взаимодействието. Аз или той, нападение или защита, приятел или враг, мъж или жена, светлина или мрак - подобни взаимно изключващи се по форма противопоставяния са много характерни за непроработената опозиция. Тя по принцип е неустойчива, тоест ненамиращите общ език принципи на планетите в условията на противопоставяне могат неочаквано да се сменят една друга без предупреждение. Това често създава много остри и дисхармонични ситуации. Наличието на опозиция в хороскопа означава, че принципите на съответстващите планети ще бъдат поставени в такива условия, когато им се наложи да работят заедно, като при това изпълняват (диалектически) противоположни функции. (Например затова, защото те най-често са разположени в противоположни домове и знаци, но не само поради това: принципите на взаимно допълване и на ниско ниво взаимоизключването, присъщо на аспекта опозиция като такава, ще бъдат наложени на планетите в опозиция, даже ако аспекта е скрит).
Опозицията е обръщение на аспекта съвпад. Проявява се в това, че ако съвпада сам по себе си съединява, събира заедно, здраво залепва, макар и по не най-добрия начин, принципите на планетите, то опозицията обратно. Тя поставя проблема за тяхното взаимодействие, тоест постоянно създава във вътрешния и външния живот на човека ситуации, в които неизбежно участват и двете планети, които образуват опозиция, но при това принципите им на ниско ниво се оказват взаимоизключващи се. Разбираемо е, че това често води до конфликти, характера на които ще покаже положението на опозицията в хороскопа. Общият смисъл винаги е един: обучение, най-често от своите грешки, на мъдростта на сътрудничество на високи вибрации, тоест проработени планети, домове, знаци.
По такъв начин, ако основната задача на проработката на съвпада е конструктивизация на заложените в нея възможности, в частност творчество и енергия, то главната задача на опозицията - е на първо място конструктивизация на отношенията между планетарните принципи. При задълбочаване на проработката на съвпада и опозицията, двойнствеността между тези аспекти се проявява и по други начини.

Венера като Управител на Опозицията дава на човека във всяка ситуация, в която участва планетата, възможност за избор на своето отношение към планетарните принципи и повече или по-малко акцентиране на единия от тях. Трябва да се знае, че тези възможности съвсем не са безгранични. Всеки мажорен аспект - и опозицията в частност, изискват проработване на взаимодействието между планетарните принципи. Опитите за съсредоточаване върху една планета с пълно игнориране на другата, която е в опозиция, водят до това, че след кратко време ситуацията се обръща така, че целия акцент се пренася върху другата планета. Все едно кармата говори на човека: ето, погледни, какво съкровище щеше да изпуснеш за малко.
Венера прави много, за да смекчи ситуацията на противопоставяне и видимото взаимоизключване на планетарните принципи. Тя винаги показва път за сътрудничество, дава (при минимално желание от страна на човека) прекрасни възможности за възприемане на двата планетарни принципа. А главното - създава в свойствения на нея мек стил обща атмосфера, която настройва към сътрудничество. Тази атмосфера се проявява различно, но най-често във вид на общо усещане за перспективността и етичността на съгласуването и взаимното приспособяване на планетните принципи и безсмислеността и неестетичността на тяхната конфронтация или взаимно игнориране.
Влиянието на Венера върху опозицията на ниско ниво на проработка се проявява също в нейната социална екстериоризация, тоест специфичните за опозицията вътрешни проблеми се извеждат във външния свят във формата на социални отношения с други хора. Често в такива отношения човекът се старае да си присвои принципа на едната планета, като отдава другата на партньора. На високо ниво на проработка влиянието на Венера се проявява, в частност, в естетическото усещане.
То идва от синтеза на планетите в опозиция и в социалната значимост на човека, осъществил такъв синтез. В съответните области той се явява един вид кристал на устойчиво равновесие, който може да стане катализатор за голям социален прогрес за достигане на равновесие и даже сътрудничество в острия конфликт, който терзае антагонистично настроени групи хора много векове.

Марс като намиращ се в Заточение при Опозицията дава на този аспект скрита енергия, която може да бъде съвсем неразбираема както от самия човек, така и от самото му обкръжение. "Защо с такава разпаленост да воюваме със собствената си жена или дете, когато вече отдавна е ясно, че това не води към нищо хубаво?" Отговорът на този въпрос не може да даде никой, а още по-малко конфликтите, които идват по отдавна установен сценарии, които са проверявани не толкова по интонацията, но и всички думи и изрази продължават година след година, като че ли срещу волята на участниците.
Следва да се подчертае, че енергията на Марс като намиращ се в заточение в опозицията се проявява не външно, а именно по вътрешен, скрит начин. Например - в дадения случай не в интензивността на сцената между съпрузите, а в тази завоалирана сила, която създава, често въпреки волята на участниците, конфликтни ситуации и буквално ги натиква в конфликта - а те се карат вече сами, със собствената енергетика и личния Марс.
Така Марс дава енергия, която противостои на мекотата и ленивостта на Венера, като не дава възможност на човека да балансира опозицията по метода "и на нас, и на вас", а също "на всяка страна полагаемото се". Той създава напрежение около проблемите на взаимоотношенията на планетите в опозиция и това напрежение трябва да се преодолява при проработването на аспекта. На високо ниво влиянието на Марс дава изключителна устойчивост от синтеза на тези две планети.

Сатурн като намиращ се в Екзалтация при Опозицията при ниско ниво на проработката придава на съответстващите жизнени ситуации на човека определена твърдост. Това ще рече еднотипност на рисунъка, който се повтаря отново и отново, както във вътрешния живот, така и във външния. За опозицията е характерно повторението на едни и същи ситуации и типове конфликти както с един и същ партньор, така и с различни хора. Това привежда човека отначало в недоумение, а после в отчаяние, тъй като в него се създава впечатление за затворен кръг на съдбата, излизането от който е невъзможно. Но не е така.
Първо - винаги има надежда за активизация на Юпитер, който безплатно открива нови възможности.
Второ, което е по-съществено, затворения кръг, определен от какъвто и да е сюжет във вътрешния или външния живот, продължава до този момент, докато човекът не осъзнае кармичния му смисъл и не направи необходимата вътрешна работа, за да разбере програмата на подсъзнанието, която актуализира този сюжет и да отслаби нейната власт над себе си, като я трансформира в по-конструктивна. След това този "омагьосан" кръг се разсейва и започва нов етап на живота и развитието.
На високо ниво на проработка на аспекта Сатурн дава на човека мъдрост във въпросите, които са свързани с принципите на планетите в опозиция, умение да намери най-точен и ефективен способ за сътрудничество във всяка конкретна ситуация, което се явява първа стъпка на пътя към окончателния им синтез.

Слънцето като намиращо се в Падение при Опозицията на ниско ниво на проработка дава лъжлива инициатива, която се изразява в стремежа на самия човек да избере една от планетите в опозиция и да акцентира на нея максимално, като игнорира или възприема принципа на втората планета като недвусмислено враждебен. Символичното падение на Слънцето видимо му дава такъв избор. За грешките тук е необходимо да се разплатим със загуба на възможността за каквито и да било конструктивни взаимодействия между планетарните принципи, тяхната изолация и твърда конфронтация. Това е свързано с управлението на Венера, която прави планетите в опозиция много чувствителни към лошото им разбиране и насилственото им потискане. За да се разбере тази особеност по материала от своя живот, трябва да се приложи към конкретната опозиция, която стои в хороскопа, нещо много трудно за човека. Не е така просто да открие в себе си планетарния принцип, още по-трудно е да се научим да го възприемаме като имащ самостоятелно съществуване. Само на високо ниво на развитие човекът се учи да се отнася към планетарните принципи с уважение, като допуска, че съществуват и имат самостоятелна воля. Той се вслушва в нея.
На високо ниво на проработка на опозицията, влиянието на Слънцето, като намиращо се в падение се изразява в това, че човек освобождава планетата в опозиция от своето волево управление. При това самата ситуация поставя акцентите върху тях, а той само внимателно проследява относителната им сила и многочислените и разнообразни начини на тяхното взаимодействие. Човекът регулира, ако е необходимо, само акцентите на главното направление с безлично внимание. За това обаче, е нужно доста добре да разберем своето подсъзнание и да доведем Слънцето до четвърто ниво на проработка, иначе на планетите в опозиция ще действат неосъзнати волеви импулси, които се направляват от егото, а след това са дълбоко лични.

На първо ниво на проработка на опозицията човек практически не забелязва действията на Венера и фактически усеща основно влиянието на планетата в заточение, тоест Марс. Влиянието на Венера се изразява в пълна социална екстериоризация (тоест специфичните за опозицията вътрешни проблеми се извеждат във външния свят във формата на социални отношения с други хора) на вътрешните проблеми, тоест вместо това, да нагласи конструктивното взаимодействие на принципите на планетите в опозиция, човек създава във външните ситуации поляризация, като че ли си присвоява едната планета и отдава другата на партньора, на група или на света. В резултат недоговорилите се планети започват и най-често много твърдо да изясняват със себе си отношенията, на база външния живот на човека. При това са характерни конфликти и проекция на вина на партньора и външния мир, въпреки че отговорността за дисбаланса и дисхармонията лежат в самия човек, който екстериоризира своите собствени нерешени вътрешни проблеми и недоработените замисли.
Най-често от двойката планети в опозиция човек си присвоява (тоест рязко акцентира) по-силната и по-проработена планета и като че ли изхвърляйки другата във външния свят, казва: вземете, на когото се падне. Попада, естествено, на човек или ситуация, които най-ясно осветяват неговите вътрешни недоработки в областите, свързани с втората планета. Той не разбира това, като упорито игнорира действието на принципа на втората планета върху себе си. Неговата позиция е: "Това са ваши проблеми". Но, както и да се старае, в някой момент кармата обръща акцентирането обратно и проблема с нелюбимата и непроработена планета застава в целия си ръст, разбира се във връзка с взаимоотношенията с първата, но сега вече в качествено противоположна ситуация. Такава рязка промяна на акцентите често води до конфликти и неприятности. Ако има смекчаващи хармонични аспекти към опозицията, тези неприятности след известно време минават и на човека се удава да възстанови изходния мил на сърцето му акцент. Човекът не се старае да направи никакви изводи от произлязлото. Но дори подсъзнателно нещо запомня и усвоява.

На второ ниво на проработка на опозицията човек вече е способен да възприеме (поотделно) принципите на двете планети. Познати са му и привични ситуациите с изразено доминиране както на едната, така и на другата. Преди всичко това са ситуации на домовете, в които се намират планетите и човек се проявява в тях съвършено различно, като напълно игнорира принципа на планетата, която се намира в опозиция на активния в дадения момент дом. Независимо от това, този принцип се усеща в обкръжаващото го пространство, като често се материализира в конкретни хора, което понякога води до конфликти. Понякога обаче се възприема като силна помощ, но сътрудничество между планетарните принципи засега няма, както и взаимно разбиране.
От друга страна - на това ниво човек вече усеща наличието на двата принципа вътре в себе си (и разбира се, във външния свят), но още не е в състояние да ги управлява едновременно, единия от тях обезателно екстериоризира.
Второто ниво на проработка дава значително по-голяма устойчивост на опозицията (тук вече имаме две стабилни състояния - с акцент на първата и на втората планета), но в момента на смяната на акцента за човека е съвършено неуправляем и често е неочакван, ако не маргинален.
Независимо от това, вече на второто ниво на проработка опозицията, както и съвпада, не трябва да се разглежда като дисхармоничен аспект, тъй като в голяма част от времето опозицията играе по-скоро положителна роля, като помага (макар и грубо) на човека да намери правилната линия на поведение във възникващите ситуации. Като цяло може да се каже, че на това ниво в подсъзнанието на човека между планетарните принципи няма разбиране и отчетлива взаимопомощ. Но има признаване за съществуването и на едната, и на другата, и уважение към другата като обективно съществуваща, а понякога и превъзхождаща сила.

На трето ниво на проработка на опозицията човек започва да разбира, че принципите на планетите в живота му са интимно свързани и забелязва влиянието на втората планета, когато е активна първата. Той вижда пътя, по който може да постигне синтеза и се учи на сътрудничество на планетарните принципи в ситуации на изразен акцент на всяка от тях. Във външния живот това говори за голяма устойчивост в различните ситуации и умения на човека да стабилизира не само себе си, но и другите. Но така или иначе, при ситуация с активна опозиция на това ниво на проработка винаги се подразбира отчетливо доминиране на едната от планетите. В тези случаи, когато съотношението на техните сили не е очевидно, на човека му става неуютно. Той по волеви начин поставя (вътрешно или външно) акцент на едната от планетите, като осъществява известно насилие над двете и понякога извършва отчетливи грешки. Резултат от такова волево разместване на акцентите се явява ситуация, при която самопроизволно, неочаквано и неуправляемо те се сменят, тоест доминиращата планета изведнъж става слаба, а слабата - доминираща. Това често напълно изкарва човека от равновесие и външния свят му се струва хаотичен и неуправляем, а вътрешния - непостижим, което му дава стимул към по-внимателно изучаване на принципите на планетите в опозиция като фактори на вътрешния живот. Човекът започва да постига двойнственост и взаимовръзка на съответните програми на подсъзнанието, макар че не е по силите му да подреди адекватното им взаимодействие.
Казано с метафора, на това ниво планетарните принципи са придобили автономия, частично са познати и си оказват една на друга определени услуги. Във всяко общо дело обаче единият трябва да бъде отчетлив лидер, въпреки че жизнените ситуации се композират така, че се изисква работа с доста по-добро разбиране и съгласуване на страните, което човекът чувства, но не може засега да постигне.

На четвърто ниво на проработка на опозицията човек постига синтеза на планетите, тоест такова съвместно действие, когато проявяването на планетарните принципи не може да се отдели. При това ситуацията сама подсказва на човека взаимното разпределение на планетите и въпроса коя от тях е по-силна в дадения случай го вкарва в задънена улица, защото се оказва безсмислен. За това обаче, се изисква голяма предварителна вътрешна работа. Отначало по оформянето на програмата на подсъзнанието, която съответства на планетарните принципи. След това - по тяхното съгласуване на базата на конкретни жизнени проблеми: всяка от програмите трябва да знае сферата на своята и чуждата компетентност и да извиква другата тогава, когато това е възможно и необходимо. Само след това става възможен синтеза на тези програми в един обем.
За синтеза на планетите в опозиция е характерна извънредна устойчивост на съответните програми на подсъзнанието и умението на човека да стабилизира най-острите външни ситуации, които активизират поне една от планетите в опозиция. Увереното включване на противоположния дом и знак дават разширение на най-острите ситуации и откриват съществуването на неочевидна, но много надеждна допълнителна опорна точка, за която по-рано никой не е мислил или смятал за реална.
От друга страна, устойчивостта на синтеза може да се усеща само от самия човек, в крайна сметка това е винаги и на първо място факт от неговия вътрешен живот, елемент на вътрешното му равновесие. Във външния свят, особено ако една от планетите в опозиция е съществено по-силна от другата, тя ще бъде и по-активна в мнозинството ситуации и въпреки че във всичките си прояви внимателния наблюдател ще усети и влиянието на втората, взаимното разположение на акцентите определя Абсолюта, а не самия човек. На това ниво неговата воля се реализира в управлението на своето внимание, което се направлява главно чрез отреагиране на външните и вътрешните ситуации и прояви на планетарните принципи.