Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


17:08
29.02.2020
Събота
35.175.113.29


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0


 Пими ® » Астрология » Натална » Рождени Аспекти


Асцендент [45]Елементи [7]
Хирон [9]Планети [23]
Изключения [5]Интерпретации [10]
Върхове на Домовете [12]Зодиакални знаци [5]
Рождени Аспекти [26]Рождени Домове [25]
Господари на Домовете [12]Целенасочено Тълкуване [8]
Аспекти на Слънцето [10]Аспекти на Луната [9]
Аспекти на Меркурий [8]Аспекти на Венера [7]
Аспекти на Марс [6]Аспекти на Юпитер [5]
Аспекти на Сатурн [5]Аспекти на Хирон [6]
Аспекти на Уран [3]Аспекти на Нептун [2]
Интерсептирани Знаци и Домове [2]Аспекти към Асцендента и МС [10]
Нива на проработка на Планетите [12]


Опозиции на Планетите

Описанието на действието на опозицията силно зависи от нивото на проработка на аспекта, а също и от неговото положение в хороскопа, тоест домовете и знаците, които заемат планетите в опозиция, техните останали аспекти и т.н. По-долу са приведени не тълкувания, а по-скоро общи съображения, от които следва да се ръководим при анализа на конкретна опозиция (ориентирани основно към първо-второ ниво на проработка). При това допълнително следва да се отчита, че опозиция на единична (тоест ненамираща се в съвпад с други) планета към стелиум (тоест множествен съвпад) рязко увеличава акцента на тази планета (и дома, в която стои) в картата, така че тя обикновено се оказва по-силна от всяка планета в стелиума и най-често нейния принцип към средата на живота на човека (а не рядко вече и в младостта) ще бъде проработен.
Във всеки случай човек е длъжен да се приспособи към действието на тази планета и ще го отличава добре, докато проработката на планетите в стелиума ще се окаже за него съществено по-сложна задача. По-трудна (но и по-хармонична) ситуация възниква при множествена опозиция, тоест опозиция на един стелиум към друг (или просто съвпад на две планети). В този случай човекът от детството се учи да живее в ситуация с два едновременно включени дома и, тъй като практически е непосилно да проследи превключването на акцента на планетите в опозиционните стелиуми, най-често и не се опитва да регулира това акцентиране със своята воля. В резултат автоматично частично попада на четвърто ниво на проработка на своите опозиции, което дава забележителна устойчивост при условие, че той не започва активно да налага личната воля.
Външно това изглежда като постоянно възникващи заплашителни напрежения и опасности, които идват от всички страни, но, след неясното взаимодействие, някак се уравновесяват или преминават встрани от човека. Тук проработката на първо място идва по пътя на диференцирането на планетните принципи в стелиумите и след това различаването на цялото множество конкретни опозиции между планетите от стелиумите, което е трудно дори при чертаене на картата.


Опозиция на Слънцето

Преди това, да изпълниш намерението си, следва да разбереш, доколко то е твое.

Опозицията със Слънцето актуализира за Планетата проблема на нейните взаимоотношения с волята на човека и различните императивни обстоятелства, които възникват на неговия път. Само по себе си наличието на мажорен аспект между Слънце и Планета означава, че нейния принцип никога не ще се проявява независимо от волята на човека и определящите поведението му обстоятелства.
Опозицията допълнително указва за известно противостояние на тези принципи, което често се съпровожда с екстериоризация на единия от тях. На ниско ниво това провокира конфликт - когато човекът по волеви начин се бори с тези или онези външни прояви на принципа на Планетата, или обратно, външните условия потискат проявата на Планетарния принцип, с който той сам се отъждествява.
Например, при опозиция на Слънце и Марс у човека ще има разнообразни конфликти и сражения с външния свят (на по-високо ниво - със самия себе си). Ако се вгледаме, можем да забележим, че те биват два типа. В първия случай човекът акцентира и интериоризира принципа на Слънцето и противопоставя на своята воля и цялост външна агресия (която на практика той провокира сам, със своя собствена инициатива). Във втория случай - обратно, приема агресивна марсова позиция и активно се сражава с императивната враждебна воля, като фактически се подчинява на външната инициатива, тоест няма своя. При това един тип конфликт може лесно да се превърне в друг, което лесно се забелязва по смяната на акцентирането на домовете, в които стоят Слънце и Марс.
При опозицията на Слънце и Луна човекът постоянно се бори със самия себе си, а хората, с които от време на време пристъпва в сражение, са фактически подставени лица, в които се въплъщава неговата воля и его. Необходимо е при този аспект да се приучи към сътрудничество и разбиране и на единия, и на другия, тъй като ако акцентира Луната, тоест приема позицията на егото, човекът веднага чувства как се сгъстяват облаците на външния хоризонт, които заплашват да разрушат неговия дом, като го лишат от семейство и храна (във всеки случай така му се струва). Като приеме позицията на Слънцето, тоест активира волята и инициативата, човекът започва да действа така, че (действително) болезнено притиска своите жизнени интереси (защото така се получава, но той не може да ги обясни).
Проработката на този аспект дава необичайна устойчивост в живота - това е например жена, способна да излекува мъжа си от алкохолизъм или психически болести и след това да отгледа заедно с него прекрасни деца.


Опозиция на Луната

Като укротяваш агресивността на своите желания, ти помагаш за установяването на мира на Земята.

Опозицията на Планета към Луната дава много пристрастно отношение на човека към Планетния принцип, който се усеща като жизнено важен и във всеки случай проявлението на Планетата той преживява много емоционално. На ниско ниво човек постоянно се опитва да застане на егоцентрични позиции, тоест да интериоризира и акцентира Луната, в резултат на което Планетния принцип се екстериоризира, често във вида на друг човек, на когото се проектира цялата собствена вътрешна неудовлетвореност и дисхармония, тоест партньора се обявява за виновен за всички беди, нещастия и неудовлетвореност на самия човек. Например при опозиция на Луна и Меркурий партньора, проявил невниманието да даде добър съвет, рискува да бъде прекъснат с истерия от типа: "Аз съм толкова нещастен, а цялата причина е в тебе и твоите идиотски съвети и разсъждения!.." В дълбините на душата човекът чувства, че нещата не са така прости, че Планетния принцип за нещо му е нужен, но да разбере, защо и как да го използва, като остане на чисто егоистични позиции, не е в състояние, което при ранена карта може да доведе до нервни и соматични болести. От време на време (ако Планетата е по-силна от Луната) става смяна на акцентите, Планетният принцип става по-силен от лунния и се интериоризира, а Луната обратно, излиза навън.
На ниско ниво човекът продължава да воюва: с майката (или нейния образ), с детските омразни привички, с физическото тяло, собствената родина или народ, като приема в качеството на своя позиция Планетарния принцип (и дома, където стои Планетата).
Например при опозиция на Луна към Венера се приема позицията: да бъда дебел и да ям много е некрасиво и човекът започва изтощителна диета, но това става до момента, когато Луната не си върне доминиращия акцент. Тогава човекът моментално подтиска стремежа към своята стройност и с наслада поглъща сандвичи с варено свинско месо, като без всякакви задни мисли гледа по телевизията съревнование по фигурно пързаляне.
Тук основният проблем на съгласуването на планетните принципи се състои в това, че Луната е длъжна да се откаже от идеята на всепоглъщащото потребление на Планетарния принцип (от това последния умира), но в същото време и да не умори човека от глад, тоест да се намери компромисна диета. Проработката е трудна, изисква самоотверженост, дисциплина (Сатурн) и вътрешна честност (Нептун, Плутон), но дава забележителни резултати: човекът много тънко, дълбоко и уверено усвоява Планетарния принцип, който става за него естествена и надеждна опора.


Опозиция на Меркурий

Преди това, как да кажеш, помисли: не оскърбяват ли твоите думи мисълта ти?

Опозицията към Меркурий поставя проблема за съотношението на принципа на Планетата с рационалното мислене. Не следва да се мисли, че силен Меркурий в картата дава ум: последният се определя по-скоро от общото еволюционно ниво, а що се касае до Меркурий, то умът по-скоро зависи от неговата проработка, отколкото аспекти. На ниско ниво на проработка доминиращият Меркурий потиска Планетарния принцип с ментални щампи, профанира го и безжалостно го осакатява. Например при опозиция на Меркурий с Луната, акцентът на Меркурий води до това, че човекът мисли съвършено формално, в точно съответствие със социалните щампи: за да бъда здрав и щастлив трябва сутрин да правя гимнастика, на 20 години да се омъжа, да родя три деца и да работя, без да се напрягам. И човекът живее, КАТО СЧИТА себе си за щастлив или нещастен в зависимост от формалното съответствие на своята съдба по указаната схема. Не умее да слуша истинския глас на своите потребности, даже на най-примитивните, с изключение на тези случаи, когато Луната решително присвоява основния акцент в тази опозиция върху себе си, като напълно изключва Меркурий, а по-точно го подчинява на себе си, тоест допуска в главата си тези мисли, които самата тя генерира. Тогава човекът не може да се избави, например, от натрапчиви мисли за храна или примитивен, но сладостен секс, което рязко снижава еволюционното ниво на неговото поведение или води до силни фрустрации, неврози или депресии.
Тук проработката върви по пътя на уточняване ролята на мисълта в проявите на Планетарния принцип, който и е длъжен като цяло да го насочи, но не може да бъде контролиран във всеки детайл и толкова повече не може да се управлява и да се заменя с груби ментални схеми. От друга страна, мисълта може да помогне в развитието на нови направления и материализации на Планетарния принцип. Човекът не е длъжен да му стане послушна прислуга, в което може да не се убеди веднага, като разбере немислимия хаос, който възниква след период на продължително господство на принципа на Планетата над този на Меркурий. На високо ниво, принципа на Планетата получава устойчив канал в ментален план, и в главата на човека идват само онези, необходими за развитието на Планетарния принцип мисли - това е усещане за послушанието на мисълта и езика, които с нищо не могат да се сбъркат. То дава в съответните ситуации чувство на абсолютна увереност в себе си (обкръжаващите започват да разсъждават за очевидната и неоспорима сила на таланта, макар че е по-правилно да се говори за устойчивост на отработената опозиция).


Опозиция на Венера

Недостатъчната любов на света към теб не се явява доказателство за пълния му егоизъм.

Опозицията на Венера поставя в сферите, които са управлявани от Планетата проблемите на взаимодействие със социума, етически или естетически, без да говорим за емоционални и особено с любовта.
Ако акцента стои на Венера, то човекът се преизпълва със социална ориентация, стандартна етика и среща външните прояви на Планетарния принцип с всички оръжия на щампите на обществено съзнание и подсъзнание. Въобще всяка проява на Планетата той разглежда от естетическа гледна точка или още по-пристрастно, от позицията "харесвам - не харесвам", "обичам - не обичам". При това тук е характерна причудлива смес на двойно повече лични симпатии и антипатии с посочени от обществото стандартни подредби, които човек отначало не отличава от личните. Ако акцента стои на Планетата и човека интериоризира нейния принцип, то Венера се проявява като външен опонент, във вид на социални влияния (често враждебни), негативни етически и естетически оценки на външния свят, с който човек може яростно да се сражава, без да разбира това. Причините за антагонизма лежат във вътрешната небалансираност на принципите на Венера и Планетата. Например, при опозиция на Венера и Сатурн човек изпитва дълбоко желание да посвети себе си на сериозно изкуство. Ако той акцентира принципа на Венера, тоест възприема себе си като свободен художник, който няма никакви задължения, освен обитаването в света на Прекрасното, то той отхвърля принципа на дисциплината на Сатурн, а фактически го екстериоризира и отсъствието на действително опорни и целенасочени занятия (вътрешна разпуснатост, тоест слабост на Сатурн във вътрешния свят) привежда към активизация на Сатурн във външния свят.
Възникват разнообразни външни препятствия и въобще усещане за хладина на външния свят, който не одобрява човека. Обратно, интериоризацията на Сатурн, тоест фиксирането върху неговия принцип, когато човек се съсредоточава вътрешно и потъва в себе си, се натоварва със сериозна работа или просто твърдо игнорира целия свят, води до активизация на Венера във външния живот. Отнякъде се появяват гости с шампанско, покани за бал и оживяват влюбени или поклонници (в случай, че Венера има хармонични аспекти) или възникват резки социални конфликти, често с претенции към егоистично поведение на човека (ако Венера е ранена). Въобще мажорният аспект на Венера поставя проблема за любовта. В областите, които управлява Планетата в опозиция на Венера, за човека много скоро възниква въпроса - какво иска той: да обича, или да бъде обичан.
Проработката дава устойчиво сливане на Планетарния принцип с венериния. Всичките проявления на Планетата стават съвършени по форма. Те са изпълнени с любов към хората. В сферите, управлявани от Планетата, човекът ще има прекрасно разбиране и възможност да влияе на големи социални програми.


Опозиция на Марс

Като преодолееш външния враг, гледай как той става вътрешен; като надвиеш вътрешния, следи как той се екстериоризира.

Принципът на Планетата в опозиция на Марс постоянно ще се подлага на силово въздействие, при което да се нагласи взаимодействие с тази сила на човека ще бъде доста трудно. Ако основният акцент стои на Планетата и човек в известна степен се отъждествява с нейния принцип, то външната среда бързо става агресивна и започва да му пречи силно. Ако той започне да се бори активно с нея, то бързо харесва борбата и като забравя за своите изходни планове, произтича преакцентиране на опозицията. В резултат - Марс става вътрешно акцентиран, а принципът на Планетата губи своето значение за човека, като преминава във външния свят и придобива ролята на врага, което се описва с известния афоризъм: "За каквото се борихме, на него се натъкнахме".
Например при опозиция на Марс към Сатурн не трябва да се борим за дисциплина, може само честно според силите си да се стараем да бъдем дисциплинирани. В противен случай борбата завършва с крупни неприятности, външни ограничения (нисшата октава на Сатурн) и тържество на вътрешния хаос. Тук проблемът често се изразява в това, че човек усеща силата само при външни прояви на Планетния принцип, но е склонен да се бори с него, а когато победи и интериоризира Планетата, той напълно загубва своята сила. Най-мъчителни и непонятни са именно незабележимите моменти на преобръщането на опозицията, тоест преакцентирането на Марс и Планетата.
Проработката дава устойчива сила на проявата на Планетата, при това точно в същото количество и на тези вибрации, които са нужни и следователно човекът получава по-голяма увереност в себе си и способност да балансира най-острите и напрегнати положения (свързани с принципа на Планетата и домовете, където стоят и управляват тя и Марс, а също и аспектите на тези планети).
На ниско ниво и особено при ранен Марс, неговата опозиция може да даде деструктивна агресия както на човека, така и на външната среда. Трябва да се има предвид, че неустойчивостта на опозицията, тоест честата неуправляема смяна на акцента на планетата, свидетелстват за нейната лоша проработка и обратно, систематичната работа по служенето и съзнателното управление се явяват най-ефективно средство за получаване на устойчивост и хармония със себе си и външния свят.


Опозиция на Юпитер

Ако ти се гордееш с другите, ти се идентифицираш с тях, то като се гордееш със себе си, ти си длъжен върху някого да се проектираш.

Опозицията на Юпитер дава на Планетата (и на самия човек в управляваните от нея сфери) чувство за извънредна собствена важност. Действително, проработката на такава опозиция дава на Планетата изключително устойчиво (кармично), привилегировано положение и постоянно възникващите възможности за разширение на своя принцип, както в живота на самия човек, така и в живота на свързаните с това хора.
Обаче, на ниско ниво няма конструктивното взаимодействие на Юпитеровия и Планетен принципи и в зависимост от акцента на планетите в опозиция, човек попада в едно от две възможни положения. По-приятно е разбира се, когато акцента е върху Юпитер и човек в сферите на влияние на Планетата вътрешно усеща себе си богат и потенциален благодетел на избраните по негово усмотрение. При това обаче, принципът на Планетата се губи за неговото самомнение, незабележимо се екстериоризира и започва постепенно да застава срещу самия човек. Например, опозиция на Юпитер към Венера може да даде талантлив и твърде ерудиран изкуствовед. На ниско ниво на проработка на аспекта, на човека само ще му се струва (но затова пък с пълна вътрешна увереност), че той блестящо се оправя в изкуството (и любовта). Той ще може постоянно да излиза със свои съждения и апломб и също така постоянно да попада на тясно, което впрочем няма да го смущава. (Подчертаната опозиция на Юпитер, например срещу стелиум, може да даде наред с големи възможности и способности и силни покровители, които са съвършено заслепени от собственото си величие, безумно самомнение и пълна безкритичност по отношение на себе си).
Акцента на Планетата, обратно, дава активизация на разнообразни външни възможности за реализация на нейния принцип, което се явява за човека голяма съблазън, но проработката на аспекта лежи на пътя на разширяването именно на вътрешните възможности. Така, при опозиция на Венера към Юпитер тази алтернатива в ситуацията на акцента на Венера може да изглежда така: или външна слава, изложби, обществена и международна дейност, или смяна на творческия канал (усвояване на маниер или техника) и разработка на нов.
Опозицията на Сатурн към Юпитер може в някакъв момент да постави човека пред такъв избор: или твърдо управление на многочислените поданици, или разработване и овладяване на обширните пространства на вътрешния свят. В живота може да потрябва и едното, и другото, но по-важно е да не обърка порядъка на тези отрязъци от биографията.


Опозиция на Сатурн

Човек прекрасно чува гласа на разума, но той му е противен.

Опозицията на планета към Сатурн актуализира проблема за вътрешната дисциплина и външните ограничения в сферите, които са свързани с нея. Въобще мажорен аспект на Планета към Сатурн дава дълбоко желание подробно да разберем нейния принцип, който първоначално е представен в човека в силно замразен и непроработен вид. За опозицията е характерно съпротивление на Планетарния принцип в своето проработване и задълбочено изследване. Изразява се в това, че само когато вътрешно човека се съсредоточава и пристъпва към внимателно разглеждане на проблема, той тук се променя, става плосък и съвършено безинтересен. Непроработен Сатурн убива всяко желание във всяка материя, която засяга и в дадения случай този живот излиза навън, тоест Планетарния принцип неочаквано проличава във външния свят и се оказва съвършено недосегаем.
В резултат в човека се създава лъжливо впечатление, че Планетния принцип му е абсолютно недостъпен, което във варианта на Плутон може да се преживее, а в случаите на Венера или Луна е много по-сложно, като са възможни фрустрации, неврози и пълно душевно вкостеняване. От друга страна, опитите за акцентиране принципа на Планетата и отъждествяването с нея често се съпровожда с пълно игнориране на сатурновия принцип, тоест на задълбочаване и грижлива проработка на вътрешния живот и в същото време води към усилване на твърдите сатурнови ограничения, които са управлявани от Планетата. Тук кармата изисква от човека подреждане на много точно взаимодействие на принципите на Планетата с принципите на Сатурн, тоест необходимото самоограничение и точност на избраното направление.
При лоша проработка и особено при неакуратни силови прийоми, което Сатурн не понася, Планетата може буквално да се заклини в мъртва точка (тоест нейния принцип ще се окаже напълно замразен от нисшата октава на Сатурн) и да се излезе от там ще бъде много сложно. Помагат проработката на Нептун и Плутон и хармоничното влияние на Юпитер или Хирон. На високо ниво тази опозиция дава необикновена точност, дълбочина и ефективност на проявите на Планетата и голяма устойчивост в управляваните от нея сфери вследствие мъдрост и предвиждане.


Опозиция на Хирон

Като навлизаш в себе си твърде дълбоко, ти рискуваш да излезеш от другата страна.

Опозицията на Хирон поставя пред планетата две основни задачи: качествено разширяване на нейния принцип и реализацията му в онези случаи, които по-рано се е смятало за тънки, най-тънки и въобще неуловими.
Обаче на ниско равнище Хирон дава не разширение и материализация, а хаос и спънки в развитието. Ако в дадения момент акцента в опозицията стои върху Планетата и човек се отъждествява с нейния принцип, то Хирон се проявява във външния свят и създава в сферите на планетата невероятна суета и безпорядък, немислими (често доста оригинални) препятствия и безизходици. Техният смисъл и причините, които ги пораждат човек намира много трудно, макар че в крайна сметка всичко това го заставя да разшири своите възгледи върху принципите на Планетата и да ги усвои в значително по-широк мащаб, тоест фактически да премине на следващото равнище на работа върху Планетата. Ако той не прави това, то външните обстоятелства се подреждат така, че човек губи идентификацията с принципите на Планетата, последната се екстериоризира и се оказва във външния свят, извън пределите на досегаемост (така летеца става работник на летището) и основният акцент в опозицията преминава върху Хирон, който като се утвърди във вътрешния свят на човека, внася смут и хаос, крах на установените възгледи и често усещане за вътрешна безизходица, заедно със съпровождащото отчаяние.
Проработката тук върви по пътя на приемането и усвояването от Планетарния принцип на парадоксите на Хирон, докато той се шегува във външния свят, което дава на Планетата (и на човека в сферата на нейно влияние) необичайни, на границата на реалността възможности и таланти, които поразяват всички (самият човек също) със силата на своята убедителност.
Проработеният Хирон е много материален, а проработката на неговата опозиция дава интересен вариант на таланта с устойчиви, небанални видения и творчески подход в сферите, свързани с Планетата. Например, проработката на опозицията Хирон към Плутон (което ще струва много на самия човек) дава необикновени критически способности. Да се излезе от остроумните, макар и резки забележки на този човек или да се изтласкат в подсъзнанието е много трудно, толкова те са точни, справедливи и убедителни.
За истинска проработка на опозиция към Хирон е необходима задълбочена вътрешна работа и усвояване на съзнателно управление на програмите на подсъзнанието, свързани със сферите на влияние на Планетата.


Опозиция на Уран

Като правило, Господ изразява Своя гняв лично, а когато ръцете Му се отпускат, ползва услугите на хората.

Опозицията на Уран поставя пред Планетата трудната задача да намери общ език с принципите на нестандартното, внезапността, блестящото озарение и най-мощна енергетика. Ето защо за човека е естествена задачата да се опитва да се отъждестви с Планетния принцип. В резултат - проявите на Уран идват най-често отвън, във вид на външни събития и ефекти, далеч не винаги приятелски (в сферите, свързани с Планетата), които въпреки своя пряк смисъл, следва да се учим да тълкуваме още и като знак на кармата. Понякога (за средния човек това е силно преживяване) акцентите в опозицията се сменят на противоположната планета и основния акцент за известно време се пренася на Уран. В това време с човека могат да станат (и произлизат от него) най-необикновени неща и събития, рязко да се променя гледната точка за света и себе си, възможни са озарения и проникване в света на подсъзнанието. Обаче, трудно се издържа дълго време на урановата енергетика (и неговите ментални послания) и временното умопобъркване или спира от само себе си с обратна смяна на акцента на опозиционните планети, или продължава вече под наблюдението на лекари-психиатри, балансиращи опозицията с помощта на психотропни препарати. Това се явява грубо и далеч не единствено средство, особено ако Уран има мажорни аспекти към други планети, които ако се активизират, може да се опитаме да снемем от него излишното напрежение.
Опозицията на Уран дава на Планетата блестящи идеи, които отначало се оказват съвършено несъвместими не толкова с нейните принципи, но по-скоро с актуалните обстоятелства на неговата проява в живота на човека и в непроработен вариант той или напълно се подчинява на тези идеи (с риск за живота, психиката и кариерата), или напълно ги игнорира (което е възможно от рязкото активиране на Уран, с описаните по-горе последици, особено ако е ранен). Проработката върви по пътя на тяхната адаптация към Планетния принцип, което му дава блясък, оригиналност и сила. На високо ниво опозицията на Уран дава на човека устойчиви творчески способности и гениални прозрения в сферата на действие на Планетата, видения и влияние върху националната и планетарната карма.


Опозиция на Нептун

Лъжата не е подправка - тя винаги е основно блюдо.

Опозицията на Нептун на ниско ниво поставя проблема за външната и вътрешна лъжа и самоизмама в сферата на действие на Планетата. Възниква темата за нисшите медитации, тоест пороци: от тази тяхна разновидност, която се управлява от Планетата.
Акцентирайки Нептун, човекът може да изпитва наслаждение от най-ниските прояви на Планетата във външния свят, при което самоизмамата може да се окаже толкова силна, че човек въобще не съобразява, като че ли той участва в нещо подсъдно, недостойно или аморално. Обратно, акцентирайки принципа на Планетата, човек се сблъсква с лъжата и неразбирането във външния свят и искрено ще недоумява каква е работата, без да разбира това, че вътрешната нечестност, самоизмама и измамата на обкръжаващите води до установяване като цяло около човека на облак от нисши октави на Нептун и света започва да мами него самия, чрез отделни хора или просто според съдбата му.
Например, при опозиция на Марс към Нептун (на ниско ниво това е много опасен аспект) човек може вътрешно да се наслаждава на всяка своя външна активност, а особено агресията, без съвършено да може да различи нейните деструктивни последствия за света и другите хора. След това ситуацията малко по малко се обръща и агресията на другите хора отива към него, а Нептун при това ще даде ефект на пълно неразбиране, обиди и несправедливости, случващи се с него, но всичко това със сладкия привкус на нисши медитации от мазохистичен тип. След това (о ужас!) акцентът на опозицията се сменя противоположно, изопачава се външната реалност, тоест човекът решително загубва разбирането на другите хора, а вътре тръгва разрушителна марсова самоагресия, възможно е с остро чувство на вина и разкаяние, които външния свят категорично не разбира и не приема. След това акцентите пак се сменят...
Проработката тук е сложна, тъй като изисква дълбоко интимни и същностни изменения в отношението на човека към принципа на Планетата. Той е длъжен да се научи да го разбира и обича, и да бъде в съответните сфери честен със самия себе си и външния свят, като начало да не лъже откровено. Например, опозиция на Нептун към Асцендента (тоест Нептун в съвпад с Десцендента) изисква човека да прекрати да лъже своите партньори и открити врагове (към което е твърде склонен), иначе той никога не ще излезе от облака на всеобщи лъжи и лъжливи положения.
На високо ниво на проработка, човекът получава устойчиво, тънко и дълбоко разбиране на принципа на Планетата, способност за високи медитации в нейните сфери, които той ще може внимателно и грижливо да донесе на другите хора.


Опозиция на Плутон

Доброто в борбата със злото се омърсява.

Въобще мажорният аспект на Плутон кармично настройва Планетата за програма на изчиствания, често болезнени, но главно безвъзвратни загуби. Опозицията на ниско ниво противопоставя принципа на Планетата на изчистващото действие на Плутон. Човекът възприема последните като деструктивна агресия, отправена към него (в сферите на действие на Планетата) и се опитва да и противостои. В такъв случай той отчетливо акцентира Планетата и за него Плутон излиза във формата на външна съдба, нанасяща (разбира се) на невинния човек разрушителни удари, при това все от едно и също място (принципа на Планетата или дома, където тя стои).
Човекът може да роптае (тихо), да протестира (силно) или да се бори (отчаяно), но най-добре е да се смири и главното - да разбере, че Плутон има предвид не унищожение на Планетарния принцип като такъв (при опозиция Плутон - Луна на човека понякога му се струва, че съдбата иска да унищожи него заедно със семейството, при което не отведнъж, а по най-мъчителен начин), а само нейната нисша октава, с която на човека е най-трудно от всичко да се раздели. От време на време (човекът не забелязва това) картата променя местата на акцента в опозицията и пренася основния акцент върху Плутон, така че човека става проводник на очистващата роля на Абсолюта (съдбата) и прави с Планетния принцип във външния свят примерно същото онова, което не толкова отдавна съдбата е правила с него. Често, манифестацията на външната Планета идва чрез определени хора, попадащи под съдбовното влияние на човека, който, разбира се, може и да не подозира за това (с годините такива подозрения все пак възникват). Силните черни учители, имащи опозиция на Плутон могат дълго да съхраняват акцента на Плутон, грубо потискайки и унищожавайки Планетарния принцип у своите ученици, но обикновено възвратния удар на Плутон все пак ги застига.
Тук проработката става, на първо място, по пътя на изработване на смирение и изкореняване от себе си на примитивната жажда за пълна власт над проявите на Планетарния принцип в обкръжаващия свят и желанието да го преработим в другите хора, като съвсем изтребим всичко отвратително и негодно (например, опозиция Плутон - Венера дава стремеж към пълна власт над хората и особено над обекта на любовта, опозиция към Меркурий - към власт над умовете и придвижванията на хората, но не тази власт, която върви по висшата октава на IХ дом, а "за да не смеят да говорят и даже мислят, че не е установено от мен!").
Човекът трябва да разбере, че неговият Планетен принцип може да бъде конструктивно използван във външния живот само след като е преминал грижлива плутонова чистка вътре в него, за което се налага да принесе немалко външни и вътрешни жертви. На високо ниво човекът получава възможност за висше развитие на принципа на Планетата и участие в рамките на крупни кармични програми.

Папка: Рождени Аспекти | Добавил: Пим (23.04.2009)
Разгледан: 2605
Коментари: 0
Само за регистрирани.
[ Регистрация | Вход ]


Контакт          35.175.113.29