Числото 3 символизира хармонията, естествения начин за разделяне цялото на части (например троичността на Бога). Ето защо аспектът тригон означава хармонично взаимодействие на принципите на планетите, което в различни ситуации и положения може да означава съвсем различни неща и в крайна сметка далеч не винаги хубави, тъй като най-удачния замисъл на еволюцията, засягаща човека, изисква от него съзнателно участие и съпротивление на своето нисше начало, което често възприема положителните ефекти на тригона изключително за своя сметка.
Първото усещане, идващо от тригона, това дори не е само сполука, колкото дадените от Бога устойчивост и защита от съдбата, които се възприемат като абсолютни, тоест винаги съществуващи и затова длъжни да съпровождат човека през целия негов бъдещ живот. Действително, тригон в хороскопа образува някаква област на устойчивост и хармония, също както и човек с хармонична карта сред останалите хора, но тази област може да стане по-голяма или по-малка в зависимост от поведението, тоест външния и вътрешен избори на човека, така че при конструктивна работа тя може силно да се увеличи и обхване съвършено неустойчиви по-рано области, а при нейно отсъствие да бъде, обратното, погълната от тях.
Тригонът действително дава сполука, Божие благословение и снизходителност, големи възможности и хармония, сами падащи в ръцете на човека, но за съжаление, той активизира на първо място нисшето начало в него, принципът на потребление (нисшата октава на Луната) на най-разнообразни блага и самоутвърждаване не заради свои дела, а за сметка на другите. Заедно с това, тригонът облагородява всичко, което засегне, в това число и предизвиканите от него пороци. Откровеното преяждане изглежда като кулинария, женкарят - като ценител на женската красота, ленивостта изглежда разкошна, проститутката - куртизанка, невежата и нихилиста - философ и т.н. За тригон е характерно съждението "има нещо (човек, идея...) в това", въпреки, че при по-съсредоточен поглед открива по-скоро противоположното обстоятелство: "най-главното в това (...) не е достатъчно". Работата е в това, че тригонът символизира хармония, дадена от природата, без всякакви усилия от страна на човека. Тази хармония се нуждае от разбиране и поддръжка, иначе прекрасното здание бързо стига до вътрешен упадък и въпреки мазилката и цветовете на неговите стени и балкони, много дълго остава в първоначална красота.

Слънцето като Управител на Тригона прави неговите ефекти императивни, независимо дали се отнасят за вътрешния или външен живот на човека. Когато се активира тригонът, всяка буря стихва и се възцарява безветрие. В безводната пустиня направо от пластовете дюни се пробива ключ и около него израства цветущ оазис и т.н. Даже вътрешните кавги затихват, злобната агресия пропада изцяло и ни се струва, че никога не е била и не може да бъде: така ютията глади гънките на влажно бельо и булдозерът изравнява местността. Всичко това може да става достатъчно грубо, оставяйки неизяснени отношения и потискайки или изтласквайки в подсъзнанието нерешените конфликти и противоречия, но външно фасадата ще изглежда много привлекателна.
Тригонът императивно извлича хармония от обкръжаващия свят и някак си насилствено я насажда в онези области, управлявани от съответните планети, или около човека като цяло, ако в картата има много такива аспекти. Външно това изглежда така. Ако човекът сам иска нещо, то той обикновено постига това, защото винаги му върви. Ако все пак е направил груба грешка или попада в неприятно положение, то обстоятелствата сами по себе си, често без негово пряко участие, се подреждат така, че всички неприятности отиват към неговите обкръжаващи, които най-често подбират хора, способни много да изтърпят и да направят за другия. Такава е обективната картина, но човекът и неговото обкръжение рядко я възприемат именно така: тригонът създава и силно болкоуспокояващо, и смекчаващо, и отклоняващо очите от неприятните ефекти, и самият човек просто смята, че всичко протича както трябва и иначе не може да бъде, а обкръжаващите виждат на първо място неговото обаяние и невинност, а също светлината на хармонията, с която той видимо ги озарява. Реално, за съжаление, тригонът често се явява вампир в елегантна опаковка, красив, уютен, разполагащ към себе си и безжалостен: вие сте му необходими дотогава, докато притежавате хармонията, която той може да вземе от вас, а когато тя свърши, контактите с него моментално приключват и се прекъсват - най-често някак сами по себе си, но понякога и по негова пряка инициатива. На високо ниво Слънцето дава на хармонизиращия принцип силата на императивното Божествено начало.

Юпитер като Управител на Тригона дава оттенък на празничност, кралско величие и пищност. Проявата на тригона е някак осветен с ярка светлина. На високо ниво тази светлина се разпространява върху целия свят, на средно - само върху самия човек, а на ниско - никаква реална светлина няма, а се наблюдават само неговите отблясъци, които за секунди преобразяват просешките дрипи в кралска мантия и то най-често във въображението на самия човек. Юпитер в голяма степен прави тригона аспект на измамата и самоизмамата, не така, както Нептун, непосредствено преиначаващ реалността, но осветяващ проявленията на тригона с неестествено ярка светлина, така че останалата реалност изглежда сива, неизразителна и главното, нямаща съществено значение. Последното се явява грубо заблуждение, което става очевидно, само когато активността на тригона отслабва, но времето често е изпуснато.
Влиянието на Юпитер дава на човека големи възможности за разширение принципите на планетите, образуващи тригон, домовете, където те стоят, и т.н. Обаче, с това разширение трябва да се занимаваме, иначе юпитеровата светлина постепенно се сменя със сивота, а пищния вход в двореца по неведом начин става тясна вратичка, която с времето зараства съвсем.

Меркурий като намиращ се в Заточение и Падение при Тригона символизира големи сложности в рационалното постигане и осмисляне на такива явления, като хармония и равновесие и толкова повече участието на ума в тяхното създаване и анализ. На ниско (а често и на средно) ниво на еволюционното развитие на човека елементите на хармония, щастие, сполуки в жестокия и дисхармоничен като цяло свят се струват като въпиещи прояви на несправедливост и дисбаланс. Възможно е (с някакви усилия) да се примирим с това, че един се ражда богат, а друг беден, един талантлив, а друг бездарен, но да се приеме за себе си този факт, че на някого несправедливо и безбожно върви, независимо от неговите старания и морален облик, а на друг, десет пъти по-достоен във всички отношения, се изсипват едни неудачи и разочарования е извънредно трудно. Независимо от това, светът е устроен именно така, способностите, щастието и сполуките в него са ограничено количество, не достига за всички, и при това те са поделени явно неравномерно и несправедливо, ако гледаме от обидна гледна точка.
Знанието на законите на кармата и виденията на нейната проява във външния живот дава възможност за конструктивно участие на рационалното съзнание в проявленията и работата на тригона, направляващи действията на планетите с отчитане на кармата. Но на ниско ниво Меркурий се проявява най-често деструктивно, в опитите на човека грубо да рационализира хармонията или да я реализира като примитивно всеобщо равенство.

Уран като намиращ се в Заточение при Тригона символизира факта, че хармонията е основана преди всичко на устойчивост и равновесие (статично или динамично), което рязко се нарушава от урановите прояви. Необузданият и незабавен, а главното, неразбраният и не интерпретиран Уран нанася съкрушителни удари върху тригона, взривявайки хармонията и равновесието отвътре. На ниско ниво на проработка на тригона, което се съпровожда със застой и концентриране на сивотата, това може да бъде все пак по-добро, отколкото бавна смърт чрез загниване, но не може да бъде разгледано като непосредствено хармонични прояви (подходящ е израза "широко му е около врата"). На високо ниво на проработка, обратното, влиянието на Уран става извънредно важно и конструктивно, внасяйки в принципа хармония, освен релаксиращото, творческо начало (виж по-долу нива на проработване на тригона).

Плутон като намиращ се в Екзалтация при Тригона му дава проявяващ оттенък, който на ниско ниво на проработка се изразява в това, че подареното щастие и хармония правят много отчетливи и релефни нисшите страни на натурата на човека, тоест акцентират и проявяват нисшите програми на подсъзнанието, особено леност, алчност и паразитизъм. Ако човекът, не обръщайки внимание на предупреждаващите знаци на съдбата, се опита да употреби всички възможности, сполуки и щастие, които предлага тригона изключително за лични цели, след време получава възвратен удар на кармата с оттенък на Плутон, тоест съдбоносни и безвъзвратни загуби и много се учудва на това, че обикновеното щастие му е изменило.
Висшата октава на тригона притежава качеството съдбоносност и въпреки, че носи хармония в света, последният трябва да бъде подготвен за това, в частност, достатъчно чист. Освен това световната хармония от гледна точка на Абсолюта се разглежда еволюционно, тоест като творческо развитие от нисши форми към висши, далеч не винаги постепенно и рядко на формите се отдава да умрат от своя смърт, което на нивото на средното съзнание може напълно да изглежда като жестока, безсмислена и никому ненужна жертва. Едни се впускат в святост, изтощавайки себе си в пости и молитви, но при тях решително не се получава нищо, а други я гонят насилствено, въпреки тяхната отчаяна съпротива и викове за своята неподготвеност и неспособност за духовен живот.

На първо ниво на проработка на тригона човек възприема всичко като подразбиращо се само по себе си, и му е много трудно да разбере, че съответни способности и честа сполука при другите хора няма. Тригонът винаги дава голяма устойчивост, даже при напрегнати обстоятелства, но тази устойчивост се отнася към външната канава на събитията (за разлика от проработената опозиция) и често се явява само фасада, зад която се скриват значително по-малко хармонични обстоятелства, което човек на това ниво на проработка на тригона е склонен да не забелязва. Той също не забелязва (или ги игнорира) многочислените възможности, които му предлага съдбата, лекото обучение и много ефективната работа във външния и вътрешен свят, предполагайки, че няма защо да се напряга, когато всичко само идва в ръцете (в дълбините на душата обаче ще нараства чувството на неувереност в себе си).
По такъв начин, за това ниво са характерни два момента: първо, човекът не вижда и не цени това, което има, а второ, не разбира, че това богатство не е дадено просто така, но (кармично) е длъжно да бъде усвоено и използвано конструктивно. А доколкото това не протича, то действието на тригона постепенно променя характера си.
Хармонията се изражда в статично равновесие, тоест застой. В живота започва да преобладава скука и сивота, да се измъкнем от която става все по-трудно. Тихото заливче постепенно цъфти, превръща се в блато, а после в тресавище, поглъщащо изцяло човека. За тези състояния е характерна абсолютната устойчивост, тоест загуба на интерес към каквото и да е и автоматично връщане в съвършено непроменящ се жизнен цикъл, с постепенно нарастващ енергетичен дефицит, защото предишните енергетични жертви стареят и слабеят, а новите възникват все по-рядко и по-рядко. Така може да продължава дълго, но във всеки момент е възможна уранова или плутонова криза, който застига човека съвършено неподготвен.

На второ ниво на проработка на тригона човек вече усеща в себе си някакво желание да използва възможностите, които му предлага този аспект. Той (в съответните области) осъзнава силата на своето обаяние и го използва за користни цели. Освен това, той извършва незначителни усилия в онези случаи, когато чувствува, че те се увенчават с бързи успехи и крупни резултати и смята това за своя норма на живота.
Това ниво дава голямо количество черни учители, надарени с обаяние и намеци за канал във висок егрегор, които се хранят от своите ученици, плащащи свои пари, ентусиазъм и поклонение - до момента на първия сериозен конфликт и разочарования от учителя, реалния канал на който е значително по-слаб, а главно по-нисък от този, за който претендира.
На това ниво човекът използва (разбира се за лични цели) главно не творчески-разширителното, а стабилизиращото въздействие на тригона. А именно, той подсъзнателно (а често и съзнателно) знае, че в съответните области неприятностите ще бъдат само тези, които той сам настойчиво ще извиква върху главата си и си струва за кратко време да се затаи и да прекрати всякаква активност, като ситуацията по вълшебен начин ще се релаксира сама, понякога даже с известна полза за него. Ето защо, за това ниво са характерни периоди на егоцентрично отправена активност, често рязко дисхармонична (активно, често нагло заграбване на най-близките ценности и провеждане на своя политика с рязко накърняване интересите на обкръжаващите), променящо се с пасивно очакване на смекчаващото и хармонизиращо действие на тригона. Като правило, в такива игри в един прекрасен ден човекът се лишава от необходимото внимание или се увлича твърде много и тогава тригонът се проявява като забележителни човешки качества в съседа по стая.
Човекът забелязва хармонията на това ниво преди всичко в реда, равенството, аритметичната справедливост и устойчивост, разбирана статистически. Той е склонен да смята за образец на порядък затвора, въпреки слуховете за него, по-скоро няма да каже и ще му бъде неприятна мисълта за разликата на вродените таланти и способности на хората, поради което е склонен да я изтласква или отрича, акцентирайки на ролята на възпитанието.

На трето ниво на проработка на тригона човек усеща своята отговорност пред света (себе си, Бога - в зависимост от неговата картина на света) за хармонията и развитието на тези свои части, с които той е свързан. Човекът чувства, че в определени ситуации е способен да успокои разбушували се вълни на дисхармонията, да намери баланс и изведе друг човек или ситуация на конструктивен път на развитието. Сега той започва да вижда връзката между хармонията на вътрешния и външния свят и се стреми, на първо място, да разбере в себе си и източниците на собствената небалансираност и неустойчивост. При това той използва своя тригон като остров на устойчивост и естествена хармония, включвайки към съответните програми на подсъзнанието родствени, но по-малко хармонични и устойчиви, и хармонизирайки по такъв начин вътрешния си живот като цяло (на първо място се включват принципите на планетите, които аспектират планетите, намиращи се в тригон).
Само така, вътрешно натоварвайки тригона, може да се почувства неговата реална сила и творчески възможности. Това е нивото на "голямото" творчество на хората, които не само имат талант, но и постоянно го развиват и материализират. Обаче тук има съществена опасност от прекратяване на вътрешната работа, отслабване на вътрешното напрежение, в резултат на което човек преминава на второ ниво на проработка на тригона, откача се от високия егрегор, и започва да експлоатира тригона за лични цели, което може да бъде трудно да признае пред самия себе си, доколкото подобно хлъзгане протича много незабележимо. За егрегора обаче, са важни не минали заслуги - той се ориентира върху това, какво прави човека сега.
На това ниво човекът вижда хармонията вече не в естетически категории, а в живота в развитие, и не се смущава от разликите в способностите и възможностите на хората, тъй като той вижда разликата в тяхното еволюционно ниво, но във всеки прозира или подозира искрата Божия. Външно този човек съществено се отличава от мнозинството, той е надарен с голяма хипнотична сила, която някак принудително хармонизира обкръжаващите го и даже пробужда в тях творческо начало, макар и за кратко.

На четвърто ниво на проработка на тригона, човек работи с големи кармични програми и за него понятието хармония е тясно свързано с еволюционното развитие, което той се старае да направи по-творческо и по-безболезнено за участниците. На това ниво голяма роля придобиват вътрешната чистота, която е необходима за хармонизация на външния свят, което е свързано с активността на Плутон (екзалтация) и вътрешни, а често и външни жертви, които човека прави доброволно, приемайки върху себе си дисхармонията на света, тоест проработвайки и изгаряйки неговите кармични възли върху себе си. На това ниво е активен и Меркурий (като намиращ се в падение при аспекта) и човек рационално разбира, какво именно той прави за света, в какви кармични програми участва и съзнателно извършва своите основни избори.
Във външните прояви този човек може да изглежда както и да е, неговите действия могат да влизат в противоречие с обикновените представи за добро, красота и хармония, но във всички случаи той има голяма реализационна власт, и той е способен да демонстрира на хората хармонията на Космоса, активирайки със своето присъствие тяхното висше начало, което дава не само силен медитативен ефект, но често променя и целия следващ живот на човека, правейки го по-смислен, духовен и творчески.