Хармоничните отношения на планетите на ниско ниво често означават хармонична и незабележима замяна на принципа на едната планета с принципа на другата в съответствие с интересите на егото, при което този човек, като правило не забелязва всичко, а обкръжаващите - само дълго време след това, във формата на обичайно неудовлетворение, което трудно се изразява с обикновени думи. Така например, тригонът на Луна към Венера дава естествен, обаятелен и хармоничен вампир в социалните и любовни отношения, тригонът Меркурий-Марс - ловък демагог и негодник, който умее, извършвайки минимум усилия, да изглежда умен, упорит и трудолюбив и т.н. Проработката на тригона изисква на първо място изработване на умение да се поддържа акцента именно на тази планета, която изисква ситуацията, без да се хлъзга в по-удобния и безопасен, но нечестен в този момент, принцип на планетата, стояща към дадената в тригона и същото се отнася към домовете, в които стоят тези планети. Твърде много психологически игри, както социални и семейни, така и вътрешни, които човек води сам със себе си, са основани на ловка замяна или незабележим преход от единия дом (планета) към другия, което става особено леко, когато те са в аспекта тригон.
Планетата, стояща в тригон към съвпад, а още повече стелиум, е подложена на особено силни съблазни, поради което в нейните сфери (и дома, където стои) следва да се очакват много розови самоизмами и голяма сила на хармоничния вампиризъм, но и силно хармонизиращо влияние на кармата, което прави човека абсолютно уверен в себе си, което е оправдано до известно време. Обаче не следва да се очаква, че тази планета сама по себе си ще нареди отношенията между планетите в съвпад. Друга е темата, че те по-лесно разединяват (а после и синтезират) своите принципи при проработката на своите тригони към нея.

Тригон на Слънцето

Това е много силен аспект. Кармата някак предопределя на Планетния принцип да живее добре, така му се струва на човека на ниско ниво на проработка на Планетата и нейния тригон към Слънцето. В действителност кармата предопределя на принципа на Планетата победоносно шествие при условие, че е проработена. Освен това, волята на човека, бидейки обърната в посока на Планетарния принцип, леко получава конструктивно направление - ако човекът желае това. Ако същия човек иска да използва принципа на Планетата, то пак неговата воля не получава съпротивление. Ето защо не следва да мисли, че тригонът на Слънцето означава проспериране на Планетния принцип. Със същия успех той може да означава загниване (но също под красива фасада), ако волята на човека е отправена към хищническо потребление и неразумно използване. В този смисъл, много е опасен тригона Слънце - Луна, особено при силно Слънце, тъй като допуска твърде лесното използване на здравето за интересите на волята на човека, което на практика най-често означава волята на един или друг жесток егрегор.
Като цяло тълкуването на тригона въобще и особено тригона на Слънцето съществено зависи от нивото на неговата проработка. На ниско ниво, при егоистично направление на волята, човекът скоро се сблъсква с тези неприятни ефекти, че външните императивни обстоятелства само видимо, много повърхностно благоприятстват Планетарния принцип, а вътре, тоест по същество той не се развива, а постоянно застоява и човекът става безнадеждно скучен. Обратно, активната проработка на Планетния принцип и неговото развитие ще намерят голяма поддръжка от кармата, която ще се покаже на човека съвършено естествено, но ще бъде именно резултат от неговите волеви усилия, поддържани от тригона на Планетата. Тук е много важно да не се спира, тъй като творчески-поддържащото влияние на тригона спира веднага след отслабване на конструктивното волево усилие на човека, превръщащо се в грабителско, тоест насилствено изземане на хармонията от обкръжаващата среда и отдаваща я на човека, но във вид, който вече не му е интересен. В сферите, управлявани от Планетата, с този човек е опасно да се воюва: силата, поддържаща хармонията около него няма да се церемони с вас.
Тълкувайки този тригон, важно е също да се обръща внимание на относителната сила на Планетата и Слънцето, но тук следва да се ориентираме не само в хороскопа, но и на конкретните обстоятелства от живота на човека. Във всеки случай, на човека искрено ще му се струва, че неговата воля и инициатива в сферата на Планетния принцип са съвършени и да бъде убеден в обратното е практически невъзможно.

Тригон на Луната

В сферите, управлявани от Планетата, този човек е трудно да бъде уязвен емоционално задълго: неговите способности за възстановяване на нарушения в подсъзнанието баланс са удивителни. Тригонът Луна - Венера дава изключителна вътрешна устойчивост към любовни преживявания, тригонът Луна - Слънце - към всякакви императивни обстоятелства. При егоцентрична ориентация, тригонът на Луната дава акуратен, но съвършено безжалостен вампир в областта на Планетата, безжалостен от това, че той съвършено не осъзнава какво реално прави. Например, при непроработен тригон Луна - Венера човек може искрено да обича и някак да разбира изкуството, но неговото възприятие в много неща ще бъде физиологично, тоест ще се съпровожда с груба профанация на естетическите течения. Като поговори с художника и искрено похвали неговите картини, този човек ще ги покрие, а заедно с това и самия творец, със слой от баналност и сивота и на художника ще му се наложи известно време да идва на себе си и да приведе в ред своя изчистващ го дар. Обратно, проработката на този тригон дава на човека изкуство, на което можем да се любуваме на всяка крачка и жест, без да говорим за неговия дом и приготвената от него храна.
Тригонът на Луната дава блестящи способности към интуитивно обучение в сферите, управлявани от Планетата (например тригон към Меркурий дава способност за езици, към Марс - спортни, към Слънце - за управляване на чужда воля) и в същото време изключителна леност в тези направления, за да се преодолее която, помагат различни външни и вътрешни неприятности или, на високо ниво, обща духовна устременост, когато човек чувства важността на всеки свой избор и постъпка и отговорност за тях. На ниско (и средно) ниво в сферата на Планетата е характерна полусъзнателна позиция от типа: "Ако ТРЯБВА, то ще се справя с лекота, така че защо да се старая?" и общо, но много егоцентрично направление с подсъзнателно усещане: "Разбира се, целия свят трябва да се старае за мене, за кого другиго?". При това под финия слой на благополучието се скрива обширна област от сивота с огнище на загниване, но всичко това в голямата му част е изтласкано в подсъзнанието и се проявява в общ депресивен фон, правещ за човека дълбоко безнадеждна и безсмислена всяка конструктивна работа над себе си и във външния свят.
Проработката върви по пътя на преодоляване на ленивостта и тенденцията за профаниране на всичко, произтичащо в сферата на Планетите, при което и едното и другото следва да се възприема не като свой недостатък, а в качеството на явен враг (тоест по VII дом). Като цяло може да се каже, че тригонът на Луната се опитва незабележимо да отправи нисшия принцип на Планетата в служене на егото или, в най-добрия случай, семейството на човека, а кармично се предполага неговата проработка, разширение и усъвършенстване на нисшите програми на подсъзнанието: чревоугодника се превръща в кулинар.

Тригон на Меркурий

Тригонът на Меркурий дава прекрасни умствени способности и ловкост и сполука в областите, управлявани от Планетата, при условие, че човека приложи за това минимални усилия. Например, тригонът Меркурий - Марс дава сила на речта и мисълта, лекота на съобразяването, способност в две сметки да направи голяма умствена работа (и изгодно да я продаде), но всичко това за човека на пръв поглед е твърде леко и ако няма някакъв допълнителен интерес или предизвикващо препятствие, той ще се ограничи с констатацията: "Е, всичко е просто и ясно", - и няма да се хване на работа. Тригонът на Меркурий дава едновременно големи повърхностни способности, човек схваща буквално в летящо състояние, и дава ленивост и вътрешна антипатия към тежка умствена работа там, където без нея може да мине.
Тригонът икономисва сили, в дадения случай - умствени усилия, но ако действително трябва, то човека се оказва способен на такива подвизи, в които едва ли може да повярва.
Тригонът на Меркурий дава силни ментални самоизмами в областите, управлявани от Планетата: на човека му се струва, че той всичко и веднага разбира, но реално неговото разбиране е повърхностно, а менталното управление на Планетния принцип е грубо и нерационално, което той (и неговите обкръжаващи) често не забелязват. За самия човек, неговите мисли и решения представляват върха на съвършенството и образец за правилност.
На ниско ниво Меркурий дава тежки щампи на мисленето, които буквално съкрушават принципа на Планетата, но човекът не забелязва това, тъй като на пръв поглед той прави всичко правилно. Ако планетата е по-силна, то тя ще насочи мисълта на човека в съответното направление, при което менталния самоконтрол спада почти до нула, което може да отиде твърде далеч, при пълната увереност на човека в това, че той мисли и говори всичко съвършено правилно. Така, тригонът Меркурий - Плутон дава прекрасен критичен ум, но ако Плутон е по-силен, то на ниско ниво целият свят за човека ще се оцвети в черен цвят, той във всичко (освен в себе си) ще вижда пороци и престъпления, и нищо не ще го отклони от подобен възглед. При това човек може съвсем да не бъде дълбоко нещастен, а да получава, напротив, известно удовлетворение, намирайки ежедневно потвърждение на своята и така непоколебима жизнена позиция: "светът нищо не струва".

Тригон на Венера

Тригонът на Венера дава в областите, управлявани от Планетата, социална защита и сполука, бързо и леко признание, което човек смята като подразбиращо се и в дълбините на душата цени не високо, в краен случай, ако в неговия живот има и други моменти на самоутвърждение.
Тригонът на Венера дава на принципа на Планетата естествен вкус и хубаво възприемане на реалността, често даже твърде хармонично. Всички уродства стават незабележими или силно се изглаждат и отчаяния вик за помощ може в ушите на човека да прозвучи като вяла и незадължаваща молба. Този аспект (даже тригонът Венера - Плутон) прави любовта естествено състояние на човека в областите, управлявани от Планетата, но на ниско ниво човек е склонен да извлича тази любов от обкръжаващото пространство (и хора), използвайки ги за лични цели, въпреки, че външно всичко ще изглежда напълно благопристойно, естествено, и даже е някак странно да се помисли, че може да бъде иначе, когато любовта и хармонията, напротив, изтичат навън от самия човек, без да мисли за компенсации, подобно на цвета на лотос, който украсява просто затова, че съществува и другояче не може.
Например, тригон на Венера към Плутон на ниско ниво на проработка дава изобилие от съдбоносни влюбености в човека, от които той най-често излиза неповреден и с приличен букет (впрочем, бързо увяхващи) цветя на удоволствията, а жертви на съдбата (и разбира се на своите нисши страсти) стават неговите възлюбени, които много трудно могат да се отвържат от него и да го забравят. Проработката дава превъзходно виждане на недостатъците и пороците в любимото същество (и, разбира се, в себе си), които човекът умее точно да показва и почти безболезнено да помогне за преодоляването им, в което, собствено се състои и кармичната програма на този аспект. Наистина, трудно се намира партньор, който да издържи такава програма дълго, но за кратък период може да се окаже много конструктивна. Самият човек при това трудно може да се надява на удовлетворителни емоционални отношения в любовта, а ако при него Венера има още, например квадрат към Уран или опозиция на Сатурн, то не може да се разчита на стандартно разбираем щастлив брак.
На ниско ниво тригонът на Венера дава социална (и любовна) отпуснатост, ленивост и паразитизъм, често във формата на тотална неблагодарност към хората и живота за всичко, което те правят за човека, а това обкръжаващите като цяло не забелязват, но в подчертани случаи преживяват като тежък удар.

Тригон на Марс

Това е опасен аспект, тъй като той дава свободно течение на енергия, свойствена на принципа на Планетата, но нейната сила леко може да се профанира и отправи към откровено зло. Този човек ще страда от илюзията за сила на Планетата, но без проработка тя ще се окаже силна в нейната нисша октава, която привлича втренчено внимание на егото и инволюционните кармични програми (тоест носещи хаос, разрушение и профанация) и те се опитват да направят човека свой проводник.
На ниско ниво този аспект дава заедно с усещането на сила към принципа на Планетата още и ленивост, която човека не е в състояние сам по себе си да преодолее, още повече, че както му се струва, обкръжаващите охотно работят вместо него. Съществените жизнени препятствия (особено обусловените от напрегнати аспекти на Планетата), които заставят човека да активизира принципа на Планетата, трябва да се разглеждат като положително явление в развитието (човека често осъзнава това), доколкото заставят неговите мишци да се съкратят и да разгонят застоялата кръв (и горещината на нисшия астрал). По-скоро, работата ще бъде свършена бързо и ефективно, тъй като тригонът на Марс дава интуиция, позволяваща принципа на Планетата да се реализира с минимална загуба на усилия, след което може добре да се почине, постепенно губейки сили, възобновени по време на работата.
На високо ниво на проработка, Марс дава на Планетата енергия на високите вибрации, помагайки да се реализира нейната висша октава, и в резултат света получава вместо енергийна черна дупка (характерна за нисшата октава на аспекта, когато човек принуждава световната хармония и конкретните хора да работят за неговото его) мощен енергиен канал във висок егрегор, което дава на човечеството нов импулс на развитието. Ако човекът притежава силно хармоничен Марс, то в отсъствието на негова проработка той след известно време ще попадне в специфично робство към твърд егрегор, който дава на човека сили, само отправени за конкретна работа (най-често активно поддържане на хаоса, но може да бъде и значително по-зле - активни инволюционни програми) и съвсем излишна енергия в останалите случаи, което субективно може да се преживее като непонятно откъде идваща всепоглъщаща леност, равнодушие и апатия. При това, изчерпвайки външната енергия на човека, твърдият егрегор се приема вътрешно, в резултат на което меланхолията може да премине в тежки соматични болести.

Тригон на Юпитер

Тригонът на Юпитер е естествено пожелание към Нова година, сиреч безплатно хармонично изобилие, което в живота на човека често е по-добро като пожелание, отколкото като въплъщение. Работата е в това, че тригонът, независимо от хармонията и устойчивостта, носи със себе си още и елемент на баналност, а ако не го проработваме, то и скука и сивота. Така при тригон на Меркурий към която и да е планета в нейната сфера човек ще има, наред със съобразителността, усещане за дълбока посредственост на своите мисли, през която да се пробие действително не е леко (даже при тригон Меркурий - Уран, когато и крайната оригиналност и ексцентричност на мислите при най-близко разглеждане най-често се оказват чужди припеви).
Аналогично, тригонът на Юпитер дава в сферата на Планетата обща защита, в съдбата винаги наготово голяма зашита торба с блестящи възможности, алтернативни изходи от трудни положения, благосклонни покровители, усмихващи се и развързващи кесията си при първата необходимост... но всичко това, при потребителско отношение, устройва човека само в първата минута, а после бързо омръзва и изглежда някак неистински, въпреки, че понякога изкарва човека от най-истинска беда.
Тук е много важно да се разбере, че това хармонично стечение на обстоятелствата и широките възможности са нужни не на самия човек, а на Планетарния принцип, за неговото развитие и проработка, вътре в самия човек и във външния свят. С други думи, тригонът на Юпитер е аспект на Дядо Коледа, който безплатно раздава подаръци на децата и ако той е достатъчно внимателен и безкористен, неговата торба никога не ще се опразни. И там от време на време ще попадат и съвсем необичайни подаръци. Ако той адресира всички подаръци за себе си, то торбата постепенно ще започне да губи блясък и подаръците ще потъмнеят..., а главното е, че в човека ще се появи силна подсъзнателна неудовлетвореност от себе си, която често се рационализира във вид вид на проекция: "Аз правя всичко за другите, а хората и света като цяло ми се отплащат с черна неблагодарност". Тук следва да отбележим, че именно потребителството и неблагодарността (на хората и съдбата) са характерни за ниско ниво на проработка на тригона на Юпитер, но самия човек с това никога не ще се съгласи.

Тригон на Сатурн

Тригонът на Сатурн дава на човека в сферите, свързани с Планетата, естествена дисциплина, концентрация и прилежност, а при желание и възможност да прехвърли своята тежест на другите. От друга страна, даже тригонът на Сатурн дава на Планетния принцип някаква сдържаност, студенина и твърдост, но те се преодоляват със съсредоточена вътрешна проработка на принципа на Планетата. Тук препятствието, което е свойствено за тригона въобще, се явява ленивостта, която, впрочем, не е очевидна, тъй като Сатурн изисква съсредоточение и труд. Обаче, (в сферата на Планетния принцип) човек е склонен да се труди точно толкова, колкото от него изискват обстоятелствата и нито секунда по-дълго.
Същите обстоятелства (които засягат областите, управлявани от Планетата) никога не заставят човека да се концентрира и задълбочава в предмета твърде дълго и напрегнато. И дори отстрани човек може да изглежда герой на самоотвержен труд, неговата концентрация и напрежение имат тенденция да бъдат явно недостатъчни. На човек с тригон Сатурн - Слънце му е странно да гледа хората, които не могат да се организират и да направят това, което е обективно необходимо, а жалбите на човек с неаспектиран Сатурн за невъзможността да се съсредоточи и дисциплинира себе си в най-необходими обстоятелства са съвсем непонятни.
Проработката на аспекта дава сериозно развитие на Планетарния принцип, на първо място вътре в човека, тоест дълбоко и съвършено разработване на съответните програми на подсъзнанието, което обещава творчески достижения и дълбоко индивидуално самоизразяване. На ниско ниво повърхностните усилия и съсредоточаването на Планетния принцип се предават за дълбоки, вследствие на което са възможни професионални разочарования, човекът дава сериозни надежди, но те скоро се разрушават: блестящият студент-физик става сив инженер-програмист (непроработен тригон Сатурн - Уран). За съжаление, това не е всичко: тригонът на Сатурн, имащ кармично предвид дълбока проработка на принципа на Планетата и създаващ за човека всички условия, в случая, когато това не става, замразява Планетата, и човек в съответните области губи гъвкавост, чувствителност и разбиране, понякога преминавайки в робство на твърд егрегор (тригона Сатурн - Слънце и Сатурн - Плутон може да даде, съответно, затворник и началник на концентрационен лагер.

Тригон на Хирон

Тригонът на Хирон дава на човека в сферите на влияние на Планетата удивителна свежест на виденията на света и собствените прояви. Той умее някак съвсем необичайно и в същото време много убедително да гледа на нещата и да ги показва на другите така, че да ги забравиш или пренебрегнеш е много сложно. Често този аспект дава своеобразно чувство за хумор и способности да забавлява останалите, като понякога основателно обърква и смущава хората, което дава на човека огромно удоволствие. На високо ниво този аспект дава проникновение и развитие на принципа на Планетата, което на съвременниците се струва невероятно, а на следващите поколения, напротив, фундаментално: това, което открива Хирон след време става основополагащо. На ниско ниво човек е склонен да експлоатира тригона на Хирон, без да се напряга и привиквайки бързо с факта, че най-разнообразни хаотични и предизвикващи у него недоумение ситуации, бързо и безболезнено преминават сами, най-често като остроумна шега на съдбата. Обаче човек, предполагащ, че докрай е разбрал хумора на Хирон и особено, мислещ, че влиянието на тази планета не се отнася лично до него, дълбоко се заблуждава.
Когато шегите на съдбата засягат съществени страни от неговия живот (а принципа на Планетата винаги влиза в това число), на човек често не му е до смях и той отчаяно се опитва да разбере какво става с него, но непроработения тригон на Хирон обаче не дава такова разбиране и въпреки, че в края на краищата обикновено дава изход от ситуацията с развитието на Планетния принцип, но най-често този изход не удовлетворява човека, у когото възниква чувството, че в чужда страна е попаднал на естраден концерт и знаейки лошо езика се напряга да разбере каламбурите на конферансието, а цялата зала умира от смях - неизвестно защо.

Тригоните на висшите планети дават на човека защита и устойчивост на съдбата на толкова високи планове, че най-често всичко това остава почти незабелязано. Те дават не конкретно, както при тригоните на нисшите планети, а по-скоро мистично, едва уловимо усещане на нечие доброжелателно внимание, нещо от рода на ангел-хранител с повишен брой крила, при което рода на този ангел зависи от конкретната висша планета, образуваща тригон.
Уран дава непредсказуем, оригинален, изобретателен, но като правило недостатъчно практичен ангел-хранител. Тоест, това реално не е така, но практичността на тригона на Уран може да оцени само човек, виждащ добре кармата: той вижда, как възникващите на хоризонта свирепи опасности премахва някаква твърда ръка, когато никой от обикновените хора и не подозира за нея. Видимите прояви на тригона на Уран се състоят в това, че на човека идват съвършено неочаквани идеи, емоции, импулси за действие и начини за възприятие в сферите, управлявани от Планетата, и най-често тези уранови дреболии не са толкова хубави сами по себе си (ако това не е така, то лесно се отдава да ги преадресираме към външния свят и другите хора), но и дава ключ за големи пробиви в постиженията на принципа на Планетата - при последователна и щателна работа с материала. Ако човекът се задоволява от урановите проявления във вида, който те идват при него, той престава да разбира отправените към него по-тънки (и по-съдържателни) намеци и да тълкува знаците, и при цялата видима ексцентричност и нешаблонност става достатъчно банален и скучен на самия себе си, не умеейки да се издигне на нивото на истинско творчество и озарение, и в резултат пристъпва към голямата уранова криза неподготвен. Средното ниво на проработка може да даде талантлив учен, занимаващ се с истинска наука в областите, управлявани от Планетата), но, основно, в рамките на традиционния подход без стремежи да взриви основите и да ги построи по принципно нов начин. На високо ниво - особена гениалност в съответните на Планетата сфери, позволяваща хармонично, почти без да разрушава съответстващата ситуация, да я построи, толкова по-малко на нови принципи, давайки силен импулс за развитие, или почти без жертви да развърже крупен кармичен възел.

Тригон на Нептун

Това е аспект на щастието, разбирането, леката лъжа и щастлива самоизмама, която кармично води до значително по-малко приятни последствия, но под ръководството на по-определени, отколкото Нептун планети. Тук тълкуването зависи много от нивото на развитие на принципите на Нептун, в частност, нивото на вътрешна честност, особено приложимо към принципа на Планетата, и естественото за човека ниво на медитации. Въобще, тригонът на Нептун обещава забележително интуитивно разбиране на принципите на Планетата и наслаждение само от едното му включване (което човекът ако има желание, може да научи и вас). Обаче, практически, на ниско ниво вместо разбиране се получава само устойчива илюзия, а наслаждението, което възниква е от нисш сорт и съответно само от ниската октава на Планетния принцип.
Например, тригона Нептун - Марс може да даде разпалена любов към боевете с нисък стил, където кръвта се излива с потоци върху зрителите, застивайки в неговите жили (при това в личния живот човек може да бъде напълно смирен във всички отношения).
Тригонът на Нептун дава превъзходни способности и възможности за проработка на Планетния принцип, но едновременно и силно пречи на тази проработка, тъй като създава у човека илюзия, че той всичко отдавна и добре е разбрал и усвоил, а главното - вътрешно чувство за владеене на същественото от принципа на Планетата, когато на практика за никакво владеене няма и помен. Ако човекът не тръгне по пътя на трезво и честно усвояване принципа на Планетата и разбиране на неговото истинско ниво и роля в своя живот, а предпочита вместо това да мами себе си и обкръжаващите, за което той във всички случаи ще има блестящи способности, то вродените способности постепенно ще отпадат, заедно с нивото на медитации и вътрешна честност, а количеството лъжа и самоизмама, съответно ще расте, което с времето може да доведе до алкохол, наркотици и разпад на личността. Този човек трябва да търси в сферите на Планетата високи духовни ориентири - и във всеки случай да проработва Плутон. На високо ниво - духовни прозрения, устойчив поток от хармония, благодат и Божествена любов, които се усещат във всяка проява на Планетния принцип.

Тригон на Плутон

Тригонът на Плутон дава на Планетния принцип защита от съдбата, тоест с човека в съответстващите области ще бъдат точно онези неприятности, които са запланирани и никакви други няма да го заплашват. Освен това, Плутон отрано го подготвя към това и ако човека достатъчно бързо разбере и изработи смирение към онези незначителни, макар и безвъзвратни загуби, които му изпраща съдбата, то никакви големи загуби и жертви няма да му се носят и налагат (става дума разбира се, за дадения аспект).
Тригонът на Плутон, по такъв начин, символизира хармонично и слабо болезнено очистване, което е валидно не само за човека, но и за неговото обкръжение, особено хората, активизиращи в човека принципа на Планетата.
Тук за човека се таи потенциална възможност за халтура: вместо това, покорно да приема лишенията на съдбата, смирявайки ропота на егото, той може да възроптае и да застави себе си да носи безвъзвратни загуби на своите обкръжаващи, като се явява за тях, по такъв начин, проводник на плутоново влияние и черен учител. Впрочем, той може да прави това достатъчно точно и акуратно, а при определен навик и почти безболезнено, но такава подмяна ще го остави неподготвен към силно плутоново въздействие, което неизбежно и в бърз ход ще го застави да принесе всички онези жертви, които му се е отдало да избегне в предходния живот, и може да се ограничи с това.
Тригонът на Плутон изисква от Планетарния принцип незначителни, но постоянни жертви, смисълът на които е преход от нисшите октави на Планетата към висшите и хармоничността на този преход в някаква степен зависи от човека, но самият факт на влиянието на Плутон върху Планетата и необходимостта от нейното изчистване, не зависят от него. Тук проработката дава в нейните сфери изход на принципно ново ниво, участие на човека в големи, силни и хармонични програми, свързани с изчистване и издигане на нейния принцип в света или своята страна. В отсъствие на проработка човекът губи индивидуалната си свобода в областите, управлявани от Планетата, и може да стане послушна марионетка на нисши (разрушителни) плутонови програми.