Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


04:30
26.02.2020
Сряда
3.226.122.74


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0


 Пими ® » Астрология » Натална » Рождени Аспекти


Асцендент [45]Елементи [7]
Хирон [9]Планети [23]
Изключения [5]Интерпретации [10]
Върхове на Домовете [12]Зодиакални знаци [5]
Рождени Аспекти [26]Рождени Домове [25]
Господари на Домовете [12]Целенасочено Тълкуване [8]
Аспекти на Слънцето [10]Аспекти на Луната [9]
Аспекти на Меркурий [8]Аспекти на Венера [7]
Аспекти на Марс [6]Аспекти на Юпитер [5]
Аспекти на Сатурн [5]Аспекти на Хирон [6]
Аспекти на Уран [3]Аспекти на Нептун [2]
Интерсептирани Знаци и Домове [2]Аспекти към Асцендента и МС [10]
Нива на проработка на Планетите [12]


Децил - 36°


Число 10; управители Хирон, Уран; в заточение Слънце, Плутон; в екзалтация Луна, Меркурий; в падение Уран, Плутон.

Ние преминаваме към изучаване на минорните аспекти. За разлика от мажорните аспекти, всеки от който се характеризира с цяло число едновременно със своето обръщение, минорните аспекти притежават тези свойства, че или самия аспект, или неговото обръщение не се вписват в дъгата от 360°, което дава на минорните аспекти оттенък на неимперативност, тоест активирането на една от образуващите минорен аспект планети не води задължително до активизация и на другата.
Децилът има хуманитарно (тоест отнасящо се до човека) значение. Числото 10 в кабалата е числото на сефирите - основа на мистичните атрибути на Твореца, сфера на неговото проявление, а като цяло Дървото на сефирите представлява предвечния първообраз на духовния човек. С други думи, числото 10 символизира човека като микрокосмос, Вселената в миниатюра, в която е отразен символично принципът на построяване на целия Космос.
Децилът е слабо хармоничен аспект. Той дава хуманистична посока както на самия човек, така и на неговата съдба, преобръщаща се по такъв начин, че му се налага да усети своя човешки произход и същност. На различни нива това означава съвсем различни неща, но в съответните области за човека винаги ще бъдат акцентирани именно специфичните човешки реакции и прояви на обкръжаващите (и своите собствени), именно в тях човек ще бъде заинтересован и от тях увлечен. Разбира се, на ниско ниво човекът няма да бъде в състояние да види нито себе си, нито другите като микрокосмос, но, въпреки това, именно това обстоятелство ще бъде (в сферите, управлявани от децила) усещано подсъзнателно и мистично, и необичайно ще го привлича. Едновременно той преди всичко ще осъзнава своя интерес към това, което той смята за специфично човешко в човека, а това се определя първо, от нивото на проработка на децила и второ, от планетите, които го образуват: при децил на Слънцето човек ще смята за най-интересни чисто човешките качества на индивидуалната воля и начина на поведение в императивни обстоятелства, при децил на Меркурий - рационалния разум, Венера - любов, социалното поведение и взаимоотношенията с изкуството, Нептун - мистичните преживявания и т.н.
Децилът е специфичен човешки аспект, поради което ситуациите, в които той е активен, вълнуват човека необичайно, обещавайки пълнота на разкритията и разгадаването на тайните на неговото съществуване и предназначение, в краен случай, реализацията на децила е възможна при условието на значителна проработка на хороскопа като цяло.

Хирон като Управител на Децила символизира двойнствения характер на човека като създание, от една страна земното, материалното, а от друга - духовното, божественото. Човекът е съсъд Божий, тоест бидейки въплътен на Земята, материализиран в определена форма, той е пресметнат за транслация на висшите космически енергии и мисъл-форми и тяхната материализация в свойствените на Земята форми: действия, думи, постъпки и т.н. Тази връзка с финия свят се преживява от човека нееднозначно, доставяйки му на ниско ниво множество неприятности (включително естествен атеизъм, тоест неверие в Бога предвид на пълно отсъствие на осъзнати усещания за връзка с Него). Собствено човешкото се възприема от него като земно (нисши емоции, инстинкти), или като мистично и следователно, почти несъществуващи и достъпни само на адептите (великите духовни учители, светци и т.н.), което в крайна сметка води до задънена улица, тъй като да разбере своята чисто човешка роля и задачи се оказва непосилно за човека и често съзнателно се отказва от обсъждане и изследване на този въпрос, макар че вътрешно той, разбира се, се тревожи. Проработката на Хирон както в индивидуалната карта, така и от човечеството като цяло е длъжна да помогне много на човека правилно да се впише в света и разбере своята специфична роля в него, което съответства на кармичната програма на децила.
На битово ниво управлението на Хирон обозначава като принципно човешки тези черти, като чувство за хумор и способност за свеж, нестандартен поглед върху нещата, в отсъствието на които индивидът се разполага, в зависимост от темперамента, някъде между акула, бронтозавър и амеба.

Уран като Управител на Децила символизира творческото начало, заложено в човека. Това творческо начало е непредсказуемо, непостижимо рационално, тоест с разсъдъка и носи в себе си голям енергетичен заряд, който обаче, първоначално възниква на много високи вибрации и трябва да се адаптира към вътрешния свят и външните реалности на човека. Ето защо влиянието на Уран на различни нива на проработка на децила е съществено различно: на ниско ниво проявленията на децила безпокоят човека, но са му съвсем непонятни и той преимуществено се старае да ги изтласка в подсъзнанието, не разбирайки, че именно тези неясни хуманистични плисъци, най-често ирационално-емоционални (например, жалост към смъртен враг, когато изведнъж му става лошо), свидетелстват за неговата принадлежност към човешкия род, а всичко останало е предимно зоологично. На високо ниво Уран се проявява като причастност към волята на Абсолюта, световната карма и общите творчески способности, с каквото и човек да се занимава, но всичко това при виждане и доброволно приемане на своята карма като специфично човешка и за даденото въплъщение натоварена преимуществено в земни дела.

Слънцето като намиращо се в Заточение при Децила символизира вторичността на индивидуалната воля на човека в неговите човешки прояви. Човека е "съсъд Божий" и е длъжен да транслира волята Божия, а когато на ниско ниво той подчинява своята воля на егоизма или на нисък егрегор, то собственото човешко начало в него замира, а понякога умира напълно. От друга страна, косвеното влияние на личната висша воля (тоест духовната устременост) и волята на високия егрегор са необходими за това, че в човека да се прояви човешкото начало, но тези влияния никога не звучат като твърд императив, точно обозначаващ конкретна посока на дейността и, още повече, конкретни действия на човека. Човечността не се явява антоним на безчовечността и винаги оставя свобода на избора на ниво конкретни постъпки, но отсъствието на висока устременост и зов на висок егрегор натоварват живота на човека в такава сивота, че той съвършено престава да чувства в себе си човешкото начало и в това се състои косвената императивност на децила (заточение на Слънцето) на ниско ниво на неговата проработка. На високо ниво това влияние се изразява в способностите на човека да се включи към висок егрегор и да помогне на другите хора да получат духовна устременост.

Плутон като намиращ се в Заточение и Падение при Децила символизира големите, заложени в самата природа на земната карма сложности на проявлението и развитието на човешкото начало в хората. То изисква голяма чистота и жертвеност, при което в жертва се принася част от онова, което човека смята и усеща в себе си като най-ценно. Определена съдба стои над хуманистичните прояви и опитите на човека да се удържи над средното ниво, приемливо и за духа, и за неговото ниво най-често завършват с крах или по вътрешни, или по външни причини, и човека, който иска да бъде "просто добър", без да има никакви претенции за святост, но и без да стане предател и палач, въпреки това, в някакъв момент неизбежно (за щастие не във всяко въплъщение) е изправен пред алтернативата: да бъде или жертва, или палач и няма трето положение.
За това, да усети в себе си истинското човешко начало е нужно грижливо да го отдели от животинското начало в обществото и групите, в които членува човека, а това често носи съдбоносни последствия: законът на ятото - законът на джунглата е суров и повелява да се унищожат нестандартните особи, особено неподчиняващите се на груповия егрегор. На духовно силните хора понякога се отдава да излязат и да развият в себе си човешкото начало (велики мислители, хуманисти, светци), но, като правило, те усещат себе си в пълна човешка самота, макар, че могат да имат колосално влияние върху своето (и последващото) време.

Луна като намираща се в Екзалтация при Децила символизира голямата роля на нисшето (биологическото) и общосоциалното начала в развитието на специфично човешките качества у човека. Тази роля на ниско и високо ниво се проявява съвсем различно. На ниско ниво Луната символизира колосалната спирачка, която за развитието на човечността се явява необходимост за човека да поддържа своето съществуване като организъм и социален индивид, тъй като тези проблеми занимават вниманието му напълно: човечността практически се принася в жертва в началото на борбата за съществуване и място под административното слънце, а след това цели поддържането на своето жизнено и социално ниво. На високо ниво човекът се учи да използва своето тяло и разнообразните, вградени в подсъзнанието програми за транслация на висшите енергетични потоци, така че неговите най-обичайни жизнени проявлениия(а не само духовно учение, проповеди и т.н.) могат да служат за източник на вдъхновение за обкръжаващите. С други думи, екзалтацията символизира не толкова съществената роля на човека в кармичната програма на своя народ, но също и съвършено друга физиология, моторика и други биологични функции (така, мощите на светците стават обект на поклонение).

Меркурий като намиращ се в Екзалтация при Децила символизира ролята на рационалното мислене в хуманитарните аспекти на човешкото развитие и поведение. На ниско ниво влиянието на Меркурий се проявява в крайно непохватни, а често и отчетливо античовешки ментални клишета, опитващи се да рационализират и регулират хуманитарните проблеми. В тези тънки и често хлъзгави (от гледна точка на разсъдъка) понятия, където емоциите често се разглеждат като тежки аргументи, пищно разцъфтява менталната демагогия, преследваща користни цели, но главното е съвършено неразбиране съществото на нещата.
Въобще същностното разбиране се управлява от Нептун, а рационалния разум (Меркурий) дава само груби схеми, които в хуманитарните въпроси са съвършено недостатъчни и могат да дадат само общо направление за по-нататъшни медитации и индивидуални постижения, основани на личен опит и неговата връзка с тънкия свят. Но на ниско ниво човекът не чувства това и се впуска в повърхностни ментални медитации (тоест логически упражнения с шаблоните на общественото съзнание), които по същество не го удовлетворяват, но могат да приведат към всеки подсъзнателно желан извод. На високо ниво екзалтацията на Меркурий символизира голяма и активна роля на рационалния разум на човека, помагащ първо, да се ориентира във цялото многообразие на явленията на духовния и материален живот, да ги оценява и извършва отговорни изводи, а второ, да фокусира и направлява потоците на космичната енергия, но и едното и другото са възможни при условие да бъде достигнато необходимото еволюционно ниво и осъзнаване границите на своя разсъдък - фактически и етично (вторите често се оказват по-тесни).

Уран като намиращ се в Падение при Децила символизира (както и Плутон) големите трудности на земната кармична програма, свързана с развитието на човешките качества в хората. Те никога не се явяват очевидни и всички опити за универсални определения се натъкват на най-силна съпротива и фактически са обречени на превръщане в безсмислица или догма. Символичното падение на Уран в децила през цялото време поставя човека в такива положения, когато на него му е съвършено непонятно, какво все пак значи това - да бъдеш човечен и как конкретно това се постига. "Не прави на другите това, което не искаш за себе си", - е типичния пример за пълен неуспех в опитите да се определи човечното поведение.
Първо, всички хора се намират в различни външни условия и имат различна психическа организация, без да говорим за способности и кармични програми, и отъждествяването на другия със себе си води към груби грешки.
Второ, всеки човек е изпълнен с противоречия, неговото висше и нисше начала често го викат в различни страни, и в тази ситуация както неутралното поведение, така и поддръжката на което и да е от тях в друг човек често може да бъде наречено (и се явява) нечовечно. Тук работата не е само в това, че пътя нагоре обезателно се съпровожда с отстъпления. Въобще процесът на еволюционно развитие в много неща и принципно е нечовечен, във всеки случай, от гледна точка на средния човек и, падението на Уран в децила, представляващо пряко въздействие на кармата, символизира именно това обстоятелство. На високо ниво на проработка на децила Уран, като намиращ се в падение означава ограничената роля на собствената човечност у хората, намиращи се на нивото на планетарното съзнание: при тях се появява съществено влияние на космическото съзнание, кармични програми, излизащи зад пределите на Земята и се формира съответната етика.
Само по себе си наличието на аспекта децил между две планети означава, че у човека има потенциални възможности да намери "човечен" синтез на техните принципи както в своя вътрешен живот, което означава хуманитарна посока на интересите и заниманията в съответните на планетите области. По принцип децилът е хармоничен аспект, но като минорен, той има ограничено влияние върху живота на човека, в краен случай, ако не се проработва специално него и съответните планети (което означава твърде специфична съдба). Тук много неща зависят също от нивото на проработка на децила, в частност, възгледите, представите и усещанията на човека във връзка с хуманитарните въпроси.

На първо ниво на проработка на децила човек е склонен да смята собствено човешките (в себе си и другите) програми на егото и своето биологическо начало, без да усеща принципна разлика между хората и животните, а виждайки принципна разлика само във формата на живот (свинята живее в кочина, а човека в дом), ниво на зависимост от природните условия и взаимното подчинение (човекът използва животните за свои цели). Понятието човешки живот за него означава удовлетворяване на биологичните ("сит, пиян и с енфие в носа") и най-прости социални ("за да се боят хората") потребности. Всички други човешки стремежи и начала са му непонятни и се възприемат като дивотия, а преди всичко демагогия, прикриваща истинските интереси в числото на показаните по-горе. Религиозността на това ниво се отрича или възприема като средство за дисциплиниране на човека, който трябва да се състои "в страх от Бога", за да го запази него и обществото от анархия ("Боговете са измислени от жреците, за да управляват по-добре народа"). Моралът се състои в подчинение на силния и потискане на слабия.
Подобни хуманистични възгледи се оформят в сферите на действие на планетите, образуващи децил и в моментите, когато са активни и двете планети човек изпитва потребност да гледа на живота и хората именно от тази гледна точка, макар че неговите типични жизнени възгледи и светоусещане като цяло могат да се намират много далеч от хуманистичните проблеми. На това ниво децилът често има деструктивни прояви, защото при неговото активиране човекът започва да внедрява в обкръжаващите и подвластните му хора "човечност" в своето разбиране, изтребвайки (при възможност с огън и меч) всички останали видове като лъжливи и поради това нечовечни. Например: "религията е опиум за народа".

На второ ниво на проработка на децила човек смята най-човечното качество в себе си и другите участието в социални програми. Какви именно ще покажат планетите, образуващи децил, домовете, в които те стоят, другите аспекти и т.н. Например, децил на Венера дава разбиране за човечността като възприятие и творене на изкуство (спецификата ще определи планетата, стояща в децил към Венера) и способностите да обича, децил на Луната - като съпричастност към съдбата на своя народ и т.н. При това мненията и разсъжденията на човека могат да бъдат достатъчно категорични. В първия случай: "Ако ти не си способен да обичаш (вариант - да обичаш поезията), ти не си човек!", във втория: "Ако ти не си готов да отдадеш живота си за родината, ти си недостоен за това, че тя те е хранила!". Принципното различие на това ниво от предишното се състои в това, че човечността се разглежда като изход зад рамките на егоцентричните позиции, тоест като поведение и светоусещане, при които човек възприема другите хора не като част от обкръжаващата среда (природна и социална), а като независими самоостатъчни същности. На това ниво призива: "Бъди човек!" означава предложение да влезеш в положението на другия и да намерите взаимно приемлив компромис, и на това е основан "човечния" морал под лозунга "Живей и дай на другите да живеят", или казано по-философски, концепцията за "разумен егоизъм". Религиозността на това ниво се възприема положително, защото религията отвлича човека от егоцентрични позиции и провъзгласява (особено християнството и будизма) общочовешки ценности. Обаче това ниво се явява (за разлика от третото) по същество атеистично, защото човек практически не усеща Бога в себе си и като център на религиозното учение, тоест съществуването на Бога и Неговото влияние върху земните дела, той отнася към мистиката, а собствено човешката природа вижда само в земните, макар и най-добри негови прояви.

На трето ниво на проработка на децила човекът усеща в себе си и някои други висши "аз", или Божественото начало и частично вижда пътищата на кармата, и за него въпроса за това, какво собствено е човешкото начало става актуално и далеч не просто. От една страна, той е склонен да отхвърля своето нисше, биологическо начало (его) като недостатъчно човечно, от друга, той чувства, че и Божественото начало не е напълно усвоено и освен това, да се смята човечен също не може. Като правило, човек прави избора в полза на своето Божествено начало и разглежда човешкото като спирачка на духовния път (характерно за светци, занимаващи се с умъртвяване на плътта). За това ниво като цяло е типично не само (грешното) пренебрежение лично към своето нисше начало, но и своеобразно духовно високомерие, когато за недостатъчно човечно се обявява егоистичното начало не само в себе си, но и във всички останали хора, независимо от тяхното ниво на развитие. Човешкото се разглежда като нещо промеждутъчно и двукратно временно на пътя, водещ човека към Бога. Такъв, в частност е любимия сюжет на древната индийска философия: скъсвайки оковите на майя (илюзорната външна реалност), човек вижда, че съществува само една истинска реалност - Бог. Обаче наивното, често ментално прилагане на това съвършено езотерично указание, което става разбираемо само на много високо еволюционно ниво, води духовните прозелити към силни извращения в представите за човечност и в крайна сметка, към изопачаване на своята и чужда карма и етика. Реално на това ниво на разбиране факта, че човечност въобще и във всеки конкретен случай, все още няма и ще бъде голям успех, ако човек осъзнае това. Тогава той ще може да реализира големи и творчески хуманистични програми и да смекчи твърдите кармични възли.

На четвърто ниво на проработка на децила човекът в някаква степен вижда пътищата на земната карма и ролята, която играят в нея отделните хора и колективи. На това ниво той вижда, как именно възможностите, дадени на всеки човек, въплътен на Земята в конкретно физическо тяло и социално обкръжение, с неговата конкретна физиология и психика, могат да бъдат реализирани с участието си в планетарната, националната и групова карма, а също и в различните варианти на проработка на неговата лична карма. На това ниво човечността представлява просто участие в планетарната карма на своето място, което на ниски нива на развитие означава дълго блуждаене в тъмнината, отначало безцелно, а след това в хаотично търсене на истинска светлина, тоест светлината на истината. На това ниво нечовечно се оказва само огромното пряко влияние на космическите сили (ако то съществува) върху естественото течение на кармата на Земята и съдбата на отделните хора.

Папка: Рождени Аспекти | Добавил: Пим (16.04.2009)
Разгледан: 1560
Коментари: 0
Само за регистрирани.
[ Регистрация | Вход ]


Контакт          3.226.122.74