Тридецил, съставящ 3/10 от пълната дъга 360°, се характеризира не с едно цяло число, а с две (десетка и тройка); с други думи, тридецила 10 пъти се вмества в тройната пълна дъга 3 х 360° = 1080°. Това означава, че той има отношение към хуманитарните въпроси (десетка), както и децила, но не пряко, а косвено, скрито, при което потенциално хармонично (тройка). От друга страна, тридецилът се явява обръщение на квинтила и, поради това се отнася към проявленията на живота, но не актуалните, както квинтила, а потенциалните, поради което той се явява по-малко хармоничен, но по-творчески и представя големи възможности за управляемо развитие, още повече, че проявява скрити хуманистични склонности и възможности, обещавайки хармонично (тройка) съединение на живото и човешкото начала: дъгата на тридецила (108°) е равна на сумата от дъгите на квинтила (72°) и децила (36°). По такъв начин, развитият тридецил означава живо хармонично развитие на човешките качества и хуманитарни интереси, в непроработен вариант предоставя само възможности за оживяване и очовечаване и потенциална жизненост. С други думи, квинтилът символизира жизнеността като биологично проявление, като първично преодоляване на пълната застоялост на формите, а тридецилът (потенциално) дава развитие на очовечения живот, тоест еволюционно значително по-високи форми. Обаче тази очовеченост се проявява не веднага: първоначално тридецилът означава само пробуждане на жизненото начало и потребност от неговото изразяване и реализация.

Луна като Управител на Тридецила символизира биологическата основа на възможностите, които той предоставя. Подсъзнанието на човека приветства откриващите се форми и тяхното развитие, наистина, имайки предвид користни цели, но това обстоятелство, както и бъдещите сложности, отначало са скрити. Тридецилът активизира подсъзнателните програми на развитието на човека като биологично същество и активното изследване на обкръжаващия свят, което дава импулс за любопитство към всички прояви на външния живот и усещане на своята собствена потенциална жизненост, при което човек отначало лошо разбира нейната природа. Тридецилът (в своите сфери) някак си шепне на човека: "Това е, ЖИВОТО, трябва да се погледне по-отблизо, може би то е опасно и тогава трябва да сме нащрек, а може би е ядливо, и тогава трябва да изясним това безпогрешно".
Тридецилът създава напрежение, заставящо човека да търси средства за външно изразяване на своите вътрешни състояния и развитието на вътрешния свят, при което това напрежение носи видимо биологичен характер, тоест усеща се така императивно, както физиологичните потребности, но, за разлика от последните, има далечно и в много неща хуманитарно продължение.

Юпитер като Управител и намиращ се в Екзалтация при Тридецила символизира широтата на откриващите се от тридецила възможности и изобилието на жизнени прояви, които отначало предизвикват любопитството на човека, а при проработка и активно участие в тях, което постепенно ще засегне и неговото развитие като човек. Хармоничният тридецил на ниско ниво се илюстрира добре с традиционната картина на рая: изобилие (Юпитер) на плодове и други предмети за потребление (Луна), което обезпечава с нищо не помраченото щастие на човека. Тук е характерно изобилие от възможности за жизнените прояви и чисто биологично разбиране на човешките потребности и проблема на развитието. Поради това на ниско ниво за тридецила е характерен обширен повърхностен интерес към проявите на живота и профанация на човешките потребности, в частност, самоизразяване и еволюционен ръст, до биологични или най-примитивни социални, което се изразява в идеалите за "хубав" живот и подмяна на духовното развитие с материално. По-просто казано, животът привлича човека с шепота на стодоларови банкноти (и се свежда до него), а самоизразяването той намира с помощта на нов модел "кадилак", в който се вижда също и своя еволюционен ръст.
На високо ниво развитието на тридецила на Юпитер дава на човека в съответните области възможности за жизнени проявления и самоизразяване чрез висшите прояви на духа: способности за религиозна философия, пророчество, мистични откровения и т.н. - и възможност да вземе участие в кармична програма, която се занимава с очовечаването на човечеството.

Меркурий като намиращ се в Заточение при Тридецила на ниско ниво дава меркантилно рационално разбиране и отношение към възможностите за проява на живота въобще и развитието на собствено човешко начало, което човек разбира тясно-социално, като достигане на престижни социални слоеве и успешното функциониране в тях, което значително по-често означава гибел на човешкото начало, отколкото неговото развитие. На ниско ниво на развитие хуманитарното начало в човека е съвършено ирационално за него и участието на неговия разум тук е най-често разрушително. Същото се отнася и към проблема на живото самоизразяване, защото умът на човек ще транслира не вътрешното му състояние, а социално клише, нямащо никакво отношение към него.
Проработката става по пътя на съзнателното ограничение на ролята на рационалния ум, която отначало се свежда към фиксиране от страна на съзнанието на включването на тридецила, тоест активиране на проблема за развитието на човешките качества, самоизразяване и участие в жизнените прояви на външния свят, а човекът трябва много внимателно и не праволинейно да съди за тези деликатни материи, до момента, докато у него не се появи подробно виждане на своето подсъзнание и проблема за вътрешното развитие и съответно, кармата на пробиващия външен живот, в който той може да вземе участие. Тогава умът става негов ефективен, но по по-ранния начин косвен помощник, помагайки да се ориентира в обширните възможности на (своето и чуждото) живо развитие и самоизразяване и кармичните му ограничения и да избере най-удачните варианти.

Сатурн като намиращ се в Заточение при Тридецила символизира трудностите и твърдите ограничения, които, подобно на подводни камъни, възникват на пътя на човека, когато той се опитва да реализира във външния свят своя вътрешен живот, вътрешно развитие. Понякога на човека му се струва, че някаква сила задушава в него проявите на живота. Това усещане е правилно и означава проява на индивидуалната кармична програма на дадения човек, предвиждаща развитие на напълно определени форми на жизненост, при което преимуществено свързани с човечност, а всички останали, по-примитивни (в частност, зооморфни) форми на жизненост са длъжни постепенно да отмират или да станат значително по-фини. Именно тези, по първо усещане много твърди и несправедливи ограничения на развитието на вътрешния живот символизира заточението на Сатурн. Във външния живот заточението на Сатурн се проявява в огромните трудности, възникващи при опитите на човека да поддържа развитието на живота и неговата борба за съществуване с инертните форми, в които е възникнал. Този живот е много уязвим и още толкова независим, твърде (на пръв поглед) свободен, за да може непосредствено и отчетливо да му помогнем: от това той се задъхва и умира, или изцяло игнорира опитите на човека за участие в него.
За да не става това, на него му се налага да търси в себе си разбирането на живота чрез своето висше жизнено, тоест човешко начало, което е необходимо за конструктивна реализация на програмите на тридецила. На високо ниво заточението на Сатурн дава на човека мъдрост за косвено участие в развитието на живота и добро разбиране на ролята му в еволюцията на формите, в които той се появява. Това се отнася и до вътрешния свят, в частност, животът на различни програми на подсъзнанието (в сферите на действие на тридецила, определени от неговото положение в хороскопа).

Нептун като намиращ се в Екзалтация при Тридецила символизира космическата любов като източник на развитието на живота и всяка проява на жизненост, към която човек бива привлечен инстинктивно, съвършено не разбирайки защо. Проявите на живота в инертни форми са необичайно привлекателни за него и в сферите на влиянието на тридецила той предчувства щастие, което ще стане за него възможно, ако той някак се докосне към този живот, усети вътре в себе си отклик към него и да успее да изрази своя вътрешен живот навън. Екзалтацията на Нептун символизира възторга от проявите на дотогава не съществувалия потенциален живот (в себе си и външния свят), но на ниско ниво едновременно и лошото му разбиране, склонност да го профанира и приеме нисшите форми за висши или единствено възможни, което води до усещане на вътрешна неудовлетвореност, невъзможност да реализира своята жизненост, отчаяние и трансцендентна вина (фактически пред своята душа, която човек не чувства или постоянно гони навън).
На високо ниво Нептун дава на човека в сферите на тридецила възможност за много тънко разбиране на живота, пътищата и възможностите за развитието му, разкрива тайните на благодатта и прави човека източник на живот от доста високо ниво - човешко, което означава духовни и мистични способности - светци, проповедници, хуманисти, способни да трансформират общата космическа любов в конкретни линии на оживотворяване и развитието на човечност у хората.

Марс като намиращ се в Падение при Тридецила символизира енергетичните трудности, свързани с проблема за развитието на живота и в частност, външна проява на вътрешния живот на човека. Прекият натиск, грубата сила рязко противоречат на всеки живот, за основа на който служи космическата любов, предоставяща му свобода на развитие, а всяко енергично взаимодействие на ниски вибрации (грубост) унищожава тази свобода, често заедно със самия живот, макар и от най-добри подбуди. Ето защо характерните чувства, които изпитва човек при активиране на тридецила, това са желание да помогне на появилия се живот и усещане на своето пълно безсилие, неумение и невъзможност да направи нещо за него. На ниско ниво на проработка на тридецила човек активно профанира всички срещнати форми на живот (в това число и своя вътрешен), на високо - учи се да работи на такива вибрации, които не само не унищожават жизнените прояви, но които, обратно, ще бъдат използвани от него, но по свое усмотрение и избор.
Животът никога не се развива еволюционно с голяма видима сила. Това особено се отнася към вътрешното развитие на човека и външните прояви на това развитие: истински великите открития се извършват на границата на достъпното на човека и увереност в себе си и своите външни достижения означава, че човек не е достигнал тези граници.

На първо ниво на проработка на тридецила човекът възприема като живот най-грубите му прояви и отношението му към него както във външния свят, така и вътре в себе си точно съответства на социалните щампи на своя кръг. Възможността да участва в развитието на живота на външния свят той възприема чисто егоцентрично, тоест от позицията "какво ще даде това лично на мен" и най-често е пасивен, бъркайки тридецила с квинтил, който действително дава възможност за паразитиране върху чуждите жизнени прояви без особени усилия. Обаче, за разлика от квинтила, тридецилът не дава такива възможности безплатно, затова пък възбужда у човека потребност (усещана почти като физиологическа) да вземе участие в развитието на външния живот и да прояви навън своя вътрешен, който в дадения случай носи достатъчно примитивен и приземен характер, но човекът, още повече, активно се стреми да го транслира към обкръжаващите, достигайки понякога забележителна изразителност при описанието на своя вътрешен махмурлук или моралните мъчения, свързани с отсъствието в магазина на любимия вид колбаси. Обаче по принцип тридецилът е хармоничен аспект и ако той не е силно ранен, то и на това ниво неговата активизация ще настройва човека благоразположено към проявите на чуждия живот, и той ще бъде склонен, доколкото това е в неговите сили и няма странични пречещи обстоятелства в неговия живот, да вземе участие в развитието на обкръжаващата реалност, ако тя се нуждае от това: ще бутне автомобила, пропаднал в канавката и ще одобри протичането на кучешка сватба.

На второ ниво на проработка на тридецила човек вижда значително по-широк кръг жизнени прояви, нуждаещи се от неговата помощ и поддръжка: например, той усеща живота на растителния и животинския свят и трудностите на развитието им (практически не съществуващи за човека на първо ниво на проработка), което при подчертан тридецил може да даде натуралист или просто човек, който ще прави хранилка за птици и да ги храни, особено при силни студове. На това ниво човек вижда своя вътрешен живот значително по-фино, в частност, усеща различни препятствия за неговото развитие, но няма сили да разбере причините за това в степента, необходима за да ги отстрани ефективно. Той чувства потребност да изрази този живот, но търси не толкова адекватни форми за това, колкото разбиращи го събеседници или аудитория. Обаче, неговия проблем се състои в това, че вътрешния живот още не е достатъчно оформен и изисква големи усилия за неговото оформяне и адекватно предаване навън, за да може последния да задоволи самия човек, без да говорим за обкръжаващите, които рядко са готови да възприемат объркано чуждо самоизразяване, при това стремящо се към шаблони, с безуспешни опити да се пробие през тях само с една искреност.

На трето ниво на проработка на тридецила човекът усеща проявите и трудностите на живота в много събития от външния свят, при което не само в живата природа. За него понятията живот на града, страната, колектива и особено вътрешния живот (свой и чужд) не е метафора, а съвършено ясни и дадени като непосредствено усещане процеси. Той изпитва желание да приеме (в сферите на влияние на тридецила) участие в развитието на този живот и преодолявайки трудности заедно с него, не толкова реализира себе си, но и чувства себе си човек. С други думи, в помощ на развиващия се живот той усеща своето човешко начало, не само дълг, но и призвание.
Само на това ниво в тридецила ясно се проявява хуманитарното влияние на децила, на първите две повече се чувства квинтил (жизненото начало). Във вътрешния живот човекът осъзнава своето развитие като имащо отчетлив оттенък на прехода от животинско ниво към човешко и в центъра на вниманието му се оказват онези нисши програми на подсъзнанието (биологични и примитивни социални), които не позволяват да се прояви и препятстват развитието на собствени човешки качества. Проблема за самоизразяване също получава силен хуманитарен акцент: на човека му се иска да изрази най-фината и човечна част от своя вътрешен живот, любов към света и хората, при което да го направи искрено и адекватно, така че това самоизразяване да помогне на онези жизнени процеси в природата и на хората, които действително се нуждаят от това. Най-често за това човекът прибягва към косвени пътища за изразяване на себе си, например, в изкуството.

На четвърто ниво на проработка на тридецила човекът чувства живота и проблемите на развитието на големи групи хора (и съответните егрегори), вижда (в сферите на влияние на тридецила) тяхната карма, тоест бъдещите възможности и ограничения и своите възможности за участие в този живот. Подчертан тридецил, особено към висши планети, може на това ниво да означава участие в общата кармична програма за развитие на човечеството, което дава велики мислители, философи, хуманисти, религиозни дейци, за които целия техен живот е едновременно човешко самоизразяване и безлично служене на еволюционните програми.
Силно раняване на тридецила може на това ниво да даде обратно, крупен удушвач на живота, сив или черен учител, който непосредствено ще унищожава всички форми на жизнено развитие или ще го отправя в задънена посока. Типичен пример за сиво учителство - това е създаването за развиващия се живот на оранжерийни условия, в който той бързо се изражда. Такава е съдбата на господстващата философия на твърд политически режим.
За четвърто ниво на проработка на тридецила е характерно това, че човек високо цени откриващите му се възможности за участие в развитието на външния живот, знаейки, че той, от една страна, никога няма да се повтори, а от друга, ще му даде големи възможности за вътрешно развитие и разрешаването на крупни кармични проблеми и адекватно човешко самоизразяване.