Съставяйки 2/5 от пълната дъга от 360º, дъгата на биквинтила се нанася 5 пъти в двойната пълна дъга 2 х 360º = 720º, откъдето произтича неговото скрито отношение към жизнените прояви (петица). Обаче, тази скрита жизненост се проявява на първо място чрез развитието на конфликта, или оформяне на двойки противоположни стремежи, принципи и т.н. (което се символизира от двойката), които трябва да бъдат съгласувани. Като обръщение на децила, биквинтила има отношение към хуманитарните въпроси и хуманността, но ако децилът ги активира актуално, то биквинтилът - потенциално, тоест предоставя възможности за разкриване на човешкото начало и дава общи хуманитарни интереси и способности, изискващи обаче развитие, в което голяма роля играе личната воля на човека (хуманитарните таланти, които дава децила са по-отчетливи и в значително по-голяма степен предопределени). Биквинтилът поставя пред човека проблема за хуманността значително по-остро, отколкото децилът и неговият избор е значително по-твърд, но проработката може да даде значително по-голям ефект, отколкото проработката на децила, защото тук в значително по-голяма степен участва съзнанието и волята на човека, и изборът между човешки и античовешки път на развитие често е недвусмислен.

Слънцето като Управител на Биквинтила символизира императивността на пробиващите път за въплъщение тенденции, както вътре в човека, така и във външната му дейност. Те често са противоречиви, но доколкото биквинтила се явява хармоничен аспект, човекът ги усеща просто като известно приятно движение на потенциалния живот, на който той има свободата да даде този или друг път за материализация и оформяне (може, в частност, и напълно да го игнорира, и да затвори всички пътища за въплъщението му). Влиянието на Слънцето се изразява също и в това, че човекът усеща себе си пълен господар на съществуващия вътре в него живот. От друга страна, биквинтилът създава и външни ситуации, когато противоречивият и неоформен живот възниква около човека и някак си му предлага услугите си, и тук отново от него самия и човешките му реакции зависи дали ще приеме той тези жизнени прояви като част от своята съдба или не.
По отношение на възможностите за хуманитарна дейност и проявяването на хуманност (както човекът я разбира), управлението на Слънцето символизира ролята на инициативата на самия човек в тези въпроси и неговата (кармична) отговорност за своите решения и тук има един тънък момент. От една страна, биквинтилът е хармоничен аспект и пряка заплаха за съществуването на човека в предлаганите избори няма, те му дават възможност да вземе участие в хуманитарна дейност или да се откаже от нея. Обаче, активирането на биквинтил означава активиране на хуманитарна кармична програма, в рамките на която човек може да намери своето истинско човешко лице и да се реализира като човек и ако той по своя воля отхвърли участието си в тази програма, автоматично попада в друга, значително по-малко човешка, и на съвършено друга, отколкото в първата програма роля.

Плутон като Управител и намиращ се в Екзалтация при Биквинтила символизира ръководещата и духовната роля на човека по отношение на скритите и противоречиви жизнени движения, които той усеща във вътрешния и външния свят. Животът в неговите най-нисши форми е примитивно типово размножение и неизобретателна борба за съществуване. Във вътрешния живот това често е скрита война на програмите на подсъзнанието, която биквинтилът осветява като такава и човек, стремящ се към вътрешно развитие е длъжен да направи вътре в себе си определена чистка, да унищожи или трансформира своите ниски и деструктивно-агресивни програми ("акули"), които не позволяват на останалите да се развиват нормално. Тук Плутон символизира съдбовната (от гледна точка на бъдещия или недооформен живот) кармична програма, която този живот чисти и приготвя за въплъщение. Водещият тази програма човек, се оказва по отношение на потенциалния живот в ролята на демиург. От друга страна, в процеса на взаимодействие с несъвършен, нисш или потенциален живот у човека отчетливо се проявяват човешки качества или, обратно, рязко се обозначава тяхното отсъствие, в което също се проявява действието на Плутон.
Разликата на биквинтила от тридецила във възприемането на жизнените прояви и участието на човека в тях се състои в това, че в случая на тридецил човекът вижда проявите на живота като потенциално хармонични (тройката е символ на хармонията), и при негова минимално правилна помощ към този живот, той се развива сам по себе си и без особени усложнения (от гледна точка на човека). Обаче животът, към който привлича вниманието биквинтила, е пълен с вътрешни противоречия (двойката е символ на противоположностите), които трябва да се преодолеят, на първо място, грижливо ги проявява (Плутон) и прави видими, при цялата възможна неугледност. Човек на високо ниво вижда в противоречията и войната на еволюционно нисшия живот символично отражение на взаимоотношенията на собствените низши програми на подсъзнанието и се занимава с външни и вътрешни проблеми едновременно, а на ниско ниво понякога силите не достигат за повдигане на човешко ниво на възприятие на нисшия живот и фактически човекът сам слиза на неговото ниво (например, ходенето на хлебарката).

Хирон като намиращ се в Заточение при Биквинтила символизира своеобразните сложности, с които се сблъсква човек, който взема участие в проблемите на еволюционно ниския (в сравнение с него) живот, изпълнен със свойствени на него противоречия. Тук са типични някои неочевидни безизходици, които се отнасят по-скоро към начин на виждане, преодоляването на който изисква от човека нестандартни усилия, на първо място, във вътрешния свят. Въобще заточението на Хирон означава косвено осезаема двойнственост на финия и материален планове и косвено протичаща материализация на първата във втората. В дадения случай противоречията и дисбаланса на еволюционно нисшите форми на живот, които наблюдава човека, символизират противоречията и небалансираността на неговите собствени нисши програми, които обаче той не е в състояние да види непосредствено. Човекът може да забележи само косвени признаци на присъствие вътре в него на нещо приличащо на това, което той наблюдава, но отстраняването на вътрешните антагонизми в дадения случай става възможно само при правилна работа с нисшия живот и човешко отношение към него. Тази проявена навън човечност (въпреки волята на самия човек) ще изиграе своята роля и във вътрешния свят, като смекчава дълбоките вътрешни противоречия и нагажда сътрудничество между планетните принципи, но вече на по-високо ниво. Външно това може да бъде много забележимо: човекът става по-мек, по-добър и като цяло по-хуманен, но субективно се променя, може би съвсем малко, просто някъде в дълбините на подсъзнанието отслабва болезнено здраво обтегнатата струна, като намалява вътрешното напрежение.
Обаче човекът не ще успее от това да придобие целенасочена вътрешна работа, а се изисква именно това, което характеризира биквинтила: искрено човешко участие в проблемите на трудно и противоречиво развиващия се чужд живот (на високо ниво, обаче, човекът може да се отнася към външния живот както към функционирането на някои програми на собственото подсъзнание).

Уран като намиращ се в Заточение и Екзалтация при Биквинтила символизира обстоятелството, че взаимодействието на човека с нисшите форми на живот ще изобилстват с неприятни неочакваности и силни странични енергетични ефекти както в жизнените форми, така и вътре в самия човек, който ще се отнася към тях пристрастно и непостоянно, и често съвършено нелогично (тук се натрупва още и влиянието на Меркурий в падение). Взаимодействието на човека с противоречиви програми и проблеми на нисшия живот ще изобилстват със символични знаци, които ще трябва да се учи да чете, разкривайки значението им, а до момента, докато човекът не се научи да прави това, той ще има усещане, че този живот е твърде подобен на кратер с вулкан с димяща огнена лава и разпръскващи се мехури от нагорещен газ, и към това имащ голяма склонност към изригване в най-неочаквания и неподходящ момент. Тук е много важно човекът да се научи не само да вижда и интерпретира външните знаци, често акцентирани твърде енергично (пряк конфликт), но и своите вътрешни реакции на външните събития, особено внезапна активизация и загасване на човечността в себе си, защото тези преходи са пряко свързани с действието на основната кармична програма, символизирана от биквинтила. Именно вътрешно усещаната човечност ще помогне на човека както да реши проблемите на най-нисшите форми на живот, така и да намира правилно и устойчиво лично отношение към този живот, тоест да съвместява своята и неговата кармични програми.

Луна като намираща се в Падение на Биквинтила на ниско ниво дава пренебрежително-потребителско отношение към нисшите форми на живот и свойствените му противоречия и трудности на развитието. Човекът е склонен да се самоутвърждава за сметка на своето видимо превъзходство, което той обърква с еволюционното ниво и съвършено не усеща чуждите противоречия като свързани със своите, още повече, като непосредствено засягащи ги. Това прилича на отношението на хората към културните растения и домашните животни: на ниско ниво и едните, и другите се разглеждат изключително от позицията на човешкото потребление, но развитите култури на селското стопанство (а също и човечеството) водят към разбирането, че оптималните за човека резултати са тясно свързани със създаването на оптимални условия за растенията и животните, от гледна точка на техния живот и развитие, при което в рамките на общата гео и биоценоза, тоест цялата съвкупност от природни условия. Обаче падението на Луната и особено гастрономическо-снизходителното отношение към нисшите и несъвършени форми на живот, се проработват с голям труд и изискват развитие на истински човешко начало в човека, на когото отначало му е трудно да разбере, че ако вълкът е сит и овцете са цели, то проблемите още не са решени, и трябва да нахрани овцете. Проработката на биквинтила е свързана с преодоляването на много дълбоки биологични програми, идващи от далечното зооложко минало и се състоят в това, че нисшите жизнени форми съществуват изключително заради това, за да бъдат храна на висшите: вълкът изяжда заека, без да обръща внимание на вътрешния му свят и с това се отличава от духовно развитата човешка личност.

Меркурий като намиращ се в Падение при Биквинтила символизира слабостта на рационалното мислене на човека, встъпващ във взаимодействие с нисшите форми на живот, техните противоречия и проблеми, което е добре известно на възпитателите и агрономите, ако те не се занимават с пряка самоизмама. Падението на Меркурий символизира това, че рационалният ум и логика са необходими в тези ситуации, но в ограничената роля на далечни средства за анализ и съветник без право на решаващ глас.
От друга страна, на ниско ниво човек се отнася към еволюционно ниските форми на живот пренебрежително и естествено смята, че разбира техните проблеми в подробности (позиция: "няма какво тук да се разбира, и така всичко е ясно"), което съвършено не съответства на действителността и води до груби грешки. На практика всичко, което е свързано с живота (на всяко ниво на неговото развитие), се постига от рационалния ум с голям труд, винаги много грубо и приблизително, за което свидетелстват съвременните ЕИМ, способни на сложни изчисления (тържество на Меркурий) и даже в известни рамки към самообучение: все пак биолозите и агрономите (не говорим за педагозите, писателите и художниците) са хора, които няма да притежават подготовка само за програмиране.
На високо ниво на проработка на биквинтила човекът разбира, къде и в какво може да му помогне рационалната мисъл, и я използва в голяма степен, но винаги чувства нейните ограничени възможности и потенциална грубост на схемите и в сравнение с творческото развитие на всеки живот, колкото и противоречив и недодялан да му се струва. Същото се отнася и към развитието на собствената човечност, което е много индивидуално и често влиза в противоречие със социалните ментални щампи. Често за човека е непосилно да ги преодолее, но да постъпи въпреки социално водещата логика, той е напълно способен.

На първо ниво на проработка на биквинтила човек възприема проявите на нисшите форми на живот от позиция на личното потребление и като цяло пренебрежително. При това еволюционно нисши той смята не само бактериите и животните, но и по-ниски социални слоеве, а също и много хора от по-високи социални слоеве, които по някаква причина не му харесват и не му се струват достойни за уважение. При раняване на биквинтила на това ниво е характерно профаниране на човешките форми на живот до животински и растителни, което може да стане даже жизнена позиция. Чисто паразитното отношение с всички нисши, по мнението на човека, форми на живот и използването на техните вътрешни противоречия и трудности за користни цели (например, по-доброто им управление) водят до непредсказуеми (от човека) негативни последствия, взривове, бунтове, загуба на контрол и съвършено безизходни ситуации, изход от които човекът не вижда, защото вътрешно той не допуска възможност за самостоятелно значимо съществуване на другите, а особено (от негова гледна точка) нисш и несъвършен живот, управляем по свои вътрешни закони и логика на развитие, и още повече не допуска връзка между този живот и своите проблеми.
На това ниво е характерен мироглед, при който човек счита себе си цар на природата, на която трябва да бъдат разкрити тайните и след като тя се направи послушна на своя разум, да се експлоатира ефективно за свои цели. Възможността за развитие на човечност в себе си, предоставена от биквинтила, човек на това ниво обикновено игнорира, макар че са възможни хуманитарни интереси с изразен егоцентричен акцент.

На второ ниво на проработка на биквинтила човек възприема нисшите форми на живот и техните противоречия по двойнствен начин. От една страна, той отчетливо (за себе си) вижда цялото свое еволюционно превъзходство над него, а от друга, се отнася към него като към "по-малки братя", отчасти приемайки ролята на любящ и опекунстващ родител. На това ниво човекът (в сферите на биквинтила) интуитивно добре усеща автономността на съществуването на нисш живот и заедно с нейната потенциална управляемост и възможност за приспособяване към своите потребности усеща и някои свойствени на него ограничения и самостоятелни, присъщи му закони за развитие, и дълбоко подсъзнателно чувства в себе си нещо родствено с този живот, макар че не може да каже какво точно.
За това ниво е типично осъзнаването на ограничеността на рационалния разум в тези въпроси, което рязко повишава разумността на човешкото поведение и открива път за проява на човечност при общуване на нисши несъвършени форми на живот. Тук е възможно развитието на хуманитарни интереси и занимания с хуманитарни науки, интерес към хора и колективи, намиращи се на ниски степени на еволюционно развитие, техните характерни противоречия и проблеми.
На това ниво на проработка човек вече усеща предоставените от биквинтила възможности за развитие на човечност в себе си и ги оценява положително, но далеч не винаги бърза да ги използва и особено при раняване на биквинтила, може в резултат да се окаже в значително по-малко човечна (в баналния смисъл на думата) кармична програма, отколкото е предполагал отначало. В това отношение биквинтилът е достатъчно твърд аспект, на което недвусмислено намекват неговите управители Слънце и Плутон.

На трето ниво на проработка на биквинтила човек започва да вижда конкретните жизнени форми като определени точки от еволюционното развитие на живота във Вселената като цяло. Ето защо той гледа на каквато и да е несъвършена и нисша форма на живот като старши другар по еволюция, чиито дълг е да разбере проблемите на младшия и да му помогне, доколкото това е възможно. На това ниво човекът (както му се струва) добре разбира основните проблеми на нисшия живот, но далеч не винаги може да намери адекватни и приемливи за него начини за тяхното решение, и тук е важно да се знае, че само по себе си неговото безкористно участие в ролята на разбиращ и благожелателен наблюдател дава на нисшите форми голяма поддръжка, защото означава активиране на висок (за тях) егрегор, тоест своего рода източник на благодат, което самият човек може и да не забелязва. На това ниво човек (в сферите на биквинтила) може да бъде не лош психолог, умеещ да види нисшите програми на подсъзнанието в себе си и другите като автономен негов живот, и достатъчно точно да знае във всеки конкретен случай, какъв е истинския проблем на пациента, при това често без да успее да го убеди в това.
Тук ефективните психотерапевтични методи ще намират вътре в себе си проблеми, аналогични на проблемите на пациента, ще осветят съответните програми на своето подсъзнание, ще разберат тяхното взаимодействие и решат своите проблеми. След това проблемите на пациента ще си отидат от само себе си.
На това ниво човек високо цени възможностите за развитие на човечност в себе си (която, в частност, естествено се проявява при участие в живота на еволюционно нисши форми) и се старае да не ги пропуска, често без искрено да разбира защо много други хора не се стремят да станат по-човечни, но рядко успявайки да ги отправи по този път.

На четвърто ниво на проработка на биквинтила човек в много неща вижда кармата на нисшите форми на живот и кармичния смисъл на техните проблеми и противоречия. За разлика от третото ниво, той вижда и границите на своите възможности за участие в тях. И когато това се оказва възможно, намира адекватни пътища за сътрудничество. На това ниво човек усеща единството на всички видове живот и общността на техните проблеми, в частност, вижда преките връзки между проблемите на нисшите форми на живот, срещани по пътя му и своите собствени. Той умее да гледа на света на нисшите програми на подсъзнанието като на отделна форма на живот и акуратно ги управлява, отчитайки свойствените им закони на съществуване и развитие. Същото се отнася и към програмите на подсъзнанието на другите хора, които този човек понякога (когато смята това за възможно) ги въвежда в тяхното съзнание, обаче правейки това винаги с голямо внимание, защото тази операция наподобява обикновената хирургическа и за да може успешно да протече, е необходимо добре да се познава анатомията (и патоанатомията) на подсъзнанието и да стерилизира с висши вибрации човечността и духовността на своите инструменти.