Числа 12, 5; управители Меркурий, Плутон; в заточение Хирон, Нептун; в екзалтация Уран; в падение Луна, Венера, Хирон.

Дъгата на куинконса 12 пъти се нанася в петкратна пълна дъга - 5 х 360 = 1800. Оттук произтича неговото скрито отношение към космическата хармония на проявените форми (дузина), която при проработката на аспекта се открива в тяхното оживяване (петица). Като обръщение на полусекстила, куинконса дава участие в космически програми, но в малко по-различно качество: в дадения случай човека се явява средство, с помощта на когото космическата карма се транслира на Земята, за разлика от полусекстила, когато човек в значителна степен служи като предмет (тоест цел) на тази транслация. Поради това куинконса (както и опозицията) по същество може да се счита за хармоничен аспект, като се започне от второ-трето ниво на проработка, когато човек престава да се съпротивлява активно на космическите влияния и вътрешно приема онези, като правило, незначителни отклонения от земната норма, които са му необходими за транслиране на Земята на космически вибрации. Някои особености на енергетиката, характера, живота и т.н., към които човек е длъжен да се адаптира, могат да му донесат отделни неприятности, но при проработка този аспект му дава значително по-голямо самостоятелно творческо и живо участие в космическите програми, отколкото полусекстила, но обещава по-доброто им рационално разбиране и по-голяма роля на човешката инициатива, но затова пък изисква по-високо ниво на вътрешна чистота, която първоначално може и да не присъства (куинконс означава, че в предишни въплъщения човек е проявил себе си като способен ученик на световната карма и сега му се дава възможност да премине през дипломна практика, но под постоянен контрол на опитен преподавател).
В сферите на куинконса човек открива несъответствие между земната и космическа хармония и е длъжен да ги съгласува - отначало вътре в себе си, а след това и във външния свят, но начина, по който ще направи това зависи в голяма степен от него самия. Като минорен аспект, куинконса символизира (във всеки случай първоначално) незначителни и неантагонистични противоречия, най-често това са не големи различия между космическите и земните кармични програми, при което и едните, и другите, ако куинконса не е силно ранен, ще бъдат сами по себе си хармонични, но тези различия трябва да бъдат видени, да се осъзнаят като проблем и решат. Резултата ще бъде живо и творческо участие в земните дела, в които ще се усеща привкуса на неземен живот и космическа хармония.

Меркурий като Управител на Куинконса се проявява по различен начин в зависимост от нивото на проработка на аспекта.
На ниско ниво човека чувства в неговите сфери множество малки неудобства и грешки, така да се каже бабуни на жизнения път, от които той се мръщи, като изпитва усещанията на колоездача върху калдъръм. Обаче тези бабуни, никога не израстват до размери на съществено препятствие и човек най-често не им обръща сериозно внимание, защото, както му се струва, всяко отделно препятствие може да се заобиколи, но не си струва от агнешка кожа да режеш ленти, на всяко кихане не можеш да кажеш наздраве и, въобще, само глупак може да зададе толкова въпроси, на които и десет умника да не отговорят. При силна енергетика човек може да проектира действието на куинконса навън, като прехвърли неразбираемите несъответствия и малките дисхармоничности към външния свят и обкръжаващите хора, на които ще им стане неуютно, но ще им бъде трудно да разберат за какво става дума.
На по-високи нива на проработка човек намира малките препятствия и несъответствия като интересен и удобен предмет за изучаване и преодоляване, отначало преимуществено ментално. Тук е важно рационалното осъзнаване на факта на препятствието като такова. Неговата природа и смисъл се изясняват значително по-късно, но гъвкавостта и подвижността на ума позволяват на човека поне да регистрира и проследи несъответствията и незначителните дисхармоничности, пораждани от куинконса, с цел да започне интуитивно, а след това рационално да търси техните външни и вътрешни причини и начини за хармонизация.

Плутон като Управител на Куинконса символизира от една страна високото ниво на чистота, необходимо на човека, за да може да вземе участие в космическите програми, а от друга, придобивките на света в резултат на дейността на човек с проработен аспект. Когато се отстрани (тънката) разлика и различие между космическата и земна карма, земната реалност придобива сиянието на съвършенство и неземна хармония, което на първо място се обезпечава с грижлива инспекция, чистка и отстраняване на най-незначителните дефекти. Куинконса ги прави много ясно видими, което отначало не доставя на човека голямо удоволствие, особено когато това засяга вътрешния му свят: недостатъчно съвест, несъвършенство на етиката и т.н.
Обаче програмите на куинконса имат предвид голяма свобода на творчеството на човек, а за това той е длъжен да служи на достатъчно висок егрегор, което е възможно само при пълен контрол на човека над своите нисши програми на подсъзнанието. Затова, при включването на куинконса (за което е необходима активизация и на двете образуващи го планети) съответните нисши програми на подсъзнанието се активизират в най-груба форма, точно както и външните обстоятелства, именно поради това, че да може човек да ги проследи и трансформира в по-високи или да се научи да ги държи в подходящите рамки.
Когато това му се отдаде, той грижливо ликвидира несъответствията между космическата и земната хармония в душата у себе си, а след това и в обкръжаващия свят. (Като интерпретирате куинконс в конкретна карта, следва да се има предвид, че при неговото раняване тези думи ще прозвучат на човека като издевателство, защото той реално не усеща в съответстващите сфери никаква хармония и, съответно, проблемите на куинконса ще му прозвучат с малка тежест. Такава обаче е участта на всички минорни аспекти, които обикновено са съществени само при условие, че са силно подчертани или се разглеждат при развитите хора с отчетливи творчески или тънки проблеми).

Хирон като намиращ се в Заточение и Падение при Куинконса символизира подводните камъни и скритите безизходици, които стоят на пътя на непосредственото разбиране и преодоляване на несъответствията на куинконса. На пръв поглед те носят напълно обичаен и посредствен характер, но опитите за решение на проблема като цяло се натъкват на неясни, но отчетливо осезаеми препятствия, които могат да напомнят задачата за търсене на универсална грипна ваксина: за всеки отделен вирус може би не е сложно да се създаде, но количеството на неговите разновидности е такова, че това не решава задачата. Тук чудодейно, но материално средство не може да се намери. По-точно не може да се търси непосредствено за целите на проработката на аспекта и праволинейното решаване на възникващия проблем: тук се изискват косвени пътища, на пръв поглед обиколни, и само в най-отдалечената точка на обходната маневра може да се намери нестандартен, но реален подход към решението. Тук е необходимо отдръпване от земните и човешки акценти на усещането на хармонията (за което свидетелстват паденията на Луна, Венера и Хирон в куинконса), защото иначе е невъзможно да се възприеме различията на космическата хармония. Само след съпоставяне на едната и другата може да се разберат конкретните задачи за съгласуване на космическата карма със земната, а докато човек напълно или основно стои на земни позиции, проблемите на куинконса са непонятни за него и неразрешими. На високо ниво човек умее да намира косвени пътища за разрешаване на безизходните проблеми на куинконс у другите хора и обкръжаващия свят като цяло.

Нептун като намиращ се в Заточение при Куинконса на ниско ниво на проработка на аспекта прикрива неговите ефекти, тоест не това да скрие от човека съответните обстоятелства (несъгласуваност, малки препятствия и т.н.), но незабелязано подправя рационалното мислене така, че те да се сторят на човека незначителни случайности. Когато човек започне да подозира, че това не е така, неговите преки медитации в посока решаване на проблема неизменно го отвеждат настрани, тъй като интуитивното усещане за хармония е нещо изключително важно и на човека му е трудно да отдели в себе си две различни естетически програми на подсъзнанието (земна и космическа), така че практически връх взима една от тях, а втората встъпва в ролята на шум, тоест непонятен пречещ фактор. Тук успешни могат да бъдат само много високи медитации върху космическите вибрации, когато човек ще съумее да види в сферите на куинконса едновременно и земната, и космическата карма. Само тогава ще намери хармонични пътища на тяхното взаимодействие, но за това е необходимо напълно да се отрече от нисшите земни възгледи и пристрастия, а дотогава в главата на човека ще има твърде груба и лъжливо-ясна ментална картина на съответните ситуации, които са гъсто пропити с геоцентризъм.

Уран като намиращ се в Екзалтация при Куинконса на ниско ниво на проработка прави неговите прояви внезапни и често съвършено ирационални. В тях е скрита силата на високите вибрации на Космоса, която рядко е очевидна на човека, който в началото на проработката просто не обръща внимание на неговите прояви, макар че урановите знаци в този случай могат да му кажат много, ако той се научи да чете техния език. С това може да започне проработката на аспекта (наред със собственото вътрешно изчистване в сферите на куинконса) и, след известно време съотношението на земна и космическа карма и пътищата за привеждането им в съответствие ща започнат да се появяват в главата на човека във вид на неголеми мигновени озарения или малки, но вътрешно значими външни събития, които ще покажат на внимателния наблюдател възможните пътища за решаване на непростите проблеми на куинконса. Екзалтацията на Уран символизира качеството на космическите откровения, голямата изобретателност и творческото начало, които може да прояви човек, като съгласува световната и земна карма на високо ниво на проработка на куинконса. Обаче за това се изискват много нестандартни усилия, в това число осъзнаване и доброволно ограничение на ролята на рационалното съзнание в решаването на съответните проблеми: в някакъв момент, откровенията на Уран излизат на преден план, а рационалния ум на Меркурий само ги организира в система и ги съотнася със земната реалност.

Луна като намираща се в Падение при Куинконса на ниско ниво на проработка дава силно съпротивление на подсъзнанието на адекватната проработка на неговите ситуации. Лунното подсъзнание (биологични и общосоциални програми), естествено, стои на егоцентрични и земни позиции, и не му е до работа с космическа карма и хармония, поради което то се старае по възможност да ги игнорира или профанира до своето ниво на възприятие. Общественото подсъзнание, особено неговите най-широки слоеве - етнически, човешките като цяло - стои на здрави геоцентрични позиции, и космическата карма и естетика за него най-често са абсурдни като понятия, а реалното въздействие на космическата карма върху земната практически винаги се възприема като пряка агресия, тъй като хората основно (подсъзнателно или съзнателно) считат Земята са свое наследство и безсловесна робиня. На високо ниво, когато Земята се възприема от човека като част от одухотворения Космос, който живее по определени закони, неговото подсъзнание се преустройва и започва в някакъв момент да помага в съгласуването на земните и космически програми, тоест човек започва да ги чувства интуитивно, но винаги с цената на определен аскетизъм и физическо самоотричане, а също и загуба на нисшите (особено емоционални) връзки с егрегора на човечеството.

Венера намираща се в Падение при Куинконса символизира необходимостта на отказа от социални норми, възгледи и особено естетически представи за адекватна проработка на ситуациите на този аспект. За да може успешно да се съгласува космическата карма със земната е нужно на първо място да се разбере нея и нейната етика (винаги тясно свързана с естетиката) и тук различията със земните и, още повече, социалните, могат да бъдат много съществени, но не защото космическата етика и естетика противоречат на социалните, а вследствие на това, че те изискват друга или, във всеки случай, значително по-тънка и диференцирана система от представи и понятия. Например, свободата на човека, от космическа гледна точка - това е на първо място способността да вижда ограниченията на кармата и умение да управлява своите нисши програми на подсъзнанието, без да им става послушна марионетка, а от социално гледна точка свободата - това е, на първо място, свобода на социални премествания и потребление, тоест свобода на волеизявлението на нисшето "аз" във външния свят, а властта над такъв човек от страна на невидим твърд егрегор въобще не се взема под внимание. Обаче, за да може да се разбере езика на Космоса, на човек му е необходимо да се отдръпне от ограничените от социалните рамки представи за света и кармата, което често означава вътрешен разрив със социума, който обаче е необходим (разбира се, в сферите на куинконса, а не глобален) за проработване на аспекта. На високо ниво това дава възможност за обективен космически поглед върху земните кармични проблеми и хармоничното им съгласуване с извънземната карма - хармонично, по-скоро от космическа, отколкото социална гледна точка.

На първо ниво на проработка на куинконса човек възприема малките несъответствия, недоразумения и препятствия на куинконса като случайни досадни пречки и или нецеленасочено се дразни, или просто ги игнорира, в зависимост от мажорните аспекти на планетите от куинконса и картата като цяло. Смисъла на проявите на този аспект се състои в това, че кармата обръща внимание на човека върху несъответствието между космическата и земната хармония, тоест на тези обстоятелства, които по земните представи стават напълно правилно, естествено и даже красиво, но от космическа гледна точка, акцентите в тях се разпределят отчасти невярно и на човека му се предлага да види и поправи това, на първо място, в своя вътрешен свят. Обаче на това ниво, вътрешният свят напълно устройва човека, тоест той не забелязва своята вътрешна дисхармоничност, като цялостно я проектира навън и ликвидира несъответствията на куинконса, когато те се хвърлят в очите му, едно по едно, никак не се връзват една с друга, а още повече със своите вътрешни проблеми. Най-често това става с прилагане на незначителни вътрешни усилия - ако човек си постави това за своя цел. Обаче с голяма вероятност той изтласква малкото препятствие и своя незначителен дискомфорт в подсъзнанието, в резултат на което възниква малка дупчица с неравни краища. След известно време в сферите на куинконса се образува нещо като желязна тривка, към която ще се трият и кръвотекат близколежащите слоеве на психиката и програмите на подсъзнанието. В крайни случаи това води до истерии, неврози, депресии или соматични заболявания.

На второ ниво на проработка на куинконса човек интуитивно съотнася едно с друго несъответствията на този аспект, като чувства тяхната определена общност, но не умее да я изрази с думи. На човека ще му се струва, че той се вози по скиорски склон, който изобилства с бабуни и се старае акуратно да обработи всяка от тях: в началото на която трябва да приклекнеш, а на края да изправиш тялото си така, че центъра на тежестта на тялото да се движи по възможност плавно. За това ниво е характерно виждането на препятствията на куинконса, уважение към тях и отсъствие на страх пред него, тъй като всяко от тях е незначително, но в същото време е известно общото напрежение на вниманието, необходимо за успешното каране. Обаче всяко преодоляване на препятствията доставя на човека голямо удоволствие и, на това ниво той се отнася към проявите на куинконса положително - ако успее да забележи неговото активиране. В противен случай го заплашва незначително падане: така чувства себе си начинаещия скиор на полегат, леко бабунест склон. При това човека по предишния начин практически не забелязва вътрешните проявления на куинконса или ги смята за несъществени и не вижда връзката между тях и външния живот. Обаче, вътрешното триене и леките несъгласуваности между програмите на подсъзнанието, които възникват в сферите на куинконса, са много важни: тук се откриват разминаванията между земната и космическа етика на човека, които могат да му причинят много неприятности, а могат да му покажат пътя към бързо усъвършенстване и участието във важни земни и космически програми.

На трето ниво на проработка на куинконса човек възприема външните несъответствия и несъгласуваността, които са предизвикани от този аспект, като проекции на своите вътрешни проблеми, но за последните причините са му докрай неясни. Той усеща двузначността на своята вътрешна позиция в ситуациите на активност на куинконса, но да разбере, каква посока трябва да приеме, на човека всеки път му е сложно. На това ниво човек от време на време може да застане на космическа гледна точка, но бързо слиза на земната и, първата му се струва по-обективна и нечовешка, а втората - субективна, емоционална и антропоцентрична и да се направи избор между космическата и земната етика му е сложно. Обаче силен конфликт, като правило не възниква, защото човек отчетливо вижда в сферите на куинконса своето несъвършенство и лошо съгласуване на подсъзнателните програми (в частност, известно несъгласуване на принципите, които образуват аспект). Усилията, отправени за тяхното съгласуване, водят до успех или към чисто етични и духовни проблеми, разрешаването на които може само при условие на достатъчно добро виждане на земната и космическа карма и тяхното взаимодействие, което се постига само на следващото ниво на проработка. Обаче даже частичното вътрешно съгласуване на принципите на планетите от куинконса или, по по-широк начин, сферите на тяхното влияние, водят до зашеметяващи външни резултати: човек се учи да вижда бабунестия склон като цяло и се спуска по него с техниката на майстор на спорта, така че на обкръжаващите им се струва, че бабуните сами, като живи, в страх се разбягват от под неговите свободно и непринудено движещи се ски.

На четвърто ниво на проработка на куинконса човек не само ясно вижда в неговите сфери различията между космическата и земната карма и етика, но и в много от случаите умее да намира тънки и доколкото е възможно хармонични пътища за тяхното съгласуване. На това ниво човек вижда земната етика като нисша, обусловена от невежество и геоцентризъм, като форма на космическата, и проблема за избор между тях като такъв не е актуален. Проработения куинконс - това е аспект на кармичен микрохирург, който съшива раздраните краища на земната карма с най-фини нишки от високи космически енергии в случаите, когато това е възможно, като кърпи земната етика в тези места, където в нея се откриват откровено зеещи дупки и разкрива най-опасните кармични гнойници. Като правило този човек работи много тънко и в достатъчно висок егрегор. Препятствията и несъответствията на куинконса той възприема като указателни знаци на кармата и извънредно е внимателен към тях както във външния, така и във вътрешния живот. На това ниво границите на усъвършенстване на техниката се преместват много далеч и човека вижда, че е невъзможно да ги достигне, макар че за обкръжаващите неговото изкуство изглежда съвършено, а външния живот - постоянно живо творчество.