1  2  3  4  5  6  7  8 

    Често става така, че вие не помните Кои Сте и не зна­ете Кои Искате да Бъдете, преди да сте опитали няколко различни начина на това „да бъдеш". Ето защо зачитането на истинските ви усещания е толкова важно.
    Ако първото ти усещане е отрицателно, просто фак­тът, че го имаш, обикновено е достатъчен, за да се отдръп­неш. Само когато приемеш яда, обидата, отвращението, яростта, когато приемеш за свое желанието „да нараниш в отговор", само тогава можеш да се откажеш от първото усе­щане за това Кой Не Искаш да Бъдеш.
    Майсторка Учителка е тази, която е минала през дос­татъчно подобни изживявания, за да знае предварително какви са крайните й избори. Тя няма нужда „да опитва" нищо. Вече е била на това място и знае, че е неудобно и че не й приляга. И тъй като животът на Майстора е посветен на непрекъснатото осъзнаване на Себе Си (такъв, какъвто се знаеш), подобни „лошо прилягащи" чувства никога не биха били изпитвани.
    Ето защо Майсторите Учители остават невъзмутими пред онова, което другите биха нарекли катастрофа. Май­сторът благославя катастрофата, защото знае, че растежът на Личността идва от семената на бедствието (и на всяко изживяване). Втората житейска цел на Майстора е винаги еволюцията. Защото след,дато напълно се Себе-осъзнаеш, не ти остава нищо друго освен да бъдеш повече от него.
    На този етап се придвижваш от работа на душата към работа на Бог, тъй като това е, което правя Аз!
    За целите на тази дискусия ще допусна, че ти все още се намираш на етапа работа на душата. Все още търсиш да осъзнаеш (да превърнеш в действителност) Кой Си Наис­тина. Животът (Аз) щедро ще ти даде възможности да го сътвориш. (Запомни: животът не е процес на откритие, животът е процес на сътворяване!)
    Можеш за сътворяваш Кой Си отново и отново. Раз­бира се, та нали ти го правиш всеки ден. Обаче тъй както са нещата в момента, ти не винаги имаш един и същ отговор за тях. Ако вземем едно и също външно преживяване в раз­лични случаи, един ден може да избереш да си търпелив, любящ и внимателен, а друг ден може да избереш да бъдеш ядосан, ужасен и тъжен.
    Майстор е този, който винаги има един и същ отговор - и този отговор винаги е най-висшият избор.
    В това Майсторът е винаги предвидим. Обратно, уче­никът е абсолютно непредвидим. Можеш да разбереш как се справяш по пътя към майсторството, просто като забе­лязваш колко предвидимо правиш най-висшия избор, кога­то реагираш на ситуациите.
    Разбира се, тук идва въпросът: Кой избор е най-висш?
    Това е въпросът, около който се въртят философиите и теологиите на хората открай време. Ако този въпрос те занимава истински, ти вече си на пътя към майсторст­вото. Защото все още е вярно, че повечето хора продължа­ват да се занимават изцяло с друг въпрос - не кой е най-висшият избор, а кой е най-изгодният? Или как мога да загубя по-малко?
    Когато се живее, за да се контролират загубите и оптималната полза, истинският дар на живота е загубен. Възможността е пропиляна. Шансът е пропуснат. Защото живот, живян по такъв начин, е живот, живян в страх - и такъв живот разказва лъжи за това Кои Сте.
    Вие не сте страх, вие сте обич. Обич, която не се нуж­дае от защита, обич, която не може да бъде загубена. Нико­га обаче няма да го осъзнаете в изживяването си, ако про­дължавате да отговаряте на втория въпрос, а не на първия. Само човек, който смята, че всичко се отнася до печалби и загуби, задава втория въпрос. И само човек, който вижда живота по различен начин, който търси Себе Си като по­виеше същество, който разбира, че не печалбата и загубата са мерилото, а единствено да обичаш или да не успееш да обичаш, само такъв човек задава първия въпрос.
    Този, който задава втория въпрос, казва: „Аз съм тялото си." Този, която задава първия, казва: „Аз съм душата си."
    Да, нека всички, които имат уши за слушане, да чуят. Защото ви казвам - в решителния момент на всички човешки взаимоотношения има само един въпрос: Какво би направила обичта в този миг?
    Няма друг въпрос, който да е уместен, няма друг въпрос, който да е смислен, няма друг въпрос, който да е важен за душата ти.
   
Стигаме до много деликатна точка на интерпретация, тъй като принципът действие, основано на обич, е всеобщо неразбран. Това неразбиране е довело до негодуванието и яда в живота, които на свой ред са причината толкова мно­го от вас да блуждаят встрани от пътя. Векове сте били учени, че действие на обич се осно­вава на избора да бъдеш, да правиш и да имаш онова, което предизвиква най-голямото добро за другия.
    Аз пък ти казвам следното: Най-висшият избор е този, който предизвиква най-голямото добро за теб.
    Както всяка дълбока духовна истина, това твърдение е подложено веднага на неправилно тълкуване. Мистерията се прояснява малко в момента, в който решиш какво е най-голямото „добро", което можеш да направиш на себе си. И когато най- най-висшият избор е направен, мистерията се разсейва, кръгът се затваря и най-голямото добро за теб става най-голямото добро за другия.
    Разбирането на това може да вземе повече от един живот, а прилагането му още повече, защото тази истина обгръща друга - още по-велика. Каквото правиш за Себе Си, го правиш за друг. Каквото правиш за друг, го правиш за Себе Си.
    Така е, защото ти и другият сте едно цяло.
    И е така, защото ... Н^а^шш^др^го освен Теб.
    Всичките Майстори Учители, които са обикаляли планетата ви, са го казвали. ("Истина ви казвам, че каквото сторите на най-нисшия, братя, го сторвате и на Мен.") И все пак за повечето хора това си остава просто като голяма езотерична истина с малко практическо приложение. А всъщност това е най-практически приложимата „езотерична" истина на всички времена.
    Важно е да бъде запомнена във взаимоотношенията, защото без нея те са много трудни. Да се отдръпнем от чисто духовния и езотеричен ас­пект за момент и да се върнем на практическото приложе­ние на тази мъдрост.
    Много често, според старите разбирания, хора (с доб­ри намерения и много от тях доста религиозни) са правили онова, което са мислели, че би било най-добре за другия във взаимоотношенията си. Тъжно е, че всичкото това е до­вело в много случаи (в повечето случаи) до продължителна злоупотреба от страна на другия. Продължително „лошо" отношение. Продължителни проблеми във връзката.
    В крайна сметка човекът, който се опитва да прави „каквото е правилно" за другия (бързо да прощава, да показва съпричастие, винаги да затваря очи пред определен вид проблеми и поведения), започва да изпитва негодува­ние, яд и недоверие даже в Бога. Защото как може Бог да изисква подобно безкрайно страдание, жертва и липса на радост в името на обичта?
    Отговорът е, че Бог не го изисква. Бог те моли един­ствено да включиш себе си сред онези, които обичаш.
    Бог отива и по-нататък. Предлага (препоръчва) да сложиш себе си най-напред.
    Правя го, знаейки съвсем добре, че някои от вас ще го нарекат богохулство и следователно не Моя дума, а други ще направят нещо, което може би е още по-лошо: ще го приемат за Моя дума и криворазбрано ще го изопачат, за да го на паснат за свои цели или за оправдаване на неблагочестиви дела.
    Знай, че да сложиш себе си на първо място в най-висш смисъл, никога няма да доведе до неблагочестиво деяние.
    Следователно, ако си се уловил в неблагочестиво дея­ние, което е било резултат от желанието ти да направиш най-доброто за себе си, объркването не е дошло от факта, че си сложил себе си на първо място, а от неразбирането какво е най-добро за теб.
    Разбира се, определянето на онова, което е най-добро за теб, изисква също и да определиш какво точно се опит­ваш да направиш. Това е важна стъпка, на която много хора не обръщат внимание. Какво правиш? Какво е предназначе­нието ти в живота? Без отговори на тези въпроси, пробле­мът кое е „най-добро" в която и да е ситуация, ще си остане загадка.
    И за да бъдем практични отново (езотеричните аспек­ти настрана) - ако погледнеш какво е най-добро за теб в ситуациите, в които си оскърбяван, най-малкото, което ще направиш, е да спреш оскърблението. Това ще е добре и за теб, и за оскърбяващия, защото даже и той бива оскърбен, когато му се позволява да продължава да се отнася зле.
    Поведението на този, който оскърбява, е в негова вреда. Защото кажи какво е научил, ако види, че оскърби­телното му поведение се приема? А иначе, ако установи, че подобно поведение повече няма да бъде приемано, какво му е било позволено да открие?
    Следователно, да се отнасяш към другите с обич, не значи обезателно да им позволяваш да правят каквото си поискат.
    Родителите го научават отрано с децата. Възрастните не го научават толкова бързо с други възрастни, нито наро­дите с други народи.
    Но на деспотите не бива да им се разрешава да про­цъфтяват - те трябва да бъдат спирани. Обичта към Себе Си и обичта към деспота го изискват.
    Ето и отговор на въпроса ти: „Ако обичта е всичко, което съществува, как хората изобщо могат да оправдаят войната?"
    Понякога човек трябва да отиде на война, за да нап­рави най-грандиозното изявление за това кой е той наисти­на: този, който се отвращава от войната.
    Има моменти, в които може да е необходимо да се откажеш от това Кой Си, за да бъдеш Този, Който Си.
    Има Учители, които са казвали: „Не можеш да имаш всичкото, докато не си готов да се откажеш от него".
    Така че, за да „имаш" себе си като човек на мира, може би трябва да се откажеш от идеята за себе си като човек, който никога не би отишъл на война. Историята е призовавала хора към такива решения.
    Същото важи и в повечето лични взаимоотношения. Животът може да те призове неведнъж да докажеш Кой Си, демонстрирайки някакъв аспект на това Кой Не Си.
    Не е толкова трудно за разбиране, ако си живял известно време, въпреки че за идеалистично настроените млади хора може да изглежда като крайно противоречие. В ретроспекция през по-зряла възраст изглежда като божест­вен дуализъм.
    Това не значи, че ако в човешките взаимоотношения са те наранили, ти трябва да нараниш в отплата. (Нито озна­чава подобно поведение между различните народи.) Означава просто, че да разрешаваш другиму непрекъснато да причинява вреда, едва ли е най-обичното нещо, което можеш да сториш (за Себе Си и за другия).
    Това би трябвало да успокои някои пацифистки тео­рии, че най-висшата обич изисква не насилствен отговор на онова, което се счита за зло.
    Дискусията става отново езотерична, защото никое сериозно проучване на това изявление не би подминало думата „зло" и стойностните преценки, които тя носи в себе си. Истината е, че не съществува нищо „зло", а има само обективни феномени и изживявания. При това самото ти предназначение в живота изисква да избереш от нараства­щата колекция на безкрайни феномени няколко, които да наречеш „зло", защото ако не го направиш, няма да можеш да наречеш нито себе си, нито нещо друго „добро" и така няма да можеш да познаеш или да сътвориш себе си.
    Ти определяш себе си според онова, което наричаш „зло" и това, което наричаш „добро". Най-голямото зло следователно би било да не обявиш нищо за зло.
    Съществуваш в този живот в света на относителното, където нещата могат да съществуват само ако са съотне-сени към други. Това е едновременно и функцията, и пред­назначението на взаимоотношенията: да осигурят поле за изживяване, в което да намериш, да определиш и ако си избереш, непрекъснато да пресътворяваш Кой Си Ти.
    Да избереш да бъдеш като Бога не значи да избереш да бъдеш мъченик. И определено не значи да избереш да бъдеш жертва.
    По пътя към майсторството, когато всички възможно­сти за болка, вреда и загуба са отстранени, е добре да оце­ниш болката, нараняването и загубата като част от изживя­ването си и да решиш Кой Си по отношение на тях.
    Да, нещата, които другите мислят, казват и правят понякога ще те нараняват - дотогава, докато престанат. Това, което ще те заведе най-бързо от едното до другото, е абсолютната честност - да си готов да изтъкнеш, да отбеле­жиш и да обявиш как точно се чувстваш по отношение на нещо. Кажи своята истина - мило, но пълно и цялостно. Живей своята истина - нежно, но абсолютно и последова­телно. Променяй истината си лесно и бързо, когато опитът ти ти донесе нова яснота.
    Никой здравомислещ (най-малко пък Бог) не би ти казал, когато си наранен от някаква връзка, „отдръпни се настрана, така че станалото да няма за теб никакво значе­ние". Ако си наранен, вече е твърде късно да се опиташ да не придаваш никакво значение на станалото. Задачата ти тогава е да решиш какво значение има и да го покажеш. Правейки го, ти избираш и ставаш този, Който Искаш да Бъдеш.
    - Значи не трябва да бъда дълго страдалата съпруга, или унизеният съпруг, или жертвата на взаимоотношенията си, за да ги направя святи или за да изглеждам добре в очите на Бога.
    - Разбира се, че не.
    - И не трябва да понасям нападенията срещу достойнст­вото ми, обидите срещу гордостта ми, пораженията върху психиката ми и раните в сърцето ми, за да мога да кажа, че съм дал най-доброто от себе си във връзката, че съм из­пълнил дълга си или че съм посрещнал задълженията си в очите на Бога и на хората.
    - Нито за миг.
    - Тогава кажи ми, Боже, какви обещания трябва да давам в една връзка; какви задължения трябва да спазвам? Какви са задълженията в една връзка? Какви напътствия да търся?
    - Отговорът е този, който не можеш да чуеш, защото те оставя без напътствия и анулира всяко споразумение в момента, в който го правиш. Отговорът е: нямаш никакви задължения. Нито във взаимоотношенията, нито в целия си живот.
    - Никакви задължения?
    - Никакви задължения. Нито ограничения, нито напътствия, нито правила. Не си свързан с някакви обстоя­телства или ситуации, нито си ограничен от някаква систе­ма от правила или закони. Не, не подлежиш на никакви наказания за някакви нарушения, нито си способен на тях, тъй като в очите на Бога не съществува такова нещо като „нарушител".
    - Чувал съм го и преди - религия „без правила". Това е духовна анархия. Не виждам как изобщо би действала.
    - Няма как да не действа, ако си в „бизнеса" за сътворяване на Себе Си. Ако от друга страна си предста­вяш, че се напрягаш да си каквото някой друг иска да бъдеш, отсъствието на правила и напътствия може да зат­рудни нещата.
    И все пак мислещият разум настоява с въпроса: Ако Бог иска да съществувам по някакъв определен начин, защо Тя(Отнася се за Бог, който не е обезателно в мъжки род. - Бел. прев.) просто не ме е сътворила по този начин от самото начало? Защо е необходима цялата тази битка да „преодо­лея" кой съм, за да мога да стана това, което Бог иска да бъда? Това иска да знае търсещият разум и с право, защото въпросът е подходящ.
    Религиите искат да ви накарат да повярвате, че съм ви създала по-малки от това Коя Съм Аз, за да имате шанса да станете като това Коя Съм Аз, борейки се с обсто­ятелствата, а бих казала и срещу всяка естествена наклон­ност, която би трябвало да съм ви дала.
    Измежду тези така наречени естествени наклонности е наклонността към грях. Научили са ви, че сте родени в грях, че ще умрете в грях и че да правите грехове е същ­ността ви.
    Една от религиите ви даже проповядва, че с нищо не можете да го промените. Собствените ви действия са безмислени. Нагло е да мислите, че чрез някое от действията си можете да „отидете на небето". Единственият път към небето (спасението) минава не през опита ви да предприе­мете нещо свое, а през милостта, дадена ви от Бог, когато приемете Неговия Син за свой посредник.
    Когато това стане, ще сте „спасени". Дотогава обаче нищо, което направиш - нито животът, който живееш, нито изборите, които правиш, нито нещо, което предприемаш по своя воля в усилието си да се усъвършенствуваш и да ста­неш достоен, няма ефект, не оказва влияние. Не си способен да станеш достоен, защото по рождение си недостоен. Така си бил създаден.
    Защо? Бог знае защо. Може би е допуснал грешка. Може би не е успял да го направи добре. Може би сега Му се иска да може да направи всичко отначало. Ама ето го. Какво да го правим ...
    - Подиграваш се с мен.
    - Не. Вие се подигравате с Мен. Казвате, че Аз Богът съм сътворил същества, несъвършени по рождение, а после съм поискал от тях да бъдат съвършени и ако не са, ще бъдат прокълнати.
    След това казвате, че няколко хилядолетия по-късно съм се умилостивил и съм казал, че оттук нататък не е необ­ходимо да бъдете добри, а просто трябва да се чувствате зле, когато не сте добри, и да приемете за свой спасител Единственото Същество, което винаги е съвършено, и по този начин задоволяващо глада ми за съвършенство. Каз­вате, че Моят Син, когото наричате Съвършеният, ви е спасил от собственото ви несъвършенство - несъвършенст­вото, което А з съм ви дал.
    С други думи, Синът Божий ви е спасил от това, което неговият Отец е направил.
    Ето как според мнозина от вас съм нагласил нещата.
    Е, сега, кой на кого се подиграва?
    - За втори път в книгата изглежда, че нападаш пряко фундаменталисткото Християнство Изненадан съм.
    - Ти си избираш думата „нападам". Аз просто повди­гам въпроса. И въпросът между другото не е „фундамента­листкото Христианство", както го наричаш. Въпросът е цялостната същност на Бога и на отношението на Бога към човека. Темата се появи тук, защото обсъждахме проблема за задълженията във взаимоотношенията и в самия живот.
    Не можеш да повярваш във връзка без задължения, защото не можеш да приемеш кой и какво си в действител­ност. Наричаш живота при пълна свобода „духовна анар­хия". Аз го наричам великото обещание на Бога.
    Само в контекста на това обещание великият план на Бог може да бъде изпълнен.
    Нямаш задължения във взаимоотношениата. Имаш само възможности.
    Възможността, а не задължението, е основата на религията и на цялата духовност. Докато го виждаш нао­паки, ще пропускаш идеята.
    Взаимоотношението (взаимоотношението ти с всички неща) бе създадено като идеален инструмент за работата на душата. Ето защо всички човешки взаимоотношения са све­щено място. Ето защо всяка лична връзка е свята.
    Много от църквите са разбрали това правилно. Женитбата е свето причастие. Но не заради свещените задължения в нея, а по-скоро заради несравнимите й възможности.
    В една връзка никога не прави нещо от чувство за задължение. Прави каквото правиш от чувство за славната възможност, която връзката ти предоставя, да решиш и да бъдеш Който Си Наистина.
    - Разбирам. И все пак в интимните си връзки многократ­но съм се отказвал, когато нещата започнат да вървят на зле. Резултатът е, че съм имал цяла поредица от връзки, докато като дете мислех, че ще имам само една. Изглежда, че не знам какво значи да задържиш една връзка. Мислиш ли, че някога ще се науча? Какво трябва да направя, за да го постигна?
    - Звучи сякаш задържането на една връзка значи, че тя е била успешна. Опитай се да не смесваш продължител­ността с добре свършената работа. Запомни, че задачата ти на тази планета не е да видиш колко дълго можеш да запазиш една връзка, а да решиш и да изживееш Кой Си Наистина.
    Това не е довод в полза на краткосрочни връзки, нито пък е изискване за дългосрочни. И все пак, въпреки че не съществува подобно изиск­ване, би трябвало да се каже следното: дългосрочните връз­ки съдържат забележителни възможности за съвместен рас­теж, съвместна изява и съвместно осъществяване. И това си има своята награда.
    - Знам, знам. Винаги съм подозирал, че е така. И как стигам дотам?
    - Най-напред се увери, че влизаш във връзката по „правилни" причини. (Използвам думата „правилни" като относително понятие. Имам предвид „правилни" по отно­шение на по-голямата цел на живота ти.)
    Както отбелязах преди, повечето хора все още влизат в една интимна връзка по „неправилни" причини: за да избягат от самотата, за да запълнят празнина, за да се домогнат до обич или някой, който да обичат (и това са само някои от по-добрите причини). Други го правят, за да успокоят егото си, за да прекратят депресията си, за да подобрят сексуалния си живот, за да се възстановят от предишна връзка или (вярваш или не) за да уталожат скуката си.
    Никоя от тези причини няма да доведе до желания резултат и, освен ако нещо драматично не се промени по пътя, връзката също няма да се получи.
    - Не съм влизал в интимните си връзки по никоя от тези причини.
    - Бих го оспорвал. Не мисля, че ти знаеш защо си влязъл във връзките си. Не смятам, че си го обмислял по този начин. Не мисля, че си влизал във връзките си целенасочено. Мисля, че си влизал във връзките си, защото си се бил „влюбил".
    -Точно така.
    - И не смятам, че си спрял да погледнеш в какво си се „влюбил". Кое беше това, на което реагира? Каква нужда или комбинация от нужди бяха задоволени?
    За повечето хора любовта е отговор на задоволява­нето на някоя нужда.
    Всеки има нужди. Ти се нуждаеш от това, другият се нуждае от онова. И двамата виждате един в друг възмож­ността за задоволяването на някаква нужда. Така негласно се съгласявате на търговска сделка. Ще ти дам каквото имам, ако ми дадеш каквото ти имаш. Това е сделка. Но вие не казвате истината за нея. Не казвате: „Търгувам те много". Вие казвате: „Обичам те мно­го" и оттам започва разочарованието.
    - Подчертавал си това и преди.
    - Да, и ти си ги правил тези неща преди, не веднъж, а много пъти.
    - Понякога изглежда, че тази книга се върти в кръг, пов­таряйки едно и също отново и отново.
    - Нещо като живота.
    - Туш!
    - Процедираме така: ти задаваш въпросите, а Аз просто им отговарям. Ако попиташ едно и също нещо по три различни начина, Аз съм задължен да продължа да отговарям.
    - Може би продължавам да се надявам, че ще измислиш друг отговор. Премахваш доста от романтизма, когато Те питам за взаимоотношенията. Какво грешно има в това да се влюбиш безумно, без да мислиш за нещо?
    - Нищо. Влюбвай се по този начин колкото и в когото ти харесва. Но ако ще създаваш връзка с някого за цял живот, вероятно би било добре да прибавиш и малко мисъл.
    От друга страна, ако ти харесва да минаваш през връзките една след друга или още по-зле, ако ти харесва да останеш в една от тях, защото си мислиш, че „трябва" и после да живееш в тихо отчаяние, ако ти харесва да повта­ряш тези тенденции от миналото си, продължавай да пра­виш същото.
    - Добре де, добре. Разбрах. Леле-е, ама си безжало­стен, а?
    - Това е проблемът с истината. Истината е безпощадна. Не те оставя. Непрекъснато се промъква при теб от всички страни, показвайки ти кое как е в действителност. Това може да бъде досадно.
    - Добре. Искам да намеря инструментите за дълготрай­на връзка и ти казваш, че целенасоченото влизане във връзката е един от тях.
    - Да. Уверете се и ти, и партньорът ти, че се съглася­вате за целта.
    Ако и двамата се съгласите на съзнателно ниво, че целта на връзката ви е да създадете възможност (а не задължение) за растем;, за пълна Себе-изява, за издигане на живота и на двама ви до най-високия му потенциал, за излекуване на всяка неистинска мисъл или дребна идея, която някога сте имали по отношение на себе си и за край­ното обединение с Бога чрез причастието на душите ви, ако положите тази клетва, вместо клетвите, които сте полагали, връзката ще е започнала на много добра основа. Тръгнала е по прав път. Това ще е много добро начало.
    - И пак, няма гаранция за успех.
    - Ако искаш гаранции в живота, значи животът не е това, което искащ. Искаш репетиции по вече написан сцена­рии ли?
    Животът по природа не може да има гаранции, иначе предназначението му би се осуетило.
    - Добре де. Разбрах. И така, значи поставих връзката на „много добра основа". Сега как да я поддържам по-нататък?
    - Знай и разбирай, че ще има предизвикателства и трудни времена. Не се опитвай да ги избегнеш. Стани едно с тях. С благодарност. Виж ги като големи подаръци от Бога; като прекрасни възможности да направиш това, за което си дошъл във връзката (и в живота).
    Постарай се да не виждаш партньора си като враг или опозиция по време на тези моменти.
    Всъщност, стреми се да не виждаш никой и нищо като враг и даже като проблем. Възпитай умението да виж­даш всички проблеми като възможности. Възможности да...
    - Знам, знам ... „да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина".
    - Точно така! Схващаш го! Действително го схва­щаш!
    - Звучи ми като доста безвкусен живот.
    - Тогава значи си насочил погледа си твърде ниско. Разшири поле зрението Увеличи дълбочината на взора си.
    Виж у себе си повече, отколкото мислиш, че има за вижда­не. Виж повече и в партньора си. Никога няма да навредиш на връзката си (нито на който и да било), ако виждаш у някого повече, отколкото той ти показва. Защото там действително има повече. Мно­го повече. Страхът е единственото нещо, което го спира, да ти го покаже. Ако някой забележи, че ти го виждаш като нещо повече, той ще се почувства на сигурно място и ще ти покаже това, което ти очевидно си забелязал.
    - Тенденцията у хората е да оправдават очакванията ни за тях.
    - Нещо подобно. В случая не ми харесва думата „очаквания". Очакванията провалят човешките взаимоот­ношения. Нека да кажем, че хората имат склонност да виж­дат в себе си онова, което ние виждаме у тях. Колкото по-величествена е картината, която виждаме, толкова по-голя­мо е и тяхното желание да достигнат и изявят тази част от себе си, която сме им показали.
    Не е ли истина, че действително благословените връзки функционират по този начин? Не е ли това част от процеса на излекуване, процесът, в който позволяваме на хората да изоставят всяка грешна мисъл, която някога са имали по отношение на себе си?
    Това не е ли същото, което правя тук, в тази книга за теб?
    -Да.
    - Това е задачата на Бога. Задачата на душата е да те събуди. Задачата на Бога е да събуди всички останали.
    - Правим го като виждаме в другите Кои Са Те, като им напомняме Кои Са Те.
    - Това може да стане по два начина: като им напом­ниш Кои Са Те (доста трудно, защото няма да ти повярват) или като си спомниш Кой Си Ти (значително по-лесно, защото не се нуждаеш от тяхната вяра, а само от своята). Проявявайки постоянно Кой Си Ти, в крайна сметка ще напомниш на другите Кои Са Те, защото ще видят себе си в тебе.
    Много Учители са били изпратени на Земята, за да демонстрират Вечната Истина. Други, като Йоан Кръсти­тел, са били изпратени като посланици, казвайки Истината с пламенно слово, говорейки за Бога с безупречна яснота.
    Тези изключителни вестоносци са били надарени с отличителна проницателност и сила да виждат и получават Вечната Истина, както и със способността да предават сложни идеи по начини, които могат и ще бъдат разбрани от масите.
    Ти си такъв вестоносец.
    -Аз?
    - Да. Можеш ли да повярваш?
    - Трудно е за вярване. Имам предвид, че всички ние искаме да бъдем изключителни...
    -... Всички вие сте изключителни ...
    - ... и ето сега се намесва егото - или поне при мен се намесва и се опитва да ме накара да се чувствам, като че ли съм някакси „избраник" за невероятна мисия. През цяло­то време трябва да се боря с това его и да гледам посто­янно да пречиствам всяка своя мисъл, дума и действие, за да ги предпазя от себе-възвеличаване. Така че е много трудно да чуя това, което казваш, защото съзнавам, че докосва егото ми, а аз съм прекарал целия си живот, борейки се срещу него.
    - Знам. И понякога борбата ти не е била твърде успешна.
    - С огорчение ще трябва да се съглася.
    - И все пак винаги, когато се е отнасяло до Бога, си оставял егото да отпадне. Много са нощите, в които си се молил за яснота, умолявал си небесата за прозрение, не за да обогатиш себе си или да се затрупаш с почести, а заради дълбоката чистота на простия копнеж да знаеш.
    -Да.
    - И си Ми обещавал многократно, че ако успееш да узнаеш и разбереш, ще прекараш остатъка от живота си, всеки миг от него, споделяйки Вечната Истина с други ... не от нуждата да се сдобиеш със слава, а от най-дълбокото сърдечно желание да бъдат спрени болката и страданието на другите, да има радост и доволство, помощ и изцеление, отново да се свържат всички с усещането за съдружие с Бога, което ти винаги си чувствал.
    -Да. Да.
    - И така, избрал съм те да бъдеш Мой вестоносец. Ти и много други. Защото сега и в непосредствено предстоя­щите времена светът ще има нужда от много тромпети, които да провъзгласят повикването. Светът ще се нуждае от много гласове, които да изрекат думите с истината и за изцелението, за които копнеят милиони. Светът ще се нуж­дае от много сърца, обединени в работата на душата и гото­ви да извършат Божието дело.
    Можеш ли честно да кажеш, че не знаеш за това?
    -Не.
    - Можеш ли честно да отречеш, че дойде затова?
    - Не.
    - Готов ли си тогава с тази книга да решиш и да опо­вестиш своята Вечна Истина, да обявиш и ясно да провъз­гласиш славата Ми?
    - Трябва ли да включа последните няколко реплики в книгата?
    - Не трябва да правиш нищо. Запомни, в нашата връзка ти нямаш задължения. Само възможности. Това не е ли възможността, която си чакал цял живот? Не си ли пос­ветил Себе Си още от най-ранните мигове на младостта си на тази мисия и на подходящата й подготовка?
    -Да.
    - Тогава направи не каквото си задължен да напра­виш, а каквото имаш възможност да направиш.
    А колкото до поместването на последните реплики в нашата книга, защо не? Мислиш, че искам да си вестоносец в тайна?
    - Не. Предполагам, че не.
    - Много смелост се изисква да се обявиш за човек на Бога. Нали разбираш, че светът би те приел с много по-голяма готовност за какъвто и да било друг. Но за човек на Бога? Истински посланик! Всеки един от посланиците Ми е бил осквернен. Вместо да се сдобият със слава, всички те са получавали единствено болка в сърцето.
    Съгласен ли си? Боли ли те сърцето в стремежа си да каже истината за Мен? Съгласен ли си да понесеш насмеш­ките на събратята си човеци? Готов ли си да се откажеш от слава на Земята в името на по-голяма слава - славата на душа, която е напълно осъзната?
    - Изведнъж думите ти зазвучаха доста тежко, Боже.
    - Искаш да го кажа на шега ли?
    - Ами просто бихме могли да направим тоновете по-светли.
    - Хей, Аз съм изцяло за просветление! Защо да не завършим тази глава с шега?
    - Добра идея. Знаеш ли някоя?
    - Не, но ти знаеш. Кажи онази за малкото момиченце с рисунката...
    - А, онази ли? Добре. Един ден майката влиза в кухнята и намира малката си дъщеричка на масата, разхвърляла фулмастери навсякъде, дълбоко вглъбена в картинката, която рисува. „Ау, я да видим какво рисуваш", казала май­ката. „Това е Бог, маме", отвърнало чаровното момиченце и погледнало с блестящи очи. „О, сладурано, това е толкова мило", казала майката, опитвайки се да бъде полезна. „Но знаеш ли, никой всъщност не знае със сигурност как изглежда Бога."
    „Ами", изчуруликала малката, „ако само ме оставиш да свърша..."
    - Това е чудесна шегичка. Знаеш ли кое е най-краси­вото? Малкото момиченце нито за миг не се съмнявало, че знае как да Ме нарисува!
    - Да.
    - Сега Аз ще ти разкажа една история и с нея можем да завършим главата.
    - Добре.
    - Имало едно време един човек, който изведнъж забе­лязал, че всяка седмица прекарва часове наред в писане на книга. Ден след ден той бързал към листовете хартия и писалката (понякога даже и посреднощ), за да улови всяко ново вдъхновение. Най-накрая някой го попитал какво прави. „О-о", казал той, „записвам много дълъг разговор, който водя с Бога." „Това е толкова мило", казал приятелят му, за да го зарадва, „но, знаеш ли, никой всъщност не знае със сигур­ност какво би казал Бога."
    „Ами", засмял се човекът, „ако само ме оставиш да свърша..."

9.

- Може да си мислиш, че е лесно „да бъдеш Който Си Наистина", но всъщност това е най-голямото предизвика­телство, с което някога ще се заемеш в живота си. Може дори и никога да не успееш. Малко хора успяват. Не в един живот. Даже не и в няколко живота.
    - Тогава защо да се опитваме? Защо да влизаме в игра­та? Кому е нужно това? Защо просто да не изиграем живота, като че ли е такъв, какъвто очевидно е и без това: обикновено упражнение по безмислие, водещо до никъде; игра, в която не можеш да загубиш, независимо как играеш; процес, който в крайна сметка води до един и същ резултат за всички? Казваш, че няма ад, няма наказание, няма начин да загубиш - тогава защо да се занимава човек с опити да спечели? Каква е подбудата, като се има предвид колко трудно се стига там, където според тебе се опитваме да отидем? Защо да не я караме по-спокойно и просто да се отпуснем с цялата тази Божа работа и с историята около това „да бъдеш Който Си Наистина"?
    -Аха, изпитваме недоволство, а...
    - Ами уморих се да се опитвам отново и отново, само за да дойдеш Ти и да ми кажеш колко трудно ще бъде и как и без това само един на милион успява.
    - Да, виждам, че си уморен. Да видим дали мога да ти помогна. Най-напред бих искал да ти посоча, че ти вече си я карал и я караш по-спокойно. Мислиш ли, че този е първият ти опит?
    - Нямам представа.
    - Не ти ли се струва, че и преди си бил на това място?
    - Понякога ми се струва.
    - Ами бил си. Много пъти.
    - Колко?
    - Много пъти.
    - И това би трябвало да ме окуражи?
    - Би трябвало да те вдъхнови.
    - Как така?
    - Най-напред то премахва притеснението. Внася елемента „не можеш да загубиш", за който току-що гово­рихме. Уверява те, че намерението е да не загубиш. Че ще получиш толкова възможности, колкото искаш и от кол­кото се нуждаеш. Можеш да се връщаш обратно отново, и отново, и отново. Ако стигнеш до следващото стъпало, ако еволюираш до следващото ниво, то ще е, защото искаш, а не защото трябва.
    Не трябва да правиш нищо! Ако си доволен от живо­та на това ниво, ако чувстваш, че за теб това е крайната истина, можеш да имаш това изживяване пак, и пак, и пак, и пак! Всъщност ти си го имал отново и отново точно по тези причини! Ти обичаш драмата. Обичаш болката. Оби­чаш да не знаеш, обичаш загадката, напрежението! Обичаш всичко това! Затова и си тук!
    - Да не се шегуваш?
    - Бих ли се шегувал с теб за нещо такова?
    - Откъде да знам? Не знам с какво се шегува Бог.
    - Не и за това. Твърде близко е до Истината; твърде близко до Крайното Знание. Никога не се шегувам с това „как са нещата". Прекалено много хора са си играли с разу­ма ви за това. Не съм тук, за да ви объркам още повече. Тук съм да ви помогна да изясните нещата. - Значи, изясни ги. Казваш ми, че аз съм в това положе­ние, защото искам да бъда?
    - Разбира се. Да.
    - Избрал съм да бъда?
    -Да.
    - И съм направил този избор многократно?
    - Много пъти.
    - Колко?
    - Хайде сега пак ... Искаш точна бройка?
    -Дай ми само приблизително число. Искам да кажа, ста­ва дума за няколко или за дузини пъти?
    -Стотици.
    - Стотици? Живял съм стотици животи?
    -Да.
    - И съм стигнал дотук?
    - Това си е доста разстояние всъщност.
    - О, така ли?
    - То се знае. Защо? Ами в минали животи ти си уби­вал хора.
    - Какво грешно има в това? Ти сам каза, че понякога войната е необходима, за да бъде спряно злото.
    - Ще се наложи да обясня по-подробно, защото виж­дам как се злоупотребява с това твърдение (точно както ти сега правиш) при опити да се говорят всякакви работи или да се дават рационални обяснения на всякакви лудости.
    Според най-високия стандарт, който съм видял да достигнат хората, убийството не може никога да бъде оправдано като средство за изливане на яд и враждебност, за „поправяне на грешното" или за наказание на нарушител. Твърдението, че понякога войната е необходима, за да бъде спряно злото, е вярно, защото вие сте го направили така. Вие сте определили (сътворявайки Себе Си), че уважението към всеки човешки живот е и трябва да има най-висша стойност. Доволен съм от решението ви, защото не съм създал живота, за да може да бъде погубен.
    Понякога уважението към живота прави войната необходима, защото чрез война срещу непосредствено над­висналото зло, чрез защита от непосредствена заплаха за живота на друг, вие ясно заявявате Кои Сте.
    По силата на най-висшите морални закони (разбира се, че имате задължение пред тези закони) имате правото да спрете нападение, насочено към вас или към някой друг.
    Това не значи, че е редно убийството да се използва като наказание, възмездие или средство за разрешаване на дребни разногласия.
    В миналото сте се убивали взаимно в лични дуели заради чувствата на жена и сте го наричали запазване на чест, докато всъщност сте губели именно честта. Абсурдно е да се използва смъртоносна сила като средство за разре­шаване на конфликт. И до днес много хора все още изпол­зват сила, смъртоносна сила, за да разрешават смешни пререкания.
    Стигайки до върха на лицемерието, някои хора уби­ват дори в името на Бога - и това е най-висшето богохул­ство, защото не показва Кои Сте.
    - А, значи има нещо погрешно в убийството?
    - Да се върнем назад. Няма нищо „погрешно" изоб­що. „Погрешно" е относително понятие, означаващо проти­воположното на онова, което наричате „правилно".
    И все пак какво е „правилно"? Можеш ли да бъдеш истински обективен по тези въпроси? Или „правилно" и „погрешно" са просто описания, наслагани от вас върху събития и обстоятелства в резултат на някакво ваше реше­ние за тях?
    А на какво се базира решението ви? На собствения ви опит! Не. В повечето случаи сте избрали да приемете нечие чуждо решение, решение на някой друг, дошъл преди вас, за когото презумпцията е, че знае повече. Много малко от ежедневните ви решения кое е „правилно" и „неправилно" са направени от вас въз основа на вашето разбиране.
    Това е особено вярно за важните въпроси. И всъщ­ност, колкото по-важен е въпросът, толкова по-малко вероятно е да послушате собствения си опит и изглежда толкова повече сте готови да приемете нечии чужди идеи за свои.
    Това обяснява защо на практика сте се отказали от целия си контрол върху определени области от живота ви и от някои въпроси, които възникват по време на човешкото изживяване чест, докато всъщност сте губели именно честта. Абсурдно е да се използва смъртоносна сила като средство за разре­шаване на конфликт. И до днес много хора все още изпол­зват сила, смъртоносна сила, за да разрешават смешни пререкания.
    Стигайки до върха на лицемерието, някои хора уби­ват дори в името на Бога - и това е най-висшето богохул­ство, защото не показва Кои Сте.
    - А, значи има нещо погрешно в убийството?
    - Да се върнем назад. Няма нищо „погрешно" изоб­що. „Погрешно" е относително понятие, означаващо проти­воположното на онова, което наричате „правилно".
    И все пак какво е „правилно"? Можеш ли да бъдеш истински обективен по тези въпроси? Или „правилно" и „погрешно" са просто описания, наслагани от вас върху събития и обстоятелства в резултат на някакво ваше реше­ние за тях?
    А на какво се базира решението ви? На собствения ви опит! Не. В повечето случаи сте избрали да приемете нечие чуждо решение, решение на някой друг, дошъл преди вас, за когото презумпцията е, че знае повече. Много малко от ежедневните ви решения кое е „правилно" и „неправилно" са направени от вас въз основа на вашето разбиране.
    Това е особено вярно за важните въпроси. И всъщ­ност, колкото по-важен е въпросът, толкова по-малко вероятно е да послушате собствения си опит и изглежда толкова повече сте готови да приемете нечии чужди идеи за свои.
    Това обяснява защо на практика сте се отказали от целия си контрол върху определени области от живота ви и от някои въпроси, които възникват по време на човешкото изживяване.
    Споменатите области и въпроси често включват най-жизнено важните теми за душата ви: природата на Бога; природата на истинския морал; въпроса за крайната дейст­вителност; въпросите за живота и смъртта, придружаващи войната, медицината, абортите, евтаназията; целият сбор и същина на личните стойности, структури и преценки. Пове­чето от вас, така да се каже, сте се отказали от всичко това, предали сте го на други. Не искате да вземете свое собстве­но решение по отношение на него.
    "Някой друг да реши! Аз ще се присъединя, ще се присъединя!", викате. „Някой друг нека да ми каже кое е право и кое криво!"
    Между другото по тази причина човешките религии са толкова популярни. Почти няма значение каква система от вярвания е, стига да е твърда, последователна, строга и ясна по отоношение на това, което се очаква от поддръжни­ците й. Ако са налице тези характеристики, можеш да наме­риш хора, които вярват почти във всичко. Най-странното поведение и вярвания могат да бъдат (и са били) приписани на Бога. „Това е Божият подход", казват, „това е думата на Бог".
    И има много, които ще го приемат. С охота. Защото, напи разбираш, премахва се нуждата от мислене.
    Хайде сега да помислим за убиването. Възможно ли е някога да има причина, извиняваща убийството на каквото и да било? Помисли си. Ще откриеш, че нямаш нужда от външен авторитет, който да ти дава напътствия или от по­виеш източник, който да ти осигурявЙ отговори. Ако помис­лиш върху него, ако погледнеш как се чувстваш по отношение на него, отговорите ще бъдат очевидни и ще действаш съобразно това, а то се нарича да действаш спо­ред гласа на собствения си авторитет.
    Става така, че се въвличаш в беда, когато действаш, вслушвайки се в други авторитети. Трябва ли държави и народи да използват убийството за постигне на политическите си цели? Необходимо ли е религии да използват убийс­твото за налагане на теологическите си постулати? Трябва ли общества да използват убийството в отговор на тези, които нарушават правилата за поведение?
    Нима убийството е подходящо политическо лекарс­тво, средство за духовно убеждаване, за решаване на обще­ствени проблеми?
    И сега, ако някой се опитва да те убие, можеш ли да убиеш при самозащита? Със силата на убийството ли би защититил живота на някой, когото обичаш? Или дори на непознат?
    Убийството подходяща форма на защита ли е срещу тези, които биха убили, ако не може да бъдат спрени по друг начин?
    Има ли разлика между отнемане на живот и убийство?
    Държавата иска да те накара да повярваш, че убий­ство за осъществяване на чисто политическа цел е напълно приемливо. Всъщност държавата има нужда да повярваш в това, за да може да съществува като силова структура.
    Религиите искат да те накарат да повярваш, че убий­ство в името на разпространение и запазване на знанието за тяхната истина е напълно допустимо. Всъщност религиите изискват от теб да им повярваш, за да могат да съществу­ват като силови структури.
    Обществото иска да те накара да повярваш, че убий­ството като наказание на тези, които извършват определени престъпления (съдържанието на това понятие се е проме­няло през вековете), е напълно оправдано. Всъщност обществото има нужда да му вярваш, за да може да същест­вува като силова структура.
    Вярваш ли, че тези постановки са правилни? Приел ли си чуждите думи за истина? Какво би казал ти самият?
    Няма „правилно" или „погрешно" в тези неща.
    Но с решението си рисуваш портрет на това Кой Си.
    Разбира се, че с решенията си държавите и народите ви вече са нарисували подобни картини.
    С решенията си религиите ви са създали трайни и неизличими отпечатъци. С решенията си обществата ви също са сътворили автопортретите си.
    Доволен ли си от тези картини? Такова впечатление ли искаш да правиш? Тези портрети изобразяват ли Кой Си Ти?
    Внимавай с тези въпроси. Те може да изискат от теб да помислиш.
    Мисленето е трудно. Да правиш стойностни преценки е мъчна работа. Поставя те в позиция на чисто сътворяване. Толкова пъти ти се налага да казваш: „Не знам. Просто не знам." И все пак трябва да решиш. Трябва да направиш избор. Трябва да направиш произволен избор.
    Такъв избор (решение), който не произхожда от предишно лично познание, се нарича чисто творение. И човек съзнава дълбоко, че при взимането на такива решения се създава личността му.
    Повечето от вас не се интересуват от подобна
    важна работа. Повечето от вас биха предпочели да я
    оставят на другите. И така, повечето от вас не сте себе-
    сътворени същества, а същества по навик, същества, сът-
    ворени от някой друг
.
    Тогава, след като другите са ти казали как би трябва­ло да се чувстваш и то се окаже обратното на това, което ти чувстваш, изпадаш в дълбок вътрешен конфликт. Нещо дълбоко в теб ти посочва, че казаното от другите не е това, което Си Ти. А сега оттук накъде? Какво да се прави?
    те на религията - хората, които са ви насадили така от I то начало. Отивате при свещениците, равините прошод ците и учителите си и те ви казват да спрете да слушаш Себе Си. „Най- лошите" от тях ще се опитат да ви изплашат, за да се отдръпнете, от това, което интуитивно знаете.
    Разказват ти за дявола, за Сатаната, за демони и лоши духове, за ада и проклятието и за всяка страхотия, която им хрумне, за да те накарат да видиш, че това, което си знаел и чувствал интуитивно, е неправилно и че единственото мяс­то, където можеш да намериш покой, е в техните мисли, в тяхната идея, в тяхната теология, в тяхното определе­ние за „правилно" и „неправилно" и в тяхната представа за това Кой Си Ти.
    Съблазняващото е, че единственото, което трябва да направиш, за да получиш мигновено одобрение, е да се съг­ласиш. Съгласи се и ще го имаш веднага. Някои даже биха пели, викали, танцували и даже биха размахвали ръцете си за алелуя! Трудно се устоява на подобно нещо - да полу­чиш такова одобрение и щастие, че си видял светлината, че си спасен!

1  2  3  4  5  6  7  8