1  2  3  4  5  6  7  8 

    Ако от друга страна си израснал толкова, че делата на тялото не те притесняват, тогава си още по-свободен да се стремиш към радостта си - на Земята, както и в небесата. Бог казва, че е позволено да си щастлив - да, щастлив даже в работата си.
   Работата в живота ти е изява на това Кой Си Ти. Ако не е, защо изобщо я вършиш?
   Да не би да си представяш, че трябва да я вършиш?
   Не трябва да вършиш нищо.
   Ако определението на това Кой Си Ти е „мъж, който храни семейството си на каквато и да е цена, дори на цената на собственото си щастие", тогава обичай работата си, защото чрез нея сътворяваш жива изява на истинския Тебе.
   Ако определението на това Коя Си Ти е „жена, която работи на място, което мрази, за да изпълни задълженията си, както ги вижда", тогава обичай, обичай, обичай работата си, защото тя напълно подкрепя идеята и образа, които имаш за Себе си.
   Всеки може да обича всичко в мига, в който разбере какво прави и защо.
   Никой не прави нещо, което не иска.

13.


   - Как да разреша проблемите, които имам със здравето си? Хроничните заболявания, на които съм жертва, са тол­кова много, че биха стигнали за цели три живота. Защо вси­чките те са ме сполетели точно сега в този живот?
   - Най-напред нека да се разберем за следното: ти ги обичаш. Обичаш повечето от тях. Използваш ги възхити­телно добре, за да се само съжаляваш и да получаваш внимание.
   Рядко се случва да не ги обичаш и то само защото болестите са стигнали прекалено далеч. По-далеч, откол­кото си мислил, че могат някога да стигнат, когато си ги сътворил.
   Сега нека да проумеем нещо, което сигурно вече знаеш: ти сам си създаваш всички болести. Даже конвенци­оналните лекари вече виждат как хората разболяват сами себе си.
    Повечето хора го правят съвсем несъзнателно. (Те дори не знаят какво правят.) Така че, когато се разболеят, не знаят какво ги е ударило. Струва им се като че ли нещо ги е сполетяло, а не, че те сами са си го причинили.
   Така става, защото повечето хора прекарват живота си (а не само здравните си проблеми) несъзнателно.
   Хората пушат и после се чудят защо имат рак. Хората се хранят с животни и мазнина и после се чудят защо артериите им се запушват.
    Хората се ядосват цял живот и после се чудят защо получават инфаркти.
   Хората се състезават помежду си безмилостно, подла­гайки се на невероятни стресови ситуации, и после се чудят защо получават инсулти.
   Не толкова очевидна е истината, че повечето хора тревожат сами себе си до смърт.
   Тревогата е почти най-лошата умствена дейност, която съществува - наред с омразата, която е дълбоко себе-разрушителна. Да се тревожиш е безмислено. Прахосване на умствена енергия е. Тревогата освен това създава вредни за тялото биохимични реакции, предизвикващи всякакви болести - от лошо храносмилане до сърдечни проблеми и инфаркт.
   Здравето се възстановява почти веднага, щом тревогата изчезне. Тревогата е дейност наум, които не разбира връзката си с Мен.
   Омразата е най-разрушителното състояние на ума. Тя трови тялото и последиците й са практически необратими.
   Страхът е противоположност на всичко, което ти си, и затова се явява противник на умственото ти и физическо здраве. Страхът е тревога в по-едър мащаб.
   Тревогата, омразата и страхът заедно с издънките си - безпокойство, горчивина, нетърпеливост, скъперничество, нелюбезност, мнителност и придирчивост - всички те нападат тялото на клетъчно равнище. Невъзможно е да имаш здраво тяло при такива условия.
   По подобен начин (въпреки че е в по-малка степен) суетата, угаждането и лакомията също водят до физически заболявания или липса на добро състояние.
   Всички болести са създадени най-напред в съзнанието.
   - Как е възможно? Тогава какво става в случаите, когато се заразиш от друг? Настинка, та даже и СПИН?
   - В живота ти не се случва нищо - нищо, което най-напред да не е било мисъл. Мислите са като магнити - привличат към теб последици. Мисълта не винаги е така очевидна, както примерно „Ще се заразя с ужасна болест".
   Мисълта може да бъде (и обикновено е) далеч по-неулови­ма: „Нищо не струвам - няма за какво да продължавам да живея", „Животът ми е пълен хаос", „Такъв съм несретник", „Бог ще ме накаже", „Уморен и съсипан съм от този живот".
   Мислите са неуловима и в същото време изключител­но силна форма на енергия. Думите са по-забележими, с по-голяма плътност. От трите най-голяма плътност притежават действията. Действията са енергия в тежка физическа форма, в тежко движение. Когато мислиш, казваш и изявя­ваш отрицателна идея, каквато е „Голям съм несретник", ти задвижваш огромно количество творческа енергия. Нищо чудно тогава, че лягаш болен от настинка. Това ще е най-малкото.
   Щом веднъж резултатите от отрицателното мислене са приели материална форма, много трудно можеш да вър­неш нещата назад. Не е невъзможно, но е много трудно. Необходима е изключителна вяра. Иска се необикновено доверие в положителните сили на Вселената (независимо дали ще ги наречеш Бог, Богиня, Първична сила, Първопри­чина, Създател или каквото и да било друго).
   Лечителите имат точно такава вяра. Тя е вяра, която се прелива в Абсолютно Знание и Увереност. Те знаят, че ти по природа си създаден да бъдеш цялостен, завършен и идеален сега, в този момент. Това знание също е мисъл - много могъща мисъл. Тя има силата да премести планини, да не говорим за молекулите на тялото ти. Ето защо лечителите могат да лекуват, често дори от разстояние.
   Мисълта не познава разстояния. Мисълта обикаля света и прекосява Вселената по-бързо, отколкото ще про­мълвиш и дума.
   "Само изречи словото и рабът мой ще бъде излеку­ван." Така и стана на часа, даже преди изречението му да беше завършено. Такава беше вярата на центуриона.
   А всички вие имате масово „умствена проказа". Умът ви е прояден от отрицателни мисли. Някои от тях идват до вас с тласък от другите. Много от тях сами си ги измисляте (измайсторявате си ги), а после ги таите и подхранвате с часове, дни, седмици, месеци ... даже години.
   ... и се чудите защо се разболявате.
   Може да „решиш някои от здравните си проблеми", както обичаш да ги наричаш, като решиш проблемите в мисленето си. Да, можеш да излекуваш някои от болестите, които вече имаш (които сам си си подарил), както и да пре­дотвратиш развитието на нови. И можеш да сториш всичко това, променяйки мисленето си.
   И също, колкото и земно да звучи, идвайки от устата на Бог: За Бога, погрижи се по-добре за себе си!
   Грижата, която полагаш за тялото си, не струва; почти не му обръщаш внимание, докато не усетиш, че нещо не е наред. Ти на практика не правиш нищо да го поддър­жаш превантивно в добро състояние. Грижиш се по-добре за колата си, отколкото за тялото си и това далеч не е единственото.
   Не само че не се предпазваш от рухване чрез редовни прегледи, ежегодни изследвания и спазване на предписано­то лечение, а се отнасяш зле с тялото си и в интервалите между тези прегледи, без изобщо да те е грижа! Защо въобще отиваш на лекар, получаваш помощ и след това не използваш предписаното лекарство? Можеш ли да Ми отго­вориш защо?
   Не спортуваш активно, без движение тялото ти се отпуска и даже още по-лошо - отслабва от не употреба.
   Не го храниш здравословно и така го изтощаваш още повече.
   След това го пълниш с токсини, отрови и всякакви абсурдни субстанции, които минават за храна. И то продъл­жава да работи за теб и да ти служи - такъв невероятен двигател! След всичките тези яростни атаки все още про­дължава да действа смело с всички сили.
   Ужасно е. Условията, при които Очакваш тялото ти да оцелее, са ужасни. И ти правиш малко или нищо по въп­роса. Ще прочетеш тези редове, ще поклатиш глава със съжалително съгласие и веднага ще продължиш да трети­раш тялото си по-същия начин, по който си го третирал досега. И знаеш ли защо?
   - Страхувам се да попитам. - Защото нямаш воля да живееш.
   - Това звучи като сурово обвинение.
   - Нямах намерение да прозвучи сурово, нито като обвинение. „Сурово" е относително понятие - оценка, която поставяш на думите. „Обвинение" предполага „вина", а „вина" предполага извършването на нещо нередно. В слу­чая обаче нищо нередно не е сторено и следователно няма как да има вина и обвинение.
   Аз чисто и просто изрекох истината. Както всяко изричане на истината, едно от характерните му качества е да те събуди. Някои хора не обичат да ги будят. Всъщност повечето хора не обичат. Повечето предпочитат да си стоят в дрямка.
   Светът е в състоянието, в което е, защото е пълен със сомнамбули.
   А относно изказването ми, какво в него ти изглежда невярно? Ти нямаш воля да живееш. Или поне не си имал досега.
   Ако ми кажеш, че внезапно си се променил, Аз ще преоценя предвижданията си за това, какво ще направиш. Признавам, че предсказанието ми се основава на случилото се досега.
   ... То беше предназначено и да те събуди. Понякога, когато някой е заспал твърде дълбоко, се налага малко да го пораздрусаш.
   Забелязал съм, че в миналото си имал малко воля за живот. Ти можеш сега да го отречеш, но в случая действи­ята ти говорят по-ясно от думите.
   Ако някога в живота си запалил цигара (и още повече, ако си пушил кутия на ден през последните 20 години), значи, че имаш малка воля за живот. Хич не те е грижа какво причиняваш на тялото си.
   - Но аз спрях да пуша преди повече от 10 години! - Да, спря само след 20-годишно изтощително физи­ческо изтезание.
   И ако някога си поемал алкохол в тялото си, значи също, че имаш много малко воля за живот.
   - Аз пия съвсем умерено.
   - Тялото не е създадено да приема алкохол. Алкохолът уврежда разума.
   - Че и Христос е пиел алкохол! Отишъл е на сватбата и е превърнал водата във вино!
   - А кой е казал, че Христос е идеален?
   - О, за Бога!
   - Кажи, да не би вече да се дразниш от Мен? - Е, би било прекалено да се дразня от Бога. Би било малко нагло, нали? Мисля обаче, че отидохме твърде далеч. Баща ми ме е учил „всичко да бъде умерено".
   Животът бе замислен да бъде живян по съвсем различен начин. И тялото ти беше създадено да издържи значително по-дълго.
   - Така ли?
   -Да.
   - Колко по-дълго?
   - Безкрайно по-дълго. - Какво значи това?
   - Значи, сине Мой, че тялото ти е направено да издър­жи завинаги.
   - Завинаги?
   - Да. Прочети го добре: завинаги!
   - Искаш да кажеш, че ние никога не сме били - че не сме - създадени, за да умрем?
   - Вие по принцип никога не умирате. Животът е вечен. Вие сте безсмъртни. Вие по принцип никога не уми­рате. Само променяте формата си. Даже и това не е трябва­ло да правите. Вие сте решили да го правите, а не Аз. Аз ви създадох тела, които могат да издържат вечно. Действител­но ли мислиш, че най-доброто, на което Бог е способен, че най-доброто, което Аз мога да създам, е тяло, което издържа 60, 70, евентуално 80 години преди да започне да се разпада? Така ли си представяш предела на Моите възможности?
   - Никога не съм мислил да кажа точно това ...
   - Построил съм великолепното ви тяло така, че да издържи вечно! Тези от вас, които се появиха най-рано, наистина живееха в тела без болка и страх от това, което сега наричате смърт.
   В религиозната си митология вие символизирате кле­тъчната си памет за тези първоначални човешки същества, наричайки ги Адам и Ева. Те, разбира се, бяха много повече от две.
   Както вече многократно обясних, в началото идеята беше вашите чудесни души да имат възможността да поз­наят Себе Си чрез изживяване в света на относителното, осъществено във физическото тяло. Това стана чрез забавя­не на неизмеримата скорост на всички вибрации (мисловни форми), за да се създаде материя - включително материята, която вие наричате физическо тяло.
   Животът еволюира чрез поредица от стъпки в про­дължение на няколко мига, които вие сега наричате мили­арди години. И в този свят миг вие се появихте от океана на живота и стъпихте на тази Земя в сегашната си форма.
   - Тогава поддръжниците на теорията за еволюцията са прави!
   - Намирам за забавно (т. е. източник на постоянно забавление) това, че вие хората имате такава нужда да раз­деляте всичко на правилно и погрешно. Никога и през ум не ви минава, че сами сте си измислили тези етикети, за да ви помогнат да определяте нещата и Себе Си. Никога и през ум не ви минава (освен на най-прозорливите сред вас), че нещо може да бъде едновременно и правилно, и погреш­но; че единствено в относителния свят нещата са само от единия или другия вид. В света на абсолютното, в света, в който и има, и няма време, всички неща са всичко.
   Там няма мъжко и женско, няма преди и сега, няма бързо и бавно, тук и там, горе и долу, ляво и дясно, няма правилно и погрешно.
   Космонавтите и астронавтите ви имат представа за това. Отначало им изглежда, че са изстреляни нагоре в кос­моса, а като стигнат там, виждат Земята над себе си. Или може би не е така. Може би я виждат под себе си! Но тогава къде е слънцето? Горе? Долу? Не! Там вляво. И така изведнъж излиза, че нещо не е нито горе, нито долу, а е отстрани ... т.е. всички определения за това изчезват. Така е в Моя свят - нашия свят - в нашия реален свят. Всички определения изчезват и става трудно даже да се говори за него в някакви дефинирани рамки. Религията е вашият опит да говорите за неописуе­мото. Не е свършила кой знае колко свястна работа.
   Не, синко, поддръжниците на теорията за еволюцията не са прави. Аз сътворих всичко това - всичкото - в миг, в един свят миг - точно както твърдят поддръжниците на идеята за сътворението. И ... всичко се появи в процеса на еволюция, отнемащ милиарди и милиарди от онова, което наричате години - точно както твърдят поддръжниците на теорията за еволюцията.
    И двете страни са „прави". Както откриха космонав­тите - всичко зависи от гледната точка.
   Истинският въпрос обаче е: дали в един свят миг или за милиарди години - какво значение има това? Не можете ли просто да се съгласите, че някои въпроси за живота са твърде загадъчни, за да можете да ги решите? Защо не при­емете загадъчното за свято? И защо не позволите на святото да си бъде свято и да го оставите на мира?
   - Предполагам, че всички ние имаме ненаситната нужда да знаем.
   - Но вие вече знаете! Току-що ти казах! Вие обаче не искате да знаете Истината, а истината, както вие си я раз­бирате. Това е най-голямата преграда пред просветлението ви. Мислите, че вече знаете истината! Мислите, че вече разбирате как стоят нещата. Така се съгласявате с всичко, което видите, чуете или прочетете и което попада в рамките на вашето разбиране и отричате всичко, което излиза от тях. И наричате това научаване. Наричате това открит поглед към учението. Уви, никога няма да можете да бъдете отворени към учението, докато сте затворени за всичко, което не се вмества във вашата собствена истина.
   Затова тази книга ще бъде наречена от някои богохул­ство или работа на дявола.
   Все пак тези, които имат уши да чуят, нека слушат. Казвам ви следното: Вие не сте замислени да умрете. Вашата физическа форма беше създадена като великолепно удобство, чудесен уред, знаменито средство, позволяващо ви да изживеете действителността, която сте сътворили със собствената си мисъл, и да познаете Себе Си, какъвто сте се създали в душата си.
   Душата зачева, умът създава, тялото изживява. Кръ­гът е пълен. Тогава душата е познала себе си в собственото си изживяване. Ако не й харесва изживяването (чувството) или ако по някаква причина й се иска друго, по-различно изживяване, душата просто зачева ново изживяване на Себе Си и съвсем буквално си променя мисленето.
   Скоро след това тялото се озовава в новото изживява­не. („Аз съм Възкресението и Живота" беше великолепен пример за това. Как мислиш, че Христос го е направил? Или не вярваш, че се е случило? Повярвай. Случило се е!)
   Ще добавя още нещо: душата никога няма да се нало­жи над ума или тялото. Създал съм ви като същества, които обединяват три части. Състоите се от три части, събрани в едно, и сте сътворени по Мой образ и подобие.
   Трите аспекта на вашата същност в никакъв случай не са неравностойни. Всеки от тях си има своя функция, но никоя от тези функции не е по-важна от другите и никоя от тях не предшества другите. Всички те са свързани помежду си абсолютно равностойно.
   Зачатие - творение - изживяване. Каквото заченеш, него сътворяваш; каквото сътвориш, него изживяваш; как­вото изживееш, него зачеваш.
    Затова е казано, че ако можеш да накараш тялото си да изпита нещо (примерно изобилие), скоро ще имаш усе­щането за него в душата си, която ще зачене по нов начин (именно изобилен), представяйки на ума ти нова мисъл за това. От новата мисъл произлиза допълнително изживяване и тялото започва да живее в нова действителност на изоби­лие, като в свое постоянно състояние.
   Тялото, умът и душата (духът) ти са едно цяло. По този начин ти си един микрокосмос на Мен - Божественото Цяло, Святото Всичко, Обединението. Виждаш ли сега как съм и началото, и краят на всичко - Алфата и Омегата?
   Сега ще ти обясня крайната загадка - точната и истинската ти връзка с Мен.
   ВИЕ СТЕ МОЕТО ТЯЛО.
   Както вашето тяло се отнася към ума и душата вм, така се отнасяте вие към Моите ум и душа. Следователно: всичко, което изживявам, го изживявам чрез вас.
   Точно както у вас, така и у Мен, тялото, разумът и душата са едно цяло.
   Така Исус от Назарет - един измежду многото, които разбраха тази загадка, изрече неизменна истина, като каза: "Аз и Бащата сме Едно ".
   
   Ще ти кажа, че има даже по-големи истини от тази, и в тях ти един ден ще бъдеш посветен. Защото както ти си Моето тяло, така и Аз съм тялото на друг.
   - Имаш предвид, че Ти не си бог?
   - Аз съм Бог, както ти Го разбираш. Аз съм Богиня, както ти Я възприемаш. Аз съм Създателят на Всичко, което познаваш и изпитваш в момента и вие сте Мои деца ... както и Аз съм дете на друг.
   - Да не се опитваш да ми кажеш, че даже Бог си има свой Бог?
   - Казвам ти, че възприятието ти за крайна действи­телност е по-ограничено, отколкото си мислил, и че Истината е по-безгранична, отколкото можеш да си представиш.
   Давам ти да надзърнеш мъничко в безкрайността, както ти давам и безкрайна обич. (Да надзърнеш повече от това, ще значи да не можеш да го побереш в действител­ността си. Ти едвам успяваш да побереш и толкова.)
   - Чакай малко! Аз да не би сега наистина да не разгова­рям с Бога?
   - Казах ти. Ако си представяш Бога като твой съз­дател и господар, както ти си създател и господар на соб­ственото си тяло, Аз съм Богът по твоето разбиране. И наи­стина разговаряш с Мен. Беше чудесен разговор, нали?
   - Чудесен или не, аз мислех, че разговарям с истинския Бог - Богът на Боговете. Нали разбираш - главния шеф.
   - С Него говориш. Повярвай Ми. С Него говориш. - И все пак Ти казваш, че някой стои над Тебе в тази йерархия.
   - В момента се опитваме да направим невъзможното, а именно да обясним необяснимото. Както отбелязах, това се стреми на направи и религията. Да видим дали мога да го обобщя.
   Завинаги значи по-дълго, отколкото можеш да проу­мееш. Вечно значи по-дълго от завинаги. Бог е повече, отколкото можеш да си представиш. Бог е енергията, която наричаш въображение. Бог е сътворяването. Бог е първона­чалната мисъл. Бог е крайното изживяване. Бог е и всичко между тях.
   Случвало ли ти се е някога да видиш през мощен микроскоп или на филм движение на молекули и да въз­кликнеш: „О, небеса, та тук има цяла вселена. И за тази вселена аз, настоящият наблюдател, трябва да изглеждам като Бог!" Казвал ли си някога това и изпитвал ли си подобно нещо?
   - Да, предполагам, че всеки мислещ човек, го е изпитвал.
   - Разбира се. Позволил си да надзърнеш в същото, което и Аз ти показвам тук. И какво би направил, ако ти кажа, че тази действител­ност, в която си надзърнал, никога не свършва!
   - Обясни ми. Моля те да ми го обясниш.
   - Вземи най-малката вселена, която можеш да си представиш. Представи си тази съвсем, съвсем мъничка частица материя.
   - Добре.
   - Сега я разрежи на две.
   - Добре.
   - Какво се получи?
   - Две по-малки половинки. - Точно така. Сега раздели половинката на половина. Какво стана?
   - Две по-малки половинки. - Именно. Направи го пак, и пак! Какво остава?
   - Все по-малки и по-малки частици.
   - Да, но кога свършва това'? Колко пъти можеш да разделяш материята, докато престане да съществува?
   - Не знам. Предполагам, че никога не престава да съществува.
   - Имаш предвид, че никога не можеш напълно да я унищожиш? Всичко, което можеш да направиш, е да про­меняш формата й?
   - Така изглежда.
   - Казвам ти: ти току-що научи тайната на целия жи­вот и видя в безкрайността.
   Сега пък Аз имам въпрос за теб.
   -Добре...
   - Какво те кара да мислиш, че безкрайността се прос­тира само в едната посока?
   - Аха ... значи няма край нито ако вървиш нагоре, нито ако вървиш надолу.
   - Не съществува горе и долу, но разбирам мисълта ти.
   - Но ако има безкрайно малко, значи има и безкрайно голямо.
   - Вярно е.
   - Но ако голямото е безкрайно, тогава няма най-голямо. Това значи в най-широк смисъл, че няма Бог!
   - Или може би, че всичко е Бог и нищо друго не съществува.
   Казвам ти: АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ.
   И ТИ СИ ТОВА, КОЕТО СИ. Няма как да не бъдеш. Можеш да променяш формата си, колкото си щеш, но не можеш да не бъдеш. Можеш обаче да не успееш да позна­еш Кой Си и така да изживееш само половината от него.
   - Това би било ад.
   - Точно така. И все пак ти не си осъден да останеш в него. Не си заточен в него завинаги. Единственото, което е необходимо, за да излезеш от ада (от незнанието), е да поз­наеш отново.
   Има много начини и много места (измерения), в които можеш да го сториш. В момента се намираш в едно от тях. Според твоите разбирания то се нарича „третото измерение".
   - И съществуват още много?
   - Не ти ли казах, че в моето царство има много рези­денции? Нямаше да го кажа, ако не беше така.
   - Тогава адът ще съществува. Искам да кажа, че няма място или измерение, в което да сме осъдени да останем завинаги!
   - Какъв би бил смисълът на такова нещо?
   Обаче винаги сте ограничени от знанието си, защото вие/ние сме само създаващо се същество. Не можеш да бъдеш нещо, което не знаеш, че си.
   Затова ти е даден този живот, за да можеш да поз­наеш себе си в собственото си изживяване. Тогава можеш да схванеш себе си, Какъвто Си Наистина и да сътвориш себе си такъв, какъвто си бил в изживяването си - ето как кръгът се затваря ... само че е по-голям.
   И тъй, ти се намираш в процес на израстване - или както го нарекох многократно в тази книга: процес, в който ставаш това, което избираш. Няма граници на това, което можеш да станеш.
   - Значи, че аз мога даже да стана дори ..., смея ли да го кажа ... Бог..., като Теб?
   - А ти как мислиш?
   - Не знам.
   - Няма да можеш - дотогава, докато не знаеш. Запом­ни триъгълника - Светата Троица: дух - съзнание - тяло. Зачатие - творение - изживяване. Запомни да използваш символите:
   СВЕТИЯТ ДУХ = ВДЪХНОВЕНИЕ = ЗАЧАТИЕ ОТЕЦ = РОДИТЕЛ = ТВОРЕНИЕ СИН = РОЖБА = ИЗЖИВЯВАНЕ
   Синът изживява творението на бащината мисъл, която е зачената от Светия Дух. Можеш ли да си предста­виш един ден ти да бъдеш Бог?
   - В най-лудите си мисли.
   - Чудесно, защото Аз пък ти отговарям: Ти вече си Бог. Просто не го знаеш. Не съм ли казвал: „Вие сте Богове"?

14.


   - Ето. Обясних ти всичко. Живота. Как протича. Същинската му причина и предназначение. С какво друго бих могъл да ти помогна?
   - Няма за какво повече да помоля. Изпълнен съм с бла­годарност за този невероятен диалог. Беше тъй всеобхва­тен. Сега като гледам първоначалните си въпроси, виждам, че сме засегнали само първите пет, свързани с живота, личните взаимоотношения, парите, кариерата и здравето. В списъка ми, както знаеш, имаше още много въпроси, но след тази дискусия всички те ми изглеждат някак си неуместни.
   - Да. И все пак ти ги зададе. Затова да ги прегледаме един по един и набързо да им отговорим. Тъкмо набрахме скорост в обсъждането на този материал.
   - Какъв материал?
   - Материалът, който ти давам и сега е пред тебе. Сега, като набрахме скорост в обсъждането му, да прегле­даме набързо останалите въпроси и да им дадем кратък отговор.
   - 6. Какъв е кармичният урок, който трябва да науча тук? Какво се опитвам да овладея?
   - Ти не учиш нищо. Няма какво да учиш. Имаш само да си спомниш. Да си спомниш за Мен. Това значи да въз­становиш връзката си с Мен.
   Какво се опитваш да овладееш? Опитваш се да овла­дееш майсторството само по себе си.
   - 7. Съществува ли прераждане? Колко минали живота съм имал? Какво съм бил в тях? Съществува ли „кармичен дълг"?
   - Изглежда невероятно все още да се поставя въпрос. Трудно Ми е да си представя, че е възможно. Съществуват толкова много съобщения за изживявания от предишен живот и то от съвсем достоверни източници. Някои от тези хора са донесли поразяващи описания, пълни с детайли и толкова много съвършено проверими данни, че е изключена възможността нещо да е било измислено или подправено, за да подведе останалите.
   Имал си 647 предишни живота, щом настояваш да сме точни. Това е 648-ият. В тях си бил всичко. Крал, кра­лица, крепостник. Учител, студент, майстор. Мъж, жена. Войн, пацифист. Герой, подлец. Убиец, спасител. Мъдрец, глупак. Бил си всичко!
   Не, не съществува такова нещо като кармичен дълг -не в смисъла, който ти имаш предвид. Дълг е нещо, което трябва да бъде платено. Ти не си задължен да правиш нищо.
   Все пак има определени неща, които искаш да напра­виш, които избираш да изживееш. И някои от тези избори зависят от (желанието за тях е предизвикано от) изживява­ния, които си имал по-рано.
   Само дотолкова могат да се доближат думите до това, което ти наричаш карма.
   Ако карма е вътрешното желание да бъдеш по-добър, по-голям, да еволюираш, да израстваш и да разглеждаш миналите събития и преживявания като мярка за това, тога­ва да, кармата съществува. Тя обаче не изисква нищо. Никога нищо не се изисква. Ти си, както и винаги си бил, същество със свободен избор.
   - 8. Понякога се чувствам като ясновидец. Възможно ли е „да бъдеш ясновидец"? Аз такъв ли съм? Хората, които твърдят, че са ясновидци, „с дявола ли си имат работа"?
   - Да, човек може да бъде ясновидец. Ти си такъв. Всеки е такъв. Няма човек, който да не притежава това, което ти наричаш „способност за ясновидство". Има само хора, които не я използват.
   Използването на тази способност не е нищо повече от използването на шестото чувство.
   Очевидно, тази способност не значи ,да си имаш работа с дявола", иначе не бих ви я дал. И, разбира се, не съществува дявол, с който да си имаш работа.
   Някой ден - може би във втората книга, ще ти обясня как точно действат психическата енергия и ясновидското умение.
   - Ще има втора книга?!
   - Да. Но нека най-напред да свършим тази.
   - 9. Допустимо ли е да се взимат пари за сторено добро? Ако си избера да стана лечител, мога ли да върша тази Божа работа и същевременно да имам финансово изобилие? Или двете взаимно се изключват?
   - Вече обсъдихме това.
   - 10. Допустим ли е сексът? Каква е истината за това човешко изживяване? Дали единствената цел на секса е продължение на рода, както твърдят някои религии? Дали истинската святост и просветление се достигат чрез въз­държание или чрез преобразуване на сексуалната енергия? Допустим ли е сексът без любов? Може ли физическото усещане от него да бъде достатъчно добра причина за изживяването му?
   - Разбира се, че сексът е „допустим". Ще повторя още веднъж: ако не исках да играеш на определени игри, не бих ти дал играчките. Ти даваш ли на децата си неща, с които не искаш да играят?
   Играй си със секса. Играй! Чудесно удоволствие е. Защо? Защото той може би е най-голямото удоволствие, което можеш да изпиташ с тялото си, ако става дума само за чисто физическо изживяване.
   Но за Бога, недей разрушава невинността и чистотата в секса, радостта и удоволствието, като злоупотребяваш със секса. Не го използвай за власт или за скрити цели, за задоволяване на самолюбие или за господство. Недей из­ползва секса за каквито и да било други цели освен за най-чиста радост и най-висш екстаз - дарен и споделен. Това е любов и то пресътворена, а тя е нов живот! Кажи не съм ли избрал чудесен начин да създавам още като вас!
   Що се отнася до въздържанието, вече изразих мнени­ето си. Никога нищо свято не е било постигнато чрез въздържание. Желанията обаче се променят с откриването на нови по-големи светове. Следователно не е необичайно някой просто да има по-малко (или дори да няма никакво) желание за сексуални удоволствия, както и за всякакви други занимания на тялото. За някои делата на душата ста­ват най-важни и им носят далеч по-големи удоволствия.
   Всеки по своему, без да бъде съден - това е мотото.
   Краят на въпроса ти получава следния отговор: Не е необходимо да имаш основание за каквото и да било. Просто ти сам бъди причината.
   Сам бъди причината на изживяванията си.
   Запомни, че изживяването ти създава концепция за това Кой Си, концепцията създава творение, творението създава изживяване.
    Искаш ли да изживееш себе си като човек, който прави секс без любов? Моля, заповядай! Ще го правиш дотогава, докато дойде момент, когато няма да го искаш повече. И единственото нещо, което някога може да те накара да прекратиш това (или всяко друго) поведение, е собствената ти новопоявила се мисъл, определяща Кой Си Ти.
    Ето колко е просто (и колко е сложно).
   -11. Защо си направил секса толкова хубаво, грандиоз­но и силно човешко изживяване, ако трябва да го избягва­ме, колкото се може повече? В тази връзка защо всички удоволствия са или „неморални", или „незаконни", или „вредни"?
   - С току-що казаното отговорих и на последната част от този въпрос. Няма неморални, незаконни или вредни удоволствия. Животът ти обаче е интересно упражнение за определяне на това какво е удоволствие.
   За някои „удоволствие" значи усещане на тялото. За други „удоволствие" може да бъде нещо съвсем различно. Всичко зависи от това кой мислиш, че си и какво мислиш, че правиш тук.
   За секса може да бъде казано много повече, откол­кото се споменава тук - но нищо не е по-съществено от това: сексът е радост, а много от вас са го превърнали във всичко друго освен радост.
   Да, сексът също е и свято нещо. А радостта и свети­нята могат да бъдат съчетани (те всъщност са едно и също нещо), въпреки че повечето от вас мислят другояче.
   Подходът ви към секса е като микрокосмос на под­хода ви към живота. Животът би трябвало да е радост, тържество, а вместо това се е превърнал в изживяване на страх, тревога, „недостатъчност", завист, ярост и трагедия. Същото може да бъде казано за секса.
   Вие сте подтискали секса, както сте подтискали и живота, вместо да изразявате Себе си изцяло, без задръжки и с радост. Направили сте срамен секса, както и живота, наричайки го лош и порочен, вместо да го приемете като най-висш подарък и най-велико удоволствие.
    Преди да протестираш, заявявайки, че не сте посрамиш живота, погледни какъв е колективният ви подход към него. Четири пети от хората на Земята считат живота за изпитание, премеждие, дълг, който трябва да бъде изпла­тен, училище със сурови уроци, които трябва да бъдат нау­чени или най-общо смятат живота за нещо, което трябва да бъде изтърпяно в очакване на истинската радост, която идва след смъртта.
   Срамота е, че толкова много от вас мислят така. Нищо чудно, че считате за срамно самото действие, което създава живот.
   Енергията в основата на секса е енергията, която е в основата на живота - енергията, която е живот! Чувството на привличане, на силно (понякога непреодолимо) желание да се приближите един към друг и да се слеете е в същност­та на динамиката на целия живот. Вложил съм го във всич­ко. То е вродено и е присъщо на Всичко, Което Е.
   Моралните правила, религиозните ограничения, социалните табута и емоционалните условности, които сте наложили на секса (а между другото и на любовта, и на целия живот), изобщо не ви позволяват да празнувате съществуването си.
   Още от самото начало всичко, което човекът някога е искал, е да обича и да бъде обичан. И още от самото начало човекът е сторил всичко, което е по силите му, за да го направи невъзможно. Сексът е невероятен израз на обич - обич към друг, обич към себе си, обич към живота. Затова трябва да го обичате (И вие го обичате - само дето не можете да кажете на никого за това; не смеете да покажете колко много го обичате, защото ще бъдете наре­чени извратени. А всъщност не сексът, а точно тази идея е извратена.) В следващата ни книга ще разгледаме секса по-отблизо; ще изследваме същността му много по-подробно, защото това е въпрос с огромно значение в глобален мащаб.
   Засега просто знай лично за себе си следното: не съм ви дал нищо срамно - най-малко тялото ви и неговите функции. Не е нужно да криете тялото си и функциите му, нито обичта си към тях и обичта си един към друг. Телевизионните ви програми не се и замислят, като показват оголения образ на жестокостите, обаче внимават да не покажат оголения образ на любовта. Цялото ви общество е отражение на същия принцип.
   - 12. Има ли живи същества на други планети? Били ли сме посещавани от тях? В момента наблюдавани ли сме? Ще видим ли, докато сме живи, неоспоримо доказателство за извънземен живот? Всяка форма на живот свой Бог ли си има? Ти ли си Богът на Всичко?
   - На първата част отговарям - да. На втората - да. И на третата - да. На четвъртата не мога да отговоря, защото това би изисквало да предскажа бъдещето - нещо, което няма да направя.
    За това, което наричаме „бъдеще", ще говорим много повече във втората книга, а за извънземния живот и същ­ността (същностите) на Бога в третата.
   - Боже Господи, ще има и трета книга?!
   - Нека да ти кажа плана.
   Книга първа съдържа основни истини и разглежда съществени лични теми и въпроси.
   Книга втора ще съдържа далеч по-всеобхватни истини, по-големи идеи и ще разглежда глобални теми и въпроси.
    Книга трета ще съдържа най-грандиозните истини, които в момента можете да разберете, и ще разглежда уни­версални теми и въпроси - въпроси, с които се занимават всички същества във Вселената.
   - Аха. Това заповед ли е?
   - Не. Щом можеш да зададеш този въпрос, значи не си разбрал нищо от книгата.
   Ти си избрал да я свършиш тази работа - и си бил избран. Кръгът е затворен. Разбираш ли?
   -Да.
   13. Ще дойде ли някога на Земята Царството небесно? Ще се покаже ли някога Бог на земните хора, както е обещано? Съществува ли Второ Пришествие? Ще има ли някога край на света или апокалипсис, както гласят проро­чествата в Библията? Има ли една единствена истинска религия? Ако има, тя коя е?
   - Това само по себе си е цяла книга и ще заеме по-голямата част от третия том. Оставих тази начална книга да се ограничи с по-лични въпроси и по-практически теми. Към по-големите въпроси и проблемите с глобално и уни­версално значение ще премина в следващите томове.
   - Това ли е всичко? Няма ли да говорим повече тук?
   - Нима вече ти липсвам?
   - Липсваш ми! Беше чудесно! Свършваме ли сега?
   - Имаш нужда от малко почивка. И читателите ти се нуждаят от почивка. Тук имате да усвоите доста материал. Да се преборите с доста неща. Да обмислите доста неща. Отдели малко свободно време за себе си. Размисли.
   Не се чувствай изоставен. Аз винаги съм с теб. Ако имаш въпроси - ежедневни въпроси, каквито съм сигурен, че ще продължиш да имаш, знай, че можеш да Ме повикаш да ти отговоря. Няма нужда това да става само под формата на книга.
   Този не е единственият начин, по който ти говоря. Чуй гласа Ми в истината на душата си. Чуй гласа Ми в чувството на сърцето си. Чуй гласа Ми в спокойствието на разума си.
   Чуй Ме навсякъде. Винаги, когато имаш въпрос, просто знай, че вече съм му отговорил. И тогава отвори очите си за своя свят. Отговорът Ми може да е в някоя публикувана статия. Може да е в написаната проповед, която след малко ще бъде изнесена. Може да е във филма, който се снима в момента. Или в песента, композирана вчера. Може да е в думите, които след малко ще бъдат изречени от любим човек. Или в сърцето на нов приятел, с който ще се запознаеш след малко.
   Моята Истина е в шепота на вятъра, в шуртенето на потока, в трясъка на гръмотевицата, в тропота на дъжда.
   Тя е допирът на земята, уханието на лилията, топли­ната на слънцето, магнетизмът на луната.
   Моята Истина (и твоята най-сигурна помощ в момент на нужда) е величествена като нощното небе и в същото време проста и неопровержимо доверчива като гугукането на малко бебе.
   Музиката на Моята Истина е силна като ударите на сърцето и тиха като дъха, поет в единство с Мен.
   Аз няма да те изоставя. Не мога да те изоставя, защото си Мое творение и Мое произведение, Моя дъщеря и Мой син, Мой смисъл и ...Мен самият.
   Така че, разчитай на Мен, където и когато си отделен от мира и спокойствието, които съм Аз.
   Аз ще съм там. С Истина. И Светлина. И Обич.

1  2  3  4  5  6  7  8