Дълбоките вътрешни решения всъщност рядко са съпроводени от одобрения и показност. Изборът да следваш
лична истина обикновено не е свързан с празненства. Точно обратното. Останалите
не само не биха празнували, а по-скоро е възможно да те вземат на подбив. „Какво?!
Мислиш със своя глава? Взимаш решения самостоятелно? Прилагаш
собствените си мерила, преценки и стойности? За какъв се мислиш?"
Разбира се. Точно това е въпросът, на който отговаряш.
Работата обаче трябва да си я свършиш общо взето сам. Без
награда, без одобрение и даже може би съвсем незабелязано.
Така че, задаваш уместен въпрос. Защо да продължавам? Защо
изобщо да тръгвам по този път? Какво ще спечели човек, ако се впусне в подобно
пътешествие? Каква е подбудата? Коя е причината?
Причината е смешно проста. НЯМА КАКВО ДРУГО ДА СЕ ПРАВИ.
- Какво искаш да кажеш?
- Казвам, че играта е само една. Няма какво друго да се прави.
Всъщост не съществува нищо друго, което да можеш да правиш. Каквото правиш
в момента, ще го правиш до края на живота си, така както си го правил от мига
на раждането си. Единственият въпрос е дали ще го правиш съзнателно или несъзнателно.
Разбираш ли, че не можеш да се откажеш от пътешествието?
Тръгнал си преди да се родиш. Раждането ти е просто знак, че пътешествието е
започнало.
Така че, въпросът не е: „Защо да тръгвам по такъв път?" Ти
вече си тръгнал по него при първия удар на сърцето си. Въпросът е: „Как искам
да вървя по този път - съзнателно или несъзнателно? Буден или заспал? Като
причи-кител на изживяванията си или като потърпевш от тях?"
През по-голямата част от живота си си бил потърпевш от изживяванията
си. Сега си поканен да станеш техен причинител. Това се нарича „да живееш съзнателно".
Това значи „да вървиш буден и в съзнание ".
Както вече казах, много от вас сте изминали доста дълъг път.
Направили сте немалък напредък. Няма нужда да чувствате, че след всичките тези
животи сте стигнали „само" дотук. Някои от вас са високо еволюирали същества
с много определен усет за Личността си. Знаете Кои сте и какво искате да станете.
И не само това - знаете дори и пътя, по който да стигнете от тук до там.
Това е чудесен знак. Сигурен показател.
- За какво?
- За това, че ви остават малко животи.
- Това добре ли е?
- Добре е в момента ... за вас. И е така, защото вие казвате,
че е така. Доскоро единственото, което искахте, беше да останете тук. Сега единственото,
което искате, е да напуснете. Това е много добър знак.
Доскоро убивахте (буболечки, растения, дървета, животни,
хора). Сега не можете да убиете нещо, без да знаете какво точно правите
и защо. Това е чудесен знак.
Доскоро живеехте живота, като че ли в него няма смисъл. Сега
знаете, че в него няма друг смисъл освен този, който вие му дадете. Това
е много добър показател.
Доскоро умолявахте Вселената да ви даде Истината. Сега вие
казвате на Вселената вашата истина. И това е чудесен знак.
Доскоро се стремяхте да бъдете богати и известни. Сега се
стремите да бъдете просто (и прекрасно) самите Себе си.
И доскоро се страхувахте от Мен. Сега Ме обичате достатъчно,
за да ме наречете равен.
Всичко това са много, много добри знаци.
- Боже Господи,... караш ме да се чувствам чудесно.
- Така и би трябвало да се чувстваш. Не може някой,
който използва „Боже Господи" в изречението си, да е толкова зле.
- Ама Ти наистина имаш чувство за хумор, а ...
- Аз съм го изобретил хумора!
- Да, ти го каза и преди. Добре, значи причината да се продължава
по-нататък е, че няма какво друго да се прави. Това се случва тук в момента.
- Именно.
- Тогава мога ли да попитам дали поне става по-лесно?
- Ах, мили приятелю, всичко е толкова по-лесно за теб сега
в сравнение с онова, което е било преди три живота, че даже и дума не може
да става.
Да, да, става по-лесно. Колкото повече си спомняш, толкова
повече можеш да изпиташ и толкова повече знаеш, така да се каже. И колкото повече
знаеш, толкова повече си спомняш. То е като окръжност. Така че, да - става по-лесно,
става по-добре, даже става и по-радостно.
Но запомни, че нищо в живота ти не е било робия. Имам
предвид, че всичко в живота си ти си го обичал! Всяка минута от него!
Ах, колко е сладко това нещо, наречено живот! Не е ли просто великолепно?
- Ами да, предполагам.
- Предполагаш? Мислиш, че съм могъл да го направя
по-великолепно? Да не би да не ти е дадено да изпиташ всичко: сълзите, радостта,
болката, задоволството, еуфорията, масовата депресия, победата, загубата? Какво
повече?
- Малко по-мъничко болка може би.
- Ако болката е по-малко, без наличието на повече мъдрост,
ще се осуети смисълът на пребиваването ти тук; не ще можеш да изпиташ безкрайната
радост (което съм Аз).
Имай търпение. В момента ти натрупваш мъдрост. И радостите
стават все по-достъпни без болка. Това също е много добър знак.
Ти се учиш (припомняш си как) да обичаш без болка, да оставяш1
без болка, да твориш без болка, даже да плачеш без болка. Да, способен си даже
да изпитваш болката си без болка, ако можеш да разбереш какво имам предвид.
- Мисля, че разбирам. Дори вече се наслаждавам повече на
собствените си житейски драми. Мога да се отдръпвам назад и да ги виждам отстрани
такива, каквито са всъщност. Даже да им се смея.
- Именно. Е, не наричаш ли това израстване?
- Предполагам, че да.
- Тогава продължавай да израстваш, сине Мой. Продължавай
да се променяш. И продължавай да решаваш какъв искаш да станеш в следващия най-висш
вариант на Себе си. Продължавай да работиш по въпроса. Продължавай! Продължавай!
С Божа работа сме се заловили тук двамата - ти и Аз. Така че, продължавай!
- Бих искал да
се върна към списъка си с въпроси. Искам да вникнем по-детайлно във всеки един
от тях. Ясно ми е, че можем да посветим цяла книга само на човешките взаимоотношения.
Но тогава няма да стигна до другите въпроси, които имам.
- Ще има други случаи и други места. Както и други
книги. С теб съм. Хайде да караме нататък. Ще се върнем тук, ако имаме време.
- Добре. Тогава ето следващият ми въпрос: Защо изглежда, че в живота си никога
не мога да привлека при себе си достатъчно пари? Съдбата ми ли е такава, че
да спестявам и да се ограничавам, докато съм жив? Какво ме възпира да не мога
да реализирам напълно възможностите си, когато се отнася до пари?
- Това състояние
се проявява не само при теб, а и при огромен брой други хора.
- Всички ми казват,
че подценявам себе си - това ми е проблемът. Имал съм дузина New Agе учители,
според които липсата на каквото и да било може да се проследи и ще ни заведе
до подценяване на себе си.
- Това е удобно опростяване на нещата. В този случай учителите
ти грешат. Ти не страдаш от това, че подценяваш себе си. Естествено, най-голямото
предизвикателство през целия ти живот е да овладееш егото си. Някои казват
дори, че се касае за прекалено силно заблуждение в собствената ви важност!
- Ето ме пак засрамен и огорчен, но Ти имаш право.
- Продължаваш да казваш, че си засрамен и огорчен всеки път,
когато ти посоча истината за теб. Засрамването е реакция на човек, който
все още влага твърде много в егото си, когато става въпрос как другите го възприемат.
Покани себе си да надмогнеш тези неща. Опитай да реагираш другояче - например
със смях.
-Добре.
- Проблемът ти не е, че подценяваш себе си. Както повечето
хора, ти си благословен да имаш високо мнение за себе си и това е в реда на
нещата. Така че подценяването на себе си не е проблемът на по-голямата част
от хората.
- А какъв е проблемът?
- Проблемът е в неразбирането на принципите
на изобилие и в широко разпространената невярна оценка на това кое е ,добро"
и кое „зло". Ще ти дам пример.
- Моля те.
- Разхождаш се с мисълта, че парите
са нещо лошо. Разхождаш се също и с мисълта, че Бог е добър. Бъди благословен!
Следователно в мисловната ти система, Бог и пари не могат да съжителстват.
- Да, предполагам, че в известен смисъл е вярно. Точно така мисля.
- Това прави
нещата интересни, защото за теб става трудно да получиш пари за нещо добро.
Имам предвид, че ако преценяваш нещо като много ,добро", ти го оценяваш по-ниско
в пари. Така че, колкото „по-добро" е нещо (т.е. колкото по-високо го цениш),
толкова по-малко пари струва.
Не само ти го правиш. Цялото ви общество вярва
в това. И става така, че учителите ви едвам свързват двата края, а изпълнителите
на стриптийз правят цяло състояние. Лидерите ви получават толкова малко в сравнение
със световните фигури в спорта, че решават да откраднат, за да компенсират
разликата. Свещениците и равините ви живеят на хляб и вода, докато вие си давате
парите на развлекателната индустрия.
Помисли малко. Ти настояваш да бъде давано евтино всичко,
което оценяваш истински високо. Самотният учен, който изследва и търси
лекарство за СПИН, ходи от врата на врата да проси пари, докато жената, която
пише книга за стоте нови начина за правене секс с видеокасета и семинар към
нея... получава цяло състояние.
Имаш склонност да ги виждаш нещата наопаки и
всичко това се корени в една погрешна мисъл.
Погрешната мисъл е разбирането
ти за парите. Обичаш ги, а в същото време казваш, че са коренът на всяко зло.
Обожаваш ги, а след това ги наричаш „мръсни". Казваш за някой, който има пари,
че е „мръсен богаташ". И ако човек забогатее, правейки „добри" неща, веднага
ставаш подозрителен. Считаш го за нещо „грешно".
Така че някой лекар да му мисли, ако печели много пари или
поне да се научи да го прикрива. А някоя свещеничка - леле мале! Тя пък
съвсем да внимава да не получи много пари, че тогава работата става съвсем лоша
(разбира се, ако допуснем, че изобщо оставите жена да бъде свещеник).
Виж как в съзнанието ти човекът, който избира най-високото
призвание, би трябвало да бъде платен най-ниско ...
-Хмммм.
- Да, „хммм" е верен отговор. Трябва да си помислиш
добре, защото тази ти мисъл е толкова погрешна.
- Бях останал с впечатлението,
че няма погрешно и правилно.
- Няма. Има само това, което ти служи и онова, което не ти
служи. Понятията „правилно" и „погрешно" са относителни и Аз ги използвам като
такива, ако изобщо се случи да ги използвам. В този случай, съпоставяйки ги
с това, което ти служи (с това, което казваш, че искаш), мислите ти за
парите са погрешни.
Запомни: мислите са творчески. Така че, ако мислиш, че парите
са лоши, а в същото време смяташ себе си за добър ... нали виждаш конфликта?
А специално ти, сине Мой, разиграваш тази история особено сериозно. За повечето
хора конфликът не е чак толкова сериозен, колкото е за теб. Повечето хора си
изкарват прехраната с нещо, което ненавиждат и нямат нищо против да получават
пари за това. Вземаш „лошо" за „лошото" така да се каже. А ти обичаш с цялата
си душа това, което правиш. Обожаваш заниманията, с които запълваш дните си.
Следователно в твоята мисловна система да получаваш много пари за това, което
правиш, би било да вземаш „лошо" за ,доброто", което за теб е неприемливо. Ти
по-скоро би гладувал, отколкото да вземеш „мръсните пари" за чиста служба ...
като че ли службата някак си загубва чистотата си, ако вземеш пари за нея.
Ето как се проявява това противоречие относно парите. Една
част от теб ги отхвърля, докато друга част от теб негодува, че ги няма. И Вселената
не знае какво да прави, защото получава от теб две различни мисли по въпроса.
Така че, парите ще идват в живота ти на пресекул-ки, защото отношението ти към
тях е такова.
Толкова надълбоко си се задълбал в тази мисъл, че даже и през
ум не ти минава как представата ти за парите може да бъде неточна.
И така, стигнахме до необходимостта от самостоятелно събрани
данни. Ето как се променя изначалната мисъл и как тя става собствена,
а не нечия друга.
Между другото ти имаш още една изначална мисъл за парите,
за която тепърва ще говорим.
- Каква е тя?
- Че не са достатъчно. Всъщност ти почти за всичко прилагаш
тази мисъл: „не е достатъчно". „Няма достатъчно пари, няма достатъчно време,
няма достатъчно обич, няма достатъчно храна, вода, няма достатъчно съпричастие
в този свят..." Всичко добро, просто е недостатъчно.
Това постоянно надпреварващо се съзнание на „недостатъчност" сътворява и пресътворява
света такъв, какъвто го виждаш.
- Добре. Значи имам да променям две Изначални
Мисли за парите.
- О, поне две. Сигурно са много повече. Я да видим... „парите
са мръсни..., парите са малко..., пари не могат да бъдат получавани за Божии
дела (тази е особено застъпена при теб)..., парите никога не се раздават свободно...,
парите не растат по дърветата (при положение, че всъщност е точно така)...,
парите корумпират."
- Аха, виждам, че доста работа ме чака.
- Да, чака те, ако не си доволен от настоящото си финансово
положение. От друга страна, важно е да разбереш, че не си доволен от настоящото
си финансовоположение, защото не си доволен от настоящото си финансово
положение.
- Понякога ми е трудно да Те следвам.
- Понякога Ми е трудно да те
водя.
- Слушай, тук Богът си Ти. Защо не го направиш лесно за разбиране?
- А съм го направил лесно за разбиране.
- Тогава защо просто не ме накараш да разбера, ако
наистина искаш това?
- Аз наистина искам това, което наистина искаш ти - нищо повече
и нищо по-различно. Не виждаш ли, че това е най-великият Ми подарък за теб?
Ако исках за теб нещо различно от това, което ти искаш за себе си, и стигнех
до там, че да те накарам да го получиш, къде би останал свободният ти
избор? Как можеш да бъдеш същество, което е творец, ако Аз ти нареждам какво
трябва да бъдеш, да правиш и да имаш? За Мен радостта е не в подчинението,
а в свободата ти.
- Добре, какво имаше предвид, когато каза, че не съм доволен
от финансовото си положение, защото не съм доволен от финансовото си положение?
- Ти си това, което мислиш, че си. Когато мисълта е отрицателна, се получава
омагьосан кръг. Трябва да намериш начин да излезеш от него. Толкова много от
изживяванията ти в момента се основават на минали мисли. Мисълта води до изживяване,
което води до мисъл, която води до изживяване.
Това може да предизвика непрекъсната
радост, когато ИзначалнатаМисъл е радостна. Може да предизвика и постоянен ад
(и го прави), когато Изначалната Мисъл е пъклена.
Номерът е да промениш Изначалната
Мисъл. Нали се канех да ти дам пример как се прави това.
- Давай.
- Благодаря.
Първото нещо е да обърнеш обратно процеса мисъл-слово-действие. Помниш ли старата
приказка: „Мисли преди да действаш"?
-Да.
- Ами забрави я. Ако искаш да промениш
изначалната мисъл, трябва да действаш преди да мислиш.
Пример: вървиш си по
улицата и се сблъскваш с възрастна жена, която проси. Замисляш се и осъзнаваш,
че тя е бедна и живее ден за ден. Мигновено разбираш, че колкото и малко да
са ти парите, със сигурност са достатъчно, за да ги споделиш с нея. Първият
ти импулс е да й дадеш дребни монети. Част от тебе дори понечва да извади от
джоба и някоя банкнота - долар или даже пет. Какво пък, създай й светъл миг.
Разведри я.
И тук се прокрадва мисълта: ,Дей, ти луд ли си? Имаме само седем
долара да изкараме деня! Искаш да й дадеш пет?" След което започваш да търсиш
из джобовете единия долар.
Пак идва мисълта: „Хей, не ти се намират толкова много от
тях, че ей така просто да ги раздаваш. Остави й дребни, за Бога, и да
вървим."
Бързо бръкваш в другия джоб, опитвайки се да намериш по 25
цента. Пръстите ти напипват само по 5 и по 10. Хваща те срам. Ето те - напълно
облечен и нахранен, а секаниш да подхвърлиш едва няколко цента на горката жена,
която няма нищо. Пак бъркаш напразно за няколко монети по 25. А, ето една -
дълбоко в дъното на портмонето. Но междувременно си подминал жената, усмихвайки
се уморено, и вече е късно да се върнеш назад. Тя не получава нищо. И ти не
получаваш нищо. Вместо радостта да осъзнаеш собственото си изобилие и
да го споделиш, сега се чувстваш беден като просещата баба.
Защо просто не й даде банкнотите? Това беше
първият ти импулс, но мисълта ти попречи.
Следващия път вземи решение да действаш
преди да мислиш. Дай й парите. Направи го! Имаш ги, а и там, откъдето са дошли,
има още. Това е единствената мисъл, която те различава от просещата жена. Ти
си наясно, че там, откъдето са дошли, има още, а тя не го знае.
Когато искаш да промениш изначалната мисъл, действай в съответствие
с новата мисъл, която имаш. Но трябва да действаш бързо. Иначе разумът ти ще
убие идеята, преди да си разбрал какво става. Говоря буквално. Идеята (новата
истина) ще е умряла вътре в теб преди да си имал възможността да я познаеш.
Така че, действай бързо, когато се появи шанс; и ако го правиш
достатъчно често, съзнанието ти не след дълго ще схване идеята. Тя ще
бъде новата ти мисъл.
-
А, току-що ми хрумна нещо! Това ли имат предвид с "Движението за нова мисъл"?
- Ако не е това, то би трябвало да бъде. Нова мисъл е единственият ти шанс.
Това е единствената ти възможност да еволюираш, да израстеш, действително да
станеш Този, Който Си Наистина.
Умът ти в момента е пълен със стари мисли. Не
само че са стари мисли, ами са най-вече стари мисли на някой друг. Важно е в
този момент (и е време) да промениш мисленето си за някои неща. Това е същността
на еволюцията.
- Защо не мога да правя с живота си онова, което наистина
искам, и в същото време да изкарвам прехраната си?
- Какво? Имаш предвид, че искаш живота ти хем да е приятен
и забавен, хем да получаваш дохода си? Да не би да сънуваш, братко?!
- Моля?
- Шегувам се ..., т.е. просто попрочетох какво ти мина през
ума. Нали забелязваш, че именно такава е била мисълта ти за това.
- Такъв е бил опитът ми.
- Аха.
Нали тези неща вече ги разисквахме няколко пъти. Хората, които изкарват прехраната
си, правейки онова, което обичат, са онези, които настояват да живеят така.
Това са хората, които не се отказват, крито никога не се предават и които не
позволяват животът да ги отклони от онова, което обичат.
Има обаче още един
елемент, който трябва да засегнем, защото той е липсващата част в разбирането
на повечето хора, когато се касае за работата в живота им.
- Кой е този елемент?
- Има разлика между това да бъдеш и да правиш. Повечето хора наблягат на второто.
- А не трябва ли?
- Не съществува „трябва" или „не трябва". Съществува само
какво ще избереш и как ще го постигнеш. Ако избереш мир, радост и любов, няма
да получиш кой знае колко от тях чрез онова, което правиш. Ако избереш щастие
и задоволство, малко от тях ще намериш по пътя на правенето. Ако избереш сливане
с Бога, върховно знание, дълбоко разбиране, безкрайно съчувствие, пълно съзнание,
абсолютно удовлетворение, няма да постигнеш кой знае колко от тях чрез онова,
което правиш.
С други думи, ако избереш еволюция - еволюцията на душата си,
не ще можеш да я постигнеш чрез светските занимания на тялото си.
Да правиш е функция на тялото. Да бъдеш е функция
на душата. Тялото винаги прави нещо. Всяка минута от всеки ден тялото
се занимава с нещо. Никога не спира, никога не почива, постоянно прави
нещо.
Тялото прави каквото прави или съобразявайки се с душата, или независимо
от нея. От равновесието между двете зависи качеството на живота ти.
Душата пребъдва завинаги. Тя е това, което е, независимо
от онова, което прави тялото, не заради онова, което прави тялото.
Ако мислиш,
че предназначението на живота ти е правене, не си разбрал собствената си същност.
Душата ти не я е грижа какво работиш - нито тебе ще
те е грижа, когато животът ти свърши. Душата ти я интересува само ти какво
си, докато правиш, каквото правиш. Душата се стреми към състоянието ,да бъдеш",
а не към състоянието „да правиш".
- Какво иска да §ъде душата?
- Мен.
- Теб.
- Да, Мен. Душата ти е Мен и тя го знае. Онова, с което
се е заела, е да се опита да го изпита. И онова, което си спомня, е,
че най-добрият начин да го изпита е да не прави нищо. Няма нищо друго
за правене освен да бъдеш,
- Да бъдеш какво?
- Каквото поискаш. Щастлив. Тъжен. Слаб. Силен. Радостен.
Отмъстителен. Проницателен. Сляп. Добър. Лош. Мъж. Жена. Каквото си поискаш.
Казвам го буквално. Каквото си поискаш.
- Всичко това е много задълбочено,
но какво общо има то с кариерата ми? Аз се опитвам да намеря начин да преживея,
да оцелея, да подсигуря себе си и семейството си, правейки онова, което обичам
да правя.
- Опитай да бъдеш онова, което обичаш да си.
- Какво искаш да кажеш? - Някои хора печелят много пари, правейки
каквото правят, други не успяват да го постигнат, а и едните, и другите правят
едно и също. Откъде идва разликата?
- Някои хора имат повече умение от други.
- Добре. Това е първият модел. Но да минем към втория. Взимаме двама души с
приблизително еднакви умения. И двамата са с висше образование, и двамата са
били първенци на випуска, и двамата разбират същността на онова, с което се
занимават, и двамата знаят как да използват инструментите, които имат. И все
пак единият се справя по-добре от другия - единият процъфтява, докато другият
води борба. Къде е причината?
- Местоположение.
- Местоположение?
- Някой ми
беше казал веднъж, че има само три фактора, които трябва да имаш предвид, когато
започваш нов бизнес: местоположение, местоположение и местоположение.
- С други
думи не „какво ще правиш", а „къде ще бъдеш".
- Точно така.
- Това звучи като отговор и на моя въпрос. Душата се интересува
само от това къде ще бъдеш. Дали ще бъдеш на място, наречено страх, или на място,
наречено обич? Къде си и от къде идваш, когато се сблъскваш с
живота?
Сега, по повод примера с двамата еднакво квалифицирани служители -
единият успява, а другият не, не поради това, което правят, а поради това,
което са.
Единият е с отворено сърце, дружелюбен, загрижен, с желание да помага,
внимателен, жизнерадостен, уверен и дори весел в работата си, докато другият
е затворен, отдалечен, незаинтересован, невнимателен, раздразнителен и дори
негодуващ в работата си.
Сега си представи, че изберем дори и по-възвишени състояния.
Представи си, че избереш доброта, милост, съпричастие, разбиране, прошка, обич.
А какво ще стане, ако избереш Божественост? Какво ще е изживяването ти тогава?
Ще ти кажа следното:
Съществуването привлича съществуване и създава изживяване.
Ти си на тази планета, не за да
произведеш нещо с тялото си, а за да създадеш нещо с душата си. Тялото ти е
чисто и просто инструмент на душата ти. Съзнанието ти е силата, която движи
тялото. Така че ти притежаваш могъщ инструмент, който се използва за сътворяването
на онова, което душата желае.
- Какво е желанието на душата?
- Действително
какво е?
- Не знам. Питам те Тебе.
- Не знам. А Аз те питам тебе.
- Така може
да продължаваме до безкрайност.
- Така продължаваме от доста дълго време.
-
Чакай малко! Току-що каза, че душата иска да бъде Теб.
- Да, така е.
- Тогава
това е желанието на душата.
- В най-широк смисъл, да. Но това "Мен", което тя
иска да бъде, е доста сложно, многоизмерно, с много плоскости и различни усещания.
Съществуват милион различни аспекти на Мен. Милиард. Трилион. Виждаш ли? Съществува
посредственото и проникновеното, по-малкото и по-голямото, празното и святото,
ужасното и божественото.
- Да, да, виждам ... горе и долу, ляво и дясно, тук
и там, преди и после, добро и лошо ...
- Именно. Аз съм алфата и омегата. Това
не е просто красив израз или великолепна идея. Това е Истината.
Така че, искайки
да бъде Мен, душата има пред себе си огромна задача - грандиозен избор от начини
на съществуване, от които може да си избира. И точно това прави тя в момента.
- Избира си начини на съществуване.
- Да, и след това създава верните и съвършени
условия, при които да сътвори изживяването на това съществуване. Следователно
е вярно твърдението, че всичко, което се случва на теб или чрез теб, е за твое
добро.
- Искаш да кажеш, че душата ми създава всички мои изживявания - не само
нещата, които правя, а и тези, които ми се случват?
- Нека да го кажем така:
душата ти те води към необходимите и идеални възможности, за да изживееш точно
това, което си запланувал да изживееш. Какво изживяваш, зависи от тебе. Може
да бъде каквото си запланувал да изпиташ, а може да бъде и нещо друго в зависимост
от избора ти.
- Защо бих избрал нещо, което не бих искал да изживея?
- Не знам.
Защо би избрал нещо, което не би искал да изживееш?
- Да не искаш да кажеш,
че понякога душата иска едно нещо, а тялото и умът искат друго?
- А ти как мислиш?
- Но как може тялото или умът да надделеят над душата? Не получава ли душата
винаги каквото иска?
- Духът ти се стреми в най-широк смисъл към великия момент,
когато ти ще си в пълно съзнание за желанията му и с радост ще станеш едно цяло
с тях. Духът обаче никога няма да наложи желанието си на настоящата съзнателна,
физическа част от теб.
Бащата никога няма да наложи волята Си на Сина. Това
би накърнило същността Му и затова е напълно невъзможно.
Синът никога няма да
наложи волята Си на Светия Дух. Това би противоречало на същността му и затова
е напълно невъзможно.
Светият Дух никога няма да наложи волята Си на душата
ти. Същността Му изключва такова нещо и следователно то е напълно невъзможно.
Ето тук невъзможното свършва. Умът много често се стреми да наложи волята си
на тялото и го прави. По подобен начин тялото често се стреми да контролира
ума и в много случаи успява.
А всъщност тялото и умът няма защо да правят каквото
и да било, за да контролират душата, защото тя (за разлика от тях) не изпитва
никакви нужди и затова ги оставя винаги да получат каквото поискат.
Естествено,
душата не би постъпила другояче, защото ако съществото, което си ти, ще твори
и така ще познае кое е всъщност, това би трябвало да стане с акт на съзнателно
желание, а не с акт на несъзнателно подчинение.
Подчинението не е сътворяване и затова никога не може да
доведе до спасение.
Подчинението е отговор, реакция, докато сътворяването
е чист избор - неподсказан и неизискван.
Чистият избор носи спасение чрез чистото
сътворяване на най-висшата идея в настоящия момент.
Задачата на душата е да покаже желанието си, а не
да го наложи.
Задачата на ума е да избере измежду различните възможности.
Задачата на тялото е да изиграе този избор.
Когато
тялото, умът и душата творят задружно в хармония и единство, резултатът е въплъщение
на Бога.
Тогава душата познава себе си в собственото си изживяване. Тогава небесата
тържествуват.
Сега, в този момент, душата ти отново ти е създала възможност
да бъдеш, да направиш и да имаш каквото е необходимо, за да познаеш Кой Си Наистина.
Душата ти те е довела при думите, които четеш в този миг, както те е водила
и по-рано при думи на мъдрост и истина.
Какво ще направиш сега? Какво ще избереш
да бъдеш?
Душата ти чака и наблюдава с интерес, както е правила много пъти
и преди.
- Правилно ли Те разбрах, че светският ми успех (все още се опитвам
да говоря за кариерата си) ще бъде определен от състоянието, в което си избера
да бъда?
- Аз не се интересувам от светския ти успех - само ти се интересуваш
от него.
Вярно е, че когато постигнеш определени състояния за продължителен
период от време, много трудно ще избегнеш успеха в светските си занимания.
Но няма защо да се тревожиш за „изкарването на прехраната си". Истинските
Майстори учители са тези, които са избрали да създадат живота си, а не да изкарат
прехраната си. От определени състояния, в които можеш да бъдеш, ще се появи
живот - толкова богат, пълен, великолепен и удовлетворяващ, че светските богатства
и успех няма да те интересуват.
Иронията на живота е, че в момента, в който
светските богатства и успех престанат да те интересуват, се отваря пътят им
да потекат към теб.
Спомняш ли си - не можеш да имаш, каквото искаш, но можеш
да изживееш, каквото имаш.
- Не мога да имам, каквото искам ли?
-Не.
- Това
го каза в началото на разговора ни. Аз все още не го разбирам. Мислех си, че
ми казваш, че мога да имам каквото си поискам. „Каквото мислиш и в каквото вярваш,
то ще ти бъде сторено", нали?
- Двете твърдения не си противоречат.
- Нима?
На мен пък ми се струва, че си противоречат.
- Това е, защото ти липсва разбиране.
- Добре, признавам си, че е така. Нали затова говоря с Теб.
- Тогава ще ти обясня.
Не можеш да имаш, каквото си поискаш. Самият акт на искане го отблъсква от теб,
както казах по-рано в първата глава.
- Може да си го казал по-рано, но пак ме
объркваш.
- Постарай се да не изоставаш. Ще го повторя по-подробно.
Опитай да следиш какво казвам. Да се върнем на нещо, което разбираш: мисълта
е творческа. Нали?
-Да.
- Думата е творческа. Нали?
-Да.
- Действието е
творческо. Мисъл, слово и действие са трите нива на творение. Следваш ли Ме?
- Аха.
- Добре. Нека за момент се занимаем със „светския успех", тъй като за
него питаш.
- Чудесно.
- Живее ли у теб мисълта „искам светски успех"? - Да,
понякога.
- А понякога минава ли ти мисълта „искам повече пари"?
-Да.
- Ето,
затова не можеш да имаш нито светски успех, нито повече пари.
- Защо не?
- Защото Вселената няма друг избор освен да ти поднесе
пряката изява на мисълта ти.
Мисълта ти е „искам светски успех". Разбираш
ли, че творческата сила е като духа в бутилка. За него думите ти са заповед.
Разбираш ли?
- Тогава защо да нямам повече успех?
- Казах, че думите ти са като
заповед. Думите ти бяха „искам успех" и Вселената отговаря „добре, искаш".
-
Пак не съм сигурен, че те разбирам.
- Погледни го по следния начин. Думата „аз"
е ключът, който запалва двигателя на творението. Думите „аз съм" са изключително
могъщи. Те са изявления пред Вселената. Заповеди.
Онова, което следва думата
„аз" (което извиква Великото „Аз Съм"), има склонността да се материализира
във физическата действителност.
Следователно „аз" + „искам успех" предизвиква да искаш
успех, „Аз" + „искам пари" предизвиква да искаш пари. Не може да
предизвика нещо друго, защото мислите и думите са творчески. Действията също.
И ако ти действаш по начин, който казва, че искаш успех и пари, тогава
мислите, думите и действията ти ще са в синхрон и ти със сигурност ще имаш изживяването
на искане.
Виждаш ли как става?
- Да! Боже Господи, наистина ли става така?
- Разбира се! Та ти си много могъщ творец. Е, ако ти мине мисъл или направиш
изявление за нещо само еднократно (както примерно в яда си), не е много вероятно
да превърнеш тези мисли или думи в реалност. Така че няма нужда да се притесняваш
за възклицания като „Да пукнеш дано!", „Върви по дяволите!" или останалите не
особено хубави изрази, които понякога си мислиш или изричаш.
- Слава Богу.
-
Благодаря. Ако обаче постоянно повтаряш мисъл или дума (не веднъж, не два пъти,
а десетки, стотици, хиляди пъти), можеш ли да си представиш творческата сила,
която те съдържат?
Мисъл или слово, изразявани отново, и отново, и отново,
стават точно това - изразени наистина. Тоест, изтласкани в действителността.
Стават реално овеществени. Превръщат се във физическа действителност.
-
Леле мале!
- Точно това е резултатът доста често: леле мале! Ама
ти май го обичаш това „леле мале" и драмите май ти харесват. Така е, докато
най-после спреш. В развитието ти идва момент, в който секва обичта ти към драмата
и „сценарият", по който си живял дотогава, вече не ти допада. Това става, когато
решиш (избереш съзнателно) да промениш нещата. Само че повечето хора не знаят
как. Ти обаче вече знаеш. Ако искаш да промениш действителността си, просто
престани да мислиш по начина, по който си мислил досега.
В конкретния
случай вместо да мислиш "искам успех" мисли „имам успех".
- Това ми се струва
като лъжа. Бих се пошегувал със себе си, ако кажех такова нещо. Разумът ми би
се провикнал: „По дяволите тия приказки!".
- Тогава помисли нещо, което можеш
да приемеш: „успехът ми наближава" или „всичко води до моя успех".
- Значи това
е номерът с практиката на повтаряне на утвърдителни изявления, която е толкова
популярна в течението New Age.
- Повтарянето на утвърдителни изявления не действа, ако
те изразяват само нещо, което искаш да е вярно. Утвърдителните изявления действат
само когато изразяват нещо, което вече знаеш, че е вярно.
Най-доброто такова изявление е изразът на благодарност и
признателност. „Благодаря ти, Боже, че ми носиш успех в живота". Тази идея (помислена,
изречена и изявена) води до чудесен резултат, когато е предизвикана от дълбоко
убеждение - не от опит за постигане на някакъв резултат, а от знанието,
че резултатът е вече налице.
Христос беше съвсем наясно с това. Преди всяко чудо, което
правеше, Ми благодареше, че е станало. Никога и през ум не Му минаваше да не
е благодарен, защото никога не си и помисляше, че каквото е казал, няма да се
случи. Тази мислъл просто никога не беше влизала в съзнанието Му.
Толкова сигурен беше в това Кой Е, както и във връзката
си с Мен, че всяка негова мисъл, дума и действие отразяваха това Му разбиране.
(Точно както твоите мисли, думи и действия отразяват твоето разбиране
...)
Ако има нещо, което си избрал да изживееш в живота си,
не го „ искай " - избери го.
Избираш ли успех в светските дела? Избираш
ли повече пари? Чудесно. Избери ги тогава. Наистина. Напълно. А не с половин
сърце.
И не се изненадвай, ако се окаже, че си в етап на развитие, в който
„светският успех" не те вълнува вече.
- Това пък какво означава?
- В еволюцията
на всяка душа идва момент, в който главната грижа вече не е оцеляването на физическото
тяло, а развитието на духа, не постигането на светски успех, а самоосъзнаването.
В известен смисъл това е доста опасен период (особено в началото), защото съществото,
обитаващо тялото, вече знае, че то е именно това: същество в тяло, а не тяло-същество.
На този етап, преди израстващото същество да е постигнало зрялост в тази гледна
точка, често се получава усещането на незаинтересованост и безотговорност към
нуждите на тялото. Душата е толкова развълнувана, че най-после е открита!
Мисълта
изоставя тялото и всички въпроси, които го засягат. Всичко бива игнорирано.
Връзките с хората са оставени настрана. Семействата изчезват. Служебната работа
минава на втори план. Сметки остават неплатени. Тялото даже дълго се оставя
без храна. Съществото сега е насочило цялото си внимание към душата.
Това може
да доведе до значителна лична криза във всекидневния живот на съществото, въпреки
че умът му не възприема никаква болка. Той просто е изпълнен с блаженство.
Хората казват, че си е „загубил ума" - и в определен смисъл това може би е вярно.
Откриването на истината, че животът няма нищо общо с тялото, може да наруши
равновесието в обратната посока. Съществото, което първоначално е действало,
като че ли тялото е всичко, сега се държи, като че ли тялото изобщо няма значение.
Това, разбира се, не е вярно и съществото скоро (и понякога болезнено) си припомня.
Ти си същество, съставено от три части: тяло, разум и дух.
Винаги ще си останеш същество от три части, а не само докато живееш на
Земята,
Някои изказват хипотезата, че след смъртта тялото и разумът биват изоставени.
Тялото и разумът не се изоставят. Тялото променя формата си, изоставяйки най-плътната
си част, но запазвайки винаги най-външната си обвивка. Разумът (да не бъде объркван
с мозъка) също продължава с теб, присъединявайки се към душата и тялото като
една енергийна маса с три аспекта.
Ако някога решиш да се върнеш към тази възможност
за изживяване, която наричате „земен живот", божественото ти същество отново
ще раздели истинското себе си на т. нар. части: тяло, разум и дух. В действителност
ти си една енергия, но с три различни характеристики.
Когато предприемеш живот
в ново физическо тяло тук на Земята, етеричното ти тяло (както някои са му дали
име) понижава вибрациите си - забавя се от вибрация, която е толкова бърза,
че чак е невидима, до вибрация със скорост, която създава маса и материя. Тази
материя е творение на чиста мисъл - работа на разума ти, на аспекта на висшия
разум от твоето същество с три части.
Тази материя е сгъстяване на милиони и
милиарди различни енергийни единици в една гигантска маса, контролирана от
ума... ти действително си главният ум!
След като тези енергийни единици изразходват енергията си,
тялото ги изхвърля, докато съзнанието създава следващите. Съзнанието ги създава
от непрекъснатата мисъл „Кой Си Ти"! Етеричното тяло „хваща" мисълта така да
се каже, намалява вибрациите на новите енергийни единици ("кристализира" ги
в известен смисъл) и те стават материя - новата материя, която те изгражда.
По този начин всяка клетка на тялото ти се сменя всеки няколко години. Ти съвсем
буквално не си същият, който си бил преди няколко години.
Ако мислиш
за болести (или изпитваш непрестанен яд, омраза и отрицание), тялото ти ще ги
материализира. Хората ще виждат отрицанието и болестта и ще казват: „Какво се
е случило?" Те няма да знаят колко точно поставят въпроса.
Душата наблюдава разиграването на цялата тази драма година
след година, месец след месец, ден след ден, час след час и винаги запазва Истината
за теб. Никога не забравя главния чертеж, оригиналния план, първоначалната
идея, творческата мисъл. Работата й е да ти напомня, така че ти да можеш отново
да си спомниш Кой Си и тогава да избереш Кой Би Желал Да Бъдеш сега.
По този
начин цикълът на сътворяване и изживяване, представа и осъществяване, знание
и израстване в неизвестното продължава сега и завинаги.
- Ле -ле-е-е!
- Именно.
А има и още много за обяснение. Толкова много! Няма да стане в една книга, нито
вероятно в един живот. И все пак ти си сложил началото и това е добре. Просто
го запомни. То е точно както великият ви учител Уилям Шекспир е казал: „На Земята
и небето има повече неща, Хорацио, отколкото са били сънувани в твоята философия."
- Мога ли да Те питам нещо във връзка с това? Като казваш, че умът продължава
с мен след смъртта, това значи ли, че „личността" ми продължава също? Ще знам
ли след смъртта кой съм бил?
- Да ... както и кой си бил винаги. Всичко ще се открие
за теб, защото тогава ще ти е от полза да го знаеш. Сега в този момент още не
е.
- А относно този живот ще има ли „отчет", оценка, разплащане?
- В това, което наричаш „живот след смъртта" няма присъди
и преценки. Няма да ти е позволено да осъждаш дори себе си (защото ти със сигурност
ще си дадеш ниска оценка, като се има предвид колко безмилостен си към себе
си в този живот).
Не, няма да има отчет и никой няма да раздава червени
и черни точки. Единствено вие хората слагате оценки и понеже вие го правите,
решили сте, че и Аз би трябвало да го правя. Аз обаче не слагам оценки и това
е голямата истина, която не можете да приемете.
Но въпреки че няма да има
присъди и оценки след смъртта, ще съществува възможността отново да разгледаш
всичко, което си мислил, казал и направил тук и да решиш дали би го избрал отново,
имайки предвид Кой казваш, че Си и Кой Искаш да Бъдеш.
- Има едно източно мистично учение наречено Ката Според
него в момента на смъртта на всеки се дава възможност да се освободи от всяка
мисъл, която някога е имал, от всяка дума, която някога е изрекъл, от всяко
действие, което някога е извършил, не от неговата гледна точка, а от гледната
точка на всеки човек, който е бил засегнат. С други думи, ние вече сме изживели
онова, което сме искали да мислим, да казваме и да направим и сега ни се дава
шанс да изпитаме какво са изживели другите във всички тези ситуации.
По този начин можем да решим дали отново ще помислим, ще кажем и ще направим
същите неща. Ще коментираш ли?
- Това, което ще се случи
в следващия ти живот, е твърде изключително, за да бъде описано тук с терминология,
която можеш да схванеш, защото изживяването е от друго измерение и буквално
не подлежи на описание с помощта на такова абсолютно ограничено средство като
думите. Достатъчно е да се каже, че ще имаш възможност да преразгледаш настоящия
си живот без болка или страх от осъждане и да решиш как възприемаш изживяването
си тук и накъде искаш да продължиш занапред.
Много от вас ще изберат да се върнат
тук. Ще изберат да се върнат в този свят на по-голяма плътност и на относителност,
за да получат още един шанс да изживеят решенията и изборите, които правите
за Себе Си на това ниво.
Някои от вас - шепа избраници - ще се върнат с различна
мисия. Ще се върнете в плътната материя, за да изпълните предназначението на
душата да изведете други от тази плътна материя. Сред вас на Земята винаги е
имало хора, които са направили подобен избор. Веднага можеш да ги познаеш. Тяхната
задача е изпълнена. Върнали са се на Земята само и единствено да помогнат на
другите. Това е тяхната радост, това е техният възторг. Те не търсят нищо друго
освен да бъдат в помощ на останалите.
Няма как да не ги забележиш тези хора.
Те са навсякъде. Много повече са, отколкото си мислиш. И много е вероятно да
познаваш или поне да си чувал за някой от тях.
- Дали и аз съм един от тях?
- Не. Щом се налага да питаш, знаеш, че не си един от тях. Никой от тях не задава
въпроси. Просто няма какво да се пита.
Ти, синко, си посланик в този живот.
Предвестник, търсач, а често и оратор на Истината. Това е достатъчно за един
живот. Бъди щастлив.
- О, щастлив съм. Но винаги мога да се надявам на повече!
- Да! И ти действително ще се надяваш! Винаги ще се надяваш на повече. То е
в природата ти. В божествената природа е винаги да се стремиш да бъдеш повече.
Така че, стреми се, по всякакви начини се стреми.
Сега искам да отговоря на
въпроса, с който започна тази част от нашия продължаващ разговор.
Иди и прави онова, което наистина обичаш да правиш!
Недей да правиш нищо друга! Имаш толкова малко време. Как можеш и за миг да
си помислиш да си осигуряваш съществуването, вършейки нещо, което не ти е
по сърце;? Какъв живот ще е това?
Ако казваш: "Ама, ама ... има други, които зависят от мен ..., малки
деца, които чакат да бъдат нахранени ..., съпруга, която очаква от мен ...",
Аз ти отговарям: Ако настояваш, че животът ти се отнася до това какво прави
тялото ти, не си разбрал защо си дошъл тук. Направи поне нещо, което те радва
- което изразява Кой Си Ти.
Тогава поне ще избегнеш негодуванието и яда към
онези, които си представяш, че пречат на радостта ти.
Онова, което прави тялото
ти, не е за пренебрегване. То също е важно, но не по начина, по който си представяш.
Действията на тялото са предназначени да бъдат отражение на състоянието ти,
а не обратното: чрез действията на тялото да се опитваш да постигнеш желаното
състояние.
Според истинския ред на нещата човек не прави нещо,
за да бъде щастлив, а е щастлив и следователно прави нещо.
Човек не прави нещо, за да бъде състрадателен, а е състрадателен
и затова действа по определен начин. У високо съзнателната личност решенията
на душата предшествуват действията на тялото. Само несъзнателен човек може да
се опитва да създаде състояние на душата чрез нещо, което прави тялото.
Това
се има предвид, когато се казва: „Животът ти не е онова, което прави тялото
ти". Вярно е обаче, че онова, което прави тялото ти, е отражение на живота ти.
Още един божествен парадокс.
И все пак, ако не друго, поне знай следното:
Твое е правото на собствена радост - със или без деца,
със или без съпруг. Стреми се към нея! Намери я! И тогава ще имаш щастливо семейство
независимо колко пари изкарваш или не изкарваш. И ако те не са доволни и станат
да си тръгнат, пусни ги с обич да търсят тяхната си радост.