1  2  3  4  5  6  7  8  9 

13.

    С какво да започна?
    Бъди светлина на света и с нищо не го наскърбявай. Стреми се да градиш, а не да рушиш. Върни моя народ у дома.
    По какъв начин?
    Със своя сияен пример. Търси само Божественото. Говори само истинното. Действай само с любов.
    Живей Закона на Любовта сега и завинаги. Раздавай всичко. Не искай нищо.
    Избягвай рутината.
    Не приемай неприемливото.
    Учи всички търсещи да разберат за Мен.
    Превърни всеки миг от живота си в изблик на любов.
    Използвай всеки момент, за да мислиш най-възвишените мисли, да изричаш най-възвишените думи, да извършваш най-възвишените дела. По този начин ще отдадеш Слава на своя Свещен Аз, а също ще отдадеш слава и на Мен.
    Внасяй мир на земята, като внасяш мир в душите на всички, до чийто живот се докосваш.
    Бъди мир.
    Чувствай и изразявай във всеки момент своята Божествена Свързаност с Всичко, с всеки човек, с всяко място, с всяко нещо.
    Приемай всяко обстоятелство, признавай всяка своя грешка, споделяй всяка радост, съзерцавай всяка тайна. Опитвай се да разбираш хората, прощавай им всяка обида (включително и когато сам се обиждаш), изцелявай всяко сърце, зачитай истината на всеки човек, изпитвай благоговение пред Бога, пред Който всеки човек благоговее, защитавай правата на всеки човек, уважавай достойнството на всекиго, защитавай интере-сите на другите хора, помагай им да получат онова, което им е необходимо, смятай всяко човешко същество за свято, виждай във всеки човек неговите най-големи дарования, бъди благословение за всеки човек и вярвай, че бъдещето на всеки човек е сигурно гарантирано от Божията любов.
    Бъди жив, диханен пример на най-висшата истина, която обитава в теб.
    Говори смирено за себе си, за да не сбърка някой и да не приеме твоята Най-висша Истина за хвалба.
    Говори тихо, за да не помисли някой, че просто привличаш внимание към себе си.
    Говори нежно, за да почувстват всички Любовта.
    Говори открито, за да не помисли някой, че имаш нещо да криеш.
    Говори искрено, за да не сгрешиш.
    Говори често, за да се чуе твоята дума.
    Говори положително, за да не се почувства никой пренебрегнат.
    Говори с любов, за да може всеки звук да носи изце-ление.
    Говори за мен с всяка своя дума.
    Превърни живота си в дар.
    Помни винаги, че ти си дар!
    Бъди дар за всеки, който влезе в твоя живот и за всеки, в чийто живот ти влизаш. Бъди внимателен да не навлезеш в живота на никой човек, ако не можеш да бъдеш дар за него.
    (Ти можеш винаги да бъдеш дар, защото си винаги дар, но понякога не знаеш това.)
    Когато някой неочаквано навлезе к твоя животпотърси какъв дар е дошъл да получи от теб този човек. Колко странен е начинът, по който се изразяваш.
    Защо иначе един човек ще пристъпи към теб?
    Но казвам ти: всеки човек, който пристъпва към теб, е дошъл, за да получи дар от теб. По този начин той самият те дарява - дарява ти възможността да преживееш и осъществиш Истинския си Аз.
    Когато разбереш тази проста истина, когато я разбереш, ти ще видиш Върховната истина във всичко:
    АЗ СЪМ ИЗПРАТИЛ ПРИ ТЕБ ЕДИНСТВЕНО И САМО АНГЕЛИ.
    Объркан съм. Можем ли да се върнем малко назад? Струва ми се, че се получи известно противоречие. Мислех, че твърдиш, че най-добрата помощ в някои случаи е да оставим хората сами да се справят, а после ми се стори, че казваш никога да не отказваме помощ на никого, ако видим, че даден човек се нуждае от помощ. Тези две твърдения ми изглеждат в противоречие.
    Нека да ти поясня.
    Никога не предлагай помощ, която ограбва човека от неговите собствени сили. Никога не настоявай да предлагаш помощта, така както ти я виждаш. Остави човека или хората, които са в нужда, да разберат какво имаш да им дадеш и после изслушай какво искат от теб и дали са готови да го получат.
    Предлагай помощ, която ти искат. Често даден човек или хора ще кажат или ще покажат чрез поведението си, че просто желаят да бъдат оставени сами на се-бе си, независимо какво ти мислиш, че можеш да им дадеш, да ги оставиш сами в този случай може да се окаже най-висшият дар, който можеш да им предложиш.
    Ако по-късно се иска нещо друго, ти ще можеш да забележиш това и ще знаеш дали го притежаваш, за да го дадеш. Когато можеш, винаги го давай.
    Но се стреми никога да не даваш нищо, което ог-рабва собствените сили на човека. Онова, което ограбва, предизвиква зависимост.
    Истината е, че винаги има начин да се помогне на другите, който ги прави по-силни.
    Да пренебрегнеш напълно съдбата на другия, който искрено търси твоята помощ, не е отговор, защото да не направиш достатъчно, е не по-добро, отколкото да направиш прекалено много. Ако искаш да постигнеш биеше съзнание, не бива да пренебрегваш искрената нужда на своите братя и сестри, като им заявяваш „да сърбат онова, (което са си "надробили" и че това намираш за най-висшия подарък, който можеш да им предложиш. Това отношение е надменно и горделиво в най-висша степен. То само ти дава оправдание за собственото безразличие.
    Отново ще ти напомня за живота на Иисус и за Неговото учение.
    Защото Иисус е казал: Елате от дясната ми страна, мои благословени чада, наследете Царството, кое-то съм подготвил за вас. Защото гладен бях и вие ме нахранихте, жаден бях и вие ми дадохте да пия; бездомен бях и вие ми дадохте подслон.
    Гол бях и вие ме облякохте, болен бях и вие ме посетихте; в затвора бях и вие ми донесохте утеха.
    А те ще ми кажат: Господи, кога сме Те видели гладен и сме Те нахранили? Или Жаден и сме Ти дали да пиеш? И кога те видяхме бездомен и Ти дадохме подслон? Или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен в затвора и Те утешихме?
    А Аз ще им отговоря:
    Истина, истина ви казвам: доколкото сте направили и най-малкото за тези Мои братя, вие сте го направили за Мен.
    Това е Моята истина и тя остава същата през всички векове.

15.


    Обичам те. Знаеш ли това?
    Зная, че ме обичаш. Аз също те обичам.

16.

    Разгледахме по-широките аспекти на живота на планетарно равнище, както и някои страни на личния живот на отделния човек, които разгледахме първоначално в първа книга. Сега ми се иска да ти задам няколко въпроса относно околната среда.
    Какво желаеш да узнаеш?
    Наистина ли околната среда се руши, както твърдят някои природозащитници, или тези хора просто са черногледи радикали и либерални комунисти, всички завършили колежа „Бъркли" и пушещи марихуана.
    Отговорът на двата въпроса е „да".
    Така ли...???
    Просто се шегувах. Е, добре, „да" на първия въпрос, „не" на втория.
    Наистина ли озоновият слой се руши? Унищожени ли са дъждовните гори?
    Да. Но не става дума за тези очевидни неща. Същес-твуват явления, които не са така видими, но върху които трябва да се замислите.
    Подскажи ми кои.
    Така например бързо се увеличава недостигът на плодородна почва на вашата планета. С други думи, добрите почви, върху които можете да култивирате храна, стават все по-малко. Така е, защото почвата се нуждае от възстановяване, а вашите сдружени фермери нямат бреме за това. Те искат земята да произвежда, произвежда и произвежда. По този начин древната практика полята да се засаждат с алтернативни растения през един сезон се изоставя и прекратява, за да не се губи време. При обработване на земята се използват какви ли не химикали, тъй че нейното плодородие по-бързо да се възстанови, но и тук, както по отношение на всичко друго, вие не можете да откриете изкуствен заместител на онова, което майката природа маже да направи сама.
    Резултатът е, че почвите ерозират и плодородната почва се съхранява само на няколко десетки сантиметра на повърхността, с други думи, вие засаждате все повече и повече растения за храна в почва, която става все повече и повече неплодородна. Липсва й желязо. Липсват й минерали. Липсва й всичко, което разчитате, че почвата може да даде. И още по-лошо, ядете храни, пълни с химикали, които са били изсипани в почвата в отчаян опит да бъде тя възстановена. Това може да не увреди тялото в кратковременен период, но ще трябва с прискърбие да откриете, че с течение на времето тези химикали, които се задържат в тялото, не ви правят здрави.
    Този проблем за ерозията на почвата поради бързото й преизтощаване, не се осъзнава от много хора. Намаляването на плодородната почва не е някаква фантазия на екстравагантни природозащитници, които си търсят поредната модна кауза, за която да се хванат. Запитайте всеки учен по въпросите на земята и ще има какво да чуете. Този проблем започва да добива катастрофални размери. Той е световен проблем и е много сериозен. Той е само един от примерите за многото начини, по които увреждате и изтощавате своята Майка Земя. Онази, която дарява целия живот, и го правите поради пълно незачитане на нейните потребности и естествени процеси.
    Засягат ви много малко неща, свързани с вашата планета, освен това да задоволявате собствените си страсти, да задоволявате непосредствените си (и най-често преувеличени) потребности и да утолявате безкрайно човешкото желание за По-голямо, Повече, По-добро. Много добре бихте сторили вие като човешки род, ако се запитате кога твърде много е наистина твърде много.
    Защо не се вслушваме в думите на природозащитниците? Защо не се съобразяваме с техните предупреждения?
    В това отношение, както и в много други неща, които засягат качеството на живот на вашата планета, има една схема, която може лесно да се открои. Вие сами сте създали една фраза във вашия свят, която отговаря съвършено на този въпрос: „Следвай пътя на парите".
    Има ли някаква надежда въобще да разрешим тези проблеми, когато трябва да преодолеем нещо, взело такива огромни мащаби и толкова коварно?
    Съвсем просто е. Елиминирайте парите. Да елиминираме парите ли?
    Да. Или най-малкото, престанете да ги криете ка-то проблем.
    Не разбирам.
    Повечето хора крият нещата, от които се срамуват и не искат другите да разберат за тях. Ето защо по-голямата част от вас крият своята сексуалност и почти всички крият своите пари. С други думи не сте открити по отношение на този проблем. Смятате парите си за ваш личен въпрос и именно тук се крие проблемът.
    Ако всеки знае всичко за паричната ситуация на всички останали, няма да възникнат протести в страната ви и на планетата, такива, каквито не сте виждали. Впоследствие ще се възцари справедливост, безпристрастност и честност, както и едно поведение от страна на всички, което да служи на доброто на цялото общество.
    Сега в момента не е възможно да се постигне справедливост и безпристрастност, както и честност и поставяне на общото благо на преден план, защото па-рите могат лесно да се укрият. Човек може във физическия смисъл да ги вземе и да ги скрие. Съществуват и множество други средства, които спомагат корпоративните пари да се „укриват" или да „изчезват". И тъй като парите могат да се укриват, не съществува начин да се знае точно колко притежават останалите и какво правят с тях. Това създава възможност за огромно неравенство да не говорим за двойствени сделки, например. Корпорациите могат да плащат на двама души различни заплати за една и съща работа - на един човек могат да плащат 57 000 долара годишно, докато на друг 42 000 долара, за това, че върши точно същата работа, Като на единия се плаща повече, отколкото на другия, защото първият притежава нещо, което втритият не притежава.
    Какво, например?
    Пенис.
    Ооо!
    Да, ооо, наистина.
    Но ти не разбираш. Да притежава пенис прави първия наемен работник по-ценен от втория, това го прави по-бърз в мисленето, по-умен и очевидно по-способен.
    Хмммм. Не си спомням да съм те правил по този начин. Имам предвид не съм ви създавал с толкова неравноправни способности.
    Да, така си ни създавал и се учудвам, че не знаеш това. Всички на тази планета го знаят.
    Най-добре да се спре с това още сега, защото хората може да си помислят, че наистина говорим сериозно.
    Искаш да кажеш, че не говорим сериозно, така ли?
    Не, говорим напълно сериозно! Хората на тази планета са сериозни по тези въпроси. Ето защо жените не могат да бъдат свещеници в римокатолическата църква или сред мормоните. Те не могат да се появят от определена страна на стената на плача в Йерусалим, не могат да получат висок пост в петстотин от проспериращите компании, не могат да бъдат пилоти на самолети нито...
    Да, дойдохме си на думата. И аз само исках да кажа, че дискриминацията в заплащането щеше да бъде далеч по-трудна, ако всички парични преводи бяха явни, а не скрити. Представяш ли си какво би станало на работните места, ако всички компании бяха принудени да публикуват всички заплати на всички свои служители и работници? Не средната работна заплата за определена квалификация, а действителните плащания, които получава отделният човек.
    Е, в момента действа правилото „двама се карат - третият печели".
    Да.
    А има и друго правило: „Каквото не знаеш, от него не те боли".
    Да.
    А има и такова правило, че „Защо да му плащаме повече, когато можем да го наемем за по-малко?"
    Да. Да.
    И има подмазвания, целувки на шефовете, „връзки", поли-тика на компаниите...
    И много още неща, които ще изчезнат от работните места и света с простото разкриване на паричните възнаграждения.
    Помисли за това, ако знаеш колко точно пари притежава всеки и реалните печалби на всички индустри-ални предприятия и корпорации и на техните изпълнителни директори, както и това как всеки човек и корпорация използва парите, които притежава - не мислиш ли, че нещата биха се променили? Размисли за това, по какъв начин ще се променят според теб?
    Реален факт е, че хората никога не биха се примирили с 90% от онова, което става в света, ако наистина знаеха какво става. Обществото никога не би узаконило изключително непропорционалното разпределение на богатствата, а още по-малко средствата, чрез които те се печелят и начините, които се използват, за да се трупат все повече и повече средства, ако тези факти бяха известни съвсем конкретно и непосредствено на всички хора навсякъде.
    Нищо не поражда правилно поведение по-бързо, отколкото излагането на фактите в светлината на общественото внимание. Ето защо вашите така наречени закони за това публичното обсъждане на проблемите имат толкова положителен ефект в преодоляването на ужасната каша, забъркана от политическата и управленската система. Общественото внимание и оценка са спомогнали за премахване на нечистите сделки, които се вършеха в двайсетте, трийсетте, четиридесетте и петдесетте години и във вашите общински съвети, училищни настоятелства и политически крепости - както и в правителствата на отделните народи.
    Време е да се изнесе „на светло" начинът, по който се заплащат стоките и услугите на вашата планета.
    Какво предлагаш?
    Това не е предложение, а предизвикателство. Предизвиквам ви да изхвърлите всичките си пари, всичките си книжа и монети и отделни национални валути и да започнете отначало. Да развиете международна монетарна система, която е изцяло открита, напълно видима, която може непосредствено да се проследи и изцяло да се отчете. Установете световна компенсаторна система, чрез която хората да получават кредити за услугите, които извършват и продуктите, които произвеждат и дебити за услугите, които използват и продуктите, които консумират.
    Всичко да бъде на системата на кредити и дебити. Възвращаемостта на инвестициите, наследствата, печалбите от залагане, заплатите и надниците, бакшишите и паричните възнаграждения, всичко. И нищо да не може да бъде купувано без кредити, да няма друга обменна валута. И финансовият архив на всеки да бъде достъпен за всички.
    Казва се: „Покажи ми банковата сметка на човека и аз ще ти кажа какъв е той". Тази система се доближава до такъв един сценарий. Хората ще могат да знаят по-вече за теб, отколкото сега, но не само че вие ще се познавате по-добре, вие ще имате повече информация за всичко. Ще знаете повече за това какво плащат и харчат корпорациите, техните разходи за всеки продукт, както и техните цени. (Можете ли да си представите какво биха направили корпорациите, ако тряб-ва да поставят две цифри на всеки етикет с цена - цената и техните собствени разходи - нямаше ли това да понижи цените? Нямаше ли да увеличи конкуренцията, нямаше ли да стимулира справедливата търговия? Не можеш да си представиш какви биха били последиците от нещо подобно. В тази нова световна компенсаторна система трансферът на дебити и кредити ще бъде напълно видим. Всички ще могат да прегледат сметките на всеки човек или организация по всяко време, нищо няма да се държи в тайна, нищо няма да бъде лична работа.
    Световната компенсаторна система ще удържа по 10% от всички печалби ежегодно от приходите на онези, които доброволно са съгласни да им бъдат удържани, няма да има данъци върху доходите, нито данъчни декларации, които да се попълват, нито вратички за измъкване от данъчно облагане, нито ще има объркване!
    Тъй като всички архиви ще бъдат открити, всеки в обществото ще може да знае кой избира да дава 10% за общото благо на всички и кой не. Това доброволно облагане ще се използва за подпомагане на програми и услуги на правителството, за което са гласували всички хора.
    Цялата система ще бъде съвсем проста и съвсем открита.
    Светът никога няма доброволно да стигне до съгласие по тези Въпроси.
    Разбира се, че не и знаеш ли защо? Защото такава система ще направи невъзможно за хората да вършат неща, за които не искат другите да знаят. А защо хората да искат да вършат неща, за които другите да не знаят? Ще ти кажа защо. Защото понастоящем вие живеете в една обществена система, основана на принципите за „най-голяма власт", „най-голяма печалба" и „оцеляване на най-приспособимите".
    Когато главната цел на обществото ви (както е при истински просветените общества) стане оцеляването на всички; благото, равенството на всички; осигуряването на добър живот за всички; тогава потребността ви да вършите нещата тайно, да маневрирате извън погледа на обществото, да триете парите си, ще изчезне.
    Разбираш ли, колко голяма част от добрата стара корупция да не говорим за несправедливостите и непочтеността, ще бъде елиминирана от въвеждането на подобна система?
    Тайната тук, ключовата дума е видимост.
    О! Що за концепция. Що за идея. Абсолютна видимост в нашите монетарни дела. Опитвам се да намеря някаква при-чина, поради която в тази идея да има нещо „неправилно", нещо, което да не е „както трябва", но не откривам.
    Разбира се, не можеш да откриеш, защото нямаш какво да криеш. Но представяш ли си какво биха направили хората, притежаващи пари и власт в света, как те биха надигнали глас, ако можеха дори да си представят, че всяка тяхна стъпка, всяка покупка и продажба, всяка спогодба, всяко корпоративно действие и избор на цена, както и всички преговори за надници, всяко решение ще може да бъде достъпно на всички останали от най-горното до най-долното стъпало на йерархията.
    Но аз ти казвам: нищо не води до установяване на справедливост по-бързо от видимостта или прозрачността.
    Видимостта е просто друга дума за истината.
    Познай истината и истината ще те направи свободен.
    Правителства, корпорации, хора с власт, всички те знаят това и то е причината, поради която никога не допускат истината - простата и гола истина - да залегне б основата на политическата, социалната и икономическа система, която те самите изработват.
    В просветените общества не съществуват тайни. Всеки знае онова, което останалите притежават, онова, което печелят, което плащат като заплати и данъци и благотворителни предприятия. Всеки знае с какво всяка друга корпорация облага, какво купува и продава и за колко, какво печели от всичко. Знае се всичко. ВСИЧКО.
    Знаеш ли, защо всичко това е възможно само в просвете-ните общества? Защото никой в тези просветени общест-ва няма желание да вземе нещо, да получи нещо за сметка на другите.
    Това е радикален начин на живот.
    Той изглежда радикален от гледна точка на прими-тивните общества. И това е така, в просветените общества той очевидно изглежда най-адекватен.
    Много съм заинтересуван от тази концепция за „видимостта". Може ли тя да се приложи и към други неща, освен монетарните дела? Може ли да бъде ключова дума за нашите лични взаимоотношения например?
    Бихме могли да се надяваме. И все пак не се прилага.
    Като правило не, на вашата планета засега не. Повечето хора все още имат много неща, които да скриват.
    Защо? Каква е причината?
    В личните взаимоотношения (и във всички взаимоотношения всъщност) проблемът е в това, че може нещо да загубиш. Хората се страхуват от това, което могат да загубят или което могат да не успеят да спечелят. Въпреки всичко най-добрите лични взаимоотношения и определено най-прекрасните романтични взаимоотношения са тези, в които всеки знае всичко, в които прозрачността или видимостта не само е ключовата дума, тя е единствената дума; в които просто няма тайни. При тези взаимоотношения нищо не се крие, нищо не се затулва или нюансира, нищо не се представя в изопачен вид. Нищо не се премълчава, нищо не се изключва. Хората не се опитват да се досещат за мотивите на другия, не играят помежду си никакви задкулисни игри, никой не се опитва „да разиграва другия", „да прави но-мера", нито да „засенчи другия".
    Но ако всеки знае всичко, което си мислим...
    Няма защо да продължаваш. Тук не става дума за това да се лишите от вътрешен мир, от вътрешната свобода да разполагате със своя личен свят. Аз не говоря тук за нищо подобно.
    Става дума просто за това да бъдете открити и честни в отношенията помежду си. Става дума за това просто да казвате истината, когато говорите и да не премълчавате истината, когато знаете, че трябва да се каже. Става дума за това да не лъжете никога повече, да не прикривате с думи и с мисли, да не манипулирате, нито да изопачавате истината по хиляди начини, с които се характеризират повечето човешки взаимоотношения.
    Става дума за това, да се казват нещата ясно и просто, такива, каквито са, напълно открито. Става дума за това всички хора да притежават информация и да знаят всичко, което им е необходимо да знаят по даден предмет. Става дума за справедливост и откритост и ...за прозрачност.
    Това обаче не значи, че всяка мисъл, всеки личен страх, всеки тъмен спомен, всяко мимолетно осъждане, всяко мнение, всяка реакция трябва да се изложи на показ за разглеждане и обсъждане. Подобно поведение не означава прозрачност, а липса на разум и то би могло да ви подлуди.
    Ние говорим тук за просто, непосредствено и открито, честно и пълноценно общуване. Но дори ив6 тези граници подобна идея поражда учудване и обикновено не се прилага.
    Повтори това отново.
    Дори и в тези граници подобна идея поражда учудване и обикновено не се прилага.
    Трябва да посетиш някой водевил. Шегуваш ли се?
    Та Аз съм посещавал.
    Ако трябва да говорим сериозно, идеята е великолепна, представи си цяло едно общество, което да се гради на Принципа на Видимостта. Сигурен ли си, че този принцип ще може да се приложи успешно?
    Ще ти кажа нещо. Половината злини на света мо-гат да се премахнат още утре. Половината от грижите на света, половината от Конфликтите на света, половината от гнева, от безизходицата...
    От началото ще има гняв и безизходица, не се заблуждавай в това отношение.
    Когато стане ясно, че с обикновения човек са злоупотребявали, играли са си като с вещ, манипулирали са го, лъгали са го, мамили са го право в очите, това ще породи много гняв и чувство за безизходица. Но „видимостта" ще пречисти всичко това за не повече от шестдесет дни, ще го премахне завинаги.
    Отново те приканвам, помисли за това.
    Смяташ ли, че можеш да имаш такъв живот? Без повече тайни? При абсолютна прозрачност?
    И ако не, защо?
    Какво таиш от другите, за което не би искал те да знаят?
    Какво говориш на някого, което не е истина?
    Каква част от истината премълчаваш?
    Как откритата или прикрита лъжа е довела света, в който живееш, до състоянието, в което искаш да бъ-де този свят? Нима манипулацията (на пазара по отношение на конкретна ситуация или на конкретен човек посредством премълчаване и потайност наистина ни е донесла нещо добро? Нима „личната тайна" е помогнала с нещо на управлението на нашия съвместен и индивидуален живот?
    Какво би станало, ако всеки би могъл да вижда всичко?
    Но тук има известна ирония. Не разбираш ли, че тъкмо в това е заключен страхът ти от първата среща с Бога? Не разбираш ли, че онова, от което наистина те е страх, е, че играта свърши. Танцът е изтанцуван. Онова, което става в тъмната кутия е свършило. Онази дълга, дълга редица от измами, големи и малки е дошла до своя край в най-буквалния смисъл?
    И все пак хубавото е, че няма причина за страх, ня-ма защо да се плашиш. Никой няма да те съди, никой ня-ма да е изкаран „грешен", никой няма да те хвърли във вечния огън на ада.
    (А що се отнася до вас, римокатолиците - не, вие няма да отидете в Чистилището.)
    (И вие, мормони, няма да бъдете впримчени завинаги в низшето небе, без да можете да се издигнете до „висшите небесни сфери", няма да бъдете обявени за погинали чеда и завинаги запратени в неизвестното.)
    (И вие....)
    Е, вече разбираш цялата картина. Всички вие сте изградили в рамките на вашата определена религия някаква идея някаква представа за най-тежкото божие наказание. И неприятно ми е да ви го кажа, защото виждам какво удоволствие извличате от тази драма, но все пак... няма нищо подобно. Може би когато се освободите от страха, че животът ви ще стане напълно прозрачен в момента на вашата смърт, вие ще може да преодолеете и страха от тока, живота ви да стане напълно прозрачен още докато сте живи.
    Дали това няма бъде нещо...
    Да, дали няма да бъде все пак? Ето ти формулата, която може да ти помогне да поставиш начало. Върни се в самото начало на тази книга, виж отново петте нива за казване на истината. Запомни този образец и започни да го прилагаш. Стреми се към истината, казвай истината, живей в истината всеки ден. Прави това сам и по отношение на всеки човек, до живота на когото се докосваш.
    И така, подготви се да бъдеш напълно открит, го-тов за пълна прозрачност.
    Това ме кара да изпитвам известен страх.
    Тогава опитай се да разбереш от какво именно се страхуваш.
    Страх ме е, че всички ще ме изоставят, страх ме е, че никой няма да ме обича повече.
    Разбирам. Значи смяташ, че трябва да лъжеш, за да накараш хората да те харесват. Не точно да лъжа. Просто да не им Казвам Всичко.
    Спомни си какво казах преди. Не става въпрос за това да даваш израз на всяко, дори и най-дребното си чувство, мисъл, идея, страх, спомен, да се изповядваш за всичко. Необходимо е просто винаги да говориш истината, винаги да изразяваш напълно себе си. С най-скъпия си и любим човек ти можеш да бъдеш физически гол, нали?
    Да.
    Защо тогава да не можеш да бъдеш емоционално гол също?
    Второто е далеч по-трудно от първото.
    Разбирам. Но това не значи, че е по-малко препоръчително, защото наградата е голяма.
    Прекрасно. Ти наистина даде някои много интересни идеи, да се премахнат скритите помисли, да се изгради едно общество, основано на Видимостта, да се казва истината през цялото време на всекиго за всичко. Уф!
    Върху тези няколко идеи са били изграждани цели общества. Просветлени общества.
    Досега не съм се натъквал на такова общество.
    Аз не говорех за твоята планета.
    О-о!
    Нито дори за слънчевата система.
    О-о!
    Но съвсем не е необходимо да напуснеш планетата или дори да излезеш от собствения си дом, за да започнеш да преживяваш онова, което подобна Нова Мисловна система представлява. Започни от собственото си семейство, започни от собствения си дом. Ако имаш свой бизнес, започни от собствената си компания. Кажи на всички в своята фирма точно какво правиш, какво печели и харчи фирмата и какъв е приносът на всеки работник. Ти направо ще прогониш ада от душите им, имам предвид това съвсем в буквалния смисъл - ще прогониш ада от душите им. Ако всеки, който притежава компания, направи това, работата ще престане да бъ-де жив ад за мнозина, защото те ще получат усещане за справедливост, за равнопоставеност, за безпристрастие и това автоматично ще окаже своето влияние в атмосферата на работното място.
    Кажете на своите клиенти точно колко пари струва един продукт или услуга, запишете тези цифри върху етикетчето. Наред с цената сложете и собствени-те си разходи. Ще продължите ли да се гордеете с онова, което искате? Страхувате ли се, че някой може да си помисли, че „изцеждате" клиентите си, ако разбере какво е съотношението между вашите разходи и цената? И ако е така, вижте какво можете да направите, за да възстановите цената в сферата на справедливостта, а не просто „да получите всичко, което можете, докато можете".
    Имай смелост. Направи го. Имай смелост.
    Това изисква една тотална промяна в мисленето. Това налага да се заинтересуваш от своите клиенти и купувачи толкова, колкото и от самия себе си.
    Да, можеш да започнеш да изграждаш това Ново Общество още сега, още тук, още днес. Изборът е твой. Можеш да продължиш да поддържаш старата система, настоящата парадигма, но можеш да издигнеш факела и да покажеш на света нов път.
    Ти можеш сам да се превърнеш в един нов път. Във всичко. Не само в бизнеса, не само в личните си взаимоотношения, не само в политиката, икономиката, религията, не само в един или друг аспект на житейския опит, но във всичко.
    Бъди този нов път. Бъди този по-висш път. Бъди този грандиозен път. Тогава можеш с правота да кажеш: Аз съм пътят и животът. Последвайте ме.
    Ако целият свят те последва, ще бъдеш ли доволен от това накъде си го повел?
    Нека този въпрос да бъде лайтмотивът на днешния ти ден.

17.

    Разбирам твоето предизвикателство. Чувам го. Моля те, искам да ми кажеш нещо повече за живота на тази планета в един по-широк мащаб. Кажи ми как един народ може да живее съвместно с друг, такса че „никога повече да няма война".
    Винаги между различните народи ще съществуват несъгласия, защото несъгласието е признак, и то здравословен признак - на индивидуалност. Насилственото решаване на противоречията обаче е признай на изключителна незрелост.
    Няма никаква причина насилственото разрешаване на проблемите да не може да се избегне в света, ако отделните народи имат волята да го избегнат. Човек би могъл да помисли, че масовите жертви и разбитите животи биха били достатъчни, за да породят подобна воля. Но сред примитивни култури като вашата това не е така.
    Докато си въобразявате, че можете да спечелите даден спор, вие ще го водите. Докато си мислите, че бихте спечелили една война, също така ще я водите.
    И каква е алтернативата на всичко това?
    Аз нямам отговор, а само ....
    Зная, зная! Само наблюдения.
    Да. Аз наблюдавам сега, както съм наблюдавал и преди. Едно краткосрочно решение на този проблем би могло да бъде да се установи нещо като единно международно правителство с международен съд, който да разрешава споровете (и чиито присъди да не могат да се пренебрегнат, както става с настоящия международен съд) и една световна миротворческа сила, която да гарантира, че никой народ, независимо колко могъщ и влиятелен е той, да не може да прояви агресия спрямо друг.
    Но трябва да знаеш, че насилието на Земята може да продължи. Миротворческата сила може да се наложи да използва насилие, за да спре насилието в някои точки на земята. Както отбелязах в първа книга, неспособността да се спре един деспот, му влива сили. Понякога единственият начин да се избегне войната, е да има война. Понякога се налага да вършите неща, които не желаете да вършите, за да ги предотвратите! Това е очевидно противоречие, но то е част от Божествената Дихотомия, според която единственият начин нещо да Бъде - в този случай „мирът" - може да се окаже в началото то да не бъде!
    С други думи, често за да познаете себе си, Такива Каквито Сте, трябва да познаете себе си Такива, Каквито Не Сте.
    Очевидна истина е, че властта във вашия свят не може повече да се разпределя непропорционално по отношение на отделните народи. Тя трябва да се съсредоточи в ръцете на цялата група от нации, съществуващи на планетата. Само по този начин светът най-сетне ще постигне мир, основан на сигурното разбиране, че никой диктатор - независимо колко голяма и могъща е неговата нация - няма да може и никога не ще нападне територията на друга нация, нито може да заплаши нейните свободи.
    По-малките народи ще престанат да бъдат зависими от волята на по-големите. Няма да им се налага да предоставят своите собствени ресурси и основните си земи за чужди военни бази, за да се сдобият с благоволението на по-големи от тях нации. При тази нова система сигурността и на най-малките народи ще бъде гарантирана не от това, чий фронт подкрепят, а от това върху какво основават собствената си сигурност.
    Всичките сто и шестдесет народа ще се надигнат целокупно, ако някой народ бъде нападнат. Всичките сто и шестдесет народа ще кажат „Не!", ако един народ бъде заплашен или върху него се упражни насилие.
    Народите също така няма да бъдат икономически застрашени.
    Също така народите няма да бъдат заплашвани икономически, няма да бъдат изнудвани да предприемат определени действия от своите по-големи търговски партньори, няма да се иска от тях да следват определени „изисквания", за да получават чуждестранна помощ. На тях няма да им се налага да се държат по определен начин, за да се класират за най-елементарна хуманитарна помощ.
    И все пак сред вас има такива, които биха протестирали, че подобна система на глобално управление ще подкопае независимостта и величието на отделните нации. Истината е, че тя ще го увеличи - и точно затова по-големите нации, чиято независимост се гарантира от силата, не от закона и справедливостта, се страхуват, защото тогава не само най-големите нации ще си проправят автоматично път, а равноправно ще се чуват съображенията на всички народи. По-големите нации няма да могат да контролират и използват основната част от световните ресурси, а ще трябва да ги споделят равноправно, да предоставят облагите равномерно на всички народи по света.
    Едно общо управление на света би поставило равни условия на игралното поле - а такава една идея, която достига да самата сърцевина на спора относно основните човешки права и достойнство, представлява анатема за „имащите" на света, които искат „нямащите" да продължават да следват своята съдба, като, разбира се, пренебрегват факта, че „имащите" контролират всичко, което другите биха могли да потърсят.
    Някак си ми се струва, че тук става дума за преразпределение на богатствата. По какъв начин можем да стимулираме желанието на хората, които искат повече и са готови да работят за него, ако знаят, че ще трябва да го споделят с другите, които не държат да работят толкова усърдно.
    Преди всичко въпросът не е в това, че някои искат „да работят усърдно", а други не искат. Това е опростена аргументация (обикновено създадена точно от „имащите"). Много по-често става въпрос за възможности, не за желания. И първата работа, когато трябва да се преустрои общественият ред, е да се осигури на всеки човек и на всеки народ равна възможност. Това никога не може да стане, ако онези, които са на власт и управляват основната част от световните богатства и ресурси са се вкопчили в своята власт и не искат да я дадат.
    Да. Аз споменах Мексико и без да желая да навлизам в националния опит на тази страна, струва ми се, че тя е прекрасен пример за това. Една шепа богати и овластени фамилии контролират богатствата и ресурсите на цялата страна и са ги държали под контрол в продължение на четиридесет години. „Изборите" в така наречената западна демокрация представляват фарс, защото същите фамилии са контролирали една и съща политическа партия в продължение на десетилетия, без да имат никаква реална опозиция. Какъв е резултатът? „Богатите стават все по-богати, а бедните все повече обедняват".
    Ако надниците скочат от 1.75 долара на 3.15 долара за час, богатите веднага изтъкват колко много са направили те за бедните, като са им предоставили работа и възможности за икономически напредък. А всъщност единствените, които действително осъществяват напредък, това са богатите индустриалци и бизнесмени, които продават своите стоки на националния и световен пазар с огромни печалби, имайки предвид ниската стойност на труда.
    Богатите в Америка знаят това и затова богати и могъщи американци строят заводи и фабрики в Мексико и други чужди страни, където робското заплащане на труда се смята за голяма възможност за селяните. Междувременно работниците се трудят в нездравословни и напълно несигурни условия, а местните правителства - контролирани от същите малцина, които обират печалбите от тези предприятия - не вземат никакви мерки. На работните места не се поставят никакви норми за защита на околната среда, нито за здравето и сигурността на работниците.
    Няма никаква грижа за човека, нито за Земята. Те живеят в картонени колиби, разположени до потоци, където си перат прането и където понякога изхвърлят отпадъците си, защото нямат вътрешна канализация.
    Резултатът от такова безгранично незачитане на масите е едно население, което не може да си позволи да купи продуктите, които произвежда. Но затова богатите собственици, богатите фабриканти не ги е много грижа. Те могат да превозят стоките до други нации, където хората могат да си позволят да купуват.
    И аз съм убеден, че рано или късно тази спирала ще се обърне, ще се срути, и това ще има унищожителни последици. Не само в Мексико, но и на всякъде, където хората биват експлоатирани.
    Революциите и гражданската война са неизбежни, както войните между народите, докато „имащите" продължават да се стремят да експлоатират „нямащите", прикривайки се зад маската на това, че им създават възможности.
    Притежанието на богатствата и на ресурсите е станало толкова институционализирано, че в момента изглежда приемливо дори за хора, които са склонни да мислят справедливо и които гледат на това като на свободна пазарна икономика.
    Единствено властта, която притежават богатите индивиди и народи в света, създава възможност за подобна илюзия за справедливост. Истината е, че това не е справедливо за по-голямата част от хората и народите в света, защото те се държат в такова подчинение, че нямат право дори да се опитват да постигнат онова, което са постигнали властимащите.
    Системата на управление, описана тук драстично, би преместила баланса на властта от онези, които притежават ресурсите, към онези, които са бедни откъм ресурси, принуждавайки към едно справедливо разпределение.
    Точно от тока властимащите се страхуват.
    Да. Затова непосредственото решение на този световен проблем е може би една нова обществена структура - ново управление в мащабите на целия свят, тоест ново световно управление.
    Появявали са се лидери, които са били достатъчно проницателни и смели, за да предложат началото на Нов световен ред. Вашият Джордж Буш, когото историята ще оцени като човек с далеч по-голяма мъдрост, прозрение, добродетелност и кураж, отколкото съвременното общество желае и е способно да признае, беше подобен водач. Такъв бе и съветският президент Михаил Горбачов, първият комунистически държавен лидер, който спечели Нобелова награда за мир. Този човек даде възможност за огромни политически промени и всъщност сложи край на това, което вие наричахте Студена война. Такъв беше и вашият президент Картър, който накара господин Бегин и господин Садад да постигнат споразумения, каквито никой не бе и мечтал преди и който дълго след своя президентски мандат измъкна света от жестоката конфронтация, и то чрез утвърждаването отново на една проста истина: ничия гледна точка не е по-маловажно да се чуе от друга; никое човешко същество не може да има по-малко човешко достойнство от друго.
    Интересното е, че тези смели лидери, всеки от които е върнал света от ръба на войната в неговото време и всеки от които възприе и наложи нова посока на развитие на политическата структура - всеки от тях имаше само един мандат и е бил отстранен от длъжност от същите хора, които сам е издигнал. Невероятно популярни по света, те бяха определено отхвърляни в своята родина. Казва се, че човек не е пророк в своята родина. Това бе така, защото техните прозрения бяха далеч изпреварили разбиранията на собствените им народи, които виждаха само тесните си регионални интереси и си представяха, че могат само да загубят от един по-широк поглед към нещата.
    Такава е съдбата на всеки лидер, който се е осмелил да излезе напред и да призове за край на подтисничеството от страна на властимащите. Всеки такъв лидер е бил отхвърлен и заклеймяван.
    И така ще бъде винаги, докато се стигне да дълготрайно разрешение на тези проблеми, което не е политическо. Това дълготрайно решение, което е единственото реално решение, е едно ново Съзнание и едно ново Разбиране. Едно осъзнаване на Единството и Съзнание за любовта.
    Стимулът да постигнеш най-многото, на което си способен в своя живот не бива да бъде икономическата и материална награда. Тук се стига до голяма грешка, това е погрешен приоритет, който е създал повечето проблеми, които разглеждаме тук.
    Когато подтикът да постигаш не е икономически - когато икономическата сигурност и основните материални нужди са гарантирани на всички - тогава стимулите за развитие няма да изчезнат, но ще бъдат от различен тип. Това ще бъде стимулът да бъдеш по-сигурен, по-решителен, да бъдеш истински велик, не с мимолетното „преходно величие", каквото пораждат настоящите подбуди.
    Но защо да живееш по-добре и да създаваш по-добър живот за своите деца да не е добра мотивация?
    „Да живееш по-добър живот" е правилна мотивация, „да създаваш по-добър живот" за своите деца също е правилна мотивация, но въпросът е как се разбира „по-добрият живот"?
    По какъв начин определяш кое е „по-добро"? Как определяш онова, което разбираш под „живот"?
    Ако разбираш под „по-добро" онова, което е по-голямо, по-хубаво, повече пари, власт, секс и материални неща (къщи, коли, дрехи, колекции от касети и така нататък)... и ако определяш „живота" като период, който преминава между раждането и смъртта в настоящото съществуване, тогава ти не правиш нищо, за да се измъкнеш от капана, който е създала обречеността на вашата планета.
    Ако обаче определяш като „по-добър" един живот, който е по-широк опит и по-голям израз на върховното Състояние на Битие и вечен и неспирен и постоянен процес на Битие, тогава може би ще намериш правилния си път.
    „По-добър" живот не се създава чрез натрупване на материални неща, повечето от вас знаят това. Всички казват, че го разбират, но вашият живот и решенията, които мотивират живота ви, са предопределени най-вече от „материалните неща", а не от нещо друго.
    Вие се стремите към материалното, работите за материалното и когато получите каквото желаете, никога не сте готови да се откажете от него.
    Мотивацията на по-голямата част от човечеството е да постига, придобива, да има материални неща. Онези, които не се интересуват от материалното, лесно се отказват от него.
    Тъй като настоящата ви мотивация да постигнете върховност, величие е свързана с това да имате, да натрупате всичко, което светът може да ви предложи, затова и целият свят е обхванат от различни борби. Огромни части от населението продължават да се борят за елементарно физическо оцеляване. Всеки ден е пълен с моменти на тревога, с отчаяние, съзнанието се занимава с основите жизнени въпроси - „ще имам ли достатъчно храна, ще имам ли покрив над главата си, ще мога ли да си осигуря топлина"? Огромен брой хора все още се занимават тъкмо с тези проблеми, хиляди хора умират всеки месец, поради липса на храна. Един по-малък брой от хората могат да разчитат на основни средства за съществуване в своя живот, но се стремят към нещо повече - известна минимална сигурност, скромен, но приличен дом, по-добро бъдеще. Те работят упорито, измъчват се от това как и дали ще могат да „си пробият път".
    Съзнанието им е затормозено от неотложни тревожни въпроси.
    Далеч по-малък брой от хората имат всичко, което биха могли да желаят - всъщност всичко, което другите две групи от хора искат и кьм което се стремят - но интересното е, че мнозина от тази последна група продължават да искат още повече.
    Техните умове се интересуват само от това да запазят всичко, което са придобили и да увеличават своите придобивки.
    В допълнение сега се появява и една четвърта група - тази група е най-малката, фактически тя е съвършено мъничка.
    Тази група се разграничава от потребността за материални неща. Тя се интересува от духовната истина, от духовната реалност и от духовния опит.
    Хората в тази група гледат на живота като на духовно преживяване - едно пътуване на душата - те реагират на всичко, което се случва в човешкия живот, в границите на този контекст. Поддържат целия човешки опит в рамките на тази парадигма. Тяхната борба е свързана с това да търсят Бога, да осъществят своя Аз, да дадат израз на истината.
    В процеса на тяхната еволюция тази борба престава да бъде борба, превръща се в процес. И това е процес на самоопределение, не „себеоткриване", а на Себе-определение, на Растеж (не на научаване), на Битие, (а не на действие).
    Мотивацията да търсят, да се стремят, да откриват, да разгръщат себе си, да успяват, става напълно излишна. Причината да вършат каквото и да било се е променила и с нея вършителят също се е променил. Причината става процесът и вършителят става онзи, който Е.
    Човекът, който досега е бил вършител, сега се превръща в човек, който просто Е.
    Докато преди причината човек да се стреми да работи упорито през целия си живот е била да постигне земни неща, сега причината е да преживее небесното.
    Докато преди тревогите са били предимно свързани с тялото, сега тревогите са предимно свързани с душата.
    Всичко се е променило, всичко е станало различно. Смисълът на живота се е променил, а с това и самият живот.
    „Мотивацията за постигане на възвишеност" се е променила и с това е изчезнала потребността да се придобиват, да се защитават, да се увеличават земните притежания.
    Величието вече не се измерва с това колко човек е натрупал. Световните ресурси с основание се разглеждат като принадлежащи на всички хора по света. В един свят, благословен с достатъчно изобилие, за да удовлетвори основните нужди на всички, основните нужди на всички ще бъдат удовлетворени.
    Всеки ще иска по този начин. Няма да има нужда никой да бъде принуждаван да дава недоброволни данъци.
    Всеки с готовност ще приеме този начин на живот. Няма да има нужда един човек да се облага с данъци, които доброволно не желае да даде. Всички доброволно ще отделяте десет процента от своите придобивки, от своето изобилие за програми които да подпомагат онези, които са се сдобили с по-малко. Вече няма да бъде възможно хиляди хора да стоят и да наблюдават как хиляди други гладуват - не поради липса на храна, но поради липса на достатъчна човешка воля да се създадат прости политически механизми, чрез които хората да се сдобиват с храна.
    Подобен морален цинизъм, който сега е разпространен във Вашето примитивно общество - завинаги ще бъде заличен в деня, когато се промени вашият стимул да постигате величие и вашето разбиране на величието.
    Вашата нова мотивация: да станете онова, за което сте били създадени - физически образ и подобие на Самия Бог.
    Когато изберете да бъдете онова, което реално сте - проявеният Бог - вие никога повече няма да действате по един неблагочестив начин. Никога повече няма да издигате лозунги като:

    БОЖЕ, ПАЗИ МЕ ОТ ТЕЗИ, КОИТО ДОЙДОХА СЛЕД ТЕБ!

1  2  3  4  5  6  7  8  9