1  2  3  4  5  6  7  8  9 

   Америка е направила много, това е очевидно вярно. Но знаеш ли, че в процентно отношение спрямо брут­ния национален продукт Съединените щати са отдели­ли много по-малко за чуждестранна помощ в сравнение с много по-малки страни? Работата е там, че преди да се възгордявате от себе си, може би трябва да поглед­нете света наоколо. Защото ако това е най-доброто, което вашият свят може да предложи на по-слабите, тогава има какво още да учите.
    Вие живеете в едно прахосническо, декадентско общество. Всичко, което създавате, сте подчинили на принципа на така наречената „планова амортизация". Вашите коли струват три пъти повече и траят три пъти по-малко. Дрехите се разпадат при десетото об­личане. Влагат се химикали в хранителните продукти, за да се задържат на полиците на магазините по-дълго, дори ако това означава да се скъси животът ви на пла­нетата. Подкрепяте, стимулирате и давате възмож­ност на спортните отбори да получават неприлично големи заплати за смешни усилия, докато учителите, духовенството и изследователите, стремящи се да намерят лек за болестите, които ви убиват, са прину­дени да просят пари. Изхвърляте ежедневно в супермаркетите, ресторантите и домовете във вашата страна повече храна от тази, която е достатъчна, за да нахрани половината свят.
    Все пак това не е обвинение, а само наблюдение и то не се отнася единствено до Съединените щати, за­щото тези методи, които увреждат сърцето, са епи­демия, разпространена по целия свят.
    Безправните навсякъде по света са принудени да се унижават и да пестят всеки лев само за да живеят, до­като малцина които притежават власт, пазят и тру­пат все по-големи богатства, спят в коприна и всяка сутрин пускат в банята си кранчето, облицовано със злато. Докато изнурени деца, които са само кожа и кос­ти умират в ръцете на плачещите си майки, „лидери­те" на техните държави се занимават с политическа корупция, която не позволява дарените храни да дос­тигнат до гладуващите маси.
    На пръв поглед изглежда, че няма сила, която да про­мени тези условия. Истината е, че не в силата е проб­лемът. Никой няма воля за това. И така ще бъде вина­ги, докато хората не започнат да гледат на съдбата на другите като на своя собствена.
    Но защо не го правим? Как е възможно да бъдем свидете­ли на всички тези жестокости ежедневно и да допускаме те да продължават?
    Това е така, защото не ви интересуват. Пробле­мът е липсата на загриженост за другите. Цялата пла­нета е изправена пред криза на съзнанието. Вие трябва да решите просто дали другите Ви интересуват.
    Ще задам един въпрос, който изглежда малко патетичен. Защо не можем да обичаме членовете на своето семейство?
   Вие обичате членовете на собственото си семейс­тво. Вие просто сте ограничили представите си за това кои са членове на вашето семейство.
    Не се чувствате част от световното семейство и затова проблемите на всеобщото човешко семейство не считате за свои проблеми.
    По какъв начин хората на земята могат да променят то­ва отношение?
    Зависи от това как искате да го промените.
    Как да предотвратим по-нататъшната болка, по-нататъшните страдания?
    Като премахнете разделението помежду си. Като създадете нов модел на света. Като внесете в него ед­на нова идея.
    Коя е тя?
    Радикално различна от настоящия би възглед за све­та
   . Сега вие виждате света - ако говорим геополитически - като сбор от различни национални държави, всяка от които е самостоятелна, отделна и независима от другите.
    Вътрешните проблеми на тези независими държави не се смятат за проблеми на човечеството като цяло - освен богато пряко го засягат като цяло (или по-точно, богато пряко засягат силните представители на чове­чеството).
    Тогава човешката общност като цяло реагира спря­мо условията и проблемите на индивидуалните държави въз основа на интересите на по-голямата група от хора. Ако никой от тази по-голяма група няма какво да губи, условията на отделната страна могат да бъдат такива, каквито са, никой няма да се интересува.
    Хиляди хора могат да умират от глад ежегодно, стотици могат да умират в граждански войни, деспоти могат да ограбват страната, диктатори и техни­те въоръжени хайки могат да насилват, плячкосват и убиват, режимите могат да лишават хората от ос­новните им човешки права - но останалата част от вас няма да направи нищо. Това е, така да се каже, „вътрешен проблем".
    Но, когато вашите интереси са заплашени там, ко­гато вашите инвестиции, вашата сигурност, вашият начин на живот е застрашен, тогава вие мобилизирате вашата нация и се опитвате да мобилизирате целия свят за вашата кауза и се впускате там, където дори и ангелите биха се уплашили да пристъпят. Тогава изричате една Голяма лъжа - като заявявате, че правите онова, което правите, от хуманитарни подбуди, за да подпомогнете потиснатите хора на света, докато ис­тината е, че просто защитавате собствените си ин­тереси.
    Доказателство за това е, че там, където нямате интереси, вие нямате и грижа.
    Световната политика действа от позициите на интере­са. Какво друго ново има тук?
    Трябва да има нещо ново, ако искате светът да се промени. Трябва да започнете да гледате на интереси­те на другите като на собствени интереси. Това ще стане само когато прегрупирате глобалната реалност и постигнете управление в съответствие с това.
    Говориш за глобално световно управление, така ли? Да.

11.

    Обеща ми, че във втора книга ще обсъдиш по-глобалните геополитически проблеми, пред които е изправена планетата (за разлика от главно личните проблеми, с които се занима­ваш в първа книга), но въобще не си представях, че ще навле­зеш в този разговор!
    Време е светът да престане да се самозалъгва, да се пробуди, да осъзнае, че единственият проблем на чове­чеството е липсата на любов.
    Любовта поражда толерантност, толерантност­та поражда мир, нетолерантността предизвиква вой­на и безразличие към непоносимите условия на живот на другите.
   - Любовта не може да бъде безразлична. Тя не познава безразличието.
    Най-бързият начин да постигнете любов и грижа за цялото човечество е да започнете да гледате на цяло­то човечество като на собствено семейство.
    Най-бързият начин да започнете да гледате на цяло­то човечество като на свое собствено семейство е да престанете да се разграничавате едни от други. Всяка национална държава, която в момента изгражда вашия свят, трябва да се обедини с останалите.
    Но нали съществуват Обединени нации!
    Които са безсилни и не водят до никакви резулта­ти. За да може да функционира това обединение пълно­ценно, то трябва напълно да се преустрои. Това не е невъзможно, но е твърде трудно.
    Добре, какво Ти предлагаш?
    Аз нямам „предложения". Предлагам само наблюде­ния. В този диалог ти ми съобщаваш какъв е новият из­бор, който искате да направите, а аз предлагам наблю­дения за начина, по който бихте могли да осъществите това. Какъв е вашият нов избор във връзва с отноше­нията между хората и нациите на планетата?
    Ще използвам Твоите думи. Що се отнася до мен, аз бих избрал за всички нас „да постигнем любов и грижа за цялото човечество".
    При такъв избор моето наблюдение е, че онова, което може да бъде полезно, е да се формира нова све­товна политическа общност, в която всяка национал­на държава да има равноправен глас в решаването на световните проблеми и равноправен дял в световни­те ресурси.
    Това няма да стане. Тези, които „имат", никога няма да се откажат от своята суверенна власт, от своите богатства и ресурси за сметка на онези, които „нямат". И ако трябва да бъдем обективни, защо, кое налага да го правят?
    Онова, което е в техен най-висш интерес. Не виждам защо. И не съм сигурен в такова твърдение.
    Ако можете да прибавите към своята национална икономика билиони долари годишно - долари, които да бъдат изразходвани да се нахранят гладните, да се облекат онези, които са в нужда, да се подслонят бедни­те, да се осигурят възрастните, да се осъществи едно по-добро здравеопазване и да се осигури един достоен стандарт на живот за всички - това няма ли да бъде в полза на най-висшите интереси на твоя народ?
    В Америка има хора, които биха спорили, че това ще бъде помощ за бедните за сметка на богатите и на средния данъкоплатец. Междувременно държавата продължава да се ру­ши, криминалната престъпност продължава да се увеличава, инфлацията ограбва спестяванията на хората, безработица­та става все по-голяма, правителството все по-многочислено, докато в училищата се разпространяват презервативи.
    Звучиш като радиоинформация. Но това са проблемите на много американци.
    Те мислят ограничено. Не разбират, че ако билиони долари годишно, а това значи милиони месечно, стоти­ци и стотици хиляди седмично, нечувано количество пари ежедневно бъдат върнати обратно в икономическата система, вие можете да използвате тези пари, за да нахраните гладните, да облечете онези, които са в нужда, да подслоните бедните, да осигурите възраст­ните и да осигурявате здравеопазване и достойнство за всички..., причините за престъпността ще изчезнат за­винаги. Не разбирате ли, че новите работни места ще ви донесат повече пари, които ще се върнат обратно във вашата икономика? Дори и правителствата ще бъ­дат сведени до по-малоброен състав, защото няма да имат толкова много работа.
    Предполагам, че това е възможно - и все пак не мога да си представя как правителствата ще станат по-малобройни! Но откъде по-точно ще се намерят тези милиони и билиони, за които говориш? Може би от данъци, които ще бъдат на­ложени от Твоето ново световно управление, така ли? Ще се вземат още средства от онези, които са „работили, за да се сдобият с тях", и тези средства ще се дадат на другите, ко­ито „не са стъпили на краката си", а искат да получават?
    Така ли го разбираш?
    Не, но мнозинството от хората биха погледнали по този начин. И на мен ми се ще съвсем справедливо да изложа тех­ния възглед.
    Добре, бих искал да поговоря за това по-късно. В мо­мента искам за малко да се отклоня, но ще се бърна към този проблем.
    Чудесно.
    Запита откъде ще дойдат тези нови парични постъпления. Добре. Не е необходимо те да идват от но­ви данъци, наложени от световната общност (макар и членовете на тази общност, отделните граждани, по собствено желание, водени от едно пробудено съзнание, да са готови доброволно да дават 10% от своя доход за нуждите на обществото като цяло). Те няма да се събират от нови данъци, наложени от местните пра­вителства. Всъщност някои местни правителства ще могат да намалят данъците.
    Всички тези блага ще бъдат резултат на простото преструктуриране на вашия възглед за света, на по-простото прегрупиране на световната политическа конфигурация.
    По какъв начин?
    Парите, които ще спестите от изграждането на системи за национална защита и оръжия за водене на война.
    О, разбирам! Искаш да премахнем въоръжаването!
    Не само вие, а всички по света.
    Но военната система трябва драстично да се редуцира. Вътрешният ред е необходимо да се осигурява. Можете да подсилите местната полиция - нещо, което твърдите, че искате да правите, но всяка година, когато се оформя бюджетът, заявявате, че не може. В същото бреме трябва категорично да се спре да се из­разходват средства за въоръжаване и подготовка за война, нито за отбрана, нито за нападение, свързано с каквото и да било масово унищожение.
    Преди всичко ми се струва, че Твоите цифри далеч надхвър­лят това, което реално може да се спести, ако се направи то­ва. Второ - струва ми се, че никога няма да успееш да убедиш хората да се откажат от своето право на самозащита.
    Нека разгледаме тези цифри. Понастоящем (сега е 25 март 1994, докато пишем тези редове) световните правителства изразходват един трилион долара го­дишно за военни цели. Това означава по един милион до­лара всяка минута по целия свят.
    Народите, които изразходват най-много, биха мог­ли ги да пренасочат средства към другите приорите­ти, за които споменахме, и така по-големите, по-богати нации ще видят, че е в техен интерес да го напра­вят - ако изобщо допуснат, че е възможно. Но по-голе­мите и по-богати нации не могат дори да си предста­вят, че ще бъдат без защита, защото се страхуват от агресията и нападението на народите, които им завиждат и искат да имат онова, което имат те. Два са начините да се преодолее подобна заплаха.
    1. Цялото световно богатство да се разпределя равномерно и световните ресурси да се разпределят между всички народи по света, така че никой да не из­питва нужда да претендира за това, което има други­ят, а всеки да може да живее достойно и да се отърси от страха.
    2. Да се създаде система за разрешаване на различи­ята, която да отхвърли необходимостта от война и дори възможността за война.
    Хората по света сигурно никога няма да направят това.
    Те вече са го направили.
    Наистина ли?
    Да. В момента се извършва огромен експеримент във Вашия свят за установянето на такъв политически ред. Този експеримент се нарича Съединени американски щати.
    За който току-що каза, че търпи жалък провал.
    Да, така е. Има да се измине дълъг път преди експериментът да се нарече успешен. (Както по-рано обещах, ще поговоря за това - за онези подходи, Които не ви позволяват в момента да имате успех.) И все пак, това е най-добрият експеримент, който е познат засега.
    Както е казал Уинстън Чърчъл: „Демокрацията е най-лошата система, като се изключат всички останали."
    Вашата нация е първата, която изгради свободна конфедерация от отделни държави и успешно ги обеди­нява в една свързана цялост, подчинена на общо цент­рално управление.
    Навремето никой от щатите не е бил съгласен на това и всеки се е съпротивлявал, страхувайки се, че може да загуби своята самостоятелна сила и че подо­бен съюз няма да бъде в техен интерес. Полезно е да разберем какво е било положението на отделните ща­ти по онова време.
    Въпреки че те са били свързани в свободна Конфеде­рация, не е имало реално управление на всеки от съеди­нените щати и оттам не е имало сила, която да наложи договора на Конфедерацията, за който отделните щати се били споразумели.
    Щатите провеждали собствена външна политика. Няколко измежду тях сключили лични споразумения за търговия и други въпроси с Франция, Испания, Англия и други страни. Щатите търгували помежду си и макар че договорът на Конфедерацията забранявал това, някои от щатите налагали митнически такси върху стоки, които се внасяли от други щати, също както върху стоките, идващи през океана. Търговците нямали друг изход, освен да плащат на пристанищата, когато искали да купуват или продават стока, тъй като не е има­ло централна власт, макар и да е имало писмено споразуме­ние, забраняващо налагането на подобни мита.
    Отделните щати също са водили войни помежду си. Всеки щат е смятал своята полиция за функционираща армия, а девет щата са имали своя собствена военна флота. „Не ме предизвиквай" би могло да се смята за официалното мото на всеки от щатите в Конфедера­цията. Повече от половината щати дори печатали свои собствени пари (въпреки че Конфедерацията е включвала в споразумението си това като нещо незаконно!).
    Накратко, първоначално щатите, макар и обедине­ни от договора на Конфедерацията, са действали точ­но както независимите държави днес.
    Макар и да виждали, че договорите на Конфедераци­ята (например предоставянето на Конгреса на цялата власт да печатат пари) не се спазват, те упорито отказвали да се подчиняват на една централна власт, ко­ято да им налага спазването на тези договори.
    С течение на времето неколцина прогресивни лиде­ри придобиват влияние. Те убеждават останалите, че може само да се спечели, като се създаде една нова фе­дерация и това ще бъде печалба за всички. Търговците ще спестяват пари и ще увеличават доходите си, тъй като отделните щати няма да нала­гат такси върху стоките.
    Правителствата ще спестяват пари и ще имат повече средства, които да вложат в програми и услуги, които наистина да помагат на народа, защото няма да се изразходват средства за защита на отделните щати един от друг.
    Народът ще има по-голяма сигурност и ще живее в по-голямо благоденствие, когато се обедини, а не бога­то отделните народи враждуват помежду си.
    Така те не само няма да изгубят своята сила, а все­ки щат ще стане още по-силен.
    И разбира се, точно това се е случило.
    Същото би могло да стане със 160 национални държави в света, ако те се обединят в една обединена федерация. Това би означавало край на войната.
    Но как ще се осъществи това? Несъгласията ще продължат да съществуват.
    Това е така, доколкото хората остават съсредоточени върху външните неща. Има само един начин на­истина да се елиминира войната - както и всеки страх и нарушение на мира - това е духовно решение. Ние в момента говорим за геополитически решения.
    Всъщност това, което трябва да се направи, е да се комбинират духовните и геополитическите реше­ния. Духовната истина трябва да се приложи в прак­тическия живот, за да промени нашия ежедневен опит.
    Докато се извърши тази промяна, ще продължава да има несъгласия. Ти си прав. Но няма нужда да има войни, не е задължително да има убийства.
    Има ли войни между Калифорния и Орегон по повод на водното право? Между Мериленд и Вирджиния по по­вод на риболова? Между Уискънзин и Илинойс, Охайо и Масачузетс?
    Не.
    А защо не? Нима те нямат спорове и между тях не възникват различия?
    Предполагам, че с течение на годините са възникнали.
    Това е сигурно, но тези отделни щати доброволно са се споразумели - и това е било просто с доброволно спо­разумение - да съблюдават определени закони и да правят взаимни компромиси по въпроси от общ интерес, докато си запазват правото да съблюдават отделен статут по въпросите, които се отнасят до отделния щат.
    А когато действително възникнат спорове в резул­тат на различни тълкувания на федералния закон или на това, че някой е нарушил този закон, проблемът се вна­ся в съда..., на който трябва да се дава пълна власт (т. е. властта му се дава от щатите) да разреши конфликта.
    Ако настоящото законодателство не дава възможност проблемът да получи удовлетворяващо решение в съда, щатите и техният народ изпращат свои пред­ставители пред централното управление, за да се нап­рави опит да са споразумеят за нови закони, които да дадат по-блогоприятни обстоятелства за постигане на разумен Компромис. По този начин функционира ва­шата федерация. Със система от закони и система от съдилища, овластени да тълкуват тези закони, както и полицейска система, която може да налага решенията на законите.
   Въпреки че никой не би се наел да твърди, че систе­мата ви не се нуждае от усъвършенстване, това е все пак политически съюз, който функционира повече от 200 години!
    Не може да има съмнение, че същият модел ще се ока­же функционален по отношение на националните държави.
    Щом нещата са толкова прости, то защо хората не са се опитали да ги въведат на практика?
    Съществуват такива опити. Лигата на народите е била един такъв първоначален опит. Обединените нации е последният.
    Едната се е провалила, а другата има минимален ефект, защото, както тринадесетте щата на първоначалната Американска Конфедерация, членовете на наци­оналните държави (по-специално най-силните измежду тях) се страхуват, че могат повече да загубят, отколкото да спечелят от едно такова преструктуриране.
    Това е така, защото „силните на деня" се интересу­ват много повече от това да запазят своята власт, отколкото от подобряване на живота на всички хора. Оне­зи, които „имат", знаят, че такава световна федерация неизбежно ще даде повече облаги на онези, които „ня­мат" - ала „имащите" са убедени, че това ще стане за тяхна сметка... А те не са готови да се разделят с нищо.
    Нима този техен страх не е оправдан? Нима не трябва да пазиш онова, за което дълго си се борил?
    Първо, не е задължително необходимо, за да се да­дат повече средства на онези, които са жадни и гладни и живеят без покрив, непременно тези средства да се отнемат от хората, които живеят в изобилие.
    Както вече посочих, всичко, което е нужно, е да се вземат тези един трилион долара годишно, които се харчат в света за военни цели и да се пренасочат за ху­манитарни цели. Тогава проблемът ще бъде решен, без да се изразходва дори и едно допълнително пени, нито да се пренасочва от богатството на имащите.
    (Разбира се, може да се спори, че тези международни конгломерати, чиито печалби се извличат от война­та и средствата за въоръжаване, ще бъдат „губещи" - както техните работници, така и всички, чието бо­гатство се извлича от съзнанието за противоречие, съществуващо в света - но може би техният източник на богатства е неправилно разбран. Ако човек зави­си от това останалият свят да живее в противоре­чия, за да може самият той да оцелява, може би тази за­висимост обяснява защо светът се противопоставя на всеки опит да се създаде структура, Която да доведе до траен мир.)
    Що се отнася до втората част на въпроса, да жела­еш да съхраниш онова, за което си се борил да придоби­еш като човек и като нация, не е неразумно, ако изхождаш от съзнанието на Външния Свят.
    Какво?
    Ако смяташ, че най-голямото щастие в живота можеш да получиш от преживяване във Външния Свят - тоест във физическия свят извън теб самия - ти никога няма да поискаш да се откажеш дори и от най-малката частица от онова, което си натрупал като човек или като народ и което смяташ, че ще те направи щастлив.
    И докато онези, които „нямат", смятат, че нещас­тието им е свързано с липсата на материални неща, те също ще бъдат хванати в този капан. Те постоянно ще искат да имат онова, което имате вие, докато вие пък постоянно ще отказвате да го споделите с тях.
    Тъкмо затова казах по-рано, че има един начин истински да се изключи войната и всяко преживяване на страх и липса на мир. Но това решение е духовно.
    В крайна сметка всеки геополитически проблем съ­що както и всеки личен проблем се свежда до духовен проблем. Животът като цяло е духовен и затова всички житейски проблеми имат духовна основа - и духовно решение.
    Войните на вашата планета възникват затова, за­щото някой претендира за нещо, притежавано от друг. Това става причина за действия на една страна, които са нежелани за друга.
    Всеки конфликт възниква от неправомерно желание.
    Единствено възможният мир в целия свят, на който може човек да се уповава, това е Вътрешният Мир.
    Нека всеки човек да намери своя вътрешен мир когато откриете своя вътрешен мир, вие ще успеете да намерите мир в света.
    Това означава просто, че няма да изпитвате повече нужда от неща във Външния Свят. „Да не изпитвате нужда, е огромна свобода". Тя ви освобождава първо от страха: страха, че съществува нещо, което няма да имате; че съществува нещо, което ще загубите; стра­ха, че без определено нещо няма да бъдете щастливи.
    Второ, „да не изпитвате нужда", ви освобождава от гнева. Гневът е изява на страх. Когато няма от какво да се страхувате, вие няма на какво да се гневите.
    Няма да изпитвате гняв, когато не получавате каквото искате, защото Желанието ще бъде само предпо­читание, не необходимост. Няма да изпитвате страх, свързан с възможността да не го получите. Оттук ня­ма да изпитвате и гняв.
   Вие няма да изпитвате гняв, когато виждате, че другите хора не удовлетворяват вашите очаквания, защото няма да имате нужда те да удовлетворяват определени неща. Оттам няма да изпитвате и гняв.
    Няма да изпитвате гняв, когато някой не се държи добре с вас, защото за вас няма да бъде потребност той да се държи добре. Няма да изпитвате гняв, кога­то някой не ви обича, защото няма да се нуждаете от неговата любов. Няма да изпитвате гняв, когато някой е жесток, когато би ранява, когато се опитва да ви навреди, защото няма да се нуждаете от това той да се държи по друг начин и ще сте съвсем наясно, че с ни­що не може да ви навреди.
    Няма да изпитвате гняв, дори когато някой се опитва да ви отнеме живота, защото няма да се стра­хувате от смъртта.
    Когато страхът се отнеме от вас, всичко друго ще може да ви се отнеме, а вие няма да изпитвате гняв.
    Вие дълбоко интуитивно знаете, че всичко, което сте създали, може отново да се създаде, и още по-важно, няма значение.
    Когато намерите Вътрешен Мир, ничие присъствие, нито отсъствие на човек или място, или пък нещо дру­го, нито на условия, ситуации или обстоятелства може да бъде Творецът на вашето състояние на духа, нито причина за начина, по Който преживявате битието си.
    Това не означава, че отхвърляте всичко, свързано с тялото. Съвсем не. Вие преживявате в пълнота свое­то тяло и всички наслади, свързани с него, както никога преди.
    Ала вие ще отделяте внимание на тялото си доброволно, а не задължително. Преживяването на физически усещания ще става по ваш избор, а не защото е необ­ходимо, за да се чувствате щастливи или да оправдае­те своята тъга.
    Тази проста промяна - да се обърнете, за да намери­те вътрешния си мир - може, ако бъде осъществена от всеки един човек, да сложи край на войната, да пре­махне противоречията и конфликтите, да предотвра­ти всяка неправда и да доведе до вечен мир на света.
    Не е необходима никаква друга формула, нито е възможна.
    Световният мир е личен проблем!
    Онова, което е необходимо, не е промяна в обстоятелствата, а промяна на съзнанието.
    Как да намерим вътрешен мир, когато сме гладни? Как да намерим ведрина и спокойствие, когато изпитваме жажда? Как да останем спокойни, когато сме мокри, когато ни е сту­дено, когато нямаме покрив над главата си? Как да не се под­дадем на гнева, когато роднините ни умират заради някаква нелепост?
    Ти говориш твърде поетично, но може ли поезията да се приложи на практика? Нима може тя да каже нещо на онази майка в Етиопия, която наблюдава изнуреното си дете как умира от глад за една филия хляб? На онзи мъж к Централна Америка, който чувства как куршумът разкъсва тялото му, защото се е опитал да спре армия, която завзема селото му? И какво може да каже твоята поезия на онази жена в Бруклин, която е била осем пъти изнасилена от някаква тайфа? Или на шестчленно ирландско семейство, взривено от терористка бомба, оставена в църквата в неделя сутрин?
    Трудно е дори да се слуша за всичко това, но казвам ти: съществува съвършенство във всичко. Стреми се да виждаш съвършенството. Това е промяната, за която говорим.
    Нямай никакви нужди. Желай всичко. Избери онова, което ти се предлага.
    Преживей своите чувства. Изплачи своите сълзи. Смей се, когато ти се смее. Уважавай своята истина. Но когато се изчерпят чувствата, тогава се смълчи и знай, че Аз съм Бог.
    С други думи, дори и в най-голямата трагедия, не­дей да губиш от поглед величието на цялостния про­цес, дори когато умираш с куршум в гърдите, дори ко­гато си жертва на насилие.
    Сега това изглежда нещо невъзможно, но когато се доближиш до Божественото съзнание, ще можеш да го направиш.
    Разбира се, нищо не те задължава, това зависи от начина, по който желаеш да преживееш момента.
    В момент на голяма трагедия, предизвикателството е да успокоиш съзнанието си и да потънеш дълбоко в своята душа.
    Това може да стане автоматично, когато престанеш да държиш под контрол душата си.
    Разговарял ли някога с човек, който случайно е по­летял с колата си надолу от някой мост или се е озовал пред дулото на пушка? Или е бил на път да се удави? Такива хора много често разказват, че времето странно се забавя и че те са били завладени от странно спокойствие, че не са изпитвали никакъв страх.
    „Нямай страх, защото Аз съм с теб". Това може да каже поезията на човек, изправен пред трагедия. В най-мрачния ти час, Аз ще бъда твоята светлина. В най-черния момент, Аз ще бъда твоята утеха. В най-труд­ното изпитание, Аз ще бъда твоята сила. Затова вярвай Ми! Защото Аз съм твоят пастир. Няма да изпи­таш нужда. Ще те изведа на зелени пасища, край тихи води ще те изведа.
    Ще възстановя душата ти. По прави пътеки ще те водя в Своето Име. И да, дори и в долината на Смърт­ната сянка да вървиш, няма да се уплашиш от зло; защо­то Аз съм с тебе. Моят Жезъл и Моята тояга, те ще те утешат.
    Приготвям за тебе трапеза в присъствието на неприятелите ти. Ще помажа с миро главата ти. Ча­шата ти ще прелее.
    Наистина, благост и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ти ще живееш завинаги в Моя дом и в Моето сърце.

12.


    Тези думи са просто Великолепни. Това, което казваш, е прекрасно. Иска ми се целият свят да го чуе, да го разбере, да му повярва.
    Тази книга ще спомогне за това. Ти самият спома­гаш. По този начин изпълняваш своята роля, даваш своя дял в издигането на Колективното Съзнание. Това трябва да правят всички.
    Да.
    А сега можем ли да преминем към друга тема? Струва ми се, че е важно да поговорим за онова отношение - за онази представа - която, както вече каза, трябва да получи справедливо разяснение.
    Имам предвид мнението, което се поддържа от мнозина, че бедните са получили достатъчно, че ние трябва да спрем да облагаме с данъци богатите - да ги наказваме, че са рабо­тили усилено и че „са се справили" - за да даваме още повече на бедните.
    Тези хора са убедени, че бедните са такива главно поради собствения си избор, мнозина дори не са се опитали да се измъкнат от своето положение. Те предпочитат да смучат правителството, вместо да поемат отговорност за самите себе си.
    Много са хората, които вярват, че преразпределението на богатствата - равномерното им разпределение - е социалистическо зло. Те цитират Комунистическия манифест -„от всекиго според способностите, на всекиго според пот­ребностите" - като свидетелство за сатанинския произход на идеята за гарантиране на основно човешко достойнство на всички чрез усилията на всекиго.
    Те вярват в девиза „всеки за себе си". Ако някой им каже, че тази представа е студена и безсърдечна, те се скриват зад твърдението, че възможности са дадени на всички по равно и заявяват, че никой не е поставен по рождение в неравноправ­но положение, а щом те са могли „да се справят", значи, че всеки може да го направи - и ако някои не успяват, то е по „тяхна вина".
    Сам разбираш, че това е твърде горделива мисъл, която има за свой корен неблагодарността.
   Да. А Ти какво мислиш?
    Аз не съдя. Това е мисъл като мисъл. Тук от значение е само един въпрос, който се отнася и до всяка друга мисъл. Дали това мнение ти помага да разкриеш Истинската Си Същност и Исканата от Теб Същност? Това е въпросът, който хората трябва да си зада­дат, когато оформят възгледа си за света - дали даде­на мисъл служи на техния истински Аз.
    Моето наблюдение е следното: Съществуват хора - всъщност цели групи от хора - които по рождение са поставени в неравноправно положение - това е оче­видно вярно.
    Вярно е също така, че от едно високо метафизическо равнище никой не е в „неравноправно положение", за­щото всяка душа сама си задава точните условия, хора и събития, които са и необходими, за да осъществи онова, което желае.
    Ти избираш всичко - своите родители, страната, където да се родиш, всички обстоятелства, свързани с твоето превъплъщение.
    По същия начин през всички дни на своя живот ти продължаваш да избираш и да създаваш хората, събити­ята и обстоятелствата, предназначени да ти дадат точните, правилни, верни и съвършени възможности, които желаеш от настоящето, за да познаеш истинската си същност.
    С други думи, никой „не е в неравноправно положение" относно това, което душата се стреми да осъ­ществи. Така например душата може да пожелае да ра­боти с едно осакатено тяло или в репресивно общест­во, или в условията на огромни политически или икономически ограничения, което да й създаде условията, не­обходими да осъществи целите, които си е поставила.
    И така, свидетели сме, че хората наистина са пос­тавени в „неравноправно положение" във физическия смисъл, но то създава необходимите и съвършени усло­вия в метафизически смисъл.
    Какво означава това в практически план? Трябва ли да по­магаме на хората в „неравностойно положение", или да си да­дем сметка, че в действителност те са точно в положението, което им е нужно, и това им позволява да „отработят своята карма"?
    Това е много добър и много важен въпрос.
    Запомни, че всичко, което мислиш, говориш и вър­шиш, отразява твоя избор по отношение на самия се­бе си; изявява Кой Си Ти; то е творческо действие, в което решаваш кой Желаеш да Бъдеш. Връщам се пос­тоянно към това, защото то е единственият смисъл тук на земята; то е твоята цел. Нищо друго не същес­твува, няма друго предназначение за душата. Ти се стремиш да бъдеш и да преживееш Истинския си Аз - и да го сътвориш. Ти сътворяваш себе си наново всяка минута на Настоящия момент.
    В този контекст, когато срещнеш човек, който изглежда в неравноправно положение в относителните условия на този свят, първият въпрос, който трябва да си зададеш, е: Кой Съм Аз и Какво избирам да Бъда по отношение на този човек?
    С други думи, първият въпрос, когато се срещнеш с когото и да било,в каквито и да било обстоятелства, трябва винаги да бъде: Какво е моето място в тази си­туация?
    Разбираш ли ме? Първият ти въпрос трябва да бъ­де: какво е моето място тук? А не какво е мястото на другия човек в тази ситуация?
    Това е едно от най-забележителните прозрения за човеш­ките отношения, на които съм се натъквал. Освен това противоречи на всичко, на което съм бил учен до момента.
    Зная. Но причината взаимоотношенията ти да бъ­дат в такъв хаос е, че ти винаги си се опитвал да преценяваш какво иска другият и какво искат другите -вместо онова, което ти самият искаш наистина. Пос­ле трябва да решаваш дали можеш да отвърнеш на техните очаквания. При това ето как решаваш: реша­ваш, съобразявайки се с това какво можеш да получиш от тях. Ако прецениш, че нищо не можеш да получиш, основната ти причина да им дадеш каквото и да било отпада, така че ти рядко го правиш. Ако от друга страна, прецениш, че има какво да искаш и да получиш от тях, тогава се намесва твоят модел за оцеляване и ти се опитваш да удовлетвориш техните очаквания.
    А после съжаляваш, особено когато другият не от­говори на собствените ти очаквания.
    В тази игра на търговия ти установяваш много дели­катен баланс. Ти ще удовлетвориш моите нужди - аз ще удовлетворя твоите.
    И все пак, смисълът на всички човешки взаимоотно­шения - на взаимоотношенията между народите, как­то и на взаимоотношенията между отделните инди­види - няма нищо общо с това. Смисълът на вашите Свещени Взаимоотношения с всеки отделен човек, място или обект не е да разберете какво те Желаят, а какво ти изискваш в настоящия момент, за да израст­ваш, за да бъдеш онзи, Който Искаш Да Бъдеш.
    Затова и Аз съм създал Взаимоотношенията. Ако те нямаха предназначението, за което говоря, всички щяха да изпаднат във вакуум, в празнота, във Вечната Всеобщност, откъдето сте произлезли.
    Но в тази Всеобщност вие просто сте и не можете да преживеете своето „осъзнаване" като нещо конкрет­но, защото в тази Всеобщност няма нищо, което да бъде твое отрицание.
    Затова съм създал начин, по който ти можеш да пресътворяваш себе си и да познаваш Кой Си от опит. Пос­тигнал съм това като съм ти предоставил следното:
    1. Относителност - система, в която твоето съ­ществуване се определя в съотношение с нещо друго.
    2. Забрава - процес, при който ти доброволно се потапяш в пълна амнезия, така че да не знаеш, че отно­сителността е само трик и че ти самият си Всичко.
    3. Съзнание - състояние на Битието, при което ти се развиваш, докато постигнеш пълно осъзнаване и бъдеш и се слееш с Истинския и Жив Бог, сътворявайки и преживявайки своята собствена реалност, като разгръщаш и опознаваш тази реалност, променяш и пресъздаваш реалността, така че все повече да разширяваш границите на съзнанието си, докато постигнеш безграничност.
    В тази парадигма Съзнанието е всичко.
    Съзнанието - онова, което истински осъзнаваш - е основа на цялата истина, оттам и на всяка истинска духовност.
    Но какъв е смисълът на Всичко? Първо Ти ни караш да заб­равим Кои Сме, така че да можем да си припомним Кои Сме?
    Не съвсем, така че да можете да пресьтворите Кои Сте и Кои Искате да Бъдете.
    Това означава Бог е Бог. Това означава Аз да бъда Аз, чрез вас!
    Това е смисълът на целия живот.
    Посредством теб Аз преживявам Кой Съм и Какъв Съм.
    Без теб Аз бих могъл да зная това, но не да го преживея.
    Познанието и преживяването са две различни неща. Избрал съм да преживявам Себе Си непрекъснато. И го правя наистина, посредством теб.
    Струва ми се, че се отклонихме твърде много от първо­началния въпрос.
    Да наистина. Трудно е да ограничиш Бог до една те­ма. Аз имам известна склонност да се разгръщам по-нашироко.
    Да се опитаме да се върнем към темата.
    О, да, как да се отнасяме към неуспелите в Живота.
    Първо: трябва да решиш Кой Си и Какъв Си по от­ношение на тях.
    Второ: ако решиш, че искаш да преживееш себе си като човек, който дава Подкрепа, Помощ, да преживееш себе си като Любов и Състрадание, както и Грижа, тогава трябва да видиш как най-добре можеш да осъществиш това.
    Обърни внимание, че твоята способност да бъдеш това няма нищо общо с другите, с това, което те са или вършат.
    Понякога най-добрият начин да обичаш някого и най-добрата помощ, която можеш да му дадеш, е да го оставиш сам или да му вдъхнеш сили сам да си помогне.
    Както на коктейл най-добре е да оставиш хората сами да си вземат, каквото желаят.
    Помни, че най-голямата помощ, която можеш да да­деш на един човек, е да го пробудиш, да му напомниш Кой е Той в действителност. Има много начини да стане това. Понякога е нужна малко помощ, понякога подтик, понякога тласък... А понякога просто трябва да решиш да оставиш хората да вървят по своя път, без намеса от твоя страна. (Всички родители знаят за този избор и ежедневно страдат от него.)
   Онова, което е нужно да правиш за хората с неблагополучна съдба, е да ги накараш да се о-сьзнаят. Тоест, да придобият Ново Съзнание за себе си.
    Ти също трябва да придобиеш Ново Съзнание за тях, защото ако гледаш на тях като на хора, които са се провалили, те наистина ще се провалят.
    Големият дар, който дава Иисус на всекиго, е да го види такъв, какъвто е наистина.
    Той не се е съобразявал с привидностите. Отказвал е да вярва онова, което хората са вярвали за себе си. Той винаги е имал една по-висша мисъл и винаги е приканвал и другите да се придържат към нея.
    Отнасял се е с уважение към избора на другите. Не е изисквал от тях да приемат Неговата по-висша идея. Просто е отправял една покана.
    Отнасял се е с любов към хората - и ако те са пред­почитали да гледат на себе си като на Създания, нуждаещи се от помощ, Той не ги е отхвърлял за този погре­шен избор, а им е позволявал да обичат своята Реалност - и с любов ги е подкрепял да реализират своя избор.
    Защото Иисус знаеше, че за някои хора най-прекият път към това, Което Са, е пътят през Онова, Което Не Сал
    Той не е определял този път като несъвършен, не го е заклеймявал. По-скоро е разглеждал и него като „съвър­шен" - и е подкрепял всеки да бъде това, което желае.
    Затова и всеки, който се е обръщал (съм Иисус за по­мощ, е получавал помощ.
   Той не е отказал подкрепа никому - но се е грижил помощта Му истински да подкрепи честното Желание на всеки човек.
    Когато хората искрено са се стремили към прос­ветление и честно са изразявали готовност да преми­нат на следващо ниво на съзнание, Иисус им е давал си­ла, кураж, мъдрост да го постигнат. Давал им е Себе Си за пример и, то с право, и е окуражавал хората, ако не могат да направят друго, то да имат вяра в Него. Той никога не би ги подвел.
    Мнозина са възложили вярата си на Него. И до ден днешен Той помага на Всички, които призовават Него­вото име, защото е посветил Себе Си на пробуждането на онези, които търсят да постигнат пълнота на съзнанието и на Живота в Мен.
    В същото време Христос е бил милостив към онези, ко­ито не са търсили просветление. Той отхвърля гордост­та и също, както своя Отец небесен, никого не съди.
    Представата, идеята на Христос за Съвършена Лю­бов е била да даде на всички хора точно помощта, коя­то търсят, след като им каже каква помощ могат да получат.
   Той никога не е отказвал помощ никому, а още по-малко пък би го направил, поради мисълта, че „Каквото си надробил, това ще сърбаш".
    Иисус знаеше, че ако даде на хората помощта, коя­то те очакват, а не помощта, която Той иска, Той им вдъхва сила на онова ниво, на което са готови получат сила.
    Такъв е подходът на всички велики учители. На оне­зи, които са идвали на земята в миналото и на онези, които работят на нея сега.
    Чувствам се объркан. Кога може да се получи така, че по­мощта, която предлагаш, да не бъде в полза на човека? Кога тази помощ може да попречи на неговото израстване, а не да спомогне?
    Когато предлагаш помощ, която създава непрекъсната зависимост, а не бързо освобождаване от зависи­мост.
    Когато в името на милосърдието позволиш на един човек да започне да разчита на теб, вместо да разчита на себе си.
    Това не е милосърдие, това е принуда. Ти имаш сила да го поставиш в зависимост. Защото този вид помощ всъщност ограбва силата на човека. Разграничението може в някои случаи да бъде деликатно и ти дори да не си даваш сметка, че ограбваш енергията му. Вярваш, че правиш най-доброто, което можеш, за да помогнеш на друг човек... Но бъди бдителен да не би просто да тър­сиш да утвърдиш собствената си гордост. Защото в степента, в която допускаш един човек да те счита отговорен за себе си, в същата степен ти го допускаш да ти даде власт. Това, разбира се, може да те накара да се възгордееш.
    Въпреки това, тъкмо този вид помощ е съблазън за слабите.
    Целта е да се помогне на слабите да станат силни, а не да се оставят слабите да станат още по-слаби.
    Това е проблемът на много от правителствените програми за помощ, защото те спомагат за второто, а не за първото. Правителствените програми са такива, че непрестанно да гарантират потребност от още и още подобни програми. Тяхната цел е да оправда­ват собственото си съществуване, а не да помагат на онези, за които са предназначени.
    Ако имаше определени граници на правителствена­та помощ, хората щяха да бъдат подкрепяни тогава, когато истински се нуждаят от помощ, но нямаше да се поставят в зависимост от тази помощ, започвайки да разчитат на нея вместо на себе си.
    Правителствата разбират, че помощта означава власт, затова те осигуряват помощ на колкото може повече хора, защото на колкото повече помогнат, толкова повече подкрепят даденото правителство.
    Когото правителството подкрепя, той подкрепя прави­телството.
    Значи, не трябва да има преразпределение на благата. Из­лиза, че Комунистическият манифест е наистина сатанинска работа.
    Разбира се, че няма сатана, но аз съм наясно имаш предвид.
    Идеята, която е заложена в твърдението „От всекиго според способностите, на всекиго според потреб­ностите" - в нея няма нищо лошо, тя е красива. Това е просто друг начин да се каже, че ти подкрепяш своя брат. Приложението на тази красива идея може да се превърне в нещо грозно.
    Споделянето трябва да бъде начин на живот, а не закон, наложен от правителството. Споделянето трябва да бъде доброволно, а не насилствено.
    Но ето че стигаме до този проблем отново. В най-добрия случай правителството е народът и неговите програми са просто механизми, чрез които хората споделят помежду си един „начин на живот". И аз съм готов да споря, че хората колективно чрез политическите системи избират този на­чин на действие, защото са стигнали до извода и историята го показва, че „онези, които имат" не са готови да разпреде­лят благата с „онези, които нямат".
    Руският селянин би могъл спокойно да си чака, докато адът се вледени, ако се е надявал руските благородници доб­роволно да споделят богатството си с него. А това богатс­тво обикновено е било спечелвано и трупано вследствие на тежката работа на селяните. Те са получавали само толкова, колкото да не умрат от глад, Като „стимул" да продължават да обработват земята на онези, които са я владеели. Какво повече може да се каже за отношенията на зависи­мост! Това уреждане на отношенията е било толкова експлоататорско и основано на принципа „ще ти дам, само ако ми дадеш", че дори и най-циничното правителство не би могло да го измисли!
    Тъкмо срещу този цинизъм са въстанали руските селяни. Идеята за правителство, което да се отнася към всички хо­ра като равноправни, е била родена от безизходицата на на­рода, който е бил наясно, че имащите никога няма да дадат по своя собствена воля на нямащите.
    Както, когато Мария Антоанета Казала по отношение на гладуващите народни маси, които крещели в своите дрипи под прозорците й, докато тя се изтягала в позлатената си и обсипана със скъпоценни камъни вана и дъвчела чуждоземско грозде: „Нека ядат пасти!"
    Това е отношението, срещу което въстават угнетените. Това положение поражда революциите и създава правителст­ва, основани на насилие. Правителства, които вземат от бо­гатите, за да дадат на бедните, се наричат диктаторски, до­като правителствата, които нищо не правят, когато бога­тите експлоатират бедните, са всъщност потиснически и репресивни.
    Попитайте селяните от Мексико дори и днес. Говори се, че 20 или 30 семейства - богатият и властен елит - буквал­но управляват Мексико (защото всъщност го владеят!), до­като 20-30 милиона живеят в пълна мизерия. Затова и селя­ните през 1993-94 година вдигнали бунт с намерението да принудят правителството на елита да осъзнае, че е длъжно да подпомага хората в техния стремете да си осигурят живот, поне отчасти достоен. Съществува разлика между пра­вителствата на елита и правителствата „от народа и в името на народа".
    Нима народните правителства не са създадени от разгневени хора, разочаровани от дълбокия егоизъм на човешката природа? Не са ли правителствените програми изградени, за да излекуват човека, който няма волята сам да намери лекар­ство за себе си? Не е ли това началото на едни по-справедливи закони, на определен статут за детския труд, на програ­ми, които да подпомагат самотните майки?
    Не са ли правителствените програми за социално осигуря­ване опит да се даде на възрастните хора нещо, което собс­твените им семейства не искат да им осигурят?
    Имаме ли право да изпитваме омраза към всякакъв прави­телствен контрол, когато ни липсва волята да направим каквото и да било, което не сме длъжни да правим, при липса­та на такъв контрол.
    Чувал съм, че някои миньори във въгледобивните мини са работили при ужасяващи условия, преди правителството да поиска от богатите собственици да подобрят условията в мините. Защо собствениците не са го направили сами? Защо­то така щяха да съкратят с нещо своите печалби! Богатите не са се интересували колко бедни умират в необезопасените мини, за да им осигурят все по-нарастващи доходи.
    Работодателите заплащали робски заплати на начинае­щите работници, преди правителството да наложи минимал­на работна заплата. Онези, които обичат да си спомнят за „добрите стари времена", казват: „И какво от това? Нали са осигурявали работа"? И кой в крайна сметка е поемал целият риск? Работникът ли? Не! Онзи, който е инвестирал, собсвеникът поема всички рискове! Затова и на него се полага най-голямо възнаграждение!"
    Комунисти са били наричани всички, които са били на мне­ние, че собствениците трябва да зачитат достойнството на работниците. Социалисти са били наричани всички, които са се застъпвали за това, че на човек не бива да се отказва квартира и работа само заради цвета на кожата му.
    Всеки, който е смятал, че на жената не бива да се отказва възможност да работи и да се издига в кариерата, само защо­то е жена, е наричан радикален феминист. И когато определе­ни правителства чрез своите избрани представители предпри­емат мерки, за да решават проблемите, които хората с власт в обществото упорито отказват сами да решат, тези прави­телства се наричат диктаторски! (Никога, разбира се, от хо­рата на които се опитват да помогнат. Само от онези, кои­то са отказвали самите те да дадат своята помощ.)
    Това не е никъде толкова очевидно, колкото в здравеопаз­ването. През 1992г. един американски президент и съпругата му повдигнаха въпроса, че не е справедливо и не е редно мили­они американци да нямат достъп до превантивно здравеопаз­ване. Тази идея породи дебат по повод здравеопазването, кой­то хвърли в спорове и противоречия дори медиците и застра­хователните Компании.
    Реалният въпрос не е чие решение е по-добро - планът, предлаган от администрацията, или планът, предлаган от частните компании. Реалният въпрос е : Защо частните компании не са предложили тяхно собствено решение много от­давна
    Ще Ти кажа защо. Защото не им се е налагало, никой не се е оплаквал и Компаниите са се ръководели само от своите пе­чалби.
    Печалби, печалби, печалби.
    Ето защо аз мисля така: Можем да крещим и викаме, и да се оплакваме колкото си искаме. Голата истина е, че прави­телствата дават решения тогава, когато частният сектор не ги дава.
    Може също така да се говори, че правителствата вървят срещу интересите на народа. Но доколкото народът контро­лира правителството - както е до голяма степен в Съедине­ните щати - правителството ще продължи да изисква и пос­тановява лечения за социалните язви, защото множеството от хората не са богатите и властимащите и те могат по правов път да изискват онова, което обществото не е склонно да им даде доброволно.
   Единствено в страни, където мнозинството от хората не контролира правителството, правителството не върши нищо за преодоляване на несправедливостите.
    Оттук и въпросът кога правителството превишава сво­ите права и кога не ги упражнява достатъчно? И по какъв на­чин може да се установи необходимото равновесие?
    О! Никога не съм те чувал да говориш по този на­чин! Досега не беше взимал думата за толкова дълго в никоя от двете книги.
    Нали обеща, че тази книга ще разгледа някои от по-голе­мите и глобални проблеми, пред които е изправен човешкият род. Струва ми се, че засегнах един много важен проблем.
    Да, при това много красноречиво. В продължение на стотици години всички, от Тойнби до Джеферсън и Маркс, са се опитвали да дадат своето разрешение на този проблем.
    Добре, а Твоето решение какво е?
    Тук трябва да се върнем малко назад към едни по-стари основи.
    Добре, може би ми е нужно да чуя повторно някои неща.
    Да започнем тогава с факта, че аз нямам „решение". И това е така, защото не гледам на това като на нещо проблематично. То е такова, каквото е и аз нямам никакви предпочитания във връзва с него. Тук само описвам онова, което може да се наблюдава и всеки с прос­то око да види.
    Добре, Ти нямаш решение, нито имаш някакви предпочи­тания, а можеш ли да ми предложиш наблюдение?
    Моето наблюдение е, че на света все още му пред­стои да намери такава система на управление, която да представи пълно решение на този проблем - макар че правителството на Съединените щати е близко до такова решение.
    Трудността се състои в това, че доброто и спра­ведливостта са проблеми на нравствеността, а не на политиката.
    Правителството е човешки опит да постанови доброто и да осигури справедливостта, но едно е мяс­тото, където се поражда доброто, и това е човешкото сърце. Едно е мястото, където се разбира справед­ливостта, и това е човешкият разум. Едно е мястото, където любовта може истински да се преживее, и това в човешката душа. Защото човешката душа е любов.
    Не може със закон да се постанови нравственост­та. Не може да се прокара закон, който да ви задължи да се обичате.
    Тук отново се връщаме до същото, за което говорих­ме и преди. Въртим се в кръг, но обсъждането на тези въпроси е полезно, затова е добре да продължим. Дори и когато разглеждаме една и съща тема два-три пъти, пак е добре. Тук се опитваме да стигнем до дъното на проб­лема, да видим по какъв начин го поставяме засега.
    Добре, тогава ще задам още веднъж въпроса, който съм задавал и преди: Не са ли всички закони просто опит на човека да узакони своите нравствени разбирания, своите нравствени представи? Не е ли „законодателството" общо съгласие за това кое е „добро" и кое е „зло"?
    Да. И определени граждански закони - правила и ре­гулации - са необходими във вашето примитивно об­щество. (Разбираш, че в непримитивните общества подобни закони не са необходими. Всички същества там носят закона в себе си.) Във вашето общество вие не сте се изправили пред едни от най-елементарните въпроси. Трябва ли да спрете на ъгъла, преди да прекосите улицата? Трябва ли да продавате и купувате, сьблюдавайки определени норми? Съществуват ли някои ограничения във вашето поведение един спрямо друг?
    Но дори и тези основни закони - забраняващи убийството, разрушението, измамата и дори пресича­нето на червена светлина - не трябва да бъдат пот­ребни и няма да бъдат потребни, ако всички хора навсякъде просто следват Законите на Любовта.
    С други думи - Законът на Бога.
    Необходимо е развитие на съзнанието, а не развитие на правителството.
    Искаш да кажеш, че ако следваме десетте Божи заповеди, всичко ще бъде наред!
    Няма такова нещо като десет Божи заповеди. (Виж Първа книга в подробно разглеждане на този проблем.) Божият Закон Не Е Закон. Това е нещо, Което вие не можете да разберете.
    Аз нищо не изисквам.
    Мнозина хора не могат да повярват в това последно твърдение.
    Ще трябва да прочетат първа книга. Тя много под­робно обяснява това.
    Това ли е, което предлагаш на света - пълна анархия?
    Аз нищо не предлагам. Само излагам наблюдение за онова, което е полезно. Казвам ти само онова, което съм установил от наблюдения. И не моето наблюдение показва, че анархията не е полезна. Анархията е липса на смисъл, на управление, правила, регулация и ограничения от всякакъв вид. Такава организация на обществото може да се осъществи на практика само с напреднали същества, които по мое наблюдение хората още не са.
    Така че необходимо е известно ниво на управление, докато човешкият род еволюира до степен, когато естествено ще прави това, което е естествено правилно.
    Междувременно, разумно е от ваша страна да си организирате управлението. Аргументите, които току-що приведе, са очевидни и неопровержими. Хората често не правят онова, което „е редно", ако бъдат ос­тавени сами да се управляват.
    Реалният въпрос не е защо правителството налага толкова закони и регулации над хората, а защо това се налага да се прави.
    Отговорът трябва да се търси в Съзнанието на Разделение.
    Фактът, че се Възприемаме разделени един от друг.
    Да.
    Но ако не сме разделени, това означава, че сме едно цяло. А не означава ли това, че сме отговорни един за друг?
    Но не ни ли лишава това от самостоятелност, от сила­та да постигаме своята индивидуална мощ? Ако аз съм от­говорен за всички останали, значи че Комунистическият ма­нифест е правилен! „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите"?
    Това, както вече казах, е една много благородна идея, но тя е била лишена от своето благородство, когато е била наложена по най-груб начин. Това е трудността при комунизма, не е идеята, а нейното приложение.
    Някои твърдят, че тази идея е трябвало да бъде наложена, защото тя нарушава основните особености на човешката природа.
    Улучи точно в целта. Онова, което трябва да се промени, са основните закономерности на човешката природа. Там трябва да се избърши главната работа.
    Да се осъществи тази промяна на съзнанието, за която Ти говореше.
    Да.
    Но ето че отново се въртим в кръг. Няма ли едно групово съзнание да лиши отделните индивиди от тяхната енергия и способности?
    Нека да видим. Ако всеки човек на планетата бъде удовлетворен в основните си потребности - ако всички хора могат да живеят с достойнство и да не се бо­рят за елементарно оцеляване - нима това няма да открие за цялото човечество възможност то да се посве­ти на по-благородни стремежи и цели?
    Нима индивидуалното развитие наистина ще бъде потиснато, ако оцеляването на отделния човек бъде гарантирано?
    Трябва ли достойнството на хората да бъде по-жертвано, заради славата на отделния индивид?
    И що за слава може да се постигне, когато това става за сметка на друг?
    Аз съм създал на вашата планета повече от доста­тъчно източници на блага, така че да има за всички. Как е възможно хиляди хора да умират от глад ежегодно? Как е възможно стотици да бъдат бездомни? Милиони да бъдат лишени от елементарно достойнство?
    Помощта, която ще прекрати всичко това, не може да бъде помощ, лишаваща хората от сила.
    Ако вашите заможни хора твърдят, че не искат да помогнат на гладуващите и бездомните, защото не ис­кат да ги лишават от личната им сила, то тези заможни са лицемери, защото никой не може да бъде „истин­ски" добре, ако той е добре, докато другите умират.
    Еволюцията на обществото се измерва по това как се отнася към най-слабите измежду своите представи­тели. Както казах, предизвикателството е да се наме­ри балансът между това да се помага на хората и да не им се вреди.
    А Ти какви насоки можеш да предложиш?
    Основната насока трябва да бъде следната: когато имате колебание, винаги везната трябва да се наклони на страната на милосърдието.
    Проверката за това дали помагате или ранявате, е дали вашите събратя се развиват или изостават в ре­зултат на вашата помощ. Дали сте ги направили да по­раснат, или да се смалят. Дали са по-силни или по-слаби.
    Често се твърди, че ако на хората се даде всичко, те ня­ма да имат желание да работят.
    Но защо да им се налага да работят за елементарно човешко достойнство? Нима няма достатъчно за всич­ки? Защо трябва „да се работи за него"?
    Нима елементарното човешко достойнство не е човешко право на всекиго? Нима не трябва просто така да бъде?
    Ако човек желае повече от тези минимални равнища - повече храна, по-голям дом, по-красиво облекло - той може да потърси начин да постигне тези цели, но нима трябва да се бори за елементарното си оцеляване - на планета, където има повече от достатъчно за всекиго?
    Това е централният въпрос, пред който е изправе­но човечеството.
    Предизвикателството не е в това всички да ста­нат равни, а в това на всеки да бъде гарантирано ос­новното средство за съществуване с достойнство, така че всички да имат шанса да избират какво повече от това желаят да имат.
    Някои твърдят, че хората не се възползват от шанса, който им се дава, дори и когато им бъде предоставен.
    Това е вярно наблюдение и то поставя още един въпрос: на онези, които не се възползват от дадените им възможности, трябва ли да им се даде още един шанс и още един?
    Не.
    Ако аз бях възприел подобно отношение, вие щяхте да изчезнете в ада завинаги.
    Но Аз ти казвам: милостта никога не свършва, лю­бовта никога не спира, търпението никога не се изчер­пва в Божествения свят. Само в света на хората доб­рото бива ограничавано.
    В моето слово доброто е безкрайно.
    Дори и когато не го заслужаваме.
    Вие винаги го заслужавате!
    Дори и когато запращаме в лицето Ти доброто, което си ни сторил, така ли?
    Особено тогава. („Ако те ударят по дясната буза, обърни и лявата. Ако някой поиска да изминеш една ми­ля с него, измини с него две.") Когато ми запращате доб­рото обратно в лицето (което между впрочем човешкият род е вършил спрямо Бога в продължение на хиля­долетия), аз разбирам, че просто сте изпаднали в греш­ка. Не знаете какво е във ваш интерес. Аз съм милос­тив, защото вашата грешка се основава не на зло, а на невежество.
    Но някои хора са по същността си зли. Някои хора са при­родно лоши.
    Кой ти е казал това?
    Знам го от собствен опит.
    Това означава, че не гледаш правилно на нещата. Ка­зах ти преди: никой не върши нищо зло от гледна точка на собствените си представи за света.
    Казано по друг начин, всички вършат най-доброто, което могат в дадения момент.
    Всички действия на хората зависят от знанието, което имат в момента.
    Казвал съм и преди - съзнанието е всичко. Какво е онова, което осъзнаваш? Какво е онова, което знаеш? Но когато хората нападат, нараняват, когато ни вредят, когато дори ни убиват, за да постигнат собствените си цели, това не е ли зло?
    Казвал съм ти и преди: всяка атака, всяко нападение е вик за помощ.
    Никой искрено не желае да нарани никой друг. Оне­зи, които го правят - включително вашето правител­ство между впрочем - вършат това поради криворазб­раната представа, че то е единственият начин да се сдобият с онова, което желаят.
    Непрестанно в тази книга се опитвам да очертавам по-висшето решение на този проблем. Просто недейте да желаете нищо. Имайте предпочитания, но не и нужди.
    Но това е много възвишено състояние на съществу­ване на битието; това е състоянието на Учителите.
    От гледна точка на геополитиката, защо всички за­едно не работите в света, така че основните нужди на всеки един да бъдат задоволени?
    Ние правим това - или поне се опитваме да го правим.
    След всичките тези хиляди години човешка история това ли е всичко, което можеш да кажеш по въпроса?
    Фактът е, че почти не сте се развили, все още действате с примитивния манталитет „всеки сам за себе си".
    Ограбвате земята, изчерпвате нейните ресурси, експлоатирате народа, лишавате от граждански права онези, които изразяват несъгласие с тези ваши дейст­вия и ги наричате „радикали".
    И вършите всичко това от най-егоистични подбу­ди, защото сте установили един начин на Живот, Кой­то не можете да поддържате по друг начин.
    Налага ви се да изсичате милиони акри с дървета ежегодно, защото в противен случай няма да можете да си осигурите неделния вестник. Налага ви се да унищожавате десетки мили защитен озон, който обгръща вашата планета, защото в противен случай няма да имате спрей за коса. Замърсявате реките и потоците, така че те никога няма да могат да се възстановят, защото в противен случай вашите индустрии няма да могат все повече и повече да се разрастват. Експлоатирате най-слабите измежду вас - онези, които не са напреднали, не са достатъчно образовани, не са достатъчно осъзнати, защото без това не бихте могли да живеете на върха на социалната стълбица в нечуван и (ненужен) разкош. И най-сетне, налага ви се да отричате, че вършите всичко това, защото няма да можете да си намерите мира.
    Не можете да намерите в сърцето си онзи закон, по който „да живеете просто, за да оставите и другите да живеят просто". Не искате да признаете тези очевидни истини, имате твърде много. Не можете така лесно да се разделите с него. В крайна сметка нали сте работили упорито, за да ги получите! Няма да се откажете от ни­що! И ако останалата част от човечеството - да не го­ворим за децата на собствените ви деца - трябва да страдат, какво от това? Нали сте направили това, кое­то се изисква от вас да направите, за да оцелеете, „за да се справите" - и те да направят своето! В крайна сметка, всеки е сам за себе си, не е ли така?
    Има ли начин да се излезе от този хаос?
    Да. Трябва ли отново да го повторя? Промяна на съз­нанието.
    Не можете да решите проблемите, които тормо­зят човечеството, с правителствени актове и политически средства. Вече хиляди години се опитвате да правите точно това.
    Промяната трябва да бъде извършена в сърцата на хората.
    Мажеш ли да изразиш с думи каква промяна трябва да се извърши?
    Вече го направих неколкократно.
    Трябва да престанете да гледате на Бога като на разде­лен от вас и на себе си, като на разделени един от друг. Единственото решение е Върховната Истина: нищо не съществува във вселената, което да е откъснато от всичко останало. Всичко е Вътрешно свързано, Взаимно зависимо, в непрестанно Взаимодействие, втъкано в тъканта на целият живот.
    Всички правителства, цялата политика трябва да се основава на тази истина. Всички закони трябва да се коренят в нея.
    Това е бъдещата надежда на човечеството, единс­твената надежда за вашата планета.
    По какъв начин функционира Законът на Любовта, за кой­то говореше преди?
    Любовта дава всичко и не иска нищо.
    Възможно ли е ние, хората, да не изискваме нищо?
    Ако всеки човек отдаде всичко, какво ще ви остане да изисквате? Единствената причина, поради която искате нещо, е защото някой друг го държи и не го дава.
    Престанете да държите нещата за себе си!
    Това не може да се приложи, докато всички не го приложат едновременно.
    Наистина, изисква се глобално съзнание.
    Но как може да се постигне то? Някой трябва да пос­тави началото.
    Тук на теб ти се дава възможност.
    Ти можеш да бъдеш първоизточникьт на това Ново Съзнание.
    Ти можеш да бъдеш вдъхновението.
    Наистина, ти трябва да бъдеш.
    Трябва ли?
    А кой друг?

1  2  3  4  5  6  7  8  9