Защо си създал два пола? Това ли е бил единственият начин, който си могъл да измислиш, за да се възпроизвеждаме? Как да се отнасяме към това невероятно преживяване, каквото е сексуалността?
В никакъв случай не със срам. Нито с чувство на вина, нито със страх.?
Защото срамът не е добродетел, а вината не е благородство, нито страхът е чест.
Нито със сласт, защото сластта не е страст. Не и с отричане, защото отричането не е свобода. Нито с агресия, защото агресията не е желание.
И очевидно не с намерение да упражнявате контрол и да доминирате над другия, защото тези неща нямат нищо общо с Любовта.
Но... може ли сексът да се използва за лично удоволствие? Учудващият отговор е - да, защото „личното удоволствие" е само друга дума за Любов към Себе Си.
Личното удоволствие е придобило лоша слава през годините, което е единствената причина сексьт да се свързва с такова чувство за вина.
Внушавано ви е било, че не трябва да използвате за удоволствие нещо, което би носи толкова голямо удоволствие. Вие виждате това очевидно противоречие, но не знаете какво да правите с изводите! И така, решавате, че ако се чувствате виновни по време и след секса, това донякьде компенсира удоволствието.
Това напомня една прочута певица, която познавате всички и която тук няма да назова. Тя получава милиони долари за своите песни. Коментирайки своя успех и богатството, което й е донесъл, тя каза: „Чувствам се почти виновна, защото толкова много обичам да правя това".
Намекът е ясен. Щом е нещо, което обичаш да правиш, не трябва да получаваш и допълнително парично възнаграждение за него. Повечето хора печелят пари като вършат нещо, което мразят - или нещо, което изисква тежка работа, а не безкрайна радост!
И така, посланието на света е: Ако трудът ти тежи, тогава можеш да получиш пари срещу него!
Вие често използвате вината, за да се почувствате зле от нещо, което ви кара да се чувствате добре - така че да се примирите с Бога, който според вас не иска вие да се чувствате добре от нищо!
Особено не трябва да се чувствате добре по отношение радостите на тялото. И абсолютно в никакьв случай от (както би прошепнала баба ви) „с-е-к-с-а"...
Е, добрата новина е, че няма нищо лошо в това да обичаш секса!
Няма нищо лошо в това да обичаш Себе Си!
Всъщност, това е задължително.
Онова, което не е полезно за вас, е да се пристрастите към секса (както към каквото и да било). Но няма нищо лошо в това да го обичате!
Казвайте си по десет пъти дневно:
АЗ ОБИЧАМ СЕКСА.
Казвайте си по десет пъти:
АЗ ОБИЧАМ ПАРИТЕ.
А искаш ли и нещо наистина трудно? Опитай се да си повтаряш по десет пъти:
АЗ ОБИЧАМ СЕБЕ СИ!
Ето още някои неща, които не се предполага да обичате. Повтаряйте си, че ги обичате:
ВЛАСТТА
СЛАВАТА
ИЗВЕСТНОСТТА
УСПЕХА
ПОБЕДАТА
Искате ли още? Опитайте тези. Наистина ще се почувствате виновни, ако обичате следните неща:
ДА ВИ ХВАЛЯТ
ДА БЪДЕТЕ ПО-ДОБРИ
ДА ИМАТЕ ПОВЕЧЕ
ДА ЗНАЕТЕ КАК
ДА ЗНАЕТЕ ЗАЩО
Това достатъчно ли е? Почакай! Ето нещо, което трябва да предизвика върховна вина. Трябва да чувствате върховна вина, ако си кажете:
ПОЗНАВАМ БОГА.
Не е ли любопитно? През целия си живот сте принуждавани да се чувствате виновни за
НЕЩАТА, КОИТО НАЙ-МНОГО ЖЕЛАЕТЕ.
А ето аз какво ще ви кажа: отнасяйте се с любов, обичайте, обичайте нещата, които желаете - защото вашата любов ги привлича към вас.
Животът се състои от тези неща. Когато ги обичате, вие обичате живота!
Затова направете избор в полза на секса! И направете избор в полза на силата - цялата сила, която можете да имате! И направете избор в полза на славата - цялата слава, с която можете да се сдобиете! Изберете успеха - целия успех, който можете да постигнете! Изберете печалбата - цялата печалба, която можете да получите!
Но не избирайте секса за сметка на любовта, а като тържество на любовта. Не избирайте да сте силни за сметка, а в полза на другите. Не избирайте славата като самоцел, а за да служите на една по-висша цел. Не избирайте успеха за сметка на другите, а като средство да ги подкрепите. И не избирайте печалбата на всяка цена, а печалбата, която не коства нищо на другите, а също им носи придобивки.
Вървете, направете избор в полза на доброто на другите - погледнете на всички като на същества, над които можете да излеете добро и го направете!
Вървете и направете избора да сте по-добри - но не по-добри от другите, а по-добри от онова, което сте били преди.
Вървете и направете избора да имате повече, но само за да имате повече да дадете.
И да изберете „да знаете как" и „да знаете защо" - за да можете да споделите познанието си с останалите.
И на всяка цена изберете да ПОЗНАЕТЕ БОГА. Всъщност, ИЗБЕРЕТЕ ПЪРВО ТОВА и всичко друго ще последва от него.
През целия ви живот са ви учили, че е по-добре да давате, отколкото да получавате. Но не можете да давате нещо, което не притежавате.
Ето защо да получавате добро за себе си е толкова важно - и е толкова неудачно да се подхожда негативно към този личен стремеж.
Очевидно е, че тук не говорим за лично облагодетелстване за сметка на другите. Нито за пренебрегване на нуждите на останалите хора. Но смисълът на живота не е в пренебрегване на собствените нужди.
Доставяйте си изобилно удоволствие и ще можете да доставяте и на другите изобилна радост.
Учителите по тантристки секс знаят това. Ето защо окуражават мастурбацията, която някои от вас всъщност наричат грях.
Мастурбацията ли? О, божичко - Ти наистина надмина всички граници. Как можеш да говориш за нещо подобно - как можеш дори да споменаваш за това - в послание, което се предполага да идва от Бог?
Ясно. Трябва да осъждам мастурбацията.
Аз самият не я осъждам, но мнозина го правят. А доколкото знам, ние пишем тази книга, за да се чете от хората.
Защо тогава съзнателно ги обиждаш?
Аз не „обиждам съзнателно" никого. Хората са свободни да се обиждат или да не се обиждат, както намерят за добре. Но нима смяташ, че ние с теб можем искрено и открито да говорим за сексуалността, без някой да реши да се „обиди"?
Не, но все пак трябва да има някаква мярка. Не смятам, че повечето хора са готови да чуят Бог да говори за мастурбация.
Ако тази книга трябва да се ограничи до това какво „повечето хора" са готови да чуят Бог да говори, тя ще бъде съвсем мъничка книжка. Повечето хора никога не са готови да чуят какво им казва Бог, когато Бог говори. Те обикновено чакат 2000 години.
Съгласен съм, продължавай. Вече преодоляхме първоначалния шок.
Чудесно. Само използвах това житейско преживяване (което е познато на всички, но за което никой не обича да говори), за да илюстрирам по-широка тема.
Нека повторя тази по-широка тема: Доставяйте си изобилно удоволствие и ще можете да доставяте и на другите изобилна радост.
Учителите по така наречения тантристки секс - което е висша форма на сексуална проява - знаят, че ако подходите към секса, зажаднели за секс, няма да можете да създадете удоволствие на партньора си и да изживеете продължително и радостно единение на душите и телата - което е висшият смисъл на сексуалността.
Затова тантристките любовници често първо се самозадоволяват, преди да се задоволят взаимно. Когато пърбоначалният глад бъде задоволен, по-дълбокият глад на двамата - гладът за екстаз чрез продължително сливане - може да бъде прекрасно удовлетворен.
Взаимното удоволствие е част от пълноценната изява на радостната, игрива, любовна сексуалност. То е една от няколко страни. Преживяването на коитус, или съвокупление, може да дойде в края на двучасова любовност. А може и да не се стигне до него. За повечето от вас това е единствената цел на 20-минутно упражнение. И то, ако имате късмет!
Не очаквах, че това ще се обърне в наръчник по секс.
И не е. Но няма нищо лошо дори да беше така. Повечето хора има какво да научат за сексуалността и нейното прекрасно, благословено проявление.
И все пак, Аз се стремя само да илюстрирам по-широката си тема. Колкото повече удоволствие имате самите вие, толкова повече радост можете да вдъхнете на околните. Също, ако си доставите удоволствието да притежавате енергия и сила, вие ще можете да вдъхнете сила и на другите. Същото се отнася до славата, успеха и всичко останало, което ви кара да се чувствате добре.
И между другото, време е да разгледаме защо нещо те кара „да се чувстваш добре".
Да, предавам се. Защо, наистина?
„Да се чувстваш добре", това означава душата ти да възкликне: „Ето, това съм Аз!"
Случвало ли ти се е в училище учителят да извиква поименно всички и, стигнал до твоето име, ти откликваш „Тук"?
Да.
Е, „да се чувстваш добре" е начинът, по който душата заявява „Тук съм!"
Сега мнозина хора се надсмиват над идеята „да правиш онова, което те кара да се чувстваш добре". Те казват, че това е пътят към ада. Но Аз ви казвам: Това е пътят към рая!
Много, разбира се, зависи от онова, което „те кара да се чувстваш добре". С други думи, какви преживявания те карат да се чувстваш добре? Но ето какво ще ти кажа: Никога еволюцията не се е осъществявала чрез отричане. Ако еволюираш, то няма да бъде, защото успешно се отричаш от нещата, които знаеш, че „те карат да се чувстваш добре", а защото си си разрешил тези удоволствия - и си открил дори по-възвишени от тях. Защото как ще познаеш, че нещо е „по-възвишено", ако не си вкусил „по-малките" удоволствия?
Религията иска от хората да приемат на доверие онова, което тя твърди. Затова и всички религии се провалят.
Духовността, от друга страна, винаги ще успява.
Религията изисква да се учите от опита на другите. Духовността ви подтиква да търсите собствената си истина.
Религията не търпи Духовността. Не може да се съвмести с нея. Защото Духовността може да те наведе на различен извод в сравнение с определена религия - а това никоя религия не може да понесе.
Религията ви подтиква да изучавате мислите на другите и да ги приемете за собствени. Духовността ви приканва да се отърсите от чуждите мисли и да стигнете сами до своята истина.
Да „се чувствате добре" е начинът да разберете, че мислите ви напоследък отговарят на истината, че думите ви съответстват на мъдростта, че действията ви са любов.
За да разберете какьв напредък сте постигнали, да определите доколко сте еволюирали, просто вижте какво ви кара да „се чувствате добре".
Ала не се опитвайте да насилвате своята еволюция - да се принуждавате към по-бързо и по-нататъшно еволюиране - като се отричате от нещата, които са ви приятни и отстъпвате от тях.
Себе-отричането е себе-унищожение.
Но трябва да знаете и това - че себе-владеенето не е себе-отричане. Да владееш собстбеното си поведение е активен избор да вършиш или да не вършиш нещо, което се основава на собственото ти самоопределение. Ако се самоопределяш като човек, който зачита правата на другите хора, решението да не крадеш и ограбваш, да не насилваш и присвояваш едва ли ще бъде възприето като „себе-отричане". То е себе-утбърждаване. Затова казваме, че мерило за това докъде е стигнал човек в своята еволюция е онова, което го кара да се чубства добре.
Ако безотговорността, ако поведение, което нанася вреда, трудности и болка на другите те кара „да се чувстваш добре", ти не си еволюирал особено.
Разковничето тук е самосъзнанието. Задача на възрастните в обществата е да формират и разпространяват това съзнание сред младите. Също така всички Божи служители трябва да повишават самосъзнанието сред всички народи, така че те да разберат, че всичко, което се прави на някого или за някого, се прави на всички или за всички - защото ние всички сме Едно цяло.
Когато изхождаш от предпоставката, че „всички ние сме Едно цяло", фактически е невъзможно да сметнеш, че да нанесеш травма на някого може да „те накара да се почувстваш добре". Така нареченото „безотговорно поведение" от само себе си изчезва. Високо еволюиралите сьщества се стремят да живеят според тези критерии. От гледна точка на тези критерии Аз ти казвам: Позволи си всичко, което може да ти предложи животът - и ще откриеш, че той има да ти предложи много повече, отколкото предполагаш.
Ти си онова, което преживяваш. Преживяваш онова, което проявяваш. Проявяваш онова, което имаш да проявиш. Имаш да проявиш онова, което си позволяваш.
Това е прекрасно - но може ли да се върнем към първоначалния въпрос?
Да. Аз съм създал два пола по същата причина, поради която съм вложил „ин" и „ян" във всичко - в цялата вселена! Те са част от ин и ян - мъжкото и женското начало. Те са най-висшето жизнено проявление на тези енергии във вашия свят.
Двата пола представляват форми на ин и ян. Една от многото им физически форми.
Ин и ян - това са противоположностите тук и там... това и онова... горе и долу, горещо и студено, голямо и малко, бързо и бавно - материята и антиматерията...
Всички тези противоположни страни са необходими, за да изпитате живота такъв, какъвто го познавате.
Как най-добре да изявим така наречената сексуална енергия?
Любовно. Открито. Игриво. Радостно.
Бурно. Страстно. Съкровено. Романтично. С чувство за хумор. Спонтанно. Затрогващо. Изобретателно. Разкрепостено. Чувствено.
И, разбира се, Многократно.
Някои твърдят, че единствената оправдана цел на човешката сексуалност е възпроизводството.
Глупости. Възпроизводството е щастлива последица, а не логическа предпоставка на човешкото сексуално преживяване. Представата, че сексът е само за това, за да се създават деца, е наивна, а идеята, която естествено следва от тази мисъл, че сексьт трябва да се прекрати след като и последното дете бъде заченато, е нещо по-лошо от наивна. Тя е насилие над човешката природа - а това е природата, която Аз съм ви дал.
Сексуалното проявление е неизбежен резултат от един изконен процес на привличане и ритмичен енергиен поток, който поддържа пламъка на живота.
Аз съм вложил във всичко енергия, която предава своя импулс на цялата вселена. Всеки човек, животно, растение, скала, дърво - всеки физически обект - излъчва енергия, подобно на радиопредавател.
В този момент ти излъчваш енергия от центъра на своето същество във всички посоки. Тази енергия - която си ти самият - се разгръща навън под формата на вълна. Енергията се отдалечава от теб, преминава през стени, отвъд планини, отвъд луната и върви към Вечността. Тя никога, по никакъв начин не спира.
Всяка мисъл, която някога си имал, нюансира тази енергия. (Когато мислиш за някого, ако този човек е достатъчно чувствителен, той или тя би го почувствал.) Всяка дума, която някога си произнесъл, придава форма на тази енергия. Всичко, което си направил, се отразява върху тази енергия.
Вибрацията, скоростта, дължината на вълната, честотата на твоите излъчвания се променят и преобразяват постоянно с твоите мисли, чувства, думи и действия.
Често си чувал думите, че трябва да „изпращаш положителни вибрации" и това е точно така. Съвсем правилно!
И всички други хора, разбира се, правят същото. Така че етерът - „разстоянието" помежду всички ви - е изпълнено с енергия. Това е Матрица от кръстосващи се и непрестанно преливащи „вибрации", която образува една по-сложна тъкан от тази, която човек въобще може да си представи.
Тази тъкан представлява онова комплексно поле, в което живеете. То е могъщо и може да поблияе на всичко. Включително и на тебе самия.
И тогава ти на свой ред изпращаш „вибрации", които са повлияни от вибрациите, които сам си възприел и на които си бил подложен, а те на свой ред се добавят към общата Матрица и я променят - което на свой ред въздейства върху енергийното поле на всички останали, което влияе върху вибрациите, които те излъчват, а те въздействат върху Матрицата - която въздейства върху теб... и така нататък.
Би могъл да решиш, че това е фантазьорска илюзия - но случвало ли ти се е да влезеш в стая, „където атмосферата е толкова натегната, че не може да се диша"?
Чувал ли си за учени, които едновременно работят по един и същ проблем - на противоположните части на глобуса - като всеки работи по проблема без нищо да знае за другия и двамата изведнъж едновременно достигат до едно и също заключение - напълно независимо един от друг?
Това са често срещани явления и едни от поочевидните проявления на Матрицата.
Матрицата - съвкупното настоящо енергийно поле в обхвата на всяка конкретна величина - представлява мощна вибрация. Тя може пряко да влияе, да въздейства и създава физически обекти и събития.
(„Когато двама и повече се съберат в Мое име...")
Популярната психология е назовала тази енергийна Матрица „колективно Съзнание". Тя може да въздейства върху всичко на вашата планета и действително го прави: изгледите за война и шансовете за мир; геофизичните трусове или спокойното състояние на планетата; разпространяващи се заболявания или повсеместно добруване.
Всичко е плод на съзнанието.
Същото се отнася и до по-специфичните условия и събития в личния ти живот.
Всичко това е чудесно, но какво общо има със секса?
Имай търпение. Ще стигна и до това.
Целият свят е в непрестанен процес на обмен на енергия.
Твоята енергия напира и засяга всичко останало. Всички и всичко останало засяга теб. Но ето че се случва нещо много интересно. В някаква точка между теб и всичко останало - тези енергии се срещат.
За да опишем по-нагледно нещата, нека си представим двама души в една стая. Те са на два противоположни края на стаята, отдалечени един от друг. Ще ги наречем Том и Мери.
Личната енергия на Том излъчва сигнали спрямо Том в 360-гродусова окръжност в цялата вселена. В частност тази енергийна вълна достига до Мери.
Мери в същото време излъчва собствената си енергия и част от нея достига до Том.
Но тези енергии се срещат по средата между Том и Мери по неподозиран от тях самите начин.
Тук енергиите се съединяват (спомнете си, че тези енергии са физически феномен; те могат да се измерят и почувстват и се съчетават така, че образуват нова енергийна единица, която ще наричаме „Томери". Това е съчетаната енергия на Том и Мери.
Том и Мери спокойно биха могли да нарекат тази енергия Съвместното Ни Тяло - защото тя е точно това: едно енергийно тяло, с което и двамата са свързани и което и двамата захранват постоянно с енергия, която се излъчва към него и което излъчва обратно енергия към своите „дарители" по канала или струната, или нишката, която винаги съществува в Матрицата. (Всъщност Матрицата е тъкмо този „канал".)
Това преживяване на „Томери" е истината за Том и Мери. И двамата се чувстват привлечени към това Свято Общение. Защото чувстват по канала върховната радост на Съвместното тяло, формирано помежду им, на Благословения си Съюз.
Том и Мери, макар и далеч един от друг, могат да почувстват - по физически начин - онова, което става в Матрицата. И двамата се чувстват неотменно привлечени от това преживяване. Те имат желание да бъдат един с друг! И то веднага!
Тук влиза в действие тяхното „възпитание". Светът ги е учил да не избързват, да не се доверяват на чувствата си, да се пазят да не бъдат „наранени", да се въздържат.
Ала душата... Желае да познае „Томери" - още сега!
Ако двамата имат шанс, те ще отстояват свободата си да се отърсят от страховете си и да повярват, че любовта е всичко, което съществува.
Тези двама души непреодолимо са привлечени към Съвместното Си Тяло. ТОМЕРИ вече се преживява на метафизично ниво и Том и Мери ще пожелаят да го преживеят и физически. Това ще ги сближи. Не един към друг. Така може да се стори на страничния наблюдател. Те всьщност се опитват да постигнат ТОМЕРИ. Стремят се да постигнат това място на Божествен Съюз, който вече съществува помежду им. Мястото, където те вече знаят, че са Едно цяло. Стремят се да изживеят чувството да бъдат Едно цяло.
И така те се стремят към „чувството", което изживяват и, скъсявайки разстоянието, което ги разделя, те „скъсяват нишката" и енергията, която и двамата изпращат на ТОМЕРИ, изминава по-кратко разстояние и така става по-интензивна.
Сега те са само на крачка един от друг. Съвместното им Тяло ярко свети. Вибрира с огромна честота. „Връзката", която се насочва и изхожда от ТОМЕРИ е по-уплътнена, по-широка, светла, гори от протичането на невероятна енергия. Двамата „горят от Желание". Наистина!
Стават все по-близки.
Ето че се докосват.
Чувството е почти непоносимо. Изключително. В момента на довосване те чувстват цялата енергия на ТОМЕРИ - цялата сгъстена, интензивна, единна субстанция на тяхното Съвместно Същество.
Ако отворите сетивата си, ще почувствате тази неуловима, сюблимна енергия да потръпва при докосване - понякога тръпките ще преминат през вас - или ще почувствате топлина при докосването - или топлина, която внезапно ще се разлее по цялото ви тяло, но ще бъде концентрирана в най-ниската чакра, тоест енергиен център.
Тя ще „гори" там особено силно и Том и Мери ще изпитат страст един към друг!
Сега те се прегръщат и преодоляват пространството помежду си. Том, Мери и Томери вече са в единно пространство. Том и Мери могат да усетят Томери по-между си - и им се ще да се приближат още повече - буквално да се слеят с Томери. Да се превърнат физически в Томери.
Аз съм дал възможност за подобно сливане на мъжкото и женското тяло. В този момент телата на Том и Мери са готови да се слеят. Тялото на Том е готово буквално да проникне в Мери. Тялото на Мери е готово буквално да приеме Том.
Тази трьпка, това горене е повече от силно. То е... неописуемо. Двете физически тела се сливат. Том, Мери и Томери стават Едно цяло. В плът.
Енергиите продьлжават да протичат през тях. Непреодолимо. Страстно.
Те се надигат. Движат се. Не могат да се наситят един на друг, иска им се да бъдат още по-близо. Те копнеят да бъдат близо. Близо. Още по-близо.
Те избухват - буквално - и физическите им тела са целите в конвулсии. Вибрацията изпраща тръпки до връхчетата на пръстите им. В избухването на тяхното Единение те познават Бога и Богинята, Алфата и Омегата, Всичко и Нищо - Същността на Живота - Преживяват Битието.
Стават и някои химически процеси. Двамата стават Едно цяло - и едно трето цяло често се сьздава във физическа форма.
Така се сьздава видимо проявление на ТОМЕРИ. Плът от тяхната плът. Кръв от тяхната кръв.
Те създават живот в буквалния смисъл!
Нима не би казах, че вие сте Богове?
Това е най-красивото описание на човешката сексуалност, което съм чувал.
Човек вижда красотата винаги, когато иска да я види. И вижда грозота там, въдето се страхува да види красотата.
Ще се учудиш, когато разбереш колко много хора възприемат онова, Което току-що описах, като грозно.
Никак няма да се учудя. Вече съм бил свидетел на това с колко много страх и грозота хората са натоварили секса. Но Ти остави настрана множество въпроси.
Готов съм да им отговоря. Но позволи ми да продьлжа още малко разказа си, преди да започнеш да ме затрупваш с тях.
Да, моля.
Този... танц, който току-що описах, това енергийно взаимодействие, което обясних, се осъществява непрекъснато - във всичко.
Вашата енергия - която се излъчва от вас като Златиста Светлина - е в постоянно взаимодействие с всичко и всички. Колкото сте по-близки, толкова по-интензивна е тази енергия. А колкото сте по-далечни, толкова енергията е по-неуловима. Но в нито един момент не сте напълно лишени от врьзка с всичко останало.
Съществува точка, междинна за Вас и всеки друг съществуващ човек, място и обект. Тук се срещат две енергии, формирайки трета, не толкова плътна, но също така реална енергийна цялост.
Всеки и всичко на планетата - и във вселената - излъчва енергия във Всички посоки. Тази енергия се слива с всички останали енергии, съчетавайки се в комплексни системи, които не могат да се анализират дори и от най-мощните ваши компютри.
Съчетаващите се, преливащи, преплетени енергии, които протичат между всичко в така наречения физически свят, са тъкмо това, което го държи в единство.
Това е Матрицата, за която говорих. По тази матрица вие изпращате сигнали един на друг - послания, мисли, изцеления и други физически ефекти - пораждани понякога от отделните индивиди, но най-често от масовото съзнание.
Тези безчислени енергии се привличат помежду си, както вече казах. Това се нарича Закон на Привличането. Според този Закон, Себеподобните привличат Себеподобни.
Сходните Мисли привличат Сходни Мисли по Матрицата - и когато достатъчно от тези сходни енергии „се струпат", така да се каже, вибрациите им натежават, забавят се и някои се превръщат в Материя.
Мислите създават физическа форма - и когато мнозина хора мислят по един и същ начин, много голяма е вероятността техните мисли да формират Реалност.
(Затова Обещанието „Ще се моля за теб" има такава сила. Има толкова много свидетелства за ефективността на общата молитва, че може да се напише цяла книга по този въпрос.)
Вярно е също така, че мислите, които не са специално молитви, също пораждат „последици". Повсеместното съзнание за страх, например, или гняв, или липса, недостиг, може да породи подобен резултат - в световен мащаб или на определено място, където тези колективни представи са най-силни.
На Земята, например, страната, наречена Съединени щати, продължително време е имала самосъзнанието, че е нация „благословена от Бога, неразделна, където има свобода и справедливост за всички". Не е случайно, че тъкмо тази нация се издигна и стана най-процъфтяващата на Земята. Няма нищо чудно и в това, че тази нация започва да губи всичко онова, за което е вложила толкова много усилия - защото като че ли този народ е загубил тази своя визия.
Изразът „благословена от Бога, неразделна" е бил разбиран съвсем буквално - като Универсална Истина за Единност; Едно цяло: Матрица, която е трудно да се унищожи. Ала Матрицата е отслабнала. Религиозната свобода постепенно се е превърнала в чувство за религиозна правота, която граничи с религиозна нетърпимост. Свободата на личността изчезна, заедно с чувството за лична отговорност.
Идеята за „личната отговорност" се изопачи така, че да означава „всеки сам за себе си". Тази философия се представя като връщане назад към американската традиция на суров индивидуализъм.
Но първоначалното чувство за лична отговорност, върху което се гради Американската идея и Американската мечта, се открива в дълбокия смисъл и висшата проява на Концепцията за Братска любов.
Онова, което направи Америка велика, не е че всеки се е борил сам за собственото си оцеляване, а това, че всеки човек е поемал отговорност за оцеляването на всички.
Америка е страна, която не обръща гръб на гладните, никога не казва „не" на онези, които са в нужда, приютява измъчените и бездомните и е готова да сподели своето изобилие със света.
И въпреки всичко, колкото по-велика става Америка, толкова по-алчни стават американците. Не всички, но мнозина сред тях. А с течение на времето, все повече и повече. Ето защо другите трябва да имат все по-малко и по-малко.
Алчността замества великодушието в американския характер и остава все по-малко място за съпричастие със слабите. На неуспелите им се казва, че „само те са си виновни за това", че не са богати. В края на краищата, Америка е страна на големите възможности, нали така? Никой, освен неуспелите, не е признавал, че американските вьзможности са ограничени институционално до онези, които вече са заели позиции. Общо взето, неуспелите включват много малцинства, основани на цвета на кожата или пола.
Американците са станали надменни и по отношение на света. Докато милиони хора по земята умират от глад, американците изхвърлят ежедневно такива количества храна, които биха могли да нахранят цели народи. Америка е щедра към някои наистина - но нейната външна политика все повече започва да изявява егоистичните й цели и интереси. Тя помага на останалите само когато това й е изгодно. (Тоест, когато служи на интересите на американската върхушка, на най-богатия американски елит или на военната машина, която защитава този елит - и неговите служители.)
Американският основополагащ идеал - идеалът на Братска любов - е дълбоко ерозирал. Днес на всяко споменаване на израза „грижа за брат си" се противопоставя афоризъм за това да разчиташ сам на себе си или острота по отношение на неуспелите, които се осмеляват да искат онова, което им се полага, да искат справедливост и компенсации за тяхната онеправданост.
Всеки е длъжен да поеме отговорност за себе си -това е неопровержима истина. Но Америка - и вашият свят - може да се развива успешно само когато всеки човек поеме отговорност за всички вас като Цяло.
И така, Колективното Съзнание поражда Колективни резултати.
Точно така. И това е било демонстрирано многократно през цялата позната история.
Матрицата привлича всичко в себе си - точно както учените описват така наречената Черна дупка. Тя привлича сходна енергия въм сходна енергия, като дори постига привличане на физически обекти един към друг.
Тези обекти трябва да могат да се отблъскват - да се отдалечат - защото в противен случай ще се слеят завинаги - фактически изчезвайки в настоящата си форма и приемайки нова форма.
Всички същества, притежаващи съзнание, интуитивно знаят това, затова всички същества, притежаващи съзнание, избягват Постоянния Център на Сливане, за да съхранят отношенията си с другите същества. В противен случай, те биха се слели с всички останали същества, преживявайки Вечното Единство.
Това е състоянието, от което сме произлезли.
Отдалечавайки се от това състояние, ние сме постоянно привличани към него.
Тези приливи и отливи, движенията на „приближаване и отдалечаване" съставляват основният ритъм на вселената и на всичко в нея. Това е сексът - Синергична Енергия на Обмен.
Вие непрестанно чувствате привличане и порив за сливане помужду си (и с всичко в Матрицата), а след това, в Момента на Сливане се отблъсквате по силата на съзнателен избор, отдалечавайки се от Единството. Вашият избор е да останете свободни от Единството, за да можете все отново и отново да го преживявате. Защото когато се превърнете в част от това Единство и останете в него, няма да можете да го познавате като Единство, защото няма да познавате и Разделението.
Казано по друг начин: За да Се познае Бог като Всичко, Той трябва да се познае като извън това Всичко.
Във вас - както и във всяка друга енергийна единица на вселената - Бог познава Себе Си като Частица във Всичко - и така Си дава възможност да се познае като всичко във всичко от Собстбен Опит.
Аз мога да преживея онова, което съм, като преживея онова, което не съм. И все пак, аз съм онова, което не съм - така се проявява Божествената Дихотомия. Оттам и тбърдението: Аз Съм онова, което Съм.
Както казах, тези естествени приливи и отливи, този естествен ритъм на вселената характеризира целия Живот - включително сьздаването на живота във вашата реалност.
Вие се привличате един друг сякаш от непреодолима сила, само за да се отдръпнете и разделите след това и отново жадно, страстно, непреодолимо да търсите пълно сливане.
В сливане-отделяне, сливане-отделяне, сливане-отделяне танцуват телата ви в едно движение толкова основно, толкова инстинктивно, че вие почти не си давате съзнателно сметка за него. На някакъв етап това става автоматично. Няма нужда никой да казва на вашите тела какво трябва да правят. Те просто го правят - по силата на самия живот.
Това е самият живот, който се проявява като самия живот.
И това е самият живот, който създава нов живот издън самото му преживяване.
Целият живот се изявява в този ритъм; целият живот Е този ритъм.
И така, животът е проникнат от нежния ритъм на Бога - онова, което наричате Жизнени цикли.
Храната расте с такава цикличност. Слънца се взривяват, свиват се и се взривяват отново. Вселени вдишват и издишват. Всичко, съвсем всичко става в определени цикли, в ритми, чиито вибрации съответстват на честотите на Бога/Богиня - на Всичко.
Защото Бог е Всичко и Богинята е всичко и нищо друго не съществува. И всичко, което е съществувало, е сега и всякога ще бъде и светът никога няма да свърши.
Амин.
Интересното, когато човек говори с Теб, е, че Ти винаги го оставяш с повече въпроси, отколкото са отговорите. Сега у мен се зародиха въпроси за политиката наред със секса!
Някои твърдят, че политиката и сексът са едно и също, и че в политиката винаги се стига до...
Почакай! Нима смяташе да употребиш неприлична дума? Е, да, имах намерение малко да те шокирам.
Хей, хей! Спести ми това! От Бог не се очакват подобни приказки!
А защо тогава вие ги използвате? Повечето от нас не го правят. Нищо подобно.
Хората, които имат срах от Бога, не използват такива думи.
А, разбирам. Нужно ви е да имате страх от Бога, за да не го обиждате.
И кой ви е казал, освен това, че Аз се обиждам от някаква си дума?
А и не смятате ли, че е странно дума, която някои измежду вас употребяват, когато преживяват върховна страст, за да кажат колко прекрасен е сексът - същата тази дума да бъде най-голяма обида. Това не говори ли за начина, по който се отнасяте към сексуалността?
Тук ми се струва, че малко бъркаш. Не смятам, че хората използват тази дума, за да опишат прекрасно истински романтично сексуално преживяване.
О, така ли? Бил ли си напоследък в някои спални? Не. Ами Ти?
Аз съм във всички, и то през цялото време. А, това може да накара човек да се чувства много удобно.
Какво? Искаш да кажеш, че нещата, които вършите в спалните си не бихте ги вършили пред Бога...?
Повечето хора не биха се чувствали много удобно, ако някой ги наблюдава, а особено пък Бог.
Въпреки това, в някои култури - сред аборигените и някои полинезийци - любов се прави съвсем открито.
Е да, но повечето хора не са постигнали чак такова ниво на съвършенство. Да, фактически такова поведение се смята по-скоро за назадничаво, примитивно физическо състояние.
Тези народи, които наричате „езичници", притежават огромно уважение към живота. Те не познават насилието, в техните общества не съществува фактически убийството. Вашето общество поставя секса като нещо скрито, докато сексът е много естествено, нормално човешко действие. А после става така, че хора биват убивани открито. Точно това е цинизмът!
Превърнали сте секса в мръсно, срамно табу и се притеснявате да правите секс.
Нищо подобно. Повечето хора просто имат различно, по-висше разбиране за благоприличие по отношение на секса. Те смятат, че то трябва да бъде интимно, дори сакрално действие в едни взаимоотношения.
Липсата на откритост не е равностойна на сакралност. Повечето от най-сакралните човешки ритуали се извършват публично.
Не смесвайте прикритостта със святост. Повечето от вашите най-непочтени действия се извършват прикрито, а най-положителното си поведение вие правите публично.
Това не е аргумент в полза на публичния секс. Искам само да кажа, че прикритостта съвсем не означава святост, нито пък публичността лишава човека от нея.
Що се отнася до благоприличието, тази едничка дума и поведенческите представи, които се крият зад нея, са лишили хората от по-големи радости, отколкото които и да са други човешки измислици, с изключение на тази, че Бог наказва, която вече е довършила всичко.
Ти явно не вярваш в благоприличието?
Проблемът с благоприличието е, че някой трябва да наложи правилата, на които то да отговаря. Това автоматично означава, че вашето поведение се ограничава, насочва, диктува от някой друг и от неговите представи за онова, което може да ви направи щастливи.
По отношение на сексуалността, както и на всичко останало, това може да доведе до „голямо ограничаване". Може да бъде направо смазващо.
Не мога да си представя нищо по-тъжно от мъж и жена, които биха искали да преживеят някои неща, но се въздържат, защото смятат, че онова, за което мечтаят, за което фантазират, ще наруши „Нормите на Благоприличие"!
Забележи, това не е нещо, което те не биха направили, но то нарушава „благоприличието".
Не само по отношение на сексуалния живот, но изобщо в живота, никога недей да се отказваш само защото би нарушил нечии представи за благоприличие.
Ако трябваше да имам, той щеше да гласи: -
НАРУШАВАЙТЕ БЛАГОПРИЛИЧИЕТО!
Определено бих поставил такъв надпис във всяка спалня.
Но нашето усещане за онова, което е „редно" и „нередно", Всъщност поддържа единството на обществото. Как бихме могли да съжителстваме едни с други, ако нямаме съгласие за тези неща?
„Благоприличието" няма нищо общо с вашите относителни ценности и представи за „редно" или „нередно". Вие бихте могли да сте съгласни „да се убие човек", но нима е „нередно" да тичаш гол в дъжда? Вие може всички да сте съгласни, че е „нередно" да правиш секс с жената на ближния си, но „нередно" ли е да правиш секс със собствената си жена по начин, който Ви доставя особено удоволствие?
„Благоприличието" рядко е свързано с правните ограничения, много по-често с проблеми за това какво е „прието".
„Приетото" поведение не винаги е във „ваш интерес". Това рядко е поведението, което ви прави щастливи.
Да се върнем на сексуалността. Искаш да кажещ, че всяко поведение е приемливо, доколкото е по взаимно съгласие на участващите в него и засегнатите?
А не се ли отнася това за всичко в живота? Но понякога ние не знаем кои са засегнатите, нито как...
Със сигурност имате усещане за това. Всъщност трябва да можете да си дадете сметка, а когато искрено не знаете, не можете да се досетите, винаги трябва везните да се наклонят на страната на Любовта.
Основният въпрос във ВСЯКО решение е „какво Любовта би направила в този случай"?
Любовта към себе си, любовта към другите, които са засегнати или участващи.
Ако обичате един човек, вие не бихте направили нищо, което би го засегнало според вашите разбирания. Ако имате съмнение или проблем, ще почакате, докато си го изясните.
Но това означава, че другите могат да те държат за „заложник". Достатъчно е да кажат, че това и това ще ги нарани и действията ти биват ограничени.
Само от твоето Аз. Нима сам не би ограничил своите действия до тези, които не нанасят вреда на обичаните от теб хора?
Ами ако се почувствам аз засегнат, когато не бива да извършвам нещо?
Тогава трябва да кажеш на обичания от теб човек истината, че се чувстваш наскърбен, объркан, смазан от това, че не можеш да направиш еди какво си. Трябва да му кажеш, че искаш да направиш това и че молиш за неговото съгласие и позволение.
Трябва да се стремиш да постигнеш тазова съгласие, да стигнете двамата до съгласие, да изработите такава стратегия на поведение, от която и двамата да спечелите.
Но ако не може да се намери такава стратегия, тогава какво?
Тогава отново ще повторя нещо, което казах и преди:
Но човек, който винаги „задоволява" това, което му се ще, се превръща в голям егоист. Не мога да повярвам, че Ти защитаваш това.
Ти изхождаш от позицията, че човекът винаги ще направи „егоистичен избор". Но Казвам ти: Човек е способен да направи най-висшия избор.
И ще ти кажа още и това: Най-висшият избор не винаги е изборът, който изглежда, че служи на някой друг.
С други думи ние трябва да поставим себе си на първо място.
О, винаги трябва да поставяте себе си на първо място! Тогава в зависимост от онова, което се опитвате да постигнете или се опитвате да преживеете ще правите своя избор.
Когато целта - целта на вашия живот - е висока и изборите, които правите ще бъдат възвишени.
Да поставяте себе си на първо място, не означава да бъдете „егоисти" - то означава да имате съзнание за това кои сте.
Ти поставяш човешките дела на твърде широка основа.
Само когато човек упражнява най-висшата свобода, той може да постигне най-висш растеж и само тогава развитието е възможно.
Ако единственото, което правите е да следвате правилата, наложени от някой друг, няма да можете да се развивате, а само да се подчинявате.
Противно на вашите собствени разбирания, Аз не искам от вас подчинение. Подчинението не означава развитие, а Аз искам от вас развитие и израстване.
И ако ние не „израстваме", значи ще ни изпратиш в ада, така ли?
Това не е вярно, но ние разгледахме този въпрос в първа книга и ще го разгледаме по-подробно в книга трета.
Добре. И така в тези широки параметри, които изложи, може ли да задам още няколко въпроса за секса, преди да приключим с тази тема?
Задай ги.
Щом като сексът е толкова прекрасна страна на човешкия опит, защо мнозина духовни учители препоръчват въздържание и защо толкова много светци открито са се въздържали от секс?
По същата причина, по която са се въздържали от много житейски неща. Тия хора, които са еволюирали до висши нива на разбиране, поставят телесните си желания в хармония с душевните.
Вие сте триизмерни същества и повечето хора преживяват себе си само като тяло. Дори и разума си преставате да развивате. Още на трийсетгодишна възраст никой вече не чете. Никой не пише. Никой не преподава знанията си. Никой не учи, Разумът бива забравен. Той не се подхранва, не се разгръща. Нищо не се влива в него. Не се и изисква нищо, освен минимумът. Умът не се захранва, той не се пробужда, той се приспива, притъпява. Вие правите всичко, за да не използвате активно своя разум - телевизия, филми, жълта литература. Каквото щете правете, само недейте да мислите, недейте да мислите, недейте да мислите!
Така че повечето хора изживяват живота си на телесно ниво. Хранят тялото си. Обличат тялото си. Предоставят на „тялото необходимото". Повечето хора не прочитат по една свястна книга - имам предвид книга, от която да научат нещо, години наред, но могат да ти кажат цялата програма на телевизията за седмицата. В това има нещо изключително тъжно.
Истината е, че повечето хора не желаят да мислят. Те избират свои водачи, подкрепят правителства, приемат религии, които не изискват независимо мислене.
„Облекчете ме. Кажете ми какво трябва да правя." Повечето хора желаят това. Къде да седна? Кога да стана? Как да поздравя? Кога да платя? Какво искате от мене да направя?
Какъв е редът? Докъде мога да се простирам? Кажете ми, кажете ми, кажете ми. Аз ще го направя - само някой трябва да ми каже!
А после се отвращават, обезкуражават. Изпълнили са всички предписания, така както им е било казано. Къде са сбъркали? Кога нещата не са станали както трябва? Защо всичко се разпада? То се е разпаднало в момента, в който сте се отказали да използвате разума си - най-голямото творческо оръдие, с което разполагате.
Време е отново да се сприятелите със своя разум, да се сближите с него - той се чувства толкова самотен. Да го нахраните - той е толкова прегладнял.
Някои от вас - малцина - са разбирали, че вие имате както тяло, така и разум. И те са се отнасяли с разума си добре. И въпреки това, дори и хората, които зачитат своя разум и онова, което се създава чрез разума, не са се научили да използват този свой разум с повече от една десета от неговия Капацитет. Ако знаехте на какво е способен вашият ум, никога нямаше да престанете да използвате неговите чудотворни сили.
И ако разбирате, че малцина са хората сред вас, които живеят освен чрез тялото и чрез разума си, броят на онези, които гледат на себе си като на триизмерни същества, съставени от ТЯЛО, РАЗУМ и ДУХ, е направо нищожен.
И все пак вие сте триизмерни същества. Вие не сте само тяло, но не сте и само тяло с разум.
Подхранвате ли своята душа? Забелязвате ли я? Лекувате ли я, или я наранявате? Разбивате ли я, или я изтощавате? Разгръщате ли я, или я стеснявате?
Самотна ли е вашата душа, както и вашият разум? Не е ли дори още по-пренебрегната и от него? Кога за последен път почувствахте, че давате израз на душата си? Кога за последен път плакахте от радост? Кога за последен път писахте стихове? Създавахте музика? Танцувахте в дъжда? Опекохте пай? Нарисувахте нещо? Залепихте нещо, което е било счупено? Целунахте едно дете? Заровихте лицето си в една котка? Разхождахте се по хълма? Плувахте гол? Разхождахте се при залез? Свирихте на хармоника? Разговаряхте с някого до зори? Любихте се с часове на морския бряг, в гората? Общувахте с природата? Общувахте с Бога?
Кога беше последният път, когато седнахте сам с тишината, потъвайки в дълбините на своето същество? Кога за последен път казахте здравей на своята душа?
Когато живеете като едностранно създание, потопени дълбоко в проблемите на тялото? - Парите. Сексът. Властта. Притежанията. Физически стимулатори и задоволяване. Сигурност. Слава. Финансови придобивки.
Когато живеете като двустранно създание, разгръщайки своите интереси, така че да включат проблемите на разума - приятелство; творчество; разгръщане на нови мисли, нови идеи, поставяне на нови цели, нови предизвикателства; личностно израстване.
Когато живеете като тристранно създание, вие най-сетне намирате хармония в себе си. Вашите интереси включват и проблемите на душата - духовното самоопределение; целта на живота; връзката с Бога; пътеката на еволюция; духовното израстване; върховното предопределение.
Когато еволюирате към все по-висши и по-висши състояния на съзнанието, вие постигате цялостна реализация на всеки аспект на вашето същество.
Но еволюция не означава да се откажете от някои аспекти на своя Аз за сметка на други. Тя просто означава да разгърнете своя фокус; да отвърнете очи от пълното, изключително съсредоточаване върху един от аспектите, за да се отнесете с искрена любов и оценка към всички аспекти.
Защо тогава толкова много духовни учители препоръчват пълно въздържание от секс?
Защото не са убедени, че хората могат да постигнат равновесие. Те смятат, че сексуалната им енергия и енергиите, свързани с други земни преживявания - е твърде мощна, за да бъде овладяна, да бъде поставена в хармония. Те вярват, че въздържанието е единствения начин, за да се постигне духовна еволюция, а не просто един от резултатите на тази еволюция.
Но не е ли истина, че някои високо еволюирали същества действително са се отказали от секса?
Не са се „отказали" в класическия смисъл на думата. Това не е принудително отказване от нещо, което ти се иска, но знаеш, че не е хубаво да го имаш. Това е просто освобождаване, отвръщане на погледа, както човек се отказва от втори десерт, не защото десертът не е добър, не дори защото не е добър за самия него, а просто защото, колкото и да е прекрасен десертът, човек вече е получил достатъчно.
Когато по тази причина човек се отказва от секса, то е, защото иска да се откаже. Но това с нищо не го задължава. Човек просто може никога да не реши, че е имал достатъчно и може винаги да иска този опит в хармония с всички останали опитности на това да Бъдеш.
И тук няма нищо лошо. Всичко е наред. Хората, които са сексуално активни, не са по-малко просветлени, нито по-малко еволюирали от онези, които са сексуално неактивни.
Онова, от което просветлението и еволюцията наистина карат човека да се откаже, е пристрастеността към секса, дълбоката потребност да имаш това преживяване, поведението, което не можеш да овладееш.
Същото се отнася и за пристрастеността към парите, властта, сигурността, притежанията и другите преживявания на тялото. Но това не означава, че вие не трябва искрено да ги цените и трябва да се отказвате от тях. Трябва да можете да оцените всичко в Живота, защото по този начин зачитате Процеса, който Аз съм сътворил. Презрението към живота и към всяка от неговите радости - дори и най-основните физически радости - е презрение към Мене, Твореца.
Защото, когато наричате моето творение несвято, как бихте наредели Мене? Когато се отнасяте към онова, което съм сътворил, като към нещо свято, вие го преживявате като нещо свято и по този начин преживявате и Мене като свят.
Но Казвам ви: Аз не съм създал нищо, достойно за презрение и както е казал Шекспир „нищо не е зло, освен ако не го мислим за такова".
Това ме навежда на още един последен въпрос за секса. Позволен ли е всякакъв секс между възрастни хора, които са съгласни да го правят?
Да.
Имам предвид „извратения" секс? Секса без любов, хомосексуалния секс?
Първо нека още веднъж дадем ясно да се разбере, че неодобрението не е работа на Бога. Аз не седя тук да раздавам присъди, като наричам едно действие Добро, а друго Лошо.
(Както знаеш, обстойно говорих на тази тема в първа книга.)
Сега при тези условия на пътя на еволюция, който сте поели, само вие може да решите кое е добро и кое не във връзка с твоя въпрос.
Съществува обаче една по-широка перспектива, от която еволюиралите души могат да се ръководят.
Никое поведение, което наскърбява или наранява друг човек, не води до бърза еволюция.
Има и още едно правило, от което бихте могли да се ръководите.
Никое действие, което включва и друг човек не бива да бъде предприемано, без съгласието на другия.
Нека сега разгледаме въпросите, които ти повдигна в контекста на тези максими.
„Екстравагантен" секс? Ами, ако той не причинява болка на никого и се прави със съгласието на двете страни, каква е причината да бъде определян като „нереден"?
Секс без любов? Секс заради самия секс. Това е било поставяно под въпрос от началото на времето. Често си мисля, когато чуя този въпрос, че бих искал да вляза в някоя стая с хора и да ги запитам: „Има ли някой тук, който нито веднъж да не е правил секс извън отношения на дълбока, дълготрайна любов, на която напълно си се посветил и с която дивееш? Ако има такъв човек, нека си вдигне ръката."
Искам, да кажа следното: Всичко, което се прави без любов, не е най-прекия път към Бога!
Дали това е секс без любов или спагети без любов и кюфтета без любов, ако си приготвил пиршеството и го консумираш без любов, ти се лишаваш от най-изключителната част на преживяването.
Дали има нещо нередно да се лишиш от това? Тук отново „нередно" не е най-подходящата дума. По-скоро може да се определи като „неблагоприятно" от гледна точка на вашето желание да еволюирате като висши духовни същества, колкото се може по-бързо.
Хомосексуалният секс? Много хора искат аз да заявя, че съм срещу хомосексуалността - и нейните прояви. Но аз не раздавам присъди по отношение на един или друг избор, който правите.
Хората желаят да правят всякакви ценностни преценки по отношение на всичко. А аз някак си им нарушавам удоволствието. Не съм склонен да се присъединявам към техните присъди, което е особено неудобно за онези, които казват, че аз съм раздавал същите тези присъди.
Моето наблюдение е следното: Имало е време, когато хората са смятали, че бракът между хора от различни раси не само че не е препоръчителен, но нарушава Божия закон. (Колкото и чудно да е някои хора продължават да мислят така.) Те посочват Библията като авторитет в това отношение - по същия начин както се позовават на нея като авторитет по въпросите, свързани с хомосексуалността.
Искаш да кажеш, че няма нищо лошо в това хора от различни раси да сключват бракове помежду си?
Въпросът е абсурден, но още по-абсурдно би било, ако някои хора отговорят - „не".
И въпросите във връзка с хомосексуалността ли са също така абсурдни?
Вие самите трябва да решите. Аз нямам присъда по този въпрос, нито по никой. Зная, че бихте предпочели да имам. Това щеше да направи живота ви много по-лесен. Нямаше да ви се налага да вземате решения, нямаше да се налага да правите трудни избори. Всичко щеше да бъде решено вместо вас, нямаше да ви остава нищо друго, освен да му се подчините. Такъв Живот не е много творчески и не създава условия за себеутвърждаване, но също така не създава условия за стрес.
Нека ти задам някои въпроси във връзка със секса и децата. На каква възраст е подходящо да позволяваме на децата да осъзнаят сексуалността като житейска опитност?
Децата осъзнават себе си като полови същества, т. е. като човешки същества - от самото си създаване. Онова, което мнозина родители на планетата сега правят, е, че се опитват да им попречат да забелязват това. Ако ръката на бебето попадне на „нередно" място вие веднага я махате оттам. Ако едно малко дете започне да намира невинно удоволствие к собственото си тяло вие реагирате с ужас и предавате този ужас на детето си. Детето се чуди: какво съм направило, какво съм направило? Мама е обезумяла, какво съм направило?
По отношение на вашия човешки род въпросът не е кога да посветите своето младо поколение в секса, въпросът е кога трябва да спрете да изисквате младежите да отхвърлят своето самоопределение като полови същества. Някъде между годините 12 и 17 повечето от вас се отказват от борбата и заявяват (макар и не с думи - вие избягвате да говорите за това): „Е, добре, сега можеш да забележиш, че имаш полови органи и можеш да вършиш сексуални неща с тях".
Но до това време увреждането вече е направено. Вашите деца в продължение на десет и повече години са били приучвани да се срамуват от тези свои части на тялото. Някои дори не са чували истинското им име. Родителите се опитват да използват какви ли не думи само и само да избегнат да кажат просто „пенис" или „влагалище".
След като по този начин сте дали ясно да се разбере, че всичко, свързано с тези части на тялото, трябва да бъде скрито, за него не трябва да се говори, то трябва да бъде отричано, вашите младежи достигат до пубертета, без да знаят въобще какво да правят с тези свои части. Те са напълно лишени от всякаква подготвеност. Разбира се, тогава те реагират злощастно, като откликват на своите нови и неотменни пориви объркано и съвсем неподходящо.
Всичко това не е наложително. То не служи на вашето младо поколение, голяма част от което навлиза в зрелия си живот, спазвайки сексуални табута, забрани и с огромни задръжки.
В просветените общества младежите никога не биват обезсърчавани, укорявани или „коригирани", когато започнат да се наслаждават на самото си естество. Също така сексуалният живот на техните родители, т. е. самоопределението на родителите им като полови създания - не се избягва или крие. Голите тела, независимо дали на родителите, децата или на братята и сестрите, се показват и се възприемат като нещо напълно естествено и великолепно и напълно в реда на нещата - не като неща, от които човек трябва да се срамува.
Половите функции също се разглеждат като напълно естествени, прекрасни и в реда на нещата.
В някои общества родителите се любят пред погледа на своите деца - и какво би могло да даде на децата по-голямо чувство за Красотата и великолепието, за чистата радост и пълната естественост на сексуалните прояви на любовта от това? Защото родителите постоянно формират у децата си представите за „правилно" и „неправилно" Във всяко поведение. А децата улавят неуловимите и не толкова неуловими сигнали от своите родители по отношение на всичко, което виждат, че родителите им мислят, говорят и вършат.
Както отбелязах по-рано - такива общества могат да бъдат наричани езически и „примитивни", но се наблюдава, че в тези общества насилието и престъпленията, свързани със сексуални страсти, фактически не съществуват. Проституцията е нещо, което се смята за абсурдно, и не се е чувало за сексуални забрани или нарушени функции.
Въпреки че подобна откритост не се препоръчва в момента за вашето общество (защото тя едва ли ще може да бъде приета от обществената култура) все пак време е така наречената модерна цивилизация на вашата планета да направи нещо, за да се прекрати с чувството за вина и срам, с потискането, с което толкова често се свързват и характеризират сексуалните проявления и преживявания в обществото.
Някакви предложения? Идеи?
Престанете да учите децата си още от самото начало на техния живот, че нещата, които са свързани с естественото функциониране на тялото им, са срамни и нередни. Спрете да демонстрирате на младото си поколение, че всичко сексуално трябва да бъде скрито. Позволете на децата си да наблюдават романтичната страна във вас самите, позволете им да виждат как се прегръщате, докосвате, как проявявате нежности - позволете им да виждат, че техните родители се обичат и показват физически своята любов и че това е нещо съвсем естествено и много прекрасно (ще се учудиш, когато разбереш в колко много семейства този прост урок никога не е преподаван).
Когато децата би започнат да изпитват собствени сексуални чувства, любопитство и пориви, накарайте ги да свързват този нов разгръщащ се опит за самите тях с чувство на радост и тържество, а не на вина и срам.
И за Бога, престанете да криете своите тела от вашите деца. Няма нищо лошо в това да ви видят да плувате голи в селския вир, когато сте на екскурзия сред природата или в басейна в задния двор. Няма защо да получавате сърдечен удар, ако ви зърнат да излизате от спалнята и да влизате в банята без халат. Престанете с този безумен стремеж непрекъснато да се покривате, да се затваряте, да премахвате всякаква възможност, дори и най-невинната, детето ви да се отнася към вас като същество със свое собствено полово самоопределение. Децата имат чувството, че родителите им са безполови, защото самите им родители са се показали пред тях по такъв начинж. Децата си представят, че и те трябва да бъдат безполови, защото всички деца подражават на своите родители. (Психотерапевтите ще ви кажат, че някои пораснали деца много дълго имат големи трудности, защото си представят как техните родители всъщност „го правят", което, разбира се, изпълва тези младежи - сега пациенти в психотерапевтичния кабинет с ярост или чувство на вина и срам, защото самите те естествено желаят „да го правят" и не могат да разберат какво им пречи.)
Ето защо, разговаряйте за секса със своите деца, смейте се за секса със своите деца, учете ги, позволявайте и им показвайте как да тържествуват във връзка със своята сексуалност. Ето това можете да направите за своите деца. И го правете от деня, в който са родени, с първата целувка, с първата прегръдка, с първото докосване, което получават от вас и което виждат, че вие помежду си си давате.
Благодаря Ти. Благодаря. Толкова много се надявах, че Ти ще внесеш някакъв разум по този въпрос. Но ще ти задам един последен Въпрос. Кога е подходящо по специфичен начин да се разговаря и въведе или опише сексуалността на децата?
Те сами ще ти подскажат кога това време е дошло. Всяко дете безпогрешно ще ти даде ясно да разбереш, ако всъщност го наблюдаваш и се вслушваш в него. Това става постепенно. Сексуалният интерес у децата се появява постепенно и ти ще познаеш и ще разбереш кога е подходящата възраст да разясниш този повишен интерес към сексуалността у своето дете, ако самият си наясно, ако си приключил за себе си разясняването на този въпрос.
А как да постигаме това?
Направете каквото е нужно. Посещавайте семинари. Консултирайте се с психотерапевти. Запишете се в група. Прочетете книга. Медитирайте по въпроса. Открийте се един друг. Най-вече открийте се един-друг като мъже и жени отново. Открийте, върнете си, утвърдете своята собствена сексуалност. Отпразнувайте я. Радвайте й се. Бъдете себе си.
Усвоете своята собствена, изпълнена с радост сексуалност и тогава ще можете да позволите и да окуражите децата си да усвоят тяхната.
Отново благодаря. А сега, ако преминем от разглеждането на проблема с децата и се върнем отново към по-общия въпрос за човешката сексуалност, трябва да Ти задам един допълнителен въпрос и може да изглежда нахален и дори непочтителен, но аз не мога да оставя този разговор, без да го задам.
Е, добре, спри да се извиняваш и просто го задай.
Добре. Може ли да се говори за нещо такова като „прекалено много" секс?
Не. Разбира се, че не. Но има нещо такова като „прекалена много нужда" от секс. Предлагам ви следната формула:
Наслаждавайте се на всичко.
Нямайте нужда от нищо.
Включително и от хората ли?
Включително и от хората. Особено от хората. Да се нуждаеш от някого е най-бързият начин да убиеш взаимоотношенията си с него.
Но всички ние обичаме да чувстваме, че се нуждаят от нас.
Тогава престанете. Предпочитайте да чувствате, че не се нуждаят от вас - защото най-големият подарък, който можете да дадете на някого, е силата и способността да не се нуждае от вас, да не се нуждае от нищо.