Америка е направила много, това е очевидно вярно. Но знаеш ли, че в процентно отношение спрямо брутния национален продукт Съединените щати са отделили много по-малко за чуждестранна помощ в сравнение с много по-малки страни? Работата е там, че преди да се възгордявате от себе си, може би трябва да погледнете света наоколо. Защото ако това е най-доброто, което вашият свят може да предложи на по-слабите, тогава има какво още да учите.
Вие живеете в едно прахосническо, декадентско общество. Всичко, което създавате, сте подчинили на принципа на така наречената „планова амортизация". Вашите коли струват три пъти повече и траят три пъти по-малко. Дрехите се разпадат при десетото обличане. Влагат се химикали в хранителните продукти, за да се задържат на полиците на магазините по-дълго, дори ако това означава да се скъси животът ви на планетата. Подкрепяте, стимулирате и давате възможност на спортните отбори да получават неприлично големи заплати за смешни усилия, докато учителите, духовенството и изследователите, стремящи се да намерят лек за болестите, които ви убиват, са принудени да просят пари. Изхвърляте ежедневно в супермаркетите, ресторантите и домовете във вашата страна повече храна от тази, която е достатъчна, за да нахрани половината свят.
Все пак това не е обвинение, а само наблюдение и то не се отнася единствено до Съединените щати, защото тези методи, които увреждат сърцето, са епидемия, разпространена по целия свят.
Безправните навсякъде по света са принудени да се унижават и да пестят всеки лев само за да живеят, докато малцина които притежават власт, пазят и трупат все по-големи богатства, спят в коприна и всяка сутрин пускат в банята си кранчето, облицовано със злато. Докато изнурени деца, които са само кожа и кости умират в ръцете на плачещите си майки, „лидерите" на техните държави се занимават с политическа корупция, която не позволява дарените храни да достигнат до гладуващите маси.
На пръв поглед изглежда, че няма сила, която да промени тези условия. Истината е, че не в силата е проблемът. Никой няма воля за това. И така ще бъде винаги, докато хората не започнат да гледат на съдбата на другите като на своя собствена.
Но защо не го правим? Как е възможно да бъдем свидетели на всички тези жестокости ежедневно и да допускаме те да продължават?
Това е така, защото не ви интересуват. Проблемът е липсата на загриженост за другите. Цялата планета е изправена пред криза на съзнанието. Вие трябва да решите просто дали другите Ви интересуват.
Ще задам един въпрос, който изглежда малко патетичен. Защо не можем да обичаме членовете на своето семейство?
Вие обичате членовете на собственото си семейство. Вие просто сте ограничили представите си за това кои са членове на вашето семейство.
Не се чувствате част от световното семейство и затова проблемите на всеобщото човешко семейство не считате за свои проблеми.
По какъв начин хората на земята могат да променят това отношение?
Зависи от това как искате да го промените.
Как да предотвратим по-нататъшната болка, по-нататъшните страдания?
Като премахнете разделението помежду си. Като създадете нов модел на света. Като внесете в него една нова идея.
Коя е тя?
Радикално различна от настоящия би възглед за света
.
Сега вие виждате света - ако говорим геополитически - като сбор от различни национални държави, всяка от които е самостоятелна, отделна и независима от другите.
Вътрешните проблеми на тези независими държави не се смятат за проблеми на човечеството като цяло - освен богато пряко го засягат като цяло (или по-точно, богато пряко засягат силните представители на човечеството).
Тогава човешката общност като цяло реагира спрямо условията и проблемите на индивидуалните държави въз основа на интересите на по-голямата група от хора. Ако никой от тази по-голяма група няма какво да губи, условията на отделната страна могат да бъдат такива, каквито са, никой няма да се интересува.
Хиляди хора могат да умират от глад ежегодно, стотици могат да умират в граждански войни, деспоти могат да ограбват страната, диктатори и техните въоръжени хайки могат да насилват, плячкосват и убиват, режимите могат да лишават хората от основните им човешки права - но останалата част от вас няма да направи нищо. Това е, така да се каже, „вътрешен проблем".
Но, когато вашите интереси са заплашени там, когато вашите инвестиции, вашата сигурност, вашият начин на живот е застрашен, тогава вие мобилизирате вашата нация и се опитвате да мобилизирате целия свят за вашата кауза и се впускате там, където дори и ангелите биха се уплашили да пристъпят. Тогава изричате една Голяма лъжа - като заявявате, че правите онова, което правите, от хуманитарни подбуди, за да подпомогнете потиснатите хора на света, докато истината е, че просто защитавате собствените си интереси.
Доказателство за това е, че там, където нямате интереси, вие нямате и грижа.
Световната политика действа от позициите на интереса. Какво друго ново има тук?
Трябва да има нещо ново, ако искате светът да се промени. Трябва да започнете да гледате на интересите на другите като на собствени интереси. Това ще стане само когато прегрупирате глобалната реалност и постигнете управление в съответствие с това.
Говориш за глобално световно управление, така ли? Да.
Обеща ми, че във втора книга ще обсъдиш по-глобалните геополитически проблеми, пред които е изправена планетата (за разлика от главно личните проблеми, с които се занимаваш в първа книга), но въобще не си представях, че ще навлезеш в този разговор!
Време е светът да престане да се самозалъгва, да се пробуди, да осъзнае, че единственият проблем на човечеството е липсата на любов.
Любовта поражда толерантност, толерантността поражда мир, нетолерантността предизвиква война и безразличие към непоносимите условия на живот на другите.
- Любовта не може да бъде безразлична. Тя не познава безразличието.
Най-бързият начин да постигнете любов и грижа за цялото човечество е да започнете да гледате на цялото човечество като на собствено семейство.
Най-бързият начин да започнете да гледате на цялото човечество като на свое собствено семейство е да престанете да се разграничавате едни от други. Всяка национална държава, която в момента изгражда вашия свят, трябва да се обедини с останалите.
Но нали съществуват Обединени нации!
Които са безсилни и не водят до никакви резултати. За да може да функционира това обединение пълноценно, то трябва напълно да се преустрои. Това не е невъзможно, но е твърде трудно.
Добре, какво Ти предлагаш?
Аз нямам „предложения". Предлагам само наблюдения. В този диалог ти ми съобщаваш какъв е новият избор, който искате да направите, а аз предлагам наблюдения за начина, по който бихте могли да осъществите това. Какъв е вашият нов избор във връзва с отношенията между хората и нациите на планетата?
Ще използвам Твоите думи. Що се отнася до мен, аз бих избрал за всички нас „да постигнем любов и грижа за цялото човечество".
При такъв избор моето наблюдение е, че онова, което може да бъде полезно, е да се формира нова световна политическа общност, в която всяка национална държава да има равноправен глас в решаването на световните проблеми и равноправен дял в световните ресурси.
Това няма да стане. Тези, които „имат", никога няма да се откажат от своята суверенна власт, от своите богатства и ресурси за сметка на онези, които „нямат". И ако трябва да бъдем обективни, защо, кое налага да го правят?
Онова, което е в техен най-висш интерес. Не виждам защо. И не съм сигурен в такова твърдение.
Ако можете да прибавите към своята национална икономика билиони долари годишно - долари, които да бъдат изразходвани да се нахранят гладните, да се облекат онези, които са в нужда, да се подслонят бедните, да се осигурят възрастните, да се осъществи едно по-добро здравеопазване и да се осигури един достоен стандарт на живот за всички - това няма ли да бъде в полза на най-висшите интереси на твоя народ?
В Америка има хора, които биха спорили, че това ще бъде помощ за бедните за сметка на богатите и на средния данъкоплатец. Междувременно държавата продължава да се руши, криминалната престъпност продължава да се увеличава, инфлацията ограбва спестяванията на хората, безработицата става все по-голяма, правителството все по-многочислено, докато в училищата се разпространяват презервативи.
Звучиш като радиоинформация. Но това са проблемите на много американци.
Те мислят ограничено. Не разбират, че ако билиони долари годишно, а това значи милиони месечно, стотици и стотици хиляди седмично, нечувано количество пари ежедневно бъдат върнати обратно в икономическата система, вие можете да използвате тези пари, за да нахраните гладните, да облечете онези, които са в нужда, да подслоните бедните, да осигурите възрастните и да осигурявате здравеопазване и достойнство за всички..., причините за престъпността ще изчезнат завинаги. Не разбирате ли, че новите работни места ще ви донесат повече пари, които ще се върнат обратно във вашата икономика? Дори и правителствата ще бъдат сведени до по-малоброен състав, защото няма да имат толкова много работа.
Предполагам, че това е възможно - и все пак не мога да си представя как правителствата ще станат по-малобройни! Но откъде по-точно ще се намерят тези милиони и билиони, за които говориш? Може би от данъци, които ще бъдат наложени от Твоето ново световно управление, така ли? Ще се вземат още средства от онези, които са „работили, за да се сдобият с тях", и тези средства ще се дадат на другите, които „не са стъпили на краката си", а искат да получават?
Така ли го разбираш?
Не, но мнозинството от хората биха погледнали по този начин. И на мен ми се ще съвсем справедливо да изложа техния възглед.
Добре, бих искал да поговоря за това по-късно. В момента искам за малко да се отклоня, но ще се бърна към този проблем.
Чудесно.
Запита откъде ще дойдат тези нови парични постъпления. Добре. Не е необходимо те да идват от нови данъци, наложени от световната общност (макар и членовете на тази общност, отделните граждани, по собствено желание, водени от едно пробудено съзнание, да са готови доброволно да дават 10% от своя доход за нуждите на обществото като цяло). Те няма да се събират от нови данъци, наложени от местните правителства. Всъщност някои местни правителства ще могат да намалят данъците.
Всички тези блага ще бъдат резултат на простото преструктуриране на вашия възглед за света, на по-простото прегрупиране на световната политическа конфигурация.
По какъв начин?
Парите, които ще спестите от изграждането на системи за национална защита и оръжия за водене на война.
О, разбирам! Искаш да премахнем въоръжаването!
Не само вие, а всички по света.
Но военната система трябва драстично да се редуцира. Вътрешният ред е необходимо да се осигурява. Можете да подсилите местната полиция - нещо, което твърдите, че искате да правите, но всяка година, когато се оформя бюджетът, заявявате, че не може. В същото бреме трябва категорично да се спре да се изразходват средства за въоръжаване и подготовка за война, нито за отбрана, нито за нападение, свързано с каквото и да било масово унищожение.
Преди всичко ми се струва, че Твоите цифри далеч надхвърлят това, което реално може да се спести, ако се направи това. Второ - струва ми се, че никога няма да успееш да убедиш хората да се откажат от своето право на самозащита.
Нека разгледаме тези цифри. Понастоящем (сега е 25 март 1994, докато пишем тези редове) световните правителства изразходват един трилион долара годишно за военни цели. Това означава по един милион долара всяка минута по целия свят.
Народите, които изразходват най-много, биха могли ги да пренасочат средства към другите приоритети, за които споменахме, и така по-големите, по-богати нации ще видят, че е в техен интерес да го направят - ако изобщо допуснат, че е възможно. Но по-големите и по-богати нации не могат дори да си представят, че ще бъдат без защита, защото се страхуват от агресията и нападението на народите, които им завиждат и искат да имат онова, което имат те. Два са начините да се преодолее подобна заплаха.
1. Цялото световно богатство да се разпределя равномерно и световните ресурси да се разпределят между всички народи по света, така че никой да не изпитва нужда да претендира за това, което има другият, а всеки да може да живее достойно и да се отърси от страха.
2. Да се създаде система за разрешаване на различията, която да отхвърли необходимостта от война и дори възможността за война.
Хората по света сигурно никога няма да направят това.
Те вече са го направили.
Наистина ли?
Да. В момента се извършва огромен експеримент във Вашия свят за установянето на такъв политически ред. Този експеримент се нарича Съединени американски щати.
За който току-що каза, че търпи жалък провал.
Да, така е. Има да се измине дълъг път преди експериментът да се нарече успешен. (Както по-рано обещах, ще поговоря за това - за онези подходи, Които не ви позволяват в момента да имате успех.) И все пак, това е най-добрият експеримент, който е познат засега.
Както е казал Уинстън Чърчъл: „Демокрацията е най-лошата система, като се изключат всички останали."
Вашата нация е първата, която изгради свободна конфедерация от отделни държави и успешно ги обединява в една свързана цялост, подчинена на общо централно управление.
Навремето никой от щатите не е бил съгласен на това и всеки се е съпротивлявал, страхувайки се, че може да загуби своята самостоятелна сила и че подобен съюз няма да бъде в техен интерес. Полезно е да разберем какво е било положението на отделните щати по онова време.
Въпреки че те са били свързани в свободна Конфедерация, не е имало реално управление на всеки от съединените щати и оттам не е имало сила, която да наложи договора на Конфедерацията, за който отделните щати се били споразумели.
Щатите провеждали собствена външна политика. Няколко измежду тях сключили лични споразумения за търговия и други въпроси с Франция, Испания, Англия и други страни. Щатите търгували помежду си и макар че договорът на Конфедерацията забранявал това, някои от щатите налагали митнически такси върху стоки, които се внасяли от други щати, също както върху стоките, идващи през океана. Търговците нямали друг изход, освен да плащат на пристанищата, когато искали да купуват или продават стока, тъй като не е имало централна власт, макар и да е имало писмено споразумение, забраняващо налагането на подобни мита.
Отделните щати също са водили войни помежду си. Всеки щат е смятал своята полиция за функционираща армия, а девет щата са имали своя собствена военна флота. „Не ме предизвиквай" би могло да се смята за официалното мото на всеки от щатите в Конфедерацията. Повече от половината щати дори печатали свои собствени пари (въпреки че Конфедерацията е включвала в споразумението си това като нещо незаконно!).
Накратко, първоначално щатите, макар и обединени от договора на Конфедерацията, са действали точно както независимите държави днес.
Макар и да виждали, че договорите на Конфедерацията (например предоставянето на Конгреса на цялата власт да печатат пари) не се спазват, те упорито отказвали да се подчиняват на една централна власт, която да им налага спазването на тези договори.
С течение на времето неколцина прогресивни лидери придобиват влияние. Те убеждават останалите, че може само да се спечели, като се създаде една нова федерация и това ще бъде печалба за всички.
Търговците ще спестяват пари и ще увеличават доходите си, тъй като отделните щати няма да налагат такси върху стоките.
Правителствата ще спестяват пари и ще имат повече средства, които да вложат в програми и услуги, които наистина да помагат на народа, защото няма да се изразходват средства за защита на отделните щати един от друг.
Народът ще има по-голяма сигурност и ще живее в по-голямо благоденствие, когато се обедини, а не богато отделните народи враждуват помежду си.
Така те не само няма да изгубят своята сила, а всеки щат ще стане още по-силен.
И разбира се, точно това се е случило.
Същото би могло да стане със 160 национални държави в света, ако те се обединят в една обединена федерация. Това би означавало край на войната.
Но как ще се осъществи това? Несъгласията ще продължат да съществуват.
Това е така, доколкото хората остават съсредоточени върху външните неща. Има само един начин наистина да се елиминира войната - както и всеки страх и нарушение на мира - това е духовно решение. Ние в момента говорим за геополитически решения.
Всъщност това, което трябва да се направи, е да се комбинират духовните и геополитическите решения. Духовната истина трябва да се приложи в практическия живот, за да промени нашия ежедневен опит.
Докато се извърши тази промяна, ще продължава да има несъгласия. Ти си прав. Но няма нужда да има войни, не е задължително да има убийства.
Има ли войни между Калифорния и Орегон по повод на водното право? Между Мериленд и Вирджиния по повод на риболова? Между Уискънзин и Илинойс, Охайо и Масачузетс?
Не.
А защо не? Нима те нямат спорове и между тях не възникват различия?
Предполагам, че с течение на годините са възникнали.
Това е сигурно, но тези отделни щати доброволно са се споразумели - и това е било просто с доброволно споразумение - да съблюдават определени закони и да правят взаимни компромиси по въпроси от общ интерес, докато си запазват правото да съблюдават отделен статут по въпросите, които се отнасят до отделния щат.
А когато действително възникнат спорове в резултат на различни тълкувания на федералния закон или на това, че някой е нарушил този закон, проблемът се внася в съда..., на който трябва да се дава пълна власт (т. е. властта му се дава от щатите) да разреши конфликта.
Ако настоящото законодателство не дава възможност проблемът да получи удовлетворяващо решение в съда, щатите и техният народ изпращат свои представители пред централното управление, за да се направи опит да са споразумеят за нови закони, които да дадат по-блогоприятни обстоятелства за постигане на разумен Компромис. По този начин функционира вашата федерация. Със система от закони и система от съдилища, овластени да тълкуват тези закони, както и полицейска система, която може да налага решенията на законите.
Въпреки че никой не би се наел да твърди, че системата ви не се нуждае от усъвършенстване, това е все пак политически съюз, който функционира повече от 200 години!
Не може да има съмнение, че същият модел ще се окаже функционален по отношение на националните държави.
Щом нещата са толкова прости, то защо хората не са се опитали да ги въведат на практика?
Съществуват такива опити. Лигата на народите е била един такъв първоначален опит. Обединените нации е последният.
Едната се е провалила, а другата има минимален ефект, защото, както тринадесетте щата на първоначалната Американска Конфедерация, членовете на националните държави (по-специално най-силните измежду тях) се страхуват, че могат повече да загубят, отколкото да спечелят от едно такова преструктуриране.
Това е така, защото „силните на деня" се интересуват много повече от това да запазят своята власт, отколкото от подобряване на живота на всички хора. Онези, които „имат", знаят, че такава световна федерация неизбежно ще даде повече облаги на онези, които „нямат" - ала „имащите" са убедени, че това ще стане за тяхна сметка... А те не са готови да се разделят с нищо.
Нима този техен страх не е оправдан? Нима не трябва да пазиш онова, за което дълго си се борил?
Първо, не е задължително необходимо, за да се дадат повече средства на онези, които са жадни и гладни и живеят без покрив, непременно тези средства да се отнемат от хората, които живеят в изобилие.
Както вече посочих, всичко, което е нужно, е да се вземат тези един трилион долара годишно, които се харчат в света за военни цели и да се пренасочат за хуманитарни цели. Тогава проблемът ще бъде решен, без да се изразходва дори и едно допълнително пени, нито да се пренасочва от богатството на имащите.
(Разбира се, може да се спори, че тези международни конгломерати, чиито печалби се извличат от войната и средствата за въоръжаване, ще бъдат „губещи" - както техните работници, така и всички, чието богатство се извлича от съзнанието за противоречие, съществуващо в света - но може би техният източник на богатства е неправилно разбран. Ако човек зависи от това останалият свят да живее в противоречия, за да може самият той да оцелява, може би тази зависимост обяснява защо светът се противопоставя на всеки опит да се създаде структура, Която да доведе до траен мир.)
Що се отнася до втората част на въпроса, да желаеш да съхраниш онова, за което си се борил да придобиеш като човек и като нация, не е неразумно, ако изхождаш от съзнанието на Външния Свят.
Какво?
Ако смяташ, че най-голямото щастие в живота можеш да получиш от преживяване във Външния Свят - тоест във физическия свят извън теб самия - ти никога няма да поискаш да се откажеш дори и от най-малката частица от онова, което си натрупал като човек или като народ и което смяташ, че ще те направи щастлив.
И докато онези, които „нямат", смятат, че нещастието им е свързано с липсата на материални неща, те също ще бъдат хванати в този капан. Те постоянно ще искат да имат онова, което имате вие, докато вие пък постоянно ще отказвате да го споделите с тях.
Тъкмо затова казах по-рано, че има един начин истински да се изключи войната и всяко преживяване на страх и липса на мир. Но това решение е духовно.
В крайна сметка всеки геополитически проблем също както и всеки личен проблем се свежда до духовен проблем. Животът като цяло е духовен и затова всички житейски проблеми имат духовна основа - и духовно решение.
Войните на вашата планета възникват затова, защото някой претендира за нещо, притежавано от друг. Това става причина за действия на една страна, които са нежелани за друга.
Всеки конфликт възниква от неправомерно желание.
Единствено възможният мир в целия свят, на който може човек да се уповава, това е Вътрешният Мир.
Нека всеки човек да намери своя вътрешен мир когато откриете своя вътрешен мир, вие ще успеете да намерите мир в света.
Това означава просто, че няма да изпитвате повече нужда от неща във Външния Свят. „Да не изпитвате нужда, е огромна свобода". Тя ви освобождава първо от страха: страха, че съществува нещо, което няма да имате; че съществува нещо, което ще загубите; страха, че без определено нещо няма да бъдете щастливи.
Второ, „да не изпитвате нужда", ви освобождава от гнева. Гневът е изява на страх. Когато няма от какво да се страхувате, вие няма на какво да се гневите.
Няма да изпитвате гняв, когато не получавате каквото искате, защото Желанието ще бъде само предпочитание, не необходимост. Няма да изпитвате страх, свързан с възможността да не го получите. Оттук няма да изпитвате и гняв.
Вие няма да изпитвате гняв, когато виждате, че другите хора не удовлетворяват вашите очаквания, защото няма да имате нужда те да удовлетворяват определени неща. Оттам няма да изпитвате и гняв.
Няма да изпитвате гняв, когато някой не се държи добре с вас, защото за вас няма да бъде потребност той да се държи добре. Няма да изпитвате гняв, когато някой не ви обича, защото няма да се нуждаете от неговата любов. Няма да изпитвате гняв, когато някой е жесток, когато би ранява, когато се опитва да ви навреди, защото няма да се нуждаете от това той да се държи по друг начин и ще сте съвсем наясно, че с нищо не може да ви навреди.
Няма да изпитвате гняв, дори когато някой се опитва да ви отнеме живота, защото няма да се страхувате от смъртта.
Когато страхът се отнеме от вас, всичко друго ще може да ви се отнеме, а вие няма да изпитвате гняв.
Вие дълбоко интуитивно знаете, че всичко, което сте създали, може отново да се създаде, и още по-важно, няма значение.
Когато намерите Вътрешен Мир, ничие присъствие, нито отсъствие на човек или място, или пък нещо друго, нито на условия, ситуации или обстоятелства може да бъде Творецът на вашето състояние на духа, нито причина за начина, по Който преживявате битието си.
Това не означава, че отхвърляте всичко, свързано с тялото. Съвсем не. Вие преживявате в пълнота своето тяло и всички наслади, свързани с него, както никога преди.
Ала вие ще отделяте внимание на тялото си доброволно, а не задължително. Преживяването на физически усещания ще става по ваш избор, а не защото е необходимо, за да се чувствате щастливи или да оправдаете своята тъга.
Тази проста промяна - да се обърнете, за да намерите вътрешния си мир - може, ако бъде осъществена от всеки един човек, да сложи край на войната, да премахне противоречията и конфликтите, да предотврати всяка неправда и да доведе до вечен мир на света.
Не е необходима никаква друга формула, нито е възможна.
Световният мир е личен проблем!
Онова, което е необходимо, не е промяна в обстоятелствата, а промяна на съзнанието.
Как да намерим вътрешен мир, когато сме гладни? Как да намерим ведрина и спокойствие, когато изпитваме жажда? Как да останем спокойни, когато сме мокри, когато ни е студено, когато нямаме покрив над главата си? Как да не се поддадем на гнева, когато роднините ни умират заради някаква нелепост?
Ти говориш твърде поетично, но може ли поезията да се приложи на практика? Нима може тя да каже нещо на онази майка в Етиопия, която наблюдава изнуреното си дете как умира от глад за една филия хляб? На онзи мъж к Централна Америка, който чувства как куршумът разкъсва тялото му, защото се е опитал да спре армия, която завзема селото му? И какво може да каже твоята поезия на онази жена в Бруклин, която е била осем пъти изнасилена от някаква тайфа? Или на шестчленно ирландско семейство, взривено от терористка бомба, оставена в църквата в неделя сутрин?
Трудно е дори да се слуша за всичко това, но казвам ти: съществува съвършенство във всичко. Стреми се да виждаш съвършенството. Това е промяната, за която говорим.
Нямай никакви нужди. Желай всичко. Избери онова, което ти се предлага.
Преживей своите чувства. Изплачи своите сълзи. Смей се, когато ти се смее. Уважавай своята истина. Но когато се изчерпят чувствата, тогава се смълчи и знай, че Аз съм Бог.
С други думи, дори и в най-голямата трагедия, недей да губиш от поглед величието на цялостния процес, дори когато умираш с куршум в гърдите, дори когато си жертва на насилие.
Сега това изглежда нещо невъзможно, но когато се доближиш до Божественото съзнание, ще можеш да го направиш.
Разбира се, нищо не те задължава, това зависи от начина, по който желаеш да преживееш момента.
В момент на голяма трагедия, предизвикателството е да успокоиш съзнанието си и да потънеш дълбоко в своята душа.
Това може да стане автоматично, когато престанеш да държиш под контрол душата си.
Разговарял ли някога с човек, който случайно е полетял с колата си надолу от някой мост или се е озовал пред дулото на пушка? Или е бил на път да се удави? Такива хора много често разказват, че времето странно се забавя и че те са били завладени от странно спокойствие, че не са изпитвали никакъв страх.
„Нямай страх, защото Аз съм с теб". Това може да каже поезията на човек, изправен пред трагедия. В най-мрачния ти час, Аз ще бъда твоята светлина. В най-черния момент, Аз ще бъда твоята утеха. В най-трудното изпитание, Аз ще бъда твоята сила. Затова вярвай Ми! Защото Аз съм твоят пастир. Няма да изпиташ нужда. Ще те изведа на зелени пасища, край тихи води ще те изведа.
Ще възстановя душата ти. По прави пътеки ще те водя в Своето Име. И да, дори и в долината на Смъртната сянка да вървиш, няма да се уплашиш от зло; защото Аз съм с тебе. Моят Жезъл и Моята тояга, те ще те утешат.
Приготвям за тебе трапеза в присъствието на неприятелите ти. Ще помажа с миро главата ти. Чашата ти ще прелее.
Наистина, благост и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ти ще живееш завинаги в Моя дом и в Моето сърце.
Тези думи са просто Великолепни. Това, което казваш, е прекрасно. Иска ми се целият свят да го чуе, да го разбере, да му повярва.
Тази книга ще спомогне за това. Ти самият спомагаш. По този начин изпълняваш своята роля, даваш своя дял в издигането на Колективното Съзнание. Това трябва да правят всички.
Да.
А сега можем ли да преминем към друга тема? Струва ми се, че е важно да поговорим за онова отношение - за онази представа - която, както вече каза, трябва да получи справедливо разяснение.
Имам предвид мнението, което се поддържа от мнозина, че бедните са получили достатъчно, че ние трябва да спрем да облагаме с данъци богатите - да ги наказваме, че са работили усилено и че „са се справили" - за да даваме още повече на бедните.
Тези хора са убедени, че бедните са такива главно поради собствения си избор, мнозина дори не са се опитали да се измъкнат от своето положение. Те предпочитат да смучат правителството, вместо да поемат отговорност за самите себе си.
Много са хората, които вярват, че преразпределението на богатствата - равномерното им разпределение - е социалистическо зло. Те цитират Комунистическия манифест -„от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите" - като свидетелство за сатанинския произход на идеята за гарантиране на основно човешко достойнство на всички чрез усилията на всекиго.
Те вярват в девиза „всеки за себе си". Ако някой им каже, че тази представа е студена и безсърдечна, те се скриват зад твърдението, че възможности са дадени на всички по равно и заявяват, че никой не е поставен по рождение в неравноправно положение, а щом те са могли „да се справят", значи, че всеки може да го направи - и ако някои не успяват, то е по „тяхна вина".
Сам разбираш, че това е твърде горделива мисъл, която има за свой корен неблагодарността.
Да. А Ти какво мислиш?
Аз не съдя. Това е мисъл като мисъл. Тук от значение е само един въпрос, който се отнася и до всяка друга мисъл. Дали това мнение ти помага да разкриеш Истинската Си Същност и Исканата от Теб Същност?
Това е въпросът, който хората трябва да си зададат, когато оформят възгледа си за света - дали дадена мисъл служи на техния истински Аз.
Моето наблюдение е следното: Съществуват хора - всъщност цели групи от хора - които по рождение са поставени в неравноправно положение - това е очевидно вярно.
Вярно е също така, че от едно високо метафизическо равнище никой не е в „неравноправно положение", защото всяка душа сама си задава точните условия, хора и събития, които са и необходими, за да осъществи онова, което желае.
Ти избираш всичко - своите родители, страната, където да се родиш, всички обстоятелства, свързани с твоето превъплъщение.
По същия начин през всички дни на своя живот ти продължаваш да избираш и да създаваш хората, събитията и обстоятелствата, предназначени да ти дадат точните, правилни, верни и съвършени възможности, които желаеш от настоящето, за да познаеш истинската си същност.
С други думи, никой „не е в неравноправно положение" относно това, което душата се стреми да осъществи. Така например душата може да пожелае да работи с едно осакатено тяло или в репресивно общество, или в условията на огромни политически или икономически ограничения, което да й създаде условията, необходими да осъществи целите, които си е поставила.
И така, свидетели сме, че хората наистина са поставени в „неравноправно положение" във физическия смисъл, но то създава необходимите и съвършени условия в метафизически смисъл.
Какво означава това в практически план? Трябва ли да помагаме на хората в „неравностойно положение", или да си дадем сметка, че в действителност те са точно в положението, което им е нужно, и това им позволява да „отработят своята карма"?
Това е много добър и много важен въпрос.
Запомни, че всичко, което мислиш, говориш и вършиш, отразява твоя избор по отношение на самия себе си; изявява Кой Си Ти; то е творческо действие, в което решаваш кой Желаеш да Бъдеш. Връщам се постоянно към това, защото то е единственият смисъл тук на земята; то е твоята цел. Нищо друго не съществува, няма друго предназначение за душата. Ти се стремиш да бъдеш и да преживееш Истинския си Аз - и да го сътвориш. Ти сътворяваш себе си наново всяка минута на Настоящия момент.
В този контекст, когато срещнеш човек, който изглежда в неравноправно положение в относителните условия на този свят, първият въпрос, който трябва да си зададеш, е: Кой Съм Аз и Какво избирам да Бъда по отношение на този човек?
С други думи, първият въпрос, когато се срещнеш с когото и да било,в каквито и да било обстоятелства, трябва винаги да бъде: Какво е моето място в тази ситуация?
Разбираш ли ме? Първият ти въпрос трябва да бъде: какво е моето място тук? А не какво е мястото на другия човек в тази ситуация?
Това е едно от най-забележителните прозрения за човешките отношения, на които съм се натъквал. Освен това противоречи на всичко, на което съм бил учен до момента.
Зная. Но причината взаимоотношенията ти да бъдат в такъв хаос е, че ти винаги си се опитвал да преценяваш какво иска другият и какво искат другите -вместо онова, което ти самият искаш наистина. После трябва да решаваш дали можеш да отвърнеш на техните очаквания. При това ето как решаваш: решаваш, съобразявайки се с това какво можеш да получиш от тях. Ако прецениш, че нищо не можеш да получиш, основната ти причина да им дадеш каквото и да било отпада, така че ти рядко го правиш. Ако от друга страна, прецениш, че има какво да искаш и да получиш от тях, тогава се намесва твоят модел за оцеляване и ти се опитваш да удовлетвориш техните очаквания.
А после съжаляваш, особено когато другият не отговори на собствените ти очаквания.
В тази игра на търговия ти установяваш много деликатен баланс. Ти ще удовлетвориш моите нужди - аз ще удовлетворя твоите.
И все пак, смисълът на всички човешки взаимоотношения - на взаимоотношенията между народите, както и на взаимоотношенията между отделните индивиди - няма нищо общо с това. Смисълът на вашите Свещени Взаимоотношения с всеки отделен човек, място или обект не е да разберете какво те Желаят, а какво ти изискваш в настоящия момент, за да израстваш, за да бъдеш онзи, Който Искаш Да Бъдеш.
Затова и Аз съм създал Взаимоотношенията. Ако те нямаха предназначението, за което говоря, всички щяха да изпаднат във вакуум, в празнота, във Вечната Всеобщност, откъдето сте произлезли.
Но в тази Всеобщност вие просто сте и не можете да преживеете своето „осъзнаване" като нещо конкретно, защото в тази Всеобщност няма нищо, което да бъде твое отрицание.
Затова съм създал начин, по който ти можеш да пресътворяваш себе си и да познаваш Кой Си от опит. Постигнал съм това като съм ти предоставил следното:
1. Относителност - система, в която твоето съществуване се определя в съотношение с нещо друго.
2. Забрава - процес, при който ти доброволно се потапяш в пълна амнезия, така че да не знаеш, че относителността е само трик и че ти самият си Всичко.
3. Съзнание - състояние на Битието, при което ти се развиваш, докато постигнеш пълно осъзнаване и бъдеш и се слееш с Истинския и Жив Бог, сътворявайки и преживявайки своята собствена реалност, като разгръщаш и опознаваш тази реалност, променяш и пресъздаваш реалността, така че все повече да разширяваш границите на съзнанието си, докато постигнеш безграничност.
В тази парадигма Съзнанието е всичко.
Съзнанието - онова, което истински осъзнаваш - е основа на цялата истина, оттам и на всяка истинска духовност.
Но какъв е смисълът на Всичко? Първо Ти ни караш да забравим Кои Сме, така че да можем да си припомним Кои Сме?
Не съвсем, така че да можете да пресьтворите Кои Сте и Кои Искате да Бъдете.
Това означава Бог е Бог. Това означава Аз да бъда Аз, чрез вас!
Това е смисълът на целия живот.
Посредством теб Аз преживявам Кой Съм и Какъв Съм.
Без теб Аз бих могъл да зная това, но не да го преживея.
Познанието и преживяването са две различни неща. Избрал съм да преживявам Себе Си непрекъснато. И го правя наистина, посредством теб.
Струва ми се, че се отклонихме твърде много от първоначалния въпрос.
Да наистина. Трудно е да ограничиш Бог до една тема. Аз имам известна склонност да се разгръщам по-нашироко.
Да се опитаме да се върнем към темата.
О, да, как да се отнасяме към неуспелите в Живота.
Първо: трябва да решиш Кой Си и Какъв Си по отношение на тях.
Второ: ако решиш, че искаш да преживееш себе си като човек, който дава Подкрепа, Помощ, да преживееш себе си като Любов и Състрадание, както и Грижа, тогава трябва да видиш как най-добре можеш да осъществиш това.
Обърни внимание, че твоята способност да бъдеш това няма нищо общо с другите, с това, което те са или вършат.
Понякога най-добрият начин да обичаш някого и най-добрата помощ, която можеш да му дадеш, е да го оставиш сам или да му вдъхнеш сили сам да си помогне.
Както на коктейл най-добре е да оставиш хората сами да си вземат, каквото желаят.
Помни, че най-голямата помощ, която можеш да дадеш на един човек, е да го пробудиш, да му напомниш Кой е Той в действителност. Има много начини да стане това. Понякога е нужна малко помощ, понякога подтик, понякога тласък... А понякога просто трябва да решиш да оставиш хората да вървят по своя път, без намеса от твоя страна. (Всички родители знаят за този избор и ежедневно страдат от него.)
Онова, което е нужно да правиш за хората с неблагополучна съдба, е да ги накараш да се о-сьзнаят. Тоест, да придобият Ново Съзнание за себе си.
Ти също трябва да придобиеш Ново Съзнание за тях, защото ако гледаш на тях като на хора, които са се провалили, те наистина ще се провалят.
Големият дар, който дава Иисус на всекиго, е да го види такъв, какъвто е наистина.
Той не се е съобразявал с привидностите. Отказвал е да вярва онова, което хората са вярвали за себе си. Той винаги е имал една по-висша мисъл и винаги е приканвал и другите да се придържат към нея.
Отнасял се е с уважение към избора на другите. Не е изисквал от тях да приемат Неговата по-висша идея. Просто е отправял една покана.
Отнасял се е с любов към хората - и ако те са предпочитали да гледат на себе си като на Създания, нуждаещи се от помощ, Той не ги е отхвърлял за този погрешен избор, а им е позволявал да обичат своята Реалност - и с любов ги е подкрепял да реализират своя избор.
Защото Иисус знаеше, че за някои хора най-прекият път към това, Което Са, е пътят през Онова, Което Не Сал
Той не е определял този път като несъвършен, не го е заклеймявал. По-скоро е разглеждал и него като „съвършен" - и е подкрепял всеки да бъде това, което желае.
Затова и всеки, който се е обръщал (съм Иисус за помощ, е получавал помощ.
Той не е отказал подкрепа никому - но се е грижил помощта Му истински да подкрепи честното Желание на всеки човек.
Когато хората искрено са се стремили към просветление и честно са изразявали готовност да преминат на следващо ниво на съзнание, Иисус им е давал сила, кураж, мъдрост да го постигнат. Давал им е Себе Си за пример и, то с право, и е окуражавал хората, ако не могат да направят друго, то да имат вяра в Него. Той никога не би ги подвел.
Мнозина са възложили вярата си на Него. И до ден днешен Той помага на Всички, които призовават Неговото име, защото е посветил Себе Си на пробуждането на онези, които търсят да постигнат пълнота на съзнанието и на Живота в Мен.
В същото време Христос е бил милостив към онези, които не са търсили просветление. Той отхвърля гордостта и също, както своя Отец небесен, никого не съди.
Представата, идеята на Христос за Съвършена Любов е била да даде на всички хора точно помощта, която търсят, след като им каже каква помощ могат да получат.
Той никога не е отказвал помощ никому, а още по-малко пък би го направил, поради мисълта, че „Каквото си надробил, това ще сърбаш".
Иисус знаеше, че ако даде на хората помощта, която те очакват, а не помощта, която Той иска, Той им вдъхва сила на онова ниво, на което са готови получат сила.
Такъв е подходът на всички велики учители. На онези, които са идвали на земята в миналото и на онези, които работят на нея сега.
Чувствам се объркан. Кога може да се получи така, че помощта, която предлагаш, да не бъде в полза на човека? Кога тази помощ може да попречи на неговото израстване, а не да спомогне?
Когато предлагаш помощ, която създава непрекъсната зависимост, а не бързо освобождаване от зависимост.
Когато в името на милосърдието позволиш на един човек да започне да разчита на теб, вместо да разчита на себе си.
Това не е милосърдие, това е принуда. Ти имаш сила да го поставиш в зависимост. Защото този вид помощ всъщност ограбва силата на човека. Разграничението може в някои случаи да бъде деликатно и ти дори да не си даваш сметка, че ограбваш енергията му. Вярваш, че правиш най-доброто, което можеш, за да помогнеш на друг човек... Но бъди бдителен да не би просто да търсиш да утвърдиш собствената си гордост. Защото в степента, в която допускаш един човек да те счита отговорен за себе си, в същата степен ти го допускаш да ти даде власт. Това, разбира се, може да те накара да се възгордееш.
Въпреки това, тъкмо този вид помощ е съблазън за слабите.
Целта е да се помогне на слабите да станат силни, а не да се оставят слабите да станат още по-слаби.
Това е проблемът на много от правителствените програми за помощ, защото те спомагат за второто, а не за първото. Правителствените програми са такива, че непрестанно да гарантират потребност от още и още подобни програми. Тяхната цел е да оправдават собственото си съществуване, а не да помагат на онези, за които са предназначени.
Ако имаше определени граници на правителствената помощ, хората щяха да бъдат подкрепяни тогава, когато истински се нуждаят от помощ, но нямаше да се поставят в зависимост от тази помощ, започвайки да разчитат на нея вместо на себе си.
Правителствата разбират, че помощта означава власт, затова те осигуряват помощ на колкото може повече хора, защото на колкото повече помогнат, толкова повече подкрепят даденото правителство.
Когото правителството подкрепя, той подкрепя правителството.
Значи, не трябва да има преразпределение на благата. Излиза, че Комунистическият манифест е наистина сатанинска работа.
Разбира се, че няма сатана, но аз съм наясно имаш предвид.
Идеята, която е заложена в твърдението „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите" - в нея няма нищо лошо, тя е красива. Това е просто друг начин да се каже, че ти подкрепяш своя брат. Приложението на тази красива идея може да се превърне в нещо грозно.
Споделянето трябва да бъде начин на живот, а не закон, наложен от правителството. Споделянето трябва да бъде доброволно, а не насилствено.
Но ето че стигаме до този проблем отново. В най-добрия случай правителството е народът и неговите програми са просто механизми, чрез които хората споделят помежду си един „начин на живот". И аз съм готов да споря, че хората колективно чрез политическите системи избират този начин на действие, защото са стигнали до извода и историята го показва, че „онези, които имат" не са готови да разпределят благата с „онези, които нямат".
Руският селянин би могъл спокойно да си чака, докато адът се вледени, ако се е надявал руските благородници доброволно да споделят богатството си с него. А това богатство обикновено е било спечелвано и трупано вследствие на тежката работа на селяните. Те са получавали само толкова, колкото да не умрат от глад, Като „стимул" да продължават да обработват земята на онези, които са я владеели. Какво повече може да се каже за отношенията на зависимост! Това уреждане на отношенията е било толкова експлоататорско и основано на принципа „ще ти дам, само ако ми дадеш", че дори и най-циничното правителство не би могло да го измисли!
Тъкмо срещу този цинизъм са въстанали руските селяни. Идеята за правителство, което да се отнася към всички хора като равноправни, е била родена от безизходицата на народа, който е бил наясно, че имащите никога няма да дадат по своя собствена воля на нямащите.
Както, когато Мария Антоанета Казала по отношение на гладуващите народни маси, които крещели в своите дрипи под прозорците й, докато тя се изтягала в позлатената си и обсипана със скъпоценни камъни вана и дъвчела чуждоземско грозде: „Нека ядат пасти!"
Това е отношението, срещу което въстават угнетените. Това положение поражда революциите и създава правителства, основани на насилие. Правителства, които вземат от богатите, за да дадат на бедните, се наричат диктаторски, докато правителствата, които нищо не правят, когато богатите експлоатират бедните, са всъщност потиснически и репресивни.
Попитайте селяните от Мексико дори и днес. Говори се, че 20 или 30 семейства - богатият и властен елит - буквално управляват Мексико (защото всъщност го владеят!), докато 20-30 милиона живеят в пълна мизерия. Затова и селяните през 1993-94 година вдигнали бунт с намерението да принудят правителството на елита да осъзнае, че е длъжно да подпомага хората в техния стремете да си осигурят живот, поне отчасти достоен. Съществува разлика между правителствата на елита и правителствата „от народа и в името на народа".
Нима народните правителства не са създадени от разгневени хора, разочаровани от дълбокия егоизъм на човешката природа? Не са ли правителствените програми изградени, за да излекуват човека, който няма волята сам да намери лекарство за себе си? Не е ли това началото на едни по-справедливи закони, на определен статут за детския труд, на програми, които да подпомагат самотните майки?
Не са ли правителствените програми за социално осигуряване опит да се даде на възрастните хора нещо, което собствените им семейства не искат да им осигурят?
Имаме ли право да изпитваме омраза към всякакъв правителствен контрол, когато ни липсва волята да направим каквото и да било, което не сме длъжни да правим, при липсата на такъв контрол.
Чувал съм, че някои миньори във въгледобивните мини са работили при ужасяващи условия, преди правителството да поиска от богатите собственици да подобрят условията в мините. Защо собствениците не са го направили сами? Защото така щяха да съкратят с нещо своите печалби! Богатите не са се интересували колко бедни умират в необезопасените мини, за да им осигурят все по-нарастващи доходи.
Работодателите заплащали робски заплати на начинаещите работници, преди правителството да наложи минимална работна заплата. Онези, които обичат да си спомнят за „добрите стари времена", казват: „И какво от това? Нали са осигурявали работа"? И кой в крайна сметка е поемал целият риск? Работникът ли? Не! Онзи, който е инвестирал, собсвеникът поема всички рискове! Затова и на него се полага най-голямо възнаграждение!"
Комунисти са били наричани всички, които са били на мнение, че собствениците трябва да зачитат достойнството на работниците. Социалисти са били наричани всички, които са се застъпвали за това, че на човек не бива да се отказва квартира и работа само заради цвета на кожата му.
Всеки, който е смятал, че на жената не бива да се отказва възможност да работи и да се издига в кариерата, само защото е жена, е наричан радикален феминист. И когато определени правителства чрез своите избрани представители предприемат мерки, за да решават проблемите, които хората с власт в обществото упорито отказват сами да решат, тези правителства се наричат диктаторски! (Никога, разбира се, от хората на които се опитват да помогнат. Само от онези, които са отказвали самите те да дадат своята помощ.)
Това не е никъде толкова очевидно, колкото в здравеопазването. През 1992г. един американски президент и съпругата му повдигнаха въпроса, че не е справедливо и не е редно милиони американци да нямат достъп до превантивно здравеопазване. Тази идея породи дебат по повод здравеопазването, който хвърли в спорове и противоречия дори медиците и застрахователните Компании.
Реалният въпрос не е чие решение е по-добро - планът, предлаган от администрацията, или планът, предлаган от частните компании. Реалният въпрос е : Защо частните компании не са предложили тяхно собствено решение много отдавна
Ще Ти кажа защо. Защото не им се е налагало, никой не се е оплаквал и Компаниите са се ръководели само от своите печалби.
Печалби, печалби, печалби.
Ето защо аз мисля така: Можем да крещим и викаме, и да се оплакваме колкото си искаме. Голата истина е, че правителствата дават решения тогава, когато частният сектор не ги дава.
Може също така да се говори, че правителствата вървят срещу интересите на народа. Но доколкото народът контролира правителството - както е до голяма степен в Съединените щати - правителството ще продължи да изисква и постановява лечения за социалните язви, защото множеството от хората не са богатите и властимащите и те могат по правов път да изискват онова, което обществото не е склонно да им даде доброволно.
Единствено в страни, където мнозинството от хората не контролира правителството, правителството не върши нищо за преодоляване на несправедливостите.
Оттук и въпросът кога правителството превишава своите права и кога не ги упражнява достатъчно? И по какъв начин може да се установи необходимото равновесие?
О! Никога не съм те чувал да говориш по този начин! Досега не беше взимал думата за толкова дълго в никоя от двете книги.
Нали обеща, че тази книга ще разгледа някои от по-големите и глобални проблеми, пред които е изправен човешкият род. Струва ми се, че засегнах един много важен проблем.
Да, при това много красноречиво. В продължение на стотици години всички, от Тойнби до Джеферсън и Маркс, са се опитвали да дадат своето разрешение на този проблем.
Добре, а Твоето решение какво е?
Тук трябва да се върнем малко назад към едни по-стари основи.
Добре, може би ми е нужно да чуя повторно някои неща.
Да започнем тогава с факта, че аз нямам „решение". И това е така, защото не гледам на това като на нещо проблематично. То е такова, каквото е и аз нямам никакви предпочитания във връзва с него. Тук само описвам онова, което може да се наблюдава и всеки с просто око да види.
Добре, Ти нямаш решение, нито имаш някакви предпочитания, а можеш ли да ми предложиш наблюдение?
Моето наблюдение е, че на света все още му предстои да намери такава система на управление, която да представи пълно решение на този проблем - макар че правителството на Съединените щати е близко до такова решение.
Трудността се състои в това, че доброто и справедливостта са проблеми на нравствеността, а не на политиката.
Правителството е човешки опит да постанови доброто и да осигури справедливостта, но едно е мястото, където се поражда доброто, и това е човешкото сърце. Едно е мястото, където се разбира справедливостта, и това е човешкият разум. Едно е мястото, където любовта може истински да се преживее, и това в човешката душа. Защото човешката душа е любов.
Не може със закон да се постанови нравствеността. Не може да се прокара закон, който да ви задължи да се обичате.
Тук отново се връщаме до същото, за което говорихме и преди. Въртим се в кръг, но обсъждането на тези въпроси е полезно, затова е добре да продължим. Дори и когато разглеждаме една и съща тема два-три пъти, пак е добре. Тук се опитваме да стигнем до дъното на проблема, да видим по какъв начин го поставяме засега.
Добре, тогава ще задам още веднъж въпроса, който съм задавал и преди: Не са ли всички закони просто опит на човека да узакони своите нравствени разбирания, своите нравствени представи? Не е ли „законодателството" общо съгласие за това кое е „добро" и кое е „зло"?
Да. И определени граждански закони - правила и регулации - са необходими във вашето примитивно общество. (Разбираш, че в непримитивните общества подобни закони не са необходими. Всички същества там носят закона в себе си.) Във вашето общество вие не сте се изправили пред едни от най-елементарните въпроси. Трябва ли да спрете на ъгъла, преди да прекосите улицата? Трябва ли да продавате и купувате, сьблюдавайки определени норми? Съществуват ли някои ограничения във вашето поведение един спрямо друг?
Но дори и тези основни закони - забраняващи убийството, разрушението, измамата и дори пресичането на червена светлина - не трябва да бъдат потребни и няма да бъдат потребни, ако всички хора навсякъде просто следват Законите на Любовта.
С други думи - Законът на Бога.
Необходимо е развитие на съзнанието, а не развитие на правителството.
Искаш да кажеш, че ако следваме десетте Божи заповеди, всичко ще бъде наред!
Няма такова нещо като десет Божи заповеди. (Виж Първа книга в подробно разглеждане на този проблем.) Божият Закон Не Е Закон. Това е нещо, Което вие не можете да разберете.
Аз нищо не изисквам.
Мнозина хора не могат да повярват в това последно твърдение.
Ще трябва да прочетат първа книга. Тя много подробно обяснява това.
Това ли е, което предлагаш на света - пълна анархия?
Аз нищо не предлагам. Само излагам наблюдение за онова, което е полезно. Казвам ти само онова, което съм установил от наблюдения. И не моето наблюдение показва, че анархията не е полезна. Анархията е липса на смисъл, на управление, правила, регулация и ограничения от всякакъв вид. Такава организация на обществото може да се осъществи на практика само с напреднали същества, които по мое наблюдение хората още не са.
Така че необходимо е известно ниво на управление, докато човешкият род еволюира до степен, когато естествено ще прави това, което е естествено правилно.
Междувременно, разумно е от ваша страна да си организирате управлението. Аргументите, които току-що приведе, са очевидни и неопровержими. Хората често не правят онова, което „е редно", ако бъдат оставени сами да се управляват.
Реалният въпрос не е защо правителството налага толкова закони и регулации над хората, а защо това се налага да се прави.
Отговорът трябва да се търси в Съзнанието на Разделение.
Фактът, че се Възприемаме разделени един от друг.
Да.
Но ако не сме разделени, това означава, че сме едно цяло. А не означава ли това, че сме отговорни един за друг?
Но не ни ли лишава това от самостоятелност, от силата да постигаме своята индивидуална мощ? Ако аз съм отговорен за всички останали, значи че Комунистическият манифест е правилен! „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите"?
Това, както вече казах, е една много благородна идея, но тя е била лишена от своето благородство, когато е била наложена по най-груб начин. Това е трудността при комунизма, не е идеята, а нейното приложение.
Някои твърдят, че тази идея е трябвало да бъде наложена, защото тя нарушава основните особености на човешката природа.
Улучи точно в целта. Онова, което трябва да се промени, са основните закономерности на човешката природа. Там трябва да се избърши главната работа.
Да се осъществи тази промяна на съзнанието, за която Ти говореше.
Да.
Но ето че отново се въртим в кръг. Няма ли едно групово съзнание да лиши отделните индивиди от тяхната енергия и способности?
Нека да видим. Ако всеки човек на планетата бъде удовлетворен в основните си потребности - ако всички хора могат да живеят с достойнство и да не се борят за елементарно оцеляване - нима това няма да открие за цялото човечество възможност то да се посвети на по-благородни стремежи и цели?
Нима индивидуалното развитие наистина ще бъде потиснато, ако оцеляването на отделния човек бъде гарантирано?
Трябва ли достойнството на хората да бъде по-жертвано, заради славата на отделния индивид?
И що за слава може да се постигне, когато това става за сметка на друг?
Аз съм създал на вашата планета повече от достатъчно източници на блага, така че да има за всички. Как е възможно хиляди хора да умират от глад ежегодно? Как е възможно стотици да бъдат бездомни? Милиони да бъдат лишени от елементарно достойнство?
Помощта, която ще прекрати всичко това, не може да бъде помощ, лишаваща хората от сила.
Ако вашите заможни хора твърдят, че не искат да помогнат на гладуващите и бездомните, защото не искат да ги лишават от личната им сила, то тези заможни са лицемери, защото никой не може да бъде „истински" добре, ако той е добре, докато другите умират.
Еволюцията на обществото се измерва по това как се отнася към най-слабите измежду своите представители. Както казах, предизвикателството е да се намери балансът между това да се помага на хората и да не им се вреди.
А Ти какви насоки можеш да предложиш?
Основната насока трябва да бъде следната: когато имате колебание, винаги везната трябва да се наклони на страната на милосърдието.
Проверката за това дали помагате или ранявате, е дали вашите събратя се развиват или изостават в резултат на вашата помощ. Дали сте ги направили да пораснат, или да се смалят. Дали са по-силни или по-слаби.
Често се твърди, че ако на хората се даде всичко, те няма да имат желание да работят.
Но защо да им се налага да работят за елементарно човешко достойнство? Нима няма достатъчно за всички? Защо трябва „да се работи за него"?
Нима елементарното човешко достойнство не е човешко право на всекиго? Нима не трябва просто така да бъде?
Ако човек желае повече от тези минимални равнища - повече храна, по-голям дом, по-красиво облекло - той може да потърси начин да постигне тези цели, но нима трябва да се бори за елементарното си оцеляване - на планета, където има повече от достатъчно за всекиго?
Това е централният въпрос, пред който е изправено човечеството.
Предизвикателството не е в това всички да станат равни, а в това на всеки да бъде гарантирано основното средство за съществуване с достойнство, така че всички да имат шанса да избират какво повече от това желаят да имат.
Някои твърдят, че хората не се възползват от шанса, който им се дава, дори и когато им бъде предоставен.
Това е вярно наблюдение и то поставя още един въпрос: на онези, които не се възползват от дадените им възможности, трябва ли да им се даде още един шанс и още един?
Не.
Ако аз бях възприел подобно отношение, вие щяхте да изчезнете в ада завинаги.
Но Аз ти казвам: милостта никога не свършва, любовта никога не спира, търпението никога не се изчерпва в Божествения свят. Само в света на хората доброто бива ограничавано.
В моето слово доброто е безкрайно.
Дори и когато не го заслужаваме.
Вие винаги го заслужавате!
Дори и когато запращаме в лицето Ти доброто, което си ни сторил, така ли?
Особено тогава. („Ако те ударят по дясната буза, обърни и лявата. Ако някой поиска да изминеш една миля с него, измини с него две.") Когато ми запращате доброто обратно в лицето (което между впрочем човешкият род е вършил спрямо Бога в продължение на хилядолетия), аз разбирам, че просто сте изпаднали в грешка. Не знаете какво е във ваш интерес. Аз съм милостив, защото вашата грешка се основава не на зло, а на невежество.
Но някои хора са по същността си зли. Някои хора са природно лоши.
Кой ти е казал това?
Знам го от собствен опит.
Това означава, че не гледаш правилно на нещата. Казах ти преди: никой не върши нищо зло от гледна точка на собствените си представи за света.
Казано по друг начин, всички вършат най-доброто, което могат в дадения момент.
Всички действия на хората зависят от знанието, което имат в момента.
Казвал съм и преди - съзнанието е всичко. Какво е онова, което осъзнаваш? Какво е онова, което знаеш?
Но когато хората нападат, нараняват, когато ни вредят, когато дори ни убиват, за да постигнат собствените си цели, това не е ли зло?
Казвал съм ти и преди: всяка атака, всяко нападение е вик за помощ.
Никой искрено не желае да нарани никой друг. Онези, които го правят - включително вашето правителство между впрочем - вършат това поради криворазбраната представа, че то е единственият начин да се сдобият с онова, което желаят.
Непрестанно в тази книга се опитвам да очертавам по-висшето решение на този проблем. Просто недейте да желаете нищо. Имайте предпочитания, но не и нужди.
Но това е много възвишено състояние на съществуване на битието; това е състоянието на Учителите.
От гледна точка на геополитиката, защо всички заедно не работите в света, така че основните нужди на всеки един да бъдат задоволени?
Ние правим това - или поне се опитваме да го правим.
След всичките тези хиляди години човешка история това ли е всичко, което можеш да кажеш по въпроса?
Фактът е, че почти не сте се развили, все още действате с примитивния манталитет „всеки сам за себе си".
Ограбвате земята, изчерпвате нейните ресурси, експлоатирате народа, лишавате от граждански права онези, които изразяват несъгласие с тези ваши действия и ги наричате „радикали".
И вършите всичко това от най-егоистични подбуди, защото сте установили един начин на Живот, Който не можете да поддържате по друг начин.
Налага ви се да изсичате милиони акри с дървета ежегодно, защото в противен случай няма да можете да си осигурите неделния вестник. Налага ви се да унищожавате десетки мили защитен озон, който обгръща вашата планета, защото в противен случай няма да имате спрей за коса. Замърсявате реките и потоците, така че те никога няма да могат да се възстановят, защото в противен случай вашите индустрии няма да могат все повече и повече да се разрастват. Експлоатирате най-слабите измежду вас - онези, които не са напреднали, не са достатъчно образовани, не са достатъчно осъзнати, защото без това не бихте могли да живеете на върха на социалната стълбица в нечуван и (ненужен) разкош. И най-сетне, налага ви се да отричате, че вършите всичко това, защото няма да можете да си намерите мира.
Не можете да намерите в сърцето си онзи закон, по който „да живеете просто, за да оставите и другите да живеят просто". Не искате да признаете тези очевидни истини, имате твърде много. Не можете така лесно да се разделите с него. В крайна сметка нали сте работили упорито, за да ги получите! Няма да се откажете от нищо! И ако останалата част от човечеството - да не говорим за децата на собствените ви деца - трябва да страдат, какво от това? Нали сте направили това, което се изисква от вас да направите, за да оцелеете, „за да се справите" - и те да направят своето! В крайна сметка, всеки е сам за себе си, не е ли така?
Има ли начин да се излезе от този хаос?
Да. Трябва ли отново да го повторя? Промяна на съзнанието.
Не можете да решите проблемите, които тормозят човечеството, с правителствени актове и политически средства. Вече хиляди години се опитвате да правите точно това.
Промяната трябва да бъде извършена в сърцата на хората.
Мажеш ли да изразиш с думи каква промяна трябва да се извърши?
Вече го направих неколкократно.
Трябва да престанете да гледате на Бога като на разделен от вас и на себе си, като на разделени един от друг. Единственото решение е Върховната Истина: нищо не съществува във вселената, което да е откъснато от всичко останало. Всичко е Вътрешно свързано, Взаимно зависимо, в непрестанно Взаимодействие, втъкано в тъканта на целият живот.
Всички правителства, цялата политика трябва да се основава на тази истина. Всички закони трябва да се коренят в нея.
Това е бъдещата надежда на човечеството, единствената надежда за вашата планета.
По какъв начин функционира Законът на Любовта, за който говореше преди?
Любовта дава всичко и не иска нищо.
Възможно ли е ние, хората, да не изискваме нищо?
Ако всеки човек отдаде всичко, какво ще ви остане да изисквате? Единствената причина, поради която искате нещо, е защото някой друг го държи и не го дава.
Престанете да държите нещата за себе си!
Това не може да се приложи, докато всички не го приложат едновременно.
Наистина, изисква се глобално съзнание.
Но как може да се постигне то? Някой трябва да постави началото.
Тук на теб ти се дава възможност.
Ти можеш да бъдеш първоизточникьт на това Ново Съзнание.
Ти можеш да бъдеш вдъхновението.
Наистина, ти трябва да бъдеш.
Трябва ли?
А кой друг?