1  2  3  4  5  6  7  8  9 

   Какво означава „погрешната" църква?
    Всяка църква, освен римокатолическата. Не бива да се кръщаваш в погрешна църква, не бива да сключваш брак в погрешна църква - не бива дори да посещаваш погрешна църква. Зная това, защото като младеж исках да присъствам заедно с родителите си на брака на един приятел - всъщност бях поканен да участвам в церемонията като шафер - но монахините ме предупредиха да не приемам тази покана, защото онова било погрешна църква.
    А ти послуша ли ги?
    Монахините ли? Не. Прецених, че Бог - Ти - ще присъстваш в онази църква със същата готовност, както и в моята, така че отидох. Стоях в светото място, облечен в смокинга си и се чувствах прекрасно.
    Много добре. А сега да обобщим - имаме рай, имаме ад, имаме Чистилище и преддверие на ада, имаме смъртен грях и простим грях - и какво друго?
    Съществуват още конфирмация, причастие и изповед - както и екзорсизъм и Екстаз. Също така...
    Продължавай...
    ... съществуват светци-покровители и задължителни свети празници...
    Всеки ден е осветен. Всяка минута е свещена. Този миг сега също е свещен.
    Да, така е. Но някои дни са наистина свещени - задължителни свети празници - и на тези дни също трябва да ходим на църkва.
    Ето ти отново „трябва". А какво става, когато не съблюдаваш това задължение?
    Това е грях.
    Значи, отиваш в ада.
    Отиваш в Чистилището, ако умреш с този грях на душата. Затова е хубаво да ходиш на изповед, колкото се може по-често. Някои хора ходят всяка седмица. Други - всеки ден. Така могат да изтрият ръкописанието на греховете си и да бъдат чисти, ако се случи да умрат...
    Това се казва да живееш в постоянен страх.
    Да, това е предназначението на религията - да ни Внушава страх от Бога. За да вършим каквото е редно и да устояваме на изкушенията.
    Аха. Но ако все пак сториш някой „грях" между изповедите и междувременно стане някакъв нещастен случай и умреш, тогава?
    Няма страшно. Трябва само искрено да се покаеш и да Кажеш: „Божичко, от душа и сърце се разкайвам, че Те обидих..."
    Добре, добре - достатъчно.
    Но почакай. Това е само една от религиите на света. Не искаш ли да разбереш нещо и за останалите?
    Не, получих представа.
    Е, надявам се хората да не си помислят, че се надсмивам над Вярата им. Не се надсмиваш над никого, просто казваш нещата такива, каквито са. Както казваше навремето американският президент Хари Труман. Хората Крещяха: „Дай им да разберат какво е адът, Хари!", а той отвръщаше: „Няма да им давам да разбират какво е адът, само ще им покажа собствените им дела и сами ще го видят!"

4.


    Ти наистина много се отклони - започнахме разговор за времето, а свършихме с разговор за организираната религия.
    Да, така е, когато говориш с Бога. Трудно е да поддържаш диалога в определени граници.
    Нека да се опитам да обобщя основните Ти мисли в трета глава.
    * Няма друго време, освен настоящето; не съществува друг момент, освен настоящия момент.
    * Времето е Континиум. То е аспект на Относителността, който съществува в една „вертикална" парадигма, при която „моментите" или „събитията" са нанизани един на друг, ставащи или възникващи по едно и също „време".
    * Ние постоянно се пренасяме от една в друга реалност на това царство на време-безвремие-всевремие, обикновено насън. „Deja vu" или „внезапните припомняния" са един от начините, по който осъзнаваме това.
    * Не съществува време, в което ние да не сме съществували - нито някога ще настъпи такова време.
    * Концепцията за „възраст" на душите има отношение само към равнищата на съзнание, а не към продължителността на „времето".
    * Не съществува зло.
    * Ние сме съвършени такива, каквито сме.
    *„Нередното" е концепция на съзнанието, основаваща с на Относителността на опита.
    * Ние сами установяваме законите, променяйки ги, така че да съответстват на нашата Настояща Реалност и в това няма нищо лошо. Така и трябва да бъде, ако желаем да еволюираме Като хора.
    * Хитлер е отишъл на небето (!)
    * Всичко става по Божия воля - Всичко. В това число не само ураганите, торнадото и земетресенията, но Хитлер също. Тайната на разбирането е да се познае Промисълът, който се крие зад всички събития.
    * Няма „наказания" след смъртта и всички последици съществуват само в Относителността на опита, а не в Царството на Абсолюта.
    * Човешките теологии представляват безумния опит на човечеството да си обясни един безумен Бог, който не съществува.
    * Единственият начин, при който човешките теологически системи придобиват смисъл, е като се приеме, че Бог е лишен от всякакъв смисъл.
    Как е всичко това? Още едно добро обобщение?
    Отлично.
    Много добре. Защото имам един милион въпроси. Десето и единадесето твърдение, например, се нуждаят от по-нататъшно изясняване. Защо Хитлер е отишъл на небето? (Зная, че току-що се опита да обясниш това, но имам нужда от поголяма яснота.) И какво е предназначението, което стои зад всички събития? И по какъв начин това По-голямо Предопределение се отнася до Хитлер и други диктатори?
    Нека първо разгледаме предназначението.
    Всички събития, всички преживявания имат за цел да създадат Възможност. Събитията и преживяванията са Възможности. Нито повече, нито по-малко.
    Би било погрешно да ги осъждаме като „дяволска работа", „Божие наказание", „Божия награда" или нещо междинно. Те са просто Събития и Преживявания - нещо ставащо.
    Онова, което мислим за тях, което правим по отношение на тях, реакциите ни спрямо тях им дават значението, което имат за нас.
    Събитията и преживяванията са възможности, Които привличате към себе си - които създавате индивидуално и колективно посредством съзнанието. Съзнанието създава опита. Ти се опитваш да издигнеш своето съзнание. Привлякъл си тези възможности, за да ги използваш като средства, за да сътвориш и преживееш на практика Истинския си Аз. Истинският ти Аз е същество с по-висше съзнание от онова, което ти проявяваш.
    Защото Моята Воля е да преживееш Истинския Си Аз, давам ти възможност да преживееш онези събития и преживявания, които сам си избрал за целта.
    Другите Участници в Космическата Игра понякога се присъединяват към теб - като краткотрайни Познати, Периферни Участници, Временни Съотборници, Дълготрайни Партньори, Роднини и Семейство, Любими, Доживотни Партньори.
    Ти сам привличаш в живота си всички тези души. А те привличат теб в своя живот. Това е взаимно, творческо преживябане, което изразява изборите и Желанията и на двете страни.
    Никой не пристъпва случайно към теб.
    Случайност не съществува.
    Нищо не става произволно.
    Животът не е продукт на шанс.

    Ти самият привличаш събитията и хората, които са ти потребни. Опитът и развитието в планетарен мащаб е резултат на груповото съзнание. Те биват привлечени към цялата група, към която принадлежиш, в резултат на нейния избор и желания.
    Какво разбираш под термина „твоята група"?
    Груповото съзнание не се разбира достатъчно. То обаче е изключително мощно и може, ако човек не внимава, да надмогне индивидуалното съзнание. Затова трябва винаги да се стремите да създавате групово съзнание навсякъде, където отивате и с каквото и да се заемате, ако искате по-широкият ви житейски опит на планетата да бъде хармоничен.
    Ако си част от група, чието съзнание не отразява твоето и в дадения момент не си в състояние ефективно да въздействаш на груповото съзнание, разумно е да напуснеш групата, защото в противен случай тя може да започне да те ръководи, без оглед на това накъде сам искаш да се насочиш.
    Ако не можеш да намериш група, чието съзнание съответства на твоето, сам я създай. Хора със сходно съзнание ще се присъединят към теб.
    Отделните индивиди и по-малки групи трябва да въздействат върху по-големите - и в крайна сметка върху цялото човечество, което е най-голямата група - за да се осъществи постоянна и значителна промяна на планетата.
    Вашият свят и състоянието, в което той се намира, е отражение на глобалното, обединено съзнание на всички, които живеят в него.
    И сам можеш да си дадеш сметка, когато се огледаш какво става в света наоколо ти, че има още много работа да се върши. Освен ако, разбира се, не си доволен от света такъв, какъвто е.
    Колкото и чудно да е това, много хора всъщност са напълно доволни. Затова и светът не се променя.
    Повечето хора са доволни от един свят, в който се зачитат различията, а не сходствата между хората и несъгласията се разрешават по пътя на конфликта и войната.
    Повечето хора са доволни от свят, в който оцеляват най-приспособимите, в който „правото е на силния", конкуренцията е необходимост и най-висшето благо е да победиш.
    Ако тази система създава и губещи - така да бъде - щом вие не сте между тях.
    Повечето хора са доволни, независимо че такъв модел поражда вьзможността често да се избиват хора, смятани за „врагове", а „губещите" да гладуват и да остават без покрив над главата си, „слабите" да бъдат експлоатирани и потискани.
    Повечето от хората определят като „погрешно" всичко, което е различно от тях. Особена нетърпимост се проявява към религиозните различия, както и към много социални, икономически и културни различия.
    Експлоатацията на потиснатите класи се оправдава чрез самодоволни изявления на господстващите класи колко се е подобрило благосъстоянието на техните жертви. Чрез тези мерки по-висшата класа си позволява да пренебрегва проблема какво би следвало да бъде истински справедливото отношение към всички хора, ако човек наистина трябва да бъде справедлив, а не просто да внесе леко облекчение в една ужасна ситуация - като цинично се облагодетелства от сделката.
    Повечето хора са готови да се изсмеят, когато някой предложи по-различна от действащата система, доказвайки, че конкуренцията, убийствата и девизът „победителите не ги съдят" са в основата на прогреса на цивилизацията! Мнозина дори мислят, че друг естествен начин да бъдеш не съществува, че такава е самата човешка природа и не може да бъде друга и ако се държи по друг начин, стремежът на човека да успява ще изчезне. (Макар и никой да не си задава въпроса: „Да успява в какво?")
    Колкото и трудно да е за истински просветлените същества да разберат това, повечето създания на вашата планета споделят тази философия и затова не се интересуват от страдащите маси, от подтисканите малцинства, от гнева на бедните или от Жизнените нужди на когото и да било, освен от своите и на своите семейства.
    Повечето хора не си дават сметка, че унищожават Земята си - планетата, която им е дала Живот - защото действията им са съобразени само с това да подобрят начина си на живот. Колкото и странно да е това, те не са достатъчно далновидни, за да забележат, че бързите печалби могат да доведат до загуби впоследствие и често водят и ще продължават да водят до такива загуби.
    Повечето хора се плашат от понятия като групово съзнание, всеобщо благо, единен свят, Бог, който е единен с всичко сътворено, а не е отделен от него.
    Този страх от всичко, което води до единение, и това, че на вашата планета се възвеличава всяко Разделение, пораждат разнородност, дисхармония, несъгласие - но бие дори не проявявате склонност да се учите от собствения си опит и продължавате да се държите по старому със същия резултат.
    Неспособността човек да преживее страданието на другия като собствено е причината това страдание да продължава.
    Събитията, които стават на вашата планета - и които са ставали в продължение на 3000 години - са отражение, както вече казах, на Колективното Съзнание на „вашата група" - тоест на всички хора на вашата планета.
    Такова ниво на съзнание може да се опише в най-добрия случай като примитивно.
    Хммм. Да. Но мисля, че се отклонихме от първоначалния Въпрос.
    Не съвсем. Ти питаше за Хитлер. Хитлеристкият опит стана възможен като резултат от груповото съзнание. Мнозина биха искали да покажат, че Хитлер е успял да манипулира една група хора - в случая своите сънародници - благодарение на изкусната си риторика. Но това хвърля цялата вина върху Хитлер - както масата от хора би искала.
    Но Хитлер нямаше да може нищо да направи без подкрепата и доброволната покорност на милиони хора. Субгрупата, наречена немци трябва да приеме огромното бреме на отговорността за Холокоста. Същото трябва да направи до известна степен и по-голямата група, наречена Човечество, което, дори и нищо друго да не направи, допусна да остане безразлично и апатично към страданията в Германия, докато те не стигнаха такива масови размери, че дори и най-хладнокръвните изолационисти не можеха повече да ги пренебрегват.
    Както виждаш, колективното съзнание е предоставило благоприятната почва за разрастване на нацисткото движение. Хитлер се е възползвал от момента, но не го е породил.
    Много е важно да се разбере урокът от всичко това. Групово съзнание, което говори постоянно за разделение и превъзходство, поражда липса на съпричастие в много голяма степен, а липсата на съпричастие неизбежно води до загуба на съвест.
    Колективното мислене, което се корени в тесния национализъм, се отнася с пренебрежение към участта на другите, а в същото време държи всички останали отговорни за собственото положение и по този начин оправдава отмъщението, „прочистването" и войната.
    Аушвиц е нацисткото решение на „Еврейския въпрос" - опит за „прочистване".
    Целият ужас на хитлеристкия опит не е в това, че Хитлер е извършил това престъпление срещу човешкия род, а в това, че човечеството е допуснало това да стане.
    Не е удивително, че Хитлер се е появил, а че толкова много хора са го последвали.
    Срамното не е в това, че Хитлер е избил милиони евреи, а че милиони евреи е трябвало да бъдат избити, преди Хитлер да бъде спрян.
    Целта на хитлеристкия опит е била да даде възможност на човечеството да види самото себе си.
    През цялата своя история вие сте имали забележителни учители, които са би напомняли коя е Истинската ви Същност. Тези учители са би показвали най-висшето и най-низшето от човешките възможности.
    Те са показали живи, изумителни примери за това какво означава да бъдеш човек - докъде може да се стигне, какво може и ще се постигне на определена степен на съзнание.
    Трябва да запомниш едно: Съзнанието е всичко и то сьздава твоя опит. Груповото съзнание е могъща сила и може да породи резултати с неизказана красота или грозота. Изборът е винаги във ваши ръце.
    Ако не си доволен от съзнанието на своята група, потърси възможност да го промениш.
    А най-добрият начин да промениш съзнанието на групата е личният пример.
    Ако примерът ти не е достатъчен, формирай си своя група - бъди сам ти източник на онова съзнание, което искаш да преживеят другите. Когато ти го преживееш - ще го преживеят и те.
   Всичко започва от теб. Всичко. Всяко нещо. Искаш ли светът да се промени? Промени своя собствен свят.
    Хитлер ви даде златна възможност да осъществите това. Хитлеристкият опит - както и Христовият опит - ви разкри дълбоки истини за вас самите. Но това по-широко съзнание живее дотогава, докогато живее споменът ви за него - както е било в случаите с Хитлер или Буда, Чингиз хан или Харе Кришна, Атила или Иисус Христос.
    Ето защо евреите градят паметници на ХолоКоста и искат никога да не се забрави. Защото има по малко от Хитлер във всеки от вас - и то е само въпрос на степен.
    Когато се изтребва един народ, това си е изтребване на един народ, независимо дали става край Аушвиц или Ундид Ний.
    Значи Хитлер ни е бил изпратен, за да ни даде урок докъде може да стигне човека в злодеянията, които може да избърши, до какво ниво може да изпадне?
    Хитлер не ви е бил пратен. Хитлер беше създаден от вас. Той изникна от вашето Колективно Съзнание и не би могъл да съществува, ако не беше то. Това е урокът.
    Последиците от разделението, сегрегацията, чувството за превъзходство - „ние" срещу „те", на „нас" срещу „вас" - това е, Което създаде хитлеристкия опит.
    Съзнанието за Божествено братство, за единство, за Едно цяло, за „нас", а не противоречието „твое"/"мое" създава Христовия опит.
    Когато болката е „наша", а не само „ваша", когато радостта е „наша", а не само „моя", когато целият житейски опит е Наш, само тогава той става истински - Цялостен Житейски опит.
    А защо Хитлер е отишъл на небето?
    Защото не е извършил нищо „нередно". Той е извършил, каквото е извършил. Напомням ти, че в продължение на много години милиони хора са го смятали за „прав". Как тогава той би успял да се отърси от това убеждение?
    Ако издигнеш една налудничава идея и десет милиона души се съгласят с теб, тогава ти може да сметнеш, че идеята ти не е съвсем налудничава.
    В крайна сметка светът се съгласи, че Хитлер е „сгрешил". С други думи, хората са стигнали до друго решение за това Кои Са и Кои Избират Да Бъдат по отношение на хитлеристкия опит.
    Той издига критерий! Поставя граница, чрез която да измерваме и отграничаваме собствените си идеи за нас самите. Христос е осъществил същото в коренно противоположен смисъл.
    Имало е и други като Христос и Хитлер. И ще има. Затова, бъдете винаги будни. Защото хора с високо и ниско съзнание вървят наоколо ви, както вие вървите сред тях. Кое съзнание ще усвоите?
    И все пак, не разбирам как е възможно Хитлер да иде на небето. Как е възможно да бъде награден за онова, което е извършил?
    Първо, разбери, че смъртта не е краят, а началото; не е ужас, а радост. Не е приключване, а отваряне на нови възможности.
    Най-щастливият момент в живота ти ще бъде моментът на Края.
    Това е така, защото той не свършва, а продължава по толкова великолепен начин, изпълнен с мир, мъдрост и радост, че е трудно да се опише и невъзможно да се разбере.
    И така, първото, което трябва да разбереш - както вече ти обясних - е, че Хитлер не е навредил на никого. В известен смисъл той не е причинил страдание, а му е сложил край. Буда е Казал: „Животът е страдание". И е бил прав.
    Но и да приема това - Хитлер не е знаел, че всъщност върши добро. Той е смятал, че върши зло.
    Не, той не е смятал, че върши нещо „зло". Представял си е, че помага на своя народ. И това е, което ти не разбираш.
    Никой не върши нищо „зло" от гледна точка на собствените си представи за света. Ако смяташ, че Хитлер е действал безумно и през цялото време е знаел, че действа безумно, тогава ти нищо не разбираш за цялата комплексност на човешкия опит.
    Хитлер си е въобразявал, че върши добро за своя народ. И неговият народ е бил на същото мнение! Това е било най-безумното! По-голямата част от нацията е била съгласна с него!
    Вие сте обявили Хитлер за „неправ". Добре. Чрез тази преценка вие определяте самите себе си, опознавате се по-добре. Хубаво. Но не заклеймявайте Хитлер, че ви е показал това. Все някой трябваше да ви го покаже.
    Вие не можете да познаете студеното, ако не познаете топлото, не знаете какво е горе, докато няма долу, не можете да определите ляво без дясно. Не заклеймявайте едното, за да благословите другото. Това означава, че не разбирате истинската им същност.
    Векове наред хората са заклеймявали Адам и Ева. За тях се твърди, че са извършили първородния грях. Ето какво ще ти кажа: Това беше Първородното благословение. Защото ако не бе станало това, познанието на доброто и злото, вие дори нямаше да знаете, че те съществуват! Всъщност преди така нареченото грехопадение на Адам, тези две възможности не са съществували. Не е имало „зло". Всеки и всичко съществуваха в състояние на непрестанно сьвършенство. Това беше рай в буквалния смисъл. Но вие не познавахте, че това е рай - не можехте да го преживеете Като съвършенств - защото не познавахте нищо друго.
    Трябва ли тогава да заклеймявате Адам и Ева, вместо да им благодарите?
    И какво трябваше да сторя Аз на Хитлер?
    Но казвам ти: Божията любов и Божията милост, Божията мъдрост и Божията прошка, Божият промисъл и Божията цел са достатъчно широки, за да включват дори и най-ужасното престъпление и най-жестокия престъпник.
    Може и да не си съгласен с това, но няма значение. Току-що узна онова, което си дошъл да откриеш тук.

5.

    В първата книга Ти обеща, че ще дадеш във втора книга разяснения по редица проблеми - като времето и пространството, любовта и войната, доброто и злото и планетарните геополитически съображения от най-висок порядък. Обеща също да обясниш - в известни подробности - човешкото преживяване на секса.
    Да, обещах всички тези неща.
    Първата книга бе свързана с по-лични въпроси, с живота на човека като индивид. Втора книга се занимава с колективния живот на планетата. Трета книга завършва трилогията с най-мащабните истини: космологията, цялостната картина, пътят на душата. Като цяло трите книги съдържат настоящите Ми съвети и информация по всичко от това да си завържеш обувките до това да разбереш вселената.
    Изчерпа ли онова, което имаше да кажеш за времето?
    Казах всичко, което ви е нужно да знаете.
    Времето не съществува. Всичко съществува едновременно. Всички събития възникват едновременно.
    Тази книга се пише и докато се пише, тя е вече написана. Тя вече съществува. Ето откъде фактически ти приемаш цялата информация - от книгата, която е вече написана. Ти само й придаваш форма.
    Това означава казаното: „Още преди да поискате, вече ви е дадено."
    Информацията за времето изглежда интересна... но доста езотерична. Може ли да намери приложение в реалния живот?
   Истинското разбиране на времето ще ви позволи да живеете много по-спокойно в относителната реалност, където времето се преживява като движение, като поток, а не като константа.
    Вие самите се движите, а не времето. Времето не се движи. Съществува само Един Миг.
    На някакво дълбинно ниво вие разбирате това. За това когато нещо прекрасно и забележително се случи в живота ви, вие често казвате „сякаш времето спря".
    И то наистина е спряло. И когато вие също спрете, тогава преживявате един от тези жизнеопределящи моменти.
    Това ми се струва трудно за вярване. Как е възможно?
    Науката вече е доказала това по математически път. Изведени са формули, които показват, че ако човек пътува в космически кораб с достатъчно голяма скорост и на достатъчно разстояние, той може да се обърне към Земята и да наблюдава собственото си излитане.
    Вие твърдите, че годината се състои от 365 „дни". Но какво означава „ден"? Вие сте приели - и трябва да добавя, съвсем произволно - че „денят" това е „времето", което е необходимо на вашия космически кораб да направи една пълна обиколка около своята ос.
    Но откъде знаете, че се е извършило такова завъртане? (Та вие не можете да почувствате това завъртане!) Избрали сте една отправна точка в небето - Слънцето. Твърдите, че на космическия кораб, на който се намирате, му е нужен един ден, за да бъде с лице към Слънцето, после да се обърне с гръб и накрая отново да се обърне с лице към него.
    Разделили сте този „ден" на двайсет и четири „часа" - отново доста произволно. На същия принцип сте могли да изберете десет или седемдесет и три!
    После сте разделили всеки „час" на „минути". Приели сте, че всяка часова единица съдържа 60 по-малки единици, наречени „минути" - а всяка от тях съдържа 60 още по-малки единици - наречени „секунди".
   Един ден сте забелязали, че Земята не само се върти около своята ос, тя също така лети в пространството! Наблюдавали сте, че тя обикаля около Слънцето.
    Изчислили сте внимателно, че на Земята са й били нужни 365 обиколки около собствената ос, за да направи една обиколка около Слънцето. Този брой земни обиколки сте нарекли „година".
    Нещата малко са се пообъркали, когато сте решили да разделите „годината" на единици, по-малки от „година", но по-големи от „ден".
    Създали сте „седмиците" и „месеците" и сте успели да включите еднакъв брой месеци във всяка година, но не еднакъв брой дни във всеки месец.
    Нямаше как да разделите нечетен брой дни (365) на четен брой месеци (12), така че просто решихте, че някои месеци ще имат повече дни от други!
    Почувствали сте, че трябва да се придържате към дванайсет месеца, защото такъв е броят на лунните цикли, които се наблюдават за една „година". За да съгласувате тези три пространствени движения - обиколките на Земята около Слънцето, въртенето й около своята ос и лунните цикли - вие просто сте нагласили броя на „дните" във всеки „месец".
    Но дори и така не всички проблеми се разрешават, защото вашите по-ранни постановки създават „натрупване" на „време", с което не знаете как да се справите. И така, решавате, че през определен период една година ще има цял един ден в повече. Нарекли сте такава година високосна и макар и да се шегувате, всъщност живеете с тази конструкция, докато Моите обяснения за времето наричате „непонятни"!
   По същия произволен начин сте установили „десетилетията" и „вековете" (които, колкото и странно да е това, се основават на десятка, а не на дванайсетица), за по-нататъшно отчитане на „времето" - но всичко, което правите всъщност е, че създавате измервателни единици за отчитане на движения в пространството.
    По този начин виждаме, че не времето „минава", а обектите преминават или обикалят в едно статично поле, което сте нарекли пространство. „Времето" е просто вашият начин да отчитате тези движения!
    Учените разбират дълбоко тази връзка и затова говорят за „време-пространствен континуум".
    Айнщайн и други учени са разбрали, че времето е мисловна конструкция, относителна концепция. „Времето" е относително спрямо пространството, което съществува между обектите! (Ако вселената се разширява, което е така - то на Земята ще й бъде нужно „по-дълго" време, за да извърши една обиколка около Слънцето, от колкото преди билион години. Тя ще трябва да измине по-дълъг път.)
    Така че в последно време са необходими повече минути, часове, дни, седмици, месеци, години, десетиле тия и векове, за да се извършват тези циклични събития, отколкото това е ставало през 1492 година! (Кога един „ден" не е ден? Кога една „година" не е година?)
    Вашите съвременни, високоразвити уреди за измерване на времето отчитат това „времево" противоречие и всяка година часовниците се сверяват така, че да съответстват на една вселена, която не стои неподвижна! Това се нарича средно време по Гринуич... И според това „усреднябане" излиза, че вселената лъже!
    Айнщайн прави теоретическия извод, че щом не съществува „време", което се движи, а той самият се движи в пространството с определена скорост, нужно е само да се промени разстоянието между обектите или неговата скорост на движение - за да се „промени" времето.
    Неговата Обща теория на относителността разшири вашето съвременно разбиране за съотношението между пространство и време.
    Сега можеш да започнеш да разбираш защо, ако направиш продължително пътешествие през пространството и се завърнеш, може да се окажеш остарял само с десет години - докато приятелите ти на Земята ще са остарели с трийсет! Колкото по-далече отиваш, толкова повече ще се свива време-пространственият континуум и толкова по-малко ще стават вьзможностите, когато се завърнеш, да намериш живи на Земята онези, които си оставил!
    Но ако учените на Земята в „бъдеще" разработят начин да се движат по-бързо, те ще успеят да „надхитрят" вселената и да останат в „реалното време" на Земята и при своето завръщане да установят, че на Земята е изминало същото време, както и на космическия кораб.
    Очевидно е, че ако ускорението е още по-голямо, човек би могъл да се върне на Земята още преди да е излетял! Тоест, времето на Земята ще протича далеч побавно, отколкото на космическия кораб. Би могъл да се завърнеш след десет свои „години", докато на Земята ще са минали само четири! Ако увеличиш скоростта, десет години в космоса могат да се равняват на десет минути на Земята.
    Ако човек се натъкне на „огъване" на пространството (Айнщайн, както и други учени са вярвали, че съществува такова „огъване" - и то с пълно право!), той внезапно ще прекоси „пространството" за един безкрайно малък „миг". Може ли подобен време-пространствен феномен буквално да те „запрати" обратно във „времето"?
    Не е много трудно да се види, че „времето" не съществува, освен като конструкция на ума. Всичко, което е ставало - и което ще става - се случва сега. Въз можността да се наблюдава зависи от гледната точка - от „мястото ти в пространството".
   Ако беше на Мое място, щеше да можеш да видиш Всичко - още сега! Разбираш ли?
    О-о-о! Започвам - на теоретично ниво - да разбирам!
    Много добре. Тук ти обясних нещата много просто, така че и дете да може да ги разбере. Може и да не е много издържано от научно гледище, но е лесно за разбиране.
    В момента физическите обекти имат граници на скоростта - но нефизичес!ште обекти - моите мисли... моята душа... могат теоретично да преминават през етера с невероятна скорост.
    Точно така! Съвършено вярно! И точно това става в сънищата и другите психически и извънтелесни опитности.
    Вече разбираш какво е Deja vu - преживяване на нещо, което вече си преживял!
    Но... акo всичко вече се е случило, значи, че съм безсилен да променя бъдещето си. Значи ли това, че всичко е предопределено?
    Не! Не се надявай на това! То не е истина. Тази постановка трябва да ти служи, а не да ти нанесе вреда!
    Ти винаги разполагаш със свободна воля и всеобхватен избор. Способността да проникнеш в „бъдещето" (или да го разбереш с помощта на други) би трябвало да те подкрепи да живееш живота, който желаеш, а не да те ограничи.
   Но как? Тук се нуждая от помощ.
    Ако „видиш" бъдещо събитие или преживяване, което не ти харесва, не го избирай! Направи друг избор! Посочи друго предпочитание!
    Промени своето поведение, така че да избегнеш не желания резултат.
    Но как мога да избегна нещо, което вече се е случило?
    За теб то още не се е случило! Ти се намираш на такова ниво във време-пространствения континуум, при което още не си осъзнал станалото. Ти „не знаеш", че е „станало". Не си си „спомнил" своето бъдеще!
   (Тази забрава е тайната на времето. Тя ти позволя ва да „играеш" великата игра на живота! По-късно ще ти обясня!)
    Онова, за което не „знаеш", не е. Щом „ти" не си „спомняш" своето бъдеще, то не „ти" се е „случило" още! Нещо е „станало" само когато се „преживее". Нещо „се преживява" само когато се „познае".
    Нека сега предположим, че си бил благословен да „надзърнеш" за кратко в своето „бъдеще" за част от секундата. Онова, което става, е, че твоят Дух - нефизическата твоя страна - просто забързва и се озовава на друго място във време-пространствения континуум и пренася със себе си известна остатъчна енергия - някои образи или впечатления - от момента или събитието.
   Ти можеш да ги „почувстваш" - или понякога може да ги почувства друг, който е развил метафизически дар и той може „да почувства" или „види" тези образи и енергии да витаят около тебе.
    Ако не ти харесва онова, което „чувстваш" относно своето „бъдеще", отклони се от него! Просто се отклони от него! В този миг ти променяш опита си и всичко в Теб си отдъхва с облекчение!
    Почакай малко! Какво...?
    Ти трябва да знаеш - вече си готов да разбереш - че съществуваш едновременно на всички нива на време пространството.
    Това означава, че душата ти е Съществувала, Съществува и винаги Ще Съществува - свят без Край - Амин.
    Аз „съществувам" на повече от едно място, така ли?
    Разбира се! Ти съществуваш навсякъде - и във всички времена!
    Значи моето аз съществува в бъдещето и в миналото, така ли?
    „Бъдещето" и „миналото" не съществуват, както вече се потрудихме да разберем - но ако използваме думите така, както ти ги използваш - да.
    Значи аз не съм само един?
    Ти си само един, но си по-широк, отколкото си мислиш!
    И така, когато моето „аз", което съществува „сега" промени нещо, което не му харесва В „бъдещето" си, онзи „аз", който съществува в „бъдеще" не притежава вече това като част от своя опит?
    В основни линии, да. Цялата мозайка се променя. Но той никога не губи преживяването, което е постигнал. Просто е спокоен и щастлив, че „ти" няма да го преживееш.
    Но нали „аз" от „миналото" все пак трябва „да преживее" това, за да стигне до „аз" от „бъдещето"?
    В известен смисъл, да. Но, разбира се, „ти" можеш да „му" помогнеш.
    Мога ли?
    Разбира се. Първо, като промениш онова, което „азът", който е пред тебе, преживява, „азът", който е зад тебе, може никога да не се наложи да преживее! Благодарение на този механизъм душата еволюира.
    По същия начин твоето бъдещо аз получава помощ от собственото си бъдещо аз и по този начин ти позволява да избегнеш онова, което то не е.
    Разбираш ли Ме?
    Да. Много е интересно. Но имам един друг въпрос. Какво представляват миналите животи? Щом винаги съм бил „аз" - в „миналото" и в „бъдещето" - как мога да бъда някой друг, друга личност в минал живот?
    Ти си Божествено Създание, което може да има по вече от една опитност в едно и също „време" - и способно да раздели своя Аз на много различни „азове" по свой избор.
    Можеш да преживяваш все отново и отново „един и същи живот" по различни начини - както току-що обясних. А можеш също да живееш различни животи в различни „времена" от континуума.
    И така, докато си ти, тук и сега - можеш също да бъдеш и си бил - други „азове" в други „времена" и „места".
    И таз хубава! Започва да става все по-сложно и по-сложно!
    Да. А това е само повърхностно очертание на проблема.
   Запомни само едно: Ти си същество с Божествено Измерение, което няма граници. Една част от теб е избрала да познае себе си в настоящото Самоопределе ние, което преживяваш. Но това далеч не е границата на твоето Битие, макар че ти така си мислиш.
    Защо?
    Трябва да си мислиш така, защото в противен случай няма да можеш да направиш онова, за което си определил този свой живот.
    А какво е то? Ти ми го каза вече, но кажи ми го отново, „тук" и „сега".
    Ти използваш всичко в Живота - всичко в многото си животи - за да бъдеш и да решиш Коя е Истинската Ти Същност; за да избереш и създадеш тази Истинска Своя Същност; да преживееш и осъществиш настоящата си представа за себе си.
    Ти се намираш във Вечния Момент на Себе-създаване и Себе-осъществяване чрез процеса на Себе-изразяване.
    Ти си привлякъл хората, събитията и обстоятелствата в своя живот като оръдия, чрез които да осъществиш Най-грандиозния Вариант на Най-великата Представа, която някога си имал за самия себе си.
    Този процес на създаване и пресъздаване е непрекъснат, безкраен и многостепенен. Той се осъществява целият „точно сега" и на много нива.
    В твоята линеарна реалност ти преживяваш този процес като развитие от Минало през Настояще към Бъдеще. Представяш си, че имаш един живот или може би много, но със сигурност по един в даденото време.
    Но ако „времето" не съществува? Тогава всичките ти „животи" ще бъдат едновременни!
    И това е така!
    Ти живееш този живот, животът, за който си даваш сметка понастоящем в своето Минало, в своето Настояще и своето Бъдеще едновременно! Не ти ли се е случвало да имаш „странно предчувствие" за нещо, което ще се случи - толкова силно, че да не смееш да си дадеш сметка за него?
    На вашия език ти би нарекъл това интуитивно предупреждение. От Моя гледна точка това е просто внезапно съзнание за нещо, което току-що си преживял в своето „бъдеще".
    Твоето „бъдещо аз" ти казва: „Хей, това никак не е приятно. Не го прави!"
   Ти също така живееш в настоящия миг и други животи - онова, което наричаш „минали съществувания" - макар да ги преживяваш в своето „минало" (ако въобще имаш някакво усещане за тях). И това също трябва да бъде така. За теб щеше да бъде много трудно да играеш тази великолепна игра, каквато представлява Животът, ако притежаваше пълно съзнание за всичко, което става. Дори и това разяснение не може да ти го даде. Ако това стане, „играта" ще свърши! Процесът зависи от самото развитие на Процеса - включително липсата на пълно разбиране от твоя страна на този етап.
    Затова благослови Процеса и го приеми като най-големият дар на Благия Творец. Приеми с любов Процеса и участвай в него с мир, мъдрост и радост. Възползвай се от Процеса и го преобразувай от нещо, което трябва да понесеш, в нещо, в което доброволно участваш като оръдие за сътворяване на най-прекрасното преживяване на Всички Времена: осъществяването на твоя Божествен Аз.
    Как? Как най-добре да сторя това?
   Не губи безценни мигове от настоящата си реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота.
    Има причина тайните да бъдат тайни. Предай своите съмнения на Бога. Използвай Сегашния Миг за Висшето му Предназначение - да сътвориш и преживееш своя Истински Аз.
    Избери Своя Аз - Азът, който искаш да бъдеш - и прави всичко, на което си способен, за да го осъществиш.
    Използвай онова, което ти казах за времето като рамка в обхвата на твоето ограничено разбиране, върху която да изградиш своята Висша Идея.
    Ако те споходи представа за „бъдещето", отнеси се с уважение към нея. Ако придобиеш идея за „минал живот", използвай я - недей просто да я пренебрегваш. И най-вече, когато ти се разкрие начин да сътворяваш, разгръщаш, изразяваш и преживяваш своя Божествен Аз във все по-голямо Величие тук и сега, последвай този начин.
    А пътят ще ти се разкрие, защото си поискал това. Създаването на тази книга е знак, че си поискал. Защото ти нямаше да я създаваш в този миг, пред очите си, ако нямаше отворено съзнание, открито сърце и душа, готова да разбере.
    Същото се отнася и за онези, които я четат. Защото те също са я създали. Как иначе щяха да я преживяват сега?
    Всеки създава всичко, което се преживява сега - което е друг начин да се каже, че Аз създавам всичко, което се преживява сега, защото Аз съм всеки един.
    Разбираш ли хармонията в това? Съзираш ли цялото Съвършенство?
   То се сьдържа в една-единствена истина:
   ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДИН.

6.

    Кажи ми нещо за пространството.
    Пространството е изявеното... време.
    Всъщност няма такова нещо като пространство - чисто, „празно" пространство, без нищо в него. Всичко е нещо. Дори и „най-празното" пространство е изпълнено с пари, толкова фини и разпрострени на безкрайни разстояния, така че сякаш ги няма.
    А и когато парите изчезнат, остава енергия. Тя се проявява като вибрация. Осцилация. Движение на всичко при определена честота.
    Невидимата „енергия" е „пространството", което дьржи „материята".
    Навремето - ако използваме вашия линеарен модел за време - цялата материя на вселената е била кондензирана в една малка точица. Не можете да си представите каква плътност е това - но това е така, защото вие си представяте, че материята, каквато съществува сега, е плътна.
    Всъщност, онова, което сега наричате материя, е в основната си част пространство. Всички „твърди" обекти са два процента твърда „материя" и деветдесет и осем процента „въздух"! Пространството между най-дребните частици на материята във всички обекти е огромно. То е съизмеримо с пространството между небесните тела във вашето нощно небе. И въпреки това вие наричате тези обекти твърди.
    На някакъв етап цялата вселена всъщност е била „твърда". Не е имало фактически никакво пространство между частиците материя. Цялата материя е била лишена от пространството си - а лишена от огромното си „пространство", материята се е побирала в обем по-малък от главичка на карфица.
    Имало е „време" преди онова „време", когато не е имало материя въобще - само най-чиста форма на Висша Вибрационна Енергия, която вие наричате антиматерия.
   
    Това е било времето „преди" времето - преди физическата вселена такава, Каквато знаеш, че е била. Нищо не е съществувало като материя. Някои хора мислят за това състояние като за рай или „небе", защото „не е съществувал материален свят"!
    (Не случайно в съвременния език, когато подозирате някакъв проблем, вие питате „Какъв е проблемът?", което на английски език буквално значи „Каква е тази материя?")
    В началото чистата енергия - Аз! - вибрира, осцилира толкова бързо, че да образува материя - цялата материя във вселената!
    И ти можеш да извършиш същото. Всъщност го вършиш ежедневно. Твоите мисли са чиста вибрация - и те могат и наистина създават физическа материя! Ако достатъчно хора измежду вас се изпълнят от обща мисъл, вие можете да окажете въздействие върху някои страни на вашата физическа вселена и дори да ги сътворите. Това бе подробно разяснено в първа книга.
    А вселената разширява ли се в този момент?
    Със скорост, която не можеш дори да си представиш.
    Вечно ли ще се разширява?
    Не. Ще дойде момент, когато енергиите, които сега задействат разширението, ще се разсеят и енергиите, които поддържат целостта ще вземат превес - и всичко отново ще стане компактно.
    Имаш предвид, че Вселената ще се сбие, така ли?
    Да. Всичко в буквалния смисъл ще се сбие! И отново ще настъпи рай. Няма да има материя. Само чиста енергия.
    С други думи - Аз!
    В края, всичко ще се върне към Мен. Това е произходът на вашия израз: „В моя край е моето начало".
    Това значи, че ще престанем да съществуваме!
    Във физическа форма ще престанете. Но винаги ще съществувате. Вие не можете да не съществувате. Вие сте това, което Е.
   Какво ще стане, след като вселената се „свие"?
    Целият процес ще започне отново! Отново ще възникне Големият взрив и ще се роди нова вселена.
    Тя ще се разширява и ще се свива. И ще осъществи същото отново. И отново. И отново. Завинаги и винаги. Свят без край.
    Това е вдишването и издишването на Бога.
    Това също е доста интересно - но няма голямо отношение към ежедневния ми живот. Както казах, да се отделя твърде много време, за да се разгадават най-дълбоките тайни на вселената, не е най-пълноценното използване на живота. И все пак има някои полезни неща, които могат да се извлекат от тези прости лаически алегории и описания на Общите Процеси.
    Например?
    Например разбирането, че всички неща са циклични - включително и самият живот.
    Разбирането на живота на вселената ще ти помогне да разбереш живота на вселената вътре в теб.
    Животът се развива на цикли. Всичко е циклично. Всичко. Когато разбереш това, ти все повече можеш да се наслаждаваш на Процеса - не просто да го понасяш.
   Всичко се развива циклично. Съществува естествен ритъм на живота и всичко се развива в този ритъм; всичко се влива в този поток. Така, казано е: „Има време за всеки сезон; и време за всичко под Небето."
    Мъдър е човекът, който разбира това. Умен е онзи, който го прилага.
    Малцина разбират ритъма на живота по-добре от жените. Жените живеят през целия си живот в определен ритъм. Те са в съзвучие с ритъма на самия живот.
    Жените са по-способни да се включат в общия поток, отколкото мъжете. Мъжете искат да дават тласък, да направляват, да оказват съпротива, да направляват потока. Жените го преживяват - и после се сливат с него, за да изградят хармония.
    Жената чува мелодията на цветята във вятъра. Тя вижда красотата на Невидимото. Тя чувства притеглянето и подтика на Живота. Тя знае кога е време за бързане и за почивка; време за смях и време за сълзи; време за упорство и време за отпускане.
    Повечето жени напускат телата си изящно. Повечето мъже се борят срещу разделянето с тялото. Жените също така се отнасят с повече благородство към своите тела. Мъжете имат ужасно отношение към телата си. По същия начин се отнасят и кьм живота. Разбира се, всяко правило си има изключения. Тук говоря изобщо. Говоря за това как стоят нещата до този момент. Говоря най-общо. Но ако се вгледате в живота, ако признаете онова, което сте наблюдавали и наблюдавате, може би ще откриете известна истина в това обобщение.
    И все пак това ме прави тъжен. Кара ме да се чувствам така, сякаш жените са някакви по-висши същества. Че са по-добре устроени от мъжете.
    Част от великолепния ритъм на живота са ин и ян. Един от Аспектите на „Битието" не е „по-сьвършен" или „по-добър" от друг. И двата аспекта са просто - и чудесно - аспекти.
    Мъжете очевидно въпльщават други аспекти на Божественото, на които жените гледат със същата завист.
    Но казано е, че да бъдеш мъж е изпитание, изпробване на възможностите. Когато си бил достатъчно дълго мъж - и си страдал достатъчно поради собствената си глупост; когато сте причинили достатъчно болка чрез нещастията, които сте предизвикали; когато сте наранили другите достатъчно, за да спрете с това поведение - за да смените агресията с разум, презрението с милост, стремежът винаги да излезеш победител със стремежа да няма губещи - тогава може да се превъплътиш като жена.
    Когато научиш, че силата не е „право"; че тя не ти дава власт над другите, а съвместно владеене; че абсолютна сила притежаваш тогава, когато абсолютно нищо не изискваш от другите - когато разбереш всички тези неща, тогава може би ще заслужиш да получиш тяло на жена - защото най-сетне ще си разбрал нейната Същност.
    Значи жената наистина е по-добра от мъжа.
    Не! Не е „по-добра" - просто е различна! Ти правиш тази оценка. Няма такова нещо като „по-добър" или „по-лош" в обективната реалност. Съществува само онова, Което Е - и Което ти желаеш да Бъде.
    Горещото не е по-добро от студеното, горе не е по-добро от долу - нещо, което съм казвал и преди. Така и женското начало не е „по-добро" от мъжкото. То просто е, каквото е. Както ти си, каквото си.
    Нито жените, нито мъжете са по-ограничени. Ти можеш да Бъдеш точно онова, което желаеш да Бъдеш, можеш да избереш онова, което искаш да преживееш - в този живот или в следващия, или в онзи, който следва подир него - точно както в живота преди. Всеки от вас е винаги в състояние на избор. Всеки е резултат на всички Свои Избори. Сьществува женско и мъжко начало във всеки. Изразявайте и преживявайте онзи аспект от себе си, който ви е приятно да изразявате и преживявате. Но знайте, че всички възможности са открити за вас.
    Не искам да се отклонявам към други теми. Ще ми се още малко да поговорим за мъжко-женската парадигма. Обеща в края на миналата книга да дискутираш с повече подробности целия аспект на секса в този дуализъм.
    Да. Мисля, че е време да поговорим за Пола.
   

1  2  3  4  5  6  7  8  9