1  2  3  4  5  6  7  8  9 

18.

    Искам да видя дали правилно съм те разбрал дотук. Картината, която се очертава, е на един свят на равенство и спокойствие, където всички народи се подчиняват на едно световно управление и всички хора споделят равноправно световните богатства.
    Помни, че когато говорим за равенство, ние имаме предвид равни възможности, а не фактическо равенство.
    Всъщност „равенство” никога няма да бъде постигнато и ти се благодари, че е така.
    Защо?
    Защото равенство означава еднаквост - последното, от което светът се нуждае, това е еднаквост.
    Не - Аз тук нямам предвид един свят, съставен от автомати, всеки от който получава равни части от Централното Управление на Големия Брат.
    Говоря за един свят, в който да бъдат гарантирани две неща:
    1. Задоволяване на основните потребности.
    2. Възможност за развитие.
    Въпреки всички световни ресурси, въпреки цялото изобилие, не сте успели да постигнете тези две прости неща. Вместо това сте поставили милиони хора на най-низшето стъпало на социо-икономическата стълбица и сте изградили един мироглед, който систематично да ги държи там. Допускате хиляди хора да умират ежегодно, поради липса на най-основни потребности за съществуването им.
    При цялото величие на света вие не сте намерили начин да бъдете достатъчно велики, за да не допускате хората да умират от глад. А още по-малко да се убиват един друг, вие всъщност оставяте деца да умират от глад пред очите ви. Вие всъщност убивате хора, защото те поддържат различно от вашето мнение.
    - Аз си мислех, че сме толкова напреднали.
    Първият белег на едно примитивно общество е, че то се смята за напреднало. Първият белег на едно примитивно съзнание е, че то се смята за просветлено.
    Добре, нека да обобщим. Начинът да пристъпим на първото стъпало на стълбицата, където тези две основни гаран-ции се дават на Всекиго...
    Е да се постигнат две трансформации - едната във вашата политическа парадигма, а другата - във вашата духовна парадигма.
    Преходът към единно световно правителство ще трябва да включва световен съд, който да притежава голяма власт да разрешава международните спорове и мироопазваща сила, която да гарантира спазването на законите, от които сте решили да се ръководите.
    Световното правителство ще включва конгрес на народите - с по двама представители от всеки народ по земята - и народно събрание - с представители, пропорционално на броя на населението на народите.
    Точно по какъвто начин е организирано правителството на Съединените щати - с две камари, едната от които е с пропорционално представителство, а другата дава равнопоставен глас на всички щати.
    Да. Вашата американска конституция беше вдъхновена от Бога.
    Същият баланс на силите трябва да се постигне в новата световна Конституция.
    Ще има също така изпълнителна власт, законодателна власт и съдебна власт.
    Всеки народ ще издържа своя полиция, която да поддържа вътрешния ред, но армиите на всички народи ще бъдат разпуснати. Точно както всички щати на Америка са разпуснали своите армии и флоти и имат една обща федерална армия, която да поддържа и гарантира мира на цялата група от щати, която наричате своя държава.
    Нациите ще си запазят правото да сформират и призовават своята собствена полиция в дадени моменти, както и вашите щати имат конституционното право да поддържат и призовават в готовност щатската полиция.
    И както и Щатите в момента всяка от 160-те национални държави в съюза на нациите ще има правото да се отдели от съюза въз основа на гласуване на народа (въпреки че причината за това аз не мога да зная, тъй като народът в това положение ще има по-голяма гарантирана сигурност и изобилие откогато и да било преди).
    И нека го кажем още веднъж за тези, които не са разбрали достатъчно, подобна обединена световна федерация ще породи?...
    1. Край на войните между народите и на решаването на конфликтите чрез убийство.
    2. Край на най-голямата бедност, на умирането от глад, на масовата експлоатация на народа и неговите ресурси от онези, които са на власт.
    3. Край на систематичното унищожение на природните богатства на Земята.
    4. Преодоляване на безкрайната борба за все по-големи притежания. 5. Възможност - наистина - за всички хора да се развиват и да дадат израз на своята същност. 6. Край на всички ограничения, на цялата дискриминация, които задържат развитието на народите независимо дали в дома, на работното място, в политическата система или в личните сексуални отношения.
    Дали този нов световен ред ще изисква правилно разпределение на богатството?
    Той няма да изисква нищо. Той ще създава доброволно и съвсем автоматично преразпределение на ресурсите.
    Всички хора ще получават съответно образование, например, всички хора ще получават свободно възможност да използват това образование в работата си - да следват такава кариера, която ще ги направи щастливи.
    Всички хора ще имат гарантиран достъп до здравеопазването навсякъде и винаги, когато се нуждаят.
    Всички хора ще бъдат осигурени, няма да се допусне да гладуват, да умират от глад, нито да живеят без нужното облекло, необходимия подслон.
    Всички хора ще имат гаранции, че ще се зачитат ос-новните им човешки права, така че оцеляването никога повече няма да бъде проблем. И простите удобства, и основни човешки права ще бъдат гарантирани на всички хора.
    Дори и ако те не правят нищо, за да заслужат това?
    Мисълта, че тези неща е необходимо да бъдат спечелени е основата на мисълта, че човек трябва да си заслужи пътя към рая. Ала вие не можете да заслужите пътя към Божията благодат и това не е необходимо, защото тя ви е дадена. Това е нещо, което не можете да приемете, защото е нещо, което не можете да отдадете. Когато се научите да давате (безусловно, тоест да обичате безусловно), тогава ще се научите да получавате безусловно.
    Този живот е създаден като средство, чрез което ви е дадено да преживеете това.
    Опитайте се задълбочено да разгледате тази ми-съл: хората имат право на основни средства за същес-твуване дори ако нищо не правят, дори ако не допринасят нищо. Да живеят с достойнство, е едно от основните човешки права. Дал съм ви достатъчно ресурси, за да можете да гарантирате това за всекиго. Нужно е само готовност да ги споделите с другите.
    Но тогава какво ще попречи на хората просто да пилеят живота си, да се мотаят и да събират помощи от фонд „Социално осигуряване"?
    Преди всичко, не е твоя работа да съдиш кога един живот е пропилян. Пропилян ли е животът на един човек, който не прави нищо, а лежи и мисли в продължение на 70 години за поезия, след което пише един-единствен сонет, който отваря вратите за разбиране и прозрение на хиляди хора? Може ли да се каже, че един живот е пропилян, ако човек лъже, мами, интригантства, вреди и манипулира, ранява хората през целия си живот, но после изведнъж си спомня своята истинска същност в резултат на всичко, което е вършил - спомня си нещо, заради което е имал множество животи именно в опита да си го спомни - по този начин най-сетне той еволюира и достига следващото ниво. Смяташ ли, че такъв живот е „пропилян"?
    Не е твоя работа да съдиш пътя на душата на друг човек. Твоя работа е да решиш Кой Си Ти, а не кой е някой друг или какво не е успял да бъде.
    И така, ти питаш какво би попречило на хората просто да пилеят живота си, да си губят времето и да събират помощи от социалните служби. Отговорът е: нищо.
    Но наистина ли смяташ, че такава система може да се направи функционална? Не мислиш ли, че хората, които имат реален принос, ще започнат да негодуват срещу онези, които не допринасят нищо?
    Да, ако не са просветлени, те ще негодуват, но просветлените хора ще се отнасят към онези, които не правят нищо, с голямо състрадание, а не с негодувание.
    Състрадание ли?
    Да, защото онези които допринасят, ще съзнават, че другите които не работят, не вършат нищо, пропиляват най-голямата възможност, най-голямата слава: възможността да творят и славата да преживеят висшата идея на Истинската си Същност. А онези, които имат принос ще знаят, че тъкмо това е достатъчно наказание за техния мързел, ако изобщо наказание е необходимо - а то не е.
    Но няма ли онези, които допринасят за обществото, да изпитват гняв, че плодовете на техния труд им се отнемат и се дават на мързеливците?
    Ти въобще не ме чуваш, всички ще получават минимума, който е необходим за да живеят. Онези, които имат повече, ще имат възможност да дават десет процента от своите печалби и така ще направят възможно осигуряването на всички.
    А що се отнася до това какви ще бъдат приходите им, откритият пазар ще решава стойността на приноса на всеки един, както става днес във вашата страна.
    Но тогава отново ще има „бедни" и „богати", както и днес! Това не е равенство. Но това е равна възможност. Всеки ще има възможност да живее без да се грижи за своето оцеляване и всеки ще получава равноправна възможност да придобива знания, да развива своите умения и да използува своите природни таланти в мястото на радостта.
    Мястото на радостта ли?
    Така ще се нарича работното място.
    Но няма ли да продължи да съществува завист между хората?
    Завист - да, ревност - не. Завистта е естествено чувство, което подтиква човека да се стреми към все повече. Дори и едно двегодишно дете се стреми да достигне дръжката на вратата, която неговият брат успява да достигне. Няма нищо лошо в това, няма нищо лошо в завистта. Тя мотивира хората, тя е чисто желание, тя поражда величието.
    Ревността от друга страна е чувство, породено от страх и то кара човека да желае другите да притежават по-малко. Това е чувство, което често се осно-вава на огорчението. То е породено от гняв и води до гняв и то убива. Ревността може да убива. Всеки, който е бил в любовен „триъгълник" знае това.
    Ревността убива, завистта ражда.
    Онези, които завиждат ще получат възможност да успеят така, както желаят да го постигнат. Никой няма да бъде задържан икономически, политически и социално. Няма да бъде задържан от своята раса, пол или сексуална ориентация. Няма да бъде задържан от условията, в които е роден, от класовия си статус или възрастта, нито по някаква друга причина. Дискриминацията по каквато и да било причина просто няма да бъде толерирана повече.
    И да, наистина ще продължат да съществуват „богати" и „бедни", но няма да има повече „гладуващи" и „бедстващи".
    Както виждаш, мотивацията няма да бъде отнета от живота... А само отчаянието.
    Но какво ще гарантира това, че ще има хора с реален принос, за да „влачат" онези, които няма да имат никакъв принос?
    Величието на човешкия дух.
    О-о?
    Противно на твоите очевидно най-злокобни очаквания, обикновеният човек няма да бъде удовлетворен да живее само колкото да преживява и да не се стреми към нищо повече. А освен това, цялата мотивация на човека за постижения ще се промени когато се промени и втората парадигма - духовната.
    Какво може да породи подобна промяна? Тя не се е случвала през цялата тази двехилядигодишна история...
    Опитай два билиона годишна история...
    На планетата. Отвъде накъде такава промяна ще се появи тъкмо сега?
    Защото когато вниманието вече не е насочено само към материалното оцеляване и се премахне нуждата човек да успява на всяка цена, само и само да си осигури минимална сигурност в живота, тогава няма да има друга причина да се търсят постижения човек да се откроява, да постига величие, освен да преживее нещо прекрасно!
    Смяташ ли, че това ще бъде достатъчна мотивация?
    Човешкият дух се издига, той не се снижава, когато му бъде дадена истинска възможност, душата търси по-висше преживяване за самата себе си, а не по-низше. Всеки, който е преживял истински прекрасното, дори и само за момент, той знае това.
    Ами властта? При това преразпределение на света ще продължат да съществуват хора с необичайно голяма власт и богатство.
    Финансовите печалби ще бъдат ограничени.
    О, Господи, ето че отново тъпчем на същото място. Ти искаш да обясниш по какъв начин това ще се осъществи, преди аз да обясня защо то няма да се осъществи.
    Да. Точно така както ще има най-ниски граници на дохода, така ще има и най-високи граници на доходите. Първо почти всеки ще отделя десет процента от своя доход за световното управление. За това доброволно отделяне на десет процента от доходите аз споменах преди.
    Да... Това предложение е отдавна познатият „десятък".
    В днешното общество в настоящия момент той ще трябва да се дава под формата на данък, защото вие още не сте достатъчно просветлени, за да разберете, че доброволно даденият десятък за общото благо е във ваш интерес. Но когато съзнанието се промени по начина, по който описах, тази открита, изпълнена с грижа и свободно предлагана помощ от вашата печалба ще се разглежда като нещо очевидно много добро.
    Трябва да ти кажа нещо. Имаш ли нещо против да те прекъсна, за да ти кажа нещо?
    Не, разбира се. Казвай.
    Този разговор ми се струва твърде странен. Никога не съм си мислил, че ще имам разговор с Бога, в който Бог ще започне да препоръчва политически курс на действие. Имам предвид на практика. Как мога да убедя хората, че Бог се обявява за редовно внасяне на определена такса!
    Разбирам, че ти продължаваш да настояваш на своето и да възприемаш това, за което говоря, като „данък". Но аз си давам сметка, че това е така, защото идеята просто да отделяш десет процента от доходите си, от своето изобилие е нещо съвсем непознато за тебе. Защо ти е трудно да повярваш, че аз мога да имам идея за тези неща?
    Мислех, че Бог не съди за нищо, няма мнения и не се интересува от подобни неща.
    Почакай. Нека да си изясним всичко това. При последния ни разговор, който ти нарече първа книга, Аз отговарях на всякакви въпроси за това как да установим добри отношения помежду си, въпроси за това, как да изкарваме препитанието си, въпроси за диетата дори. Какво е по-различно тук?
    Не зная. Просто ми се струва различно. Нима ти наистина имаш политически поглед към нещата? Нима си републиканец? Що за истина ще излезе от цялата тази книга! Бог е републиканец.
    Може би предпочиташ да бъда демократ? Боже Господи!
    Много мило! Не, по-скоро бих предпочел да бъдеш аполитичен.
    Аз съм аполитичен. Аз нямам политически пристрастия от никакъв характер. Нещо като Бил Клинтън.
    Хайде стига! Сега ти хитруваш! Аз имам чувство за хумор, а ти?
    Аз не съм очаквал Бог да има чувство за хумор, нито да има политически пристрастия.
    Нито пък нещо човешко, нали?
    Е, добре, нека в такъв случай да поставя първа книга и настоящата книга също в определен контекст. Аз нямам никакви предпочитания за това как вие ще уреждате живота си. Моето единствено желание е да преживеете пълноценно себе си като творчески същества, така че да познаете истинския си Аз.
    Добре, това го разбрах. Дотук добре.
    Аз отговорих тук на всеки въпрос и на всяко запитване, също както и в първа книга в рамките на определен контекст и той е свързан с това как ти като творческо същество се опитваш да съществуваш и какво да вършиш? Например в първа книга ти ми зададе много въпроси, свързани с личните си взаимоотношения, спомняш ли си?
    Да, разбира се.
    Нима отговорите ми бяха толкова проблематични според теб? Нима ти беше трудно до повярваш, че аз имам отношение по тези въпроси?
    Не съм мислил за това. Просто прочетох отговорите.
    Все пак, както виждаш, аз ти дадох своите отговори в контекста на твоите въпроси. С други думи, в зависимост от желанието ти да бъдеш и да правиш това и това, аз ти отговорих как да процедираш, не е ли така? Показах ти пътя.
    Да. Точно така беше.
    Тук в случая върша същото.
    Някак си... Някак си.... По-трудно ми е да повярвам, че Бог говори тези неща в сравнение с онези, които говореше преди.
    По-трудно ти е да се съгласиш с някои от нещата, които се казват тук.
    Ами...
    Защото, ако се съгласяваш с тях, не би имало никакъв проблем.
    Така ли?
    Разбира се. Няма ли проблем, ако не съм съгласен с Бог?
    Разбира се. Какво смяташ, че ще направя? Смяташ, че ще те смачкам като буболечка ли?
    Всъщност, не бях стигнал чак дотам в мисленето си.
    Виж какво, този свят е бил несъгласен с Мене още от самото начало. От началото на света едва ли някой е вършил Моята Воля.
    Предполагам, че това е точно така.
    Можеш да бъдеш сигурен, че е така. Ако хората бяха следвали Моите напътствия - които Аз съм ви оставил чрез стотици учители през всички хилядолетия - светът щеше да бъде много различно място. Така че ако искате да бъдете несъгласни с Мен сега, можете да продължавате. Освен това, Аз може и да не съм прав.
    Какво?
    Казах, че освен това и Аз може да не съм прав.
    О, Божичко...
    Ти не възприемаш всичко това като евангелие, нали?
    Искаш да кажеш, че не трябва да се отнасям с прекалено доверие към този диалог, така ли?
    О! Престани! Струва ми се, че не разбираш нещата в много голяма степен. Нека да се върнем към първата предпоставка: ти самият създаваш всичко това.
    Е, добре, това е някакво облекчение. За известно време си бях помислил, че действително получавам някакво реално ръководство.
    Ръководството, което получаваш е да следваш своето сърце. Слушай своята душа. Вслушвай се в своя Аз. Дори и когато ти представям някаква възможност, някаква идея, някаква гледна точка, ти не си задължен да я приемеш. Ако не си съгласен, то не бъди съгласен. Това е целият смисъл на този опит. Идеята не беше ти да смениш своята зависимост от всичко и от всекиго със зависимост от тази книга. Идеята бе да те накарам да мислиш. Да мислиш самостоятелно. Това съм Аз, точно в този момент. Аз съм ти, който мислиш. Аз съм ти, който мислиш на глас.
    Искаш да кажеш, че този материал не идва от Най-Висшия Източник?
    Разбира се, че идва. Но тук има нещо, което ти все още не можеш да повярваш: Ти си Най-Висшият Източник. И тук има нещо, което ти все още очевидно не разбираш: Ти създаваш всичко, целия твой живот в този момент и сега. Ти.... създаваш всичко. Не Аз. ТИ.
    Така че... ако има някои отговори на тези чисто политически въпроси, които не харесваш, тогава ги промени. Направи го. Веднага. Преди да започнеш да ги възприемаш като евангелие. Преди да започнеш да ги възприемаш като реални, преди да започнеш да наричаш своята последната мисъл за нещо по-важна, по-валидна, по-истинска отколкото следващата си мисъл.
    Помни: Винаги твоята нова мисъл създава твоята реалност. Винаги.
    А сега има ли нещо в тази политическа дискусия, която проведохме, което ти би желал да промениш?
    Ами всъщност не. В по-голямата част съм съгласен с теб, както изглежда. Аз просто не знаех как да възприема всичко това.
    Възприемай го както желаеш. Не го ли разбираш? Това е, което правиш с целия си живот!
    Добре, добре... Струва ми се, че разбрах. Бих искал да продължим този разговор дори и само заради това, за да разбера докъде ще стигнем.
    Добре, да продължим. Ти говореше за...
    Говорех, че в други общества - просветлени общества - отделянето на определена част от печалбата (от „дохода", както бихте го нарекли вие), за да бъде използвана за общото благо на обществото, е напълно утвърдена практика. При новата система, за която говоря, във вашето общество всеки ще печели достатъчно, така че да може да поддържа доходите си в определени граници.
    Какви граници?
    Условни граници, които са приети с общо съгласие. А всичко, Което надхвърля тези граници? То ще бъде предоставено на световния благотво-рителен тръст на името на благотворителя, тъй че светът ще знае своите благотворители.
    Благотворителите ще имат правото на пряк контрол на разпределението на 60 процента от техния принос и ще имат възможността да вложат парите си точно в онова, в което желаят.
    Останалите 40 процента ще бъдат разпределени в програми, узаконени от световната федерация и администрация.
    Ако хората знаеха, че отвъд определени граници на дохода всичко ще им бъде отнето, каква ще бъде тяхната мотивация да продължават да работят? Какво ще ги накара да не спрат до средата, когато достигнат „границата" на своя доход?
    Някои ще спрат. Но какво от това? Нека да спрат. Няма да се изисква човек задължително да работи повече, отколкото изисква най-високата граница на дохода, с приноса към световния благотворителен тръст. Парите, които ще бъдат спестени, когато се преврати масовото производство на оръжия ще бъдат достатъчни, за да задоволят на всички основните им жизнени потребности. Десятъкът от всичко, което се спечелва в целия свят в добавка към тези спестявания ще издигне цялото общество, а не само малцина избрани, на ново ниво на човешко достойнство и изобилие. А приносът от печалбата над договорените граници ще породи такива широки възможности и благосъстояние на всеки, че ревността и общественият гняв практически ще изчезнат.
    Така че някои наистина ще престанат да работятособено онези, които разглеждат жизнената си активност като реална работа. Обаче хората, които възприемат своята дейност като абсолютна радост, никога няма да престанат да я вършат.
    Не всеки може да има такава работа.
    Това не е вярно. Всеки може.
    Да изпитваш щастие на работното си място, това не е свързано с функцията, която извършваш, то има връзка само с твоето предназначение. Майката, която се събужда в четири часа сутринта, за да смени пеленките на своето бебе, разбира това прекрасно. Тя тананика на бебето си и за нищо на света не изглежда така, сякаш извършва някаква работа. И все пак нейното отношение към онова, което прави, нейната мотивация във връзка с него, нейното предназначение в тази нейна дейност я прави истинска радост за нея.
    Използвах този пример с майчинството, защото любовта на майката към нейното дете е най-близо до онова, което би ти помогнало да разбереш някои от идеите, за които говоря в тази книга и в цялата трилогия.
    И все пак какъв е смисълът да се премахне „безкрайната възможност да печелиш"? Нима това няма да ограби човешкия опит от една от най-големите му възможности, от едно от най-прекрасните приключения?
    Възможността и приключението да печелите огромни количества пари ще останат. Горната граница на доходите, които ще можете да притежавате, ще бъде много висока - повече отколкото един обикновен човек.... отколкото десетима обикновени хора... биха използвали. А и количеството доходи, които ще можете да спечелите, няма да бъде ограничено - ще има горна граница само на онова, което ще решите да задържите за лично ползване. Остатъкът - всичко, да кажем, над 25 милиона долара годишно (използвам условно тази цифра, за да изразя мисълта си) - ще се оползотвори за програми и услуги, които ще бъдат в полза на цялото човечество.
    Що се отнася до причината...
    Горната граница на доходите, които човек може да има, ще отразява промяната на съзнанието, която ще се осъществи на планетата. Съзнанието, че висшето предназначение на живота не е в натрупването на голямо богатство, във вършенето на добро, на колкото се може повече добро. Хората ще осъзнаят, че всъщност концентрацията на богатствата, а не тяхното споделяне с другите е най-големият фактор в създаването на световните проблеми, онези проблеми, които са най-трайни и най-странни и поразителни в социално и политическо отношение.
    Възможността да се трупа богатство, и то неограничено богатство, е Крайъгълният камък на капиталистическата система. Една система на свободно предприемачество и открита конкуренция, която е породила най-великото общество на света.
    Проблемът е, че вие наистина вярвате в това.
    Не, аз не вярвам. Аз изразих тук онова, което мнозина наистина вярват.
    Хората, които вярват в това, са изпаднали в изключителна заблуда и не виждат нищо от реалностите на планетата. В Съединените щати един и половина процента от хората, които са на върха, притежават повече богатство, отколкото деветдесет процента от хората, които са на дъното. Общата стойност на онова, което притежават най-богатите 834000 души е близо трилион долара по-голяма, отколкото онова, което притежават най-бедните 84 милиона души заедно.
    И какво от това? Те са работили за да спечелят тези богатства.
    Вие американците сте склонни да гледате на социалния статус като на функция от личните усилия на човека. Някои са „преуспели", значи бие приемате, че всеки може да преуспее. Този възглед е опростенчески и наивен. Той предполага, че всеки има равни възможности, докато фактически в Америка също както и в Мексико богатите и властимащите се стремят и успяват да задържат в своя кръг парите и властта и да ги уве-личават.
    И какво от това? Какво лошо има в това?
    Те постигат това, като систематично елиминират конкуренцията, Като институционализирано правят възможностите минимални. И като контролират колективно притока и нарастването на богатствата.
    Те осъществяват това чрез всякакви средства от незаконни трудови дейности, при които експлоатират масите и бедните по целия свят, до добре познатите конкурентни дейности, които свеждат до минимум (и всъщност унищожават) възможностите на всички пришълци да влязат в Затворения кръг на Преуспелите.
    И тогава те се опитват да контролират политиката на обществото и програмите за управление по целия свят, така че все повече да си осигуряват това, че основната част от хората ще остават под тяхна власт и контрол и в тяхно подчинение. Не вярвам, че богатите правят това, поне не основната част от богатите. Възможно е да има, предполагам шепа заговорници...
    В повечето случаи не богатите индивиди правят това. Обществените системи и институции, които се представляват от богатите, те го извършват. Те-зи системи и институции са били създадени от богатите и властимащите и тъкмо богатите и властимащите продължават да ги поддържат.
    Като се крият зад тези социални системи и институции, отделните индивиди си измиват ръцете от всякаква лична отговорност за условията, които потискат масите, докато създават благоприятни условия и фаворизират богатите и властимащите.
    Нека например отново да се върнем към здравеопаз-ването в Америка. Милиони бедни американци нямат достъп до превантивни медицински грижи. Никой не може да посочи един отделен лекар и да каже „твоя е ви-ната, това се дължи на теб", задето в една от най-богатите държави на земята милиони хора не могат да отидат на лекар, освен ако са в тежко състояние и трябва да потърсят спешна медицинска помощ.
    Никой отделен лекар не може да бъде обвиняван за това. И все пак всички лекари извличат полза от него. Цялата медицинска професия и свързаната с нея индустрия получава безпрецедентни печалби от наличието на система, която е институционализирала дискриминацията срещу бедните работници и безработните.
    И това е само един от примерите по какъв начин „системата поддържа богатите богати и бедните -бедни".
    Проблемът е, че богатите и властимащите поддържат подобни социални структури и упорито се противопоставят на всякакви реални усилия те да се променят. Те се противопоставят на всеки икономически подход, който се стреми да създаде истинска възможност и да уважава достойнството на всички хора. Отделно взето, повечето богати и властимащи са много симпатични хора, които притежават милосърдие и съчувствие към всекиго, но споменете някоя идея, която ги заплашва, например за ограничаване на годишния доход (дори до такива смехотворно високи граници като например 25 милиона долара), и те ще започнат да се вайкат за това, че им се отнемат човешките права, за това, че „американският път" се руши и затова че „мотивировката" се губи.
    Но какво да кажем за правото на всички хора да живеят при минимално прилични условия, да имат достатъчно храна, така че да не гладуват, достатъчно дрехи, така че да ги топлят? Какво да кажем за правото на хората навсякъде да получават необходимата им медицинска помощ, за правото им да не страдат и умират от липсата на елементарни медицински условия? Хората, притежаващи пари, не зачитат тези права.
    Ресурсите на вашата планета - включително плодовете на труда на хората, и то на невероятно бедните хора, които биват непрестанно и систематично експлоатирани, принадлежат на хората от целия свят, а не само на онези, които са богати и достатъчно овластени, за да експлоатират останалите.
    А ето по какъв начин става експлоатацията: вашите богати индустриалци отиват в някоя страна или регион, където няма никаква работа, където хората са отчайващо бедни и живеят в пълна мизерия. Тези богаташи откриват фабрика там и предлагат на бедните хора работа - понякога по десет-дванайсет до четиринадесетчасова работа на ден при надница, която е под "всякаква норма, да не говорим, че е под всяка човещина. Забележи, че надниците не са достатъчни да позволят на тези работници да се измъкнат от своите селища, нападнати от плъхове, но все пак са достатъчно, колкото да могат да продължат да живеят по този начин, за разлика отпреди, когато не са имали нито храна, нито покрив над главата си.
    А когато им поискат сметка, тези капиталисти казват, „Хей, нима те не са по-добре отпреди? Ние им по-могнахме! Тези хора сега имат работа, нали? Ние им дадохме възможност! Докато ние сме тези, които поемаме риска!"
    И все, пак що за риск е това, да плащаш на хората по 75 цента на час, за да правят гуменки, които после ще продадеш за 125 долара на чифт?
    Нима това е поемане на риск или най-чиста и откровена експлоатация?
    Такава система на отявлен цинизъм би могла да съществува само в един свят, мотивиран от алчност, където печалбата, а не човешкото достойнство е най-главното съображение.
    Онези, които твърдят, че „в сравнение със стандартите на тяхното собствено общество тези селяни се препитават чудесно!" са първокласни лицемери. Те са готови да подхвърлят на давещия се въже, но отказват да го издърпат на брега. А после се хвалят, че въжето било по-добро от скалата.
    Вместо да зачитат истински човешкото достойнство на хората, тези „имащи" дават на „нямащите" в света толкова, колкото да ги направят зависими - но никога достатъчно, така че да им дадат истинска власт. Защото хората, които притежават истинска икономическа власт могат да влияят върху обществото, а не да бъдат подчинени на „системата". А онези, които са заинтересувани от тази система, най-малко биха искали подобно нещо!
    И така, конспирацията продължава и за повечето богати и властимащи това не е конспирация на действието, а конспирация на мълчанието.
    И така, нещата продължават. По никакъв начин не бива да се споменава нищо за цинизма на една социо-икономическа система, която възнаграждава един корпоративен управител със 70 милиона долара допълнително възнаграждение за това, че е увеличил продажбата на 70 милиона безалкохолни питиета, докато 70 милиона души не могат да си позволят лукса да пият безалкохолни напитки, а още по-малко да се хранят достатъчно, за да бъдат здрави.
    Не бива да забелязваш цинизма на всичко това, наричай го световна икономика на свободния пазар и заявявай на всеки колко си горд от всичко това.
    И все пак писано е:
    Ако искаш да постигнеш съвършенство,
    върви продай всичко и го раздели на бедните
    и ще получиш награда на небето.
    Но младият човек, когато чу това си отиде наскърбен,
    защото имаше голямо богатство
.


19.


    Рядко съм те виждал толкова възмутен. Бог не може да се изпълва с такова негодувание. Това доказва, че ти не си Бог.
    Бог е всичко и Бог става всичко. Няма тазова нещо, което Бог не е и всичко, което Бог преживява в Себе Си, Бог го преживява в теб, чрез теб и като теб. Онова, което чувстваш, е своето собствено възмущение.
    Тук си прав, защото съм съгласен с всичко, което каза.
    Знай, че всяка мисъл, която ти изпращам, ти възприемаш през филтъра на собствения си опит, на собс-твената си истина, на собственото си разбиране и на своите собствени решения, избори и проявления на Онова, Което Си и Който Избираш да Бъдеш. Не съществува друг начин да ги възприемаш. Няма друг начин, по който би трябвало да ги възприемеш.
    А, ето че стигнахме до този въпрос отново, нима искаш да кажеш, че нищо от тези идеи и чувства не е Твое и че тази цялата книга може би е погрешна? Нима искаш да кажеш, че цялото преживяване на моя разговор с Теб не е нищо друго, освен компилация на моите мисли и чувства по даден въпрос?
    Приеми, че Аз съм този, който ти дава мислите и чувствата по даден въпрос (откъде смяташ, че произхождат тези мисли и чувства?). Аз съм този, който сътворява заедно с теб твоите преживявания; и Аз съм част от твоите решения и избори и проявления.
    Приеми, че Аз съм избрал теб наред с много други да предадеш моето послание. Много преди тази книга да бъде написана.
    Трудно ми е да повярвам в това.
    Да, вече говорихме по този въпрос в първа книга. И все пак аз ще говоря на този свят и ще го направя наред с другите начини и чрез своите учители и онези, които са готови да предадат моето послание. И в тази книга Аз ще кажа на вашия свят, че неговата икономическа, политическа, обществена и религиозна система са примитивни. Аз виждам, че вие имате колективната надменност да мислите, че те са най-добрите. Виждам, че по-голямата част от вас се съпротивляват на всяка промяна и подобрение, което може да ги лиши от нещо. Независимо на кого би могло да помогне това.
    И все пак повтарям, онова, от което се нуждае твоята планета, това е колективна промяна на съзнанието. Промяна във вашите разбирания, обновено уважение към всичко в живота и задълбочено разбиране на вътрешната връзка между всички неща.
    Е, добре, Ти си Бог. След Като не искаш нещата да бъдат такива, каквито са, защо не ги промениш?
    Както ти обясних и преди, Моето решение от самото начало бе да ви дам свобода да сътворите своя живот а оттук и своето Аз - такова каквото желаете да бъде. Вие не можете да познаете Себе си като Творец, ако Аз ви казвам какво да творите, как да творите и след това ви принудя, изисквам или карам да правите това. Ако така постъпя, няма да мога да изпълня своите цели.
    Но сега нека само да разгледаме какво е създадено на твоята планета и да видим дали то не те кара да изпитваш известно негодувание.
    Да разгърнем само четири вътрешни страници на един от вашите основни ежедневни вестници в един обикновен ден.
    Вземи днешния вестник.
    Добре. Днес е събота 9-и април 1994 година и аз чета „Сан Франциско Кроникъл".
    Добре. Отвори на която искаш страница.
    Добре, ето страница А-7.
    Хубаво. Какво виждаш там?
    Заглавието е РАЗВИТИТЕ НАЦИИ ОБСЪЖДАТ ПРАВОТО НА ТРУД.
    Отлично. Продължавай.
    В репортажа се говори за „отдавнашния разкол" между индустриализираните нации и развиващите се страни във връзка с правото на труд. Лидерите на някои от развиващите се страни се страхуват, че една кампания за утвърждаване на трудовите норми може да създаде възможност да се затворят вратите за някои от продуктите на ниско платения труд за пазарите на богатите страни.
    В статията по-нататък се казва, че преговорите за Бразилия, Малайзия, Сингапур и други развиващи се страни не са успели да установят постоянен комитет в Световната профсъюзна организация, който да бъде натоварен да изработи политика по отношение на правото на труд.
    За какво право на труд се говори в статията?
    Говори се за „основните права на трудещите се", като например забрана на насилствения труд, установяване на норми за сигурност на работните места и гаранции да се сключват колективни трудови договори.
    И защо развиващите се страни да не желаят такива права, като част от едно международно споразуме-ние?
    Ще ти кажа защо, но първо нека ясно да подчертаем, че не са работниците на тези страни, които се съпротивляват на установяването на подобни пра-вила. Тези „договарящи" от името на развиващите се нации са същите хора или близко свързани със същите хора, които притежават и управляват фабриките. С други думи богатите и властимащите.
    Както в дните преди лейбъристкото движение в Америка, това са хората, които в момента получават - облагите от масовата експлоатация на работниците. Можеш да бъдеш напълно сигурен, че те имат безмълвната подкрепа на големите пари в Съединените щати и в други страни, където индустриалците - които вече не могат да експлоатират несправедливо работниците в собствените си страни - влизат в договорни отношения със собствениците на фабрики в тези развиващи се страни (или изграждат свои собствени заводи там), за да експлоатират чуждите работници, които са все още незащитени и могат да бъдат използвани за увеличаване на вече цинично големите печалби.
    В статията се казва, че нашето правителство - настоящата ни администрация - се застъпва за правата на работниците като част от една световна търговска договореност.
    Настоящият ви президент Бил Клинтън е човек, който вярва в основните работнически права, макар . че най-могъщите ви индустриалци не вярват в тях. Той смело се бори срещу интересите на големите собственици. Други американски президенти и световни лидери са били убивани за далеч по-малки неща.
    Да не би да искаш да кажеш, че президентът Бил Клинтън ще бъде убит?
    Може да се каже, че ще има мощни сили, които ще се опитат да го отстранят от поста му. Те трябва да го отстранят - точно както им беше необходимо да отстранят Джон Кенеди преди трийсет години.
    Също както Кенеди преди него Бил Клинтън прави всичко, което притежателите на големите пари мразят. Той не само че се застъпва за правата на работниците по целият свят, но застава на страната на „малкият човек" срещу установените институции фактически по всички социални въпроси.
    Той например е убеден, че право на всеки човек е да има достъп до съответна медицинска помощ - независимо дали може да си позволи да плаща огромните цени и такси, които американската медицинска общност е наложила. Той заяви открито, че тези цени трябва да бъдат намалени. Това не го направи много популярен всред една голяма част от американското богато и властимащо общество - като се започне от фармацевтичните производители до застрахователните конгломерати и медицинските корпорации и се стигне до големия бизнес и неговите собственици, на които е било наложено да правят прилични социални осигуровки за своите работници. Твърде много хора, които в момента правят големи пари, ще трябва да започнат да правят по-малко пари, ако бедните в Америка трябва да получат всеобща здравна медицинска помощ.
    Това не прави президента Клинтън по-популярен, поне не сред определени кръгове, които в настоящият век са доказали, че са способни да отстранят един президент от власт.
    Нима твърдиш...?
    Твърдя, че битката между „имащите" и „нямащите" продължава вечно и е епидемична на вашата планета. Така ще бъде винаги, докато икономическите, а не хуманитарните интереси управляват света - докато човешкото тяло, а не човешката душа е най-висша грижа.
    Мисля, че си прав, на А-14 в същият вестник четем следното заглавие „РЕЦЕСИЯТА ПОРАЖДА ГНЯВ В ГЕРМАНИЯ", подзаглавието гласи, „Безработицата с размери, както в следвоенния период. Все по-голяма пропаст между богати и бедни".
    Да. За какво се говори в тази статия?
    В статията се казва, че се наблюдава голямо недоволство всред уволнените и безработните инженери, професори, уче-ни, фабрични работници, дърводелци и готвачи в цялата страна. Твърди се, че страната се сблъсква с икономически срив и „се шири усещането, че трудностите не се споделят по равно от всички".
    Това е точно така, те не се споделят по равно от всички. В статията говори ли се каква е причината да има толкова много безработни?
    Да, Казва се, че протестиращите служители и работници са тези, чиито „работодатели са се преместили в държави, където трудът е по-евтин".
    А, да. Любопитно ми е дали са много читателите на „Сан Франциско Кроникьл", които ще видят връзката между статиите на страница А-7 и на страница А-14?
    В статията се изтъква също така, че когато започват съкращения, жените са първите работнички, които биват съкратени. Казва се, че „Жените са повече от половината от безработните в рамките на цялата страна и почти две трети от безработните на изток".
    Разбира се, аз продължавам да твърдя, макар че повечето от вас не желаят нито да го видят, нито да го признаят, че вашите социо-икономически механизми систематично дискриминират цели класи от хора. Вие не предоставяте равни възможности, докато през цялото време твърдите обратното. Вие не предоставяте на хората равни възможности, а непрекъснато изтъквате, че го правите. Нуждаете се сами да си вярвате в това отношение, за да запазите доброто си самочувствие и обикновено отхвърляте всеки, който се опитва да ви каже истината. Готови сте да отхвърляте и най-очевидното, дори богато то ви бъде доказано.
    Вие сте общество от щрауси, които крият главите си в пясъка.
    А какво друго може да се прочете в днешният вестник?
    На страница А-4 статията гласи НОВИ ФЕДЕРАЛНИ МЕРКИ ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА ПРИ ДАВАНЕ НА ЖИЛИЩА. Казва се „федералните служби по даване на квартири изготвят план, който да принуди да се приложат най-сериозни усилия за премахване на расовата дискриминация при получаване на квартира".
    Какво трябва да се запиташ в този случай, защо според теб е необходимо да се прилагат насилствени методи?
    Ние имаме справедлив закон за жилищното настаняване, който премахва дискриминацията при получаване на жилище въз основа на раса, цвят, религия, пол, национален произход, инвалидност или семеен произход. Въпреки това на много места не се прави достатъчно, за да се преодолеят предубежденията. Много хора в тази страна смятат, че човек може да прави със своята частна собственост всичко, което си по-иска - включително да дава квартира или да не дава квартира на когото пожелае.
    И все пак, всеки, който притежава собственост, която може да се дава под наем има свободата да прави собствения си избор и ако този избор отразява едно групово съзнание и общо отношение, което е предубедено към определени категории и класи от хора, тогава цели части от населението могат частично да бъдат елиминирани от това да имат възможността да си намерят прилични места, в които да живеят. Когато липсва прилично и достъпно като заплащане жилище, онези които владеят жилищна собственост и имоти, ще могат да увеличават изключително много цените, и то за жилища, които не дават особено добри условия. По този начин богатите и властимащите отново експлоатират масите, този път под предлог или под маската на „право на собственост".
    И все пак собствениците би следвало да притежават известни права.
    Но когато правата на малцина нарушават правата на мнозинството, тогава какво трябва да се направи?
    Пред този въпрос се е изправяло всяко цивилизовано общество.
    Дали настъпва такъв момент, когато висшето благо на всички стои по-високо от индивидуалните права? Поема ли обществото отговорност за себе си?
    Вашите закони за справедливост при решаване на жилищния проблем са начин да се отговори положително на този въпрос.
    И винаги когато тези закони не се спазват или когато въобще липсват, богатите и властимащите казват по този начин: „не, имат значение само нашите права".
    И тук отново трябва да кажа, че сегашният ваш президент и неговата администрация налагат разрешаването на тези проблеми. Не всички американски президенти са били готови да се изправят срещу притежаващите богатство и власт на този фронт.
    Разбирам. В статията се казва, че администрацията на Клинтън е извършила повече проучвания по въпроса с дискриминацията във връзка със жилищния проблем за краткото време, в което е била на власт в сравнение с предходните 10 години.
    Говорителят на сдружението по жилищния въпрос, което представлява група съветници по националните въпроси твърди, че години наред са се опитвали да постигнат онова, което прави администрацията на Клинтън, а именно да наложи спазването на статута при даване на жилище.
    По този начин настоящият президент си създава още повече врагове сред богатите и властимащите: производители индустриалци, компании за производство на наркотични вещества, застрахователни фирми, лекари и медицински конгломерати и собственици на имоти, Всички хора с пари и влияние.
    Както отбелязах по-рано Клинтън ще преживее критично време, ако трябва да се задържи на своя пост.
    И сега, през април на 1994 година, когато се пише този текст натискът срещу него непрекъснато нараства.
    Този вестник от 9-и април на 1994 година говори ли нещо друго относно човечеството?
    Да, отново на страница А-14 има снимка на руски политически лидер, който размахва юмруци. Под тази снимка има статия със заглавие ЖИРИНОВСКИ ОТПРАВЯ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ СВОИТЕ КОЛЕГИ ОТ ПАРЛАМЕНТА. В статията се отбелязва, че Владимир Жириновски „е влязъл в поредната си юмручна битка вчера и е набил" свой политически опонент, крещейки в лицето му: „Ще те изпратя да изгниеш в затвора! Ще ти изскубя брадата косъм по косъм!"
    А ти се чудиш защо народите воюват помежду си? Ето един влиятелен лидер на голяма политическа пар-тия, който в залите на парламента налага своята мъжественост като бие своите опоненти.
    Вие сте много примитивен род, за който силата е всичко, от което разбирате. Няма истински закон на вашата планета. Истинският закон е естественият закон - онзи, който не е необходимо нито да се обяснява, нито да се учи. Той е нещо, което просто се наблюдава.
    Истинският закон е законът, чрез който хората свободно се договарят да бъдат управлявани, защото всъщност се ръководят от него. Тяхната договореност е по-скоро споразумение за един факт.
    Такива закони не е необходимо да се налагат със сила, те просто са си наложени от само себе си чрез целесъобразност с неоспорими последици.
    Нека ви дам един пример. Високоеволюиралите същества не се удрят по главата с чук, защото боли. Те не удрят по същия начин и друг човек с чук, по същата причина.
    Еволюиралите същества са забелязали, че ако някой бъде ударен с чук, този човек бива наранен и ако продължиш да го удряш, човекът се разгневява. Ако продължиш да го гневиш, той сам ще вземе чука и евентуално сам ще отвърне на удара. Еволюиралите същества знаят, че ако удариш някого с чук, ти удряш самия себе си. Няма значение дали имаш повече чукове или по-голям чук. Рано или късно ще бъдеш наранен.
    Този резултат е съвсем очевиден.
    Нееволюиралите същества - примитивните - наблюдават същото, но те просто не му обръщат внимание.
    Еволюиралите същества нямат желание да играят на играта „онзи, който има най-голям чук, той печели". Примитивните същества не познават друга игра.
    Това всъщност е една до голяма степен мъжка игра. Всред вашия човешки род много малко са жените, които са готови да играят играта, „когато те удрят, боли". Те играят нова игра, те казват, „ако аз имах чук, щях да изкова справедливост, щях да изкова свобода, щях да изкова любов между моите братя и сестри по цялата земя".
    Искаш да кажеш, че жените са далеч по-еволюирали от мъжете, така ли?
    Аз не съдя нито в едната, нито в другата посока, това е, което наблюдавам.
    Истината, също както и естественият закон е също нещо, което може да се наблюдава.
    Всеки закон, който не е естествен закон, не може да се наблюдава и трябва да бъде обяснен на човека, трябва да ти се каже, кое е за твое добро. То трябва да ти се покаже. Тази задача не е лесна, защото, ако нещо не е за твое добро, то е самоочевидно.
    Единствено онова, което не е самоочевидно, трябва да бъде обяснявано.
    Нужен е един твърде необикновен и решителен човек, за да убеди хората в нещо, което не е очевидно от само себе си. За тази цел вие сте създали политиците. Както и чиновниците.
    Учените също не говорят много, те обикновено не са много приказливи или това не е необходимо. А кога-то извършат някой експеримент и той успее, те просто показват онова, което са направили, резултатите говорят сами за себе си. Така че учените обикновено са мълчаливи хора. Не са склонни към много
   вербализиране и това не е необходимо. Резултатът от тяхната работа е самоочевиден и освен това, ако опитат нещо и то не успее, те нямат какво да кажат.
    С политиците не е така, дори и когато се провалят те говорят. Фактически понякога колкото повече се провалят, толкова повече те говорят.
    Същото се отнася и за религиите, колкото по-неуспешни са, толкова са по-многословни.
    Но Казвам ти: Истината и Бог се откриват само в едно: в мълчанието.
    Когато си намерил Бога и когато си открил истината, не е необходимо да говориш за това. То е самоочевидно.
    Ако говориш много за Бог, вероятно това е така, защото продължаваш да търсиш. И в това няма нищо лошо. Това е много добре. Само че давай си сметка къде се намираш.
    Но учителите говорят за Бог през цялото време. Ние самите говорим само за това в тази книга.
    Човек преподава онова, което е избрал да научи и наистина тази книга говори твърде много за Мен, както и за живота, което прави тази книга много показателен пример за това, което ти казвам. Ти самият си се заел да напишеш тази книга, защото продължаваш да търсиш.
    Да.
    Наистина. Същото е вярно и за онези, които четат.
    Но нека отново да се върнем на въпроса за онова, което Аз съм сътворил. Ти ме запита в началото на тази глава, щом не харесвам онова, което виждам на земята, защо не го променя.
    Аз не съдя онова, което правите, само наблюдавам и от време на време както в случая с тази книга го описвам.
    Но сега аз трябва да те попитам - забрави моите наблюдения и забрави моите писания - как ти самият се чувстваш по отношение на това, което наблюдаваш на своята планета? Току-що видя няколко статии от вестника, които разкриха следното:
    Някои страни отказват да дадат основни права на работниците.
    Богатите стават все по-богати, а бедните все повече обедняват в условията на депресия в Германия. На правителството се налага да наложи на собствениците да съблюдават законите за справедливост при даване на жилища в Съединените щати.
    Един силен политически лидер, който казва на политическия си опонент: „Ще те изпратя да изгниеш в затвора! Ще ти оскубя брадата косъм по косъм", докато нанася юмручен удар в лицето и го поваля на пода на Националното събрание в Русия.
    Има ли още нещо твоят вестник да ми покаже във връзка с вашето „цивилизовано" общество?
    Ами на страница А-13 има статия под заглавие ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА НАЙ-МНОГО СТРАДАТ ОТ ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В АНГОЛА.
    Подзаглавието гласи :"Във въстаническите области върхушката живее в разкош, докато хиляди хора гладуват".
    Достатъчно. Вече си създадох представа. И този вестник е ежедневник, така ли?
    Това е само една рубрика от ежедневника. Всичко това бе съсредоточено в първата част.
    И така, отново ще кажа, вашата икономическа, политическа, социална и религиозна система е примитивна. Няма да направя нищо, за да се промени това по при-чините, които вече изложих. Вие трябва да имате свободен избор и свободна воля по тези въпроси, за да осъществите моята върховна цел по отношение на вас - да познаете себе си като творци.
    И така, след всичките тези хиляди години, ето докъде сте стигнали в своята еволюция - ето какво сте създали.
    Това не те ли възмущава донякъде?
    И все пак ти си направил нещо добро - обърнал си се към Мен за съвет.
    Твоята „цивилизация" нееднократно се е обръщала към Бога с въпроса: „Къде сбъркахме?" „Какво можехме да направим по-добре?" Фактът, че вие систематично сте пренебрегвали моя съвет при всеки друг случай, не ми пречи отново и отново да ви го давам. Като добър баща, аз съм винаги готов да би предложа полезно наблюдение, когато ме попитате. И също така като добър баща аз съм готов да би обичам и да продължавам да ви обичам, дори когато вие ме пренебрегвате.
    Описвам ти тук нещата такива, каквито са и ти казвам по какъв начин може да ги промените за добро. Правя това по един начин, който може би в теб буди известно възмущение, защото искам да привлека твоето и вашето внимание. Виждам, че ви възмущавам понякога.
    Какво може да породи такава масова промяна на съзнанието, за която многократно говориш в тази книга?
    Малко по малко това започва да става. Ние постепенно издялваме гранитния блок, който представлява човешкият опит, от всичко излишно, както скулпторът издялква камъкът, за да сътвори и разкрие истинската красота на скулптурата.
    „Ние" ли?
    Ти и аз. Чрез нашата работа върху тези книги както и огромно количество други вестители - писателите, артистите, телевизионните и кинопродуцентите. Музикантите, певците, актьорите, танцьорите, учителите, шаманите, гурутата. Политиците, лидерите (да, има някои наистина много добри лидери, много искрени лидери), лекарите (да, има и много добри адвокати, много искрени!), майките и бащите, бабите и дядовците, всекидневните, кухните и дворовете на цяла Америка и на целия свят.
    Ние сме предците, предвестниците.
    И съзнанието на много хора се променя.
    Благодарение на теб.
    Ще има ли световна катастрофа, разруха с огромни размери, както мнозина твърдят? Нима земята ще трябва да се наклони на своята ос или да се удари в метеор? Нима ще трябва континентите да пропаднат преди хората да се вслушат? Нужно ли е да бъдем посетени от същества от Космическото пространство, да бъдем уплашени, така че да загубим разума си, за да можем да осъзнаем, че всички сме Едно цяло? Нима е необходимо всички да бъдем изправени пред заплахата от смърт, преди да бъдем подтикнати да потърсим нов начин на живот? ,
    Подобни драстични събития съвсем не са необходими - но биха могли да възникнат.
    А ще възникнат ли?
    Нима си представяш, че бъдещето е предсказуемо - дори за Бога? Но казвам ти, бъдещето е нещо, което вие сътворявате. Сътворявате го такова, каквото го желаете.
    Но ти каза преди, че в същинското естество на времето не съществува бъдеще; че всички неща стават в НАСТОЯ-ЩИЯ МИГ - ВЕЧНИЯ МИГ СЕГА.
    Това е вярно.
    Добре, има ли земетресения, наводнения, метеори които се сблъскват с нашата планета „в този миг" или няма? Не ми казвай, че като Бог ти не знаеш.
    Вие искате ли тези неща да се случат?
    Разбира се, че не. Но Ти каза, че всичко, което Ще стане Вече е станало и става сега.
    Това е така. Но вечният миг сега също така вечно се променя. Той е като мозайка - съществува вечно, но в постоянно видоизменяне. Дори когато мигнеш с очи всичко ще бъде различно при отварянето на очите.
    Виж! Погледни! Виждаш ли? Всичко отново се променя! АЗ ПОСТОЯННО СЕ ПРОМЕНЯМ.
    Какво Те кара да се променяш?
    Вашата идея за Мен Самия. Вашите мисли за всичко карат това всичко да се променя - мигновено. Понякога промяната във всичко е неуловима, фактически тя не може да се забележи, зависи от силата на мисълта. Но когато е налице - интензивна мисъл - или колективна мисъл - тогава съществува огромно въздействие, невероятен ефект. Всичко се променя.
    И така всъщност има ли големи сътресения, които да обхванат цялата земя?
    Не зная. Ти смяташ ли, че ще има? Вие сте тези, които решавате. Спомни си, че вие избирате своята реалност сега.
    Моят избор е това нещо да не се случва.
    Тогава няма да се случи. Освен ако се случи. Ето, отново се започна.
    Да. Ти трябва да се научиш да живееш в това противоречие и трябва да разбереш най-великата истина: Нищо Няма Значение.
    Нищо няма значение ли?
    Това ще обясня в трета книга.
    Добре... Добре... Но на мен не ми се ще да чакам много, за да узная истината по тези въпроси. Вече има достатъчно неща, които трябва да обмислиш и асимилираш. Остави си време. Дай си пространство.
    Трябва ли да свършваме този диалог? Имам чувството, че Ти си на път да приключиш. Винаги започваш да говориш по този начин, когато си готов да се отдалечиш. Бих искал да поговорим за още някои неща, например за същества от Космоса - има ли такива създания?
    Всъщност ще говорим на тази тема в трета книга.
    О, нека поне нещичко да разбера сега.
    Искаш да знаеш дали съществува разумен живот и на други места във вселената ли?
    Да, разбира се. Той примитивен ли е като нашия?
    Някои от жизнените форми са още по-примитивни, някои не са толкова. Някои са далеч по-напреднали.
    Посещавани ли сме от подобни извънземни създания?
    Да. Много пъти.
    С каква цел?
    За изследване. В някои случаи за внимателна подкрепа.
    По какъв начин ни подкрепят те?
    О, понякога те ви дават мощна подкрепа. Например, ти сигурно си даваш сметка, че през последните 75 години човечеството е осъществило огромен технологически прогрес в сравнение с цялата човешка история преди това.
    Да, предполагам, че е така.
    Смяташ ли, че всичко от скенерите за мозъчната дейност до свръхзвуковите самолети и компютърните чипове, които влагате в тялото си, за да регулирате сърдечния си пулс е било изобретено от човешкия разум?
    Ами... Да.
    Защо тогава човекът не е измислил всички тези неща преди хиляди години?
    Не зная. Предполагам, че не е имало достатъчно технологични средства за това. Искам да кажа, че едно изобретение води до друго. Технологията тогава не е започнала своето развитие. Всичко е процес на еволюция.
    Не смяташ ли, че е доста странно в един еволюционен процес, който е траел билиони години някъде отпреди 75 до 100 години да се е извършило такъв огромен „скок в познанието?"
    Не намираш ли нищо изключително в това, че много хора на планетата сега са станали свидетели на едно развитие на всичко от радиото през радара до електрониката? В рамките на един живот.
    Не разбираш ли, че това, което се случва сега представлява качествен скок? Това е една стъпка напред, която е с такива размери и такива мащаби, че предс-тавлява предизвикателство за всякаква логика?
    Какво искаш да кажеш?
    Искам да кажа да имате предвид това, че може би ви се помага.
    А щом ни се помага „В технологическо отношение", защо не ни се помага в духовно отношение? Защо не получим съдействие да извършим тази „промяна на съзнанието"?
    Получавате и такава помощ.
    Така ли?
    Какво смяташ, че е тази книга?
    Хъмм.
    Освен това, всеки ден ти се поднасят нови идеи, нови мисли и нови Концепции.
    Процесът на промяна на съзнанието и увеличаване на духовното разбиране на цялата планета е бавен процес. Нужно е време и търпение. Това е работа за много животи. За много поколения.
    И Ти твърдиш, че ни помагат същества от Космоса, така ли?
    Разбира се. Много от тях се намират сред вас сега. Помагат ви от години насам.
    Защо тогава не са ни се открили? Защо не ни се представят? Няма ли това да удвои влиянието им?
    Тяхната цел е да ви съдействат сами да осъществите промяната, която желаете. Не да я създадат, а да ви подпомогнат. Не да ви принуждават към нещо.
    Ако ви се открият, тяхното присъствие ще ви накара да им засвидетелствате огромни почести и да придавате голяма тежест на всичко, което ви казват. За предпочитане е основната част от хората сами да постигнат собствената си мъдрост. Мъдростта, която идва от дълбините на душата ти не може да се отхвърли толкова лесно, както мъдростта, която някой друг ти налага. Вие сте склонни да се придържате повече към онова, което сами сте създали, отколкото към това, което ви казват.
    Ще ги Видим ли; ще познаем ли някога истинската същност на тези извънземни посетители?
    О, да. Ще дойде време, когато съзнанието ви ще се издигне и вие ще се освободите от страха. Тогава те сами ще би се открият.
    Някои измежду тях вече са се открили на шепа хора.
    А какво ще кажеш за теорията, че тези същества са всъщност зли? Има ли някои измежду тях, които имат зли намерения спрямо нас?
    Има ли някои човешки същества, които имат зли намерения?
    Да, разбира се.
    Някои от онези създания - които са на ниски степени на еволюция - може да бъдат преценявани от ваша гледна точка по същия начин. И въпреки това, помни Моята повеля. Недей да съдиш. Никой не прави нищо нередно от гледна точка на собствените си представи за вселената.
    Някои създания са напреднали в технологическо отношение, но не и в мисленето си. Вашият, човешки род е такъв.
    Но ако тези зли създания са напреднали в техническо отношение, те биха могли да ни унищожат. Какво може да ги спре?
    Имате защита.
    Така ли?
    Да. Дадена ви е възможността да осъществите своето предназначение. Собственото ви съзнание ще породи резултата.
    Което означава?
    Което означава, че в това отношение, както и във всичко останало, онова, което мислите, него и получавате.
    Онова, от което се страхувате, него и привличате към себе си.
    Онова, на което се съпротивлявате, то настоятелно ви преследва.
    На каквото и да погледнете - то изчезва, давайки ви шанса да го пресътворите отново или да го заличите завинаги от своя опит.
    Сами избирате онова, което да преживеете.
    Хммм. В моя живот някак си нещата не ми изглеждат точно така.
    Защото се съмняваш в силата. Съмняваш се в Мен. Това явно не е много разумно. Определено не е.

1  2  3  4  5  6  7  8  9