Преди Всичко желая да благодаря на Онзи, Който Е Всичко и който е Първоизвор на всичко, включително и на настояща­та книга. Някои Го наричат Бог, както и аз, но няма значение какво название ще дадете на този Първоизвор. Той е бил, е и Винаги ще бъде Вечният Първоизточник, сега и завинаги.
    На второ място искам да призная, че имах прекрасни роди­тели, чрез които получих Божествената Жизнена сила и едни от най-вълнуващите си спомени. Мама и татко са великолепна двойка. Не всички отстрани биха се съгласили, но те сами­те бяха напълно наясно по този въпрос. Наричаха се „Напаст" и „Отрова". Мама Казваше, че татко е „напаст", а татко твърдеше, че тя е „отрова", на която не може да устои.
    Майка ми, Ан, бе изключителен човек; жена, притежаваща безкрайно милосърдие, проникновено разбиране, безмълвно и безкрайно всеопрощение, неограничена способност да се разда­ва, непрестанно търпение, смирена мъдрост и толкова силна вяра в Бога, че младият свещеник, дошъл да изпълни предсмър­тния ритуал според нейната римокатолическа вяра и който беше явно напрегнат, дойде при мен целият потресен от преклонение.
    - Господи - промълви той, - тя утешаваше мен.
    Трябва да кажа в знак на най-върховна почит към майка си, че аз никак не бях учуден от този факт.
    Баща ми, Алекс, не притежаваше много от даровете на нежните души. Той бе избухлив, груб, можеше да бъде непри­ятно оскърбителен и някои биха казали, че неведнъж е бил жесток, особено към моята майка. Аз нямам желание да го съ­дя за това (или за каквото и да било друго). Майка ми не го съ­деше, нито го кореше (напротив, дори с последните си думи го хвалеше) и аз не искам да пренебрегна толкова очевидния й пример и да падна по-ниско.
    А и татко имаше невероятно много положителни черти, за които майка ми никога не забравяше. В това число - непоколебима вяра в несломимостта на човешкия дух и дълбока яснота за това, че условията, които трябва да се променят, не могат да се променят с оплакване, а с борба. Той ме научи, че мога да извърша всичко, което реша. Той бе човек, на когото съпругата и семейството му можеха да разчитат докрай. Той бе абсолютно въплъщение на Вярност и лоялност, човек, кой­то никога не гледаше на нищо отстрани, а винаги заемаше активна позиция. Той никога не възприе „не" за отговор от страна на един свят, от Който мнозина бяха претърпели поражение. Неговата мантра пред лицето и на най-трудните обстоятелства беше: „Няма нищо трудно". Възползвал съм се от тази мантра в моменти на големи предизвикателства в Живота си. Тя винаги ми е помагала.
    И трябва да изразя своята най-голяма благодарност към баща си, като кажа, че никак не съм бил учуден от това.
    Между майка си и баща си аз бях призван да потърся пълно упование в себе си и безусловна любов към всички останали. Каква комбинация!
    В предишната си книга изразих своята благодарност на някои от другите членове на семейството и приятелския си кръг, които са допринесли невероятно много в моя живот и продължават да го правят. Сега бих искал да включа двама специални хора, които навлязоха в моя живот след създаването на първа­та книга и имат невероятно въздействие върху мен:
    Д-р Лео и госпожа Лета Буш.. Които ми показаха на практика в ежедневния си живот, че в моменти на всеотдайна грижа за семейството и любимите хора, на помощ към приятели­те, доброта към онези, които са в нужда, гостоприемство към всички и постоянна вяра и любов един към друг, се откриват най-богатите дарове на живота. Аз имаше какво да науча от тях и те продължават да бъдат вдъхновение за мен.
    Тук трябва да отдам признание и на други свои учители, специални ангели, изпратени ми от Бога да ми донесат специ­ално послание, което е важно да чуя. някои лично са се докосвали до мен, други от разстояние, а трети от толкова далеч­на точка на Матрицата, че дори на съзнателно ниво не знаят за моето съществуване. И все пак, моята душа прие енергия­та им. Към тях се отнасят философи, водачи, съветници, пи­сатели и други спътници по Пътя, чийто принос през години­те към колективното Съзнание е спомогнал да се създаде съкровищница на мъдрост, която произхожда и се влива в Божествения Разум. Сега, когато изразявам своята благодарност в тази втора книга от трилогията, отново си давам сметка, че тя е кулминацията на всичко, което съм научил, което съм разбрал и преживял и което е доведено до ново ниво на разбиране чрез тази поредица от разговори - последната от непрестанните разговори с Бога, които под една или друга форма съм водил в живота си. Всъщност, не съществуват нови идеи във вселената, а само потвърждения все отново и отново на Вечната Истина.
    В допълнение към тази обща благодарност към мойте учи­тели искам да благодаря по-специално на някои отделни лич­ности за техния принос в моя живот:
    Кен Кейес, младши... чиито проникновения повлияха върху живота на хиляди хора, включително и върху моя собствен. Той вече се е завърнал у дома, след като бе истински вестител.
    Д-р Робърт Мюлър... чийто принос за световния мир бе благословен за всички нас и вдъхна на планетата нова надежда и забележителна перспектива за повече от половин век.
    Доли Партън... чиято музика и усмивка и цялостна личност е благословение за нацията и която толкова често е ощастливявала сърцето ми - дори когато е било разбито и съм бил сигурен, че не може вече да изпита никаква радост. Тя притежава специална магия.
    Тери Коул-Уитейкър... чийто ум, мъдрост и проникновение, радост от живота и абсолютна честност са били за мен едновременно пример и критерий още от първия ден, в който я срещнах. Хиляди хора са вдъхновени и пробудени за живот от нея.
    Нийл Даймънд... Който прави изкуство от дълбините на своята душа и затова успя да докосне издъно моята и на цяло едно поколение. Неговият талант и емоционалната щедрост, с която го раздава, е монументален.
    Теа Александър... Която се осмели в творбите си да пробу­ди възможността човешките чувства да се изразяват без да им се налагат никакви граници, без нараняване и скрити помисли, без жестока ревност и наложени очаквания. Тя наложи на света неуморния дух на безгранична любов и естествена потребност от секс, като му върна неговата красота, невинност и чистота.
    Робърт Римър... Който направи същото.
    Уорън Спан... Който ме научи, че за да се постигне съвършен­ство в която и да е област на живота, трябва да си поставиш най-високи изисквания и да не падаш по-ниско от тях. Да изискваш от себе си най-многото, на което си способен, дори и кога­то никой няма да забележи (и особено тогава). Спортен герой от първа величина и герой в живота, който винаги се е стремил към съвършенство, независимо какво би му струвало това.
    Джими Картър... Който смело настоява да се прави международна политика открито, от душа и от гледна точка на Висшата Справедливост. Една толкова свежа глътка въздух, че без него този застоял свят не би знаел какво да прави.
    Шърли Маклейн... Която показа, че интелектът и забавлението не се изключват взаимно; че можем да се издигнем над усреднените и банални критерии. Тя настоява, че можем да говорим за големи неща наред с малките; за трудни неща, на­ред с леките; за дълбоки неща наред с повърхностните. Тя се бори, за да издигне нивото на нашия дискурс и по този начин и нивото на нашето съзнание; да се възползва от своето огром­но влияние върху пазара на идеите.
    Опра Уинфри... Който прави същото
    . Стивън Спилбърг... Който прави същото.
    Джордж Лукас... Който прави същото.
    Рон Хауърд... Който прави същото.
    Хю Даунс... Който прави същото.
    И Джийн Родънбъри... чийто Дух чува това сега и се усмих­ва... защото той проправи пътя на всичко това до голяма сте­пен; прие предизвикателството; стигна до края; и всъщност стигна дотам, докъдето никой не беше стигал до онзи момент. Тези личности са съкровища, каквито сме и ние самите. За разлика от нас обаче, някои от тях са избрали да раздадат съкровището на своя Аз масово на всички; да излязат на голе­мия път; да рискуват всичко, да се лишат от своята аноним­ност и да изложат завинаги на показ личния си свят, за да раз­дадат своята истинска същност. Дори не са били сигурни да­ли дарът, който имат да дадат, ще бъде приет. И въпреки това са го дали.
    Отдавам им своята почит за това. Благодаря на всички ви. Вие направихте Живота ми по-богат.
    Това е необикновен документ.
    Той е послание от Бог и В него Бог предлага социална, сексуална, образователна, политическа, икономическа и теологическа революция на тази планета, каквато не е виждана досега и човек трудно би могъл да си я представи.
    Това предложение се прави в контекста на нашите изявени желания като жители на планетата. Ние сме заявили, че сме решени да изградим по-добър живот за всички, да повдигнем съзнанието си, да потърсим един нов свят. Бог няма да ни заклейми, какъвто и да бъде нашият избор, но ако предпочетем това, е готов да ни покаже пътя. Той обаче няма да ни принуди да приемем Неговите предложения. Нито сега, нито Когато и да било.
    За мен посланията на тази книга са едновременно пленителни, разтърсващи, предизвикателни, вдъхновяващи. Те са пленителни, защото дъхът ми спира от техния размах и обхват. Разтърсващи са, защото ми показват собствения ми образ и този на човечеството по начин, който ме кара да за давам въпроси. Предизвикателни са затова, защото ми вдъхват дръзновение, както никой и нищо преди. Дръзновението да бъда по-добър, да бъда по-широкомащабен, отколкото съм бил, дръзновението да бъда Първоизвор на един свят, в който гневът, дребната завист, сексуалната дисфункция, глупостта в образователната система, социалното неравенство и политическа притворност, извъртания и игра на сила няма никога повече да бъдат част от човешкия опит. Те са вдъхновяващи, защото вдъхват надеждата, че всичко това е възможно.
    Наистина, можем ли да изградим подобен свят? Бог Казва „да", от нас се иска само да решим да го направим.
    Тази Книга е действителен диалог с Бога. Тя е втора от трилогия, в която са записани разговори с Божеството, които се осъществиха в продължение на повече от пет години - и продължават до ден днешен.
    Бие можете и да не повярвате, че този материал наистина идва от Бога и аз не държа на това. Важното за мен е дали този материал има стойност, дали ви вдъхва прозрения, дали ви пробужда, разпалва желание у вас и дали ви подтиква към ползотворна проляна във вашия ежедневен живот на Земята. Бог е свидетел, че нещо трябва да се промени. Ние не можем да продължаваме както досега.
    Трилогията Разговори с Бога започна, когато през 1995 година бе завършена първата книга от поредицата. Тази книга се занимаваше главно с лични проблеми и промени живота ми. Тя промени живота на много хора. Само за седмици тя започна да се разпродава учудващо бързо, разпространението и достигна зашеметителни нива. Към края на първата година от нея се продаваха по 12000 екземпляра на месец и продажбите растяха. Разбира се, “авторът” на книгата беше небезизвестен. И това правеше този документ толкова интригуващ и толкова мощен.
    Аз съм дълбоко благодарен, че се оказах свързан с този процес - процеса, чрез които някои велики истини се припомнят за пореден път от хиляди хора. Аз съм лично удовлетворен и много щастлив, че толкова много хора намират за ценна тази творба.
    Искам да знаете, че в самото начало бях напълно уплашен. Мина ми през ума, че могат да ме помислят за луд, страдащ от халюцинации или мания за величие. Както и че ако повярват, че този материал е наистина вдъхновен от Бога, те действително могат да последват съвета. А защо това ме плашеше? Причината е проста. Знаех, че всичко, което съм написал, би могло да се окаже погрешно.
    А после започнаха да се получават писмата. Това бяха писма на хора от целия свят. И тогава разбрах. Дълбоко в себе си аз разбрах. Това е добро. То е тъкмо онова, което светът трябва да чуе в точно определеното време.
    Разбира се, няма понятия за ,,добро” и ,,лошо”, освен в относителния опит на нашето съществуване. Така че когато Казвам „добро", аз имам предвид онова, което ние на тази планета приемаме за желателно.)
    Сега е готова и втора книга и аз забелязвам, че отново ме обхваща страх. Тази книга се занимава с по-мащабните аспекти на нашия индивидуален живот, както и с геофизически и геополитически съображения от значение за целия свят. По тази причина настоящият том съдържа много повече неща, с които обикновеният читател би могъл да не се съгласи. Затова се страхувам. Страхувам се, че онова, Което ще прочетете, може и да не ви се хареса. Страхувам се, че ще заявите, че съм на погрешен път за някои неща. Боя се, че ще разбуня мравуняка, ще предизвикам буря, ще породя вълнение. И на всичко отгоре, страхувам се, че всичко, Казано тук, може да се окаже невярно.
    Зная, че не би следвало да храня подобни страхове. В края на краищата нима не съм прочел собствената си първа книга? Да, но тук отново се проявява моята човешка същност. Наистина съвсем нямам за цел да разклатя устоите на хората, като давам публичност на тези записи. Единственото, което желая, е честно и вярно да предам онова, което съм възприел от Бога като отговор на моите въпроси. Обещал съм пред Бога, че ще направя това - ще дам публичност на тези разговори - и не мога да не спазя това обещание.
    Вие също не можете да не спазите своето обещание. Явно е, че и вие сте поели обещание - да подлагате всички ваши мисли, идеи и убеждения на преоценка. Очевидно сте се посветили безусловно на това да растете непрестанно. Само човек, който е направил това посвещение може да се заеме с тази книга.
    И така, по всичко личи, че това е общото между нас. Няма от какво да се страхуваме. Ние сме това, което сме и постъпваме съответно и от нас се иска само да останем верни на себе си, защото няма от какво да се плашим. Сега разбирам, а вероятно винаги съм го знаел, че ние сме вестители - ти и аз. Ако не беше така, аз нямаше да напиша тази книга, а ти нямаше да я прочетеш. Ние сме вестители и затова ни предстои работа. Първо, трябва да се уверим, че правилно разбираме посланието, което е дадено в книгите „Разговори с Бога". Второ, трябва да превърнем това послание в част от живота си, за да бъде то приложимо. И трето, трябва да предадем посланието и на други хора, да сведем истината му до всички, до чийто живот се докосваме, чрез простото и изискано средство на личния пример.
    Радвам се, че сте избрали да предприемете това пътешествие заедно с мен. По-леко и по-интересно е с вас, отколкото без вас. Нека прелистим заедно тези страници. Понякога може да изглежда малко притеснително. Не както беше в първа книга. Първа книга беше Божията прегръдка - една силна, топла прегръдка през раменете. Книга втора е също така любяща, но понякога нежно разтърсва тези рамене. Призовава ни да се пробудим. Отправя предизвикателство да преминем на следващото ниво.
    Винаги има следващо ниво, както знаеш. Твоята душа -която е дошла тук, за да се обогати с най-пълноценен, а не с най-повърхностен опит - би предпочела да не ти дава отдих. И макар изборът да е винаги в твои ръце, душата ти ще се погрижи за това да не изпаднеш никога в самодоволство и незаинтересованост и в никакъв случай да не се отдадеш на апатията. Защото има твърде много да променяш в своя свят, твърде много творчески потенциал, който да развиваш. Винаги има нова планина, която да изкачиш, неизвестни пространства, които да опознаеш, да удържиш своята поредна победа над страха. Винаги има едно още по-великолепно място, по-мащабна представа, по-върховна визия.
    И така, тази книга е може би малко по-обезпокояваща от първата книга. Не бягайте от безпокойството, когато почувствате такова. Дръжте се за лодката, когато се разклати. А после приложете в живота си новата парадигма. И още по-добре, чрез вълшебството и примера на собствения си живот, съдействайте за изграждането на нова парадигма.
   

Нийл Доналд Уолш Ашланд,
Орегон
март 1997