И така, естествените чувства, когато биват потискани, предизвикват противоестествени реакции и отклици. А повечето естествени чувства биват потиснати у мнозинството от хората. А всъщност тези чувства са ваши приятели. Те са ваш дар. Те са божествените оръдия, чрез които да изваете своя опит. 2.
Вие сте получили тези средства при самото си раждане. Те са ви дадени, за да ви помогнат да се приспособите към живота.
Защо става така, че тези естествени чувства биват потиснати у повечето хора?
Защото така са научени, да ги потискат. Казали са им, че така трябва.
Кой ги е научил на това?
Техните родители. Онези, които са ги възпитали. Но защо! Защо е трябвало да правят това?
Защото те на свой ред са били научени така от своите родители, които пък от своите.
Да, да, но защо? Какво всъщност става?
Става това, че родителските задължения се изпълняват не от онези, които трябва да ги изпълняват.
Какво имаш предвид? Кои са тези „неподходящи" хора, които изпълняват родителски задължения?
Майката и бащата.
Нима майката и бащата могат да бъдат неподходящи хора, за да възпитават децата си?
Да, когато са млади. В повечето случаи е така. Фактически истинско чудо е, че мнозина от тях се справят толкова добре.
Никой не е по-неподготвен да възпитава едни деца от младите родители. И между другото никой не знае това по-добре от самите млади родители.
Повечето родители се заемат със задълженията на родители с много малък житейски опит. Те самите не са излезли от състоянието, в което техните родители се грижат за тях. Те все още търсят своите отговори, търсят решение на редица въпроси. Самите те не са открили все още себе си, а се опитват да напътстват и да стимулират други, още по-уязвими и от тях, да се търсят и себенамират. Самите те не са се достатъчно самоопределили, а са принудени да работят за самоопределението на други. Та те все още се опитват да преодолеят погрешната самоличност, която им е внушена от собствените им родители.
Още не са открили Своята Истинска Същност, а се опитват на други да го внушават и се напрягат страхотно да изградят вярно самоопределение на своите деца, когато те самите не са се самоопределили в своя живот. И така всичко излиза погрешно - техният живот и животът на техните деца.
Ако имат късмет, вредата за децата им няма да бъде чак толкова голяма. Техните деца ще я преодолеят - но вероятно не без да прехвърлят тази вреда на собствените си деца.
Повечето от вас се сдобиват с мъдрост, търпение, разбиране и любов, която им позволява да бъдат прекрасни родители, едва след като преминат възрастта, в която са родители.
Но защо става така? Аз не разбирам това. Виждам, че Твоите наблюдения са в много случаи верни, но защо става така?
Защото младежите, които създават деца, поначало не са предназначени за това да ги отглеждат и възпитават. Годините, в които вие трябва да започнете да отглеждате и възпитавате деца, реално са годините, в които сега това вече е свършил процес.
Все още продължавам да недоумявам.
Човешките създания биологически са способни да създават деца още докато те самите са деца - което за изненада на повечето от вас трае до 40-50-годишна Възраст.
Хората са „самите те деца" до 40-50-годишна възраст ли!
Да, в известен смисъл е така. Зная, че ти е трудно да приемеш тази истина, но само се огледай наоколо си. Може би поведението на човешкия род ще ти помогне да разбереш какво имам предвид.
Трудността идва от това, че във вашето общество на вас ви се казва, че сте зрели хора и готови за живота на 21-годишна възраст. Като се добави към това и фактът, че мнозина от вас са възпитани от майки и бащи, когато самите те не са били много по-възрастни от 21 година, когато са започнали да ви възпитават, можеш да си дадеш сметка какъв е проблемът. Ако онези, които създабат деца, по начало е трябвало да отглеждат тези деца, то създаването на деца нямаше да бъде възможно до 50-годишна възраст! Създаването на деца е активност, предназначена за младежите, чиито тела са добре разбити и силни, отглеждането на децата е активност, предназначена за възрастните, чиито знания са добре разбити и силни.
Във вашето общество вие сте наложили мнението, че онези, които сьздават деца, носят отговорността за тяхното възпитание и отглеждане - и в резултат на това, не само, че сте направили целия процес на отглеждане на децата много труден, но също така сте довели до изкривяване на енергиите, свързани със сексуалния акт.
Ъъъ... би ли могъл да ми обясниш?
Мнозина са забелязали това, на което обръщам внимание. А именно, че доста хора - може би повечето от тях не са действително способни да отглеждат и възпитават деца във възрастта, в която са способни да ги създават. След като обаче са забелязали това, хората са предложили напълно погрешно разрешение на въпроса.
Вместо да позволите на младите да се наслаждават на секса и ако създадат деца, да ги предадат на възрастните за отглеждане, вие хората внушавате на своите младежи да не се занимават със секс, докато не бъдат подготвени да поемат отговорността да отглеждат децата си. Внушили сте им, че е нередно да имат сексуален опит преди да настъпи този момент на зрялост и сте създали по този начин табу около онова, което е едно от най-радостните тържества на Живота.
Това, разбира се, е табу, на което вашите подрастващи не обръщат много внимание - и съвсем основателно - напълно неестествено е да му се подчиняват.
Човешките същества имат желание да правят любов веднага щом почувстват вътрешния сигнал, че са готови за това. Такава е човешката природа.
Ала начинът, по който те мислят за собствената си природа, по-скоро е свързан с това, което вие като родители им казвате, отколкото с вътрешното чувство, което те имат. Вашите деца гледат към вас да им кажете в какво се състои животът.
Ето защо, когато изпитат първите си пориви да се докоснат, да се милват невинно един друг, да опознаят „различията" един на друг, те ще обърнат поглед към вас да им дадете сигнал за това дали тази страна на собствена та им природа е „добра"? Или е „лоша"? Дали вие я одобрявате? Дали не трябва да я потиснат, да я задушат? Да не й дадат право?
Забелязва се, че онова, което мнозина родители казват на своите деца във връзка с тази страна на човешката природа, произхожда от различни неща: от това, на което те самите са били научени; от това, което тяхното вероизповедание твърди; от това, което смята обществото - всичко, освен естествения ход на нещата.
В естествения ход на вашия род сексуалността е нещо, което напъпва във възрастта между 9 и 14 години, след 15-годишна възраст то присъства и получава израз у повечето хора. Така започва борбата срещу времето - децата се стремят да реализират своята бликаща сексуална енергия, а родителите се стремят да ги възпрат.
Родителите се нуждаят от всяка подкрепа и сътрудничество, каквито могат да имат в тази борба, защото, както бе отбелязано, те изискват от своите деца да не правят нещо, което е част от тяхната природа.
И така, възрастните са създали всякакви фамилни, културни, религиозни, социални и икономически ограничения, забрани и норми, които да оправдаят техните неестествени изисквания спрямо собственото им поколение. По този начин децата са принудени да приемат, че собствената им сексуалност е нещо неестествено. Та нима може „нещо естествено" да бъде толкова срамно, винаги възпирано, контролирано, ограничавано, обуздавано и отхвърляно.
Е, тук ми се струва, че Ти малко преувеличаваш. Не мислиш ли, че преувеличаваш?
Наистина ли? Какво смяташ, че е въздействието върху едно 4-5-годишно дете, когато родителите му дори не използват правилното название за определени части на тялото? Какво трябва да говори това на едно дете? Ще може ли то спокойно да се отнася към тях?
Ами...
Да... „ами..." наистина.
Чисто и просто „не се говорят такива думи", както казваше баба ми. Техните заместители звучат по-добре.
Това е така само защото придавате на действителните им названия толкова „негативен смисъл", че почти не сте в състояние да ги използвате в обикновен разговор.
В ранните години, разбира се, децата не знаят защо родителите им се чувстват по този начин, но остават с впечатление и то често неизличимо впечатление, че определени части на тялото са „неприлични" и всичко свързано с тях е притеснително - да не кажем „непристойно". Когато децата пораснат и навлязат в юношеството, те започват да осъзнават, че това не е вярно, но тогава съвсем ясно им се дава да разберат каква е връзката между бременността и сексуалността и как трябва да се грижат за децата, които раждат, така че им се създава нова причина да чувстват „нещо непристойно" във връзка с всяка проява на сексуалност - и така кръгът се затваря. Това води до объркване и не малко опустошение в обществото - което винаги е резултат от опита да се измами природата.
Вие сте наложили притеснението от секса, сексуално-то потискане и срам - което е довело до сексуални задръжки, дисфункция и насилие.
Вие като общество винаги ще имате задръжки във връзка с онова, от което се притеснявате, винаги ще бъдете дисфункционални по отношение на поведение, което бива потискано и винаги ще действате с насилие като протест срещу това, чевби карат да изпитвате срам за нещо, което в душата си знаете, че не би следвало да поражда такъв срам.
Значи, Фройд има право, когато твърди, чев голяма степен гневът в човешкия род е свързан със сексуалността - дълбоко вкоренена ярост за тока, че се налага да потискаш основните си инстинкти, интереси и пориви.
Не един психиатър е стигал до такива заключения. Човекът изпитва гняв, защото знае, че не би трябвало да се срамува от нещо, което чувства, че е добро - и въпреки това чувства срам и вина.
Първо хората започват да изпитват гняв към себе си, задето се чувстват толкова добре от нещо, което се предполага да е „порочно".
И когато най-сетне осъзнаят, че са били измамени, че сексуалността би трябвало да е прекрасно, почитано, великолепно човешко преживяване, те започват да изпитват гняв към другите, към родителите си, задето са ги потискали, към религията, задето ги е карала да се срамуват, към представителите на противоположния пол, задето са ги предизвиквали и към цялото общество, задето ги е контролирало.
И най-сетне те започват да изпитват гняв към самите себе си за това, че са допуснали всичко това да ги накара да имат задръжки.
До голяма степен този потиснат гняв се насочва кьм създаване на изопачени и неправомерни морални ценности в обществото, в което живеете - едно общество, което възвеличава и отдава чест с паметници, статуи, възпоменателни марки, филми и картини и телевизионни програми на някои от най-грозните актове на насилие в света, а в същото време скрива - и още по-лошо обезценява някои от най-красивите прояви на любов.
И всичко това - всичко това - е възникнало от еднаединствена мисъл, че онези, които раждат деца, носят в същото време единствената отговорност за тяхното отглеждане.
Но ако хората, които имат деца, не са отговорни за тяхното отглеждане, тогава кой е отговорен?
Цялото общество със специално задължение на възрастните.
Възрастните ли?
В повечето напреднали раси и общества възрастните отглеждат децата, изхранват децата, възпитават децата и предават на младото поколение мъдростта, знанията и традициите на рода. По-нататък, когато ще говорим за някои от тези напреднали цивилизации, Аз отново ще се спра на този момент.
Във всяко общество, кьдето създаването на деца на млада възраст не се смята за „неправилно" действие - защото старейшините на рода ги отглеждат и следователно няма смисъл да се превръща тази отговорност в тежко бреме - не е познато сексуалното потисничество и по тази причина изнасилването, сексуалните отронения и социално-сексуалната дисфункция са също непознати.
Съществуват ли подобни общества на нашата планета?
Да, макар че вече са на изчезване. Вие сте опитали да ги изтриете от лицето на земята, да ги асимилирате, защото ги смятате за варварски. Във вашите общества, които не намирате за варварски, децата (както и съпругите и съпрузите) се смятат за собственост, за лично притежание и затова онези, които създават деца, трябва също така и да ги отглеждат, защото са длъжни да се грижат за онова, което „притежават".
Основата, в която се коренят много от проблемите на вашето общество, се състои в идеята, че съпругите и децата са лично притежание, че те са „ваши".
Ние ще разгледаме цялата тази тема за „собствеността" по-късно, когато изследваме и дискутираме живота сред по-високоеволюиралите същества, но засега помисли по този въпрос поне за миг. Наистина ли някой е действително емоционално готов да отглежда деца във възрастта, когато е физически готов да има деца?
Истината е, че повечето хора не са подготвени да възпитават децата си дори на 30 и 40 години и това не би следвало да се очаква от тях. Те не са живели достатъчно като зрели хора, за да могат да предадат дълбоката мъдрост на своите деца.
Чувал съм такава мисъл и преди. Марк Твен пишеше нещо за това. Говори се, че той отбелязал: „Когато бях на деветнайсет, баща ми нищо не знаеше, а сега, когато съм на трийсет и пет, удивен съм от това колко много е научил Старецът."
Той е уловил нещата съвършено. Вашите млади години не са предназначени, за да учите другите на истината, а вие самите да усвоявате истината. Как бихте могли да учите децата си на истината, когато самите вие не сте я усвоили?
Разбира се, че не можете. И така все ще им повтаряте единствената истина, която знаете - истината на другите. Истината на вашия баща, на вашата майка, на вашата култура, на вашата религия. Всичко друго, но не и собствената си истина, защото вие все още търсите собствената си истина.
И ще продължавате да търсите, да опитвате да откривате истината и да се проваляте, да я формулирате и да я преформулирате, да си изграждате представа за самия себе си чак докато бъдете половин век на тази земя или близо толкова, и тогава може би най-сетне ще започнете да установявате, да разбирате собствената си истина и може би най-голямата истина, която ще приемете е, че няма постоянна истина; че истината, както и самият живот е нещо променливо, нещо, което се развива и еволюира - и тъкмо когато си мислите, че този процес на еволюция е завършен, ще се окаже, че не е, а едва сега започва.
Да, аз съм стигнал до тази мисъл. Аз съм над 50 г. вече съм го разбрал.
Много добре. Сега си един помъдрял човек. Възрастен. Сега би трябвало да отглеждаш деца или още по-добре подир десет години. Възрастните са тези, които трябва да отглеждат младото поколение и това трябва да се очаква от тях.
Именно възрастните познават истината и живота, знаят какво е важно и какво не, знаят какво наистина означават думи като почтеност, честност, вярност, приятелство и любов.
В това отношение аз Те разбирам. Трудно е да се приеме, но мнозина от нас едва са преминали от състоянието на „дете" в състояние на „ученик", когато те самите имат собствени деца и чувстват, че трябва да бъдат техни учители. И така ние си казваме, ами добре аз ще ги науча на онова, на което са ме научили моите родители.
И така става, че греховете на родителите се изкупват от децата чак до седмо поколение.
Но как може да се промени това? Как да престанем да се въртим в този омагьосан кръг?
Възложете отглеждането на децата на уважаваните от вас възрастни. Родителите се виждат с децата си всеки път, когато желаят, живеят с тях, ако така предпочитат, но не са единствено те отговорни за грижите и възпитанието им. Физическите, социални и духовни потребности на децата се посрещат от цялата общност, а образованието и ценностите им се възпитават от възрастните хора в общността. По-нататък в нашия диалог, когато говорим за тези други Култури във вселената, ще разгледаме някои нови модели за живот. Ала тези модели не могат да бъдат функционални при начина, по който вие понастоящем сте организирали своя живот.
Какво имаш предвид?
Имам предвид не само неефективния модел на отглеждане на децата, но и целия ви начин на живот.
И какво по-точно?
Вие много сте се откъснали един от друг. Разделили сте семействата. Разбили сте по-малките общности в полза на огромните градове. В тези големи градове има много хора, но все по-малко „племена", групи или кланове, членовете, на които считат за своя отговорност - отговорността, която носят пред цялата общност. По този начин вие фактически сте се лишили от старейшини, каквито са възрастните хора. Нямате такива възрастни хора, които да бъдат като старейшини, поне не наоколо си.
Но още по-лошо от това, че сте се откъснали от своите възрастни, е това, че сте ги изтласкали на заден план, маргинализирали сте ги. Отхвърлили сте силата им и дори сте ги отрекли.
Да, представители на вашето общество дори отхвърлят по-възрастните сред вас, като твърдят, че те ви използват, отнемат все повече и повече от печалбата на младежите.
Това е вярно. Някои социолози предричат война между поколенията, при която по-възрастните хора ще бъдат обвинени в това, че имат все повече и повече изисквания, а допринасят по-малко. Броят на възрастните става все по-голям, “третото поколение" навлиза в годините на зрелостта, а и хора започват да живеят като цяло по-дълго.
И все пак, ако възрастните хора сред вас нямат по-голям принос, то е, защото вие не им позволявате да го имат. Вие изисквате от тях да се оттеглят от работа точно в момента, в който наистина могат да направят най-много за компанията. И да се оттеглят от активно и смислено участие в живота, точно когато това участие би могло да внесе разум във всичко ставащо само по отношение отглеждането на подрастващите, също така и в политиката и икономиката, и дори в религията, където възрастните имат известно предимство. Вие сте станали едно общество, което се прекланя пред младежите и пренебрегва възрастните.
Вашето общество освен това се е превърнало в разединено общество. Това е общество от отделни индивиди, а не от групи.
И при положение, че сте направили обществото си силно индивидуализирано и младежко, вие сте загубили до голяма степен неговото богатство и ресурси. И сега сте лишени, както от богатството, така и от ресурсите му. Мнозина от вас живеят в емоционална и психологическа бедност.
Отново смятам да те попитам, съществува ли някакъв начин да се излезе от този омагьосан кръг?
Първо осъзнайте и си дайте сметка, че той е реален. Твърде много измежду вас живеят в условията на отричане. Твърде много измежду вас се правят, че това, което е така, не е така. Вие лъжете самите себе си и не желаете да чуете истината, а още по-малко да я изразите.
И затова също ще поговорим по-нататък, когато разглеждаме цивилизациите на по-високоеволюиралите общества, защото това отричане, този отказ да се забележи и признае нещо, което съществува, не е незначителен факт. Ако вие истински желаете да промените нещата, надявам се, че просто ще си позволите да чуете какво ви говоря.
Дошло е времето да се каже истината съвсем просто и ясно. Готови ли сте да я чуете?
Аз съм готов. Затова се обърнах към Теб. Така и започна целият този разговор.
Истината не винаги е удобна. Тя носи утеха само на хората, които нямат желание да я пренебрегват. Тогава истината става не само облекчение, но и вдъхновение.
За мен целият този тритомен диалог беше много вдъхновяващ, моля Те, продължи!
Съществува основателна причина да бъдеш вдъхновен, да чувстваш оптимизъм. Прави впечатление, че нещата са започнали да се променят. Сред човешкия род се забелязва все по-голям акцент върху създаването на общности, върху изграждането на разширени семейства в сравнение с всички предходни години и вие оказвате все по-го-лямо уважение на възрастните хора сред вас, извличате смисъл и ценности от техния и чрез техния живот. Това е голяма крачка в една прекрасна посока.
И така, нещата се „обръщат". Вашата култура, изглежда, предприема тази стъпка. Сега оттук нататък следва едно положително развитие.
Тези промени не могат да се осъществят за един ден. Вие, например, не можете да промените цялостно, с един замах начина, по който отглеждате подрастващото си поколение, защото така е формирана цялата ви настояща система на мислене. Ала сте в състояние да промените своето бъдеще стъпка по стъпка.
Четенето на настоящата книга е една от тези стъпки. Този диалог ще се връща отново и отново на много важни теми, преди да завърши. Това преповтаряне няма да бъде случайно. То се прави за подчертаване.
Вие търсите идеи, за да градите своя утрешен ден.
Нека започнем като разгледаме вашето вчера.
Какво общо има миналото с бъдещето?
Когато познавате миналото, можете да знаете повече за всички възможности на бъдещето. Ти се обърна към мен и ме попита как да устроиш по-добре живота си. А ще ти бъде полезно да узнаеш по какъв начин си стигнал до положението, в което си днес.
Аз ще ти разкрия какво е властта и какво е силата - и каква е разликата помежду им. Ще поговоря с теб за тази сатанинска фигура, която вие хората сте си създали, защо и как сте я създали и как сте решили, че Бог е „Той", не „Тя". Ще говоря за това Кой Съм Аз Реално за разлика от начините, по които ме разбирате в собствените си митологии. Ще ви разкрия Своето битие по такъв начин, че вие с радост ще замените митологията с тази космология - истинската космология на Вселената и нейната Връзка с Мен, Искам Вие да познаете живота, неговата същност и защо той се развива по такъв начин. Настоящата глава е посветена на всички тези неща.
Когато ги узнаете, ще можете да решите какво от онова, което човешкият род е създал до момента, желаете да отхвърлите, защото тази трета част на нашия разговор, настоящата трета книга, е свързана с изграждането на един нов свят, на нова реалност.
Твърде дълго вие Мои деца, сте живели в затвор, който сами сте си създали. Време е да излезете на свобода.
Вие сте затворили своите естествени чувства, потискайки ги и превръщайки ги в напълно противоестествени, което е довело до нещастие, смърт и унищожение на вашия свят.
Моделът на поведение на тази планета е бил: „Не се отдавайте на чувства". Ако изпитвате тъга - преодолейте я; ако изпитвате гняв - потиснете го; ако изпитвате завист - трябва да се срамувате от нея; ако изпитвате страх - надживейте го; ако изпитвате любов - овладейте я, ограничете я, потърпете малко, избягайте от нея - направете всичко да не я проявите тук и сега.
Време е да се освободите.
Истината е, че вие сте поставили в затвор своя Свещен Аз и е време да освободите Себе Си.
Започвам да се вълнувам. С какво да започнем? Как да поставим начало?
В краткото ни изследване засега нека да се върнем във времето, когато вашето общество се е преорганизирало, тоест, когато мъжете са станали доминиращи и след това са решили, че не е подходящо да показват чувствата си - и в някои случаи дори че не бива да притежават чувства.
Какво имаш предвид като казваш „Когато вашето общество се е преорганизирало"? За какво по-точно говориш?
На ранните етапи на историята вие сте живели в матриархат, след това се е осъществила промяна и се е появило патриархалното общество. Когато сте осъществили тази промяна, вие сте се отрекли от проявите си на чувства, започнали сте да определяте тези прояви на чувства като „слабост". Точно в този период мъжете са измислили дявола и Бога в мъжки род.
Нима мъжете са измислили дявола?
Да. Сатаната е по същество мъжко изобретение. В крайна сметка цялото общество го е възприело, но отхвърлянето на чувствата и създаването на „Злодея" е било част от бунта на мъжете срещу матриархата - период, през който жените са властвали над всичко чрез своите емоции. Те са заемали всички ръководни постове, всички властващи религиозни позиции, всички сфери на влияние в търговията, науката, образованието и лечителското изкуство.
Каква власт са притежавали мъжете тогава?
Никаква. Мъжете не са можели да оправдаят своето съществуване, защото са имали много малко значение, с изключение на способността си да оплождат женската яйцеклетка и да вдигат тежки предмети. Те до голяма степен са наподобявали работните мравки и пчелички. Вършели са тежката физическа работа и са гарантирали даването и защитата на децата.
Нужни са били стотици години на мъжете да открият и да си създадат едно по-широко място в структурата на тогавашното общество. Векове са минали преди да бъдат пуснати да участват в живота на рода. Да имат глас във взимането на решения. Жените не са ги смятали за достатъчно интелигентни, за да разбират подобни въпроси.
Много е трудно човек да си представи общество, което действително да забранява на цял клас от хора да гласуват само въз основа на това от какъв пол са.
Усещам твоята ирония. Наистина ли смяташ, че мога да продължа?
Да, моля Те.
И още векове е трябвало да минат преди те да си помислят, че могат да заемат лидерски позиции, за каквито най-сетне са имали шанса да гласуват. Други постове на влияние и власт в тяхната култура са им били също така отказвани.
И когато мъжете най-сетне са се сдобили с положение на власт в обществото и са се издигнали над предишната си позиция на хора, които трябва само да правят деца и буквални физически роби, много добре говори за тях това, че никога не са се опитвали да си отмъстят на жените, а винаги са се отнасяли към тях с уважение, респект и са им давали власт и влияние, каквото заслужават всички хора, независимо от пола им.
Ето че отново иронизираш.
О, извинявай. Пак ли не улучих верния тон?
Да се върнем на нашия разказ. Но преди да продължим темата за това как е бил измислен „дяволът", нека да поговорим малко за властта. Защото именно във връзка с властта е бил измислен сатаната.
А сега сигурно ще кажеш, че в днешно време мъжете притежават цялата власт, нали? Позволи ми да те изпреваря и да ти кажа защо смятам, че е станало така.
Каза, че през периода на матриархата мъжете са приличали до голяма степен на работните пчелички, които са обслужвали пчелата-търтей. Каза, че са вършели тежка физическа работа и са осигурявали създаването и закрилата на децата, а на мене ми се искаше да кажа: „Какво тогава се е променило? Та те правят това и сега!" Мога да се обзаложа, че много са мъжете, които вероятно ще се съгласят, че няма голяма промяна - с тази разлика, че те са извлекли известна полза от това, че са поддържали своята „неблагодарна роля". Днес те притежават повече власт.
Фактически повечето власт.
Добре, повечето власт. Но иронията, която виждам във всичко това е, че и двата пола си мислят, че на тях се е паднала неблагодарната задача, докато на другите им е много приятно. Мъжете се противопоставят на жените, които опитват да си възвърнат донякъде властта, защото мъжете твърдят, че те са обречени, ако правят за културата всичко, което правят, без да имат поне властта, която е необходима за това.
Жените се противопоставят на това, че мъжете държат цялата власт и твърдят, че не могат да продължат да правят за културата всичко, което правят и в същото време да остават безвластни.
Анализът ти е напълно правилен. И както мъжете, така и жените са обречени да повтарят своите грешки в един безкраен цикъл от нещастия, които сами си нанасят, докато едната или другата страна най-сетне проумее, че смисълът не е във властта, а в силата. И докато и страни осъзнаят, че този смисъл не е в разединението, а в единството. Защото в единството има вътрешна сила, с в разделението тя се разгражда, оставяйки човек с чувство за слабост и безсилие - което пък го кара да се бори за власт.
Но Аз ви казвам: преодолейте този разрив помежду си, сложете край на илюзията за разделение и така ще се върнете към първоизвора на вашата вътрешна сила. Там ще намерите същинската власт, властта да извършите всичко. Властта да бъдете всичко. Властта да имате всичко. Защото властта да творите произтича от вътрешната сила, която се поражда чрез единство.
Това е истински вярно за отношенията между вас и Бога - също както е вярно за отношенията между вас и вашите събратя.
Престанете да мислите за себе си като за откъсната, обособена единица и цялата истинска власт, която произтича от вътрешната сила на единството, ще ви принадлежи - на вас като общество, обхващащо целия свят и като индивидуална част от цялото - и ще се подчинява на желанията ви.
Запомнете следното:
Властта произтича от Вътрешната сила. Вътрешната сила не произтича от голата власт. По-голямата част от света смята обратното.
Власт, лишена от вътрешна сила, е илюзия. Вътрешна сила, лишена от единство, е лъжа. Една лъжа не е направила нищо полезно за човешкия род, но въпреки всичко дълбоко се е вкоренила във вашето родово съзнание, защото вие си мислите, че вътрешната сила произтича от индивидуалността и от отделеността, а това просто не е така. Разделението от Бога и един от друг е причината за всички ваши неблагополучия и страдания. Въпреки това, разделението продължава да се прикрива зад силата и вашата политика, икономика и дори религия утвърждават една лъжа.
Тази лъжа е генезисът на всички бойни и на всички класови борби, които водят до война; на цялата враждебност между расите и половете и на всякакви борби за власт, които водят до враждебност; на всички лични изпитания, неблагополучия, и вътрешни противоречия, които водят до нещастия.
Въпреки всичко, вие здраво сте се вкопчили в тази лъжа, макар да виждате накъде води тя - към собственото ви унищожение.
Но казвам ви: Познайте истината и истината ще ви направи свободни.
Не съществува разделение. Нито един от друг, нито от Бога, нито от нищо съществуващо.
Тази истина Аз ще повтарям все отново и отново на настоящите страници. Това наблюдение ще правя пак и пак.
Постъпвайте така, сякаш сте неразделна част от всичко и от всички и ще изцелите своя утрешен свят.
Това е най-великата тайна на всички времена. Това е отговорът, който човек е търсил хилядолетия наред, това е решението, за което е работил, откровението, за което се е молил.
Постъпвайте така, сякаш че сте неразделна част от всичко и вие ще изцелите света.
Разберете, че смисълът се състои в това да имате власт заедно, а не един над друг.
Благодаря Ти. Това го разбирам. И тъй, да се върнем назад в началото.Жените са имали власт над мъжете, а сега се е получило обратното и мъжете са измислили дявола, за да отнемат тази власт от жените, които са ръководели племето или клана?
Да. Те са използвали страха. Защото страхът е бил единственото оръдие, с което са разполагали.
И в този случай не са се променили много неща. Мъжете и до ден днешен използват страха. Понякога те го използват още преди да се допитат до разума. Особено по-големите мъже, по-силните мъже. (Или по-големите и по-силни нации.) По-някога това като че ли е вътрешно присъщо на мъжете, изглежда като че ли е на клетъчно ниво. Правото е на силата. Властта е силата.
Да. Така е било от бремето на падането на матриархата. Но как се е стигнало до това?
Моят кратък исторически преглед се занимава точно с този въпрос.
Тогава продължи, моля Те.
Онова, което мъжете е трябвало да направят, за да се сдобият с власт през периода на матриархата, е било не да убедят жените, че мъжете трябва да получат повече власт над техния живот, а да убедят в това другите мъже. Животът в края на краищата за мъжете е вървял доста гладко и е имало далеч по-лоши начини на живот от това просто да вършиш известна физическа работа, за да те оценят и след това да правиш секс. Тъй че не е било леко за мъжете, които не са притежавали власт, да убедят другите мъже да потърсят властта. До момента, в който откриват страха. Страхът е нещо, на което жените никога не са залагали. Този страх се започва със семената на съмнението, разпръснати от най-недоволните сред мъжете. Това обикновено били най-малко желаните мъже; немъжествени, непривлекателни - и следователно онези мъже, на които жените са обръщали най-малко внимание.
И аз мога да се обзаложа, че тъкмо по тази причина, жалванията им са били пренебрегнати като израз на гняв, предизвикан от сексуално безсилие.
Точно така. Но тези недоволни мъже е трябвало да се възползват от единственото средство, с което са разполагали. И така те са се опитали да събудят страх, пръскайки семената на съмнението. Ами ако жените не са прави, ако техният начин на справяне със света не е най-добрият? Какво, ако фактически те водят цялото общество - целия човешки род към сигурно унищожение?
Това е нещо, което мнозина мъже не биха могли да си представят. Та нали в края на краищата жените водят пряко генеалогията си от Богинята? Та нима те не са точно физическо копие на Богинята? Нима тази Богиня не е добра?
Това учение е било толкова могъщо и въздействащо, че мъжете не са имали друг избор, освен да изобретят дявола, сатаната, който е трябвало да се противопостави на безкрайната доброта на Великата Майка, която са боготворили хората от времето на матриархата.
Как са успели да убедят когото и да било, че съществува такова нещо като „зъл дух"?
Онова, което цялото им общество е разбирало, е била теорията за „гнилата ябълка", дори и жените са виждали и знаели от опит, че някои деца просто „излизат лоши" независимо от това какво те правят за тях. Това се отнася особено за момчетата, които, както всеки знае, понякога просто не могат да бъдат контролирани.
И така бил създаден един мит.
Един ден, се казва в мита, Великата Майка - Богинята на Богините, родила дете, което се оказало лошо. Каквото и да правела Майката, детето не се държало добре. В края на краищата, то повело борба с майка си за нейния трон.
Това е било прекалено дори и за такава любяща и прощаваща Майка. Момчето било завинаги пропъдено, но продължило да се явява под друг облик, умно измислен, така че да се представя дори за самата Велика Майка. Този мит дал основание на мъжете да се запитат: „Откъде можем да знаем, че Богинята, на която се покланяме, е изобщо Богиня? Това може да е онова лошо дете и да се стреми да ни измами."
Чрез този метод мъжете внесли безпокойство у другите мъже, което породило гняв, че жените не вземат насериозно техните безпокойства и накрая се стигнало до бунт.
Така било създадено съществото, което днес наричате сатана. Никак не е трудно да се създаде мит за „лошото" дете, нито е трудно да се убедят дори жените от рода, че е възможно да съществува такова създание. Не е било трудно също да се приеме, че това лошо дете е било от мъжки пол - нали мъжете са били по-низшия пол.
Това средство се е използвало, за да се постави един митологически проблем. Ако „лошото" дете е момче, ако „злосторникът" е мъж, кой тогава може да го надмогне? Със сигурност това не е жената-Богиня, защото, умно твърдят мъжете, що се отнася до проблемите на мъдростта и познанието, на яснотата на виждане и любовта, на предвижданията и мисленето, никой не се съмнява в женското превъзходство. Но във връзка с проблемите, които изискват груба сила, не са ли необходими мъже?
Преди в митологията за Богинята мъжете са били просто спътници на жените и са действали като слуги, задоволяващи опияняващото им желание за страстно зачитане на тяхното Божествено величие.
Ала ето че мъжете били нужни за нещо повече; мъжът е можел също да защити Богинята и да унищожи нейния Враг. Тази промяна не се е осъществила за една нощ, а в продължение на много години. Постепенно, много бавно, обществата започнали да гледат на мъжете-съпрузи като на мъже-закрилници, защото вече е съществувал някой, от когото трябвало да защитават Богинята. Тоест, очевидно е необходим закрилник.
Не е необходимо да се направи голяма крачка от представата за мъжа-закрилник до представата за мъжа като равностоен партньор, който сега стои наравно с Богинята. Бил създаден Богът в мъжки род и в известен период от време Боговете и Богините са имали равноправна ръководна роля в митологията.
После също така постепенно Боговете започват да получават по-голяма роля. Нуждата от закрила, от сила, започва да измества нуждата от мъдрост и любов. От тези митологии се ражда нов тип любов - любов, която закриля посредством груба сила, но това е също любов, която съблазнява онези, които закриля, която е ревнива спрямо нейните Богини, която не само обслужва техните женски страсти, но се бори и умира за тях.
Започват да възникват митове за Богове, които имат огромна сила, които враждуват и се борят помежду си, за Богини с неизразима красота. По този начин се създава ревнивият Бог.
Това е много увлекателно.
Почакай. Вече сме близо до края, но има още малко.
Не след дълго ревността на Боговете започва да се отнася не само към Богините, но и към всички творения и към всички сфери. Трябва да обичате Него, само Него, защото иначе!
След като мъжете били най-могъщите представители на рода, а Боговете най-могъщите представители на мъжете, то очевидно не е имало много място за спор във връзка с тази нова митология. Започват да се появяват разкази за съдбата на онези, които са се опитали да спорят и са загубили. Ражда се Богът на гнева.
Скоро бива опорочена цялата идея за Божеството. Вместо да бъде първоизвор на цялата любов, то се превръща в източник на страх.
Праобразът на любов, който е преимуществено женски - безкрайната любов на майката към детето и дори на жената към нейния не особено умен, но в края на краищата полезен мъж, се измества от ревнивата, отмъстителна любов на един взискателен, нетолерантен Бог, който не допуска нищо да се изпречи на пътя Му. Не допуска да бъде пренебрегван и не забравя нито една обида.
Усмивката на светлата Богиня, която изпитва безгранична любов и нежно покорство пред законите на природата се изместват от суровия облик на един не толкова светъл Бог, който претендира за власт над законите на природата и все по-ограничаваща любов.
Това е Богът, на когото вие се покланяте днес и това е начинът, по който сте стигнали дотук.
Удивително. Интересно и удивително. Но защо ми разказа всичко това?
Много е важно да разберете, че вие самите сте неговите автори. Идеята, че „правото е на силния" или „силата е във властта" е родена чрез вашите теологически митове, които са създадени от мъжете.
Богът на отмъщението, ревността и гнева е плод на вашето въображение. Но нещо, което е живяло във вашето въображение толкова дълго, се е превърнало в реалност. Някои от вас и до днес го възприемат като реалност, то обаче няма нищо общо с върховната реалност, с това, което в действителност става тук.
И кое е то?
Онова, което става, е, че вашата душа копнее за най-върховното преживяване на самата себе си, което може да си представите. Тя е дошла тук с тази цел - да осъществи себе си (тоест да стане реалност) посредством опита.
Но после тя е открила удоволствието на плътта, не просто секса, а всички възможни удоволствия - и отдавайки се на тези удоволствия, тя постепенно е забравила удоволствията на духа.
Това са също удоволствия - много по-големи от тези, които тялото въобще може да ви предложи, ала душата е забравила това.
Е, добре, сега се отклоняваме от цялата история и се връщаме към нещо, което Ти и преди засегна в този диалог. Би ли могъл отново да го разкриеш?
Всъщност не се отклоняваме от историята. Опитваме се да свържем всичко в единна цялост. Всичко е много просто. Целта на твоята душа - причината тя да се въплъти в тяло - е да бъде и да прояви Своята Истинска Същност. Душата се стреми към това, стреми се да познае себе си и да преживее себе си.
Този копнеж да познава е стремлението на живота да бъде, това е Бог, който е избрал да изяви Себе Си. Богът във вашите истории не е онзи Бог, който е истинен. Вашата душа е средството, чрез което Аз се изявявам и преживявам Самия Себе Си.
А това не ограничава ли до голяма степен Твоето преживяване на Самия Себе си?
Ограничава го или не го ограничава. Това зависи от вас. Вие бивате Мое проявление и преживяване на онова ниво, на което изберете. Има хора, които са избрали много мащабни проявления. Няма никой, който е по-висш от Исус Христос, макар че има и други, които са постигнали също такава висота.
Нима Христос не е най-върховният пример? Не е ли той Бог, изявил се като Човек?
Христос е най-висшият пример, просто той не е единственият, който е постигнал това най-върховно състояние. Христос е Бог, превърнал се в Човек, но той не е единственият човек, превърнал се в Бог. Всеки човек е „Бог превърнал се в Човек".
Вие сте Аз, който се проявявам във вашата настояща форма, ала не се притеснявайте, че може да Ме ограничите, че това може да Ме направи ограничен, защото Аз не Съм ограничен и никога не Съм Бил. Смятате ли, че вие сте единствената форма, която Съм избрал, смятате ли, че сте единствените създания, в които Съм проникнал със Собствената си Същност?
Казвам ви: Аз съм във всеки цвят, във всяка дъга, във всяка звезда на небето, Аз съм във всичко върху всяка планета, която се върти около всяка звезда.
Аз съм шепотът на вятъра, топлината на слънцето, невероятната самобитност и изключителното съвършенство на всяка снежинка.
Аз съм величието в стремителния полет на орела и невинността на кошутата в полето, храбростта на лъвовете, мъдростта на дребните.
Аз не съм ограничен до модусите на проявление, които се наблюдават само на вашата планета. Вие не знаете Кой Съм Аз, а само си мислите, че знаете. Но не си мислете, че Моята Същност се ограничава до вас и, че Моята Божествена Същност - този най-свят дух - е дадена на вас и само на вас. Това би било горделива и невярна мисъл.
Моето Битие е във всичко. Във всичко. Всеобхватността на Моето Проявление. Целостта на Моето Естество. Няма нищо, което Аз Не Съм, и нищо, което Аз Да Не Мога Да Бъда.
Смисълът на сътворението ви, Мои благословени съз-дания, е в това Аз да преживея Себе Си като Творец на Своя Собствен Опит.
Някои хора не разбират това. Помогни ни да го разберем.
Един аспект на Бога, който много специално създание би могло да пресътвори, е аспекта Ми на Творец.
Аз не Съм нито Бога, нито Богинята от вашите митологии. Аз Съм Творецът, Онзи, Който Твори. Избрал съм да Позная Себе Си от Собствен Опит.
Така, както познавам Своя съвършен строеж посредством снежинката, Своята удивителна Красота посредством розата, така също познавам Своята творческа сила посредством вас.
На Вас Аз Съм дал способността съзнателно да сътворявате своя опит, която способност имам и Аз.
Чрез вас Аз мога да преживея всеки Свой аспект: съвършенството на снежинката, удивителната Красота на розата, куража на лъвовете, величието на орлите. Всичко това ви е присъщо. Аз съм вложил във вас всички тези неща - и нещо повече: да имате съзнание за тях.
Така вие притежавате Самосъзнание. И сте получили най-големия измежду даровете, защото имате съзнание за това, което сте - а точно това Съм Аз.
Аз съм Себе си. Осъзнаващ Себе си като битие за Себе си.
Това се има предвид с думите: Аз Съм, Който Съм.
Ти си онази Част от Мен, която е осъзнатото, преживяното в опита.
И това, което ти преживяваш (и това, което Аз преживявам посредством теб), съм Аз, сътворяващ Себе си.
Аз съществувам в постоянния акт на сътворяване на Себе си.
Означава ли това, че Бог не е неизменен? Означава ли, че Ти не знаеш какво ще бъдеш в следващия момент?
Та как бих могъл да зная? Ти още не си решил това!
Искам да съм сигурен, че правилно Те разбирам. Аз ли решавам всичко това?
Да. Ти, това съм Аз. Ти си в процес на избор на Моето Аз.
Ти, това съм Аз и ти избираш какво Съм и какво ще Бъда.
Това вие всички сътворявате колективно. Правите го на индивидуална основа, като всеки от вас решава Кой Е Той и преживява това и го правите колективно, като колективно същество, което съвместно сътворява Онова, Което Е.
Аз Съм колективно преживеният опит на всички вас!
И Ти наистина не знаеш Кой ще Бъдеш в следващия момент, тава ли?
Бях малко прибързан преди минута. Разбира се, че зная. Аз вече зная всички ваши решения, така че зная Кой Съм, Кой Съм Бил Винаги и Кой Винаги Ще Бъда.
Но как можеш да знаеш какво ще избера да бъда, да върша, да имам в следващия миг, а още по-малко да знаеш какво цялото човечество ще избере?
Много просто, вие вече сте направили своя избор. Всичко, което някога ще бъдете, вършите или имате, вече сте го осъществили. Осъществявате го точно в този миг. Разбираш ли? Времето не съществува.
Това също дискутирахме преди.
Струва си да го преразгледаме отново сега.
Да. Кажи ми отново как става така?
Миналото, настоящето и бъдещето са концепции, които вие сами сте конструирали. Реалности, които сте изобретили, за да сътворите контекст, в който да придадете форма на настоящото си преживяване на опита. В противен случай всички ваши (Наши) преживявания ще се припокриват. Те действително се припокриват - тоест случват се в едно и също „време", само че вие не знаете това. Вие сте се поставили в една възприемателна черупка, която скрива от погледа Тоталната Реалност.
Аз подробно обясних всичко това във втора книга, може би ще е добре за теб да препрочетеш този материал, за да поставиш в съответния контекст това, за което говорим сега. Онова, което подчертавам тук, е, че всичко се случва едновременно. Всичко. Така че, да, Аз действително зная „какво ще бъда", „какво съм" и „какво съм бил". Аз непрестанно и винаги зная това, тоест зная всички ходове.
И както виждаш няма начин да Ме изненадате.
Вашата история - цялата световна драма - е сътворена така, че да бъдете в състояние да познаете Истинската си Същност от собствен опит. Тя е замислена по такъв начин, че да ви помогне да забравите Кои Сте, за да си спомните Истинската си Същност отново и да я пре-сътворите.
Защото аз не мога да пресътворя своята същност, ако вече преживявам тази същност, не мога да си създам ръст от метър и осемдесет, ако вече съм метър и осемдесет висок. Трябва да бъда по-малко от метър и осемдесет - или поне да си мисля, че съм по-малко.
Точно така. Разбираш го съвършено. И тъй като най-голямото желание на душата (Бога) е да преживее Себе си Като Творец и тъй като всичко вече е сътворено, Ние нямахме друг избор, освен да намерим начин да забравим - всичко за Нашето творение.
Удивен съм, че сме намерили такъв начин. Да се опитваме да забравим, че всички сме Едно и че това Едно, което сме, е Бог, е все едно да се опитваме да забравим, че в стаята има розов слон. Как сме могли да бъдем хипнотизирани по този начин?
Ти току-що се докосна до тайната причина на физическия живот изобщо. Именно животът на физическо ниво би е хипнотизирал по такъв начин - и то съвсем основателно, защото той е изключително приключение.
Онова, което Ние сме използвали тук, за да ни помогне да забравим, е така нареченият Принцип на Удоволствието.
Върховната природа на удоволствието е този негов аспект, който те кара да сътворяваш Истинската си Същност в опита си тук и сега - и да пресътворяваш, пресьтворяваш и пресътворяваш отново тази своя Истинска Същност на все по-високо ниво на великолепие. Това е върховното удоволствие на Бога.
Низшата природа на удоволствието е тази страна на удоволствието, която те кара да забравиш Истинската си Същност. Не заклеймявай низшата природа, защото без нея няма да можеш да преживееш висшата.
Изглежда, удоволствията на плътта първоначално ни карат да забравим Кои Сме, а после стават пътя, чрез който да си спомним.
Ето че разбираш. Току-що сам го каза. А използването на физическото удоволствие като път да си спомниш Кой Си се постига като се издигне чрез тялото основната енергия на целия живот.
Това е енергията, която се нарича понякога „сексуална" енергия и тя се издига нагоре по вътрешния стълб на твоето същество, докато достигне онази област, която се нарича Третото око. Това е областта точно зад челото между двете очи и съвсем леко над тях. Издигайки тази енергия, ти й позволяваш да потече по цялото ти тяло. Това е нещо като вътрешен оргазъм.
А как се постига?
Като я издигнеш по мисловен път. И то съвсем буквално. Мисловно преминаваш вътрешния път на така наречените чакри. Когато многократно издига жизнената си енергия, човек постига усещане за това преживяване по същия начин, както развива потребност от секс.
Това издигане на енергията е много сюблимно преживяване. То бързо се превръща в желан и търсен опит. Въпреки това човек никога не губи напълно стремежа за понижаване на енергията - стремежа към основните страсти -и не бива да се опитва да го загуби, защото висшето не може да съществува без низшето във вашия опит, както многократно съм подчертавал това. Когато постигнете висшето, трябва да се върнете към низшето, за да преживеете удоволствието от движението към висшето. Това е свещеният ритъм на целия живот. Човек прави това не само като движение на енергията вътре в своето тяло, той го прави като движение на по-голямата енергия вътре в Тялото на Бога.
Вие се превъплъщавате в низши форми, след което еволюирате в по-висши състояния на съзнанието, просто издигате енергията в Божието Тяло, вие сте тази енергия, и когато стигнете до висшето състояние, когато го преживеете напълно, тогава решавате какво е следващото нещо, което ще преживеете и къде в Сферата на Относителността избирате да отидете да го преживеете. Може да поискате отново да преживеете как изграждате Своя Аз - това наистина е великолепно преживяване - и тогава може би започвате всичко отначало в Космическото Колело.
Това същото ли е като „кармическото колело"?
Не. Такова нещо като „Кармическо Колело" не съществува. Или поне не така, както вие си го представяте. Мнозина от вас са си представяли, че вие сте не на някакво колело, а в някаква мелница, в която отработвате всички дългове от миналите си действия и се опитвате с всички сили да не си създадете нови. Това е, което някои от вас наричат „Кармическо Колело". То не е много различно от някои ваши западни теологически системи, защото и в двете парадигми вие разглеждате себе си като недостойни грешници, които се стремят да постигнат необходимата чистота, за да се издигнат на по-високо духовно ниво.
Аз наричам, от друга страна, преживяването, което току-що описах Космическо Колело, защото в него няма нищо от това чувство за недостойност, разплащане, наказание или „пречистване". Космическото Колело просто описва върховната реалност или онова, което може да се нарече Космология на вселената.
Това е житейският цикъл или Процесът, както аз понякога го наричам. То е образен начин да се опише безначалната и безкрайна природа на нещата; пътека, която непрестанно свързва приближаването и отдалечаването на всеобщото във всичко и по която с радост пътува душата във вечността.
Това е свещеният ритъм на живота, чрез който вие задействате Божията Енергия.
О, никога не съм получавал толкова просто обяснение на всичко! Струва ми се, че никога така ясно не съм го разбирал.
Ти си дошъл тук, за да получиш яснота. Това е смисълът на този диалог. Радвам се, че го постигаш.
В действителност няма „по-ниско" и „по-високо" място на Космическото Колело. Та как би могло да има - това е Колело, а не стълба.
Отлично. Това е съвършен образ и съвършено разбиране. Ето защо не бива да се заклеймява онова, което вие назовавате „по-низше", „базово", животинските инстинкти в човека, а трябва да се благославя, да се зачита като пътека, по която и чрез която бие намирате обратния път към дома.
Това би освободило множество хора от чувството за вина, което в голяма степен изпитват по отношение на секса.
Затова и казах: радвайте се, радвайте се, радвайте се на секса и на целия живот!
Смесвайте онова, което наричате свещено, с онова, което наричате светотатствено, защото, докато не започнете да гледате на вашите олтари като на върховно място за любов и на вашите спални като на върховно място за поклонение пред Бога, вие нищо не виждате.
Нима смятате, че „сексът" е откъснат от Бога? Ето какво ще ви кажа: Аз съм във вашите спални всяка нощ.
И така, смело напред! Смесвайте онова, което наричате профанно, с онова, което наричате прозренческо - за да разберете, че няма различия и да преживеете всеобщността като Едно цяло. Тогава, продължавайки да еволюирате, вие няма да имате чувството, че се отричате от секса, а просто, че му се наслаждавате на едно по-висше ниво, защото Животът е С. Е. К. С. - СИНЕРГИЙНО-ЕНЕРГИЕН ОБМЕН.
А ако разберете това по отношение на секса, ще го разберете по отношение на всичко друго в живота. Дори по отношение на края на живота - така наречената „смърт". В момента на вашата смърт няма да гледате на себе си като на човек, който се отказва от живота, а просто като на човек, който му се наслаждава на едно по-виеше ниво.
Когато най-сетне започнете да разбирате, че не съществува разделение в Божия свят, тоест, че няма нищо, което не е Бог - тогава най-сетне вие ще се откажете от тази човешка измислица, която наричате сатана.
Ако съществува сатана, той съществува като всяка мисъл за разделение от Мен, която някога ви е спохождала. Вие не можете да бъдете разделени от Мен, защото Аз Съм Всичко, Което Е.
Мъжете са измислили дявола, за да вдъхнат страх и да накарат останалите да правят, каквото те искат, под заплахата, че ще бъдат откъснати от Бога, ако не го правят. Заклеймяването, страхът от вечния огън на ада е Крайна тактика на страха. Ала вече вие нямате нужда от страх, защото нищо не може, нито някога ще ви раздели от Мен.
Вие и Аз сме Едно. Не можем да бъдем нищо друго, ако Аз Съм Този, Който Съм - Всичко, Което Е.
Защо трябва сам да заклеймявам Себе си? И по какъв начин бих го сторил? Как мога да разделя Себе си от Себе си, когато Аз Съм Всичко, което Е, и няма нищо друго. Моята цел е еволюцията, а не заклеймяването; растежът, а не смъртта; преживяването на опита, а не провала на опита. Моята цел е да Бъда, а не да престана да Бъда.
Няма как да разделя Себе си от вас - или от каквото и да било друго. „Адът" е просто незнание на този факт. „Спасението" е познаване и разбиране в пълнота. Вие сте спасени дори в този момент. Няма вече никаква нужда да се притеснявате от онова, което ще стане „след смъртта".
Можем ли да поговорим по въпроса за смъртта? Каза, че в настоящата трета книга ще разгледаме някои истини от по-виеш порядък. Някои универсални истини. През целия наш разговор не казахме много за смъртта и за онова, което става след нея. Нека поговорим за това сега.
Добре. Какво искаш да знаеш?
Какво става, когато човек умира?
Ти какво би избрал да става?
Нима искаш да кажеш, че избираме какво да стане?
А нима допускаш, че само защото си умрял, преставаш да твориш?
Не зная. Тъкмо за това питам Теб.
Напълно правдоподобно. (Случва се така, че не знаеш, но Аз виждам, че си забравил, което е страхотно. Всичко става по план.)
Когато умирате, творческият процес не спира. Това достатъчно ясно ли е за теб?
Да.
Добре.
А причината, творческият процес да не спира след смъртта е, че вие никога не умирате. Не можете да умрете, защото вие сте самият живот. А животът не може да не бъде живот. Затова вие не можете да умрете.
И тъй в момента на смъртта онова, което става, е... че вие продължавате да живеете.
Затова мнозина, които са „умрели", не могат да повярват в това - защото не преживяват факта на смъртта. Обратното, чувстват се живи (защото наистина е така). По този начин изпадат в объркване.
Азът може да вижда тялото проснато, сгърчено, неподвижно, но самият Аз изведнъж се оказва, че може да се движи наоколо съвсем свободно. Често той има преживяване за това, че буквално лети над стаята - след което, че се намира навсякъде в пространството, и то едновременно. А когато пожелае да погледне на нещата от определена перспектива, внезапно се озовава там.
Ако душата (названието, което сега ще дадем на Аза) се пита удивено: „Но защо е неподвижно тялото ми?", тя ще се озове точно над него и надвесена над тялото с любопитство ще съзерцава неговата неподвижност.
Ако влезе някой в стаята и душата си помисли: „Кой е това?" - тя внезапно ще се намери пред или до този човек.
И така за много кратко време душата разбира, че може да отиде навсякъде - със скоростта на собствената си мисъл.