18.
Разкажи ми повече за високоеволюиралите цивилизации и за високоеволюиралите същества. Освен това, че не се убиват по никаква причина, какво ги прави различни от нас? 19.
Те споделят.
Ние също споделяме!
Не, те споделят всичко. С всеки. Никой не е изключен. Всички естествени ресурси на техния свят, на тяхната среда се разпределят по равно и на всеки.
Една нация или група, или култура не притежава дадено естествено богатство само защото случайно обитава физическото местонахождение на този ресурс.
Планетата (или планетите), които дадена група нарича свой „дом" принадлежат на всички - на всички видове от тази система - всъщност планетата или групата от планети се разбират като „система". Те се разглеждат като цялостна система, а не като сбор от отделни части или елементи, всеки от които може да бъде елиминиран, погубен или унищожен, без това да окаже вреда на самата система.
Ние наричаме това екосистема.
Понятието е по-широко. То не се отнася само до екологията - която представлява взаимоотношение на естествените ресурси на планетата спрямо обитателите на тази планета. Това е също взаимоотношение на самите обитатели един спрямо друг и спрямо околната среда.
То е взаимоотношение на всички жизнени видове.
Нещо като видосистема, така ли?
Да! Харесва ми тази дума! Много е подходяща! Защото онова, за което говорим е по-широко като понятие от екосистема, това наистина е видосистема или както Бъкминстър Фулър го е нарекъл - ноосфвра.
На мене видосистема ми харесва повече. По-лесно е за разбиране. Винаги съм се чудел какво, по дяволите, е тази ноосфера!
„Бъки" също харесва твоята дума. Той не е вкопчен в своите понятия. Винаги е харесвал всичко, което прави нещата по-прости и лесни.
Говориш за Бъкминстър Фулър ли? Този диалог започна да се превръща в сеанс.
Да кажем, че имам основание да зная, че същността, която се идентифицира с Бъкминстър Фулър е доволна от твоята нова дума.
О, това е великолепно! Толкова е хубаво, че мога да узная това.
Хубаво е, съгласен съм.
Значи във високоеволюиралите култури от значение е видосистемата?
Да. Но това не означава, че индивидите нямат значение. Напротив, факт е, че ефектът върху видосистемата е най-добър, когато се има предвид избора на всеки един.
От само себе си се разбира, че видосистемата поддържа живота изцяло и на всяко отделно същество на едно оптимално ниво. В такъв случай да не се вреди на видосистемата е проява на разбирането, че всеки отделен индивид е от значение.
Не само индивидите с висок статус, влияние и пари. Не само индивидите с власт, не само тези, за които се приема, че имат по-високо самосъзнание - всички същества, всички видове в системата.
Как с осъществява това? Как става то възможно? На нашата планета се налага нуждите и желанията на някои видове да бъдат подчинени на нуждите и желанията на други, защото в противен случай животът не би съществувал такъв, какъвто го познаваме.
Вие опасно се приближавате към онова време, когато няма да бъдете в състояние да имате „живота, такъв,какъвто го познавате", тъкмо защото настоявате да подчинявате нуждите на повечето видове на желанията на само един.
На човешкия род.
Да, и то не на всички представители на човешкия род, а само на малцина. Дори не на най-големия брой, в което би имало известна логика, а на най-малкия.
На най-богатите и най-влиятелните.
Ти го каза.
Започва се отново. Още една тирада срещу богатите и усъвършенстваните.
Далеч съм от това. Вашата цивилизация не заслужава тирада, както стая пълна с деца не заслужава тирада. Човешките същества ще вършат, каквото вършат спрямо себе си и един спрямо друг, докато не осъзнаят, че то не е в техен интерес. Никакви тиради не биха променили това.
Ако тирадите променяха нещо, много отдавна вашите религии щяха да станат далеч по-ефективни.
О! Днес май си настроен срещу всички, нали?
Нищо подобно. Нима тези прости наблюдения те засягат? Тогава трябва да се огледаш и да разбереш защо. И двамата знаем едно. Истината често не е удобна, но тази книга се явява, за да каже истината. Има и други книги, които съм вдъхновил. И филми също. Както и телевизионни програми.
Не съм сигурен, че имам желание да подтиквам хората да гледат телевизия.
За добро или зло телевизията сега е племенният огън на вашето общество. Не медиата ви насочва натам, накъдето искате да отидете, а посланието, което се предава чрез нея. Няма защо да отхвърляте медиата. Ти самият един ден можеш да го използваш, за да отправиш по нея едно различно послание...
Нека се върна, ако мога... Мога ли да се бърна на моя първоначален въпрос?
Продължавам да искам да зная как може да функционира една видосистема, така че нуждите на всички видове в системата да са равноправно удовлетворени.
Нуждите са равноправно удовлетворени, но самите нужди не са равни. Това е въпрос на всеразмерност и равновесие.
Високоеволюиралите общества разбират, че всичко живо в системата, която тук приехме да наричаме видосистема, имат потребности, които трябва да бъдат удовлетворени, за да оцелеят физическите форми, които създават и поддържат системата. Разбират също така, че всички тези потребности са еднакви и са равни от гледна точка на системата от изискванията, които поставят пред самата система.
Нека използваме един пример от вашата видосистема.
Добре...
Да разгледаме два живи вида, които вие наричате „дървета" и „човеци".
Слушам Те.
Очевидно дърветата не се нуждаят от такова ежедневно поддържане, както хората. Следователно техните потребности не са равни. И все пак те са взаимосвързани. С други думи единият вид зависи от другия. Вие трябва да обръщате също толкова внимание на нуждите на дърветата, както и на нуждите на хората, но самите нужди на дърветата не са толкова големи. Въпреки всичко, ако пренебрегнете нуждите на единия вид живот, това ще дове-де до вашата гибел. Книгата, която споменах преди, че е от изключително значение - „Последните часове на древната слънчева светлина" - описва всичко прекрасно. В нея се казва, че дърветата възприемат въглеродния двуокис от атмосферата, използвайки въглеродната част на този атмосферен газ, за да създават въглехидрати, тоест да растат (почти всичко, от което е изградено растението, включително корени, стъбла, листа, дори ядките и плодовете, които ражда представляват въглехидрати).
Междувременно кислородната съставка на този газ се освобождава от дървото, тя е „отпадъчното вещество" на дървото.
Човешките същества, от своя страна се нуждаят от кислород, за да оцелеят. Без дърветата, които превръщат въглеродния двуокис, който е в голямо количество в атмосферата в кислород - който не е в достатъчно количество, вашият вид не може да оцелее.
Вие на свой ред освобождавате (издишате) въглероден двуокис, от който дървото се нуждае, за да оцелее. Разбираш ли равновесието?
Разбира се. То е изключително находчиво.
Благодаря. А сега бих помолил да престанете да унищожавате дърветата.
О, хайде, хайде! Ние засаждаме по две дървета за всяко отсечено.
Да. И на тези дървета ще им трябват триста години, за да стигнат до онази сила и размер, която ще им позволи да отделят толкова кислород, колкото старите дървета, които в момента изсичате. Онази фабрика за производство на кислород, която наричате Амазонска дъждовна гора, може да бъде възстановена, за да функционира в пълния си капацитет и да балансира атмосферата на Вашата планета за около две-три хиляди години. Не се тревожете. Вие изсичате хиляди декари ежегодно, но не се тревожете.
Но защо? Защо вършим всичко това?
Разчиствате тези земи, за да отглеждате на тях добитък, който да колите и ядете. Смята се, че отглеждането на добитък носи повече доход на местните хора от района на дъждовните гори. Заявява се, че това прави земята по-продуктивна.
Във високоеволюиралите общества подкопаването на системата не се смята за нещо продуктивно, а по скоро разрушително. И така ВЕС са намерили начин да балансират всеобщите потребности на видосистемата. Те са предпочели това пред служенето на една малка част от системата, защото разбират, че никой вид вътре в системата не може да оцелее, ако самата система бъде разрушена.
Това изглежда очевидно. Болезнено очевидно.
Неговата „очевидност" може да изглежда още по-болезнена на Земята в годините, които предстоят. Ако този вид, който наричате доминантен не се пробуди.
Разбирам. Разбирам наистина. На мене ми се иска да направя нещо за това, но се чувствам безпомощен. Понякога се чувствам така безпомощен. Какво мога да сторя, за да доведа до някаква промяна?
Нищо не можеш да сториш, но можеш да бъдеш.
Помогни ми да разбера.
Човешките създания са се опитвали да разрешават проблеми на нивото на действието твърде дълго без особен успех. Това е така, защото истинската промяна се извършва на нивото на това „да бъдеш", а не „да действаш". О, вие сте направили определени открития, да. И сте постигнали напреднали технологии и в известен смисъл сте направили живота си по-лесен - но не е ясно дали сте го направили по-добър, а по отношение на по-широките, принципни проблеми, вие сте осъществили много ба-вен прогрес.
Изправени сте пред много от принципните проблеми, пред които сте стояли векове наред на вашата планета.
Идеята би, че земята съществува, за да бъде експлоатирана от доминантния вид е добър пример.
Очевидно е, че няма да промените това, което върши-те, докато не промените това, което сте.
Налага се да промените своята представа за това Кои Сте по отношение на вашата околна среда и на всичко в нея, преди да можете да действате по различен начин.
Това е въпрос на съзнание. И трябва да имате високо съзнание, за да промените своето съзнание.
Как да го постигнем?
Спрете да мълчите. Говорете. Издигнете глас. Поставете тези проблеми. Така бихте могли дори да издигнете колективното съзнание.
Ето например по следния въпрос: Защо не отглеждате коноп и да го използвате за хартия? Имате ли представа колко дървета се използват само, за да се снабди света с ежедневните вестници? Да не говорим за чашките за еднократна употреба, торбички и хартиени кърпи.
Конопът може да се отглежда евтино, събира се лесно и се използва не само за производство на хартия, но и за най-здравото въже, най-дълготрайните дрехи и дори за най-ефикасните лекарства, които може да предостави вашата планета. Индийският коноп може да бъде отглеждан толкова евтино и толкова лесно може да се събира, че той се използва за толкова много неща, че срещу него действа едно огромно лоби.
Много са онези, които ще загубят, ако позволят на света да се обърне към това просто растение, което може да се отглежда навсякъде.
Това е само един от примерите как алчността измества здравия смисъл в управлението на човешките дела.
Ето защо дай тази книга на всеки, когото познаваш, не само за да разберат това, но и всичко останало, което има да се каже в нея, а то е много.
Само обърни страницата...
Да, но започвам да се чувствам потиснат, както много хора казват, че са започнали да се чувстват, след като са прочели втора книга. Нима тока не се превръща в разговор за това как унищожаваме много неща и в края на краищата и самата планета? Защото не съм сигурен, че искам това.
Искаш ли вдъхновение за писане? Искаш ли да се вълнуваш? Защото да узнаеш и изследваш онова, което други напреднали цивилизации осъществяват, би трябвало едновременно да те вдъхновява и вълнува!
Помисли за възможностите. Помисли за това, което се открива пред вас. Помисли за щастливия утрешен ден, който ви чака зад ъгъла.
Само ако се пробудим.
Но вие ще се пробудите. Вие вече се пробуждате. Парадигмата се променя. Светът се променя. И това става направо пред очите ти. Тази книга е част от промяната. Ти си част от нея. Помни, че си на това място, за да го изцелиш. Вие сте в пространството, което трябва да изцелите. Няма никаква друга причина да бъдете тук.
Не се предавайте! Не се предавайте! Най-голямото приключение едва сега започва.
Добре. Избирам да бъда вдъхновен от примера и мъдростта на високоеволюиралите общества, а не обезкуражен от тях.
Добре. Това е мъдър избор като се има предвид накъде искате да вървите като човешки род. Много неща можете да си припомните, когато имате тези наблюдения.
ВЕС живеят в единение и с дълбоко усещане за взаимната връзка помежду си. Поведението им се поражда от техните Ръководни Мисли - онова, което вие бихте нареди основни, насочващи принципи на обществото. Вашето поведение също се поражда от вашите Ръководни Мисли - тоест, от основните ръководни принципи на вашето общество.
Какви са основните ръководни принципи на обществото на ВЕС?
Първият ръководен принцип е: Ние всички Сме Едно цяло.
Всяко решение, всеки избор, всичко, което бихте могли да начете „морал" и „етика" се основава на този принцип.
Вторият ръководен принцип е: Всичко е взаимосвързано.
При този принцип никой член на рода не би могъл, нито би се опитал да лиши друг от нещо, само защото „той го е намерил пръв" или „защото е негова собственост", или е нещо, което „не достига". Взаимната зависимост на всичко във видосистемата се признава и защитава. От-носителните потребности на всеки жив организъм вътре в системата винаги се поддържат в равновесие - защото винаги се имат предвид.
Този втори ръководен принцип означава ли, че не съществува такова нещо като лична собственост?
Не така, както го разбираш. ВЕС притежават „лична собственост" в смисъл, че носят лична отговорност за всяко добро нещо, което им е поверено. Най-близката дума във вашия език за описване отношението на едно високоеволюирало общество към така наречените „ценни притежания" е стопанисване. Високоеволюиралото същество е стопанин, а не собственик.
Думата „притежавам" и понятието, свързано с нея, не са част от културата на ВЕС. Те нямат „притежание" в смисъл на „лична принадлежност". ВЕС не притежават, ВЕС обладават. С други думи, те прегръщат, обичат, грижат се за нещата, но не ги притежават. Човеците притежават. На ваш език така може да се опише разликата.
Много рано в човешката история хората са чувствали правото да притежават лично всичко, до което се докоснат - включително жени, деца, земя, та чак до богатствата на земята. „Парите" или тяхното умножаване са били също лично притежавани. До голяма степен тези убеждения се утвърждават и до днес в човешкото общество.
Хората са били обсебени от тази идея за „притежание". ВЕС, които наблюдават всичко това от разстояние, са го нарекли „мания за притежание".
Сега, когато сте еволюирали, вие разбирате все повече и повече, че реално, истински не можете да притежавате нищо - най-малко пък своите съпруги и деца. Мнозина измежду вас все още поддържат представата, че можете да притежавате земята и всичко, което е под нея и около нея. (Да, дори говорите, за така наречените „права над въздушното пространство"!)
Високоеволюиралите същества във вселената, напротив, разбират дълбоко, че физическата планета под краката им е нещо, което не може да се притежава от нито един измежду тях - макар че един отделен представител на ВЕС може да получи, според механизмите на своето общество парче земя, за което да се погрижи. Ако той или тя е добър стопанин на земята, може да се предаде стопанисването й на неговите наследници, а после на техните. Но ако в някакъв момент той или наследниците му се окажат лоши стопани на земята, земята се отнема от техните грижи.
О! Ако това беше ръководен принцип и тук, на половината от индустриалците в света щеше да им се отнеме правото на собственост!
При което екосистемата на света щеше рязко да се подобри за едно денонощие.
Както виждаш, в една високоеволюирала култура на така наречените „корпорации" никога нямаше да се позволи да преизтощават земята, за да извличат от това печалби, защото качеството на живота на самите хора, които притежават или работят за Корпорацията, би било необратимо понижено. Каква печалба е това?
Вредата може и да не се почувства дълги години, докато печалбите се реализират тук и сега. Това се нарича краткотрайна печалба/дълготрайна загуба. Кой се интересува от дълготрайната загуба, ако няма да го има, за да я преживее?
Високоеволюиралите същества се интересуват. Но те живеят много по-дълго.
Колко по-дълго?
Многократно по-дълго. В някои общества на ВЕС съществата живеят вечно, или поне толкова дълго, колкото са избрали да останат в телесна форма. Така че в обществата на ВЕС отделните индивиди обикновено преживяват и дългосрочните последици от своите действия.
Как успяват да живеят толкова дълго?
Те, разбира се, са вечно живи, както и вие, но Аз зная какво имаш предвид - „да живеят в тяло".
Да. Как успяват да останат в телата си толкова дълго? Как става възможно това?
Първо, те не замърсяват въздуха, водата и земята. Например не влагат химикали в почвите, които после се приемат от растенията и животните и преминават в тялото на човека, когато той консумира тези растения и животни.
Всъщност едно високоеволюирало същество никога не би се хранило с животни, а още по-малко пък би замърсявало с химикали земята и растенията, от които се хранят животните. При което пък химикалите преминават в самото животно, което пък той после да консумира. ВЕС съвсем основателно би оценило подобна практика като самоубийствена.
Така че ВЕС не замърсяват своята околно среда, своята атмосфера и своите тела, както това правят хората. Вашите тела са прекрасни творения, устроени така, че да „траят" безкрайно по-дълго, отколкото вие им позволявате.
ВЕС също проявяват различно психологическо поведение, което също така удължава живота.
Например?
ВЕС никога не се тревожи, дори не би разбрало човешката концепция за „тревога" или „стрес". Нито пък ВЕС мрази, нито изпитва гняв, ревност или паника. Следователно ВЕС не предизвикват такива биологични реакции в собственото си тяло, които го разяждат и унищожават. ВЕС биха нарекли това „да изядеш сам себе си". А високоеволюиралите същества не биха изяли себе си също, както не биха изяли никое друго телесно създание.
Как ВЕС успяват да постигнат това? Как успяват така да овладеят своите емоции?
Първо ВЕС разбират, че всичко е съвършено, че има един процес, който се разгръща във вселената и че всичко, което се иска от тях, е да не му пречат. По тази начин ВЕС никога не се тревожат, защото разбират процеса.
А отговорът на втория ти въпрос: да, хората притежават тази способност за контрол над своите емоции, макар че не вярват, че я имат, а други просто предпочитат да не я упражняват. Малцината, които полагат усилие, живеят доста по-дълго - при положение че химикалите и отровите не ги убият и също така при положение, че доброволно не отровят себе си по други начини.
Почакай за минутка. Нима ние доброволно отравяме себе си?
Някои от вас, да.
Как?
Както казах, ядете отрови. Някои от вас пият отрови, някои от вас дори пушат отрови.
Едно високоеволюирало същество намира подобно поведение за непонятно. То не може да си представи защо съзнателно да вкарвате в телата си вещества, които знаете, че не са полезни за вас.
Добре, ние намираме, че да ядем, пием и пушим някои неща е приятно.
Едно високоеволюирало същество намира, че самият живот в тяло е нещо приятно и не може да си представи, че би могъл да върши неща, които ще прекратят или скъсят живота му или ще го направят болезнен.
Някои от нас не вярват, че като ядат големи количества месо, че като пият и пушат, това може да съкрати или прекрати живота ни или да го направи болезнен.
Това означава, че уменията ви да наблюдавате са много нищожни. Те трябва да се изострят. Едно ВЕС би ви предложило просто да се огледате наоколо. Да, но... Какво друго би ни разказал за живота на високоеволюиралите същества във вселената?
За тях е непознат срамът.
Непознат срамът ли?
Не съществува такова нещо като вина. Ами ако някой се окаже лош „стопанин" на земята?
Просто земята му се отнема.
Не означава ли това, че по някакъв начин се осъжда и се намира вина у него?
Не. Това означава само, че наблюденията погазват, че е неспособен да се справи.
Във високоеволюиралите култури от съществата никога не се изисква да вършат нещо, което погазват, че са неспособни да вършат.
Но ако въпреки това те искат да го вършат?
Няма да „искат".
А защо не?
Когато проявят неспособност, това ще игнорира желанието им. То е естествена последица от разбирането, че неспособността им да вършат нещо може да нанесе вреда на друг. Това те никога не биха сторили, защото вредата на Другия, е вреда на Себе си и те знаят това.
А това означава, че „чувството за самосъхранение" ръководи опита им! Също както на Земята!
Определено. Единственото, което е различно, е тяхното определение за „Себе си". Хората определят себе си по много ограничен начин. Вие говорите за своя Аз, своето семейство, своята общност, а ВЕС определя Себе си по различен начин. Той говори за Азът, семейството, общността.
Сякаш всички са едно цяло.
Всички са едно цяло. Това е смисълът.
Разбирам.
И така, в една високоеволюирала култура дадено същество никога например ние би настоявало да отглежда потомство, ако постоянно е погазвало неспособността си за това. Ето защо във високоеволюиралите култури децата не отглеждат деца. Потомството се дава на възрастните, за да бъде отглеждано. Това не означава, че новото потомство бива откъснато от тези, които са му дали живот, че се отнема от ръцете им и се дава на непознати да го отглеждат. Няма нищо подобно.
В тези култури възрастните живеят в интимна близост с младите. Те не са отхвърлени да живеят сами и пренебрегнати и оставени да изживеят последните си дни в самота. Те са зачитани и уважавани. Живеят близко и са като част от една изпълнена с любов, грижовна и жива общност.
Когато се появят децата, възрастните са готови да по-магат. Те са сърцевината на общността и семейството и отглеждат потомството така органично и правилно, както вашето общество очаква да го правят родителите.
Разликата е тази, макар децата винаги да знаят кои са техните „родители" - по-точното определение на техния език би било „създатели" - тяхното поколение не усвоява основите на живота от същества, които все още имат какво да научат за основите на живота сами.
В обществото на ВЕС възрастните организират и ръководят процеса на научаване, както и се занимават с домакинството, прехраната, грижата за децата. Младото поколение се отглежда в среда на мъдрост и любов, на го-лямо търпение и разбиране.
Младежите, които са им дали живот, са обикновено заети с предизвикателствата и преживяват радостите си на собствения си млад живот. Те могат да прекарват много време със своите деца, ако решат. Могат дори да живеят в домовете на възрастните, с децата си, да бъдат близо до тях в „домашна" обстановка и да бъдат чувствани от децата си като част от тази обстановка.
Това е много обединен, интегриран начин на живот, но възрастните са тези, които възпитават децата и поемат отговорността за това и е чест за възрастните да поемат отговорността за бъдещето на целия род. И в обществата на ВЕС такава отговорност не може да се възложи на плещите на младите.
Засегнах тази тема и по-рано, когато говорихме за това как вие възпитавате вашето поколение на вашата планета и по какъв начин може да се промени това.
Да. Благодаря, че обясни това по-подробно. Но връщам се към темата, никога ли едно ВЕС не изпитва вина или срам, независимо какво върши?
Не. Защото вината и срамът са неща, които се налагат върху едно същество отвън. Може те после да се превърнат във вътрешно чувство, безспорно, но първоначално се налагат отвън. Винаги. Никое божествено създание (а всички са божествени създания) не смята това, което прави за „срамно" или „греховно", докато някой извън него не го определи по този начин.
Във вашата култура едно бебе срамува ли се от своите „отходни навици"? Разбира се, че не. Не, докато не му се внуши да се срамува. Чувства ли се детето виновно за това, че си доставя удоволствие със своите гениталии? Разбира се, че не, докато не му се внуши да се чувства виновно.
Степента, в която е еволюирала една култура се проявява в степента, в която едно същество или действие се определя като „срамно" или „греховно".
Нима не съществуват действия, които могат да бъдат определени като срамни? Никога ли един човек не е виновен, независимо какво върши?
Както вече ти казах, не съществува нещо такова като „добро" и „зло".
Някои хора все още не разбират това.
За да се разбере казаното тук, този диалог трябва да се прочете в неговата цялост.
Извличането на което и да било твърдение извън неговия контекст може да го направи непонятно. Първа и втора книга съдържат подробни обяснения за мъдростта, която се споменава по-горе. Сега ти Ме запита за високоеволюиралите култури във вселената. Те вече са разбрали тази мъдрост.
Добре. По какво друго се отличават тези култури от нашата?
Отличават се по много други неща. Те не познават конкуренцията.
Осъзнали са, че когато губи един, губят всички. Затова не създават спортове и игри, които учат децата (и се упражняват и от зрелите хора) на необичайната мисъл, че има нещо забавно в това един да „печели", а друг да „губи".
Освен това, както вече казах, те споделят всичко. Когато някой е в нужда и през ум не би им минало да задържат за себе си или да трупат нещо, което е в недостатъчно количество и може да не им стигне. Напротив тъкмо по тази причина биха го поделили с другите.
Във вашето общество цените винаги се вдигат, когато един продукт е рядък. Ако изобщо го поделите с другите. По този начин ви се гарантира, че ако поделите нещо, което притежавате, поне това ще ви обогати.
Високоеволюиралите общества също се обогатяват, когато си поделят нещата, които са рядкост. Единствената разлика между тях и хората е, че В ЕС определят понятието „да се обогатиш" по друг начин. Едно високоеволюирало същество се чувства „обогатено" като споделя всичко свободно, без да се „нуждае от печалба". Всъщност самото това чувство е печалбата му.
Няколко са ръководните принципи на вашата култура, които пораждат поведението би. Както казах и по-рано, един от най-основните е: Оцеляват най-приспособимите.
Това би могло да се определи като вашият втори ръководен принцип. Той е в основата на всичко, създадено от вашето общество. Неговата икономика. Неговата политика. Неговата религия. Неговото образование. Неговите социални структури.
Ала за едно високоеволюирало общество самият този принцип е оксиморон. Той е вътрешно противоречив. Тъй като първият ръководен принцип на високоеволюиралите същества е: Ние Всички Сме Едно цяло. Но „Цялото" не може да се приспособи, докато „Всички" не се „приспособят". Оцеляването на „най-приспособимия" следователно е невъзможно - или единствено възможно (оттук и противоречието) тъй като „най-приспособимият" не е „приспособим", докато всички не бъдат приспособими.
Следваш ли мисълта ми?
Да. Ние наричаме това комунизъм.
На вашата планета вие сте отхвърлили непосредствено всяка система, която не позволява едно същество да постига напредък за сметка на друго.
Ако една система на управление или икономическа система предполага опит за равноправно разпределение на „Всички" от благата, създадени от „Всички", при положение, че ресурсите принадлежат на „Всички", вие твърдите, че такава система на управление нарушава естествения порядък на нещата. Ала във високоеволюиралите култури естественият порядък на нещата е равноправното разпределение на благата.
Ами ако даден човек или група от хора не са заслужили такова разпределение? Ако те с нищо не са допринесли за общото благо? Ако те дори са сторили зло?
Общото благо е самият живот. Щом сте живи, вие допринасяте за общото благо. Много е трудно за един дух да бъде във физическа форма. Да се съгласи да приеме такава - форма е в известен смисъл голямо жертвоприношение - и все пак то е необходимо и дори носи радост, щом трябва Целостта да познае Себе Си от опит и да Възпроизведе Себе Си отново в поредната грандиозна версия на най-върховната визия, която е имала за Истинската си Същност.
Много е важно да разбираме защо сме дошли тук.
Ние ли?
Душите, които формират колективното съзнание.
Ти ме обърка.
Както вече обясних, има само Една Душа, Едно Същество, Една Същност. Някои от вас го наричат „Бог". Тази Единствена Същност „индивидуализира" Себе Си като Всичко във Вселената - с други думи всичко, Което Е. Това включва всички разумни същества или както сте избрали да ги наричате, души.
И така, „Бог" е всяка душа, която „е"?
Всяка душа, която е сега, която е била и някога ще бъде.
И така, „Бог" е колективното начало?
Избрах тази дума, защото тя най-много се приближава до онова, което описвам.
Не е едно-единствено същество, пред което да изпитваме страхопочитание, а колективно?
Не се налага да бъда едното или другото. Опитай се да излезеш от своята представа и да погледнеш нещата в по-широка перспектива.
Значи Бог е и двете? Едно-единствено Същество, пред което благоговеем, както и колективното начало, което е колектив от индивидуализирани части?
Добре! Много добре!
А защо това колективно е дошло на Земята?
За да се прояви физически. Да познае себе си от собствен опит. Да бъде Бог, както вече обясних подробно в първа книга.
Значи ти си ни сътворил, за да бъдем като Теб?
Всъщност ние сме се сътворили. Точно заради това сте сътворени.
Значи, хората са били сътворени от едно колективно начало?
Във вашата Библия е казано: „Нека да сътворим човека по Наш образ и подобие", преди тези думи да са били променени от превода.
Животът е процес, чрез който Бог сътворява Себе Си и след това преживява сътвореното. Този процес на сътворение е непрестанен и вечен. Той става през цялото „време". Относителността и физическият свят са средства, чрез които Бог работи. Чистата енергия (онова, което вие наричате дух) е това, Което Бог Е. Тази същност е Светият Дух.
Чрез процес, в който енергията се превръща в материя, духът се въплъщава във физическия свят. Това става като енергията буквално забави своето движение - промени своята осцилация или онова, което вие наричате вибрация.
Онова, Което Е Всичко осъществява това на части. Тоест частите от цялото извършват този процес. Тези индивидуализации на Духа са душите, както вие сте избрали да ги наричате.
В действителност съществува само Една Душа, която Се преобразува в различни форми. Това би могло да се нарече Реформиране. Вие всички сте Богове в процес на Формиране, (информация на Бога!) Това е вашият принос и той е достатъчен сам по себе си. Просто казано, вие вече сте направили достатъчно. Аз не искам и не се нуждая от нищо повече. Вие сте допринесли за общото благо. Направили сте възможно общото - Единният Общ Елемент - да преживее благото. Дори и вие сте писали, че Бог е създал небето и земята и животните, които вървят по земята, и птиците във въздуха, и рибите в морето, и всичко това е много добро.
„Доброто" не съществува и не може да съществува в опита без неговата противоположност. Следователно, вие сте създали също и злото, което е обратното движение, противоположната посока на доброто. То е противоположността на живота. И така, вие сте създали смъртта, както я наричате.
Ала смъртта не съществува във върховната реалност, а представлява измислица, инвенция, въображаема опитност, чрез която животът за вас придобива по-голяма ценност. И така, „злото" е живот в обратен ред! Така мъдри сте вие във вашия език. Вплитате в него тайна мъдрост, която дори не знаете, че се съдържа там. (evil - зло, live - живея - едната дума се образува от другата в обратен ред - б. пр.)
Сега когато разбирате цялата космология, висшата истина Ви става понятна. В такъв случай никога не бихте изисквали от друго същество да ви даде нещо в замяна на това, че споделяте ресурсите и необходимостите на физическия живот.
Колкото и красиво да звучи това, все пак съществуват хора, които биха го нарекли комунизъм.
Щом така искат, така да бъде. Но ето какво ще ви кажа: Докато вашето общество не познае какво означава обща съпричастност, вие никога няма да преживеете Святото Причастие, нито да познаете Кой Съм Аз.
Високоеволюиралите култури във вселената разбират дълбоко всичко, което обясних тук. В тези култури не е възможно да споделяш онова, което имаш, нито е възможно да увеличаваш цената на нещо толкова повече, колкото по-рядко и необходимо става то. Само изключително примитивните общества вършат това. Само изключително примитивни същества биха използвали недостига на нещо потребно за всички като възможност да се облагодетелстват. Системата на ВЕС не се основава на „търсенето и предлагането".
Това е част от система, която според хората допринася за качеството на живота и на общото благо. Ала от гледна точка на ВЕС вашата система нарушава общото благо, защото не позволява на това, което е благо, да бъде преживявано общо.
Друга отличителна и очарователна черта на високоеволюиралите култури е, че при тях не съществува нито дума, нито звук, нито дори начин да се предаде смисъла на понятия като „твое" и „мое". В техния език не съществува дума за индивидуално притежание и ако трябва да се изрази на земен език, това понятие би могло за се изрази само по описателен начин. Прилагайки тази конвенция, понятието „моята кола" става „колата, с която съм сега". „Моят партньор" или „моите деца" става „партньорът или децата, с които съм сега".
Понятието „с които съм сега" или „в присъствието на" е най-близкото понятие, с което може да се опише това, което вие наричате „собственост" или „притежание".
Това, „в чието присъствие си" става твоя Дар. Това са истинските подаръци на живота.
И така, на езика на високоеволюиралите култури не може да се говори с понятия като „моят живот", а това може да се предаде описателно - „животът, в чието присъствие съм сега".
Това е близко до вашия израз „в присъствието на Бога".
Когато си в присъствието на Бога (в чието присъствие сте винаги, когато сте в присъствието един на друг) вие не бихте си и помислили да не дадете на Бога, онова, което е Божие. В смисъл, която и да е част от онова, Което Е. Вие бихте споделили най-естествено и по равно онова, което е Божие с всяка част на това, което е Бог. Това е духовното разбиране, върху което се крепи цялата социална, политическа, икономическа и религиозна структура на всички еволюирали култури. Това е космологията на живота. И неспособността би да видите тази космология, да я разберете и да живеете съобразно с нея, създава цялата дисхармония на вашия опит на Земята.
Какво представляват физически съществата от други планети?
Кои от тях? Съществуват много различни същества. Почти колкото са жизнените видове на вашата планета. Всъщност много повече.
Има ли такива, които да приличат на нас?
Разбира се, някои са точно като вас със съвсем незначителни вариации.
Какъв е техния начин на живот? С какво се хранят? Как се обличат? По какъв начин общуват помежду си? Искам да узная всичко за извънземните. Хайде, разкажи ми!
Разбирам твоето любопитство, но тези книги не са предназначени да задоволяват любопитството. Смисълът на нашия разговор е да предаде едно послание на света.
Само няколко въпроса. И те не са чисто любопитство. Имаме какво да научим от тях или по-точно какво да си спомним.
Това наистина е по-точно казано. Защото вие нямате какво да научавате, а само да си спомните Истинската си Същност.
Ти прекрасно изясни това в първа книга. Онези създания на другите планети помнят ли Истинската си Същност?
Както би могло да се очаква, всички създания във вселената са на различни степени на еволюция. Но в така наречените тук високоеволюирали култури съществата помнят.
Какъв е техният начин на живот? Работа? Пътувания? Общуване?
Пътуването, такова каквото вашата култура го познава, не съществува във високоеволюиралите общества. Технологията е напреднала далеч повече, за да се налага да се използват течни горива, за да се привеждат в движение двигатели, вградени в огромни машини, които да придвижват съществата.
В допълнение на онова, което дават новите физически технологии, напреднали са също така и разбиранията за съзнанието и за самото естество на физическата вселена.
В резултат от съчетанието от тези два типа еволю-ционни постижения, за високоеволюиралите същества е станало възможно да дезинтегрират и интегрират свои-те тела, което им позволява да „бъдат", където изберат и когато изберат.
Включително и на светлинни години разстояние из вселената ли?
Да. В повечето случаи е така. Такива пътувания на дълги разстояния през галактиките се осъществяват, както камък се плъзга по водна повърхност. Не се правят опити да се премине през Матрицата, която е вселената, а по-скоро да се осъществи „приплъзване" по нея. Това е най-добрата образност, която може да се открие във вашия език, за да се обясни физически това придвижване.
Що се отнася до онова, което във вашето общество се нарича „работа", такова понятие не съществува в повечето еволюирали култури. Осъществяват се задачи, предприемат се активности, основани изцяло на онова, което едно същество обича да върши и което разглежда като най-висша проява на своя Аз.
Това е върховно, ако може да се осъществи, но какво става с физическия труд?
Понятието физически труд не съществува. Онова, което вие бихте нарекли физически труд във вашето общество, често е най-почитаното в света на високоеволюиралите същества. ВЕС, които извършват ежедневните задачи, които „трябва" да бъдат извършвани, за да съществува и функционира обществото, са най-високо Въз-наградените и ценени „работници" в служба на всички. Поставям тук думата работници в кавички, защото за ВЕС това съвсем не е „работа", а най-висша форма на себеосъществяване.
Представите и преживяванията, които са си изградили хората във връзва със себеизявата, която вие сте нарекли работа - чисто и просто не са част от културата на високоеволюиралите същества.
„Черна работа", „извънредна работа", „допълнителна работа" и други подобни, създадени от самите вас преживявания, не са изборът на високоеволюирали същества, които наред с другото не се опитват да „изпреварят другите", „да се издигнат на върха" или да „успеят".
Самото понятие за успех, така както вие го определяте, е чуждо на ВЕС. Тъкмо защото никаква възможност за „провал" не съществува.
Как в такъв случай ВЕС изобщо могат да добият представа за това какво е постижение, какво е да осъществиш себе си?
Не като си изграждат сложна ценностна система, свързана с понятия като „конкуренция", „победа" и „загуба", Както е в повечето човешки общества и дейности дори (и особено) във вашите училища - а по-скоро чрез дълбоко разбиране на това, което е истинска ценност за едно общество и реалната й оценка.
Постижението се определя от това, което „създава ценност", а не от онова, което „носи слава и състояние", независимо дали това са ценности или не.
Значи ВЕС всъщност имат система от ценности?
О, да, разбира се, но глоба е система от ценности съвсем различна от човешката. ВЕС ценят онова, което е от полза за всички.
Но така е и при нас!
Да, но вие определяте „ползата" толкова различно. Вие виждате много по-голяма полза в хвърлянето на малка бяла сфера към човек с бухалка или свалянето на дрехите пред голям сребрист екран, отколкото в това да се ръководи вашето поколение в припомнянето на най-големите истини в живота или да се подхранва духовното съществуване на обществото. И така, вие почитате футболистите и филмовите звезди и им плащате повече, отколкото на учителите и на свещениците. В това отношение правите всичко обратно от гледна точка на това, което твърдите, че искате да постигнете като общество.
Вие не сте разбили достатъчно добре способностите си за наблюдение. ВЕС винаги виждат „кое е така" и вършат онова, което е функционално. Хората често не постъпват така.
ВЕС не оказват почит на онези, които учат и проповядват поради това, че то е морално издържано, те ги почитат, защото то е „полезно" от гледна точка на избора на целите на собственото им общество.
И все пак, там, където има ценностна структура, задължително има „имащи" и „нямащи". И така, в обществата на ВЕС учителите са тези, които са богати и известни, а футболните играчи са бедни.
В обществата на ВЕС не съществуват „нямащи". Никой не живее на дъното на деградацията, на което вие сте допуснали да паднат много хора. И никой не умира от глад, както 400 деца на час и 30 000 души на ден на вашата планета. А и няма такова нещо като живот на „тихо отчаяние", какъвто съществува в човешките действащи култури.
Не. В обществата на ВЕС няма тазова нещо като хора, живеещи в мизерия и бедност.
Но как са предотвратили това, по какъв начин?
Прилагайки два основни принципа... Ние Всички Сме Едно.
Това е достатъчно.
ВЕС чувстват, че имат всичко в живота си в достатъчна степен и притежават съзнанието, което създава това усещане. Благодарение на съзнанието на ВЕС за взаимосвързаност на всички неща, нищо от естествените ресурси на родната им планета не се пропилява и унищожава. Това дава изобилие за всички - и оттам „съществува достатъчно" за всеки един.
Съзнанието на хората за недостатъчност - за това, че „няма достатъчно" - е основната причина за цялата тревога, напрежение, ревност, гняв, конфликти и в крайна сметка за всички убийства на вашата планета.
Това наред с упоритата вяра по-скоро в разделението, отколкото в единството на всички неща създава деветдесет процента от нещастията във вашия живот, от вашата тъжна история и неуспеха на предходните ви усилия да направите живота на всички по-добър.
Ако измените тези два елемента на своето съзнание, всичко ще се промени.
Но как? Искам да направя това, но не зная как? Дай ми някакво средство, а не само изтървани фрази.
Добре, това е справедливо, ще ти дам едно средство.
„Действай така сякаш".
Действай така, сякаш всички сте Едно. Започни още от утре. Гледай на всеки като „един свой Аз", който в момента преживява трудности, гледай на всеки като на „свой Аз", който се нуждае от справедлив шанс. Гледай на всеки като на „свой Аз", който просто има различен опит.
Опитай се! Просто утре излез и се опитай! Гледай на всеки през нови очи.
А след това започни да действаш така, сякаш „имаш достатъчно пари", „достатъчно любов", „достатъчно време". Ако имаше достатъчно пари, достатъчно любов, достатъчно време, какво щеше да направиш по различен начин? Щеше ли да споделяш по-открито, свободно и справедливо?
Интересно, ние вършим точно това с нашите природни ресурси и биваме критикувани от еколозите за него: имам предвид, че действаме така, сякаш че „има достатъчно".
Онова, което е наистина интересно, е, че по отношение на нещата, които смятате от полза за себе си, вие действате така, сякаш те са в ограничено количество и много внимателно следите да ги притежавате, често да се презапасявате с тях. В същото време се държите доста разпуснато по отношение на вашата околна среда, ресурси и екология. Може единствено да се приеме, че не смятате околната си среда, природните си ресурси и своята екология за нещо, което ви е полезно.
Или действаме така, сякаш има достатъчно.
Но вие не го правите. Ако постъпвахте така, щяхте да разпределяте тези ресурси по-справедливо. В момента една пета от народите на света използват четири пети от световните ресурси, а и няма признаци за промяна на това разпределение.
Има достатъчно ресурси за всички, ако престанете безсмислено да ги пилеете само за едно привилегировано общество. Ако всички хора използват разумно ресурсите, вие ще използвате по-малко, отколкото използвате сега.
Използвайте ресурсите, но не злоупотребявайте с тях. Това е всичко, което искат да ви кажат еколозите.
Е, отново изпаднах в депресия. Ти постоянно ме депресираш.
Много си интересен, знаеш ли? Караш по един самотен път, загубваш се, забравил си как да стигнеш накъдето си се запътил. Някой идва да ти покаже посоката. И, еврика! Ти си въодушевен, нали? Не, ти си депресиран.
Озадачаващо!
Депресиран съм, защото, както виждам, ние съвсем не се движим в тази посока. Виждам, че нямаме и желание да я следваме. Виждам как се блъсваме в стената и това наистина ме депресира.
Не използваш достатъчно способностите си да наблюдаваш. Аз виждам стотици хиляди хора, на които тези думи им вдъхват смелост. Виждам милиони, които разбират простите истини тук. И виждам една нова сила за промяна, която става все по-интензивна на вашата планета. Цели мисловни системи се разбиват. Изоставят се определени управленчески методи. Преоценява се икономическата политика. Преразглеждат се духовните истини.
Вашата раса се пробужда.
Бележките и наблюденията на тези страници не бива да бъдат източник на обезсърчаване. Разбирайки тяхната истина, вие можете да си вдъхнете голям кураж, ако изпол-звате тази истина като гориво, което да задвижи машината на промяната.
Ти си агент на промяната, ти си един от онези, които могат да въздействат върху начина, по който хората създават и преживяват своя живот.
Как? Как мога да съдействам?
Бъди това съдействие. Бъди промяната. Въплъщавай съзнанието на „Ние всички Сме Едно" и „Има Достатъчно". Промени себе си, промени света.
Ти си дал на своя Аз тази книга и целия материал на „Разговори с Бога", за да си спомниш отново какво означава да живеете като високоеволюирали създания.
Ние сме били такива в миналото, нали? Ти спомена по-рано, че сме живели така преди?
Да. В онова, което наричате дребни времена и дребни цивилизации. Повечето от нещата, които описвам тук, са преживени от вашата раса по-рано.
А сега още повече се потиснах! Имаш предвид, че ние сме постигнали всичко това и после сме го изгубили? Какъв е смисълът на цялото това „въртене в кръг", което извършваме?
Еволюция! Еволюцията не е права линия.
Сега вие имате шанса да пресьтворите най-добрите опитности на вашите дребни цивилизации, като избегнете най-лошите. Сега можете да не позволите на вашето лично его и на напредналата технология да унищожи вашето общество. Имате възможността да действате по различен начин. Ти - ти - можеш да спомогнеш за този различен начин.
Това би могло да бъде вълнуващо за теб, ако си позволиш да го преживееш така.
Добре, разбирам. А когато си позволя да мисля за това, наистина съм развълнуван! И наистина ще помогна нещата да бъдат различни! Кажи ми повече! Искам да си спомня колкото се може повече за това какво е било в нашите напреднали дребни цивилизации и какво е днес при всички високоеволюирали общества. Как живеят те?
Живеят на групи или онова, което вие бихте нарекли общности или комуни, но в повечето случаи са се отказали от своите версии на онова, което вие наричате „градове" или нации.
Защо?
Защото „градовете" стават твърде големи и престават да служат на целите на това събиране на едно място. Пораждат тълпа от индивиди вместо задружна общност.
Същото е и на нашата планета! Съществува много по-голямо чувство за общност в нашите малки градчета и села, дори и в широките и открити селскостопански райони, отколкото в повечето големи градове.
Да, има само една разлива в това отношение между вашия свят и другите планети, които обсъждаме сега.
Каква е тя?
Обитателите на тези други планети са разбрали това. Те са забелязали по-отблизо неговото действие.
Ние от своя страна продължаваме да създаваме все по-големи и по-големи градове, въпреки че наблюдаваме, че те унищожават самия наш начин на живот.
Да.
Дори се гордеем с класациите по големина! И един метрополис се нарежда между дванайсето и десето място в списъка на най-големите градове и всеки смята, че това е повод за тържество! Търговските камари всъщност рекламират това.
Признай за примитивно общество е, че то разглежда регресията като прогрес.
Казвал си това и преди. Отново започваш да ме депресираш!
Все повече и повече хора измежду вас не правят това. Все повече и повече си създават малки „съзнателни общества".
Смяташ ли, че можем да изоставим нашите мегаградове и да се върнем към по-малките градове и села?
Нямам предпочитания, нито към едното, нито към другото. Просто изразявам наблюдение, както винаги.
И така, какво е Твоето наблюдение? Защо продължаваме да мигрираме към все по-големите и по-големи градове, въпреки че разбираме, че не е по-добре за нас?
Защото мнозина измежду вас не виждат, че не е добре за вас. Вие вярвате, че като се групирате в големи градове, решавате проблемите си, докато по този начин само си ги създавате.
Вярно е, че в големите градове съществуват услуги, има работа и развлечения, които не съществуват и не могат да съществуват в по-малките градове и села, но грешката ви е, че смятате тези неща за ценност, когато фактически те са пагубни.
Аха! Значи всъщност имаш отношение към това! Издаде се! Каза, че сме „направили грешка".
Ако си се отправил към Сан Хосе... Започваме отново...
Ти самият настояваш да наричаш наблюденията „осъждане" и изразяването на факти „предпочитания". А Аз зная, че вие се стремите към по-голяма точност в общуването си и във възприятията си и затова ще ви обръщам внимание винаги.
Ако сте се отправили към Сан Хосе, а през цялото време твърдите, че искате да отидете в Сиатъл, какво лошо има, че един наблюдател, когото сте запитали за посоката ви каже, че „сте сбъркали пътя"? Нима наблюдателят изразява някакво предпочитание?
Предполагам, че не. Предполагаш ли? Е, добре, не изразява предпочитание.
А какво тогава прави?
Просто казва „това, което е", имайки пред вид къде искаме да отидем според нашите собствени думи.
Отлично. Разбрал си.
Но Ти и преди си подчертавал това. Многократно. Защо тогава непрестанно се връщаме към представата си за Теб, сякаш проявяваш предпочитание и осъждане?
Защото такъв е Богът, който се поддържа от вашата митология и ти си склонен да Ме поставяш в тази кате-гория при всеки удобен случай. Освен това, ако наистина проявявах предпочитания, това щеше да направи нещата за вас значително по-лесни. Тогава нямаше да би се налага сами да разбирате и да стигате до свои собствени избоди. Просто щяхте да правите това, което Аз казвам.
Разбира се, вие нямате начин да знаете, тъй като не вярвате, че съм казвал, каквото и да било в продължение на хиляди години, тъй че нямате никакъв друг избор да вярвате на онези, които твърдят, че проповядват какво съм казвал по времето, когато действително съм общувал с вас. Но дори и това е проблем, защото има толкова много различни учители и учения, колкото са космите на главата ви. И така, отново се озовавате в изходната си позиция и ви се налага да стигате до свои собствени заключения.
Съществува ли някакъв начин да се излезе от този лабиринт и от целия цикъл на страдание на човешката раса? Дали някога ще се „измъкнем"?
Съществува начин за излизане от това положение и за измъкване. Просто трябва да подобрите своите умения да наблюдавате. Трябва по-добре да виждате какво е във ваш интерес. Това се нарича „еволюция". Всъщност вие нямате начин „да не се измъкнете", не можете да се провалите. Това е по-скоро въпрос на време, отколкото въпрос на това дали ще се осъществи.
Но дали вече на тази планета не сме изпуснали времето?
О, това е ваш параметър. Ако желаете да се „измъкнете" на тази планета, тоест, докато тази конкретна планета все още ви поддържа, тогава в този контекст по-добре е да побързате.
А как можем да побързаме? Помогни ни.
Аз ви помагам. За какво е според теб този диалог?
Добре, но дай ми още малко помощ. Само преди малко каза, че във високоеволюиралите култури на други планети съществата са се отказали от концепцията за „нации". Защо са направили това?
Концепция, която вие наричате „национализъм" действа противно на техния първи ръководен принцип: НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО.
От друга страна, национализмът поддържа нашия втори ръководен принцип: От всички оцеляват най-приспособимите.
Точно така.
Вие се разделяте на нации за оцеляване и сигурност, но постигате точно обратното.
Високоеволюиралите същества отказват да се групират в нации. Те вярват в една-единствена нация. Би могло да се каже, че „са създали една-единствена нация под ръководството на Бога".
Много умно. Но имат ли те „свобода и справедливост за всички"?
А вие имате ли?
Предавам се.
Всички раси и видове еволюират, а еволюцията - смисълът на това да наблюдаваш какво ти служи и да адаптираш съответно поведението си - е насочена към една посока и се отдалечава към друга. Тя все по-неотклонно се приближава към единение и се отдалечава от разделението.
Това не е учудващо, тъй като единението е върховната истина, „еволюция" е само друга дума за „движение към истината".
Прави ми впечатление, че „наблюдение на това, което ви служи" и „адаптация на вашето поведение" звучи подозрително, подобно на „оцеляването на най-приспособимите" - един от нашите ръководни принципи!
Така ли?
Сега е времето да направим наблюдението, че „оцеляването на най-приспособимите" (тоест, еволюцията на вида) не е постигната, а всъщност целият вид е бил обречен и в действителност се е самоунищожил, наричайки „процес" един “принцип”.
О, сега вече нищо не разбирам!
Процесът се нарича „еволюция". Принципът, който ръководи този процес е онова, което насочва курса на вашата еволюция. Вие сте прави - еволюцията е „оцеляване на най-приспособимите". Това е процесът, но не обърквайте „процес" с „принцип".
Ако „еволюция" и „оцеляването на най-приспособимите" са синоними и ако вие издигате „оцеляването на най-приспособимите" като ръководен принцип, тогава вие твърдите, че „ръководен принцип на еволюцията е еволюцията".
Но това е твърдение на една раса, която не знае, че може да контролира курса на собствената си еволюция. Това е твърдение на вид, който смята себе си за сведен до статуса на наблюдател на собствената си еволюция, тъй като повечето хора смятат „еволюцията" за процес, който просто от само себе си се развива, а не за процес, който те самите направляват в зависимост от определени принципи.
И така, човешкият вид заявява: „Ние еволюираме според принципа, ами... на еволюцията." Но те така и не казват какъв Е този принцип, защото са объркали процеса и принципа.
От друга страна, за вид, който ясно съзнава еволюцията като процес, но процес, над който видът има контрол, не смесват процес и принцип, а съзнателно избират принципа, който е необходим, за да се ръководи и направлява процеса на еволюция.
Това се нарича съзнателна еволюция и вашият вид едва сега пристъпва към нея.
Това е невероятно прозрение. Ето защо спомена за книгата на Барбара Маркс Хубърт. Както казах, тя всъщност е нарекла книгата си „Съзнателна еволюция".
Разбира се. Аз й казах да я нарече така.
О, аз обичам тази книга! И така... ще ми се да се върнем на нашия разговор за извънземните. Как тези високоеволюирали същества се организират, щом нямат нации? Имат ли те управление?
Те не използват еволюцията като свой първи ръководен принцип на еволюцията, но по-скоро са създали принцип, основан на чистото наблюдение. Те просто са забелязали, че всички са Едно и са изградили политически, социални, икономически и духовни механизми, които поддържат, а не подкопават този първи принцип.
Как „изглежда" всичко това? Например, по отноше-ние на управлението?
Когато си сам, как управляваш себе си?
Може ли да повториш?
Ако беше сам, как щеше да управляваш собственото си поведение? Кой управлява твоето поведение? Кой, извън тебе самия?
Никой. Ако съм съвсем сам - някъде на самотен остров, например - никой „извън мен самия" не би ръководил, нито контролирал собственото ми поведение. Щях да се храня, обличам и всичко останало точно така, както на мене ми се ще. Може би въобще нямаше да се обличам. Щях да се храня винаги, когато съм гладен и така, както ми харесва и е здравословно за мен. Щях да върша онова, което ми се прави и онова, което ми се струва, че трябва да направя, за да оцелея.
Е, както винаги, цялата мъдрост е в теб. Казах ти вече - няма какво да учиш, трябва само да си припомниш.
Така ли е в развитите цивилизации? Може би те се движат голи, събират горски плодове и дълбаят канута - също като варварите!
Кои според теб са по-щастливи и по-близо до Бога? Вече говорихме по този въпрос.
Да, говорихме. Признак за примитивна култура е простотата да се смята за варварство, а усложняването - за напредък.
Интересното е, че онези, които са високоеволюирали, мислят точно обратното.
Въпреки това развитието на всяка култура и самият процес на еволюция е по посока на все по-висши и висши степени на сложност.
В известен смисъл това е така. Но тук се проявява най-голямата Божествена дихотомия:
Най-сложното е най-простото.
Колкото „по-сложна" е една система, толкова по-прост е нейният дизайн. Всъщност притежава съвършено изящество в своята Простота.
Мъдрецът разбира това. Ето защо едно високоеволюирало същество живее в съвършена простота. Затова и всички високоеволюирали системи са толкова съвършено прости. Високоразвитите системи за управление, високоразвитите системи за образование, високоразвитите системи на икономика и религия - всички са съвършено, изящно прости.
Високоеволюиралите системи на управление, например, предполагат да не се упражнява никакъв контрол, освен самоконтрола.
Сякаш имат само един участник. Сякаш се отнасят само до един.
Който е всичко съществуващо.
И това се разбира във високоеволюиралите култури.
Точно така. Вече започвам да си изграждам цялостна представа.
Хубаво, защото не ни остава много време.
Нима трябва да си вървиш?
Тази книга започва да става прекалено дълга.