1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11 

    О, чудесно, сега ще засегнеш темата за високоеволюиралите същества във вселената. Отдавна очаквам този момент.
    Да, струва ми се, че е време да разгледаме този въпрос.
    Но преди това просто е наложително да се върна на проблема за абортите. Нали няма да започнеш да твърдиш, че щом нищо не може да се случи на човешката душа противно на нейната воля, това ни дава правото да убиваме? Нали не оправдаваш абортите и не ни даваш „вратичка" за измъкване от този проблем?
    Аз нито оправдавам, нито осъждам абортите, по същия начин както нито оправдавам, нито осъждам войната. Хората от всяка страна си мислят, че оправдавам бойната, която те водят и заклеймявам войната на техния противник. Представителите на всеки народ си мислят, че „Бог е на тяхна страна". Представителите на всяка кауза приемат същото. Всеки човек има чувството или поне заявява, че има Бог на своя страна при всяко решение или избор, който прави.
    И знаеш ли защо всички създания вярват, че Бог е на тяхна страна? Защото наистина Аз съм на тяхна страна и всички същества инстинктивно го знаят. Това е друг начин да се каже: „Каквато е твоята воля за теб, такава е и Моята воля". А това е още един начин да се каже, че съм ви дал свободна воля.
    Не може да има свободна воля, ако нейните проявления се наказват. Това превръща свободната воля в най-обикновена пародия и в нейната собствена противоположност.
    И така по отношение на аборта или войната, на това да си купиш кола или да се ожениш за този или онзи човек, да водиш или да не водиш сексуален живот, по отношение на това „да изпълниш дълга си или не, Аз нямам предпочитания.
    Всички вие сте в процес на самоопределение. Всяко действие определя кои сте.
    Ако сте удовлетворени от начина, по който сте пресътворили самите себе си, ако това ви е полезно, вие ще продължите по същия начин. Но ако не сте удовлетворе-ни, ще спрете. Това се нарича еволюция. Процесът е ба-вен, защото еволюирайки, вие непрестанно променяте своите представи за това, което реално ви е полезно. Променяте своите понятия за „удоволствие".
    Спомни си какво казах по-рано. Може да се определи нивото на един човек или нивото на едно общество по това, което дадено същество или общество нарича „удоволствие". Тук бих добавил - по това, което намира за полезно.
    Ако ви е от полза да водите война и да убивате други същества, вие ще го сторите. Ако ви е от полза да превратите една бременност, вие ще го сторите. Единственото, което се променя в процеса на еволюция, са вашите представи за това какво ви е полезно. А те се основават на това, което според вас се стремите да осъществите.
    Ако се опитвате да стигнете Сиатъл, няма да ви е от полза да се насочите към Сан Хосе. Не че е „неправилно в морално отношение" да отидете, то няма да ви е от полза.
    Въпросът за това какво се опитвате да постигнете се превръща във въпрос от първостепенно значение. И то не само в живота ви изобщо, а и във всеки миг от вашия живот конкретно, защото самият живот се създава от неговите мигове.
    Всичко това го разгледахме в големи подробности в началото на нашия свят диалог, който ти нарече първа книга. Повтарям го тук, защото, изглежда, е нужно да го напомня. В противен случай нямаше да ми зададеш въпроса за аборта.
    Когато се готвите за аборт, следователно, или когато се готвите да изпушите поредната цигара или да сварите и изядете това животно, или когато се готвите да изпреварите онзи човек на уличното платно, независимо дали проблемът е сериозен или незначителен, дали изборът е по отношение на нещо голямо или малко, съществува само един въпрос, който трябва да разгледате: „Това изразява ли моята Истинска Същност? Това ли избирам да бъда в този момент?"
    Нищо не остава без последствия.
    Всяко нещо си има своята последица. Последицата е това, което сте създали от себе си.
    Вие сте в процес на самоопределение на Своята Същност във всеки един момент.
    Това е отговорът на твоя въпрос за аборта. Това е отговорът на въпроса за войната. Това е отговорът на въп-роса за тютюнопушенето и яденето на месо. Това е отговорът на всеки въпрос за вашето поведение.
    Всяко действие е действие на самоопределение. Всичко, което мислите, говорите и вършите заявява, „това съм Аз".


15.


    Искам да ви кажа, мои скъпи чеда, че въпросът Кои Сте и Кои Избирате да Бъдете е от първостепенно значение. Не само защото той определя духа на вашия опит, а защото създава естеството и на Моя опит.
    През целия ви живот са ви внушавали, че Бог ви е създал, сега Аз идвам, за да ви кажа: вие създавате Бога.
    Зная, че това е огромно пренастройване на вашите разбирания, но то се налага, ако искате да осъществите истинската работа, заради която сте дошли.
    Свята е работата, с която ние с вас сме се заели. Свещена е земята, по която стъпваме.
    Това е Пътят.
    Всеки момент Бог Се самоизразява във вас, като вас и чрез вас. Вие сте в процес на непрестанен избор на това как Бог да бъде пресътворен сега и Той никога не би ви отнел този избор, нито ще ви накаже, ако изборът ви е „неп-равилен". Но в този избор вие не сте и никога няма да бъдете оставени без напътствия. Във вас е вградена вътрешна система за ръководство, която ви посочва винаги пътя към дома. Това е гласът, който винаги ви напомня най-върховния избор и който ви изправя през най-мащабната ви визия. Нужно е само да послушате гласа и да не се отказвате от тази визия.
    През цялата ви история Аз съм ви изпращал учители. Всеки ден, по всяко време моите вестители ви носят светлия полъх на огромна радост.
    Писани са свещени писания и светци са живели, за да можете да познаете вечната истина: „Вие и Аз сме Едно цяло".
    Сега отново ви изпращам писания - едно от тях държите в ръцете си. И отново ви изпращам вестители, които се стремят да ви предадат Божието слово.
    Ще се вслушате ли в думите им? Ще чуете ли вестителите? Ще станете ли едни от тях? Това е големият въпрос, това е големият призив, това е великият избор. Светът очаква да го изявите. А вие го изявявате с начина, по който изживявате своя живот.
    Човешкият род няма шанс да се повдигне от своите най-низши мисли, докато вие не се издигнете на нивото на своите най-възвишени идеи.
    Тези идеи, изразени чрез вас и като вас създават трегера, разчистват мястото, служат като образец за следващото ниво на човешкия опит.
    Вие сте пътят и животът. Светът ще ви последва. В това отношение изборът не ви принадлежи. Това е единственото, в което нямате свободен избор. Просто Така Е. Вашият свят ще последва собствената ви представа за самите себе си. Следвал я е винаги и винаги ще я следва. Първо идва вашата мисъл за самите себе си, а после следва външният свят на физическото проявление.
    Каквото мислите, това и създавате. Каквото създавате, в това се превръщате. В каквото се превръщате, това изразявате, каквото изразявате, това преживявате. Каквото преживявате, това сте. Каквото преживявате, това мислите.
    И така кръгът се затваря.
    Святата работа, за която сте призовани, едва сега започва. Едва сега вие започвате да разбирате какво вършите.
    Вие самите сте причина да го узнаете. Вие самите сте причина да се интересувате от това. И вие наистина се интересувате повече от всякога преди коя е Вашата Истинска Същност, защото сега най-сетне можете да видите цялата картина.
    Аз съм това, което сте вие.
    Вие сте определението на Бога.
    Изпратил съм ви една благословена частица от Себе Си във физическа форма, за да позная Себе Си от опит, да преживея всичко, което теоретично зная, че Съм. Животът съществува като средство Бог да превърне теорията в преживяване. Животът съществува заради това и вие да направите същото. Защото вие сте Бог, осъществяващ това.
    Аз избирам да пресътворявам Себе Си отново във всеки отделен момент. Избирам да преживея най-мащабната версия на най-върховната визия, която съм имал за Своята Същност. Аз съм ви сътворил, за да Ме пресътворявате. Това е Нашата свещена работа. Това е Нашата най-върховна радост. Това е самата Наша причина да бъдем.


16.


    Тези думи ме изпълват с благоговение. Благодаря Ти, че си тук с мен по този начин. Благодаря Ти, че си тук с всички нас.
    За Мен е удоволствие. Благодаря и на вас, че сте тук с Мен.
    Имам още няколко въпроса. Някои от тях са свързани с тези високоеволюирали същества, след което ще мога да приключа този диалог.
    Възлюблени мой, ти никога няма да приключиш този диалог, нито това е необходимо. Твоят разговор с Бога ще продължава винаги. И сега когато ти активно се включи в него, този разговор ще доведе до приятелство. Всички хубави разговори евентуално водят до приятелство и съвсем скоро твоят разговор с Бога, ще породи Приятелство с Бога.
    Аз чувствам това. Чувствам, че ние всъщност сме станали приятели.
    При всички взаимоотношения, ако това приятелство се подклажда, подхранва и развива, то ще породи накрая чувство за съпричастие. Ти ще почувстваш и преживееш Съпричастие с Бога.
    Това ще бъде Свето Причастие, защото тогава ние ще говорим като Един.
    Значи този диалог ще продължи?
    Да, винаги. И няма да се налага да се сбогуваме в края на тази книга?
    Никога няма да трябва да се сбогуваме. Ще трябва само да се здрависваме.
    Ти си прекрасен, знаеш ли? Ти си просто прекрасен.
    И ти също, сине Мой. Ти също си прекрасен. Каквито са всичките ми деца, навсякъде.
    Твоите деца са навсякъде? Разбира се.
    Искам да кажа дали са навсякъде в буквалния смисъл? Съществува ли живот на други планети? Навсякъде във вселената ли са твоите деца?
    Отново, „разбира се". А тези цивилизации по-напреднали ли са от нас?
    Някои от тях, да.
    В какво отношение?
    Във всяко отношение. Технологически. Политически. Социално. Духовно. Физически. Психологически.
    Например вашата настоятелна склонност да правите съпоставка, постоянната ви потребност да характеризирате нещо като „по-добро" или „по-лошо", „по-висше" или „по-низше", „добро" или „лошо", демонстрира в какъв дълбок дуализъм сте изпаднали, в какъв дълбок сепаратизъм сте се потопили.
    При по-напредналите цивилизации не се ли наблюдават подобни особености? И какво имаш предвид под дуализъм?
    Нивото на напредналост на едно общество неизбежно се отразява в степента на неговото дуалистично мислене. Еволюцията на обществото се проявява в движение по посока на единство, а не на сепаратизъм. Защо е така? Защо единството е такъв критерий?
    Защото единството е истината. Сепаратизмът е илюзията. Докато едно общество разглежда себе си като разединено, като сбор от обособени единици, то живее в илюзията.
    Целият живот на вашата планета се гради на сепаратизма, основава се на дуализма.
    Във вашите представи вие съществувате като обособени семейства или родове, които се групират в обособени селища или области, които се групират в обособени нации или страни, изграждайки един разделен свят или планета.
    Представяте си, че вашият свят е единственият обитаем свят във вселената. Представяте си, че вашата нация е най-издигнатата нация на земята. Представяте си, че вашата област е най-добрата област сред нацията и че вашето семейство е най-прекрасното в областта. . И най-сетне си въобразявате, че сте по-добри от останалите във вашето семейство.
    О, вие твърдите, че не мислите нищо подобно, но постъпвате така, сякаш го мислите.
    Истинските ви мисли се отразяват ежедневно във вашите обществени решения, политически изводи, религиозно самоопределение, икономически избор и индивидуален избор на всичко, от приятелите до системата от убеждения и до самото отношение към Бога, тоест към Мен.
    Чувствате се толкова откъснати от Мен, че дори си мислите, че не Съм готов да разговарям с вас. По този начин се налага да отричате правдоподобието на собствения си опит. Вашият опит ви говори, че вие и Аз сме Едно цяло, но вие отказвате да повярвате в това. Така се оказвате разделени не само един от друг, но и откъснати от собствената си истина.
    Но как е възможно човек да бъде откъснат от собствената си истина?
    Като я пренебрегва, като виждайки я, я отрича, или като я променя, изкривява, изопачава, така че да съответс-тва на предварителните му представи, които си е изградил дотук.
    Да вземем въпроса, с който започнахме. Ти ме запита дали съществува живот на други планети. Аз отговорих, разбира се. Казах, разбира се, защото доказателствата са толкова очевидни. Толкова очевидни, че съм удивен, че дори поставяш такъв въпрос.
    Именно така човек може да бъде „откъснат от собствената си истина": като вижда истината в очите, и то толкова непосредствено, че да не може да не я забележи, а след това отрича, каквото е видял.
    Отричането е механизмът в този случай. А отричането на нещо не е толкова коварно, както самоотричането.
    Ти си прекарал целия си живот в това да отричаш Истинската си Същност.
    Достатъчно тъжно би било, ако в своето отричане се бяхте ограничили до не толкова лични неща, каквито са например: изчезването на озоновия слой, изсичането на вековни гори, ужасното отношение към вашите подрастващи. Но не ви стига това, че отричате всичко, което виждате наоколо си, вие не намирате покой, докато не отречете и всичко, което виждате вътре в себе си.
    Виждате добродетел и съчувствие в себе си, но ги отричате, виждате мъдрост в себе си, но я отричате, виждате своите безкрайни възможности, но се отказвате от тях. Виждате и преживявате Бога в душите си, но го отричате.
    Отричате, че Аз съм с вас и че Аз това сте вие - и по този начин Ми отричате мястото, което очевидно и по право Ми се полага.
    Аз не съм Те отричал и не Те отричам. Признаваш ли, че Ти си Бог?
    Ами, не бих се изразил по този начин...
    Ето, това е. А Аз ти казвам: „Преди петли да пропеят три пъти ще се отречеш от Мен".
    Със самите си мисли, ти ще се отречеш от Мен.
    Със самите си думи, ти ще се отречеш от Мен.
    Със самите си действия, ще се отречеш от Мен.
    А дълбоко в сърцето си знаеш, че Аз съм с теб и в теб, че Ние сме Едно цяло. И все пак се отричаш от Мен.
    О, някои от вас нямат проблеми да твърдят, че Аз съществувам, ала вън от вас. Някъде там, далеч. И колкото по-далеч си представяте, че съм, толкова по-далеч отстъпвате от собствената си истина.
    Но защо? Защо? Защо не вярваме на това, което сами виждаме?
    Защото така сте обзети от илюзията, толкова дълбоко сте потънали в нея, че не можете да видите нищо отвъд нея. Всъщност вие не трябва да виждате отвъд нея, за да продължи илюзията. Това именно е Божествената дихотомия.
    Вие трябва да се отричате от Мен, за да продължите да търсите да се превърнете в Мен. А това е, към което се стремите. Защото вие не можете да се превърнете в нещо, което вече сте, затова отричането има значение. То е полезно средство, докато не стане излишно.
    Мъдрецът знае, че отричането е за онези, които избират илюзията да продължи. Приемането е за онези, които избират илюзията вече да свърши.
    Приемането, заявяването и демонстрацията. Това са трите стъпки към Бога:
    Приемането на Истинската ви Същност.
    Заявяването й, така че целият свят да чуе.
    И демонстрирането й по всякакъв възможен начин.
    Изявяването на своето Аз е винаги последвано от неговото проявление. Вие ще проявите своето Аз в качеството му на Бог - по същия начин, както сега проявявате това, което смятате, че е Вашето Аз. Вашият живот е проявление на онова, което смятате за своя същност.
    Ала в процеса на това проявяване ще се появи и най-голямото предизвикателство. Защото в момента, в който спрете да отричате Самите Себе Си, другите ще ви отрекат.
    В момента, в който заявите, че сте Едно с Бога, другите ще заявят, че сте се сдружил със сатаната.
    В момента, в който дадете израз на най-върховната истина, другите ще заявят, че изразявате най-низше богохулство.
    И както става с всички мъдреци, които спокойно проявяват своята мъдрост, пред вас ще се прекланят и в същото време ще ви ругаят. Едновременно ще ви въздигат на пиедестал и ще ви хулят. Ще ви оказват почести и ще би разпънат, защото докато за вас цикълът ще е свършил, онези, които продължават да живеят в илюзията, няма да знаят по какъв начин да ви възприемат.
    Ами това ще се случи ли с мен? Не разбирам. Объркан съм. Мислех, че сам каза, и то нееднократно, че илюзията трябва да продължава, че „играта" трябва да се играе все още и още, за да има изобщо „игра"?
    Да, Казвал съм това. И е така. Играта продължава. Това, че един или двама са завършили цикъла на илюзията, не означава, че играта е свършила за вас и за другите играчи.
    Играта няма да свърши, докато всичко-във-всичко стане Едно отново, но дори тогава играта не свършва, защото в момента на Божественото възсъединяване всичко с всичко, блаженството ще бъде така великолепно, че Аз-Ние-Вие буквално ще се пръснем от щастие, ще се взривим от радост - и цикълът ще започне отново.
    Той няма никога да свърши, дете Мое. Играта няма никога да свърши. Защото тази игра е самият живот, а животът е Нашата Същност.
    А какво става с този индивидуален елемент, или „част от Всичко", както го наричаш Ти, който се издига до мъдрост и постига Всезнание?
    Мъдрецът знае, че само неговият дял в цикъла е завършен, той знае, че преживяването на илюзията е свършило само за него.
    Сега мъдрецът се смее, защото мъдрецът вижда мъдрия план. Мъдрецът вижда, че дори когато сам е приключил цикъла, играта продължава; опитът продължава. Тогава мъдрецът разбира, че неговата роля е да участва в опита. Ролята на мъдреца е да води останалите хора към мъдростта. И така, той продължава играта, но по нов начин, с нови средства, защото вижда илюзията, което му позволява да излезе извън нея. И така мъдрецът от време навреме излиза извън илюзията, тогава, когато това отговаря на неговите цели и му доставя удоволствие. Така той/тя заявява и проявява своята мъдрост и бива наречен/наречена Бог/Богиня от останалите.
    Когато всички от вашата раса постигнат мъдростта, тогава расата ви като цяло (защото вашата раса наистина е едно цяло), ще преодолее пространството и времето (защото след като сте разбрали законите на физиката, ще можете да ги овладеете). Тогава ще поискате да бъдете в помощ на другите раси и цивилизации, за да постигнат и те мъдростта.
    Така както представителите на други раси и цивилизации помагат на нас, така ли?
    Точно така. Абсолютно вярно.
    И само когато всички раси в цялата вселена постигнат мъдрост...
    ... или както Аз се изразих, само когато всичко Мое познае Единството...
    ... тази част на цикъла ще свърши.
    Ти се изрази много мъдро, защото самият процес никога няма да свърши.
    Тъй като завършекът на тази част от цикъла е самият процес!
    Браво! Великолепно! Ти разбра.
    И тъй, да. Съществува живот на други планети и в го-лямата си част е по-напреднал от вашия.
    По какъв начин? Ти така и не ми отговори на този въпрос.
    О, да, отговорих. Казах, по всякакъв начин. Технологически. Политически. Социално. Духовно. Физически. Психологически.
    Да, но дай ми някакви примери. Тези твърдения са толкова широки, че за мене са лишени от смисъл. Знаеш ли, харесва ми твоята искреност. Не са много хората, които ще погледнат Бог в очите и ще заявят, че това, което Той Казва, е лишено от смисъл.
    И така, какво смяташ да направиш по този въпрос?
    Точно. Ти имаш съвсем точно отношение, защото, разбира се, си прав. Можеш да отправяш към Мен предизвикателства. Да се опълчваш срещу Мене, да Ми задаваш въпроси, колкото си искаш и Аз няма да направя нищо зло заради това.
    Мога да направя нещо благословено, каквото правя в момента с този диалог. Не е ли той едно благословено събитие?
    Да, така е. И е помогнал на мнозина. Милиони хора са били дълбоко разтърсени от него и продължават да бъдат.
    Зная това. Всичко е част от „духовния план", плана, чрез който да постигнете мъдрост.
    Ти си знаел от самото начало, че тази трилогия ще има огромен успех, нали?
    Разбира се. Кой смяташ, че е причината за този успех? Кой си представяш, че е помогнал на всички хора, които четат книгите, да намерят своя път към тях?
    Ето какво ще ти кажа: познавам всеки човек, който ще се обърне към този материал и зная причината, поради която всеки човек е достигнал до него.
    И те също я знаят. Въпросът сега е дали отново ще се отрежат от Мен?
    Нима това има значение за Теб?
    Ни най-малко. Всички Мои деца един ден ще се завърнат обратно към Мен. Въпросът е не дали ще се завърнат, а кога. Това може да има значение за тях. И така онези, които имат уши да слушат, нека чуят.
    "И така, говорехме за живота на другите планети и Ти беше на път да ми дадеш някои примери за това, че той е много по-напреднал от живота на Земята.
    Технологически повечето от другите цивилизации са по-напреднали от вас. Има и такива, които са по-изостанали, но те не са много, повечето са по-напреднали.
    По какъв начин? Дай ми някакъв пример.
    Добре. Например времето. Както е известно, вие не можете да контролирате метеорологичните условия (дори не можете достатъчно точно да предсказвате какво ще бъде времето). По този начин сте подложени на произвола на времето. Повечето светове не са в такова положение. Съществата от повечето планети могат да контролират местната температура например.
    Наистина ли? Аз мислех, че местната температура зависи от разстоянието до нейното слънце, от атмосферата и т. н.
    Това установява нейните параметри, но в рамките на тези параметри може да се извърши много. Но как? По какъв начин?
    Като се влияе върху средата. Като се създадат или не се създават определени условия в атмосферата. Не е въпросът само в какво положение сте спрямо едно слънце, а какво сте поставили между себе си и слънцето.
    Вие сте поставили най-опасните неща във вашата атмосфера и сте извлекли едни от най-важните. Въпреки това настоятелно го отричате. Повечето от вас не са склонни да го признаят.
    Дори когато най-възвишените умове между вас доказват несъмнено вредата, която нанасяте, вие отказвате да я признаете. Обявявате тези светли умове за безумни и настоявате, че знаете по-добре от тях.
    Или твърдите, че тези мъдри хора преследват лични це-ли или имат свои собствени интереси във всичко това. Истината обаче е, че вие преследвате свои собствени цели. Искате да се наложите. Защитавате специални интереси.
    А главният ви интерес сте вие самите. Всяко доказателство, колкото и да е то научно, колкото и видимо и убедително да е, ще бъде отхвърлено, ако нарушава вашия личен интерес.
    Това е доста сурово твърдение и аз не съм сигурен, че е вярно.
    Така ли? Да не би да искаш да кажеш, че Бог е лъжец?
    Ами не бих го формулирал точно така...
    Знаеш ли колко дълго бе нужно на народите да постигнат съгласие и да спрат да отравят атмосферата с хлоровъглероди?
    Да, НО...
    Да, но нищо. Защо предполагаш, че е било необходимо толкова бреме? Няма значение. Аз ще ти кажа. Защото да спрат отравянето би коствало на много големи компании твърде много пари. Трябвало им е толкова дълго бреме, защото много отделни хора биха се лишили от своите удобства.
    Нужно им е било толкова дълго бреме, защото години наред мнозина хора и народи са предпочитали да отричат и всъщност им се е налагало да отричат фактите, за да защитават своите интереси и позиции, за да си останат нещата такива, каквито са.
    Едва сега, когато степента на раковите заболявания на кожата се повиши обезпокоително, едва когато температурата започна да се повишава и ледниците и снеговете да се топят, водата в океаните се затопли, докато реките и езерата започнаха да преливат, едва тогава по-вечето от вас обърнаха внимание.
    Едва когато собственият ви, личен, интерес го изискваше, вие видяхте истината, която от години наред най-светлите ви умове бяха изтъквали.
    Какво лошо има в личния интерес? Доколкото си спомням Ти самият каза, че личният интерес е това, от което трябва да се започне?
    Наистина това казах, да. Но в другите културни общества, на други планети „личният интерес" се определя от много по-широка гледна точка, отколкото това става във вашия свят. За просветлените същества е съвсем ясно, че това, което причинява зло на един, причинява зло на мнозина и че това, от което малцина имат полза, трябва да носи полза на мнозина или в крайна сметка не е полезно на никого.
    На вашата планета е тъкмо обратното. Онова, което причинява злина на един, се пренебрегва от повечето хора, онова, което носи облаги на малцина, бива отказвано на повечето.
    Това е така, защото изхождате от много тясно определение на личния интерес и то рядко обхваща нещо по-вече от вашата собствена личност, най-близките ви - и при това, ако те успеят да предизвикат вашето съчувствие.
    Да, наистина в първа книга казах във всички отношения да правите онова, което е в интерес на Аза, но казах съ-що, че когато разберете онова, което е във ваш най-висш интерес, ще видите, че той е също така в най-висш интерес и на другия, защото ти и другият сте Едно цяло.
    Ти и всички други сте Едно цяло - и това е ниво на познание, което още не сте постигнали.
    Ти ме питаш за напредналите технологии и ето какво ще ти кажа: вие не можете да използвате напреднали технологии по начин, който да ви бъде от полза, без да сте напреднали в своето мислене.
    Напреднала технология, без напреднало мислене поражда не напредък, а смърт.
    Вие вече сте преживели това на вашата планета и сте на път почти да го преживеете отново.
    Какво имаш предвид? За какво по-точно говориш?
    Казвам, че в миналото на вашата планета вие сте достигали онези висоти и всъщност сте надминали висотите, към които бавно се изкачвате сега. Имали сте на Земята цивилизация и по-напреднала от тази, която понастоящем съществува. Но тя се е самоунищожила.
    И не само, че се е самоунищожила, тя почти е унищожила всичко заедно със себе си.
    И това е станало, защото не е знаела как да използва технологиите, които е развила. Нейната технологична еволюция е била далеч по-напреднала от духовната й еволюция, тъй че в края на краищата, технологията й се е превърнала в Бог. Хората започнали да се прекланят пред технологията и пред всичко, което можели да създадат чрез нея и което тя им носела. По този начин са получавали всичко, което разюзданата им технология е могла да им даде - което било разюздана разруха.
    Те в най-буквалния смисъл довели своя свят до унищожение.
    И всичко това се е случило на Земята?
    Да.
    Да ни би да говориш за изчезналата Атлантида?
    Някои от вас я наричат така.
    Ами Лемурия? Земята Му?
    Това е също част от вашата митология.
    Значи наистина е вярно. Стигали сме до този момент и преди!
    О, отивали сте отвъд него. Стигали сте доста по-нататък.
    И сме се самоунищожили?
    А защо се учудваш? Вие правите същото и сега.
    Зная, че е така. Зная, че го правим. Ще ми кажеш ли по какъв начин да спрем?
    Има много други книги, посветени на този проблем, но повечето хора ги пренебрегват.
    Кажи ми едно заглавие, обещавам, че няма да го пренебрегнем.
    Прочетете „Последните часове на дребното слънце".
    Написана от Том Хартмън. Да! Обичам тази книга!
    Много хубаво. Този вестител е вдъхновен от нас. Обърни вниманието на света върху тази книга.
    Ще го направя. Непременно ще го направя.
    В нея е казано всичко, което аз бих казал тук в отговор на последния ти въпрос. Няма нужда да пренаписвам тази книга чрез теб.
    Тя съдържа обобщение на много от начините, по които земният ви дом е увреден и по които може да се спре това унищожение.
    Досега това, което прави човешката раса на планетата, не изглежда много умно. Фактически през целия този диалог Ти описваш нашия човешки род като примитивен. Още от първия път, когато отбеляза този факт, все се питам как би изглеждала една непримитивна култура. Нали каза, че съществуват много такива общества и култури във вселената?
    Да.
    Колко са те?
    Твърде много.
    Десетки или стотици? Хиляди.
    Хиляди ли? Нима съществуват хиляди напреднали цивилизации?
    Да. А съществуват и други култури, които са по-примитивни от вашата.
    Какъв е критерият за едно общество да се определи като примитивно или напреднало?
    Степента, в която прилага своите най-възвишени разбирания. А вашите настоящи убеждения са различни. Вие вярвате, че едно общество би трябвало да бъде определено като примитивно или напреднало въз основа на това колко възвишени са неговите разбирания. Но каква е ползата от възвишените разбирания, ако вие не ги прилагате?
    Отговорът е, че от тях няма никаква полза. Всъщност те са опасни.
    Белег на примитивното общество е, че нарича регресията прогрес. Вашето общество се е придвижило назад, а не напред. До голяма степен светът ви е проявявал по-вече милост и съпричастие преди седемдесет години, в сравнение с днес.
    За някои хора ще бъде трудно да приемат това. А Ти твърдиш, че си Бог, който не съди, но някои хора ще се почувстват много голяма степен осъждани и обвинявани в целия този диалог.
    Вече засегнахме тази тема. Ако искаш да отидеш в Сиатъл, а всъщност караш към Сан Хосе, дали човекът, когото питаш за посоката, ще прояви осъждане, ако ти каже, че си се отправил в посока, която няма да те отведе там,
    Където искаш да отидеш?
    Да ни определяш като „примитивни" не е просто да ни посочиш посока. Думата „примитивен" е пейоративна.
    Наистина ли? А пък твърдите, че се възхищавате на „примитивното" изкуство. Определена музика също се харесва заради нейните качества на „примитивност" - да не говорим за определени жени.
    В този случай използваш играта на думи просто за да объркаш нещата.
    Съвсем не е така. Просто ти показвам, че думата „примитивен", не е задължително пейоративна. Твоето осъждане я прави такава. Терминът „примитивен" е просто описание. С нея се обозначава чисто и просто истината: нещо, което е на ранен етап от своето развитие. Тя не казва нищо повече от това. Не определя дали то е „добро" или „лошо". Вие добавяте всичките тези смисли.
    Аз тук не съм ви определил като „лоши", просто описах вашата култура като примитивна. Това може да ви прозвучи като обвинение само ако имате осъждащо отношение към това да бъдеш примитивен.
    Аз не проявявам такова осъждане. Разбери едно: твърдението не е осъждане, то е просто наблюдение за това, Което Е.
    Искам да знаете, че Аз ви обичам. Не ви осъждам. Гледам ви и виждам само красота и възхитителни черти, също като в примитивното изкуство.
    Точно така. Слушам вашата музика и изпитвам единствено вълнение.
    Както при примитивната музика.
    Сега започваш да разбираш. Чувствам енергията на вашата раса, както вие бихте усетили енергията на мъж или жена с „примитивна чувственост". И също като вас Аз се възбуждам.
    Такава е истината за Мен и вас. Вие не ме отблъсквате, не ме безпокоите, дори не ме разочаровате.
    Вие ме възбуждате!
    Възбуден съм за нови възможности, за нови преживявания, които предстоят. Чрез вас Аз се пробуждам за нови приключения и се вълнувам при преминаването на нови нива на великолепие.
    Вие съвсем не Ме разочаровате. Вие Ме вълнувате. Развълнуван съм от това колко сте чудесни. Мислите си, че сте на върха на човешкото развитие, но Аз ви казвам, че това е само началото. Вие едва сега започвате да преживявате цялото великолепие!
    Вашите най-върховни идеи са все още неизразени, вашата най-върховна визия е неизживяна.
    Но почакайте! Погледнете! Забележете! Дните, в които ще разцъфнете, са напред. Стъбълцето ви е станало силно и венчелистчетата ще се отворят. А ето какво ще ви кажа: Красотата и ароматът на вашето цъфтене ще изпълни земята и вие ще имате своето място в Градината на Боговете.


17.


    Ето това искам да чуя. Тук съм, за да преживея това! Вдъхновение, а не унижение.
    Никога не си унижаван, освен когато се считаш за такъв. Никога не си осъждан, нито „обвиняван" от Бога.
    Мнозина не „възприемат" тази идея - Бог, който твърди, че няма „добро" и „зло" и който заявява, че ние никога няма да бъдем осъдени.
    Е, добре, заемете някаква по-определена позиция. Първо казвате, че ви осъждам, а сега се тревожите пък, че не ви осъждам.
    Зная, зная много е объркващо, ние всички сме... сложно устроени. Не искаме да ни осъждаш, но всъщност го искаме. Не искаме да ни наказваш, но се чувстваме объркани без твоите наказания. И когато твърдиш, както в предишните две книги: „Аз никога няма да ви наказвам", не можем да повярваме на това - и някои от нас почти обезумяват от подобна идея. Защото, ако Ти няма да ни наказваш и осъждаш, какво ще ни държи в правия път? И ако не съществува „справедливост" на небето, кой ще премахне цялата несправедливост на земята?
    Защо разчитате на небето да изправи онова, което наричате несправедливост? Не падат ли дъждовете от небето?
    Да.
    Ето какво ще ви кажа: Дъждът пада, както върху справедливите, така и върху несправедливите.
    Как да разбираме думите: „Отмъщението е мое, казва Бог"?
    Никога не съм казвал такова нещо. Един от вас го е измислил и останалите са му повярвали.
    „Справедливостта" не се явява впоследствие на някакво деяние, а посредством него самото. Справедливостта е постъпка, а не наказание за дадено деяние.
    Проблемът на нашето общество очевидно е, че търсим „справедливост", след като е възникнала „несправедливост", а не се стремим „да действаме справедливо" преди всичко.
    Точно в целта. Ти улучи точно в целта. Справедливостта не е действие, а реакция на действието.
    Не очаквайте, следователно, от Мен да „уредя" всичко накрая, като приложа някаква форма на „небесна справедливост" в отвъдния живот. Ето какво ще ви кажа: не съществува отвъден живот, а само живот. Не съществува смърт. И начинът, по който изживявате и творите своя живот като отделни индивиди и като общество е демонстрация на онова, което смятате за справедливо.
    И в това отношение Ти смяташ, че човешката раса не е особено еволюирала, нали?
    Ако цялата еволюция се разположи на едно футболно поле, къде ще се намираме ние?
    На дванайсетата линия.
    Шегуваш се.
    Не.
    Нима сме на дванайсетата линия на еволюцията?
    Хей, та вие се придвижихте от шестата до дванайсетата линия само през последния век.
    Имаме ли някакъв шанс да достигнем гол линията?
    Разбира се, ако не се препънете и паднете отново.
    Отново ли?
    Както вече казах, не за първи път вашата цивилизация е на ръба. Искам да го повторя, защото е от жизненоважно значение да го чуете. В миналото вие бяхте развили на вашата планета технология, която далеч превъзхождаше способностите ви да я използвате отговорно. Сега отново се приближавате до такъв момент в човешката история.
    От жизненоважно значение е да разберете това.
    Вашата настояща технология заплашва да изпревари способността ви да я използвате мъдро. Обществото ви е на ръба да се превърне в продукт на вашата технология, вместо технологията ви да бъде продукт на вашето общество.
    Когато едно общество се превърне в продукт на собствената си технология, то се самоунищожава. Защо е така? Ще ни обясниш ли?
    Да. Решаващ е проблемът за равновесието между технология и космология - космологията на целия живот.
    Какво имаш предвид като казваш „космологията на целия живот"?
    Казано просто, това е начинът, по който стават нещата. Системата. Процесът.
    „Има метод в тази Лудост", както знаеш
    Надявах се да има.
    Иронията е в това, че когато осъзнаете този метод и започнете да разбирате все повече и повече начина на действие на вселената, вие се излагате на по-големия риск да я разрушите. По този начин невежеството може да бъде благослов.
    Самата вселена е технология. Тя е най-великата технология. Тя действа съвършено. От само себе си. Но когато вие се явите и започнете да се намесвате в принципите и законите на вселената, вие се излагате на риска да разрушите тези закони. А това само по себе си е смъртно наказание. Четирийсетметров наказателен удар.
    Сериозна заплаха за родния отбор.
    Да. Значи отборът ще бъде разбит.
    Приближавате се до такъв резултат. Единствено вие може да определите дали отборът ви ще бъде разбит. Ще го определите със собствените си действия. Например в момента познанията ви за атомната енергия са достатъчни, за да се взривите и пренесете в бъдещото царство.
    Но ние няма да направим това. Достатъчно умни сме. Ще се спрем.
    Наистина ли? Ако продължавате да умножавате оръжията си за масово унищожение така, както го правите сега, много скоро те ще попаднат в ръцете на някой, който ще държи света като заложник на тях или ще го унищожи.
    Давате кибрит на деца с надеждата, че те няма да запалят всичко наоколо или че самите вие ще се научите да използвате кибрита.
    Решението на всичко тава е очевидно. Вземете кибрита от децата, после изхвърлете и собствения си кибрит.
    Прекалено много е да очакваш от едно примитивно общество да се разоръжи. Така че не може и дума да става за ядреното разоръжаване, което е нашето единствено трайно решение. Та ние не можем да стигнем до споразумение дори за това да спрем ядрените опити. Ние сме раса, която е изключително неспособна да контролира самата себе си.
    Освен това, ако не се самоунищожите с вашето ядрено безумие, ще унищожите своя свят с екологичното си самоубийство. Вие разрушавате екосистемата на своята планета и продължавате да твърдите, че не го правите. И сякаш всичко това не ви е достатъчно, започвате да се намесвате в биохимията на самия живот. Занимавате се с клониране и генно инженерство и не го правите достатъчно предпазливо, за да облагодетелства човешкия род, а не да се превърне в заплаха и в най-огромната разруха на всички времена. Ако не бъдете внимателни, вие ще направите така, че ядрената и екологична заплаха да изглеждат като детска играчка в сравнение с тази.
    Развивайки медицината, така че да върши работата, която вашите собствени тела трябва да вършат, вие сте създали вируси, които са толкова устойчиви на атака, че са в състояние да унищожат целия човешки род. Тук ме караш малко да се плаша. Нима всичко е загубено? Нима играта е свършила?
    Не. Но е крайно време, крайно време е да си кажете молитвата. Защитникът да се огледа, за да отбие удара. Разбирате ли Ме? Схващате ли всичко това?
    Защитникът съм Аз и последния път, когато ви погледнах, вие носехте същия спортен екип. Още ли сте от същия отбор?
    Аз си мислех, че има само един отбор. Кой е другият отбор?
    Всяка мисъл, която пренебрегва нашето единство, всяка идея, която ни разделя, всяко действие, което заявява, че не сме единни. „Другият отбор" не е реален, но е част от вашата реалност, защото в това сте го превърнали.
    Ако не внимавате, собствената ви технология, която сте създали, за да ви служи, ще ви унищожи.
    Чувам някои хора да казват: „Но какво може да стори един човек?"
    Можете да започнете като престанете да си казвате: „Какво може да стори един човек?".
    Вече ви казах, има стотици книги по този въпрос. Престанете да ги пренебрегвате. Прочетете ги. Действайте в съответствие с тях. Дайте и на другите да узнаят за тях. Започнете революция. Превърнете я в една еволюционна революция.
    Но не става ли това вече твърде дълго време?
    И да, и не. Процесът на еволюция е вечен. Но в момента процесът е свърнал по нов път. Тук има ново направление. Сега вие съзнавате, че еволюирате.
    И не само, че еволюирате, но съзнавате и начина, по който става това. Сега познавате процеса, чрез който се осъществява еволюцията - и чрез който се сътворява вашата реалност.
    По-рано ти си бил един наблюдател на това по какъв начин еволюира вашият род. Сега си съзнателен участник.
    Повече хора от всякога преди осъзнават силата на съзнанието, своята вътрешна свързаност с всичко и реалното си самоопределение като духовни същества.
    Повече хора от всякога живеят от такава позиция. Практикуват принципи, които пораждат и предизвикват специфични резултати, желани последици и преживявания.
    Това наистина е еволюционна революция, защото все по-голяма част измежду вас сътворяват съзнателно качеството на вашия Живот, непосредствената изява на вашата истинска същност и бързото проявление на това Кои Избирате да Бъдете.
    Затова този период е толкова решителен. Той е един критичен момент. За първи път в сегашната си история, (макар и не за първи път в човешкия опит) вие притежавате технология, но и разбиране за това как трябва да я използвате и за това, че тя може да унищожи целия ваш свят. Вие действително можете да изчезнете като човешки род.
    Това са тъкмо темите, по които пише в книгата си Барбара Маркс Хъбърт, наречена „Съзнателна еволюция".
    Да, точно така е.
    Това е документ с поразителен размах, с великолепни визии за това как да избегнем ужасните последици на предишните цивилизации и наистина да постигнем небето на Земята. Вероятно Ти си я вдъхновил!
    Струва ми се, че Барбара би признала, че имам пръст в това.
    Сам каза по-рано, че си вдъхновил стотици писатели, множество посланици. Има ли и други книги, които трябва да познаваме?
    Твърде много са, за да ги изброим тук. Защо не направиш свое собствено издирване, а после изготви списък на тези, които особено са ти харесали, и ги сподели с другите. Аз съм говорил чрез писатели, поети и драматурзи от началото на времето. Изложил съм своята истина в съдържанието на песни, върху художествени платна, във формите на скулптури и във всеки удар на човешкото сърце от векове насам. И ще продължа да правя това през вековете, които предстоят.
    Всеки човек стига до мъдростта по начин, който е разбираем за него, по път, който му е най-добре познат. Всеки Божи посланик извлича истината от най-обикновените мигове на живота и я споделя със същата простота.
    Ти си един такъв вестител. Продължавай. Кажи на хората да живеят заедно, в съгласие с най-висшата си истина. Да споделят заедно своята мъдрост, да преживяват заедно своята любов, защото те могат да съществуват в мир и хармония.
    Така вашето общество също може да бъде издигнато, както тези, за които говорим сега.
    Значи основната разлика между нашето общество и по-високоеволюиралите цивилизации във вселената е представата, която имаме за разделение?
    Да. Първият ръководен принцип за напреднала цивилизация е единението. Признаването на Единството и свещеността на целия живот. Така че онова, което ние откриваме при всички издигнати общества, е, че при никакви обстоятелства едно създание съзнателно не би отнело живота на друго от собствения му вид, противно на неговата воля.
    При никакви обстоятелства ли?
    При никакви. Дори ако бъде нападнато?
    Такова обстоятелство не би възникнало в едно развито общество.
    Може би не в него, но отвън?
    Ако един високоеволюирал вид бъде нападнат от друг, това е гаранция, че нападателят е по-малко еволюирал. Всъщност нападателят е едно примитивно същество, защото никое еволюирало създание не би нападнало друго.
    Разбирам.
    Единствената причина, паради която един вид, който е нападнат, ще убие друг, е, че нападнатият е забравил коя е Истинската Му Същност. Ако първото същество си е мислело, че е идентично със своето тяло - със своята физическа форма - тогава то може да убие своя нападател, защото ще се страхува от „Края на собствения си живот".
    Но ако, от друга страна, първото същество разбира добре, че не е идентично със своето тяло, то никога няма да преврати тленното съществуване на друг, защото няма да има причина за това. То просто ще остави долу своето собствено тленно тяло и ще продължи да съществува в нетелесна форма.
    Също като Обиван Кеноби ли?
    Да, точно така. Писателите на така наречената „научна фантастика", често ви показват една по-висша истина.
    Тук трябва да спрем. Струва ми се, че това, което казваш е в пряко противоречие с онова, което каза в първа книга.
    И какво бе то?
    В първа книга се казва, че когато някой те оскърбява, няма защо да позволяваш това оскърбление да продължи. Казва се, че когато действаш с любов, трябва да включваш и себе си сред тези, които обичаш и, изглежда, там бе казано, че трябва да направиш всичко, за да спреш атаката спрямо себе си. Казва се също, че дори войната е позволена като отговор на нападението. Казва се в пряк цитат: „Не може да се позволи тираните да тържествуват, а тиранията им трябва да се прекрати."
    Каза се още, че да избереш да бъдеш богоподобен, не означава да избереш да бъдеш мъченик. И определено не означава да избереш да бъдеш жертва.
    Сега Ти твърдиш, че високоеволюиралите същества никога не биха сложили край на живота на друг човек. Как могат да съществуват редом едно с друго подобни противоречиви твърдения?
    Прочети отново материала в първа книга. Внимателно. Там Моите отговори са дадени и трябва да бъдат разглеждани в контекста, който ти бе създал; в контекста на твоя въпрос.
    Прочети собствените си думи в първа книга. Та ти твърдиш, че понастоящем не действаш на нивото на мъдростта. Ти казваш, че думите и действията на някои хора те нараняват. Като се има предвид, че това е така, питаш как най-добре да реагираш на тези преживявания на оскърбление и нараняване.
    Всички Мои отговори трябва да бъдат разглеждани в този контекст. Преди всичко, Аз казах че ще дойде денят, в който думите и действията на другите няма да те засягат. Също както Обиван Кеноби ти няма да се чувстваш наранен, дори когато някой те убива.
    Това е нивото на мъдрост, което е постигнато от представителите на обществата, които разглеждам сега. Тези същества са съвсем наясно за Истинската Си Същност и за това, което не е Тяхна Истинска Същност. Много трудно е да накараш някой от тях да се почувства оскърбен или пък „наранен" и най-малко като се застраши собственото им тленно тяло. Те просто биха излезли от тялото си и ще ти го оставят на теб, ако толкова много изпитваш нужда да го нараниш.
    Следващото, което изтъкнах в отговора си към теб в първа книга, е, че ти реагираш така на думите и действията на другите, защото си забравил Истинската си Същност, но там Аз казвам, че няма нищо лошо в това. То е част от процеса на израстване. То е част от еволюцията. Тогава давам и едно много важно твърдение. По време на целия си процес на израстване „ти трябва да работиш на нивото, на което си. На своето ниво на разбиране, на своето ниво на воля и изявления, на своето ниво на припомняне."
    Всичко останало, което съм казал там, трябва да бъде възприемано в този контекст.
    Дори малко по-нататък съм казал: „Приемам за целите на настоящото разглеждане, че ти все още... търсиш да реализираш (да направиш „реална") Своята Истинска Същност".
    В контекста на едно общество от същества, които не си спомнят Истинската Си Същност, реакциите, които ви давам в първа книга трябва да бъдат точно такива. Но ти ми задаваш тези въпроси тук. Ти ме помоли да опиша високоеволюиралите общества във вселената.
    Не само по отношение на настоящата тема, но по отношение на всички други теми, които ще засегнем тук, ще бъде полезно да не гледате на тези описания на другите култури като критика спрямо собствената ви култура.
    Тук не се съдържа никакво осъждане. Няма да има осъждане, затова че постъпвате по друг начин - че реагирате различно - в сравнение със създания, които са по-еволюирали.
    И така онова, което казах тук, е, че високоеволюиралите същества във вселената никога не биха „убили" друго разумно същество в пристъп на гняв. Те преди всичко не биха изпитали гняв. На второ място, не биха сложили край на тленното съществувание на друго същество без неговото разрешение и трето - в отговор на конкретния ти въпрос - те никога не биха се почувствали „нападнати", дори и от външни за тяхното общество или вид създания, защото да се чувстваш „нападнат" означава да имаш чувството, че нещо ти се отнема - животът ти , любими-ят ти човек, свободата ти, собствеността ти, притежанията ти, нещо. Едно високоеволюирало създание никога не би преживяло това, защото високоеволюиралото създание ще ти даде онова, което мислиш, че ти е толкова необходимо, че да се готвиш да му го отнемеш насилствено, дори ако това струва тленния живот на това еволюирало създание. Защото еволюиралите същества знаят, че могат да сътворят отново всичко и съвсем естествено биха го преотстъпили на едно по-ниско развито създание, което не знае, че може да пресътвори това.
    Високоеволюиралите създания следователно не са мъченици, нито са жертви на нечий „деспотизъм".
    Но нещата отиват още по-нататъж. Едно висожоеволюирало същество е наясно, не само че може всичко да пресътвори отново, то е наясно, че това не се налага. То е наясно, че не се нуждае от нищо, за да бъде щастливо или да оцелее.
    То разбира, че не му е нужно нищо външно спрямо него и че това, което е „той" не зависи от нищо физическо.
    По-малко еволюиралите същества и раси не винаги са наясно по този въпрос.
    И накрая високоеволюиралото същество разбира, че то и неговият нападател са Едно цяло. То вижда нападателя като една ранена част от своето Аз. Неговата роля при тези обстоятелства е да изцели всички рани, така че всички в Едно да могат да познаят себе си в Истинската Си Същност.
    Да отдаде цялото Себе Си на това друго същество би означавало за него да го излекува.
    О! Каква идея, какво разбиране. Но на мене ми е нужно да се върна към нещо, което Ти каза по-рано. Каза, че високоеволюиралите същества...
    ... нека да съкратим това на ВЕС оттук нататък, твърде дълго е названието, за да се използва отново и отново...
    Добре. Ти каза, че ВЕС никога не би сложило край на тленното съществувание на друго създание, без негово позволение.
    Точно така.
    Но какво може да накара едно същество да даде позволение на друго да прекрати физическия му живот?
    Може да има различни причини. Може да се отдаде като храна, например. Може да се пожертва за друга кауза - например, за да спре една война.
    Сигурно затова съществуват дори в нашата култура хора, които не биха убили животно за храна или кожа, без да поискат позволение от неговия дух.
    Да. Такъв е обичаят на американските туземци, които никога не са откъсвали цвете или билка, или растение, без да поискат разрешение. Всички местни култури имат този обичай. Интересното е, че тези племена и култури бие наричате „примитивни".
    О, Боже, нима твърдиш, че не мога да откъсна дори и една репичка, без да попитам дали ми е позволено?
    Ти можеш да вършиш всичко, което решиш. Попита Ме какво вършат В ЕС.
    Значи ли, че американските туземци са били високоеволюирали същества?
    При всички раси и видове някои са високоеволюирали, а други не са. Това е нещо индивидуално. Като култура обаче, те са постигнали едно много високо ниво. Културните митове, които дават представа за техния опит, са много издигнати. Но вие сте ги принудили насилствено да смесят своите културни митове с вашите собствени.
    Почакай малко! Какво говориш? Червенокожите са били диваци! Тъкмо затова се е налагало да ги убиваме с хиляди и да поставим останалите в естествени затвори, наречени резервати! Но дори и сега ние вземаме техните свещени места и ги превръщаме в игрища за голф. Това се налага. В противен слу-чай те могат да почитат своите свещени места и да си спомнят историята на своята култура и да извършват свещените си ритуали. А това ние не можем да приемем.
    Картината ми е ясна.
    Всъщност не Ти е ясна. Ако ние не бяхме взели надмощие и не бяхме се опитали да заличим тяхната култура, те щяха да повлияят върху нашата! И тогава къде щяхме да се озовем? Щяхме да зачитаме земята и въздуха, отказвайки да отравяме своите реки, но в такъв случай докъде щеше да стигне индустрията ни?
    Цялото население вероятно още щеше да ходи голо, без никакъв срам, да се къпе в реката, да се разполага из всички земи, вместо да се събира в небостъргачи ида работи сред асфалтовата си джунгла.
    Ние вероятно щяхме да слушаме мъдростта на древните учения около огъня на открито вместо да гледаме телевизия. Нямаше да постигнем никакъв прогрес.
    Е, за щастие, вие знаете кое е добро за вас.

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11