1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11 

    И полезната не е да престанете да имате сексуален живот, а да спрете да бъдете нецялостни. Каквото и да прави-те, независимо дали правите секс или закусвате, дали отивате на работа или се разхождате край брега, дали скачате на въже или четете добра книга - каквото и да правите, правете го като цялостното същество, каквото сте.
    Ако в секса влагате само енергията на най-низшата чакра, вие действате само от най-низшата си чакра и пропускате най-върховната страна на това преживяване. Но ако правите любов с друг човек и влагате в това енергията на седемте енергийни центъра, вие получавате върховно преживяване. Нима това може да не бъде „свято"?
    Не може. Не мога да си представя, че подобно преживяване не е свято.
    И така, поканата да издигнете енергията си посредством вашето физическо същество никога не е предполагала, нито изисквала това да преженете връзката си с първата чакра.
    Ако сте издигнали енергията си до сърдечната чакра или до коронната чакра дори, това не означава, че тя не може да съществува и в коренната ви чакра.
    Всъщност, ако нямате енергия в коренната си чакра, означава, че е прекъсната връзката на енергията у вас.
    Когато издигнеш енергията си до висшите центрове, можеш да избереш или да не избереш да имаш сексуално преживяване с друг. Но ако предпочетеш да нямаш, това не означава, че сексуалното преживяване би нарушило някакъв Космически закон на светостта, нито пък такъв отказ ще те направи по някакъв начин „издигнат". А ако пък избереш да имаш сексуални отношения с друг човек, това няма да „снижи" твоето ниво до коренната чакра - освен ако не нарушиш връзката в обратния ред, тоест ако не прекъснеш връзката си с връхните чакри.
    И така, това е приканване, не предупреждение, а приканване:
    Издигайте своята енергия, своята жизнена сила до най-високото възможно равнище във всеки момент и това ще ви въздигне. Това няма нищо общо с факта дали имате сексуален живот или нямате. То е свързано с издигане на съзнанието би, независимо какво правите.
    Разбирам! Вече разбрах. Макар че не зная по какъв начин да издигна своето съзнание. Струва ми се, че не зная по какъв начин да издигна жизнената енергия през центровете на чакрите си и не съм сигурен, че повечето от хората знаят какво представляват тези центрове.
    Всеки, който искрено желае да узнае повече за „физиологията на духовността" може да открие много лесно това. Аз съм дал източник на информация по тези въпроси по много ясен начин.
    Имаш предвид други книги, чрез други автори.
    Да. Прочети това, което пише Дийпак Чопра. Той е един от най-ясните изразители на учението в момента на вашата планета. Той разбира тайната на духовността и нейната наука.
    А има и още много други великолепни вестители. Техните книги описват не само как да се издигне Жизнената енергия в тялото, но също така как да се напусне физическото тяло.
    Чрез тези допълнителни четива човек може да си припомни колко е радостно да се освободи от тялото, а после може да разбере как става възможно никога повече да не се страхува от смъртта. Ще стане ясна дихотомията: каква радост е да бъдеш в тялото и каква радост е да бъдеш освободен от него.


9.


    Животът, изглежда, много прилича на училище. Спомням си колко се вълнувах всяка есен за първия учебен ден, докато в края на годината с какъв трепет очаквах свършването на училище.
    Съвсем точно! Тъкмо така е! Ти намери точния образ. Само че животът не е училище.
    Да. Спомням си. Нали разясни това в първа книга. Дотогава смятах, че животът наистина е „училище" и че ние сме дошли тук, за да „усвоим нашите уроци". Ти ми помогна невероятно много в първа книга да разбера погрешността на подобна доктрина.
    Радвам се. Тъкмо това се опитваме да правим в тази трилогия - да внесем яснота. А сега ти ясно разбираш как и защо душата може да прелива от радост след „смъртта", без задължително някога да съжалява за „живота".
    Но ти зададе един по-широк въпрос преди и ние трябва да се върнем към него.
    Моля?
    Ти каза: „Ако душата е нещастна в тялото, защо просто не го напусне?"
    О, да.
    Тя всъщност го напуска. Аз нямам предвид само при „смъртта", както вече обясних. Но тя не го напуска, защото е нещастна, по-скоро го напуска, защото желае да възстанови силите си, да се подмлади.
    Това често ли става?
    Ежедневно.
    Душата напуска тялото ежедневно? Кога?
    Когато закопнее за по-широк опит. Тя открива, че това я подмладява.
    И просто напуска, така ли?
    Да. Душата напуска тялото през цялото време. През целия живот. Ето защо Ние сме създали съня.
    Значи душата напуска тялото по време на сън, така ли?
    Разбира се. Точно това в сънят.
    Периодично през целия ни живот душата се стреми към обновление, към презареждане, ако щете, за да продължи да съществува в тази карета, която вие наричате тяло.
    Нима смятате, че е лесно за душата да обитава това ваше тяло? Никак не е лесно! Може би е просто, но не е лесно! То е наслада, но не е лесно. Това е най-трудното нещо, което душата някога е правила.
    Душата, която познава такава лекота и свобода, каквато ти не можеш да си представиш, копнее да бъде в това състояние отново, както едно дете, което обича училището, може да копнее за лятната ваканция. Както един възрастен, който много би искал да има компания, може също, когато е сред хора, да иска да остане сам. Душата се стреми към съществуване в истина и реалност. Душата е лекота и свобода. Тя е също мир и радост. Тя е също безграничност и безболезненост; съвършена мъдрост и съвършена любов.
    Тя е всичко това и още, и още. Ала преживява твърде малко от тези неща, докато е в тялото, тъй че тя е сключила споразумение със самата себе си, казала си е, че ще стои в тялото, докато това е необходимо, за да сътвори и преживее себе си - но само ако може да напуска тялото, когато си пожелае.
    Това тя прави ежедневно, посредством опита, който вие наричате сън.
    Нима сънят е опитност, при която душата напуска тяло-то?
    Да.
    Аз си мислех, че ние заспиваме, защото тялото ни се нуждае от почивка.
    Грешиш. Точно обратното, душата се стреми към почивка и затова кара тялото „да заспи".
    Душата буквално изоставя тялото (понякога най-ненадейно), когато е уморена от ограниченията, от тежестта и липсата на свобода, свързани с тялото.
    Тя просто напуска тялото, когато търси „зареждане"; когато се умори от цялата неистина и фалшива реалност и въображаеми опасности, и когато отново потърси връзка със своя източник, увереност, покой и пробуда за съзнанието.
    В началото, когато душата се свърже с тялото, това за нея е изключително трудно преживяване. То е уморително. Особено за новодошлата душа. Тъкмо затова бебетата спят много.
    Когато душата преодолее първоначалния шок от свързването си с тялото за пореден път, тя става все по-толерантна към това и остава при тялото за по-дълго.
    В същото време онази част от теб, наречена твое съзнание преминава в състояние на забрава - така както е замислена. Дори изживяванията на душата извън тялото, които тя сега предприема не толкова често, но все пак ежедневно, не винаги връщат на съзнанието спомена. Всъщност в тези моменти душата може да бъде свободна, но съзнанието да се обърка. И така, съществото като цяло си задава въпроса: „Къде съм аз? Какво създавам тук?" Подобни въпроси могат да доведат до истерично търсене, до плашещи излизания извън тялото. Вие наричате тези пътувания извън тялото „кошмари".
    Понякога може да се случи тъкмо обратното, душата да постигне състояние на твърде голямо припомняме. В такъв случай съзнанието ще се пробуди. Това ще я изпълни с мир и радост, които вие преживявате, когато се върнете в тялото си.
    Колкото повече преживявате с цялото си същество онази увереност, която се придобива по време на тези обновления на душата - и колкото повече цялото ви същество си припомня какво прави и се опитва да го прави в тялото - толкова по-малко душата би предпочела да стои извън тялото, защото сега тя знае, че е дошла в това тяло по определена причина и с определена цел. Тогава тя предпочита да осъществи своята цел в тялото и да използва най-пълноценно даденото й време.
    Човек, постигнал дълбока мъдрост, се нуждае от по-малко сън.
    Нима твърдиш, че може да се определи до каква степен е еволюирал даден човек, по това колко сън му е необходим?
    Донякъде е така. Може с известна приблизителност да се определи. Понякога душата предпочита да напусне тялото, заради чистата радост от това. Тя може да се стреми към пробуждане на съзнанието и обновление на тялото, може и просто да предпочита да пресътворява чистия екстаз от познанието на Единството. Ето защо не винаги основателно може да се твърди, че колкото повече спи един човек, толкова по-малко еволюирал е той.
    Въпреки това, не е никаква случайност, че съществата, които осъзнават какво е предназначението на тялото и факта, че те не са идентични със своите тела, а с онова, което е въплътено в телата им - са готови да преварват все повече и повече време в тези тела и създават впечатление, че „се нуждаят от по-малко сън".
    Някои същества дори избират да преживеят едновременно забравата, свързана с пребиваването в тяло, и в същото време Единението на душата. Тези същества могат да тренират една част от себе си да не се идентифицира с тялото, докато в същото време продължават да бъдат в тяло, и по този начин преживяват екстаза на познанието на Истинската си Същност, без да напускат своето будно човешко състояние.
    Как постигат това? Как аз бих могъл да постигна такова нещо?
    Това е въпрос на самоосъзнаване. На постигане на състояние на пълно самосъзнание, както казах и преди. Пълното съмосъзнание не е въпрос на някаква активност, то е състояние, в което човек може само да бъде.
    Как? Трябва да има някакви средства, които Ти можеш да ми дадеш.
    Ежедневната медитация е едно от най-добрите средства, посредством които се сътворява тази опитност. Посредством медитацията ти можеш да издигнеш своята жизнена енергия до най-високата чакра и дори да напуснеш тялото си в „будно" състояние.
    По време на медитация ти можеш да преживееш пълно самосъзнание, докато тялото ти е в будно състояние. Това състояние на будност се нарича същинска будност. За да преживееш такова състояние, не е задължително да седнеш и да медитираш. Медитацията е просто средство, „оръдие", както ти го нарече, но не се налага да седиш и да медитираш, за да го преживееш.
    Трябва също така да знаеш, че да седиш и да медитираш не е единственият вид медитация, която съществува. Съществуват също така изправена медитация. Летяща медитация. Работеща медитация. Сексуална медитация.
    Това е състояние на същинска будност.
    Да спреш в такова състояние, означава просто да спреш по пътя си, да спреш да вървиш, накъдето си се запътил. Да спреш да вършиш, каквото вършиш. Просто да спреш за момент и да бъдеш точно, където си, да бъдеш точно в състоянието, в което си.
    Спирането дори и само за миг може да бъде благословено. Бавно се оглеждаш и забелязваш неща, които не си забелязвал, минавайки покрай тях. Дълбокият мирис на земята след дъждовете, къдрицата коса зад лявото ухо на твоята любима, същинската радост да видиш едно дете да играе.
    Не е задължително да излезеш извън тялото си, за да забележиш това. То е състояние на същинска будност.
    Когато вървиш в такова състояние, ти вдишваш аромата на всяко цвете, летиш заедно със всяка птица и усещаш всяко поскърцване под краката си. Откриваш красота и мъдрост, защото мъдростта се открива там, където красотата се проявява, а красотата се проявява навсякъде от всяка частица на живота. Не е необходимо да я търсиш, тя ще ти се яви.
    И не се налага да излезеш извън тялото си, за да преживееш това. То е състояние на същинска будност.
    Когато „работиш" в състояние на медитация, ти превръщаш всичко, което вършиш в медитация и така в дар, в приношение от теб към твоята душа и от твоята душа към всичко. Миейки чинии, ти се наслаждаваш на топлината на водата, която милва ръцете ти и се удивляваш на чудото както на водата, така и на топлината. Работейки с компютъра си, виждаш как думите се явяват на екрана пред теб, откликвайки на командата на пръстите ти и изпитваш вълнение от силата на съзнанието и тялото, която си успял да овладееш. Приготвяйки вечерята, изпитваш любовта на вселената, която ти е дарила тази храна и връщайки този дар, влагаш в приготвянето на храната цялата любов на своето същество. Няма значение колко екстравагантно или просто е яденето. Супата може да бъде обикната така, че да стане вкусна.
    Не е необходимо да напускаш тялото си, за да преживееш това. То е състояние на същинска будност.
    Когато в такова състояние преживяваш енергийния обмен на сексуалността, ти познаваш най-висшата истина за Своята Същност. Сърцето на твоя любим се превръща в твой дом. Тялото на твоя любим става твое собствено тяло. Твоята душа престава да си въобразява, че е отделна от каквото и да било.
    Не е необходимо да напускаш тялото си, за да преживееш това. То е състояние на истинска будност.
    Когато си в състояние на готовност, ти си в състояние на будност. Една усмивка даже може да те отведе в това състояние. Една най-обикновена усмивка. Просто спри всичко за миг и се усмихни. Ей така, на нищо, просто защото се чувстваш добре. Просто защото сърцето ти знае една тайна. И защото душата ти знае каква е тази тайна. Усмихни се на това, широко се усмихни. То ще изцели твоите болки.
    Ти искаш от Мен да ти дам средства и аз ти ги давам.
    Дишай. Това е още едно средство. Дишай продължително и дълбоко. Дишай бавно и нежно. Дишай в крехкото сладостно нищо на живота, така пълно с енергия, така пълно с любов. Ти вдишваш Божията любов. Дишай дълбоко и ще можеш да я почувстваш. Дишай много, много дълбоко и ще се разплачеш от любов.
    От радост, защото си срещнал своя Бог и твоят Бог те е запознал със собствената ти душа.
    След като веднъж си имал подобно преживяване, живо-тът никога повече не е същият. Хората говорят за това, че са „били на върха на планината" или „че са изпаднали в състояние на върховен екстаз". Тяхното битие е променено завинаги.
    Благодаря Ти. Разбирам. Това са простите неща. Простите действия и най-чистите.
    Да. Но знай това. Някои хора медитират години наред и никога не постигат тазова преживяване. То зависи от това доколко човек е отворен и доколко има воля да го преживее. И също доколко е способен да се откаже от всяко очакване.
    Трябва ли да медитирам всеки ден?
    Както по отношение на всичко и в това отношение няма „трябва" или „не трябва". Това не е въпрос на какво трябва, а какво избираш да правиш.
    Някои души се стремят да вървят в будно състояние. Някои осъзнават, че в този живот повечето хора сякаш вървят насън; неосъзнато. Те минават през живота безсъзнателно. Но други души, които минават през живота в съзнателно състояние избират някаква друга пътека. Тръгват по различен път.
    Стремят се да преживеят целия мир и радост, неограничената свобода, мъдрост и любов, която носи Единството. Не само когато са оставили тялото и то е „легнало" (заспало), но и когато тялото се е вдигнало от сън.
    За душа, която създава подобен опит, се казва, че „той се е повдигнал."
    Други, представителите на така наречената „Нова епоха", наричат този процес „съзнателно извисяване".
    Няма значение какво понятие ще използвате (думите не са най-надеждното средство за комуникация), всичко се свежда до това да се живее в будно съзнание и тогава то се превръща във всеобхватно съзнание.
    И когато постигнеш това всеобхватно съзнание, какво съзнаваш?
    Съзнаваш Истинската си Същност.
    Ежедневната медитация може да бъде един от начини-те да го постигнеш, но тя изисква пълна отдаденост, посвещение - решение да търсиш вътрешна опитност, не външна награда.
    И запомни, тайните се пазят в мълчанието и затова най-сладостният звук е звукът на мълчанието. Той е песента на душата.
    Ако вярваш в шумотевицата на света, а не в тишината на собствената си душа, ти си изгубен.
    Значи, ежедневната медитация наистина е добра идея?
    Добра идея ли? Да. Но отново ти напомням това, което току-що казах. Песента на душата може да бъде изпята по много различни начини. Сладостният звук на тишината може да бъде чут множество пъти.
    Някои чуват тишината в молитва, някои пеят песента по време на работа, някои търсят тайните в безмълвно съзерцание, а други в не толкова съзерцателни условия.
    А когато се овладее този процес и се постигне съвършенство в него или дори когато само периодично се преживява, шумотевицата на света може да бъде приглушена и всички разсейващи моменти да стихнат, дори и тогава, когато човек е сред тях. Целият живот се превръща в медитация.
    Целият Живот наистина е медитация, в която ти съзерцаваш Божественото. Това се нарича истинска будност или съзнателност.
    Когато преживяваш живота по този начин, всичко в него е неповторимо. Вече няма борба, болка и тревога. Съществува само преживяване, което можеш да назовеш според избора си, да го определиш цялостно като съвършенство.
    Използвай своя живот като медитация и използвай за медитация всички събития в него. Върви в будно състояние, а не като насън. Движи се съзнателно, а не безсъзнателно и не се разкъсвай от съмнения и страх, нито от вина и самообвинения. Живей в постоянно великолепие, сигурен, че си истински обичан. Ти си винаги Едно с Мен. Ти си вечно добре дошъл. Добре дошъл у дома.
    Защото твоят дом е в Моето сърце. И Моят дом е в твоето сърце. Аз те призовавам да видиш това в живота, както със сигурност ще го видиш в смъртта. Тогава ще разбереш, че няма смърт и че онова, което наричаш живот и смърт, са част от един и същ безкраен, несвършващ опит.
    Ти си всичко, което Е. Всичко, което някога е било и всичко, което някога ще бъде. Свят без Край.
    Амин.


10.


    Обичам Те, знаеш ли?
    Да. И Аз те обичам. А ти знаеш ли?
    Започвам да го осъзнавам. Наистина започвам да го осъзнавам.
    Чудесно.


11.


    Ще ми кажеш ли някои неща, свързани с душата?
    Разбира се. Ще се опитам да ти ги обясня в рамките на твоето ограничено разбиране, но не си позволявай да изпитваш притеснение, ако някои неща „нямат смисъл за теб". Опитай се да запомниш, че ти възприемаш тази информация през един уникален филтър - филтър, който е бил проектиран от самия теб като защита срещу припомнянето.
    А защо съм си изградил такъв филтър?
    Играта щеше да свърши, ако си припомниш всичко. Тук си дошъл по определена причина и Божествената цел би била изопачена, ако разбираше по какъв начин е устроено всичко. Някои неща винаги ще останат тайна на това ниво на съзнание и така трябва да бъде.
    Ето защо не се опитвай да разрешиш всички тайни. Помогни ми веднъж. Дай на вселената шанс, тя ще ти се разкрие , когато му дойде времето.
    Наслаждавай се на преживяването да бъдеш непрекъснато в процес на ставане.
    Бързай бавно.
    Точно така. Баща ми обичаше да казва така.
    Баща ти е един мъдър и прекрасен човек. Не са много хората, които биха го определили така.
    Не са много хората, които са го познавали.
    Майка ми го познаваше.
    Да. Познавала го е и го е обичала.
    Познаваше го и го обичаше.
    Да, обичала го е. И му прощаваше.
    Да, прощавала му е.
    Прощаваше му всички постъпки, които я нараняваха.
    Да. Тя го е разбирала, обичала и му е прощавала и с това е била и е прекрасен образец, един благословен учител.
    Да. И така... ще ми разкажеш ли за душата?
    Ще ти разкажа. Какво искаш да знаеш?
    Нека да започнем с първия и най-очевиден въпрос. Аз вече зная отговора му, но той е добра начална точка. Съществува ли душа в човека?
    Да. Тя е третият аспект на вашето същество. Вие сте триединно същество, което се състои от тяло, съз-нание и дух.
    Аз зная кое е моето тяло; мога да го видя. Струва ми се също, че зная кое е съзнанието ми - съсредоточено е в част от моето тяло, наричана глава, но не съм сигурен, че имам някаква представа къде е поместена...
    Почакай малко. Запомни си въпроса. Грешиш по отношение на едно. Съзнанието ти не е поместено в главата.
    Не е ли?
    Не. Твоят мозък се помества в черепа, но не и съзнанието.
    Тогава къде е поместено то?
    Във всяка клетка на тялото ти.
    О-о...
    Онова, което наричаш съзнание, е всъщност енергия. То е... мисъл, а мисълта е енергия, а не обект.
    Мозъкът ти е обект. Той е физически и биохимичен механизъм - най-големият и най-сложно устроен, но не единствен механизъм в човешкото тяло, чрез който тялото превежда или преработва енергията, която е твоята мисъл, във физически импулси. Твоят мозък е трансформатор. Това представлява и цялото ти тяло. Ти имаш малки трансформатори във всяка клетка. Биохимиците често отбелязват, че индивидуалните клетки - кръвните клетки например - сякаш притежават свой собствен разум, всъщност това е точно така.
    Това се отнася не само до клетките, но и до по-големи части от тялото. Всеки човек на планетата знае за една определена част на тялото, която като че ли има свое собствено съзнание...
    Да. И всяка жена знае колко абсурдни стават мъжете, когато позволят на тази телесна част да влияе върху техния избор и решения.
    Някои жени използват това знание, за да упражняват власт над мъжете.
    Това не може да се отрече. И някои мъже упражняват власт над жените чрез избора и решенията, които осъществяват с тази телесна част.
    И това не може да се отрече.
    Искаш ли да знаеш как може да се сложи край на този цирк?
    Абсолютно.
    Тъкмо това имах предвид по-рано с разговора, свързан с издигането на жизнената енергия, така че да обхваща всичките седем чакри.
    Когато твоите избори и решения произтичат от една по-широка гледна точка в сравнение с ограниченото място, което току-що бе описано, невъзможно е жените да имат власт над теб, а и ти никога не би се стремил да упражняваш власт над тях.
    Единствената причина, поради която жените прибягват до подобни средства и манипулации, е, че им се струва, че няма други средства да упражняват контрол или поне не са толкова ефективни. Без известен контрол мъжете често стават, така да се каже, неуправляеми.
    Обаче, ако мъжете изявяваха в по-голяма степен своята висша природа и ако жените се обръщаха повече към тази мъжка страна, така наречената „война между половете" щеше да свърши. Както щеше да свърши и всяка друга война на вашата планета.
    Както казах и преди, това не означава, че мъжете и же-ните трябва да се отрекат от секса, нито че сексът се отнася към по-низшата природа на човешките същества. Това означа само, че сексуалната енергия, когато не бъде издигната до по-висшите чакри и когато не е свързана с останалите енергии, които изграждат цялостния човек, поражда избори и резултати, които не отразяват цялостната личност. Често те не са чак толкова прекрасни.
    Твоята Цялостност е самото великолепие, ала всичко, което не е твоята цялостност не е чак толкова великолепно. И така, ако искаш със сигурност да постигнеш резултат, който не е най-прекрасният избор, трябва само да решиш да действаш единствено с енергията на долната си чакра. После ти остава само да наблюдаваш резултатите.
    Те са напълно предсказуеми.
    Хммм. Струва ми се, че винаги съм знаел това.
    Най-големият проблем, пред който е изправен човешкият род не е кога ще го узнае, а кога ще започне да действа в съответствие с това, което вече знае.
    Значи съзнанието е съсредоточено във всяка клетка...
    Да. И най-много клетки има в мозъка, така че човек остава с впечатление, че съзнанието е съсредоточено в него. Мозъкът обаче е само основният процесуален център, но не и единственият.
    Да, разбирам. И така, къде е съсредоточена душата?
    А ти къде смяташ, че е съсредоточена?
    Зад Третото око?
    Не.
    В центъра на гърдите или в лявата страна, където е сърцето, или точно под гръдната кост?
    Не.
    Е, добре, предавам се.
    Тя е навсякъде.
    Навсякъде ли?
    Навсякъде.
    Също както съзнанието.
    Стой. Почакай малко. Съзнанието не е навсякъде.
    Не е ли? Стори ми се, че Ти току-що каза, че то е във всяка клетка на тялото.
    Това не означава „навсякъде". Съществува пространство между клетките. Фактически тялото ти представлява 99% пространство.
    Там ли е съсредоточена душата?
    Душата е навсякъде, в теб, отвъд теб и около теб. Тя е това, в което се съдържаш ти.
    Почакай малко! Сега Ти почакай малко! Винаги са ме учили, че душата се съдържа в тялото. Какво стана със знаменитото „Тялото е храмът на твоето същество"?
    Това е фигуративно казано.
    Това е метафора, която помага на хората да разберат, че са нещо повече от своите тела, че съществува нещо повече от тях. Съществува наистина. Буквално. Душата е по-голяма от тялото. Тя не се съдържа в тялото, но съдържа тялото в себе си.
    Чувам това, което ми казваш, но все още ми е трудно да си го представя.
    Някога чувал ли си за „аура"?
    Да. Да. Това ли е душата?
    Това създава най-близка представа със средствата на езика, които имаш и при твоите възможности за разбиране, за тази огромна и сложна реалност. Душата е онова, което те поддържа цялостен - също както Душата на Бога е онова, което съдържа Вселената и я поддържа цялостна.
    О! Това е напълно противоположно на всичко, което някога съм мислил.
    Търпение, сине Мой. Противоречията едва сега започват.
    Но щом душата в известен смисъл е „въздухът в нас и около нас" и щом душата на всички останали е същото, тогава къде свършва една душа, за да започне другата?
    О, не ми казвай, не ми казвай...
    Виждаш ли, ти вече знаеш отговора!
    Няма такова място, където една душа да „свършва" и друга да „започва". Също както няма точка, където въздухът в хола да свършва и въздухът в трапезарията да започва. Това е един и същ въздух. Всичко е една и съща душа.
    Ти току-що откри тайната на вселената.
    А щом Ти си онова, което съдържа вселената, също, както ние сме онова, което съдържа нашите тела, тогава няма място, където Ти „свършваш" и ние „започваме"!
    (Кхи!).
    Можеш, колкото си щеш да се прокашляш, за мен това е удивително откровение! Имам чувството, че съм знаел това, но едва сега го разбирам!
    Това е страхотно! Не е ли така?
    Виждаш ли, затруднението ми идваше от факта, че възприемах тялото като обособен съсъд, който дава възможност да се разграничава „това" и „онова" тяло. И тъй като винаги съм смятал, че душата е поместена в тялото, следователно съм правил разграничение между „тази душа" и „онази душа".
    Да, съвсем естествено.
    Ала, щом душата е навсякъде вътре и извън тялото - в неговата „аура" - както Ти я наричаш, къде тогава „свършва" едната аура, за да „започне" другата? Едва сега разбирам как с физически понятия става възможно едната душа да не „свършва", за да „започва" другата и че във физически смисъл е истина, че Ние Всички Сме Едно!
    Ура! Това е всичко, което мога да кажа. Ура!
    Винаги съм смятал, че това е метафизична истина. А сега разбирам, че също така е и физическа истина! Свети Боже, религията изведнъж се превърна в наука!
    Не можеш да кажеш, че не съм те предупредил.
    Почакай! Ако няма място, където да свършва една душа и да започва друга, означава ли това, че няма такова нещо като индивидуална душа?
    Ами и да, и не.
    Това е отговор, наистина достоен за Бога.
    Благодаря.
    Но честно казано, надявах се да получа малко повече яснота по този въпрос.
    Дай ми да си поема дъх. Започнахме да препускаме прекалено бързо. Ръката те боли от писане.
    Имаш предвид, от стенографиране.
    Да. Нека малко да си поемем дъх. Да се поотпуснем. Всичко ще ти обясня.
    Добре. Продължавай. Готов съм.
    Спомняш си, че многократно вече съм ти говорил за така наречената Божествена Дихотомия.
    Да.
    Това е един от примерите за Божествена Дихотомия. Фактически най-големият пример.
    Разбирам.
    Много е важно да узнаеш какво е Божествената Дихотомия и да се научиш напълно да я разбираш, ако искаш да живееш сред тази Наша вселена в благодат.
    Според Божествената Дихотомия възможно е две видимо противоречиви истини да съществуват едновременно в едно и също пространство.
    А сега на вашата планета хората се затрудняват да приемат това. По тази причина, когато две реалности привидно си противоречат, веднага се стига до отхвърляне на едната от тях като погрешна, фалшива, неистинна. Необходима е голяма зрялост, за да се разбере и приеме, че фактически и двете могат да отговарят на истината.
    Въпреки това, в сферата на абсолютното - за разлива от сферата на относителността, в която вие живеете - там е съвсем ясно, че единствената истина, която е всичко, което Е, понякога предизвиква резултат, който, разгледан в относителни понятия, изглежда като противоречие. Това се нарича Божествена Дихотомия и тя е съвсем реална страна на човешкия опит. И както казах, напълно невъзможно е да живееш в благодат, без да приемаш този факт. Човек все се мръщи, ядосва се, вдига шум, търси напразно „справедливост" или искрено се опитва да примири противоречивите сили, които поначало не са предназначени да се примирят, а по самата си природа напрежението помежду им поражда желания ефект.
    Сферата на относителността фактически се поддържа благодарение на такива напрежения. Така например, напрежението между доброто и злото. Във върховната реалност не съществуват добро и зло. В сферата на абсолютното всичко, което съществува, е любов, ала в сферата на относителността вие сте създали преживяване, което наричате „зло" и това е станало по своята разумна причина. Вие желаете да преживеете любовта, а не просто да „знаете", че любовта е Всичко, Което Е. А не можете да преживеете нещо, ако съществува само то и нищо друго. И така в своята реалност вие сте създали (и продължавате да създавате ежедневно) противоположността между добро и зло, като използвате едното, за да можете да преживеете другото.
    И така се постига Божествената Дихотомия - две привидно противоречиви истини, които съществуват едновременно в едно и също пространство. По-конкретно:
    Съществува такова нещо като доброто и злото.
    Всичко, което съществува е любов.
    Благодаря Ти, че ми изясни това. Засягал си го и преди, но благодаря, че ми помогна да разбера Божествената дихотомия още по-добре.
    Винаги Съм готов да го направя. А сега, както казах, най-голямата Божествена Дихотомия е тази, която разглеждаме в момента. Съществува Само Едно Същество и следователно Само Една Душа и съществуват много души в това Едно Същество.
    Ето как действа дихотомията: току-що ти обясних, че не съществува разграничение между душите. Душата е енергията на живота, която е вътре и около всички физически обекти (като тяхна аура). В известен смисъл тя е това, което „държи" всички физически обекти да не се разпаднат. „Душата на Бога" държи вселената, а „душата на човека" държи всяко отделно човешко тяло да не се разпадне.
    Тялото не е онова, което съдържа, не е „дом на душата"; душата е онова, което съдържа тялото.
    Точно така.
    Не съществува разделителна граница между душите. Няма такава точка, където една „душа да свършва" и „друга да започва". И така в действителност една душа държи в единство всички тела.
    Правилно.
    В същото време, тази една душа „изглежда сякаш" група индивидуални души.
    Наистина е така - и то не случайно, а преднамерено. Можеш ли да ми обясниш как става това?
    Да.
    Макар че действително разделение между душите не съществува, истина е, че градивото, от което е съставена тази Една Душа се проявява във физическата реалност при различна скорост, при което поражда различни степени на плътност.
    При различна скорост ли? Какво общо има тук скоростта?
    Целият живот е вибрация. Това, което наричаш живот (със същата основателност би могъл да го наречеш Бог), е чиста енергия. Тази енергия постоянно и винаги вибрира, движи се на вълни. Вълните вибрират при различна скорост, пораждайки различни степени на плътност или светлина. Това на свой ред поражда различни „резултати" във физическия свят - различните физически обекти. Но докато обектите са разграничени един от друг и различни, енергията, която ги поражда, е съвършено една и съща. Нека да се върнем на примера, който ти използва с въздуха между твоята дневна и трапезарията. Добре е да използвам образност, която спонтанно възникна при теб като прозрение.
    Мога да се досетя отвъде.
    Да, Аз ти внуших това прозрение. И така, ти самият каза, че няма точно място между тези две физически пространства, място, където въздухът на дневната да „спира", за да „започне" въздухът на трапезарията. И това е вярно. И все пак има място, където „въздухът на дневната" става не толкова наситен. Тоест той се разрежда, става „по-фин". Същото се отнася и за „въздуха в трапезарията". Колкото по-далеч отиваш от трапезарията, толкова по-малко можеш да усетиш миризмата на гозбите!
    Освен това, въздухът в къщата е един и същ въздух. Ня-ма отделен „въздух в трапезарията" и все пак в „трапезарията човек има чувството, че „въздухът е друг". По една проста причина, той ухае различно!
    И тъй като въздухът е придобил различни характерни особености, изглежда сякаш това е различен въздух. Но не е. Всичко е един и същ въздух, който само ти се струва различен. В хола ти чувстваш дъха на огъня в камината, в трапезарията долавяш мириса на вечерята. Можеш даже да влезеш в някаква стая и да си кажеш: „О, колко е задушно. Ще отворя да влезе свеж въздух", сякаш в стаята няма изобщо въздух, а всъщност, естествено, че има, и то много въздух. Онова, което ти се иска да направиш, е да промениш характерните особености на въздуха в стаята.
    И така ти отваряш, за да влезе въздух отвън. Но и това е същият въздух. Съществува само един въздух, който се движи навътре, наоколо и преминава през всичко.
    Това е понятно, напълно го разбирам. Харесва ми начинът, по който ми обясняваш Вселената, така че мога напълно да схвана за какво става дума.
    Благодаря ти. Опитвам се. И така, позволи ми да продължа!
    Моля Те!
    Както въздухът в твоя дом, енергията на живота - онова, което наричаме „Божията душа" - получава различни характерни особености, когато обгръща различните физически обекти. Тази енергия всъщност се организира по определен начин, така че да формира тези обекти.
    Когато енергийните частици се съединяват, за да формират физическата материя, те силно се концентрират, сгъстяват се, свързват се в едно. Започват да „изглеждат" и дори да се „усещат" като обособени единици. С други думи, те започват да изглеждат „отделни", „различни" от всяка друга енергия. Ала това е все същата енергия, която се проявява по различен начин.
    Самият акт на това различно проявление създава предпоставки Единството да се изяви като Множественост.
    Както обясних в първа книга, Това, Което Е, не може да познае себе си от опит, докато не разбие тази способност да се диференцира. И така Единството се разделя на Това и Онова. (Тук се опитвам много да опростя нещата.)
    Тези „групи енергия", които се свързват в обособени единици, така че да съдържат в себе си физическите същества, са онова, което сте избрали да наричате „души". Тук става въпрос за онези части от Мен, които са се превърнали в многобройните Вас. Оттук и Божествената дихотомия:
    Ние сме само Един.
    Ние сме Мнозина.
    О, това е страхотно.
    Щом ти казваш. Да продължавам ли?
    Не, спри дотук. Омръзна ми. Разбира се, продължавай!
    Добре.
    Когато енергията се съединява, тя става много концентрирана, но колкото повече човек се отдалечава от мястото на концентрация, толкова по-разредена става тази енергия, „въздухът става по-рядък". Аурата избледнява. Енергията никога не изчезва напълно, защото не може да изчезне. Тя е съставният елемент на всичко сътворено. Тя е всичко, Което Е. Ала може да стане много, много фина, много неуловима, почти „несъществуваща".
    Тогава, на друго място (имам предвид в друга част на Самата Нея), тя отново може да се съедини, отново да се „групира", за да формира онова, което наричате материя и онова, което наричате обособена единица. Сега двете единици изглеждат отделни една от друга, но в действителност разделение не съществува изобщо.
    Това е, казано съвсем, съвсем просто, обяснението на цялата физическа вселена.
    О, но нима е възможно всичко това да бъде истина? Отвъде да зная дали не съм си го измислил?
    Вашите учени вече откриват, че градивните елементи на всичко живо са едни и същи.
    Те са донесли камъни от Луната и са открили в тях същите елементи, които могат да се открият и в дърветата. Те отделят елементите на едно дърво, за да открият същите елементи и в теб.
    Ето какво ще ти кажа: Всички Ние се състоим от едни и същи елементи.
    Ние всички сме една и съща енергия, съединена или сгъстена по различен начин, така че да създаде различни форми и различна материя.
    „Материята" не съществува сама по себе си. Нищо не може да стане материя от само себе си. Исус е казал: „Без моя Отец, аз съм нищо." Отецът на всичко е чистата мисъл. То-ва е енергията на живота. Това е Абсолютната Любов, както сте избрали да я наричате. Това е и Богът, и Богинята. Алфата и Омегата. Началото и Краят. Това е Всичко-Във-Всичко. Неподвижният Двигател. Първичният източник. То-ва е, което сте се стремили от началото на времето. Великата Тайна, Безкрайната Енигма, Вечната Истина.
    Ние сме Едно и това Едно е ТВОЯТА СЪЩНОСТ.


12.


    Изпълва ме благоговение и преклонение, когато чета тези думи. Благодаря Ти, че си тук с мен. Благодаря Ти, че си тук с всички нас, защото милиони хора са прочели думите в тези диалози и още милиони ще ги прочетат. И ние всички сме затаили дъх пред този дар, да влезеш така в нашите сърца.
    Мои безценни създания, Аз винаги съм бил във вашите сърца. Само мога да се радвам, че сега наистина Ме чувствате в сърцата си.
    Аз винаги съм бил с вас, никога не съм ви изоставял. Аз съм вас и вие сте Мен. И Ние никога няма да бъдем разделени, никога, защото това е невъзможно.
    И все пак има дни, в които се чувствам толкова ужасно сам. В някои моменти имам усещането, че водя тази битка съвсем самичък.
    Това е така, защото си Ме изоставил, дете Мое. Напуснал си съзнанието си за Мен. Но когато имаш съзнание за Мен, ти никога не можеш да бъдеш сам.
    Как да поддържам винаги съзнанието си за Теб?
    Като помагаш на другите да възприемат това съзнание. Не чрез проповед, а чрез примера си. Бъди извор на любовта, която Съм Аз в живота на всички останали, защо-то онова, което даваш на другите, получаваш за себе си. Защото Ние всички сме Едно.
    Благодаря Ти. Да, Ти си ми давал тази насока и преди, да бъда извор на любов. Всичко, което желаеш сам да преживееш, каза ми Ти, нека извира от теб в живота на другите.
    Да, това е голямата тайна. Това е тайната на мъдростта. Прави на другите това, което желаеш сам да получиш. Всичките ви проблеми, всичките ви конфликти, всичките ви трудности да създадете на вашата планета живот, изпълнен с мир и радост, се дължат на това, че не сте успели да разберете това просто напътствие и да го следвате.
    Разбирам, Ти го изричаш за пореден път, толкова просто, толкова ясно, че аз го разбирам. Ще се опитам никога повече да не го „загубя от погледа си".
    Не можеш да „загубиш" това, което даваш. Запомни това завинаги.
    Благодаря Ти. Може ли сега да Ти задам още няколко въпроса, свързани с душата?
    Имам още един общ коментар, свързан с живота, който живеете.
    Да, моля.
    Току-що каза, че има моменти, в които ти се струва, че водиш тази битка сам.
    Да.
    Каква битка?
    Изразих се фигуративно.
    А на Мен ми се струва, че не е така. Струва ми се, че този фигуративен израз, реално показва как „ти и мнозина хора", наистина се отнасяте към живота.
    В себе си ти си мислиш, че това е „битка" - че се води някаква борба.
    Да, наистина, понякога така ми се струва.
    Това не е присъщо на живота и никога не е необходимо да бъде така.
    Прости ми, но ми е трудно да повярвам.
    Поради което и твоята реалност никога не е била такава, защото ти превръщаш в реалност това, което вярваш, че е реално. Но ето какво ще ти кажа:
    Животът ти никога не е бил предназначен да бъде борба и това не се налага, нито сега, нито когато и да било.
    Аз съм ви дал средства, чрез които да сътворите най-върховната реалност. Вие просто сте избрали да не ги из-ползвате или, по-точно казано, използвали сте ги неправилно.
    Средствата, които имам предвид тук, са трите средства на творчеството. Ние говорихме много за тях в настоящия диалог. Знаеш ли кои са те?
    Мисълта, думата и действието.
    Чудесно. Спомни си. Веднъж вдъхнових Милдред Хинкли - един от Моите духовни учители - да каже: „вие сте родени с творческата мощ на вселената на върха на езика си."
    Това е твърдение с изумителен подтекст, с какъвто е истината, изразена от другия Мой велик учител:
    „Ще ви бъде, според вярата ви".
    Тези две твърдения са свързани с мисълта и словото. Един друг измежду Моите учители би казал следното във връзка с действието:
    „Началото е Бог, краят е действието. Действието е творящият Бог - или преживяваният Бог".
    Ти изрази тази мисъл в първа книга.
    Първа Книга бе написана чрез теб, сине Мой. Както всички Мои велики учения са били вдъхновени от Мен и изразени чрез хората. Хората, които биват разтърсени от тези Мои вдъхновения и които смело ги споделят публично, са моите най-големи учители.
    Не съм сигурен, че бих поставил себе си в тази категория.
    Словото, което ти бе вдъхновен да споделиш, е докоснало милиони хора.
    Милиони, сине Мой.
    Това слово бе преведено на двайсет и четири езика. Те достигнаха до целия свят.
    Кое според теб е мерилото за статуса на велик учител?
    Това е мерилото на неговите действия, а не думи. Много мъдър отговор.
    Моите действия в този живот не говорят много добре за мен и определено не могат да ме квалифицират като учител.
    Ти току-що надмина с това, което написа, половината от учителите, които някога са живели.
    Какво говориш?
    Казвам това, което казах чрез Хелън Шукман в „Курс на чудесата": „Ти преподаваш онова, което трябва да научиш".
    Вярваш ли, че трябва да демонстрираш съвършенство, преди да можеш да учиш хората как то се постига?
    И без да имаш своя дял в това, което наричаш грешки...
    ...Нещо повече от дял...
    ...Но ти също прояви и голяма смелост, като реализира този разговор с Мен.
    Или голяма и тъпа упоритост.
    Защо така настоятелно се самоунижаваш? Вие всички го правите! Всеки един от вас! Отричате собствената си значимост, както отричате, че съществувам във вас.
    Аз никога не съм отричал, че Ти съществуваш в мен!
    Какво?
    Поне не напоследък...
    Ето какво ще ти кажа: „Преди петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мен."
    Всяка мисъл за твоето Аз като нещо по-незначително от това, което действително е, означава отричане от Мен.
    Всяка дума за твоето Аз, която те унижава, е отричане от Мен.
    Всяко действие, осъществено чрез твоето Аз, което играе ролята на „не достатъчно добро", което е свързано с липса и недостатъчност, от какъвто и да е вид, е наистина отричане, не само в мисълта и в думите, но и в делата.
    Аз всъщност...
    ...Не позволяваш на живота ти да бъде най-върховната версия на най-върховната визия, която си имал за Истинската си Същност.
    Коя е най-върховната визия, която си имал за своето Аз? Не е ли това да бъдеш един ден велик учител?
    Ами...
    Не е ли това?
    Да.
    Тогава, така да бъде. И така е. Докато за пореден път не го отречеш.
    Няма да го отреда отново.
    Няма ли?
    Не.
    Докажи го.
    Да го докажа ли?
    Докажи го.
    Как?
    Кажи веднага: „Аз съм велик учител".
    Ъъъ...
    Хайде, кажи го!
    Аз съм...
    Виждаш ли проблемът е, че цялото това нещо ще бъде публикувано. Аз си давам сметка, че всичко, което пиша на тази хартия, ще се появи в печата. Дори и в Пеория ще го четат.
    Пеория! Ха! Защо не в Бейджинг!
    Добре, и в Китай също. Това имам предвид. Хората вече ме питат, започнаха да ме тормозят за третата книга още на следващия месец след като излезе втората. Аз се опитвам да им обясня защо тя ми отне толкова време. Опитвам се да ги накарам да разберат какво означава да осъществя този диалог, когато зная, че целият свят ме гледа и чака. Сега не е както когато записвах първа и втора книга. Това бяха диалози, които осъществявах свободно. Дори не знаех, че ще се превърнат в книги.
    Знаеше. В дълбочината на сърцето си ти знаеше това.
    Да. Може би се надявах, но сега зная и се чувствам по-различно, когато водя тези записки. Защото сега знаеш, че всички ще четат всяка дума, която записваш.
    Да. И ето, че искаш от мен да заявя, че съм велик учител, а това е трудно пред толкова много хора.
    А нима трябва да поискам да го заявиш пред себе си, съвсем дискретно? Така ли мислиш, че се изпълваш с енергия и могъщество?
    Поисках от теб да заявиш коя е Истинската ти Същност публично, точно защото в момента си пред хората. Цялата идея е да го кажеш публично. Публичното заявление е най-висшата форма на мисионерство.
    Изживей най-висшата версия на своята най-висша визия за Истинската си Същност. Започни да я изживяваш като я заявиш публично.
    Първата стъпка да я осъществиш, е да я заявиш.
    Ами нескромността? Какво ще кажеш за благоприличието? Нима е прилично да заявяваш най-върховната идея за самия себе си на всеки, когото срещнеш?
    Всеки велик учител го е правил.
    Да, но не така горделиво.
    Не е ли „горделиво" да кажеш: „Аз съм пътят и Животът"? Това не е ли достатъчно горделиво за теб? Току-що каза, че никога повече няма да Ме отричаш, а прекара последните десет минути, опитвайки да се оправдаеш, че Ме отричаш.
    Аз не отричам Теб. В момента говорим за моята най-върховна визия за Собствената Ми Същност.
    Твоята най-върховна визия за Собствената Ти Същност, това Съм Аз! Тъкмо това Съм Аз!
    Когато отричаш най-възвишената част от себе си, ти отричаш Мен. И Аз ти казвам: „Още преди зазоряване три пъти ще се отречеш от Мен".
    Освен ако не го направя.
    Освен ако не го направиш. Точно така. И само ти можеш да решиш. Само ти можеш да избереш.
    И така, знаеш ли за някой велик учител, който е бил велик учител тайно? Бил той Исус, Кришна, всички са били учители публично, не е ли така?
    Да, но съществуват велики учители, които не са толкова общоизвестни. Моята майка беше една от тях. Ти сам потвърди, че е така. Не е необходимо да бъдеш общоизвестен, за да бъдеш велик учител.
    Твоята майка беше предвестник. Вестител. Тя подготвяше пътя. Подготви теб за пътя, като ти показа твоя път. Но ти също си учител.
    А майка ти, колкото и добър учител да беше, както знаеш, очевидно не те е научила никога да не отричаш сам себе си. А ти ще трябва да научиш другите именно на това. Да не отричат самите себе си.
    О, така много го желая! Тъкмо това желая да върша в живота!
    Недей да го желаеш, защото, заявявайки, че желаеш нещо ти показваш, че то ти липсва и ще бъдеш оставен с тази липса.
    Добре. Добре! Аз не го желая, избирам го!
    Така е по-добре, много по-добре. И така какво избираш сега?
    Избирам да уча хората никога да не отричат самите себе си. Добре. И на какво друго избираш да ги учиш?
    Избирам да уча хората никога да не отричат Теб - Бога. Защото да отричат Теб, означава да отричат себе си, да отричат себе си, означава да отричат Теб.
    Добре. А как избираш да учиш на това, така между другото, сякаш „случайно" или избираш да ги учиш внушително, съвсем целенасочено?

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11