2О.
Почакай! Остани! Не искам да си тръгваш точно сега! Имам още въпроси, свързани с извънземните! Дали те ще се появят един ден на Земята, за да ни „спасят"? Дали ще ни избавят от собственото ни безумие, като ни предложат нови технологии за овладяване на противоречията, за пречистване на атмосферата, за използване на слънчевата енергия, за регулиране на аномалиите във времето, за лечение на болестите и за повишаване качеството на живота в нашата собствена малка нирвана? 21.
Вие може би не желаете това да се случи. ВЕС знаят това. Знаят също, че подобна намеса единствено може да ви постави в подчинено положение спрямо тях, да ви накара да ги превърнете в богове за сметка на боговете, на които сега се подчинявате.
Истината е, че вие не сте подчинени на никого и съществата от високоразвитите цивилизации искат да разберете това. Затова, ако споделят с вас някои технологии, това ще бъде по такъв начин, че да ви позволи да осъзнаете своите собствени сили и възможности, а не тези на някой друг.
Също така, ако ВЕС споделят част от своята мъдрост, това ще стане по начин, който да би позволи да виждате по-висшите истини и собствените си сили и възможности, а не да превърнете учителите си в богове.
Твърде късно е за това. Ние вече сме го сторили.
Да, забелязал съм.
Което ни навежда на мисълта за един от великите учители, човекът на име Исус. Дори и онези, които не са го превърнали в Бог, са осъзнали величието на неговото учение.
Учение, което е било до голяма степен изопачено.
Иисус бил ли е един от тези ВЕС - високоеволюирали същества?
Смяташ ли, че той е високоеволюирал?
Да, каквито са били Буда, Кришна, Мойсей, Бабаджи, Саи Баба и Парахаманса Йогананда, например.
Да, наистина, както и мнозина други, за които не спомена.
Във втора книга Ти „намекна", че Иисус и другите учители са дошли от „космоса" и че може би са посетители, споделящи мъдростта на високоеволюиралите същества. Време е да изплюеш камъчето. „Космическо същество" ли е Иисус?
Всички вие сте „космически същества".
Какво значи това?
Вие не произхождате от тази планета, която сега на-ричате своя родна планета.
Така ли?
Разбира се. „Генетичният код", от който сте произлезли е вложен съзнателно на вашата планета. Той не се е „появил" по някаква си случайност. Елементите, които са формирали вашия живот не са се комбинирали вследствие на някакъв процес на биологически произвол. Във всичко това има план. Нещо много по-мащабно се осъществява чрез този процес. Нима допускаш, че тези билион и една биохимически реакции, които са се извършили, за да се появи животът на вашата планета, са станали произволно? Нима гледаш на този резултат като на случайна поредица от произволни събития, довели непредвидено до щастлив край?
Не, разбира се. Съгласен съм, че е съществувал план. Божият план.
Точно така. Напълно си прав. Всичко това беше Моя идея, беше Мой план и Мой процес.
Значи ли това, че и Ти си „космическо същество"?
Когато се обръщаш към Мен, къде обичайно си представяш, че Ме откриваш?
Горе. Обръщам поглед нагоре.
А защо не надолу?
Не зная. Всички винаги обръщат поглед нагоре - към „небето".
Където съм Аз.
Предполагам.
А това прави ли Ме „космическо същество"?
Не зная, така ли е?
А ако съм космическо същество, това ще Ме направи ли по-малко Бог?
Като се има предвид онова, на което си способен - не, струва ми се, че не.
Ами ако съм Бог, нима от това следва, че не съм „космическо същество"?
Предполагам, че това зависи от нашите понятия.
Ами ако изобщо не съм „същество", а по-скоро Сила, „Енергия" във Вселената, която Е Вселената и фактически Всичко, Което Е. Ако съм Колективното начало?
Всъщност Ти в този диалог каза, че си именно това.
Да, наистина. А ти вярваш ли Ми?
Така мисля. Поне що се отнася до това, че Бог Е Всичко, Което Е.
Много добре. А мислиш ли, че съществуват „космически същества"?
Имаш пред вид същества от Космоса ли?
Да.
Съществуват, според мен. Винаги съм вярвал в това, а ето че Ти тук и сега го потвърждаваш, тъй че със сигурност съм убеден.
А дали тези „същества от Космоса" са част от „Всичко, Което Е"?
Да, разбира се.
А щом Аз съм Всичко, Което Е, не Ме ли прави това космическо същество ?
Да, но... при такова определение Ти си също мен.
Бинго.
Да, но се отклони от въпроса ми. Аз попитах дали Исус е същество от Космоса. И струва ми се, знаеш какво имам предвид. Имам предвид дали е същество от Космоса, или е роден тук, на Земята?
Твоят въпрос отново предполага „или/или". Опитай се да помислиш извън тъмната кутия. Откажи се от „или/или" и приеми „и/и".
Искаш да кажеш, че Иисус е бил роден на Земята, но има, „космическа кръв", така да се каже?
Кой е бащата на Иисус?
Йосиф.
Да, но кой го е заченал?
Някои вярват, че е било непорочно зачатие. Твърди се, че Дева Мария е била посетена от Архангел. Иисус е заченат от Светия Дух и роден от Богородица.
А ти вярваш ли?
Не зная какво да вярвам по този въпрос.
Ако Дева Мария е била посетена от архангела, от къде според теб е дошъл той?
От небето.
„От небесата" ли каза?
Казах, от небето. От други сфери. От Бога.
Разбирам. А не се ли съгласи току-що, че Бог е космическо същество?
Не съвсем. Ние стигнахме до съгласие за това, че Бог е Всичко и че след като космическите същества са част от то-ва „всичко", Бог е космическо същество в същия смисъл, в кой-то Бог, това сме ние. Всички ние. Бог е всичко. Бог е колективното начало.
Добре. И значи, архангелът, който е посетил Дева Мария, е дошъл от други сфери. От небесните сфери.
Да.
От сфери, заложени дълбоко във вас, защото небето е във вас.
Не съм казвал това.
Добре тогава, да ги наречем сфери от вътрешното пространство на вселената.
Не, не бих се изразил и така, защото не зная какво означава това.
От къде тогава? От някаква сфера на външното пространство ли?
(Дълга пауза)
Това е игра на думи.
Правя всичко, каквото мога. Просто използвам думите, въпреки ужасните им ограничения, за да предам колкото се може по-точно идеята, концепцията за нещата, която не може истински да се предаде посредством ограничения речник на езика, нито да се разбере в границите на настоящото ви ниво на възприемане.
Стремя се да ви открехна за нови възприятия, използвайки вашия език по нов начин.
Добре. И така, Ти твърдиш, че Иисус е имал за баща високоеволюирало същество от други сфери и по този начин е бил човек, но също така и ВЕС?
Имало е много високоеволюирали същества, които са живели на вашата планета - и днес също ги има.
Искаш да кажеш, че „сред нас има извънземни", така ли?
Разбирам, че работата ти по вестниците, в радиопрограмите и телевизията ти се е отразила много добре.
Какво имаш предвид?
- От всичко можеш да изковеш сензационна новина. Не съм наричал високоеволюиралите същества „извънземни", нито пък съм наричал Иисус „извънземен".
Няма нищо „извънземно" в Бога. И на Земята не съществуват „извънземни".
Всички Ние Сме Едно Цяло. А щом сме Едно Цяло, никаква индивидуализация не е „извън" самата себе си.
Някои Наши индивидуализации - тоест, някои индивидуални същества - помнят повече от другите. Процесът на спомняне (възсьединяване с Бога, или ставане отново Едно Цяло с всичко) е процес, който вие наричате еволюция. Всички вие сте еволюиращи същества. Някои измежду вас са високоеволюирали. Това означава, че помнят повече. Знаят коя е Истинската Им Същност. Иисус го е знаел и го е заявил.
Както разбирам, ще си играем на думи на тема Иисус.
Ни най-малко. Ще ти го кажа направо. Духът на този човек, когото наричате Иисус, не е от тази Земя. Този дух просто се е въплътил в човешко тяло, усвоявал е нещата като дете, станал е мъж и е осъществил мисията си. И не само той. Всички духове „не са от тази Земя". Всички души идват от други сфери, а после се въплъщават. Но не всички души постигат самоосъществяване в един живот. Иисус го е постигнал. Той е високоеволюирало същество (Онова, което вие наричате бог), и е дошъл при вас с определена цел, с мисия.
За да спаси душите ни.
В известен смисъл, да. Но не да ги спаси от вечно проклятие. Такова няма, както вие го разбирате. Неговата мисия е била - и е - да ви спаси от непознаването на Истинската Ви Същност. Целта му е била да ви я демонстрира като ви покаже какви можете да станете. Всъщност какви сте - ако само го приемете.
Иисус се е стремял да ви води с примера си. Затова е казал „Аз съм истината и Животът. Последвайте ме". Той не е имал предвид да го последвате в смисъл да станете всички негови „последователи", а в смисъл, че всички би трябвало да последвате неговия пример и да станете едно цяло с Бога. Казал е: „Аз и Отец ми Едно сме и вие сте мои братя". Не би могъл да се изрази по-ясно.
Значи Иисус не е дошъл от Бога, дошъл е от Космоса.
Твоята грешка е в това, че ги разделяш. Настояваш на това да прокараш разграничение също така, както насто-яваш да прокараш разлива и разграничение между човешките същества и Бога. А Аз ти Казвам: Няма такова разграничение.
Хмм. Добре. Можеш ли да ми кажеш още някои неща за съществата от други светове преди да свършим? Как се обличат те? Как общуват помежду си? И, моля Те, не казвай, че всичко това е празно любопитство. Струва ми се, че ти показах, че има какво да научим от всичко това.
Добре. Тогава накратко.
Във високоразвитите цивилизации съществата не намират за нужно да се обличат, освен когато трябва да се предпазят от някои елементи и условия на околната среда, които не могат да контролират или когато използват орнаменти, за да отбележат някакъв „ранг" или отличие.
Едно ВЕС никога не би могло да разбере защо вие покривате цялото си тяло, когато не ви се налага - и положително няма да разбере понятия като „срам" или „приличие", а още по-малко пък би приело идеята, че дрехите правят човека „по-красив". За едно ВЕС не може да има нищо по-красиво от голото тяло само по себе си и то никога не би могло да разбере, че нещо, което прикрива отгоре тялото, може да го направи по-приятно или привлекателно.
Също толкова непонятна би била идеята да се живее - да се прекарва повечето от времето в кутийки, които вие наричате „сгради" или „къщи". ВЕС живеят в естествена среда и биха се затворили в някаква кутийка само ако тази среда стане неблагоприятна - което рядко се случва, защото високоразвитите цивилизации създават своята околна среда, стопанисват я и се грижат за нея.
ВЕС разбират също така, че са Едно цяло със своята среда, че споделят не само едно общо пространство, но и са в отношения на взаимозависимост с нея. Едно ВЕС никога не би разбрало защо ще увреждате или унищожавате онова, което ви поддържа и по-скоро би решило, че не разбирате, че именно природната среда ви поддържа; че сте същества с много слаба наблюдателна способност.
Що се отнася до общуването, едно ВЕС в непосредственото си общуване използва онзи аспект на своето съ-щество, който вие наричате чувства. ВЕС си дават сметка за своите чувства и за чувствата на околните и никой не се опитва да крие своите чувства. ВЕС биха сметнали за себеразрушително и следователно непонятно как може някой да крие чувствата си, а после да се оплаква, че никой не разбира как се чувства.
Чувствата са езикът на душата и високоеволюиралите същества разбират това. Смисълът на общуването в обществата на ВЕС е да се опознаят истински. Ето защо едно ВЕС не може и никога не би могло да разбере вашето човешко понятие за „лъжа".
Да успееш, пробивайки си път чрез лъжа, за едно ВЕС не би представлявало никаква победа, а по-скоро пълен провал.
ВЕС не „говорят" истината, те са истината. Самото им битие се дължи на това, „което е" и „което е смислено", а ВЕС са разбрали отдавна, още в предпаметни времена, когато общуването е било все още осъществявано посредством нечленоразделни звуци, че лъжата е лишена от смисъл. Във вашето общество това все още не се разбира.
На Вашата планета обществото до голяма степен се основава на притворността. Мнозина вярват, че това, което крият един от друг, а не това, което си доверяват, прави живота успешен. И така, прикритостта се е превърнала за вас в социален и етичен код. Тя е наистина Вашият Таен Код.
Това не се отнася за всички. Например, вашите древни култури и туземците не са живели с подобен код. А и мнозина индивиди в днешните общества отказват да усвоят подобно поведение.
И все пак, правителствата се ръководят от този код, той е общоприет в бизнессредите и той се отразява до голяма степен в личните ви отношения. Лъжата - в голямото и малкото - е станала до такава степен общоприета от мнозина, че те лъжат дори заради самата лъжа. Така че сте разработили таен код по отношение на своя Таен Код. Както фактът, че царят е гол, всеки знае това, но никой не го казва. Дори се опитвате да се преструвате, че не е така - и в това отношение лъжете самите себе си.
Изразявал си това становище и преди.
В този диалог повтарям важните, съществените проблеми, които трябва да разберете, за да промените нещата наистина, както претендирате, че желаете.
Ето защо ще повторя отново: Разликата между човешката култура и високоеволюиралите култури е тази, че високоеволюиралите същества:
Наблюдават пълноценно.
Общуват истинно.
Те осъзнават „кое има смисъл" и „кое е вярно". Това е друга малка, но дълбока промяна, която неимоверно би по-добрила живота на вашата планета.
И това, между другото, не е въпрос на морал. Не съществуват „морални императиви" в обществото на ВЕС и това също би била непонятна представа за тях. Става въпрос само за това, което има смисъл и от което има полза.
Нима ВЕС нямат морал?
Не така както вие разбирате морала. Идеята, че е възможно група представители да седнат и да изработят система от ценности, които другите са длъжни да съблюдават в своя живот, би нарушила тяхното разбиране за това кое има смисъл, което е, че всеки индивид е единствен и окончателен арбитър на собственото си поведе-ние.
Дискутира се винаги онова, което е свързано със смисъла - кое е функционално и е от полза за всички, а не се водят дискусии за това кое е добро и кое зло.
Но нима това не е едно и също? Та нима ние не наричаме онова, което има смисъл „добро" и онова, което няма смисъл „зло"?
Тези понятия за вас са свързани с много вина и срам - а това са напълно чужди за ВЕС представи. А и много неща определяте като „лоши" не защото те са нефункционални и лишени от смисъл, а защото са „непристойни", и то не толкова във вашите очи, колкото в „очите на Бога". По този начин сте си изградили изкуствени определения на това „какво има смисъл" и какво не - определения, които нямат нищо общо с действителното положение на нещата.
Например, искреното изразяване на чувства често се квалифицира като „неправилно". Едно ВЕС никога не би стигнало до подобно заключение, защото прецизното осъзнаване на чувствата облекчава живота във всяка общност и колектив. Ето защо едно ВЕС никога не би скривало своите чувства, нито би сметнало, че това се изисква от обществото.
А това би било невъзможно, защото едно ВЕС улавя „вибрациите" на другите, което прави чувствата им съвсем прозрачни. Така както ти понякога „чувстваш атмосферата", когато влезеш в някоя стая, така ВЕС усещат какво мислят и изпитват другите.
Изразяването на чувства посредством това, което вие бихте нареди „думи", ако изобщо се прави, то е много рядко. „Телепатично общуване" се проявява между всички високоеволюирали разумни същества. Всъщност степента, в която един вид или отношенията между неговите представители са еволюирали, се определя от степента, в която на тези същества им е необходимо да използват „думи", за да изразяват чувства, желания и информация.
И изпреварвайки твоя въпрос, ще ти отговоря, че и човешките същества могат да развият подобна способност, а някои измежду тях са я развили. Преди хиляди години всъщност тя е била нещо естествено. От тогава насам вие сте се върнали назад и сте започнали да използвате първичен изказ - всъщност „шумове" - за да общувате помежду си. Ала мнозина от вас се връщат към по-изчистена форма на общуване, по-точна и по-изящна. Това се отнася особено за влюбените - което подчертава една особено важна истина: Грижата за другия създава общуването.
Там, където съществува дълбока любов, думите са буквално ненужни. Обратната аксиома е също вярна: колкото повече думи използвате помежду си, толкова по-малко време отделяте за грижа един към друг, а грижата създава общуването.
В крайна сметка всяко истинско общуване се основава на истината. И единствената реална истина е любовта. Затова и когато има любов, има общуване. А когато общуването е затруднено, това е знак, че няма достатъчно любов.
Много красиво казано. Това е едно красиво изразено общуване.
Благодаря. Нека да обобщим начина на живот в едно високоеволюирало общество:
Съществата живеят на групи, които вие бихте определили като съзнателни общности. Тези общности не се окрупняват по-нататък в градове, държави или нации, но всяка от тях си взаимодейства с другата на равноправни начала.
Няма правителства и закони, каквито вие познавате. Съществуват съвети или конклави. Обикновено от старите. И съществува това, което най-добре може да се преведе на вашия език като „взаимно споразумение". Те могат да се сведат до един Троичен кодекс: Осъзнаване, Честност, Отговорност.
Високоеволюиралите същества са решили много отдавна, че такъв е техният избор на съвместен живот. Този избор те са направили не въз основа на някакъв морален кодекс или духовно откровение, наложено от друго същество или група, а въз основа на простото наблюдение на фактите и на нещата, които имат смисъл.
И наистина ли не стигат до войни и/или конфликти?
Не, и то главно защото едно високоеволюирало същество споделя всичко, което притежава и би ти дало доброволно всичко, което се стремиш да му отнемеш насилствено. То върши това със съзнанието, че така или иначе всичко принадлежи на всички и винаги може да сътвори повече от онова, което е „отдало", стига само да поиска.
В едно общество от ВЕС не съществуват понятията „собственост" и „загуба", защото те осъзнават, че не са физически същества, а само се изявяват във физическа форма. Разбират също така, че всички същества произлизат от един първоизточник и по този начин Всички Сме Едно Цяло.
Зная, казвал си вече това... Но дори и когато някой заплашва живота на едно ВЕС, и тогава ли няма да се породи конфликт?
Няма да възникне никакво противоречие. Той просто ще положи тялото си - ще ти го предостави най-буквално. После, ако реши, може да си сътвори друго тяло, Връщайки се във физическия свят отново като напълно оформено същество или като новозачената рожба на двойка влюбени.
Това е предпочитан метод за повторно навлизане във физическата вселена, защото никой не се радва на по-голяма почит във високоеволюиралите общества, както новородените и възможностите им за развитие са несравними.
ВЕС не се страхуват от това, което вие наричате „смърт", защото знаят, че живеят вечно и въпросът е само каква форма ще приемат. ВЕС могат да живеят в тяло неограничено дълго, защото едно ВЕС се е научило да се грижи за тялото и околната среда. Ако по някакви причини, свързани с физическите закони, тялото на едно ВЕС престане да бъде функционално, това същество просто го напуска, като с радост връща физическата му материя на Всеобщата Цялост за „рециклиране". (Или, както вие казвате, „което е прах, да стане отново на прах".)
Искам да се върна малко назад. Ти каза, че няма „закони" сами по себе си. Но какво става, когато някой не се държи в съгласие с „Троичния кодекс"? Какво става тогава? Наказва ли се?
Не, от това не следват никакви присъди и наказания, само просто съблюдаване на фактите и това, което има смисъл.
Обяснява се най-внимателно, че фактите - това, което дадено същество е извършило - са в противоречие с това, което има смисъл и е функционално, а когато нещо не е полезно за групата, то в крайна сметка няма да бъде полезно и за отделния индивид, защото индивидът е групата и групата е индивидът. Всички ВЕС много бързо разбират това, обикновено в ранната си младост, както бихте я нарекли вие, и затова много рядко едно зряло ВЕС действа по начин, който поставя фактите в противоречие със смисъла или това, което е извършило, в противоречие с онова, което е функционално.
Но ако все пак се случи?
Просто му се дава възможност да поправи грешката си. С помощта на Троичния кодекс му се дава възможност да осъзнае всички последици от онова, което е помислил, казал или извършил. После му се дава възможност да преоцени и заяви своята роля в пораждането на тези последици. И най-сетне, дава му се възможност да поеме отговорност за последиците като приложи средства за възстановяване и изцеление.
Ами ако откаже?
Едно високоеволюирало същество никога не би отказало. Това е немислимо. В такъв случай то няма да бъде високоеволюирало същество, а разумно същество от съвсем друго ниво.
Къде се научава ВЕС на всичко това? В училище ли?
Не съществува „училищна система" в обществото на ВЕС, а само процес на образование, чрез който поколения-та си припомнят „кое е реално" и „кое е функционално". Поколенията се възпитават от старите, а не от тези, които са ги родили, макар и да не се отделят непременно от тях. Техните „родители" могат да бъдат с тях вина-ги, когато пожелаят и да прекарват заедно толкова вре-ме, колкото предпочитат.
В онова, което вие наричате „училище" (всъщност „учебно време") подрастващите установяват своя собс-твена „програма", като те самите избират какви умения да овладеят, а не им се налага какво трябва да научат. По този начин мотивацията е на най-високо ниво и житейс-ките умения се получават бързо, щастливо и с лекота.
Троичният кодекс ( това всъщност не е система от „закони", но е най-близкият термин, който може да се намери във вашия език) не е нещо, което се набива в главите на младите ВЕС, а нещо, което се придобива - почти чрез осмоза - благодарение на поведението, което служи като пример на „детето" от страна на „възрастните".
За разлива от вашето общество, където възрастните си изграждат едно поведение, противоположно на онова, което искат да усвоят децата им, във високо еволюиралите култури възрастните разбират, че децата вършат онова, което виждат, че вършат останалите.
На ВЕС никога не би им хрумнало да сложат децата си да стоят пред някакъв апарат, който показва картини на поведение, което те самите биха искали младите същества да избягват. Такова решение би било напълно непонятно за ВЕС.
Отново бих повторил, че разликата между обществото на ВЕС и човешкото общество се свежда до един наистина прост елемент, който може да се нарече правдоподобно наблюдение.
В обществата на ВЕС съществата си дават сметка за всичко, което виждат. В човешкото общество мнозина отричат онова, което виждат.
Виждат, че телевизията унищожава децата им, и пренебрегват това. Виждат, че насилието и „загубата" се използват за „развлечение", но не признават, че в това има противоречие. Те забелязват, че тютюнът е вреден за тялото, но се преструват, че не е. Виждат, че един баща е пиян и се държи грубо, но не позволяват и дума да се каже по този повод.
Наблюдават, че в продължение на хиляди години религиите не са успели да променят поведението на масите, но не искат да признаят тази истина. Виждат, че правител-ствата по-скоро потискат, отколкото помагат на хората, но пренебрегват този факт.
Наблюдават, че здравеопазването им е по-скоро болестотворно, че използва само една десета част от средствата си за предотвратяване на болестите и девет десети - за лекуването им и отричат, че печалбата е това, което ги мотивира да не дават нужната просвета на хората как да действат, да се хранят и живеят така, че да поддържат добро здраве.
Виждат, че не е полезно за здравето им да се хранят с убити животни, които насилствено са угоявани преди това с всякакви химикали, но и това отричат.
Нещо повече. Те дори канят гости в радио и телевизионните програми, които се осмеляват да оспорват това. Има една великолепна книга на Джон Робинс, „Диета за една Нова Америка", която подробно разглежда темата за храненето със забележително проникновение.
Хората са склонни да отричат това, което четат в тази книга. И тъкмо в това е проблемът. Вашият род в много голяма степен живее в отричане. Те отричат не само до болка очевидните наблюдения на всички наоколо си, но също така отричат и онова, което виждат със собствените си очи. Отричат личните си чувства и истината, до която сами са стигнали.
Високоеволюиралите същества, каквито стават някои измежду вас, нищо не отричат. Те се съобразяват с това, „което е реално" и с това, „което е функционално". Използвайки тези прости средства, животът им става прост. Те се отнасят с респект към „Процеса".
Да, но как се проявява този „Процес"?
За да отговоря на този въпрос, трябва да изтъкна нещо, което многократно съм изтъквал и преди в този диалог. Всичко зависи от собственото ти отношение към себе си и от това, което се опитваш да осъществиш.
Ако целта ти е да живееш в мир, радост и любов, насилието няма да ти бъде от полза. Това вече е доказано.
Ако целта ти е да живееш в добро здраве и дълголетие, няма да ти бъде полезно да консумираш умъртвени животни, да пушиш канцерогени и да поглъщаш течности, които умъртвяват клетките на мозъка. Това вече е доказано.
Ако целта ви е да възпитате поколението си свободно от насилие и омраза, това да го поставите години наред пред живи образи на насилие и омраза, очевидно не е полезно. Това вече е доказано.
Ако целта ви е да се погрижите за Земята и разумно да стопанисвате нейните ресурси, няма да бъде от полза да действате по такъв начин, сякаш тези ресурси са безгранични. Това вече е доказано.
Ако целта ви е да откриете и култивирате връзка с Бога на любовта, така че религията да има своето място в човешкия живот, тогава да се внушава представата за един отмъстителен и наказващ Бог не е от полза. И това също вече е било доказано.
Мотивацията е всичко. Целите предопределят резултатите. Животът произтича от вашите намерения. Истинските ви намерения се разкриват в делата ви, а делата ви се определят от истинските ви намерения. Както всичко в живота (и както самият Живот ), това е затворен кръг.
ВЕС виждат този кръг. Хората не го виждат.
ВЕС реагират на това, което е реално; хората го пренебрегват.
ВЕС говорят истината - винаги . Хората лъжат твърде често - както себе си, така и другите.
ВЕС държат на думата си и я прилагат на дело. Хората говорят едно, а вършат друго.
Дълбоко в себе си вие знаете, че нещо не е наред - че сте имали намерение „да се отправите към Сиатъл", а сте се озовали в „Сан Хосе". Виждате противоречията в поведението си и искрено сте готови да се откажете от тях. Ясно виждате това, което е реално и което е функционално и вече не сте склонни да поддържате разделението между едното и другото.
Вашият човешки род се пробужда. Наближава времето, в което ще го осъществите.
Не трябва да се отчайвате от това, което се казва тук, защото вече сте поставили основите за един нов живот, за една по-всеобхватна реалност и всичко дотук е било само подготовка за нея. Вече сте готови да преминете през вратата. Първо, да я посочите. Виждате ли? Ето я! Защото светлината на истината винаги ще ви показва пътя. А светлината на истината е ваше достояние.
Приемете тази истина сега и я приложете в своя живот. Приемете тази истина и я споделете с останалите. Приемете я сега и скъпо я пазете завинаги.
Защото в настоящите три книги - трилогията Разговори с Бога - Аз отново ви говорих за това, което е реално.
Няма нужда да продължаваме. Не е необходимо да се задават още въпроси и изслушват по-нататъшни отговори за задоволяване на любопитството или да се узнаят по-вече примери и наблюдения. Всичко, от което се нуждаеш, за да сътвориш живота, който желаеш, ти намери тук, в тази трилогия, както бе представена дотук. Няма защо да се продължава.
Да, ти имаш още въпроси. Имаш още съображения. За теб Нашето изследване, което с радост осъществяваме, не е приключило. Защото за теб никое изследване не приключва.
Ясно е, че тази книга може да продължи до безкрайност. Но не. Твоят разговор с Бога ще продължи, но не и тази книга. Защото отговорът на всеки въпрос, който би могъл да зададеш, ще се намери тук, в тази вече завършена трилогия. Всичко, което можем да сторим оттук нататък, е да преповтаряме, да подчертаем и да се връщаме отново и отново към същата мъдрост. Което практикувахме и в тази трилогия. Тук няма нищо ново, а само преповтаряне на дребната мъдрост.
Преповтарянето е нещо хубаво. Хубаво е човек отново да се върне към мъдростта. Това е процесът на припомняне, за който толкова често съм говорил. Вие няма какво да научавате. Трябва само да си припомните...
Затова, връщайте се често към тази трилогия; обръщайте се отново и отново към нейните страници.
Когато имате въпрос, на който ви се струва, че тук не е отговорено, препрочетете тези страници. Но ако наистина имате чувството, че няма отговор, потърсете своите отговори. Проведете своя собствен разговор. Сътворете собствената си истина.
Така ще преживеете Истинската Си Същност.
Аз не искам Ти да си тръгваш!
Никъде не си тръгвам. Аз съм винаги с теб. Във всичко.
Моля Те, преди да свършим, имам само още няколко въпроса. Няколко последни, заключителни въпроса.
Нали съзнаваш, че винаги можеш да погледнеш вътре в себе си, да се върнеш към Центъра на Вечната Мъдрост и да намериш там отговори на своите въпроси?
Да, разбирам това и съм благодарен от дъното на душата си, че е така, че животът е сътворен по такъв начин, че винаги мога да се свържа с началата му. Но за мен този диалог е полезен, той беше огромен подарък. Не мога ли да задам само няколко последни въпроса?
Разбира се.
Наистина ли нашият свят е в опасност? Човешкият род наистина ли си играе със собственото си самоунищожение и действителна гибел?
Да. И ако не се замислите над съвсем реалната възможност това да стане, вие не можете да я избегнете. Защото онова, което отричате, то става още по-настоятелно. Само ако погледнеш реално на нещо, можеш да го преодолееш.
Спомни си също каквото ти казах за времето и събитията. Всички събития, които можеш да си представиш, и които всъщност си си представил - стават тъкмо сега, в Мига Вечност. Това е Свещеният Миг. Мигът, който предшества осъзнаването. Това е, което става преди да си Видял Светлината. Това е настоящият момент, който ти е бил даден и е сътворен от теб, преди още ти да знаеш това! Ти наричаш това „настояще". И то Е „настояще". То е най-големият дар, с който Бог те е сподобил.
Дадена ти е способността да избираш, да избираш кое от всички преживявания, които си представяш, избираш да преживееш сега.
Едва сега започвам въпреки ограничените си възприятия да разбирам онова, което казваш. Нищо от това не е „реално", нали?
Не. Ти живееш в свят на илюзиите. Това е голямо магическо представление. Правиш се, че не знаеш всички трикове, макар че магьосникът си самият ти.
Много е важно да помниш това, защото в противен случай ще го направиш наистина реално.
Но онова, което виждам, усещам, мириша и докосвам наистина изглежда съвсем реално. Ако това не е „реалността", какво е тогава?
Не забравяй, че това, което гледаш, ти не го „виждаш" реално.
Мозъкът ти не е източникът на твоя интелект. Той е просто процесор на данни. Приема данните чрез рецептори, наречени сетива. Интерпретира тази енергия в зависимост от предходните данни по този въпрос. Той ти дава указания за онова, което възприема, а не за онова, което е реално. Въз основа на тези възприятия, ти си мислиш, че знаеш истината за нещо, когато в действителност не я знаеш дори наполовина. В действителност ти сам твориш истината, която знаеш.
Включително и целия този диалог с Теб. Със сигурност.
Боя се, че това ще даде основания на онези, които твърдят, „Той не говори с Бога. Всичко сам си съчинява."
Кажи им най-добронамерено да се опитат да мислят „извън черната кутия". Те мислят с взаимноизключващи се алтернативи „или/или". Нека се опитат да мислят взаимовключващо - „и/и".
Не можете да разберете Бога, ако мислите според старите модели на ценности, представи и разбирания. Ако желаете да разберете Бога, трябва да сте готови да приемете, че в момента разполагате с ограничени данни, вместо да твърдите, че знаете всичко, което може да се знае по даден въпрос.
Обръщам ви внимание на думите на Вернер Ерхард, Който е заявил, че истинската яснота може да дойде единствено тогава, когато човек е готов да признае:
Има нещо, което не зная и знанието на което би могло да промени всичко.
Напълно възможно е едновременно „да говориш с Бога" и „сам да си съчиняваш всичко".
Всъщност най-голямата истина е в това: вие сами си съчинявате всичко.
Животът е процес, чрез който се сътворява всичко. Бог е енергията - чистата, сурова енергия - която вие наричате живот. Осъзнавайки това, стигаме до нова истина.
Бог е Процес.
Струва ми се, че каза, че Бог е колективното начало, че Бог е всичко.
Да, казах. И това, че Бог е. Бог е също Процесът, чрез който се сътворява и самопреживява Всичко. Вече ти открих това.
Да. Да . Тази мъдрост ми разкри, докато пишех една малка книжка, която се наричаше „Да пресътвориш себе си".
Точно така. А сега го изразявам пред далеч по-голяма аудитория.
Бог е процес.
Бог не е личност, място или обект. Бог е точно това, което винаги сте мислили, но не сте разбирали.
А по-точно?
Вие винаги сте мислили, че Бог е върховното Битие.
Да.
И сте прави. Аз съм точно това. БИТИЕ. Обърни внимание, че „битие" не означава обект, това е процес.
Аз съм Върховното Битие. Тоест, върховното в процес на ставане.
Аз не съм резултатът от даден процес; Аз съм Самият Процес. Аз съм Творецът и Аз съм Процесът, чрез който се сътворявам.
Всичко, което виждаш на небето и на земята, това съм Аз в процес на сътворяване. Процесът на Сътворяване никога не свършва. Той никога не бива завършен. Аз никога не бивам „завършен". Това е друг начин да се каже, че всичко е в процес на непрестанна промяна. Нищо не стои на едно място. Нищо - абсолютно нищо - не е лишено от движение. Всичко е енергия, движение. Съкратено по земному вие наричате това „Емоция"! (еnergy and motion - Е-motion - съкратеното съчетание на английските думи енергия и движение създава думата емоция, чувство - б. пр.)
Вие сте най-висшето Божие чувство!
Когато спрете погледа си на даден обект, вие не гледате „нещо" статично, което „стои там" във времето и пространството. Не! Вие ставате свидетели на нещо, което се случва. Защото всичко се движи, променя, еволюира. Всичко.
Бъкминстър Фулър е казал, „Струва ми се, че аз съм глагол". И е бил напълно прав.
Бог е нещо ставащо. Вие сте дали на това ставащо названието живот. Животът е Процес. Процесът е видим, познаваем, предсказуем. Колкото повече наблюдаваш, толкова повече познаваш и толкова повече можеш да предвидиш.
Трудно ми е да възприема това. За мен Бог винаги е бил Неизменното. Постоянният. Неподвижният движещ се. В тази абсолютно неопровержима истина за Бога аз съм намирал своята сигурност.
Но това Е истината! Единствената Неизменна Истина е, че Бог е в процес на вечна промяна. Такава е истината - и ти не можеш да сториш нищо, за да я промениш. Единственото, което никога не се променя, е, че всичко винаги се променя.
Животът в промяна. Бог е животът.
Следователно, Бог е промяна.
Но на мене ми се иска единственото неизменно нещо да бъде Божията любов към нас.
Моята любов към вас вечно се променя, защото вие вечно се променяте, а аз ви обичам точно такива, каквито сте. За да ви обичам такива, каквито сте, Моята идея за това, което заслужава любов, трябва да се променя, както се променя вашата идея за Собствената Ви Същност.
Искаш да кажеш, че ме намираш достоен за любов дори и когато съм избрал за Своя Същност да бъда убиец.
Вече разгледахме всичко това. Зная, но просто не го схващам!
Никой не върши нищо лошо в рамките на своите представи за света. Аз винаги ви обичам - във всичко. Не можете да бъдете такива, че Аз да не ви обичам.
Ала ще ни накажеш, нали? Ще ни накажеш от любов. Ще ни изпратиш на вечни мъки с любов в сърцето си и скръб от това, че се налага да го направиш.
Не. Аз никога не съм тъжен, защото нищо не Ми се на-лага да правя. Та кой може да Ми наложи?
Аз никога няма да ви наказвам, дори ако вие решите да се самонаказвате в този или в следващ живот, докато престанете да го правите. Няма да ви наказвам, защото не съм наскърбен или претърпял загуба - тъй като никой от вас не може да нанесе вреда или да нарани някаква Частица от Мен, каквато представлява всеки от вас.
Някой от бас може да избере да се чувства наскърбен или разбит, но когато се завърнете към вечния свят, ще видите, че не ви е била нанесена никаква вреда. В този момент ще простите на онези, които сте си въобразявали, че са ви наскърбили, защото ще разберете по-всеобхватния план.
Какъв е този по-всеобхватен план?
Спомняш ли си притчата за Малката Душа и Слънцето, която ти разказах в първа книга?
Да.
Има и още една втора част на тази притча. Ето я:
- Можеш да си избереш всяка Част на Бога, която решиш да бъдеш - казах аз на Малката Душа. - Ти си Абсолютното Божество, преживяващо Себе Си. Кой аспект на Божественото избираш сега да преживееш като Себе Си?
- Искаш да кажеш, че имам избор, така ли? - попита Малката Душа. А Аз й отговорих:
- Да, можеш да избереш да преживееш всеки Аспект на Божественото в себе си, като себе си и чрез себе си.
- Добре, - каза Малката Душа, тогава избирам да преживея Прошката. Искам да преживея своя Аз като този Аспект на Бога, наречен Всеопрощение.
Това бе известно предизвикателство, както можеш да си представиш.
- Няма на кого да се прощава. Всичко, което съм сътворил, е Съвършенство и Любов.
- Няма на кого да се прощава ли? - запита Малката Душа недоверчиво.
- Няма на кого, - повторих Аз. - Огледай се наоколо си. Нима виждаш души, не толкова съвършени и великолепни, колкото си ти?
При тези думи Малката Душа се обърна и с изненада откри, че е заобиколена от всички души на небето. Те бяха дошли от всички страни на Царството, защото бяха чули, че Малката Душа има необичаен разговор с Бога .
- Не виждам никого, който да не е толкова съвършен, колкото съм аз! - възкликна Малката Душа. - На кого тогава да прощавам?
Точно в този момент измежду множеството напред излезе друга душа.
- Можеш да простиш на мен - каза тази Приятелска Душа.
- За какво? - попита Малката Душа.
- Аз ще се явя в следващия ти живот и ще направя нещо, за да ти дам възможност да ми простиш - отвърна Приятелската Душа.
- Но какво? Какво би могло да стори същество с такава Съвършена Светлина, за да ме накара да искам да му простя? - поиска да знае Малката Душа.
- О, сигурна съм, че можем да измислим нещо - усмихна се Приятелската Душа.
- Но защо искаш да сториш това? - Малката Душа не можеше да разбере защо едно толкова съвършено създание иска да понижи вибрациите си до такава степен, че да извърши нещо „лошо".
- Много просто - обясни Приятелската Душа, - ще го направя, защото те обичам. Ти искаш да преживееш себе си като прощаваща душа, нали? Освен това и ти си правила това за мен.
- Наистина ли? - попита Малката Душа.
- Разбира се. Не си ли спомняш? Ние минахме през всичко - с възходите и паденията, бяхме в едната и в другата посока. Бяхме и тук, и там, и сега, и после. Бяхме малки и големи, мъжки и женски, добри и лоши. Всички сме били всичко това.
- И сме вършили това по взаимно съгласие, за да може всеки от нас да преживее себе си като най-върховна част от Бога. Защото сме разбрали, че...
- В отсъствието на това, което Не Си, това, Което Си, Не Е.
- Когато липсва „студа", не може да съществува „топлината". Когато липсва „тъга", не може да се почувства „радостта", без това, което наричате „зло", не може да се преживее „доброто".
- Ако избираш да бъдеш нещо, непременно някой или нещо противоположно трябва да се появи в твоята вселена, за да го направи възможно.
Приятелската Душа обясни, че тези хора са Специални Божи Ангели, а тези условия са Божи Дарове.
- Искам за отплата само едно - заяви Приятелската Душа.
- Готова съм на всичко - заяви Малката Душа. Тя бе развълнувана, че може да преживее всеки Божествен Аспект на Бога. Сега започна да й става ясен Планът.
- В момента, в който те удрям и смазвам, - каза Приятелската Душа, - в момента, в който ти причинявам най-голямото зло, което можеш да си представиш, спомни си Истинската Ми Същност.
- О, аз няма да забравя! - обеща Малката Душа. - Ще те видя в съвършенството, в което те виждам сега и ще си спомням винаги Истинската Ти Същност.
Това е - това е изключителна история, невероятна притча.
И обещанието на Малката Душа е обещанието, което ти давам Аз. Тъкмо това е неизменно. И все пак, ти, Малка Моя Душа, удържа ли своето обещание?
Не, със съжаление трябва да призная, че не съм.
Недей да съжаляваш. Бъди щастлив, че виждаш истината и се радвай на решението си да живееш според една нова истина.
Защото Бог е в непрестанно развитие, както и самият ти. И запомни завинаги:
Ако можеше да се видиш така,както изглеждаш в Божиите очи доста щеше да се посмееш.
И така, обърнете се и се вижте един друг в Своята Истинска Същност.
Наблюдавайте. Наблюдавайте. НАБЛЮДАВАЙТЕ.
Вече ви казах - главната разлика между вас и високоеволюиралите същества е, че високоеволюиралите същества наблюдават повече.
Това само по себе си е удивително наблюдение.
А сега искам да забележите също така, че самите вие сте събитие. Вие сте човешко събитие. Вие сте процес. И във всеки „момент" сте също така и продукт на този процес.
Вие сте Творецът и Творението. Повтарям всички тези неща отново и отново в тези последни минути, в които сме заедно. Повтарям ги, за да ги чуете, за да ги разберете.
Процесът, в който съществуваме, вие и Аз, е вечен. Той винаги е бил, е и ще бъде. Не му е нужна твоята „помощ", за да съществува. Това става от само себе си. И когато не му се пречи, Процесът се разгръща съвършено.
Има още една крилата фраза, изразена от Вернер Ерхард - Животът се разтваря в самия процес на Живота.
Някои духовни движения тълкуват това по следния на-чин - „освободи се и приеми Бог в душата си". Това е правилно разбиране.
Ако просто се освободиш, ти ще се отстраниш от „пътя". „Пътя" на Процеса - който се нарича самият живот. Ето защо всички мъдреци и учители са твърдели: „Аз съм пътят и Животът". Те са разбирали съвършено онова, което казах тук. Те са животът и те са пътят - събитието в прогрес, Процесът.
Всичко, което изисква от теб Мъдростта, е да се довериш на Процеса. Тоест, да се довериш на Бога. Или, ако предпочиташ, да се довериш на себе си, защото Ти Си Богът.
Помни, че Ние Всички Сме Едно Цяло.
Но как да се „доверя на процеса", когато този „процес" - животът - непрестанно ми поднася неща, които не ми харесват?
Харесвай това, което ти поднася животът!
Разбирай и знай, че сам си го правиш на Себе Си!
ВИЖДАЙ СЪВЪРШЕНСТВОТО.
Виждай го във всичко, а не само в нещата, които наричаш съвършени. В настоящата трилогия аз ти обясних внимателно защо и как нещата стават така, както стават. Тук не е нужно отново да излагам този материал - макар че може би за теб ще бъде полезно да го препрочиташ често, докато напълно го разбереш.
Моля Те, само по този въпрос ни дай едно обобщаващо разяснение. Моля Те! Как „да видя съвършенството" на нещо, което съвсем не преживявам като съвършено?
Никой не може да предизвика твоите преживявания на каквото и да било.
Другите могат да участват в сътворяването на външните обстоятелства и събития на съвместния ви живот, но едно нещо, което никой друг не може да стори, е да те накара да преживееш НЕЩО, което сам не си избрал да преживееш.
В това вие сте върховни същества. И никой - НИКОЙ -не може да ви каже по какъв начин да съществувате.
Светът може да ви предостави обстоятелства, но само вие решавате какво означават тези обстоятелства.
Спомнете си истината, която ти казах отдавна. Нищо няма значение.
Да. Не съм сигурен дали я разбрах напълно тогава. Тя ми се яви в преживяване извън тялото през 1980 година. Съвсем живо си спомням това.
И какво по-точно си спомняш?
Спомням си, че в началото бях объркан. Как така „нищо да няма значение"? Докъде щеше да стигне светът, докъде щях да стигна аз, ако нищо нямаше значение?
И как си отговори на този много добър въпрос?
Разбрах, че нищо няма значение само по себе си, а че аз влагам смисъла в събитията и така им придавам значение. Разбрах това на високо метафизично ниво, което ми помогна да разбера самия Процес на Творението.
Ами прозрението?
Разбрах, че всичко е енергия и че енергията се превръща в „материя" - тоест във физически „материал" и „проявления" - според това как мисля за тях. Тогава разбрах, че нищо няма значение, защото нищо не се материализира по друг начин, освен по този, който сами избираме. После съм забравил това прозрение в продължение на десет години, докато Ти отново ми го припомни по-рано в този диалог.
Ти знаеше всичко, за което ти говорих в този диалог. Предавал съм ти го цялото чрез други хора, които съм ти изпращал и с чиито учения съм те запознавал. Тук няма нищо ново и нищо не ти се налага да учиш. Трябва само да си припомниш.
Начинът, по който разбираш мъдростта, че нищо ня-ма значение, е задълбочен и богат и ти служи добре.
Извинявай. Не мога да допусна да свърши този диалог, без да изтъкна едно крещящо противоречие.
Кое е то?
Ти непрестанно ми повтаряш, че онова, което наричаме „зло" съществува, за да имаме контекст, в който да преживеем „доброто". Каза, че Моята Същност не може да бъде преживяна без да съществува нещо, Което Не Е Моя Същност. С други думи, няма „топло" без „студено", няма „горе" без „долу" и така нататък.
Точно така.
Дори използва това, за да ми покажеш как да гледам на всеки „проблем" като на благословение и на всеки виновник като на ангел.
Отново е точно така.
Тогава как така описанието на живота на високоеволюиралите същества не съдържа в себе си нищо „лошо"? Всичко, което ми описа, е един рай!
О, добре, много добре. Ти наистина се замисляш над тези неща.
Всъщност, Нанси ми посочи това несъответствие. Докато ме слушаше да й чета материала на глас, ми каза: „Струва ми се, че трябва да зададеш един въпрос, преди диалогът да е свършил. Как ВЕС преживяват Своята Истинска Същност, когато са премахнали всичко негативно от своя живот?" Това ми се стори основателен въпрос. Всъщност, направо ме накара да замръзна на място. Зная, че току-що каза, че няма нужда от повече въпроси, но струва ми се, че трябва да отговориш на този въпрос.
Добре. Един въпрос за Нанси. Както изглежда, това е най-хубавият въпрос в цялата книга.
(Хм.)
Е, така си е... Учуден съм, че не ти хрумна да попиташ за това, когато говорехме за ВЕС. Странно е, че не помисли.
Помислил съм.
Така ли?
Ние всички сме Едно цяло, нали? Е, тогава онази част от мен, която е Нанси, е помислила!
А, отлично! И е вярно, разбира се.
И така, какъв е Твоят отговор?
Ще се върна на първоначалното си твърдение.
В отсъствието на това, което не си, това, което си, не съществува.
Това означава, че когато не съществува студ, не можеш да познаеш от опит какво е топлина. Когато не съществува горе, представата за „долу" е изпразнена от съдържание, безсмислена концепция.
Това е вярно за всичко във вселената. То всъщност е обяснението защо нещата в света стоят по такъв начин, по какъвто са се установили - с наличието на студено и топло, на „добро" и „зло".
Но знай едно: Всичко създаваш ти самият. Ти решаваш кое е „студено" и кое „топло", кое е „горе" и кое „долу". ( Изле-зеш ли в открито пространство, сам ще видиш как определенията ти се разпадат!) Ти решаваш какво е „добро" и какво „зло". И представите ти за всички тези неща са се променяли през годините - всъщност дори през различните сезони. Ти би нарекъл „студен" един летен ден с температура 42 градуса по Фаренхайт. Но посред зима при същата температура би казал: „Господи, какъв топъл ден!"
Вселената просто ти предоставя поле на опита - което може да се нарече обхват на обективните явления. Ти решаваш какво определение ще им дадеш.
Вселената е цялостна система от такива физически явления. И тя е огромна. Необхватна. Безгранична. Фактически безкрайна.
А сега ще ти кажа една голяма тайна: Не е необходимо противоположното условие да съществува редом до теб в непосредствена близост, за да създаде контекстуално поле, в което да можеш да преживееш реалността, която си избрал.
Няма значение на каква далечина една от друга се проявяват противоположностите. Вселената като цяло предоставя контекстуалното поле, вътре в което съществуват всички противоположни елементи и така всички страни на опита стават възможни. Това е целта на вселената. Това е нейното предназначение.
Но ако аз персонално никога не съм преживял „студа", а само съм видял, че някъде на друго място е „студено", по какъв начин мога да зная какво е това „студено"?
Ти си преживял „студа". Преживял си всичко. Ако не в този си живот, то в предишния. Или в по-предишния. Или все едно, в някой от миналите си животи. Преживял си „студа". Както и „голямо" и „малко", „горе" и „долу", „тук" и „там" и всички противоположни елементи, които съществуват. И те са запечатани в паметта ти.
Не се налага да ги преживяваш отново, ако не искаш. Това се отнася до всички същества във вселената, а не само до хората.
Всички вие не само сте преживели всичко, вие самите сте всичко. Вие сте ВСИЧКО, КОЕТО Е.
Вие сте това, което преживявате. Всъщност вие сами пораждате преживяването.
Не съм убеден, че разбирам напълно.
Ще ти го обясня посредством термини от механиката. Искам да разбереш, че това, което правиш сега, е, че си припомняш истинската си същност и избираш онази нейна страна, която искаш да преживееш в настоящия момент, в настоящото прераждане, на тази планета и в тази физическа форма.
Божичко, това изглежда толкова просто!
И наистина е просто. Вие сте откъснали своето Аз от тялото на Бога, от всичко, Което Е, от Колективното начало и сега отново се присъединявате към това тяло. Този Процес се нарича припомняме.
Когато си припомняте, вие предоставяте на своето Аз отново всички преживявания на Истинската Си Същност. Това е един цикъл. Правите го все отново и отново и наричате това „еволюция". Казвате, че „еволюирате". Всъщност се въртите в Кръг! Също както земята кръжи около слънцето. Както галактиката се върти около собствения си център.
Всичко се върти в кръг.
Въртенето в кръг е основното движение на целия живот. Жизнената енергия се върти. Това прави тя всъщност. Вие сте обхванати от едно въртеливо еволюционно движение.
Как успяваш да намериш думи, с които да опишеш всичко с такава простота?
Ти си този, който прави нещата толкова прости. Правиш ги прости като прочистваш своя „механизъм на възприемане". Настроил си се на необходимата честота. Навлязъл си в нова фаза на волята за познание. Тази нова воля ще промени всичко за теб и за твоя, човешки род. Защото тази нова воля те е превърнала в революционер - а най-грандиозната революция на вашата планета едва сега започва.(revolution - революция и въртене, въртеливо движение, англ. - в случая се има предвид както революция на духа, така и началото на нов еволюционен цикъл - б.пр.)
Трябва да побърза. Нова духовност ни е нужна сега, още в този момент. Ние пораждаме навсякъде около нас невероятна мъка и нещастие.
Това е така, защото някои същества, макар и вече да са минали през всички противоположности на опита, понякога не знаят това. Забравили са го и още не са си го припомнили напълно.
При съществата на високи стъпала на еволюцията това не е така. На тях не им е потребно да виждат негативното непосредствено пред себе си, в своя собствен свят, за да познаят позитивния характер на своята цивилизация. Те са „осъзнали позитивно" Истинската Своя Същност, без да им бъде необходимо да създават негативността, за да я доказват. ВЕС просто забелязват онова, което не е тяхна същност, наблюдавайки го на други места в контекстуалното поле.
Вашата собствена планета фактически е тази, към която се обръщат съществата от високи нива на еволюцията, ако се нуждаят от контрастно поле.
Тогава те си припомнят преживяванията, през които минавате вие сега и по този начин си формират постоянна отправна точка, чрез която да познаят и разберат онова, което преживяват в момента.
Разбираш ли сега защо ВЕС не се нуждаят от „злото" или „негативното" в собственото си общество?
Да. Но защо тогава ние в нашето общество се нуждаем от „негативното"?
Съвсем не се нуждаете. Точно това се опитвам да ви кажа в целия този диалог.
Вие наистина трябва да живеете в контекстуално поле, в което да съществува Противоположното на Истинската ви Същност, за да преживеете тази Своя Истинска Същност. Такъв е Универсалният Закон и вие не можете да го избегнете. Но вие тъкмо сега живеете в такова контекстуално поле. Няма защо да го създавате. Контекстуалното поле, в което живеете, се нарича Вселена.
Няма нужда да си създавате по-малко контекстуално поле в задния двор.
Това означава, че още сега можете да промените живота на вашата планета и да премахнете всичко, което не е истинска ваша същност, без това по никакъв начин да поставя под въпрос вашата способност да познаете и преживеете Своята Истинска Същност.
О-о! Това е най-голямото откровение в настоящата книга! Какво великолепно заключение! Значи не ми се налага да предизвиквам противоположното на моята най-върховна версия на най-върховната ми визия на Истинската Ми Същност, за да я преживея.
Точно така. Тъкмо това ти говоря от самото начало.
Но не го обясни така!
Нямаше да го разбереш до този момент.
Не е необходимо да създаваш противоположното на Своята Истинска Същност и на Същността, която Избираш, за да я преживееш. Трябва само да си дадеш сметка, че тази противоположност вече е създадена някъде другаде. Трябва само да си спомниш, че тя съществува. Това е „познание на плода на Дървото на Доброто и Злото", което, както вече обясних, не е проклятие, не е първороден грях, а Първородно Благословение, както го нарече Матю Фокс.
А за да си спомните, че то съществува, за да си спомните, че всичко това сте го преживели преди - всичко, Което Е - във физическа форма... трябва само да погледнете нагоре.
Имаш пред вид „да погледнем навътре".
Не, имам предвид буквално това, което казах. ДА ПОГЛЕДНЕТЕ НАГОРЕ. Да погледнете към звездите. Да погледнете към небесата. ДА НАБЛЮДАВАТЕ КОНТЕКСТУАЛНОТО ПОЛЕ.
Както казах и преди, за да се превърнете в същества на високи стъпала на еволюцията, нужно е само да увеличите уменията си да наблюдавате. Да видите „какво е реално", след което да направите „каквото е функционално".
И така, като наблюдавам нещата на други места във вселената, аз мога да установя какво е положението там и да използвам тези контрастни елементи, за да формирам своето разбиране за Истинската Си Същност тук и сега.
Да. Това се нарича „припомняне". Не съвсем. Нарича се „наблюдение". Какво според теб наблюдаваш?
Живота на други планети. В други слънчеви системи, В други галактики. Предполагам, че ако имахме достатъчно развити технологии, щяхме да наблюдаваме именно това. Смятам, че ВЕС имат способността да наблюдават това още сега. Ти самият каза, че те наблюдават нас, които сме на Земята. Така че, сигурно щяхме да наблюдаваме това.
Но какво всъщност?
Не разбирам въпроса.
Тогава аз ще ти отговоря. Наблюдавате собственото си минало.
Какво???
Когато вдигнете поглед нагоре, вие виждате звездите - такива, каквито са били преди стотици, преди хиляди, преди милиони светлинни години. Това, което виждаш, в действителност вече го няма. Наблюдаваш миналото. И това е минало, в което сам си вземал участие.
Повтори го отново!!!
Ти си бил там, преживявал си всичко това, вършил си всичко това.
Така ли???
Нима не ти казах, че си имал много животи?
Да, но... Какво би станало, ако трябва да отпътувам за някое от тези места, отдалечени на множество светлинни години? Какво би станало, ако мога действително да отида дотам? Да бъда „точно сега", в същия този момент, който не мога да видя от Земята, отдалечен на стотици светлинни години? Какво тогава ще видя? Може би два мои „аза"? Нима искаш да кажеш, че тогава ще вида своя Аз да съществува на две места едновременно.
Разбира се! И ще откриеш онова, което ти казвам от самото начало - че времето не съществува и ти съвсем не виждаш „миналото"! Всичко става СЕГА.
В онова „точно сега" ти изживяваш животи, които в Земно време ще бъдат твое бъдеще. Именно разстоянието между твоите много „Азове" ти позволява да преживееш различни самоличности и „моменти във бремето".
И така, „миналото", което си припомняш, и бъдещето, което ще наблюдаваш, е „сега", което просто Е.
Невероятно.
Да, и е истина и на друго ниво. Както ти казах: Ние сме само Един. Затова, когато погледнеш към звездите, ще видиш НАШЕТО така наречено МИНАЛО.
Трудно ми е да разбирам всичко това!
Имай търпение. Искам да ти кажа и още нещо.
Ти винаги виждаш онова, което на твоя език би определил като минало - дори и когато гледаш непосредствено пред себе си.
Така ли?
Невъзможно е да видиш Настоящето. Настоящето „става", след което се превръща във взрив от светлина, образувана от разпръскването на енергията и тази светлина стига до твоите рецептори, очите ти, а това отнема време.
Докато тази светлина достигне до теб, животът си тече, развива се. Следващото събитие става тогава, когато светлината от миналото събитие достигне до теб.
Енергийният взрив стига до очите ти, рецепторите ти изпращат сигнали на мозъка ти, който интерпретира данните и ти казва какво виждаш. И все пак това съвсем не е пред теб. Това е само каквото си мислиш, че виждаш. С други думи, ти си мислиш за това, което си видял, казваш си сам какво е то и решаваш как да го наречеш, докато това, което става „сега", предшества този процес и го изчаква.
Да го кажем по-просто, Аз съм винаги една стъпва пред теб.
Боже мой, та това е невероятно.
Чуй Ме сега. Колкото повече разстояние си поставил между Себе Си и физическото местоположение на едно събитие, толкова по-далеч в „миналото" се оттегля това събитие. Постави се няколко светлинни години назад и това, което ще видиш, ще бъде случилото се много, много отдавна.
Ала то не се е случило „отдавна". Просто физическото разстояние е създало илюзията за „време" и ти е позволило да преживееш себе си едновременно „тук и сега" и „там и тогава"!
Един ден ще видиш, че това, което наричаш време и пространство са едно и също.
Тогава ще разбереш, че всичко се случва точно тук и точно сега.
Това е... това е... безумие . Не зная как да го приема.
Когато разбереш това, което ти казах, тогава ще осъзнаеш, че нищо, което виждаш, не е реално. Ти виждаш образа на някогашно събитие, но дори и този образ, дори и тази енергийна експлозия е нещо, което подлагаш на интерпретация. Твоята лична интерпретация на този образ може да се нарече въображение.
А с помощта на своето въображение, ти всичко можеш да си представиш. Защото - и това е най-голямата тайна за вас - вашето въображение работи и в двете посоки.
Моля?
Вие не само интерпретирате енергията, вие я и създавате. Въображението е функция на съзнанието ви, което е една трета от вашето троично същество. В съзнанието нещо си представяте и то започва да придобива физическа форма. Колкото по-дълго си го представяте (и колкото повече измежду вас си го представят), толкова по-физическа става тази форма, докато интензивната енергия, която й придавате, се взриви в светлина и хвърли своя образ върху това, което наричате своя реалност.
Тогава вие „виждате" образа и отново го интерпретирате. И така, цикълът продължава. Това съм нарекъл Процесът.
Това СТЕ ВИЕ. Вие СТЕ Процесът.
Това Е БОГ. Бог Е Процесът.
Това имах предвид, когато казах, че вие сте едновременно Творецът и Творението.
Ето че всичко вече се явява в своята свързаност с всичко останало. Ние сме на път да приключим този диалог и аз ти обясних механиката на Вселената, тайната на целия живот.
Аз съм... слисан. Напълно съм поразен. Сега искам да намеря начин да приложа всичко това в живота си.
Ти го прилагаш. Не можеш да не го прилагаш. То става. Единственият Въпрос е дали го прилагаш съзнателно или несъзнателно, дали си следствие от Процеса или причина. Във всичко, бъди причина.
Децата разбират това по един съвършен начин. Попитайте едно дете, „Защо правиш това?" и то ще ви отговори: „Просто така".
Това е единствената причина да правиш каквото и да било.
Това е изумително. Това е изумителен изблик в изумителния край на този изумителен диалог.
Най-същественият начин да приложиш своето Ново разбиране е да причиняваш сам своя опит, а не да търпиш последиците му. И знай, че не се налага да пресьтворяваш противоположното на Истинската Си Същност в своето индивидуално пространство и опит, за да познаеш и преживееш Кой Си Реално и Кой Избираш Да Бъдеш.
Въоръжен с това познание, ти можеш да промениш живота си и света.
И това е истината, която съм дошъл да споделя с всички ви.
О! Да! Разбирам! Разбрах го!
Много добре. Знай, че три са главните послания в целия диалог. И те са:
Ние всички Сме Едно Цяло.
Има достатъчно.
Нищо не трябва да се прави .
Ако приемете, че „всички ние сме едно цяло", ще престанете да се отнасяте един спрямо друг така, както досега.
Ако приемете, че „има достатъчно", вие ще споделяте всичко с всекиго.
Ако приемете, че „нищо не трябва да се прави", ще престанете да се опитвате чрез действия да решавате своите проблеми, а по-скоро ще пренастроите съзнанието си на това просто да бъдете, което ще ви помогне да преодолеете „проблемите" и условията, които са ги по-родили ще изчезнат.
Може би това е най-съществената истина, която трябва да разберете на този етап на еволюцията и добре е с нея да приключи нашият диалог. Винаги помни това и го превърни в мантра:
Нищо не трябва да имам, нищо не трябва да правя и нищо не трябва да бъда, освен това, което съм в този миг.
Това не означава, че „притежанието" и „действието" ще изчезнат от живота ви. Означава само, че онова, което преживяваш, че имаш или правиш, ще произтича от твоето битие, а няма да води към него.
Когато изхождаш от състояние на „щастие", ти вършиш определени неща, защото си щастлив - противно на старата парадигма, когато си вършил определени неща, които да те направят щастлив.
Когато изхождаш от „мъдростта", ти вършиш определени неща, защото си мъдър, а не защото се опитваш да придобиеш мъдрост.
Когато изхождаш от „любовта", ти вършиш нещата, защото си любов, а не защото се стремиш да получиш любов.
Всичко се променя, всичко се обръща, когато изхождаш от определено „битие", вместо да се стремиш „да бъдеш". Ти не можеш да „действаш", за да „бъдеш". Независимо дали се опитваш да „бъдеш" щастлив или да бъдеш мъдър, да бъдеш обичан - или да бъдеш Бог - не можеш да го постигнеш чрез действия. Истината е, че ще започнеш да действаш по удивителен начин,когато започнеш да бъдеш това, към което се стремиш.
В това е Божествената дихотомия. Начинът „да стигнеш дотам" е „да бъдеш там". Просто бъди там, където си избрал да стигнеш! Това е толкова просто. Нищо не трябва да се прави. Искаш да бъдеш щастлив ли? Бъди щастлив. Искаш да бъдеш мъдър? Бъди мъдър. Искаш да бъдеш любов? Бъди любов.
Такава е Твоята Същност във всички случаи.
Ти си Моят Възлюблен.
Направо дъхът ми спира. Така прекрасно разкриваш нещата.
Истината сама се разкрива. В истината има изящество, което поразява сърцето и го кара да се пробуди.
Това направиха тези „Разговори с Бога". Те докоснаха сърцето на човешкия род и го пробудиха.
Сега те те водят към един жизненоважен въпрос - въпрос, който цялото човечество трябва да си зададе. Можете ли да създадете една нова култура и дали ще го направите? Можете ли да създадете нов Първоначален Културен Мит, върху който да се основават всички останали митове и ще го направите ли?
Дали човешкият род е поначало добър или поначало зъл?
Това е кръстопътят, пред който сте се изправили. Бъдещето на човешкия род зависи от това накъде ще поемете.
Ако вие и вашето общество повярвате, че сте поначало добри, ще вземете решения и създадете закони, които са жизнеутвърждаващи и конструктивни. Ако вие и вашето общество повярвате, че сте поначало зли, ще вземете решения и ще създадете закони, които отричат живота и са разрушителни.
Законите, които утвърждават живота, са закони, които ви позволяват да бъдете, да правите и да имате, каквото желаете.
Тези, които вярват в Първородния Грях и в това, че човекът поначало е зъл, твърдят, че Бог е създал закони, които да предотвратяват това да правите, каквото пожелаете - и е внушил създаването на човешки закони (при това в неописуемо голямо количество), които се стремят да направят същото.
Тези, които вярват в Първородното Благословение и в това, че човекът е по своята природа добър, заявяват, че Бог е сътворил естествени закони, които ви позволяват да вършите онова, към което се стремите - и е издигнал човешки закони, които целят същото.
Каква е позицията, която ще заемете спрямо човешкия род? Каква е позицията, която ще заемете спрямо Самите Себе Си? Ако ви оставят да разчитате само на себе си, може ли да ви се има доверие? За всичко? И за останалите ли? Как се отнасяте към тях? Докато те ви се разкрият по един или друг начин, какво е изходното ви отношение?
Отговори ми на следния въпрос. Дали изходните ви разбирания водят обществото ви към разруха или напредък.
За себе си смятам, че може да ми се има доверие. Никога не съм смятал така по-рано, но сега вярвам. Превърнах се в човек, на когото може да се има доверие, защото промених своето отношение към самия себе си. Сега разбирам също така какво Бог иска от нас и какво не иска. Наясно съм.
Настоящите „Разговори с Бога" допринесоха много за тази промяна, за осъществяване на прехода. И сега аз виждам в обществото онова, което виждам в самия себе си - не нещо, което се разпада, а нещо, което си пробива път. Виждам човешката култура най-сетне пробуждаща се за своето божествено наследство, осъзнаваща своето божествено предназначение и все повече осъзнаваща своята божествена Същност.
Щом виждаш това, това и ще пресътвориш. Беше изгубен, но сега отново намери себе си. Беше сляп, но сега си зрящ. И това е наистина удивителна благодат.
Понякога се откъсваше от Мен в сърцето си, но сега сме отново свързани в Едно Цяло и можем да останем свързани завинаги. Защото каквото ти си съединил, никой, освен теб, не може да разедини.
Запомни следното: Ти си винаги цял, защото никога не си разделен. Ти винаги си дял от БОГА, защото никога не си разделен от Бога.
Това е истината за твоето битие. Ние сме Едно цяло. И сега знаеш цялата истина.
Тази истина бе храна за гладната ти душа! Вземи и яж. Този свят е прежаднял за радостта. Вземи и пий! Направи го в Мое Име!
Защото истината е тялото, а радостта е кръвта на Бог, който е любов.
Истина.
Радост.
Любов.
Това са взаимозаменими понятия. Едното поражда другото и няма значение в какъв ред се явяват. Всички водят към Мен. Всички са Мен.
И така, привършвам този диалог така, както започна. Както е с живота, кръгът се затвори. Ти предаде истината тук. Получи радост. Получи любов. Тук ти се дадоха отговорите на най-големите загадки на живота. Остана само един въпрос. Това е въпросът, с който започнахме.
Въпросът е не на кого говоря Аз, а кой е този, който Ме чува?
Благодаря Ти. Благодаря, че говори на всички ни. Ние Те чухме и ще се вслушаме в думите Ти. Аз Те обичам. И сега, когато този диалог приключва, наистина съм изпълнен с истина, с радост и любов. Изпълнен съм с Теб. Чувствам своето Единение с Бога.
Това място на Единение е небето.
Сега ти си тук.
Ти никога не си напускал, защото никога не си преставал да бъдеш Едно цяло с Мен.
Това искам да знаеш. Това искам да остане в теб от този разговор.
А това е Моето послание към света:
Деца Мои, които сте на небесата, да се свети вашето име. Да дойде вашето царство, да бъде вашата воля, както на Небето, така и на Земята.
Насъщният ви хляб ви е даден днес и простени са вашите дългове, и вашите пропуски точно така, както вие прощавате на вашите длъжници.
И не се въвеждайте в изкушение, но избавете се от злото, което сте създали.
Защото твое е Царството и Силата и Славата вовеки веков.
Амин.
А сега заемете се с това да промените своя свят. Бъдете Своето Истинско Аз. Вече разбирате всичко, което е нужно да разбирате. Знаете всичко, което имате нужда да знаете. Вече сте всичко, което имате нужда да бъдете.
Никога не сте били нищо друго. Само че не сте го знаели. Не сте си го спомняли.
А сега си го припомнихте. Стремете се винаги да носите този спомен със себе си. Стремете се да го споделите с всички, до живота на които се докосвате. Защото вашата съдба е по-възвишена, отколкото сте си представяли.
Влизате в едно помещение, за да го изцелите. Дошли сте в пространството, за да го изцелите.
Няма друга причина да бъдете тук.
И знайте: Аз ви обичам. Моята любов е винаги с вас, сега и завинаги.
Аз съм винаги с вас.
Винаги и във всичко.
Довиждане, Боже! Благодаря Ти за този диалог. Благодаря. Благодаря! Благодаря!
И аз ти благодаря, Мое прекрасно създание. Благодаря ти! Защото ти отново даде глас на Бога - и място в сърцето си. А това е всичко, което и двамата истински винаги Сме Желали.
Отново сме заедно. И това е много добре.