1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11 

    Тъй че обичайте се един друг. Обикни всеки друг. Всички Други. Дори онези, които си наричал свои преследвачи. Дори онези, които си проклинал като свои врагове.
    Обичайте се един друг. И нека всеки обича самия себе си. За Бога, обичай себе си. Казвам го в буквалния смисъл на думата. Обичай себе си, за Бога!
    Това винаги ми е било много трудно. Особено, като си помисля, какъв съм бил в миналото. Не съм бил много мил човек през по-голямата част от живота си. Прахосах тридесет години - 20-те, 30-те и 40-те си, като бях изключително...
    - Не го казвай. Не си отправяй подобни обвинения. Не си най-лошият човек, който някога е ходил по Земята. Не си бил въплъщение на дявола. Ти си човешко същество, което прави грешки, търсейки пътя си към дома. Бил си объркан. Сторил си, каквото си сторил, защото си бил объркан. Изгубил си се. Бил си изгубен, а сега си намерен.
    Недей отново да се губиш в лабиринта на своето собствено самосъжаление и в бъркотията на собствената си вина. По-добре извикай най-величествената представа и най-възвишеното прозрение за своята същност и се превъплъти в тях, за да покажеш Кой Си Ти.
    Разкажи своята история, да, но не бъди своята история. Историята на живота ти е като житейската история на всеки друг. Тя се отнася само за оня, който си мислел, че си. Не за оня Който Си Ти Наистина. Ако искаш да я използваш, за да си спомниш Кой Си Ти Наистина, ще я използваш мъдро. Ще я използваш точно тъй, както е било замислено да се използва тя.
    И тъй, разкажи историята си и нека видим какво друго си спомняш във връзка с нея и какво могат да си спомнят всички хора.
    Добре де, може да не съм бил изключително - каквото и да е..., но със сигурност не съм успявал да създам на хората спокойствие и сигурност. Дори и в началото на 80-те години, когато си мислех, че съм научил туй-онуй за личното израстване, не прилагах онова, което бях научил.
    Отново се ожених, напуснах Духовната Общност на Тери Кол-Уитакър, избягах от врявата на Сан Диего и се преместих в малкото градче Кликитът, щата Вашингтон. Но и там животът ми не потръгна много добре, защото просто не излъчвах сигурност и спокойствие. Бях себичен, във всеки миг ловко подвеждах когото и както можех, за да получа от него онова, което искам.
    Нещата не се промениха много и когато се преместих в Портланд, щата Орегон, с надеждата да започна отново всичко на чисто. Вместо да се оправи, животът ми все повече и повече се объркваше. Съкрушителен удар ми нанесе пожарът, избухнал в апартамента, където живеех с жена си. Изгоря почти всичко, което притежавах. Но още не се бях сблъскал с подводните скали. Разруших брака си, завързах нови връзки, които също разрушавах, една след друга. Като удавник се борех да остана над водата, повличайки със себе си към дъното почти всекиго, до когото се доберях.
    По онова време си мислех, че не може да стане по-зле. Освен, ако стане. Тридесетгодишен мъж в студебейкър блъсна челно колата, която карах, оставяйки ме със счупен врат. Повече от година се мотаех с „Филаделфийска яка", като ходех на интензивна физиотерапия месеци наред ежедневно, а после - по два пъти седмично. Най-после и това свърши - както се случваше с всичко в живота ми. Бях изгубил доходите си и способността да печеля пари, бях изгубил последната си връзка и, като излязох един ден на улицата, открих, че и колата ми е открадната.
    Беше класически случай на поговорката: „Завали ли - вали из ведро!", миг, който няма да забравя до края на живота си. Замаян от всичко, което ми се беше струпало на главата, бродех насам-натам из улиците с напразната надежда, че просто съм забравил къде съм паркирал колата си. После, в пристъп на крайно отчаяние и дълбока горчивина минах на страничното платно, паднах на колене, и вих от мъка, докато ми мине ядът. Минаваща жена ме погледна с крайчеца на очите си и бързо избяга на другата страна на улицата.
    Два дни по-късно с последните няколко долара, които ми бяха останали, си купих билет и взех автобуса за Южен Орегон, където три от децата ми живееха с майка си. Попитах я дали би могла да ми помогне, може би - да ми разреши да остана в една празна стая в дома й - за няколко седмици, докато си стъпя на краката. Както би могло да се очаква, тя ми отказа и ме изпъди. Като й казах, че нямам къде другаде да ида, рече: „Вземи палатката с всички приспособления да я разпънеш и иди на къмпинг."
    Ето как се озовах на ливадата в центъра на Джек-сън Хот Спрингс, до самата граница на Ашланд, щата Орегон. Там таксата за разпъване на палатка беше 25 долара, а аз ги нямах. Помолих управителя на къмпинга да изчака няколко дни, през които ще спечеля пари да му платя, а той ме погледна малко накриво. Паркът вече беше пълен с минаващи пътници, преспиващи там по няколко нощи, и последното, което му трябваше, беше още един от тях, но все пак ме изслуша. Чу разказа ми за пожара, счупения врат, откраднатата кола и невероятната безкрайна поредица от злощастия и, предполагам, в сърцето му трепна съчувствие към мене. „Добре", рече,„само няколко дни. Виж какво ще можеш да измислиш. Разпъни си ей там палатката."
    Бях на четиридесет и пет години и чувствах как животът ми отива към своя край. Бях тръгнал от социалното положение на добре платен професионалист в областта на радиопредаванията, главен редактор на вестник, чиновник, отговарящ за обществената информация в най-голямата национална училищна система и личен помощник на д-р Елизабет Кюблер-Рос, за да стигна до положението на човек, събиращ из улиците и в парка кутии от бира и бутилки от безалкохолни напитки, за да получи срещу тях депозита от по пет цента. (Двадесет кутии правят долар, сто - пет долара, а пет пъти по пет долара са седмичната такса за разпъване палатка на къмпинга.)
    Научих някои неща за живота на улицата през най-хубавата част от годината, която прекарах край горещите извори. Не беше точно на улицата, а на най-близкото до нея място. И открих, че тук, навън - на улиците, в парковете и под мостовете - съществува едно правило, което, ако можеше да се наложи и в останалата част на планетата, би променило света: Помагайте Си Взаимно.
    Ако останеш навън повече от няколко седмици, опознаваш другите и те те опознават. Никой не се рови в личния ти живот, не те разпитва как си стигнал дотук. Но види ли те някой, че си в беда, няма да си мине и замине, ей тъй, покрай тебе, както правят толкова много от хората, които имат покрив над главата си. Тук човек ще се спре, ще те попита: „Добре ли си?" и, ако имаш нужда от нещо, което може да ти даде или да направи за тебе, ще го получиш.
    На улицата срещнах момчета, които ми даваха последния си чифт сухи чорапи или по половин ден събираха кутии и бутилки, като виждаха, че няма да успея да изпълня „нормата си". А ако някой направеше „голям удар" (получеше от случаен минувач пет или десет долара), връщаше се с храна за всекиго от нас.
    Спомням си как се опитвах да се настаня първата вечер. Вече се беше стъмнило, когато започнах да разпъвам палатката. Трябваше да бързам, а нямах голям опит в тая работа. Вятърът се усилваше и изглежда щеше да докара дъжд.
    „Вържи го за дървото", долетя като че ли от нищото дрезгав глас. „После опъни въжето обратно към телеграфния стълб. Тури му някакъв знак, нещо да виси, за да не се убиеш, спъвайки се в него през нощта, като отиваш до тоалетната.
    Започна леко да вали. Внезапно открих, че двамата заедно разпъваме палатката. Безименният ми приятел не каза нищо, което не беше необходимо, ограничавайки забележките си до: „тук има нужда от кол" и „по-добре вдигни платнището, иначе ще спиш в блато."
    Когато бяхме приключили (всъщност той беше свършил по-голямата част от работата), хвърли чука ми на земята. „Туй трябва да го запазиш" , промърмори и си тръгна.
    „Хей, благодаря ти", викнах подире му. „Как се казваш?"
    „Няма значение," отвърна и не се обърна да хвърли поглед назад.
    Никога повече не го видях.
    В парка животът ми се бе опростил до крайност. Най-голямото предизвикателство (както и най-голямото ми желание) беше да остана на топло и на сухо. Не копнеех да се издигна, не са безпокоях дали ще „имам момичето", не се тормозех дали ще успея да си платя сметката за телефона, не се питах и какво ще правя до края на живота си. Валеше много, духаше остър и хладен мартенски вятър и аз просто се опитвах да остана на топло и на сухо.
    Понякога се чудех как ще се измъкна оттук, но по-често се чудех как ще се оправям, докато съм тук.
    Двадесет и пет долара седмично са много пари, ако ги чакаш да ти паднат от небето. Разбира се, имах намерение да си потърся работа. Но ставаше дума преди всичко за тук и сега. Ставаше дума за днес, утре и в други ден. Възстановявах се след счупването на врата си, нямах нито кола, нито пари, имах малко храна и нямаше къде да живея. После отново дойде пролетта и лятото наближаваше. Това беше положителната страна на нещата.
    Всеки ден тършувах из боклука за кутии от бира с надеждата да намеря вестник или половин недоогризана ябълка, пликче със закуска, която Момчето на татко не е искало да изяде. Вестникът служеше за допълнителна подложка под палатката. Поставен с първа страница навън, той запазваше топлината, а беше и по-мек, по-гладък от неравната земя. Най-важен, обаче, беше източникът на информация за работа. Със счупения си и едва зараснал врат не можех да върша нещо, изискващо физическо усилие, а обявите, съдържащи незабавни предложения, се отнасяха главно за физическа работа. Работа за ден. Помощник в една или друга бригада. Но след два месеца търсене, ударих голямата печалба.
    РАДИОВОДЕШ - ЗАМЕСТНИК ПРЕЗ УИЙКЕНДА Трябва да има предварителен опит
    Обадете се и т. н.
    Сърцето ми подскочи от радост. Колко от безработните в Медфорд, щата Орегон, имаха опит в радиото? Хукнах към телефонната будка, прелистих намиращия се, слава Богу, там справочник „Жълти страници", намерих раздела на радиостанциите, пуснах една безценна монета от 25 цента и набрах номера. Програмният директор, който, както знаех, би трябвало да отговаря за назначенията, не беше там. „Може ли да Ви звънне, като се върне?" запита ме женски глас.
    „Разбира се," отвърнах хладно, като споменах - използвайки най-добрата си радиоинтонация, че обаждането ми се отнася до обявата, търсеща помощ. „Ще бъда тук до четири часа." Дадох й телефонния номер на будката и, след като окачих слушалката, седнах навън на земята, и седях там три часа в очакване на позвъняването, което така и не дойде.
    На следващата сутрин намерих в боклука един евтин любовен роман, грабнах го и се завтекох назад към телефонната будка. Исках да бъда готов, ако стане нужда, да чакам цял ден. В девет часа седнах на земята, отворих книгата и си казах, че ако до обяд не ми се обадят, ще пожертвам още една монета от 25 цента, за да ги потърся след обяд. В девет и половина телефонът звънна.
    „Извинявайте, че не успях да Ви се обадя вчера", каза програмният директор. „Изникнаха непредвидени задачи. И тъй, казаха ми, че сте видели обявата за дисководещ през уийкенда. Имате ли опит?" Минах отново в най-ниския регистър на гласа си. „Да, работил съм в ефира тук и там", казах безгрижно, „през последните двадесет години." Докато продължаваше този разговор, се молех през парка да не избуботи точно сега някоя от колите и караваните, с които хората отиват на почивка. Не ми се щеше да давам обяснения защо такова огромно превозно средство преминава точно през дневната ми стая.
    „Защо не дойдете тук?" предложи програмният директор. „Имате ли air check?"
    Air check, „проверител на ефира" е касетофон с приспособление, което може да изключва музиката при работата на дисководещия в ефира. Очевидно бях събудил неговия интерес.
    „Не, оставих в Портланд цялата си апаратура", послъгах аз. „Но мога „да Ви прочета на живо" от всяко копие, което ми дадете, и мисля, че ще получите представа за моите възможности."
    „Добре," съгласи се той. „Бъдете тук в три. Изли-зам в четири, тъй че не закъснявайте."
    „Готово."
    Буквално подскочих във въздуха и викнах „Ура!", като излязох от телефонната кабина. Две момчета ми-наваха край мене. „Май нещо много хубаво ти се е случило?" повлачено попита едното.
    „Мисля, че си намерих работа!" радостно изкукуригах аз.
    Те искрено споделяха радостта ми. „Какво ще правиш?" поиска да узнае едното.
    ,,Ще бъда дискоджокер през уийкенда! В три часа отивам там на интервю."
    „Ама на какво приличаш?"
    Не бях помислил как изглеждам. Не бях се подстригвал от седмици, но това някак си можеше да мине. Половината от дискоджокерите в Америка имат конски опашки. Но нещо трябваше да направя с дрехите си. В къмпинга имаше пералня, но нямах пари да си купя сапун, да платя за прането и изсушаването на дрехите, които ще облека, както и за автобусния билет до Медфорд и обратно.
    До този момент не ми беше хрумвало колко съм беден. Нямаше да мога да направя и най-простите неща, като да отида до града и да се явя на интервю за работа, освен ако се случи някакво чудо. Точно тогава преживях пречките и трудностите, пред които са изправени хората от улицата, дори ако само се опитат да стъпят на крака и отново да започнат редовен живот.
    Двамата минувачи ме погледнаха, като че ли знаеха точно какво си мисля.
    „Нямаш пари, нали?" почти изхриптя единият от тях.
    „Може би няколко банкноти," отгатнах, може би, надценявайки ги.
    „Добре, давай с нас."
    Последвах ги до кръг от палатки, където живееха още няколко души. „Тоя може би ще успее да си пробие път навън," обясниха те на приятелите си и смутолевиха нещо друго, което не можах да чуя. Тогава по-възрастният от двамата мъже се обърна към мене и ме попита: „Имаш ли да облечеш нещо прилично?"
    „Да, имам нещичко в раницата си, но нищо чисто, нищо готово."
    „Донеси го тук."
    Като се върнах, една жена, която бях виждал край изворите, беше дошла при мъжете. Тя живееше в едно от малките ремаркета, с които беше осеян паркът. „Дрехите ти ще бъдат изпрани и изсушени, а аз ще ги изгладя, сладурче", заяви тя.
    Един от мъжете излезе напред и ми протегна малко кафяво книжно пликче, в което подрънкваха моне-ти. „Момчетата си бръкнаха в джобовете и събраха това," обясни той. „Върви да се изпереш."
    Пет часа по-късно се появих в радиостанцията с блестящ поглед и рунтава опашка. Изглеждах като че ли току-що съм излязъл от апартамента си в града.
    Получих работата!
    „Става дума за 6,25 долара на час, два осемчасови работни дни седмично", рече програмният директор. „Извинете, че не мога да Ви предложа повече. При Вашата висока квалификация, ще Ви разбера, ако откажете да приемете това."
    Сто долара на седмица! Ще получавам по сто долара на седмица. Това значи четиристотин на месец - в тоя момент от живота ми, цяло състояние. „Не, не, точно сега търсех нещо от този род", подхвърлих хладно и високомерно. „Радвах се на кариерата си в радиото, но сега ще се заема с нещо друго. Търсех път да не скъсвам с досегашната си дейност. Тя ми носи радост, прави ми удоволствие."
    И не лъжех, защото работата наистина ми правеше удоволствие, носеше ми радост. Радостта да оживееш. Още няколко месеца живях в палатката си, а после спестих достатъчно, за да си купя за 300 долара един „Наш Рамблер - 63". Чувствах се като милионер. В къмпинга бях единственият на колела и единственият с редовен доход. Свободно споделях едното и другото с останалите, не забравяйки никога какво бяха направили те за мене.
    Разтревожен от падащите температури, през ноември се преместих в една от малките едностайни къщички-кабинки в парка, чийто наем беше 75 долара седмично. Чувствах се виновен, че оставям приятелите си навън - никой от тях нямаше толкова пари - тъй че канех по един-двама от тях в къщичката при мен през студени дъждовни нощи. Гледах гостите ми да се редуват, така че всеки да избяга сегиз-тогиз от лошото време.
    Точно когато изглеждаше, че никога няма да намеря кой да ме наеме на пълно работно време, получих от друга радиостанция в града изненадващото предложение да водя тяхното следобедно предаване за шофьорите на път. Те бяха чули и харесали шегите ми през уийкенда - но в Медфорд няма истински голям пазар на радиопредавания, тъй че ми беше предложено да започна с 900 долара месечно. Все пак вече бях зает в дейност с пълно работно време и можех да напусна къмпинга. Бях живял в него повече от девет месеца. Време, което никога няма да забравя.
    Благославям деня, в който бъхтах пътя до парка, влачейки със себе си палатката и снаряжението за oпъването й, защото това съвсем не се оказа край на живота ми, а негово начало. В парка се научих на вярност и честност, на неподправеност и доверие, на простота, споделяне и оживяване. Научих се никога да не се предавам, да не отстъпвам, да не приемам по-ражение, а да приемам с благодарност онова, което е пред мен, което е истинско - точно тук, точно сега.
    Тъй че съм взел уроци не само от филмови звезди и прочути автори. Взел съм уроци и от бездомни хора, които ме направиха свой приятел, от хора, които виждам ежедневно, хора, които срещам в различни етапи на живота си. Пощенският раздавач, продавачът в бакалницата, жената, която се занимава с химическо чистене.
    Всички те могат да те научат на нещо, да ти поднесат нещо в дар. И тук е великата тайна. Всеки от тях също е дошъл да получи дар от тебе.
    Какви дарове си им поднесъл? И ако в своето объркване си сторил нещо, с което си въобразяваш, че си ги наранил, не считай, че то не е също дар. То би могло да се окаже безценно богатство, каквото беше времето ти в парка.
    Не си ли извлякъл поука от най-жестоките си наранявания, дори понякога - по-голяма, отколкото от най-големите си удоволствия? Кой тогава е злодей и кой - жертва в твоя живот?
    Когато всичко това започне да ти става ясно преди, а не след като научиш какъв ще бъде изходът от твоето преживяване - тогава ще знаеш, че си постигнал истинско майсторство.
    Времето на лишения и безутешна мъка те научи, че животът ти никога не е свършил. Никога, когато и да било, при каквито и да било обстоятелства, не си и помисляй, че животът ти е свършил, а винаги знай, че всеки ден, всеки час, всеки миг е едно ново начало, една нова възможност да пресътвориш живота си отново.
    Дори и да осъзнаеш това в последния възможен миг, в мига на своята смърт, ти ще си оправдал целия си жизнен опит и ще си го прославил пред Бога.
    Дори и да си закоравял престъпник, убиец, осъден на смърт или поел вече пътя си към ешафода, това все пак ще бъде истина.
    Ти трябва да знаеш това. Ти трябва да се упо-ваваш на това. Не бих ти го казал, ако не беше вярно.


Седемнадесет


    Това е най-обнадеждаващото нещо, което някога съм чел. Според него, само да поиска, всеки - дори и „най-лошият" сред нас - има дом в Твоето сърце. И това би трябвало да е истинското значение на приятелството с Бога.
    Когато започнах тази книга, казах, че ще съсредоточа вниманието си върху две неща: как да превърнем разговора с Бога в истинско, действено приятелство и как да използваме това приятелство, за да прилагаме ежедневно мъдростта, заключена в Разговори с Бога.
    А сега научаваш онова, което вече ти бях казал - че връзката ви с Бога не е по-различна от връзките помежду ви.
    Както при връзките си с други човешки същества, най-напред повеждаш разговор. Ако потръгне добре, разговорът се превръща в приятелство. Ако приятелството потръгне добре, преживявате Единение. Към такова Единение помежду си се стремят всички човешки души. Те желаят, те търсят такова Единение и с Мене.
    Тази книга си поставя задачата дати покаже как можеш да превърнеш разговора в такова приятелство. Ти води разговора в трите книги, предшестващи настоящата. Сега вече е време да минеш от разговора към приятелството.
    Съжалявам, че много хора няма да направят първата стъпка във връзката си с Мене. Струва им се невъзможно да повярват, че Аз действително бих разговарял с тях. Затова ограничават възприятието си за Моето присъствие до едностранна връзка - онова, което най-често се нарича молитва. Те я отправят към Мене, но не го-ворят с Мене.
    Някои от онези, които отправят молитвите си към Мене, изпитват силна вяра, че Аз ще чуя думите им. Но дори и те не вярват, че ще чуят Моите думи. Вместо това се оглеждат и търсят знаци. „Боже," казват, „дай ми знак." Когато, обаче, им дам знак по най-обикновения начин, за който могат да си помислят - като използвам езика, на който говорят - те го отричат, те Ме отричат, те се отричат от Мене. И ще ви кажа: някои сред вас ще се отрекат от Мене. Не само ще отрекат, че това е знак, ще отрекат дори и самата възможност да получат подобен знак.
    Но ще ви кажа следното: За Божието слово нищо не е невъзможно. Не съм престанал да ви говоря - на всички ви и пряко на всекиго от вас - и никога няма да престана.
    Може би не винаги ясно ще Ме чуваш, не винаги точно ще Ме разбираш, но докато се опитваш да Ме чуеш, докато се вслушваш и оставяш възможността за разговор открита, откриваш и възможности пред нашето приятелство. А докато откриваш възможности пред приятелството с Бога, никога няма да си сам, никога няма да се изправиш пред важен въпрос - сам и без времето, необходимо в този решаващ миг - и винаги ще имаш дом в сърцето Ми. Ето, това е то, приятелството с Бога.
    И пред всички ли е открита възможността за такова приятелство?
    Пред всички.
    Независимо от техните вярвания, независимо от техните религии?
    Независимо от техните вярвания, независимо от техните религии.
    Дори ако не изповядват никоя религия?
    Дори ако не изповядват никоя религия.
    Всеки може да има приятелство с Бога, по всяко време, така ли?
    Всички вие имате приятелство с Бога. Само че някои от вас не го знаят. Казвал съм вече това.
    Зная, че понякога повтаряме едно и също, но искам да съм съвсем сигурен, че правилно съм го разбрал. Ти току-що каза, че не винаги разбираме съвсем точно нещата, а именно тук бих желал да съм възможно най-точен. Не искам тук да има недоразумение. Казваш, че няма „верен път", „единствено правилен път" към Бога?
    Казвам именно това. Точно, безусловно, недвусмислено. Има хиляди пътища и пътеки към Бога и всяка от тях ще те отведе при него.
    Тъй че накрая можем да преустановим търсенето на „по-добрия" Бог. Можем да се откажем от изрази като „Нашият Бог е по-добър".
    Да, можете. Ала дали ще го направите? Туй е въпросът. Той ще изисква да изоставите представата си за превъзходство, а това е най-изкушаващата представа, която човешките същества някога са имали. Тя е изкушавала целия човешки род. Оправдавала е поголовното избиване на огромни групи членове на вашия вид, както и на всеки Друг вид живи същества, обитатели на вашата планета.
    Само тази едничка мисъл, тази ваша представа, че сте - в един или друг смисъл - по-добри от другите, вие е тласкала да си причинявате толкова сърдечна мъка, да изливате едни върху други толкова жестокост и безчовечност.
    И по-рано си засягал тази тема.
    Но както се е случвало в нашия разговор и с други важни теми, отново и отново ще се връщаме към нея. А сега искам да подчертая точно тази тема, при това - с толкова силни думи, с толко-ва ясен, ярък и впечатляващ език, че никога да не я забравиш. Защото в продължение на хиляди години хората са Ме питали какъв е пътят към един по-съвършен свят? Как можем да живеем заедно в съгласие? Каква е тайната на трайния мир? И в продължение на хиляди години аз съм ви давал своя отговор. Да, в продължение на хиляди години Аз ви носех тази мъдрост - хиляда пъти по хиляда различни начина. Вие просто не искахте да ме чуете.
    Сега, в този наш разговор, отново и отново ще ви я повтарям, при това изразена тъй простичко, че не ще може да мине край ушите ви, без напълно да я разберете. Тя ще се вреже тъй дълбоко в съзнанието ви, че завинаги ще се откажете да слушате каквито и да било внушения на една група, че някакси е по-добра от друга група ваши събратя.
    Отново ви казвам: сложете Край на По-Добрите.
    Тъй гласи Новото Евангелие: Няма господстваща раса. Няма най-велика нация. Няма единствено вярна религия. Няма философия, на която е присъщо съвършенство. Няма политическа партия, която винаги е права, няма икономическа система, превъзхождаща всички други, няма един единствен път към Небесата.
    Заличете тези идеи от паметта си. Отстранете ги от преживяванията и жизнения си опит. Изкоренете ги от своята култура. Защото те са мисли за разделението между хората и вие непрестанно сте се избивали взаимно заради тези мисли. Само истината, която Аз ви дадох, ще ви спаси: ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.
    Разнасяй това послание надлъж и нашир, през океани и континенти, нека то достигне до всяко най-отдалечено кътче на широкия свят.
    Ще го разнасям. Където и да отида, където и да бъда, ще го изричам - силно и ясно, на всеослушание.
    И с възвестява нето на това Ново Евангелие прогони завинаги втората най-опасна идея, върху която човешките същества са изградили своето поведение: мисълта, че трябва да направиш нещо, за да оживееш.
    Не е необходимо да правиш нищо. Оцеляването ти е сигурно. То е факт, а не надежда. Действителност, а не обещание.
    Винаги си бил, си и ще бъдеш.
    Животът е вечен, животът е безсмъртен, а смъртта е само нов хоризонт.
    Чух това в текста на една песен, записана от Карли Саймън.
    Не ти ли бях казал, че ще общувам с тебе по много пътища, по много начини - чрез статия в списание от преди три месеца, което намираш в бръснарницата, чрез случайно дочуто изказване на твой приятел, чрез текста на песен, която си слушал?
    Именно чрез тези прояви на продължаващи „разговори с Бога" Аз ти изпращам Моето вечно послание: оживяването ти е сигурно. Въпросът не е в това дали ще оживееш, дали ще оцелееш, а какви ще бъдат изживяванията ти, твоят жизнен опит, докато живееш и оцеляваш.
    Ти отговаряш на този въпрос сега, днес, в продължение на онова, което наричаш свой сегашен живот, и в продължение на онова, което наричаш свой следващ живот. Защото преживяванията и жизненият ти опит през следващия ти живот могат да бъдат само отражение на онова, което си създал през сегашния си живот, защото в действителност съществува само Един Вечен Живот, в течение на който всеки миг създава следващия.
    И така ние създаваме своя собствен рай и своя собствен ад!
    Да - тъй е сега, тъй ще бъде и завинаги. Но щом веднъж ти стане ясно, че оживяването ти не стои под въпрос, можеш вече да не се тревожиш кой от вас е по-добър. Безсмислено ще е да се наказваш завинаги, да се боричкаш с другите, катерейки се към върха, както и да рушиш здравето си, за да се увериш, че си един от най-издръжливите. И тъй, накрая, можеш „да пратиш ада по дяволите". В буквалния смисъл на думата.
    Тъй че, ела. Свържи се с мен в дълбоко и трайно приятелство. Дадох ти вече стъпките към него. Споделих и Отношенията на Бога към Света, които ще променят живота ти.
    Тъй че, ела. Прати „ада по дяволите". Внеси тук благословията, радостта и рая. Защото твое е Царството и силата, и славата во веки веков, амин.
    Нямаше да ти кажа това, ако не беше истина.
    Приемам! Приемам поканата Ти да встъпя в истинско приятелство с Бога! И ще направя последователно Седемте Стъпки. Ще Усвоя Петте Отношения. И няма никога отново да повярвам, че си спрял да ми говориш или че аз не мога да говоря пряко с Тебе.
    Добре.
    И, щом вече сме близки приятели, ще поискам от Тебе една услуга.
    Поискай и ще ти бъде дадено.
    Ще ми обясниш ли тук как да приложа някои от най-великите истини в Разговори с Бога. Бих искал всеки да разбере как може да направи тази мъдрост действена в ежедневния си живот.
    Коя част от мъдростта искаш да обсъдим? Нека се съсредоточим върху някой определен дял от това послание и ще ти кажа как да го използваш действено в ежедневните си взаимоотношения.
    Добре! Ей сега ще се спуснем към него! Да, в края на трилогията Разговори с Бога, Ти каза, че всичките нейни 800 страници могат да бъдат събрани в Три Точки: 1. Всички ние сме Едно Цяло; 2. Има достатъчно и 3. Не е необходимо да правим нищо. Тук Ти като че ли се върна към Точка Първа и Трета, точно сега, като говориш за края на „по-доброто".
    Да.
    Но можеш ли да ми кажеш как би се осъществило това в ежедневния живот? Също тъй, какво би казал за Точка Втора? Как да приложа това в ежедневието си? Как да приложа всички тези точки?
    Благодаря, че Ме попита. Наистина, ей сега „ще се спуснем към това".
    Много е лесно да приложиш първото послание. Просто премини през живота си, като че ли всеки и наистина всичко е твое продължение. Отнеси се към другите, като че ли са част от тебе. Отнеси се към всички неща по същия начин.
    Стой, стой, поспри се. Тук. Точно тук. Ето чудесен пример за това, което имам предвид. Как да приложа това твърдение в ежедневието си? Значи ли то, че не мога да смачкам комар?
    Тук няма мога и не мога. Нито трябва и не трябва. Всяко твое решение показва Кой Си Ти.
    Добре, тоя, „който съм аз", е човек, на когото не му се ще комарът да го ухапе!
    Чудесно. Тогава направи необходимото, за да се почувстваш такъв човек. Много е просто, както виждаш, нали?
    Но щом съм едно цяло с всичко в света, ще убия ли част от себе си, ако смачкам комар? Нищо не умира, само сменя формата си. Но в тоя случай нека използваме твоето определение за целите на нашето обсъждане. Да, съгласно твоето определение, като смачкаш комар, убиваш част от себе си. Същото правиш, като отсечеш дърво. Като откъснеш цвете. Като заколиш крава и я изядеш. Тогава не мога да докосна нищо! Трябва да оставя всичко, точно каквото си е! Ако термити разрушат къщата ми, трябва просто да се изнеса и да им я оставя, защото, все пак, не искам да ги убия. Колко далече ще стигна по този път?
    Добър въпрос. Колко далече ще стигнеш по този път? Нима, щом не убиваш хора, значи, че няма да убиваш и термити? И обратно, нима, щом убиваш термити, е редно да убиваш и хора?
    Не, разбира се, че не.
    Добре, ето ти отговора. Ти сам си отговори на въпроса.
    Да, защото използвах различна система на ценности. Не оная, която тук ме съветваш да използвам. Не казвам, че „всички ние сме Едно Цяло". Казвам, че хората и термитите не са Едно цяло, нито пък хората и дърветата. И, като правя тази разлика, се отнасям към тях различно. Ако използвах Твоята система на ценности, не бих могъл да го направя.
    Разбира се, че би могъл. Спомни си, казах, че всички сте Едно Цяло, а не - че всички сте едно и също. Нима косата ти и сърцето ти са едно и също?
    Моля?
    Защото нима, като си отрежеш косата, можеш да си отрежеш и сърцето?
    Разбирам какво искаш да кажеш.
    Разбираш ли? Разбираш ли наистина? Защото много хора се държат тъй, като че ли не разбират. Отнасят се към всекиго и всичко, като че ли са едно и също. Отнасят се към човешкия живот, като че ли не струва повече от живота на комар. Или на термит. Ако си отрежат косата, си отрязват и сърцето. Не само че сами си вредят, а са измислили за това и цветиста поговорка: „Отрязва си носа напук на лицето си".
    Не са много хората, които постъпват така.
    Ще ти кажа: всеки от вас е постъпвал така по един или Друг начин. Всеки от вас се е държал тъй, без да прави разлика, като че ли две коренно различни неща са едно и също. Дори и към коренно различни хора се е отнасял, като че ли са един и същ човек.
    Вървиш по улицата, виждаш бял човек и си мислиш, че е такъв, какъвто по твоите представи трябва да бъдат всички бели хора. Вървиш по улицата, срещаш черен човек и си мислиш, че е такъв, каквито по твоите представи трябва да бъдат всички черни хора. По този начин правиш две грешки.
    Уеднаквили сте представите си за бели и черни, евреи и неевреи, мъже и жени, руснаци и американци, сърби и албанци, началници и работници, дори руси и кестеняви: и не спирате да уеднаквявате представите си, защото тогава бихте спрели и да оправдавате своето лошо отношение един към друг.
    Добре, но докъде ще стигнем? И как да направя това? Как да се отнеса към всекиго, като че ли е част от мене? Ами ако реша, че някой или някоя група хора е рак в тялото ми? Не мога ли да го отрежа? И нима не наричаме точно това етническо прочистване, заличаване от лицето на земята или преместване на цял един народ?
    Наистина сте вземали подобни решения. Да, за албанците в Косово. За евреите в Германия.
    Мисля си преди всичко, за народите и племената, родени в Америка.
    Ох.
    Ох, наистина. Да заличиш народ от лицето на земята значи да заличиш народ, независимо дали ще го сториш в Освиенцим или в Уундид Ний.
    Както Ти вече беше го отбелязал. Както Аз вече бях го отбелязал.
    И все пак, щом сме части на едно и също тяло, какво ще стане, ако реша, че нещо или някой е „рак"? Как да се отнеса към него? Как да се справя с него? Ето, за това те питам.
    Можеш да се опиташ да излекуваш рака. И как да го направя?
    Би могъл да опиташ с любов.
    Но някои неща и някои хора не са способни да отговорят на любовта. Понякога лечението на рака става с убиването му, премахването му от тялото. Нали трябва да се изцери и да оживее тялото, а не ракът. Ами ако тялото не се нуждае от лечение? Какво?
    Човек винаги може да извини жестокостта към другите, дори убиването им, като посочи, че само така може да оцелее. Но тук се връщаме към друг въпрос, към друга тема. Споменах вече за втората важна опасност пред вас, човешките същества. И ето че тук кръгът се затваря. Какво би станало, ако не се отървеш от рака, за който говориш?
    Ще умра.
    И тъй, за да избягаш от смъртта, изрязваш рака. Въпрос на оцеляване.
    Точно така.
    И по същата причина хора убиват други хора, изтриват групи други хора от лицето на земята, разселват цели етнически малцинства. Мислят, че трябва да го направят, за да останат живи. Че е въпрос на оцеляване.
    Да.
    Но Аз ти казвам: не е необходимо да правиш нищо, за да оцелееш. Твоето оцеляване е сигурно. Винаги си бил, си и ще бъдеш един свят без край.
    Твоето оцеляване е факт, а не надежда. Действителност, а не обещание. Затова и всичко, което си правил, за да „оцелееш", е било ненужно. Създал си за себе си жив ад, за да избегнеш ада, който си си въобразявал, че ще избегнеш, като създадеш ада, който си си създал.
    Но Ти говориш за една форма на оцеляване - за вечния живот - а аз говоря за друга форма: Тези, Които Сме Ние, точно тук, точно сега. Ами ако се харесваме такива, каквито сме точно тук, точно сега, и не искаме нищо и никой да промени това?
    Не знаете Кои Сте Вие Всъщност, точно тук, точно сега. Ако го знаехте, никога нямаше да правите нещата, които правите. Това никога нямаше да ви бъде необходимо.
    Отклоняваш се от темата. Ами ако се случи да се харесваме такива, каквито сме точно тук, точно сега, и не искаме нищо и никой да промени това.
    Тогава не бихте били ония, Които Сте Вие Всъщност. Бихте били само ония, които мислите, че сте тук и сега. И бихте опитали дори и невъзможното, за да останете завинаги ония, които мислите, че сте. А това не можете да направите.
    Не разбирам това. Изгубих се, обърках се.
    Това, Което Сте Вие, е самият живот. Вие сте самият живот! А какво е животът? Той е процес. А какво е този процес? Той е развитие... или онова, което наричате промяна.
    Всичко в живота се променя! Всичко\ Животът е промяна. Ето това е Животът. Сложиш ли край на промяната, слагаш край на живота. А това вие не можете да направите. И тъй си създавате жив ад, опитвайки се да направите нещо, което не можете да направите, напрягайки се и опитвайки се пряко сили да останете непроменени, докато онова, Което Сте Вие Всъщност, е самата промяна. Вие сте онова, което се променя.
    Но някои неща се променят към по-добро, а други - към по-лошо. Аз се опитвам единствено да спра промените към по-лошо.
    Не съществува „по-добро" и „по-лошо". Вие просто сте си ги измислили. Вие решавате кое да наречете по-добро и кое - по-лошо.
    Добре, ами ако кажа, че по-добре е да си остана жив в сегашната си физическа форма, отколкото - да умра? Представи си, че нарека смъртта промяна към по-лошо! Сигурно няма да ми кажеш, че и да имам рак, не трябва нищичко да правя, защото животът е вечен, а пък, ако бездействието ме доведе до смърт, какво от туй? Сигурно няма да ми кажеш това, нали?
    Казвам, че всяко действие е акт на самоопределение, определяне на Своето Аз. Това е единственото, което правиш тук. Единственото, което всички вие правите тук. Вие определяте и създавате, изразявате и изживявате - кои мислите, че сте. Казано накратко, развивате се. Вие сами избирате как да се развивате, но не и - дали да се развивате. Развитието съществува и то - не по ваш избор.
    Ако си същество, което прави избора да оперира рака си, за да съхрани по-дълго сегашната си форма на живот, ще го покажеш.
    Ако си същество, което разглежда други представители на своя вид като рак, защото са различни от него или не са съгласни с мнението му, ще го покажеш. Всъщност мнозина от вас вече са го показали.
    Сега те каня да разгледаш живота по съвършено нов начин. Каня те да разгледаш живота единствено като процес на непрестанни промени.
    Мисли за него по този начин: непрестанно всичко се променя. Включително и ти. Ти предизвикваш промени и едновременно с това изпитваш въздействието им.
    Защото, дори докато сам се променяш, ти предизвикваш промени - както у Себе Си, така и в околния свят.
    Каня те, като станеш сутрин, да си помислиш за едно едничко нещо. Какво днес ще се проме-ни? Не - дали днес нещо ще се промени? Това е даденост! Това е неизбежно! Но каква ще бъде промяната? И каква ще е ролята ти в нейното създаване, в съзнателното й предизвикване?
    Във всеки миг от всеки час на всеки ден ти вземаш решения. Те засягат избора - кое и как да се промени. Не засягат нищо Друго.
    Дори толкова прост избор като сресването на косата ти. Да използваме този пример, защото е лесен. Представи си, че всеки ден се решиш по един и същи начин - като ли че нищичко не променяш. Ала самото сресване е действие, променящо нещата. Събудиш се, станеш, отидеш пред огледалото, погледнеш си косата и кажеш просто: „Уф!" На нищо не прилича. Не можеш да излезеш тъй. Туй трябва да се промени. Да промениш начина, по който изглеждаш. Тъй че, измий си лицето, среши си косата, приготви се за новия ден.
    През цялото това време вземаш решения. С някои от тези решения искаш да върнеш нещата в предишното им състояние - да станат пак, каквито бяха. Тъй си въобразяваш, че можеш да запазиш нещата такива, каквито са. Само че ти просто пресътворяваш себе си отново и чрез най-величествената проява на най-възвишената си представа за своята същност показваш Кой Наистина Си Ти!
    Целият живот е процес на пресътворяване! Това е най-великата радост на Бога. Това е пресътворяването на Бога, на самия Бог!
    А отражението на това върху живота ти е невероятно. Като си помислиш, стигаш до необи-кновено откритие. Единственото, което правиш, е да се променяш. Единственото, което правиш, е да се развиваш. Как ще се променяш, зависи от тебе. В каква насока ще се развиваш, зависи от тебе. Но че се променяш, че се развиваш - това е несъмнено. Това е даденост. Това е неизбежно. Това просто става. Това е Животът. Това е Бог. Това си ти.
    Животът, Бог, Ти = Това, Което се Променя.
    Но Ти все още не си решил дилемата. Щом аз съм Едно Цяло с всичко наоколо, какво ще стане, ако смачкам комар?
    Каква промяна избираш да предизвикаш в тази част от Себе Си, която наричаш комар? Това е въпросът, който задаваш, и изводът от мъдростта, която ни учи, че Всички Ние Сме Едно Цяло.Ти „променяш" една част от това Цяло, която наричаш комар. Виждаш ли, че можеш да „убиеш" комара? Животът е вечен, не можеш да го прекратиш. Имаш възможност само да промениш неговата форма. Както в научнопопулярните творби и забавни игри, би могъл да се наречеш „тоя, който променя формата на нещата". Но знай: всичко съзнателно в света действа като едно цяло. В най-възвишен смисъл не е възможно един от вас да контролира или господства над друг. Всяка проява на божественото упражнява контрол върху съдбата му. Затуй не можеш против волята му Дори и комар да убиеш. На определено равнище комарът е направил тоя избор. Всички промени във Вселената възникват със съгласието на самата Вселена, в нейните разнообразни форми. Вселената не може да бъде в несъгласие със себе си. Това е невъзможно.
    Изричаш опасни приказки. Проповядваш опасно учение. Хората могат да го използват, за да кажат: „Добре, значи мога да направя на всекиго и на всички, каквото си поискам, щом те са ми дали своето разрешение за това! В края на краищата, те го „пресътворяват" заедно с мене!" Ще възникне анархия на неконтролирано поведение.
    Тя вече е възникнала и съществува. Животът ви е, точно както го наричаш, „анархия на неконтролирано поведение", не виждаш ли това? Вие правите каквото си искате, когато си искате, както си искате и Аз не ви спирам. Не виждаш ли това? Човешкият род е правил, както се казва, ужасяващи неща, повтарял ги е отново и отново, а Бог не го е спрял. Нима дори не се чудиш защо?
    Чудил съм се и се чудя, то се знае. Всички сме се чудили. От сърцата ни се е изливал вопъл: „Боже, защо позволяваш това?" Разбира се, че сме задавали този въпрос.
    Добре, а сега не искаш ли да чуеш отговора? Разбира се, че искам да го чуя.
    Добре, защото Аз току-що ти го дадох.
    Ако това е вярно, ще трябва да помисля върху него. Ако това е вярно, изглежда, като че ли няма нищо, което би ни спряло да не си нанасяме взаимно невероятни щети, под маската на вярата, че всичко във Вселената е в съгласие с това, което правим. Това дълбоко ме тревожи. Не зная как да се справя с него. Доктрината за право и криво, за престъпление и наказание, за добро и зло, вечна награда и вечно проклятие - всички тези неща, които са ни контролирали, всички тези неща, които са давали надежда на потиснатите, всички те са заличени от това послание. Ако не получим едно ново послание, с което да го заменим, боя се, че човешкият род може да затъне в нови дълбини на поквара.
    Но ти вече получи ново послание. Накрая, действително, то е Истината. И това е единственото послание, което може да спаси света. Старото послание не успя да направи това. Не го ли виждаш? Не ти ли е ясно? Старото послание, което, както казвате, е дало надежда на човечеството, не ви доведе в ни най-малка степен до резултата, на който се надявахте.
    Това старо послание за право и криво, престъпление и наказание, вечна награда и вечно проклятие не направи нищо, за да прекрати страданията на вашата планета, да прекрати убийствата на вашата планета, да прекрати мъките, на които сами сте се обрекли. Защото то е послание на разделението.
    Има само едно послание, което може да промени навеки хода на човешката история, да прекрати мъките ви и да ви върне отново към Бога. Това послание е Новото Евангелие: ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.
    От Новото Евангелие произтича ново посла-ние за всеобщата и цялостна отговорност. То ви казва, че всички вие сте изцяло отговорни за всеки избор, който правите. Защото всеки избор, който правите, е избор, направен заедно от всички ви и това е единственият път да промените изборите, които правите, при това - всички вие заедно да ги промените.
    Не ще престанете да се самоизмъчвате, докато си въобразявате, че всеки от вас измъчва само някой друг. Ще прекратите мъките, когато ви стане ясно, че всъщност се самоизмъчвате.
    Можете да прозрете това само когато разберете, че не можете да направите нищо против волята на другия. Единствено в този миг на просветление ще успеете да прозрете, че онова, на което сте били учени, не може да е вярно. Всичко, което сте правили, на себе си сте го правили.
    Но не ще прозрете тази истина, докато не разберете, прегърнете и претворите в живота си Новото Евангелие.
    ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.
    Затуй, разбира се, не можеш да направиш на другия нищо, което на определено равнище той не е „съсътворил", тоест - не е създал съвместно с тебе. Това щеше да бъде възможно само ако не бяхме Всички Ние Едно Цяло. Но ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. Съществува само едно цяло - и това сме всички Ние.
    Ние заедно създаваме тази действителност. Разбираш ли изводите и последиците от това? Виждаш ли неговото удивително въздействие?
    Сега върви и проповядвай това на всички народи. Учи ги, че каквото човек прави, за Себе Си го прави, а каквото не успее да направи за другия, не успява да го направи и за Себе Си. Прави за другите това, което искаш да бъде направено и за тебе, защото, направиш ли го за тях, то вече е направено за тебе!
    Това е Златното Правило. И сега вече ти напълно го разбра.


Осемнадесет


    Защо ли още от самото начало не са ни обучавали по тоя начин - на тези чудесни истини? От пръв поглед виждаме, че Златното Правило е прекрасно, но после то постепенно разкрива все повече и повече своя смисъл. То притежава съвършена симетрия. Логичният кръг е затворен. Виждаме неговото основание. Виж-даме защо е е наш собствен интерес да прилагаме тази мъдрост. Това вече става израз не на доброта, а на практичност. То просто работи - за Нас. Защо ли децата не се обучават на това Златно Правило - по този начин и от самото начало?
    Въпросът не е в туй - Защо то не е било направено в миналото? Въпросът е - Какво имаш намерение ти да направиш в бъдещето? Затуй, върви и проповядвай сред всички народи, разпространявайки надлъж и нашир Новото Евангелие:
    ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. НАШИЯТ ПЪТ НЕ Е ПО-ДОБЪР, А САМО ДРУГ, РАЗЛИЧЕН.
    Говори за това не само от амвона, а и в административните зали; не само във вашите църкви, а и в училищата ви; не само с гласа на колективната съвест, а и с гласа на колективната икономика.
    Превърни духовността си в нещо действително, точно тук, точно сега, на земята.
    Звучи, като че ли говориш за политизиране на духовността. Но има хора, които казват, че духовността и политиката не бива да се смесват.
    Не можеш да избегнеш политизирането на духовността. Твоята политическа гледна точка показва и изразява твоята духовност.
    Но може би това не е политизиране на твоята духовност, а внасяне на духовност в твоите политически позиции.
    Но аз си мислех, че Църквата и Държавата са отделени. Няма ли да си докараме беля на главата, ако се опитаме да венчаем религията и политиката?
    Наистина, така ще ви се случи, но Аз не говоря за това.
    Можете да решите, че най-добре е да оставите Църквата отделена от Държавата. Въз основа на своите наблюдения и изводи може да решите, че религията и политиката не бива да се смесват. От друга страна, духовността е нещо съвсем различно.
    Основанието да решите, че Църквата и Държавата трябва да бъдат отделени една от друга, е, че църквата означава една определена гледна точка, едно определено вероизповедание. Може би си наблюдавал, че когато такива вероизповедания оформят характера на политиката, могат да възникнат големи противоречия и политически борби. Това става само защото не всички хора споделят едни и същи вероизповедания. И, всъщност, дори не всички хора участват в църковни богослужения или друг вид религиозни поклонения.
    От друга страна, духовността е нещо всеобщо. Всички хора вземат участие в него. Всички се съгласяват с него.
    Наистина ли? Ти май ми се присмиваш.
    Наистина го правят, дори и без да знаят това, дори и без да го назоват така. Защото „духовността" не е нищо друго освен самия живот. Да, това е тя.
    Духовността казва, че всички неща са част от живота, а това никой не оспорва. Можете да спорите, колкото си щете за това дали има Бог, дали всички неща са част от Бога, но не можете да спорите за това дали има Живот и дали всички неща са част от Живота.
    Остава само спорът за това дали животът и Бог са едно и също. И Аз ти казвам, че са.
    Дори и един агностик - дори един атеист - би се съгласил, че във Вселената има сила, която поддържа всичко в единство. Има и нещо, което е положило начало на всичко, дало е първия тласък . А щом нещо е положило началото на всичко, трябва да е съществувало и нещо преди Вселената, такава, каквато днес я виждаме и знаем, че съществува.
    Вселената не се е появила внезапно от разредения въздух. Но дори и да е станало така, „разреденият въздух" все пак е нещо. А дори и да кажеш, че Вселената се е появила внезапно от нищото, все пак не можеш да избягаш от въпроса за първопричината. Каква е причината, предизвикала възникването на нещо от нищото?
    Тази първопричина е самият живот, изявяващ се във физическа форма. Тя е животът в хода на неговото възникване. Никой не може да оспори това, защото то очевидно е „така". Можете да спорите, обаче (и сте го правили) за това как да опишете този процес, как да го назовете, какви изводи и заключения да изведете от него.
    Но Аз ти казах, че това е Бог. Това значение влагате и винаги сте влагали в думата Бог. Бог е първопричината. Неподвижният Двигател. Онова, Което е Било преди Онова, Което Е. Онова, Което ще Бъде, след като Онова, Което Днес Е, вече няма да го има. Алфата и Омегата. Началото и Краят.
    Пак ще ти кажа, думите живот и Бог са вза-имозаменяеми. Ако процесът, който наблюдавате, е процес на живота в хода на неговото възниква-не, тогава то потвърждава казаното от Мене по-рано: всички вие сте Богове в хода на тяхното възникване. Да, така е, вие сте Информацията на Бога.
    О да, предполагам, че е тъй: но какво общо има това с каквото и да било, особено - с политиката?
    Ако духовността наистина е друго наименование на живота, то тогава всичко духовно е жизнеутвърждаващо. Затова инжектирането на духовност във вашата политическа дейност и всички политически решения би ги направило жизнеутвърждаващи.
    Всъщност вие се опитвате да направите точно това с вашата политика. И затова ви казвам, че политическата ви гледна точка е показател за вашата духовност. Единствената причина да създадете политиката е бил стремежът ви да изградите система, в рамките на която бихте живели хармонично, мирно и щастливо. Тоест, система, която би утвърждавала самия живот.
    Никога не съм мислил за това по този начин.
    Но тъй са мислили онези, които са основали вашата държава. Съединените Щати имат своя Декларация за Независимостта, която гласи, че всички са създадени равни, с някои неотменими права, сред които са Животът, Свободата и Стремежът към Щастие. Вашата форма на държавно управление е била основана на възгледа, че човешките същества могат да изградят система на самоуправление, гарантираща тези права. Навсякъде държавното управление е било създадено в основата си по същата причина. Може формите на държавно управление да се били различни, но никога - целта им. Различните култури и общества могат да изразят по различен начин и своите идеи и начина на тяхното осъществяване, но стремежите, желанията им в основата си са били едни и същи.
    Разбираш тогава, че формата на държавно управление и политиката са били създадени, за да гарантират онова, което е изява на духовността - а то всъщност е и самият живот.
    Но повечето хора не желаят и да чуят, че Бог им говори за политика и политически проблеми. Всеки път, когато в информационния бюлетин на нашата фондация се засегнат политически въпроси, върху които е оказало влияние посланието на Разговори с Бога, получавам писма, изразяващи несъгласие. „Прекратете абонамента ми!" казват. „Това не е Божие дело! Това са политически възгледи, а аз не съм се абонирал за този информационен бюлетин, за да чуя вашите политически възгледи."
    Когато преди няколко години Мариане Уилямсън, Джеймс Редфилд и аз организирахме Молитвено Бдение за Мир във Вашингтон, всички решиха, че това е чудесно. Призовахме хората от целия свят да използват силата на молитвата, за да донесе тя мир на земята, и получихме гореща подкрепа. Но веднага щом някои от нас започнаха да говорят как да се постигне мир - върху какви духовни принципи трябва да почива това - заваляха писма. Хората бяха разгневени.
    Да. Хората искат от вас да се молите за мир, но не и да правите нещо, за да го постигнете. Те очакват от Бога да намери решение на въпроса - но изключват възможността Бог да реши, че точно Вие Трябва да Направите Нещо по Този Въпрос.
    А в действителност именно това е и винаги ще бъде решението на въпроса, защото Бог въздейства на света чрез хората, които живеят в него.
    Ох, не мисля, че хората очакват други хора да правят нещо по този въпрос. Те очакват Бог да им каже какво трябва да се направи.
    Но Аз никога не съм ви казал и никога няма да ви кажа какво трябва да направите. Никога не съм давал нареждания, не съм изревавал команди и не съм отправял ултиматуми. Само съм се вслушвал в думите ви, когато сте ми казвали къде искате да отидете и съм ви давал съвет как да стигнете там.
    Казвате, че искате свят, който да живее в мир, хармония и радост и Аз ще ви кажа: радостта е свобода. Тези две думи също са взаимозаменяеми. Всяко ограничаване на свободата е ограничаване и на радостта. Всяко ограничаване на радостта е ограничаване и на хармонията. Всяко ограничаване на хармонията е ограничаване и на мира.
    Казвате Ми, че искате да живеете в свят без конфликти, без насилие, без кръвопролития, без омраза. А Аз ще ви кажа: пътят по който ще създадете такъв свят, пътят, по който ще го създадете буквално за една нощ, е да проповядвате и Да живеете според Новото Евангелие.
    ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. НАШИЯТ ПЪТ НЕ Е ПО-ДОБЪР, А САМО ДРУГ, РАЗЛИЧЕН.
    Говорете за това не само от амвона, а и в административните зали; не само във вашите църкви, а и в училищата ви; не само с гласа на колективната съвест, а и с гласа на колективната икономика.
    Продължаваш да се повтаряш.
    Вие продължавате да се повтаряте. Цялата ви история е повторение на собствените ви грешки - както в живота на всеки поотделно, така и в колективния жизнен опит на цялата ви планета. Отново и отново се повтарят безумни решения, които предизвикват едно и също поведение, а очаквате всичко това да доведе до по-различни резултати.
    Всички, които се стремят да внедрят духовност в политиката, се опитват да я тласнат към прозрението: „Има и друг път."
    Тези усилия трябва да бъдат благославяни, а не порицавани.
    Добре, но нещата не вървят по тоя път. Във втората книга на Разговори с Бога Ти отправи политически послания и мнозина изявиха недоволство, като ги обявиха за прекалено политически. Мариане Уилямсън написа чудесна книга, озаглавена Лечение на Американската Душа и призоваваше към „социална духовност" от амвона на Църквата на Днешния Ден близо до Детройт, а мнозина от членовете на собствената й енория изразиха недоволството си, обвинявайки я, че прекалено много се занимава с политика.
    Същото казваха и за Исус.
    „Прекалено много се занимава с политика", казваха.
    „Когато проповядваше само духовност, беше на сигурна почва. Но сега съветва хората действително да приложат духовните истини, които са научили. Сега вече става опасен. Трябва да го спрем."
    Но ако няма „по-добър" път, какъв е смисълът на духовната активност? Какъв е смисълът на политиката? На каквото и да било. Защо да се въвличам в нещо, което е просто хвърляне на ези-тура? Ако е все едно по кой път ще се върви, какво ще ме подтикне да участвам във всичко това?
    Желанието да покажеш с думи и Дела Кой Си Ти. Може би „хвърляне на ези-тура" е и начинът, по който си решиш косата - насам или натам. Но забележи, вече години се решиш по един и същи начин. Защо не се решиш другояче? Нима и тук не виждаме проява на това Кой Си Ти? Защо си купи точно тази кола и носиш точно тези дрехи?
    Всичко, което правиш, заявява и изразява Кой Си Ти. Всяко твое действие е акт на самоопределение.
    Има ли значение това? Има ли значение за тебе собственото ти Самоопределение? Разбира се. Това е и причината да се озовеш тук!
    Кой Си Ти не е „хвърляне на ези-тура". Кой Си Ти е най-важното решение, което някога си вземал.
    Смисълът на Новото Евангелие не е в това, че за тебе няма значение Кой Си Ти, а точно в обратното. Кой Си Ти означава толкова много, означава, че всеки от вас е великолепен. Съгласно новото учение всеки от вас е тъй великолепен, че никой от вас не е по-великолепен от другия - нито в очите на Бога, нито във вашите очи, ако гледате с очите на Бога.
    Защото, ако е невъзможно да бъдеш „по-добър", да „превъзхождаш" някого, нима това отнема основанието ти да живееш?
    Защото, ако не можеш да изповядваш „по-добра" религия, или да членуваш в „по-добра" политическа партия, или да живееш в „по-добра" икономическа система, нима това ти дава основание да се откажеш от всички тях?
    Необходимо ли е да знаеш, че ще нарисуваш „по-хубавата" картина, преди да вземеш четката и да застанеш пред платното? Не може ли това да бъде просто една друга картина? Друг израз на красота?
    Трябва ли розата да бъде „по-добра", „по-хубава" от перуниката, за да оправдае своето съществуване?
    Ще ти кажа: всички вие сте цветята в Градината на Бога. Трябва ли да унищожим градината, затова че едно цвете не е по-красиво от друго?
    Ами какво ще стане, ако един тон е фалшив? Нима този фалшив тон няма да развали звученето на цялата симфония?
    Зависи от това кой я слуша. Не Те разбирам.
    Не ти ли се е случвало да чуеш как пее едно дете и песента да ти се стори хубава, независимо от това, че половината тонове са фалшиви?
    Да. Имал съм точно такова чувство.
    А нима си въобразяваш, че можеш да възприемеш и преживееш нещо, което Аз не съм?
    Не съм мислил за това по подобен начин.
    А сега ми кажи следното. Ако едно дете пее фалшиво, ще му кажеш ли да спре? Нима си въобразяваш, че по този начин ще го окуражиш да обича музиката или дори - да обича самото себе си? Или ще го подкрепиш - ще му кажеш, че може да постигне високо майсторство, ако продължи да пее?
    Тъй ще му кажа, то се знае.
    А Аз се вслушвам столетия наред във вашите песни. Те звучат като музика в ушите Ми. Нима си въобразяваш, че никога никой от вас не е пял фалшиво?
    Сигурен съм, че поне един-двама са пели фалшиво. Ето, това, значи, е твоят отговор.
    Вие сте мои деца. Чувам вашите песни и казвам, че пеете добре.
    Няма „фалшиви тонове" във вашите песни. Има ви само вас, дете Мое, вас, пеещите от сърце.
    Вие сте оркестърът на Бога. Чрез вас Бог оркестрира самия живот. Във вашето свирене няма „фалшиви тонове". Има ви само вас, дете Мое, свирещите от сърце, стремящите се да изсвирят всичко вярно.
    Ако не можех да видя колко красиво е това, щях да бъда напълно бездушен.
    Винаги си спомняй следното:
    Душата съхранява красотата, дори когато разумът я отрича.

1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11