Метафората е истинска, действителна, реална. Да Пре-сътвориш Своята
Действителност Да Овладееш Тялото Си Да Овладееш Чувствата Си
Ще я превърнеш в действителна в своето преживяване, когато просто решиш, че е вярна, и започнеш да действаш по този начин. Виж красотата и чудото у
всеки, до чийто живот се докоснеш. И един ден всички вие ще се стопите в Единството и тогава ще узнаете, че заедно създавате едно общо течение.
Такова познание ще промени изцяло жизнения ви
опит на земята. Ще промени политиката ви, икономиката ви, обществените ви взаимоотношения, подхода ви към обучение и възпитание на младежта. И ще ви
донесе накрая рай на земята.
Когато видите, че Превъзходството е илюзия, ще
разберете, че и чувството за малоценност е илюзия.
Тогава ще изпитате чудото и могъществото на равенството - един с друг и с Бога.
Представата ви за
самите себе си ще се разшири и причината за създаването на Илюзията за Превъзходство ще бъде разбрана. Защото колкото повече се разшири представата
ви са самите себе си, толкова повече ще се разшири, и
вашето преживяване, вашият жизнен опит.
Винаги помни това.
Колкото повече се разшири представата ви за самите себе си,толкова повече ще се разшири и вашето преживяване, вашият жизнен опит.
Десетата Илюзия, Илюзията за Невежеството, е
създала у вас представата, че не знаете нищо за всичко
това; че току-що казаното е съвършено ново за вас и
че не можете да го разберете.
Тази Илюзия ви позволява да продължавате да
живеете в Сферата на Относителността. Но не трябва да продължавате да живеете както досега, с болка и страдание, наранявайки се - всеки сам себе си и
всички взаимно - очаквайки, очаквайки, очаквайки
да дойдат по-добри времена - или да получите награда от Небесата. Можете да имате своите Небеса на Земята. Да живеете в своята Райска Градина. Никога не сте били изгонени от нея. Аз никога няма да постъпя тъй с вас.
Вие го знаете. Знаете го вече дълбоко в сърцата
си. Точно както знаете и за Единството на човечеството и на всичко в живота. Точно както знаете за равенството на всички и всичко, както знаете, че любовта
не познава и не поставя условия. Знаете всичко това и още много неща, но сте скътали това познание в съкровените дълбини на душата си.
Невежеството е илюзия. Използвате я мъдро, когато я виждате като илюзия, когато знаете - не е
вярно, че не знаете. Знаете... и знаете, че знаете.
Ето, това казват всички Майстори.
Те знаят, че знаят и използват познанието си, за да
живеят сее, а не взе илюзорния свят, където сами сте
се поставили. Това ги кара да изглеждат във вашия
свят, като че ли са вълшебници, лесно създаващи и
използващи всички илюзии на Живота.
„Да не знаеш" е една чудесна и полезна илюзия. Тя
ти позволява отново да узнаеш, отново да научиш, за
пореден път, отново да си спомниш. Позволява ти да
преживееш отново целия кръговрат. Да се превърнеш
в една снежинка.
Илюзия е, че не знаеш, че ти е позволено да знаеш
онова, което знаеш. Ако знаеш всичко и знаеш, че
знаеш, тогава не можеш да знаеш нищо.
Взри се дълбоко в тази истина и ще я разбереш.
След това си създай илюзията, че си невежа в нещо. В каквото и да било. В същия миг ще изживееш онова, в което не си невежа - и внезапно ще стане
очевидно онова, което знаеш.
Това е чудото на смирението. Силата на твърдението: „Има нещо, което не зная и познанието за което би могло да промени всичко." Това едно единствено
твърдение може да излекува света.
Призивът към смирение е призив към слава.
От гледна точка на вашата теология не би могло да има по-добро средство за напредък. Аз вдъхнових изказването, че малко „теология на смирението" е онова, което е нужно на света. Малко по-малко увереност, че знаете всичко и още малко готовност да
продължите търсенията си, да признаете, че може да
има нещо, което ме знаете - познанието за което би
могло да промени всичко.
Пак ще ви кажа, незнаенето води към знаене.
Знаенето на всичко води към незнаене на нищо.
Ето защо Илюзията за Невежеството е толкова
важна. Същото е и с всички Илюзии. Те са ключ
към това Кой Си Ти в Действителност. Отключват
дверите от Сферата на Относителното към Сферата на
Абсолютното. Дверите към всичко.
Но както с всичките Десет Илюзии, когато Илюзията за Невежеството те грабне и отнесе, когато се превърне в цялото ти преживяване, в твоя вечно-присъстваща действителност, тогава тя престава да ти служи.
Ти заприличваш на вълшебника, който е забравил
своите собствени фокуси. Превръщаш се в човек, измамен, изигран от своите собствени илюзии. Тогава вече ще имаш нужда да бъдеш „спасен" от някой друг,
някой, чийто поглед прониква зад илюзията, който те
събужда и ти напомня Кой Си Ти в Действителност.
Тази душа ще е единственият ти спасител, точно както и ти можеш наистина да станеш спасител
на други, като просто им напомниш Кои Са Те в
Действителност, като им помогнеш да се върнат към
себе си.
„Спасител" е просто различна дума, която означава „напомнящ". Някой, който ти напомня и тъй те
потиква да обновиш съзнанието си и отново да познаеш себе си като член*, член на Тялото на Бога.
Направи това и за другите. Защото днес си техен
спасител. Ти си Възлюбен от Мене, защото съм много
доволен от теб. Ти си един от онези, които изпратих
да доведат другите у дома.
Затова излез от Илюзията, но не бягай от нея.
Живей с нея, но не в нея. Направи го и ще бъдеш
в този свят, но не от този свят. Ще познаеш своето
собствено вълшебство, а каквото познаеш, такъв ще
станеш. Представата, идеята ти за твоето вълшебство
ще се разширява, докато един ден разбереш, че самият
ти си вълшебството.
Винаги помни това.
Ти си вълшебството.
ваш, ще признаеш, че има още много неща, които още
не знаеш (не си спомняш), но това истинско смирение ще те издигне над обикновеното смирение и ще те подтикне да разбереш повече, да си спомниш повече, да проясниш още повече будното си съзнание. Сега вече ще си сред спомнилите си - ония, които знаят.
Спомнил си си, че просто използваш илюзиите,
за да създадеш определено място, обкръжение, структурно поле, в рамките на което да преживееш, а не просто да разбереш една от милиардите страни на
Това, Което Си. Започваш да използваш това място, окръжение, структурно поле, както художникът
използва четката за рисуване, създавайки чудесни картини и сътворявайки силни и необикновени мигове - мигове на благодат - в които можеш да познаеш себе
си въз основа на собствен опит.
Ако, например, искаш да изживееш себе си като прошка, можеш да смесиш Илюзиите за Присъда,
Осъждане и Превъзходство. Прожектирайки ги пред
себе си, можеш внезапно да намериш (създадеш) хората в живота си, които са ти дали възможност да дадеш прошка. Можеш да прибавиш дори и Илюзията за Неуспеха, прожектирайки я върху себе си, за да подчертаеш преживяването. Накрая можеш да използваш и Илюзията за Невежеството, за да се престориш, че не знаеш, че правиш всичко това.
Ако искаш да преживееш себе си като съчувствие
или великодушие, трябва да смесиш Илюзиите за Нужда и Недостиг, за да създадеш определено място, окръжение, структурно поле, в рамките на което да изявиш
тези страни на Божественото у себе си. Можеш да намериш себе си, когато крачиш по улицата или когато срещаш просяци. Странно, може да си кажеш, не съм
виждал още просяци на този ъгъл...
Изпитваш към тях състрадание и то трогва сърцето ти. Чувстваш как щедростта у теб се раздвижва,
бъркаш в джоба си и им даваш джобни пари.
Или пък ти се обажда роднина и те моли за финансова помощ. В тоя миг би могъл да избереш усещането за някоя от многото страни на своято същество. Но в тоя случай избираш благост, грижовност, любов. Казваш: „Разбира се, колко ти трябват?"
Но внимавай, защото, ако не внимаваш, няма да
разбереш как просякът на улицата или роднината на
телефона са намерили пътя си към твоя живот. Ще
забравиш, че ти си ги поставил там.
Ако затънеш дълбоко в илюзията, ще забравиш, че
ти си извикал при себе си всеки човек, място и събитие
в живота си. Ще забравиш, че те са се озовали там, за
да създадат съвършената предпоставка, съвършената
възможност, за да познаеш себе си по определен начин.
Ще забравиш моя най-велик урок. Не сем ти изпратил нищо освен ангели.
Ти можеш да дадеш на моите ангели роли на
злодеи в своята история. Ако не внимаваш, ще видиш
себе си като жертва, вместо като облагодетелстван от
многобройните мигове на благодат, които са настъпвали в живота ти - не всеки от тях си посрещал като добре дошъл, но всеки ще остане като дар за тебе.
Или ще решиш, че можеш да бъдеш облагодетелстван по начин, различен от оня, който си избрал от
начало. Например - че искаш да изживееш не само
съчувствие и състрадание, а също тъй власт и контрол. Би могъл да продължиш всеки ден да минаваш по същото време край същия ъгъл, давайки на същия
просяк милостиня, докато двамата с него превърнете
това в ритуал. Би могъл да продължиш всеки месец
за пращаш по пощата чек на оня роднина, докато двамата с него превърнете това в ритуал.
Сега ти държиш всичко под контрол. Овладял си
положението. Имаш власт. Отнел си я буквално от
тях двамата - властта им да пре-сътворят живота
си - и тъй си се почувствал прославен, възнаграден и
могъщ. Внезапно те са усетили, че не могат да живеят
без тебе. Нито един от двамата, просякът и роднината
- съществували дълги години на планетата без твоята помощ - вече не могат да живеят без тебе. Накарал си ги да се чувстват безсилни и непълноценни и
си създал непълноценна връзка с тях.
Вместо да им помогнеш да се измъкнат от ямата,
като им хвърлиш въже и ги издърпаш нагоре, ти си
захвърлил долу въжето и после си скочил при тях.
Та затова се взирай внимателно в подбудата си да
свършиш нещо. Продължавай да наблюдаваш своите
проекти и дневен ред. Следи отблизо коя страна от
своето битие изживяваш. Има ли начин да го сториш,
без да отнемеш властта и силата на някой друг? Има
ли начин да си спомниш Кой Си Ти, без да накараш
друг да забрави кой е той?
Ето някои от начините, по които можеш да използваш Десетте Илюзии и още безброй по-малки илюзии около тях. Сега виждаш, сега разбираш, сега си спомняш как се използват Илюзиите.
Запомни и нещо друго, което по-рано бях казал. В
настоящия момент не е необходимо да използваш Илюзиите, за да създадеш определено място, обкръжение, структурно поле, в рамките на което да изпиташ повисши страни на своето аз. По-напредналите същества вече не само са излезли извън Илюзиите, но и са
се отдалечили от тях. Тоест, обърнали са им гръб и
ги използват само като спомен, за да създадат това
определено място, обкръжение и структурно поле.
Независимо дали ги използваш като спомени или
в тяхната физическа форма, ти си служиш с тях всеки ден. Но ако не ги използваш съзнателно - ако не знаеш, че ги създаваш и защо го правиш - би могъл да
си въобразиш, че си резултат, а не причина и двигател
в своя живот. Би могъл да си мислиш, че животът ти
и всичко в него се случва ма тебе, а не чрез тебе.
Ето какво може би не си знаел, а познанието за
него може да промени всичко.
Ти си причина за всичко, което се случва в живота ти.
Ще го разбереш напълно, съвършено ясно, като
излезеш от Илюзиите. Ще го разбереш с тялото си,
на клетъчно равнище, когато изживееш общуване с
Бога.
За това копнее всяка душа. Това е крайната цел
на живота и на всичко в него. Ти си потеглил на
пътешествие към майсторството. С него се връщаш
към Единението. За да познаеш в душата си чудото и
славата Божия. За да се изяви тя чрез тебе, като тебе,
по хиляди начини през милиони мигове на безбройни
жизнени цикли, които достигат до вечността.
През пътешествието си към вечността, по пътя си
към майсторството, можеш да се сблъскаш с много
обстоятелства и събития в развитието на живота си,
някои от които би нарекъл нежелани. Първото, което
повечето хора правят в подобни моменти, е последното, което би трябвало да направиш - опитът да си представиш какъв е смисълът, какво означава всичко
това.
Някои хора си мислят, че всичко, което се случва,
си има причина и затова се опитват да открият тази
причина. Други казват, че има неща, които са „знак".
Те пък се опитват да разберат какво иска да им каже
този знак.
По един или друг начин хората се опитват да
намерят смисъла на събитията и преживяванията в
своя живот. Но фактът е, че нищо няма въобще
никакъв смисъл. В изживяванията, срещите, сблъсъците в живота няма някаква скрита съществена истина. Кой би я скрил? И защо?
Ако вътре имаше нещо, което трябва да откриете,
нямаше ли да е много по-целесъобразно, то да бъде
очевидно? Ако Бог имаше нещо да ви каже, нямаше ли
да е много по-лесно (да не кажем по-мило) просто да
ви го каже, вместо да го превръща в загадка, която
трябва да разгадаете
Всъщност нищо няма смисъл, освен оня, който вие
влагате в него.
Животът е безсмислен.
За мнозина е трудно да се съгласят с това, но то
е Моят най-велик дар. Като придавам безсмислие на
живота, Аз ви давам възможност да решите какъв е
смисълът на всяко нещо в него. Въз основата на своето решение ще се самоопределиш - във връзка и по отношение на всичко, на каквото и да било в живота.
Това всъщност е начинът, по който ще изживееш
Кой Избираш да Бъдеш.
Това е акт на само-сътворяване, пре-сътворяване
на себе си наново в най-величествената проява на найвъзвишеното прозрение, което някога си имал за това Кой Си Ти.
Затова, когато ти се случи определено нещо, не се
питай защо се случва то. Избери защо се случва. Реши
защо се случва. Ако не можеш умишлено, съзнателно
да избереш и решиш, измисли си го. Във всички случаи
ти го правиш. Ти си измисляш, съчиняваш всички причини, основания да направиш нещо или защо
нещата се случват по тоя начин. Обикновено правиш
това несъзнателно. А сега реши и съчини, сътвори
живота си съзнателно!
Не търси смисъла на живота или пък на някое
определено събитие, случка или обстоятелство. Придай
му смисъл. После обяви и прогласи, изрази и изживей,
изпълни и стани Оня, Който Избираш да Бъдеш във
връзка с това.
Ако притежаваш остра наблюдателност, ще забележиш, че продължаваш отново и отново да влизаш в едно и също положение или сред едни и същи обстоятелства в живота си, докато се пре-сътвориш наново.
Това е пътешествието към майсторството.
Майсторът, както и ученикът, потеглил в пътешествие към майсторството, знае, че Илюзиите са илюзии, решава защо са тук и съзнателно сътворява онова,
което му предстои да преживее вътре в себе си чрез
Илюзиите.
Когато се сблъскаш лице в лице с което и да било преживяване в живота си, можеш да използваш
една формула, един процес, чрез който би могъл да
напреднеш по пътя си към майсторството. Просто заяви следното.
1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.
2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.
3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е.
Ето как да си служим с Илюзиите в Живота.
А сега ще хвърлим още един поглед върху някои
примери от „реалния, действителния живот" и ще се
върнем отново към някои по-ранни наблюдения, защото подчертаването им ще внесе по-голяма яснота.
Когато се сблъскаш лице с лице с Илюзията за
Нуждата, може да ти се стори, че я изживяваш съвсем
реално.
Нуждата ще ти се яви под една от двете маски: твоята нужда или нуждата на другите.
Когато Нуждата изглежда да е твоя, ще я усещаш
като много по-неотложна. Бързо може да те обхване
страх - в зависимост от природата на Нуждата, която
си въобразяваш, че изпитваш.
Ако, например, си въобразяваш, че ти е нужен
кислород, може веднага да бъдеш обзет от паника. Това логично би последвало от вярата, че животът ти е заложен на карта. Само един истински Майстор или
някой, който е бил на крачка от смъртта и е наясно, че
тя не съществува, би могъл да запази самообладание
при такива обстоятелства. Другите ще трябва да се
тренират, за да го постигнат.
Но е възможно да го направят.
Иронията е в това, че точно такова спокойствие би
било необходимо. Само то може да тласне мислите и
делата във вярна насока и в крайна сметка да доведе
до мирен изход.
Плувците, които се гмуркат, го знаят. Затова се
учат да не изпадат в паника, когато усетят, че не
им достига въздух, или че е отрязан притокът на
кислород. Други, също като тях, са се научили как
да избягват паниката при условия, които мнозина биха нарекли натоварващи и страшни.
Човек може да се озове и в положение, което не е
толкова крайно, но също застрашава живота му и буди страх. Например новина за болест, която неминуемо води до смърт. Или въоръжен грабеж. Но някои
хора са открили, че могат да посрещнат смъртоносна болест, дори възможно насилие над личността им с необикновено самообладание.
Как го правят? Как се случва?
Всичко това е свързано с перспективата.
А точно за това става дума тук - за твоята перспектива.
Виждането на илюзията за смъртта като илюзия
променя всичко. Познанието, че тя няма никакъв смисъл, освен оня, който ти й придаваш, ти позволява да решиш какъв е нейният смисъл. Разбирането, че
всичко в живота е процес на пре-сътворяване, създава контекст, в който можеш да преживееш Кой Си Ти Наистина във връзка със смъртта.
Исус направи това и удиви света.
Други също са го направили, посрещайки смъртта
със спокойно благородство, което е изумило и вдъхновило всички около тях.
Под равнището на застрашаващите живота преживявания Нуждата е Илюзия с много по-малка сила.
Мнозина, но не всички, понасят много трудно физическата болка. Ако в момент на силна болка някой
би им казал, че „това е илюзия", те биха му отвърнали
нещо съвсем различно.
Наистина, за много хора болката и възможността да я изпитат - е по-страшна и от смъртта.
Но с тази илюзия също можеш да се справиш.
По-рано ти бях говорил за разликата между болка и
страдание. Майсторите знаят тази разлика. Знаят я
и хората, които виждат Илюзиите в Живота такива,
каквито са.
Илюзията за Нуждата подсказва, че хората трябва да не изпитват болка, за да не страдат и да бъдат
щастливи. Но болката и щастието не се изключват взаимно - както биха свидетелствали много жени, които са раждали.
Отсъствието на болка не е нужда, а предпочитание, предимство. Издигайки Нуждата до равнището
на предпочитание и предимство, ти постигаш необикновена власт над преживяването си.
Можеш да постигнеш власт дори над болката, достатъчна власт, за да не и обръщаш внимание, а често и да я накараш да изчезне. Мнозина са показали това.
Да се справиш с Илюзията за Нуждата под равнището на физическата болка е дори още по-лесно.
Можеш да си мислиш, че определен човек ти е
нужен, за да бъдеш щастлив, или определена работа
- за да имаш успех, или определено емоционално или
физическо удовлетворение - за да се почувстваш доволен. Това става, когато би желал да отбележиш, че си тук точно сега, без него. Защо тогава си мислиш, че то ти е нужно
Близкото наблюдение ще ти разкрие, че то не ти е
нужно, за да оцелееш, а дори - и за да бъдеш щастлив.
Щастието е решение, не преживяване.
Можеш да решиш да бъдеш щастлив без онова,
което си мислил, че ти е нужно, и действително ще бъдеш щастлив.
Това е едно от най-важните неща, които някога ще
успееш да разбереш. Точно затова отново се връщам
към тази тема.
Щастието е решение, не преживяване. Можеш да
решиш да бъдеш щастлив без онова, което си мислил,
че ти е нужно, и действително ще бъдеш щастлив.
Преживяването ти е резултат от твоето решение,
не причина за него.
(Същото е присъщо и на любовта. Любовта не е
отклик, реакция, тя е решение. Ако запомниш това,
ще се доближиш към майсторството.)
Втората маска на Нуждата е нуждата на другите.
Ако не видиш тази Илюзия като илюзия, би могъл да
се хванеш в капана на непрестанните опити да задоволиш нуждите на другите, особено на онези, които обичаш - деца, съпруга, приятели.
Това би могло да те доведе до тихо разкаяние, а
после - до кипяща ярост, както у тебе самия, тъй и
у онези, на които помагаш. Иронията на съдбата е
в това, че, продължавайки да задоволяваш нуждите
на другите, включително (а може би особено) на децата и родителите си, можеш повече да ги обезсилиш, отколкото да им помогнеш - нещо, за което също
стана дума по-рано.
Когато видиш, че другите са в „нужда", позволи
си да използваш Илюзията, за да изявиш онази част
от себе си, която искаш за изживееш. Може би ще
избереш да я наречеш съчувствие и щедрост, благост,
доброта или твоето собствено изобилие, та дори и
всичко, изброено по-горе - но бъди наясно, че никога
не правиш нещо за другите. Запомни това твърдение.
Всичко, което правя, го правя за себе си.
Това също е едно от най-важните неща, които
някога ще успееш да разбереш. Затова ще го повторя.
Всичко, което правя, го правя за себе си.
Това е Божията, а също така и твоята истина.
Единствената разлика е, че Бог знае това.
Не съществува друг интерес освен твоят собствен.
Защото твоето аз е всичко, което съществува. Ти си
Едно Цяло с всичко и не съществува нищо, което ти
да не си. Когато бъдеш наясно с това, определението
ти за твоя собствен интерес ще се промени.
Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията за Неуспеха, може да ти се стори, че я изживяваш
съвсем реално.
Неуспехът ще ти се яви под една от двете маски:
твоя „неуспех" и „неуспеха" на другите.
Когато се сблъскаш с онова, което ти изглежда
като неуспех, веднага направи трите изявления на основната истина.
1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.
2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.
3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е.
Това е триединството на истината - или Светата Троица.
Реши какво означава за тебе преживяването за
неуспех, какъв смисъл влагаш в него. Избери да наречеш неуспеха си успех. После пре-сътвори себе си наново пред очите на този неуспех, въпреки неуспеха.
Реши Кой Си Ти във връзка с това свое преживяване.
Не се питай защо го преживяваш. Не съществува защо,
освен онова, което ти влагаш в него.
И затова реши така: „Преживях това, за да се приближа с още една крачка към успеха, към който се
стремя. Това преживяване ми е поднесено в дар. Прегръщам го като съкровище и ще науча нещо, ще извлека поука от него."
Спомни си как ти бях казал, че всяко научаване е припомняне.
Затова прославяй неуспеха. На вашата планета
има просветлени компании, които наистина правят
това. Когато бъде направена „грешка" , когато бъде
открита „заблуда" или бъде постигнат „неуспех", ръководителят кани всички да отпразнуват събитието!
Той разбира онова, което ти казвам тук - и неговите
служители биха обиколили земното кълбо, газейки в
леденостудена вода заради него. Не съществува нещо,
което те не биха направили, защото той им е създал
атмосфера на сигурност и климат на успех, в който те
могат да преживеят най-великолепната част от себе си
и от своята творческа сила.
Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията
за Разединението, може да ти се стори, че я изживяваш
съвсем реално.
Разединението ще ти се яви под една от двете маски: твоето усещане за „отделеност" и усещането за
„отделеност" у другите.
Можеш да се почувстваш ужасно откъснат от Бога. Можеш да се почувстваш ужасно отделен от твоите събратя, хората. И можеш да усетиш, че другите са
напълно отделени от тебе. Това би могло да създаде
по-малката илюзия за самота и потиснатост.
Когато се сблъскаш с онова, което ти изглежда
като Разединение, веднага направи трите изявления
на основната истина.
1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.
2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.
3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е.
Това предизвиква три последователни действия.
А. Виж Илюзията като илюзия.
Б. Реши какъв е нейният смисъл.
В. Пре-сътвори себе си наново.
Ако се почувстваш самотен, виж своята „самота"
като илюзия. Реши - самотата значи, че не си протегнал достатъчно ръка на света около себе си. Как
може някой да бъде самотен в свят, пълен със самотни
хора? После избери да пре-сътвориш себе си наново и
да докоснеш другите с любов.
Прави го три дни подред и цялото ти настроение
ще се промени. Прави го три седмици подред и от твоето чувство за самота няма да остане и следа. Прави го три месеца подред и никога отново няма да се почувстваш самотен.
И после ще разбереш, че твоята самота е била една
илюзия, изцяло контролирана от тебе.
Дори и хората, които се намират в затворнически килии или лежат на болнична постеля, съвършено
отделени от другите, ще променят изживяването си,
ако променят своята действителност. Това може да
бъде постигнато чрез общуване с Бога, към истинското преживяване на което те води тази книга. Защото щом веднъж си се срещнал с Твореца вътре в себе си,
никога вече няма да имаш нужда от каквото и да било
извън себе си, за да избягаш от чувството за самота.
Мистиците и монасите, религиозните общности и
отдалите се на духовна дейност от край време са доказвали това. Вътрешният възторг от духовното общуване и Единение с цялото творение (която означава -
с Мене!) не може да се сравни с нищо във външния
свят.
Наистина, Разединението е Илюзия.
Затова ти също ще видиш всичко като илюзорно,
като благословен дар, позволяващ ти да избереш изживяването на това Кой Си Ти в Действителност.
Нека да приведем още няколко примера, като използваме още няколко от Илюзиите (всяка от тях би
могла да бъде използвана, формулата си остава една и съща).
Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията
за Осъждането, може да ти се стори, че я изживяваш
съвсем реално.
Осъждането ще ти се яви под една от двете маски:
твоето „осъждане" и „осъждането" на другите.
Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията
за Превъзходство, може да ти се стори, че я изживяваш съвсем реално.
Превъзходството ще ти се яви под една от двете
маски: твоето „превъзходство" и „превъзходството"
на другите.
Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията
за Невежеството, може да ти се стори, че я изживяваш
съвсем реално.
Невежеството ще ти се яви под една от двете маски: твоето „невежество" и „невежеството" на другите.
Виждаш ли образеца? Започваш ли вече да пресмяташ, дори преди да ти ги кажа, някои добри начини,
по които можеш да използваш тези Илюзии?
Като се сблъскаш с осъждането на другите, сам
ще бъдеш изкушен да осъждаш. Като се сблъскат с
твоето осъждане, другите ще бъдат изкушени да те
осъждат.
Като се сблъскаш с чувството на превъзходство у
другите, сам ще бъдеш изкушен да си помислиш, че
ги превъзхождаш. Като се сблъскат с твоето чувство
за превъзходство, другите ще бъдат изкушени да си
помислят, че те превъзхождат.
Виждаш ли образеца? Започваш ли вече да пресмяташ, дори преди да ти ги кажа, някои добри начини,
по които можеш да използваш тези Илюзии?
Важно е да се види образецът. Това е образецът,
който сте хвърлили върху тъканта на вашата собствена културна история. Той ви е накарал да изживявате колективната си действителност на своята планета.
Но няма нужда да ви давам повече примери за това как да излезете извън тези Илюзии и как да ги
използвате. Всъщност, ако продължавам да ви давам
конкретни примери, ще станете зависими от Мене. Ще
имате чувството, че не разбирате или не знаете как да
пре-сътворявате себе си в ежедневните си преживявания в рамките на „действителния живот".
Затова ще започнете да се молите. Ще ме призовавате: „Помогни ми, Боже!", после ще ми благодарите, когато нещата вървят добре и ще ме проклинате, когато вървят зле. Като че ли Аз изпълнявам едни желания и отхвърлям други... или, още по-зле - изпълнявам желанията на едни и отхвърлям желанията на други.
Ще ти кажа следното. Не е работа на Бога да изпълнява или отхвърля нечии желания. Въз основа на какво бих го направил? Какъв критерий бих използвал.
Разбери едно, ако не разбереш нищо друго. Бог не
се нуждае от нищо.
Щом не се нуждая от нищо, значи нямам и критерий, с чиято помощ да решавам дали и вие трябва
да получите нещо.
Вие решавате това.
Можете да го правите съзнателно или несъзнателно.
Векове, не, хилядолетия наред сте го правили несъзнателно. Ето как можете да го правите съзнателно.
А. Виж Илюзията като илюзия.
Б. Реши какъв е нейният смисъл.
В. Пре-сътвори себе си наново.
Използвай следните твърдения, изявления на основната истина като средство да изпълниш казаното
по-горе.
1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.
2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.
3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е.
Връзката, която имахме тук с тебе, е твоят опит
да се изрази с човешки думи в цялата й сложност общата представа, която ясно се откроява на дълбоко вътрешно равнище в твоето съзнание.
И по-рано тези идеи са идвали при тебе и чрез тебе.
Ако не внимаваш, ще ти изглежда, че те идват при
някой друг и чрез някой друг. Това е илюзия.
Сега имаш възможност да превърнеш тези идеи в
преживяване от плът и кръв, замествайки своите Илюзии с ново преживявана действителност. Това е преображението на живота на вашата планета, за което
говорих. Затова вдъхнових и следното изказване: „И
Словото се превърна в плът и кръв и се засели сред
нас."
За да се превърнат думите в плът и кръв - за да
станат те нещо повече от звуци във вашия физически
свят - трябва да обърнеш внимание на физическата
част от себе си в тоя свят.
Общуването ти с Бога, срещата ти с твореца вътре
в тебе, започва с опознаване на твоето физическо тяло, разбиране на твоето физическо тяло, уважение към твоето физическо тяло и използване на твоето физическо тяло като средство, което трябва да ти служи.
За да сториш това, най-напред трябва да разбереш,
че ти и твоето физическо тяло не сте едно и също. Ти
си онова, което владее, управлява и контролира твоето
физическо тяло, живее и действа във физическия свят
чрез твоето тяло. Но ти не си самото тяло.
Ако си въобразяваш, че си своето тяло, ще изживяваш Живота като израз на своето тяло. Когато разбереш, че си своята душа, ще изживяваш Живота като
израз на своята душа. Когато узнаеш, че твоята душа
и Бог са едно и също, ще изживяваш Живота като
израз на Единния Дух.
Това ще промени всичко.
За да опознаеш своето тяло, за да го разбереш в
цялото му великолепие, постарай се да се отнасяш към
него по един красив и благороден начин. Обичай го,
грижи се за него, вслушвай се в него. То ще ти каже
кое е вярно.
Спомни си, че е вярно онова, което съществува и
се случва точно сега. А това е нещо, което знае всяко
тяло. Затова вслушвай се в онова, което ти казва твоето тяло. Спомни си как да се вслушваш. Вгледай се в онова, което ти показва твоето тяло. Спомни си как ла
се вглеждаш.
Наблюдавай не само езика, с който говорят телата на другите, наблюдавай и езика на собственото си
тяло.
Здравето е показател за съгласие между твоето
тяло, разум и дух. Когато не си здрав, вгледай се,
за да разбереш коя от тези части не е в съгласие с
другите. Може би е време да дадеш отдих на тялото
си, но разумът ти не знае това. Може би в ума ти са се
заселили отрицателни, гневни мисли или тревоги за
утрешния ден и тялото ти не може да се отпусне и да
отдъхне. Твоето тяло ще ти покаже истината. Просто
го наблюдавай. Забележи какво ти показва, чуй какво
ти казва.
Уважавай, почитай тялото си. Поддържай го в
добра форма. То е най-важното физическо средство, с
което разполагаш. Можеш да упражняваш върху него нечувано насилие, а то продължава да ти служи
по най-добрия възможен начин. Но защо да намалиш
способностите, възможностите, ефективността му?
Защо да упражняваш насилие върху системите в него?
Както вече ти бях казал да медитираш всеки ден,
тъй че да успокояваш съзнанието си и да изживяваш
Единение с Мене, така сега ти казвам да правиш и гимнастика, физически упражнения всеки ден.
Гимнастиката, физическите упражнения, са медитация за тялото.
То също ти помага да изпитваш Единение с всичко
в Живота. Никога няма да се чувстваш толкова жив
и в толкова голяма степен част от Живота, както
по време на физически упражнения. Движенията на
тялото ще повишат равнището на естествената ти
енергия и сила.
Това усещане е намерило и своето подходящо име.
Ти си високо, на високо равнище, когато си свързан с
Твореца! А си свързан с Твореца, когато тялото ти е
здраво и се намира в съзвучие с Живота.
Тогава си на много, много високо равнище!
Тялото ти не е нищо друго освен една енергийна
система. Енергията, която е Живот, тече, протича по
твоето тяло. Ти можеш да я направляваш. Ти можеш
да я контролираш. Ти можеш да я овладееш и управляваш.
Тази енергия има много имена. Някои я наричат
чи. На други езици - ки. Има и други имена. Но е все
едно и също.
Когато си спомниш как да използваш тази енергия, нейната нежност и изтънченост, нейната мощ
и сила, ти можеш да си спомниш също и как да я
овладееш и контролираш, как да я насочваш и управляваш. Има Майстори, които могат да ти помогнат да го направиш. Те са представители на различни
дисциплини, различни култури и различни традиции.
Можеш да сториш това и сам, опирайки се единствено на своята решимост да си помогнеш. Но ако
потърсиш ръководството на Майстор, учител или гуру, много важно е да знаеш как да го намериш, как да го различиш.
Можеш да разпознаеш Майстора чрез начина, по
който той или тя те учи да влезеш в досег с Бога, чрез
начина, по който той или тя ти сочи как да се срещнеш
с Твореца.
Ако крещят и те навикват, ако те подлъгват, убеждават и примамват да търсиш Бога извън себе си - в
тяхната истина, в тяхната книга, в тяхното окръжение - бъди нащрек, отваряй си очите. Въоръжи се
със своята „бдителност" и си спомни, че това е една
илюзия.
Ако кротичко те поканят да потърсиш Бога у себе
си, ако ти кажат, че ти и Аз сме Едно Цяло - и че не ти
е нужна тяхната истина, тяхната книга, техният път
или тяхното окръжение - тогава си намерил Майстор
дори само защото си бил доведен при Майстора вътре
в тебе.
Когато и да го правиш, по какъвто и начин или
програма, поддържай своето физическо тяло в добра
форма. Тъй то ще те подкрепя пълноценно, стига да
следваш ясно своята цел.
Помни, че онова, което се стремиш да постигнеш в
тоя живот, е да изживееш най-величествената проява
на най-възвишеното прозрение, което някога си имал
за това Кой Си Ти. Ако не преживяваш това на съзнателно равнище, ако не правиш онова, което ти се
струва, че се стремиш да направиш, тогава нищо от
посланието, което ти изпращам сега, няма да намери
приложение. Много малка част от него въобще ще има
някакъв смисъл.
Ако си наясно на съзнателно равнище, че си дошъл
в тоя живот, за да направиш това, ти ще четеш Моето
послание и ще ти се струва, че разговаряш сам със себе
си.
А ти правиш точно това.
Тогава няма да се изненадаш на съвета да правиш гимнастика и физически упражнения. Както и
да спазваш диета, която ще ти помогне да осъществиш намеренията си. Като се вслушаш в тялото си,ще узнаеш точно каква е тази диета. Дори когато
наблизо има разнообразни храни, веднага ще разбереш кои от тях ще ти бъдат полезни.
За да узнаеш това, трябва да направиш само едно просто движение с ръка над храната. Тялото ти
веднага ще усети всичко, което искаш да знаеш -
дали тази храна е в хармония с най-съкровените ти
намерения по отношение на тялото и душата. Ще
бъдеш в състояние да доловиш тези трептения. Не
ще ти бъде нужно да четеш книги за диети, нито да
посещаваш курсове или да слушаш външни съвети и
наставления. Трябва просто да се вслушаш в своето
собствено тяло и да последваш неговите съвети.
Навикът да се грижиш по-добре за тялото си ще
бъде последван от нова крачка към постигане на общуването с Бога. Срещата ти с твореца вътре в тебе включва и овладяване, контрол и управляване на чувствата. Не е трудно да разбереш какво е чувството, емоцията. Тя е енергия в движение.
Можеш да поемеш тази енергия и да я повишиш или понижиш.
Когато понижаваш тази енергия - тоест, придвижваш я към по-ниско равнище - създаваш отрицателно чувство, отрицателна емоция. Когато я повишаваш - тоест, придвижваш я към по-високо равнище - създаваш положително чувство, положителна емоция.
Радостните гимнастически упражнения на твоето физическо тяло са един от начините да повишиш
енергията си. Ти буквално повишаваш трептенията на
твоята енергия ки, която се превръща в изразяваното
от тебе положително чувство, положителна емоция.
Медитацията е друг начин, по който можеш да
повишиш равнището на Жизнена енергия, която винаги присъства в тялото ти.
Съчетаването на физически упражнения с медитация има изключителна сила и могъщо въздействие.
Това съчетание става част от твоята духовна дисциплина и създава възможности за огромен растеж и
развитие. Използването на това съчетание ти напомня, че
можеш да владееш, да управляваш, да контролираш, а
оттам - да изживяваш, както избереш, и своето тяло,
и своите чувства. За много - всъщност, за повечето
хора - това е един разтърсващ, вълнуващ спомен.
Чувствата, емоциите са изживявания, които избирате, не изживявания, на които сте подложени.
Мнозина не разбират това.
Вътрешните преживявания в твоя духовен живот не трябва непременно да са свързани с външните
обстоятелства във физическия ти живот. Не трябва
непременно да не изпитваш болка, за да не чувстваш
страдание. Не трябва непременно в живота ти нищо да
не е разрушено, за да цари в него спокойствие и мир.
Всъщност истинските Майстори изживяват чувство за мир, сблъсквайки се с конфликти и разруха, не защото успяват да ги избегнат.
Всички човешки същества се стремят към вътрешен мир, защото той е тяхната същност. А ти, както и всеки от събратята ти, винаги ще се стремиш да изживееш Кой Си в Действителност.
Можеш да постигнеш този вътрешен мир и при
среща с каквито и да било външни условия и обстоятелства, просто като разбереш, че ти не си своето тяло и че нищо, което виждаш наоколо, не е действително,
реално.
Спомни си, че изживяваш Десетте Илюзии. А
после разбери истината за тях - че ти си ги създал,
както Десетте големи, тъй покрай тях и всички други
малки илюзии, които ти дават възможност да заявиш
и прогласиш, да изразиш и изживееш, да станеш и
осъществиш Кой Си Ти в Действителност.
Вече много пъти съм ти казвал и пак ще ти кажа.
Всичко в живота е дар, всичко е съвършено - съвършено средство, с което да сътвориш съвършената възможност, за да може чрез тебе да бъде изживяно по
съвършен начин самото съвършенство.
Разбереш ли това, оцениш ли го, ще останеш завинаги изпълнен с признателност. Тоест, непрестанно
ще растеш. Растежът е смисълът на признателността.
Всичко, което бъде оценено и събуди чувство на признателност, расте, става нещо повече от онова, което е
било.
Истината е, че можеш да избираш, а оттам - и да
овладееш, да контролираш, да управляваш чувствата
си не само при среща с всякакви обстоятелства, а дори
и преди да се сблъскаш с тях.
Тоест, можеш да решиш предварително как да
пуснеш енергията си в движение - което всъщност
ще бъде твоята емоция, твоето чувство - като отговор на всяко събитие, което предвиждаш да се случи в твоя живот.
Достигнеш ли това равнище на майсторство, ще
бъдеш вече в състояние да правиш такъв избор и като
отговор на всяко непредвидено събитие в своя живот.
По този начин ще си решил Кой Си Ти в Действителност по-скоро в съгласие, отколкото в противоречие с външните илюзии в своя живот.
Обяснил съм подробно как можеш да направиш
това в трилогията си Разговори с Бога и в Приятелство с Бога, както и чрез много други източници в много други различни случаи. Тук само го напомням.
След като си спомниш как да се грижиш за физическото си тяло и как да овладееш, да контролираш,
да управляваш чувствата си, ти вече си готов да направиш и следващата крачка в срещата с Твореца вътре в себе си.
Сега вече си утъпкал пътя и единственото, което
ти е нужно, е готовността - да се срещнеш с твореца
вътре в себе си, да изживееш общуването си с Бога.
Тази среща може да бъде изживяна физически или
психически - или пък по двата начина. Можеш да
плачеш от радост, да трепериш от вълнение или да се
люлееш от възторг. А можеш чисто и просто някой
ден тихо и кротко да съзреш с пробудения си ясен
поглед всичко, което сега вече знаеш.
Знаеш за Илюзията и за Действителността.
Знаеш за себе си и за Бога. Разбираш Единението
и поканата за Единение.
Разбираш всичко това.
Изживяването на това познание може да остане с
тебе или да те споходи и да те напусне. Не се чувствай възторжен, ако то остане, нито пък обезкуражен, ако те напусне. Просто отбележи как стоят нещата и
избери какво да бъде следващото ти преживяване.
Знае се, че дори Майсторите не винаги избират да
изживеят своето майсторство - понякога се отказват
от него заради радостта за почувстват неговото повторно събуждане, друг път - за да събудят другите.
Ето какво може да се случи и на Майсторите, макар
ти, от позицията си на съдник, да си мислиш, че това
не би трябвало и не би могло да им се случи, ако са
„истински Майстори".
Затова не съди и не осъждай. Защото всеки ден
можеш да срещнеш своя Майстор - като продавачка
на улицата или като фокусник в парка, а не само като гуру на някой планински връх. Всъщност много
рядко ще го срещнеш в този вид. Майсторът, който
изглежда като Майстор, рядко получава признание, а
най-често бива смъмрен. Но Майсторът, който ходи
сред вас и изглежда като един от вас, има най-силно
въздействие.
Затуй бъди нащрек, защото не знаеш в кой час
може да дойде твоят Майстор. Той може да се яви
като човек, когото сте избрали да наречете престъпник, който не спазва най-светите закони и обичаи на обществото и затова дори може да бъде разпънат на кръст.
Но впоследствие ще се стремите да си спомните
всяка изречена някога от него дума.
Ако постигнеш майсторство или ако поне през
част от времето се издигаш до това равнище, ти също
можеш да бъдеш съден, порицан, осъден или разпънат
на кръст от вашето общество. Защото другите могат
да се боят от тебе - да се тревожат, че знаеш нещо,
което те не знаят, или че отправяш предизвикателство към нещо, което мислят, че знаят. А точно страхът превръща наблюдението в осъждане, а осъждането -
в гняв.
Точно както вече ти бях казал. Гневът е изява на страха.
Гневът на другите може да бъде част от Илюзията
им за това кои са те и кой си ти. И тъй Майсторът у
тебе ще им прости, защото те не знаят какво правят.
Това е ключът към изява и преживяване на Божественото в тебе: прошката.
Не ще откриеш Божественото в себе си, докато не
простиш за онова, което вярваш, че не е Божествено.
А докато не сториш това, няма да можеш да съзреш
Божественото и у другия.
Прошката разкрива, разширява възприятието.
Простиш ли си за онова, което ти и другите не сте,
ще преживееш онова, което ти и другите сте наистина.
И в тоя миг ще осъзнаеш, че всъщност прошката не е
необходима. Защото кой ще прости, на кого? И за
какво?
Всички Ние Сме Едно Цяло.
Тук това е най-важното. И най-голямата утеха.
Дарявам ти своя мир. Нека мирът бъде с тебе. Върви
си в мир, живей си в мир.
Прошката е просто друго име за мира на езика на душата.
Разбираш това в цялата му дълбочина, като се
събудиш от съня на своята въображаема действителност.
Мигът на пробуждането може да те споходи по
всяко време и с помощта на всеки човек. Затуй прославяй всяко време и всеки човек, защото мигът на твоето освобождение може да бъде съвсем близо. Освобождението ти от Илюзията ще настъпи в мига, когато ще можеш да бъдеш с нея, но не в нея.
В живота ти ще има не един, а повече подобни
мигове. Всъщност животът ти затова е и създаден - за да ти поднесе точно такива мигове.
Това са миговете ти на благодат, в които яснотата
и мъдростта, любовта и разбирането, ръководството и
прозрението са дарени - на тебе и чрез тебе.
Тези мигове на благодат променят завинаги живота ти, а често - и живота на другите.
Такъв миг на благодат ти донесе и тази книга.
Ето защо си в състояние да получиш и дълбоко да
разбереш това послание.
То е една от формите, в които се срещаш с Твореца.
То дойде при тебе благодарение на твоята готовност, на твоята откритост, на прошката и любовта,
които даряваш. Любовта ти към самия себе си, любовта ти към другите и любовта ти към Живота.
Ах, да, и любовта ти към Мене.
Любовта ти към Бога води Бога при тебе. Любовта
ти към самия себе си ти носи ясна представа за тази
част от тебе, която е Бог - и затова знай, че Бог не е
дошъл при тебе, а чрез тебе. Защото Бог никога не е
отделен от тебе, а винаги е част от тебе.
Творецът не е отделен от творението. Любящият
не е отделен от любимия. Това не е в природата на
любовта, това не е в природата и на Бога.
Нито пък е в твоята природа. Не си отделен от
нищо и от никого, а най-малко - от Бога.
И си го знаел от самото начало. Винаги си го разбирал. Сега, най-после си си дал разрешение да го изразиш; да получиш истински миг на благодат; да
постигнеш общуване с Бога.
Как се чувстваш в такова състояние - в състояние
на общуване с Бога? Ако чувстваш сега, че си стигнал поне до ръба на това преживяване, ти вече знаеш отговора. Ако си постигнал тази връзка поне за миг
по време на медитация, ти вече знаеш отговора. Ако
си изпитал невероятния полет на индивидуална идентичност, най-радостното физическо преживяване, ти вече знаеш отговора.
В състоянието на общуване с Бога временно ще
изгубиш изцяло усещането си за индивидуална идентичност. Но няма да изпиташ чувството, че си изгубил нещо, защото ще узнаеш, че просто си разбрал своята
истинска идентичност. Тоест, разбрал си, усетил си
го като нещо действително.
Ще те обгърне невероятен благослов, изящен възторг. Ще чувстваш как се сливаш с любовта, как
ставаш едно цяло с всичко. И никога вече няма да
бъдеш удовлетворен от нещо по-малко.
Хората, изпитали това преживяване, се връщат в
света и в своя живот вече по нов начин. Чувстват
се влюбени във всеки, който им се мерне пред очите.
Преживяват Единение с всички други в изненадващите мигове на Свещено Общуване.
Повишената, изострена яснота и дълбоката благодарност към природата могат да извикат в очите им
радостни сълзи по най-дребен повод. Новото прозрение за всичко, което съзират в околния свят, може да ги преобрази. Често започват да се движат по-бавно,
да говорят по-меко и да се държат по-нежно.
Тези и други промени могат да продължат няколко часа или няколко дни, няколко месеца, няколко
години или цял живот. Продължителността на това
преживяване е чисто и просто личен избор. То може от само себе си да отслабне и избледнее, ако не
бъде възобновявано. Точно както отслабва, избледнява блясъкът на светлина, колкото повече се отдалечаваш от нея, тъй и блаженството на Единението отслабва, избледнява, колкото по-дълго си далеч от него.
За да те озарява светлината, трябва да стоиш близо до нея. Същото трябва да сториш и ако искаш
блаженството да те озарява.
Ето защо, докато живееш със своята настояща
Илюзия, ти бързаш, втурваш се да направиш всичко,
което е нужно - да медитираш, да спортуваш, да
се молиш, да четеш, да пишеш, да слушаш музика,
където и да намериш подобни занимания - за да възпламеняваш ежедневно, отново и отново, тази своя духовна яснота.
А после ще стигнеш и на святото място там, Най-Високо. И ще усещаш, че си нависоко, ще те спохождат възвишени чувства, ще те спохождат възвишени
мисли - за теб самия, за другите и за всичко в Живота.
А после и ти самият ще твориш и ще даваш своя
принос към Живота, както не си го правил никога
досега.