1  2  3  4  5  6  7 

Да Учите Добре Децата Си

    Научете децата си на тези истини.
    Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от място, нито от нещо - и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок. Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок. Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок. Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най- великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
    Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот, че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
    Научете децата си, че никога няма да бъдат съдени, че няма защо да се тревожат дали винаги постъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят, за да „станат по-добри", да изглеждат прекрасни и съвършени в очите на Бога.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок. Научете децата си, че последици и наказание не са едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога никого няма да осъди.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок. Научете децата си, че за любовта няма условия, че не трябва никога да се тревожат дали няма да изгубят вашата или Божията любов и че най-големият дар, който могат да поднесат на света, е тяхната, безусловно споделена любов.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
    Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за превъзходство над другите не би означавала да са видели Кои Са в Действителност и че най-здравословно е да се каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен." Научете ги на това и ще сте им дали велик урок. Научете децата си, че не съществува нищо, което не биха могли да направят, че илюзията за Невежеството може да бъде изтрита от лицето на земята и че онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне назад към себе си, като си спомни Кой Е Той в Действителност.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
    Научете ги на това не с думи, а с дела; не като им го кажете, а като им го покажете. Защото децата ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори - да се състезават с вас въз основа на онова, което правите.

    А сега върви и научи на това не само децата си а и всички хора, всички нации. Защото всички хора са твои деца и всички нации са твой дом, когато потегляш на път, в пътешествието си към майсторството.
    Потеглил си по тоя път, в това пътешествие преди много векове и много жизнени цикли. Това е пътешествието, за което дълго си се готвил и което те е довело тук, в това време и на това място.
    Това е пътешествието, което те зове, днес - много по-настойчиво, отколкото когато и да било по-рано, в което чувстваш, че напредваш с нарастваща бързина. Това е неизбежният резултат от копнежа на душата ти. Гласът на сърцето ти, говорещ с езика на тялото ти. Изявата на Божественост вътре в тебе. И този глас те зове днес - както не те е зовял никога по-рано, защото днес го чуваш, както не си го чувал когато и да било.
    Време е да споделиш със света своето велико прозрение. Това е прозрението на всички умове, които някога са търсили честно, на всички сърца, които някога са обичали вярно, на всички души, които някога са усещали ясно Единството на Живота.
    След като веднъж си усетил това, не можеш да бъдеш задоволен от нищо по-малко. След като веднъж си го преживял, няма да искаш нищо друго, освен да го споделиш с всички, до чийто живот си се докоснал. Защото това е Действителността и тя се изправя като ярка противоположност на Илюзията. Ти ще бъдеш в състояние да преживееш Действителността благодарение на Илюзията. Но ти не си Илюзията и твоето „аз", което си преживял в рамките на Илюзията, не е оня Който Си Ти в Действителност.
    Не можеш да си спомниш Кой Си Ти в Действителност, докато си въобразяваш, че Илюзията е нещо действително, реално. Трябва да разбереш, че Илюзията си е една илюзия - която ти си сътворил, със съвършено реална цел, но самата Илюзия не е нещо действително, реално.
    Точно това си успял тук да си спомниш, по-ясно, отколкото си можел да си го спомниш когато и да било по-рано.
    Преобразяването на твоя свят ще зависи от твоето припомняне. Смисълът на думата обучение, възпитание не е да „вкараш", а „да извлечеш". Истинското, правилното обучение е извличане от съзнанието на ученика на онова, което вече е там. Майсторът знае, че то вече е там и затова няма нужда да го поставя, или „вкарва вътре". Майсторът се стреми само да подтикне ученика да забележи, че то вече е там. Да обучаваш някого значи да му помогнеш не да научи нещо, а да си го спомни.
    Цялото учене е спомняне. Цялото учене е припомняне. Всички уроци са възстановени спомени. Не е възможно да научиш някого на нещо ново, защото няма какво ново да се научи. Всичко, което някога е било, и всичко, което някога ще бъде, е сега, точно сега.
    Душата има достъп до цялата тази информация. Всъщност, душата е всичко това... в процес на създаване, на формиране.
    Душата е Тялото Божие в процес на образуване, на формиране.
    Аз съм в непрестанен процес на създаване, на формиране. Този процес е бил наречен развитие, еволюция. Той никога не свършва.
    Ако мислите за Бога, не като за процес, а като за „завършено" същество, не сте си спомнили точно как стоят нещата. Ето великата тайна: Бог никога не е завършен.
    И не е завършил създаването на нищо. Включително и твоето създаване.
    Бог никога не е завършвал създаването ти.
    Защото ти си онова, което е и Бог. И тъй като Бог не е завършил създаването на Бога, не е възможно да е завършил твоето създаване.
    И ето я сега Божествената двойственост. Вече бях казал, че всичко, което някога е било, и всичко, което някога ще бъде, е сега, точно сега. Но казах също и че процесът на развитие, еволюция е безкраен и затова никога няма да приключи. Как може и двете неща да са верни?
    Отговорът е свързан с природата на времето, както ти я разбираш. В действителност времето не съществува, съществува само непрестанно протичащ процес в безкрайния Миг на Вечното Сега. Бог е процес.
    Невъзможно е да разбереш това в рамките на човешката логика или на ограничения човешки разум. Тези ограничения са се наложили сами, и то - с определена цел. Това ни връща към причината за цялата Илюзия, която многократно вече беше обяснена - и ще бъде обяснена още веднъж преди края на настоящия разговор.
    Засега просто знай, че Бог никога не е завършен. Процесът, в чийто ход Аз изживявам Себе Си, е непрестанен, безкраен и не спира нито за миг. Дори и сега тази специфична част от Мене, която се проявява като човешки живот, се преобразява. Сам ти в настоящите дни си избрал да играеш съзнателна роля в това преобразяване. Този твой избор се изразява дори и само в простото действие - да вземеш в ръце тази книга. Нямаше да го направиш, още по-малко - да я прочетеш дотук, ако на някакво много дълбоко равнище нямаше намерението да се върнеш към ясно съзнание.
    Дори ако си въобразяваш, че четеш тази книга критично и скептично, това е само преходна представа. Основната цел, с която си встъпил в това общуване, е да постигнеш великото припомняне.
    Това припомняне се проявява сега навсякъде във вашия свят, пронизва цялото ви човешко общество. То започна да се развива сериозно и доказателства за това можеш да видиш навсякъде около себе си.
    Наближавате втория етап в процеса на преобразяване живота на вашата планета и той може да привърши за много кратко време - няколко десетилетия, едно или две поколения - както изберете.
    Първият етап на това преобразяване отне много повече време - всъщност няколко хилядолетия. Но дори това, в космически измерения, е много кратък срок. Точно през този период от пробуждането на човечеството личностите, които сте нарекли учители, Майстори, гуру или аватар, си бяха поставили задачата да припомнят на другите Кои Са Те в Действителност.
    Когато броят на хората, докоснати от тази ранна група и нейните учения, нарасне и достигне критичната маса, ще преживеете ускоряване на духовното развитие, което може би ще наречете прелом - и тогава ще започне вторият етап на преобразяването. Вече възрастните са започнали да учат младите - и от тази гледна точка движението е доста бързо. Вашият човешки род сега е в точката на прелома. Много хора чувстват този промяна при влизането ви в новото хилядолетие. Това беше ключов момент - целият свят се насочи към осъзнаване на нещата и тук сега ти играеш своята роля.
    Ключът за продължаване на това движение лежи в ръцете на вашата младеж. Ако възпитанието и образованието на подрастващите включи днес някои принципи в живота, човешкият род може да направи качествен скок в развитието си напред, нещо, на което е способен.
    Изградете училищата си около идеи, не около учебни предмети: същностни, основни идеи като ясно съзнание, честност, отговорност; подтеми като прозрачност, споделяне на блага и знания, свобода, пълно самоосъществяване, радостна прослава на секса, човешки връзки и разнообразие в единството.
    Научете децата си на тези неща и ще сте им дали велик урок. А преди всичко, научете ги какво е Илюта, научете ги как - и защо - да живеят с нея, а не в нея.
    Да видиш Илюзиите като илюзии.
    Как можеш да видиш Илюзията като илюзия, когато тя изглежда толкова реална, действителна? И защо изглежда толкова реална, ако е илюзия?
    Хората започват да си задават тези въпроси при преминаването на човечеството към преживяването на своето собствено съзнателно развитие. Сега тук ще намериш отговорите и ще излезеш извън Илюзията за Невежеството.
    Ще ти дам тези отговори, за да ги обмислиш. Спомни си, че, както при всички вести, получени от Бога, е добре да приемеш всичко прочетено като ценно, но не като непогрешимо. Знай, че за себе си ти си най-големият авторитет. Каквото и да четеш - Талмуда или Библията, Бхавад Гита ири Корана, Канона Пали или Книгата на Мормоните, или пък който и да било свещен текст - не поставяй авторитета извън себе си. По-добре се вслушай, взри, проникни в себе си, за да видиш дали намерената истина е в съзвучие с истината, която откриваш в сърцето си. Ако е тъй, не казвай на другите: „Тази книга е вярна", а: „Тази книга е вярна за мене."
    И ако другите те попитат за начина, по който живееш, благодарение на истината, която си намерил у себе си, бъди сигурен, че ще отговориш: „Моят път не е по-добър, а само по-различен."
    Това е и целта на настоящата вест. Тази вест само сочи друг начин, по който да се гледа на нещата. Ако чрез нея светът ти стане по-ясен, добре. Ако те постави в по-тесен допир с твоята съкровена истина, добре.
    Но внимавай да не я превърнеш в ново „свето писание", защото тогава просто ще си заменил една система от вярвания с друга.
    Не търси система от вярвания, а ясна представа за онова, което знаеш. Използвай всичко намерено, което би те върнало към тази ясна представа. Разбери, че живееш в една илюзия и че нищо в нея не е реално, действително. Но Илюзията ти сочи онова, което е реално, и може да ти създаде преживяване за него. Как можеш да видиш Илюзията като илюзия, когато тя изглежда толкова реална? И защо изглежда толкова реална, ако е илюзия?
    Ще отговоря най-напред на втория въпрос.
    Илюзията изглежда толкова реална, защото толкова много хора вярват, че тя не е илюзия.
    Във вашия свят на Алиса в Страната на Чудесата всичко е такова, каквото вярваш, че е. Има хиляди, милиони примери за това. Ето два от тях. Някога сте вярвали, че слънцето обикаля около земята - наистина за вас това е било така. Всички ваши данни са го доказвали. Толкова сигурни сте били в тази истина, че сте развили около нея цялата астрономическа наука.
    Някога сте вярвали, че всяко физическо тяло се придвижва от една точка до друга във времето и пространството. Всички ваши данни са го доказвали. Толкова сигурни сте били в тази истина, че сте изградили около нея цялата система на физиката.
    А сега слушай внимателно. Чудното в тези науки и системи е, че те са работели успешно, вършели са работа.
    Астрономията, която сте създали върху основата на вярването си, че земята е център на Вселената, е свършила работа, успяла е да обясни видимите явления, онова, което сте виждали в движението на планетите по нощното небе. Наблюденията ви са подкрепяли вашето вярване, създавайки онова, което сте нарекли познание.
    Физиката, която сте създали върху основата на вярването си за материалните частици, е свършила работа, успяла е да обясни видимите явления, онова, което сте виждали във физическия свят. Наблюденията ви отново са подкрепяли вашето вярване, създавайки онова, което сте нарекли познание.
    Едва по-късно, когато сте успели по-отблизо да разгледате онова, което сте виждали, сте променили мнението си за тези неща. Но тази промяна на мнението ви не е била постигната лесно. Първите хора, които са я предложили, са били наречени еретици, а по- късно - безразсъдни или заблудени. Идеите им за новата астрономия, според която земята обикаля около слънцето, или за квантовата физика, според която материалните частици не са се движели по непрекъснати линии във времето и пространството, а са били виждани да изчезват на едно място и да се появяват отново на друго, са били наричани духовно и научно богохулство. Авторите и защитниците на тези идеи са били разубеждавани, съветвани да се откажат от тях, разобличавани, осъждани и дори убивани заради онова, в което са вярвали.
    Мнозинството е настоявало, че вашите вярвания са били верните. В края на краищата, нима всички наблюдения не са ги подкрепяли? Но кое е било първичното - вярването или наблюдението? Това е възловият, ключовият въпрос. Това е разследването, което не сте искали да направите.
    Възможно ли е да виждате онова, което искате да видите? Бихте ли могли да наблюдавате онова, което очаквате да наблюдавате? Или, ако бъдем по-близо до темата - може ли погледат ви да се плъзне покрай онова, което ме сте очаквали да наблюдавате.
    Казвам ви, че отговорът е да.
    Дори днес, когато вашата съвременна наука - уморена от грешките в миналото - се кълне, че първо ще наблюдава, а после ще си вади заключения, на тези заключения все пак не може да се вярва. Защото ви е невъзможно да погледнете на нещо обективно.
    Науката е стигнала до заключението, че нищо наблюдавано не остава незасегнато от наблюдателя. Духовниците са го казвали преди столетия. Сега това твърдение е подето от науката. Докторите и лаборантите са се научили да правят двойни, независими едно от друго, изследвания, за да се приближат, доколкото е възможно, до сигурен и точен резултат.
    В човешкия опит - всички неща се обсъждат в контекста на онова, което мислите, че вече сте разбрали.
    Не можете да преодолеете това. Не познавате друг подход.
    Другояче казано, гледате на Илюзията отвътре, от гледната си точка вътре в Илюзията.
    Нека това бъде вашето ново прозрение и напомняне.
    Всяко заключение е една илюзия.
    А сега нека се върнем към първия въпрос. Как можеш да разпознаеш Илюзията като илюзия, когато тя изглежда толкова реална, действителна? Току-що научи, че тя изглежда толкова реална, действителна, не защото наистина е реална, действителна, а защото ти твърдо вярваш в това.
    В миналото са ти казвали, че да видиш, значи да повярваш. Но по-късно на преден план е излязла нова идея - че да повярваш значи да видиш. И ще ти кажа, че това е вярно.
    Ако, когато се срещнеш с Илюзията, повярваш, че това е илюзия, ще я видиш като илюзия, дори и да изглежда съвсем реална. После ще можеш да използваш Илюзията, както е било предназначено тя да бъде използвана - като инструмент, с чиято помощ да преживееш Основната Действителност.
    Ще си спомниш, че трябва да създадеш, да сътвориш Илюзията. Ще я накараш да бъде онова, което искаш тя да бъде, вместо просто да гледаш нейното сегашно появяване, каквото смяташ, че то трябва да бъде, в съответствие с твоето съгласие, че „то е точно каквото си е".
    Но как само би могъл да направиш това? Ти вече го правиш. Само че не знаеш това и затуй, вместо съзнателен, правиш несъзнателен избор. И то - когато въобще правиш своя избор. През повечето време просто приемаш избора на другите.
    Избирал си да избираш онова, което другите са били избрали. И така преживяваш културната история на своите предци - както и те са го правели, дори и преди седем поколения.
    Денят, в който ще престанеш да избираш онова, което е било вече избрано за тебе, ще се превърне в миг на твоето освобождение.
    Тогава вече няма да бягаш от Илюзията, а ще бъдеш освободен от нея. Ще излезеш извън Илюзията, но ще продължиш да живееш с нея, освободен от способността й да ви контролира - тебе и твоята действителност.
    След като веднъж си разбрал целта на Илюзията, няма да пожелаеш да прекратиш нейното действие, докато твоята собствена цел не бъде изпълнена.
    А твоята цел е не само да познаеш и преживееш в личния си опит Кой Си Ти Наистина, а и да сътвориш, оня, Който Би Желал Да Бъдеш Занапред. Задачата ти е да пресътвориш себе си отново във всеки отделен Миг на Сега, в следващата най-величествена проява на най-възвишеното прозрение, което някога си имал за своята същност, и така да покажеш Кой Си Ти. Това е процесът, който сте нарекли развитие, еволюция. Но няма защо да бъдеш засегнат от този процес по какъвто и да било отрицателен начин. Можеш да бъдеш в тоя свят, но не от него.
    Тогава ще започнеш да преживяваш света, както избереш да го сториш. Ще започнеш да разбираш, че самото преживяване е действие, а не реакция; нещо, което правиш, а не нещо, което ти се случва. Когато разбереш това, всичко в живота ти ще се промени. Когато достатъчна част от вас разбере това, всичко на вашата планета ще се промени. Онези, които са разбрали тази тайна, са били наречени Майстори. Онези, които са проповядвали тази тайна, са били наречени аватари. Онези, които са преживели тази тайна, са били наречени blessed!
    Затова, бъди blessed!.
    За да живееш като просветлен Майстор, трябва да станеш еретик и богохулник, защото няма да вярваш в онова, в което вярват всички други, а другите ще отричат твоята нова истина, точно както и ти ще отричаш тяхната стара истина.
    Ще отричаш онова, което светът на другите преживява като реално, точно както са правили онези, които са отричали, че земята е плоска. Както в онези дни възгледът ти ще се сблъска лице в лице с онова, което почива върху привидната страна на нещата и се счита за неоспоримо. Както в онези дни, той ще предизвика спорове и несъгласие, а ти ще опънеш платна, за да прекосиш бурни океани и да откриеш безбрежни хоризонти. И, както в онези дни, ще живееш в един нов свят.
    Това е светът, който си очаквал да сътвориш и който си имал намерение да преживееш откак свят светува, от началото на времето. Но тъй като и времето е илюзия, по-точно би било да се каже „от началото на Илюзията".
    Винаги помни - Илюзията не е нещо, което изтърпяваш, а нещо, което избираш.
    Не е необходимо да преживееш Илюзията, ако не избереш да го сториш.
    Тук си, защото искаш да бъдеш. Ако не беше поискал, нямаше да стане тъй.
    Но знай и че Илюзията, в която живееш, е била създадена от тебе, а не за тебе - от някой друг.
    Хората, които не искат да поемат отговорност за живота, който преживяват, казват, че Бог го е създал и че те нямат друг избор освен да го изтърпят.
    Но Аз ти казвам, че светът, в който живееш, е такъв, защото ти си избрал да бъде такъв. Когато пожелаеш да не бъде вече такъв, ще го промениш. Не са много хората, които могат да приемат тази истина. Защото да я приемат би значило да признаят своето съучастничество, а не могат да принудят себе си да го сторят. По-скоро биха си избрали ролята на неволна жертва, отколкото на неволен съ-творец. Разбира се, това е обяснимо. Не би могъл да си простиш, ако помислиш, че светът ти е твое собствено творение, резултат от твоите собствени желания и воля. А защо не би могъл да си простиш? Защото не мислиш, че Аз бих ти простил.
    Учили са те, че има нещо, което се нарича „непростимо". И как можеш да си простиш нещо, което Бог не би ти простил? Не можеш. И тъй предприемаш следващата най-добра стъпка. Извиняваш се с това, че нямаш нищо общо със станалото. Отричаш отговорността си за нещо, което си въобразяваш, че аз ще нарека непростим човешки грях.
    Това е измъчена логика, защото ако ти не си създал света, такъв, какъвто е, кой го е сторил? Ако някой каже, че Бог е създал всички ужасни недостатъци в света, ти скачаш да Ме защитиш. „Не, не, не," казваш. „Бог само е дал на човека свободна воля. Човек е създал всички тези неща."
    Но ако кажа: „Прав си. Не Аз съм създал и не Аз създавам живота ти, какъвто е. Ти си творец на собствената си действителност", ти ще отречеш и това. Тъй искаш всичко да се развие и по двата начина. Не Бог е създал тези неща и не ти си ги създал.
    Двамата с тебе само тъжно ги наблюдаваме. Но когато наистина се почувствате гневни и отчаяни, гласовете на някои от вас зазвучават по друг начин. Тръгнат ли нещата достатъчно зле, в последна сметка започвате да ме обвинявате.
    „Как може да се случи всичко това?" изкрещявате ми гневно. Някои от вас дори размахват заканително юмрук към небето.
    Тъй Илюзията се превръща в объркване. Светът не само е жестоко място, а и е бил сътворен от един жесток, безсърдечен Бог.
    За да запазите този начин на мислене, трябва да се видите, отделени от Бога, тъй като сами не бихте сътворили толкова жесток и безсърдечен свят. Трябва да си представите един Бог, който би направил онова, което вие никога не бихте направили, а себе си - като подвластни на Неговата прищявка.
    Сторили сте го - в религиите си.
    Но дори и в това виждате противоречие, защото Бог според вашето най-възвишено разбиране също не би направил всичко това. Тогава кой го е направил? И кой го прави до ден днешен? Някой трябва да носи отговорността, но кой е той?
    Ето че влиза Сатаната.
    За да разрешите противоречието между любящия Бог и лошите неща, които е направил, за да избегнете своята отговорност за всичко туй, сте създали трета страна.
    Съвършения „козел опущения".
    Дявола.
    Сега, най-после, всичко става ясно. Всичко може да се разбере. Между онова, което вие искате, и онова, което искам Аз, е застанал Другият и ни причинява нещастия.
    Вие не носите отговорност за безмилостния, бездушен и безсърдечен свят, в който живеете. Не вие сте го създали.
    „Добре де," бихте могли да кажете, „може на някакво равнище и аз да съм го създал, но това не е моя грешка. Дяволът ме накара да го направя."
    Една комедийна линия се е превърнала във ваша теология. Или пък вашата теология се е превърнала в комедийна линия?
    Само вие можете да решите.


Да Разбереш Целта на Илюзиите


    Има начин да се сложи край на объркването, има начин да се види Илюзията като илюзия и тя да бъде използвана.
    Можеш да познаеш, че Илюзията не е реална, действителна, когато се убедиш, че можеш лесно да я манипулираш.
    Можеш да заявиш, че не си в състояние да го сториш. Можеш да кажеш, че този ред на нещата е прекалено голям, за да зависи от тебе. Но хората ежедневно съзнателно си създават илюзии и живеят в тях.
    Познаваш ли някого, който си наглася часовника пет или десет, или петнадесет минути напред, за да не закъснява никога?
    На вашата планета има хора, които го правят! Наистина, вместо да си сверят часовниците, те ги нагласят пет или десет, или петнадесет минути понапред от точното време. А после, като ги погледнат да видят колко е часът, започват да бързат още повече, защото се преструват, че е с няколко минути по-късно, отколкото е в действителност.
    Някои хора наистина забравят, че играят със себе си тази мъничка игра и мислят, че точното време е онова, което всъщност не е. Тогава илюзията вече престава да им служи. Тя представа да служи на целта, отговаряща на намеренията им.
    Човекът, разбиращ, че времето, което показва часовникът му, е илюзия, създадена от самия него, като види това време, се отпуска, защото знае, че има още няколко минути. Той „преминава на по-висока скорост" и заработва много успешно точно защото се е поотпуснал. Той разбира, че Илюзията не е действителност.
    Човекът, временно забравил, че времето, което показва часовникът му, е илюзия, създадена от самия него, е изпълнен с тревога и безпокойство, защото мисли, че Илюзията е действителност.
    Тъй двама души реагират по коренно различен начин при едни и същи обстоятелства. Единият изживя ва Илюзията като илюзия, а другият я изживява като действителност.
    Само когато Илюзията бъде разпозната като илюзия и изживяна като илюзия, тя може да води към преживяване на Основната Действителност. Тогава служи на целта, вложена от създателя й.
    Сега вече разбираш това много по-добре.
    За да използваш Илюзията, трябва да знаеш, че е илюзия, а за да узнаеш, че е илюзия, трябва да я използваш. Този процес се движи в кръг - като самия Живот.
    Започва, като отречеш, че Илюзията има нещо общо с действителността. Дълго време си отричал Основната Действителност. Отричал си Кой Съм Аз и Кой Си Ти в Действителност. Сега просто ще обърнеш отрицанието си в обратната посока. Можеш да наречеш това отрицание „потегляне на заден ход".
    Погледни наоколо и заяви простичко: Нищо в моя свят не е действително, реално.
    Наистина, толкова е просто.
    Вече съм ти го казвал - много пъти и по много различни начини. Отново ти го казвам - тук, сега.
    Нищо, което виждаш, не е действително, реално.
    То е като твоя часовник, нагласен няколко минути напред.
    Ти наистина виждаш себе си и окръжаващата действителност, както виждаш този часовник. Тоест, мамиш себе си, мислейки, че онова, което не е тъй, е тъй.
    Но трябва да прозреш истината, защото много лесно можеш да забравиш, че живееш в една илюзия, която сам си създал.Някои от вас може да се почувстват потиснати, като чуят, че преживявате на своята планета нещо, в което сами се карате да повярвате. Но не се отчайвайте, защото светът ви е най-големият дар, който сте получили, чудо, което сте съзрели, съкровище, на което можете да се наслаждавате.
    Животът във физическата сфера наистина е славен, великолепен. Целта му е да пренесе щастието ти през ясното му осъзнаване и огласяване, през изявата и осъществяването на онова Което Си Ти в Действителност. Затова върви, влез в този славен, великолепен свят, който сам си сътворил, и превърни живота си на земята в необикновен израз и зашеметяващо преживяване на най-великата и бляскава представа, която си имал някога за себе си. Не забравяй, че всяко действие е акт на самоопределение. Всяка мисъл носи творческа енергия. Всяка дума изразява твоята истина.
    Огледай се и виж какво правиш днес. Това ли е начинът, който избираш, за да се самоопределиш? Огледай се и виж какво мислиш днес. Това ли искаш да сътвориш?
    Огледай се и виж, ослушай се и чуй какво казваш днес. Така ли би желал да бъде?
    Всеки миг в живота ти е свещен, всеки миг е миг на творчество. Всеки миг е начало. Във всеки миг се раждаш наново.
    Това е пътешествието ти към майсторството. То ще те изведе от кошмара, който сам си изградил, и ще те въведе в чудесния сън, прелестната мечта, какъвто по своя замисъл трябва да бъде животът ти. Това пътешествие ще те отведе до срещата ти с Твореца.


Да Медитираш върху Илюзиите


    Вече беше казано, че когато човешките същества постигнат майсторство, нищо не ще може да ги направи нещастни. Беше казано също, че съществува една велика тайна, която позволява на Майсторите да стигнат до тая точка.
    Споделял съм вече с тебе тази тайна, но не съм я определял като „тайна". И може да не си разбрал, че това прозрение е ключ към всичко.
    Ето го отново прозрението. Ето я тайната.
    Разединението не съществува.
    Това прозрение може да промени всички твои преживявания, целия ти жизнен опит. Това прозрение може да бъде преведено и да прозвучи като твърдение, което, преживявано ежедневно, би обърнало целия ти свят надолу с главата.
    Всички Ние Сме Едно Цяло.
    Всъщност то би изправило твоя свят отново на крака! Защото, като разбереш, че съществува Едно Нещо и само Едно Нещо, Една действителност и само Една действителност, Едно Същество и само Едно Същество, тогава ще разбереш, че на определено равнище това Едно Единствено Същество трябва да намери и винаги ще намери своя път.
    С други думи, Неуспех не съществува.
    А като достигнеш това равнище на яснота, също ще видиш ясно, че в отсъствието на неуспех това единствено Същество няма нужда от нищо.
    Затова Нужда не съществува.
    Внезапно, пред това прозрение, доминото отстъпва, то се разпада. Постройката на твоите илюзии се сгромолясва. Трошат се не самите Илюзии, а постройката, която поддържат. Тоест, културните истории, върху основата на които си изградил живота си. Всички тези истории са били митове - от историята за онова, което си въобразяваш, че се изисква, за да върви животът ти успешно точно тук и точно сега, до историята за това как си въобразяваш, че е започнало всичко - и което няма нищо общо с Основната Действителност.
    Тъй че, за да напредва човешкият род в своето развитие, той трябва да прекъсне връзката си с тези истории. Това може да се осъществи по няколко начина. Най-добрият е безмълвието.
    В безмълвието ще намериш своето истинско битие, своето истинско същество. В тишината ще чуеш диханието на душата си - и на Бога.
    Много пъти вече съм ти казвал и пак ще ти кажа.
    Ще ме намериш в безмълвието, в тишината.
    Медитирай всеки ден. Запитай се: мога ли всяка сутрин и всяка вечер да отделям по петнадесет минути на Бога?
    Ако не можеш, ако нямаш време, ако програмата ти е претрупана, ако трябва да свършиш прекалено много други неща, значи си затънал в Майа, Илюзията, много по-дълбоко, отколкото някога си можел да си помислиш.
    Но не е много късно - и никога няма да бъде - за да излезеш от Илюзията, да я видиш такава, каквато е, и да я използваш, за да преживееш оня, Който Си Ти Наистина в Основната Действителност.
    Започни с отделянето на мъничка част от времето за събуждане всеки ден - само това ще е нужно - за да общуваш за пореден път с Мене.
    Призовавам те към общуване с Бога. Каня те да преживееш срещата си с Твореца.
    В тоя миг на общуване ще узнаеш, че Единството е истината на твоето битие, на твоето същество. И когато излезеш от медитацията, ще разбереш и видиш от собствен опит, че отричането на тази истина запазва навеки отрицателните последици от Илюзията.
    Илюзията е била замислена като твоя радост. Като твое средство, оръдие, инструмент. Никога не е била замислена като твой товар и тъга, като твоя горест и изпитание. И ще престане да бъде такава, когато разбереш Основната Действителност и нейната истина - Отделяне не съществува.
    Не съществува отделяне ма нищо, от нищо. Има само Единение. Има само Единство.
    Не сте отделени един от друг, нито от която и да било част на Живота. Нито от Мене.
    Тъй като Разединение не съществува, не може да има Недостиг. Защото Единственият, Който Съществува, е достатъчен Сам на Себе Си.
    Тъй като Недостиг не съществува, не може да съществува и Изискване. Защото щом нищо не ти е нужно, не трябва и да правиш нищо, за да придобиеш каквото и да било.
    Тъй като не трябва да правиш нищо, няма и да бъдеш съден - дали си го направил или не. Тъй като няма да бъдеш съден, никога няма и да бъдеш осъден и така накрая ще узнаеш, че любовта не може да бъде ограничена от никакви условия. Тъй като любовта не може да бъде ограничена от никакви условия, никой и нищо не може да превъзхожда другите в Божието царство. Няма рангове нито йерархии, няма някои, обичани повече от другите. Любовта е цялостно и завършено изживяване. Не може да обичаш малко или да обичаш много. Няма количествени измерения за любовта. Някой може да обича по различен начин, но не да дарява различно количество, различна степен любов.
    Никога не забравяй това
   . Няма количествени измерения за любовта.
    Има я или я няма, а в Божието царство винаги я има. Защото Бог не е раздавач на любов, Бог Е Любов. А сега ще ти кажа, че ти и Аз сме Едно Цяло, и това е така. Създаден си по Мой образ и подобие. Затова ти също си любов. С една дума, ето Кой Си Ти в Действителност. Ти не си получател на любов, ти сам си онова, което се стремиш да получиш. Това е велика тайна и узнаването й променя живота на хората. Те изразходват целия си живот, за да търсят онова, което вече имат. Имат го, защото сами са онова, което търсят.
    Единственото, което трябва да направиш, за да имаш любов, е сам да бъдеш любов.
    Ти си обичан, възлюблен от мене. Както и всеки от вас. Всички вие. Никой от вас не е по-обичан, защото всеки от вас ми е еднакво близък, всеки е едно цяло с Мене - макар че някои от вас си спомнят почесто за Мене, а оттам и по-често за себе си.
    Тъй че не забравяй себе си.
    Възлюблен, бъди любов.
    Прави го, спомняйки си за Мене.
    Защото всички вие сте част от Мене, членове, части от тялото на Бога. И когато си спомниш Кой Си Ти в Действителност, правиш това в буквалния смисъл на думата. Тоест, ти отново ставаш член на Тялото на Бога, на Едно Тяло.
    Има само Едно Тяло.
    Едно Същество.
    Винаги си спомняй това.
    Тъй като Превъзходство не съществува, не съществува някой, който знае повече от другите, нито пък някой, който знае по-малко. Има само някои, които си спомнят повече, и други, които си спомнят по-малко от онова, което винаги са знаели.
    Невежество не съществува.
    А сега отново иде ред да ти кажа, че това е вярно.
    Любовта не познава ограничения. Животът няма край.
    Бог няма нужда от нищо. А ти си едно чудо. Чудото на Бога, станал човек.
    Винаги си искал да знаеш това. Винаги си го знаел дълбоко в сърцето си, макар че разумът го е отричал. Отново и отново го е шепнела душата ти, само за да бъде заглушавана от тялото ти и от телата наоколо. Искали са от тебе да се отречеш от Мен. Искали са го точно онези религии, които са те канели да Ме познаеш. Защото са ти казвали, че не си едно цяло с Мене и Аз не съм едно цяло с тебе и че дори да мислиш тъй, е грях.
    Казвали са, че с тебе не сме едно цяло, а Творец и творение. Но точно този отказ да приемеш, че ти и Аз сме едно цяло, е причинил цялата болка и мъка в твоя живот.
    Каня те да се срещнеш с Твореца.
    Ще намериш Твореца вътре в себе си.

Да Използваш Илюзиите


    Докато се подготвяш за срещата си с Твореца, ще е полезно да излезеш от своите Илюзии, включително и от Илюзията, че ти и Творецът сте отделени един от друг.
    Точно това правим тук. То е било и целта на целия ти разговор с Бога. Защото сега вече се стремиш да живееш със Илюзиите, а не във тях. И точно този честен стремеж те доведе тук, при това наше общуване.
    От известно време за всички вас е очевидно, че в Илюзиите е имало сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че всички те са неверни, погрешни. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзиите, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.
    И са били прави. Но вместо да разглеждат Илюзиите като илюзии и да ги използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят техните не- достатъци, да запълнят пукнатините в тях.
    Отговорът е бил, че никога не бива да поправяш недостатъка, да запълваш празнината, а само да я видиш и тъй да си спомниш онова, което винаги си знаел на много дълбоко равнище. И точно затова не би могъл да се откажеш от Илюзиите, без да изгубиш нещо жизнено важно.
    И по-рано съм ти обяснявал това в хода на нашия разговор. А сега, в края му, ще ти го обясня отново, за да бъдеш съвсем наясно, че ще си спомниш. Задачата на Илюзиите е да ти осигурят определено място, окръжение, поле, където да пре-сътвориш себе си наново в следващата най-величествена проява на най-възвишеното прозрение, което някога си имал за това Кой Си Ти.
    Самата Вселена е такова определено място, поле, окръжение. Това е и нейно определение, и нейна цел. Тя осигурява и предлага на живота начин, по който да бъде изразен и преживян физически.
    Самият ти, както и всеки друг наоколо, си проява на същото това определено място, поле, окръжение. С други думи, в рамките на това място и поле - изява на Бога.
    Извън рамките на това определено място, поле, окръжение, ти можеш да познаеш себе си само като Всичко, Което Съществува. Но Всичко, Което Съществува, не може да изяви Себе Си като това, което е, ако не съществува нещо друго.
    В отсъствието на това, което не си, Това, Което Си, го няма. Не може да бъде изявено. Не може да бъде познато.
    Многократно съм ти го казвал.
    Казвал съм ти, че в отсъствието на „бързо", няма „бавно". В отсъствието на „горе", няма „долу". В отсъствието на „тук", няма „там".
    В отсъствието на Илюзиите ти също - в буквалния смисъл - не си нито тук, нито там.
    И тъй, всички вие колективно сте създали тези великолепни Илюзии. Свят, а всъщност - цяла Вселена, която е ваше собствено творение. Тя ви е предоставила определено място, поле, окръжение, в чиито рамки можете да решите и обявите, да изявите, изживеете и осъществите Кои Сте Вие в Действителност. Направили сте всичко това. Направили са го повечето от вас. Всички вие, които индивидуализирате Божественото Цяло. Всеки от вас се стреми да познае себе си, да определи себе си.
    Кой си ти? Добър ли си? Лош ли си? А какво значи „добър"? Какво значи „лош"? Голям ли си? Малък ли си? А какво значи „голям"? Какво значи „малък"? Дали си едното или другото? Какво всъщност значи да бъдеш едно от тях? Наистина ли си удивителен, чудесен?
    Това е единственият въпрос, който Бог някога си е задавал.
    Кой съм Аз? Кой съм Аз? Кой съм Аз?
    И кой избирам сега да бъда.
    Това е единственият въпрос, който има значение, и душата ти използва живота ти, всеки миг от него, за да вземе решение.
    Не да открие, да разбере, да си обясни. А да реши, да вземе решение. Защото животът не е процес на откриване, а процес на творчество, сътворяване.
    Всяко действие е акт на самоопределение.
    Бог е всеки миг в този процес на само-сътворяване и само-изява. Това правите всички вие, това правиш и ти тук. Използваш изживяването на онова, което не си, за да изживееш Онова, Което Си в Действителност. Няма, не съществува нищо, което ти да не си. Ти си това цяло, всяко нещо, всичко. Бог е Това Цяло. Всяко нещо. Всичко. Но за да можеш ти (Бог) да познаеш онази част от него, която в момента изживяваш, трябва да можеш да си представиш, че има други части, които ти не си. Това е Великото Въображение. Великата Представа, Фантазия, Химера. Това са Илюзиите на Живота.
    Затова използвай тези Илюзии и бъди благодарен за тях. Животът ти е магически фокус, а ти си магьосникът.
    Пътешествие към майсторството означава в мига, когато се сблъскаш с една Илюзия, да изразиш Кой Си Ти в цялото му великолепие и слава. Много важно е в този контекст да признаеш, че Илюзиите изглеждат съвсем действителни, реални.
    Да разбереш, че Илюзиите са илюзии, е първа стъпка към използването им за предначертаната цел. Но тази стъпка не е единствена. След нея идва решението ти за това какво означават Илюзиите.
    Накрая идва изборът ти кой аспект от Божественото (коя част от себе си) ще изживееш в определеното място, поле, окръжение (което вие бихте нарекли „ситуация", „стечение на обстоятелствата"), с което си се сблъскал (което си сътворил).
    Ето го този процес накратко:
    А. Виж Илюзиите като Илюзии.
    Б. Реши какво означават те.
    В. Пре-сътвори себе си наново.
    Има много начини да изживееш Десетте Илюзии и много начини да ги използваш. Можеш да ги изживееш като действителност в настоящия миг или като спомени от миналото. По втория начин използват Илюзиите напредналите култури и същества.
    Високо развитите същества остават наясно с Илюзиите и никога не ги унищожават (спомни си, че тях ното унищожаване би означавало и унищожаването на самия живот, какъвто го познаваме), а ги изживяват по-скоро като част от миналото, отколкото като част от настоящето. Те се подкрепят взаимно в стремежа си винаги да си спомнят Илюзиите, но никога отново да не ги изживяват като че са действителност тук-и-сега.
    Но независимо дали ги преживявате в настоящето или като спомени от миналото, важното е да ги виждате такива, каквито са - Илюзии. Тогава ще можеш да ги използваш, за каквото си поискаш.
    Твоя воля е да изживееш една или друга страна от себе си, а Илюзиите са твои инструменти. Всяка Илюзия може да бъде използвана, за да изявиш повече страни на това Кой Си Ти, и затова можеш да съчетаваш Илюзии, за да изживееш множество страни - или пък да изживееш една отделна страна по множество различни начини.
    Засега можеш да съчетаеш Първата и Четвъртата Илюзия - Нуждата и Недостига - за да изживееш специфичен нюанс на истинското си същество, истинското си битие, което бихме нарекли самоувереност.
    Не можеш да бъдеш самоуверен, ако няма по отношение на какво да се почувстваш самоуверен. Използвайки Илюзията за Нужда и Недостиг, можеш първо да приемеш представата, че „няма достатъчно", а после да я преодолееш. Повтарянето на това ще ти създаде изживяването на самоувереност, убедеността, че винаги ще има достатъчно от всичко, което ти е нужно. Това изживяване ще бъде проверено и потвърдено от Основната Действителност.
    Този смисъл има изразът „да приемеш една представа". Ти си в процес на пре-сътворяване на себе си и това е истинско пресътворяване. Ако използваме друг измежду безбройните примери, би могъл да съчетаеш Втората и Шестата Илюзия - Неуспех и Присъда - за осъществяването на едно конкретно преживяване. Можеш да си позволиш да си представиш, че си претърпял неуспех, после - да се осъдиш или да приемеш присъдата на другите за това. След туй можеш да се извисиш над „неуспеха" си, вдигайки юмрук към небето с вик: „Ще ви покажа аз на вас!" и накрая да възтържествуваш.
    Това е чудесно изживяване и мнозина от вас са си го дарявали многократно. Но ако пренебрегнеш факта, че Неуспехът и Присъдата са Илюзии, би могъл да се озовеш в плен на тези преживявания и скоро вече те наистина да ти изглеждат като сурова действителност.
    Отдалечаването от „суровата действителност" на живота е път да се излезе от Илюзиите, да се видят те, каквито са наистина.
    Всяка от Илюзиите може да бъде съчетана с всяка друга - Разделението с Нуждата, Осъждането с Превъзходството, Невежеството с Превъзходството, Недостигът и Осъждането с Неуспеха и т. н. Поотделно или в съчетание една с друга, Илюзиите съществуват като великолепни контрастиращи места, окръжения и полета, които ти позволяват да преживееш Кой Си Ти в Действителност.
    Вече многократно съм ти казвал, че в относителния свят не можеш да изживееш Кой Си Ти освен на място, където не си. Целта на Илюзиите е да ти го предоставят - място, окръжение, в рамките на което да изживееш всяка страна от себе си, и възможност да избереш Най-Възвишената Страна на онова, което можеш да си представиш във всеки отделен момент. Разбираш ли сега? Виждаш ли?
    Добре. Сега нека разгледаме Илюзиите една по една с някои примери - как би могъл да ги използваш, за да пре-сътвориш наново себе си по описания вече начин.
    Първата Илюзия, Илюзията за Нуждата, можеш да използваш, за да изживееш важна страна от онова, Което Си Ти, да я наречем: онова, което няма нужда от нищо.
    Ти нямаш нужда от нищо, за да съществуваш и за да продължиш да съществуваш вечно. Илюзията за Нуждата създава едно поле, окръжение, в рамките на което можеш да изживееш това. Само когато излезеш от Илюзията, можеш да изживееш Основната Действителност. Илюзията създава контекст, в който Основната Действителност може да бъде разбрана.
    Съгласно Основната Действителност, всичко, което си мислиш, че ти е нужно, ти вече го имаш. То съществува вътре в тебе. Всъщност, това си самият ти. Ти си това, което ти е нужно - и затуй всеки миг даваш сам на себе си всичко, което ти е нужно. Това в действителност означава, че въобще нищо не ти е нужно. За да го разбереш и да го познаеш от собствен опит, трябва да видиш Илюзията за Нуждата като илюзия. Трябва да излезеш от нея.
    За да излезеш от Илюзията на Нуждата, трябва да се огледаш и да видиш какво ти е нужно точно сега - тоест какво, което си мислиш, че точно сега нямаш, чувстваш, че трябва да имаш - а после да забележиш, че дори без него, още си тук. Изводът от това има огромно значение. Щом си тук, точно сега, без да имаш онова, което мислиш, че ти е нужно, защо въобще мислиш, че имаш нужда от него?
    Това е ключовият въпрос. Той ще отключи златните двери, дверите към всичко.
    Следващия път, когато си въобразиш, че се нуждаеш от нещо, запитай се: „Защо си мисля, че имам нужда от него?"
    Това е съвсем освобождаващ въпрос. Свобода, заключена в осем думи.
    Ако виждаш ясно нещата, ще разбереш, че нямаш нужда от нищо, каквото и да било „то", че никога не си имал нужда от него и че всичко туй сам си го измислил.
    Нямаш нужда дори от въздуха, който дишаш. Ще забележиш това в мига на смъртта си. От въздух се нуждае само твоето тяло, а ти не си своето тяло. Тялото ти е нещо, което имаш, не нещо, което си. То е чудесен инструмент. Но ти нямаш нужда от сегашното си тяло, за да продължиш процеса на творчество.
    Макар да звучи приятно, езотерично, тази информация може би няма да те освободи от страха ти, че ще загубиш своето тяло, семейство и окръжаващи те обстоятелства. Пътят за облекчаване на подобни страхове е откъсване, непредубеденост, безпристрастност - практиката на Майсторите. Те са се научили да постигат това състояние преди да имат доказателства, че животът на тялото е илюзия. А онези, които не са постигнали равнището на майсторство, често получават необходимото доказателство чрез онова, което наричате смърт.
    Веднага след като напуснеш своето тяло (тоест след като „умреш"), ще разбереш, че това състояние на съществувание не е ужасяващото преживяване, за което си чувал, а всъщност е преживяване на славно, великолепно чудо. Ще видиш също, че е за предпочитане, че е безкрайно по-добре, да бъдеш свързан със своята физическа форма, каквито и връзки да е създала последната ти физическа форма. Тогава откъсването, непредубедеността, безпристрастието ще е нещо съвсем просто.
    Но можеш да управляваш Живота още докато си в своята физическа форма и не е необходимо да чакаш да се разделиш с нея, за да познаеш славата и великолепието на Живота и на това Кой Си Ти. Можеш да сториш това, постигайки откъсването, безпристрастието преди да умреш. И можеш да го постигнеш чрез простото излизане от Илюзията на Нуждата.
    Това излизане се осъществява чрез дълбоко разбиране на живота и на смъртта, включващо и познани ето, че смъртта, каквато сте си я измислили, не съществува и че животът продължава вечно. Разбереш ли това, става възможно да се откъснеш от всичко в Живота - включително и от самия живот - защото ще знаеш, че щом животът продължава вечно, то можеш да имаш отново тези връзки, както и други, които си мислил, че никога повече няма да изживееш.
    В действителност всички тези земни връзки можеш да преживееш в онова, което наричате „след живота", или във всеки бъдещ живот, тъй че ще имаш преживяванията, които съвсем не си изгубил. Постепенно ще се освобождаваш от своите връзки, докато ясно осъзнаваш необикновените възможности за непрестанно разширяване и растеж, които безкрайният Живот ти предлага.

1  2  3  4  5  6  7