1  2  3  4  5  6  7 

Общуване с Бога

Въведение

    Добре дошъл при тази книга. Бих искал да се замислиш над нещо необикновено.
    Бих искал да се замислиш над възможността тази книга да е била създадена точно за тебе.
    Ако можеш да приемеш тази представа, вярвам, че си изправен пред едно от най-силните преживявания в живота си.
    А сега ми се иска да се замислиш дори над нещо още по-необикновено.
    Бих искал да се замислиш над възможността тази книга да е била създадена за тебе чрез тебе.
    Ако можеш да си представиш свят, в който нищо не се случва ма тебе, а всичко се случва чрез тебе, ще си получил посланието, което си възнамерявал да изпратиш сам на себе си тук, в рамките на седем изречения.
    Не би могъл да искаш една книга да ти го предаде по-бързо, отколкото го прави тая. Добре дошъл в този миг. „Добре си дошъл" в него, защото по твой собствен замисъл този миг трябва да те доведе до благословено то преживяване, което ти предстои.
    Търсил си отговори на най-значимите жизнени въпроси, търсил си ги многократно и сериозно, иначе сега нямаше да бъдеш тук.
    Този процес на търсене е протичал вътре в тебе, независимо от това дали си го превърнал във важна, съществена част от външния си живот; той те е подтикнал да вземеш в ръце тази книга.
    Разбирайки това, ти си разбулил една от най-големите тайни: защо нещата се случват точно потози начин.
    Ето всичко това в четиринадесет изречения.
    Добре дошъл на тази среща с Твореца.
    Не би могъл да я избегнеш. Всеки ще се срещне с Твореца. Въпросът не е дали, а кога ще се срещне. Който сериозно търси истината, по-рано ще преживее тази среща. Честността е магнит. Тя привлича Живота. Живот е просто едно друго име на Бога.
    Който търси честно, получава честно. Животът не лъже сам себе си.
    Ето как и ти се озова тук, пред тези думи. Сам намери пътя си към тях. Това не е случайно.
    Проследи пътя си, внимателно обмисли как се озова тук и ще го разбереш.
    Вярваш ли в Божественото Вдъхновение? Аз вярвам. Вярвам, че си го изпитал ти. Вярвам, че съм го изпитал аз.
    Някои хора не обичат друг да им каже, че са били вдъхновени от Бога. Както разбирам, те имат няколко основания за това.
    Първо, повечето хора не вярват, че някога самите те са получили вдъхновение от Бога, при това - пряко, чрез непосредствено общуване. Ако някой заяви това, веднага буди у тях подозрение.
    Второ, твърдението, че Бог е вдъхновил някого, им звучи малко надменно. Защото, като се има предвид източникът на подобно вдъхновение, то по никакъв начин не може да бъде оспорвано.
    Трето, с онези, които са заявили, че са получили Божествено Вдъхновение, никога не е било лесно да се живее, да се общува. Пример за това са Моцарт, Рембранд, Микеланжело или много от папите, както и безброй хора, извършили безумства в името на Бога.
    И накрая, ние сме превърнали онези, за които наистина вярваме, че са били вдъхновени от Бога, в такива светци и светици, че дори не знаем как да се държим, как нормално да общуваме с тях.
   Простичко казано, колкото и да им се възхищаваме, колкото и чудесни да ни се виждат, те ни карат да се чувстваме неудобно.
    Тъй че представата Бог-е-моят-извор-на-вдъхновение направо ни плаши. Може би е за добро. Не би трябвало да преглъщаме всяко нещо, което ни се каже, само защото някой си твърди, че носи послание от Най-Високо.
    Но как бихме могли да бъдем уверени, че знаем дали нещо е Божествено Вдъхновение? Как можем да бъдем сигурни кой говори вечната истина? Да, това е големият въпрос. Но тук се крие и голямата тайна. Няма защо да го знаем. Нужно ни е да знаем само своята истина, а не истината на някой друг. Разберем ли това, разбрали сме всичко. Разбрали сме, че казаното от другите не трябва да бъде Истината, а само да ни доведе до нашата собствена истина. И ще го направи. Не може в крайна сметка да не го направи. Всичко в света ни води към нашата съкровена истина. Това е неговата цел. Всъщност това е целта на самия Живот. Животът е истина, която Се разкрива пред Себе Си.
    Бог е Животът, разкриващ Се пред Себе Си.
    И да искаш, не можеш да спреш този процес. Но можеш да го ускориш.
    Точно това правиш тук.
    Точно затова си се озовал пред тази книга.
    Тази книга не твърди, че е Истината. Тя има намерение да те отведе при твоята вътрешна мъдрост. Не е необходимо да се съгласяваш с написаното, за да достигнеш до нея. Всъщност съгласието или несъгласието нямат значение. Ако се съгласиш, ще е защото виждаш в тази книга своята собствена мъдрост. Ако не се съгласиш, то ще е, защото не виждаш своята собствена мъдрост. И в двата случая ще бъдеш върнат към своята собствена мъдрост.
    И тъй, благодари на себе си за тая книга, защото тя те върна към яснотата за нещо много важно. Най-висшият авторитет е вътре в тебе, в теб самия. Защото всеки от нас има пряка връзка с Божественото. Всеки от нас притежава способността да намери достъп до вечната мъдрост. Аз наистина вярвам, че Бог непрестанно вдъхновява всекиго от нас. И докато всички ние сме имали това преживяване, някои от нас са избрали да го назоват другояче:
    Усет към необикновеното.
    Съвпадение.
    Късмет.
    Случайност.
    Странно, необикновено преживяване.
    Неочаквана среща.
    Може би дори Божествена Намеса.
    Склонни сме изглежда да приемем, че Бог се намесва в живота ни, но сме неспособни да прегърнем идеята, че Той наистина може пряко да ни вдъхнови да мислим, да пишем, да кажем или да направим нещо определено. Струва ни се, че бихме стигнали прекалено далече.
    Аз ще стигна прекалено далече. Ще кажа, че Бог ме е вдъхновил да напиша тази книга, а тебе - да я вземеш в ръце. А сега нека се опитаме да проверим тази идея с помощта на основанията ти да се плашиш от нея.
    Първо, както казах по-горе, аз съм наясно, че Бог непрестанно вдъхновява всекиго от нас. Не защото мисля, че ти и аз сме неповторими, единствени или че Бог ни е надарил с необикновена, единствена по рода си сила, или пък ни е отредил някаква особена съдба, позволявайки ни да общуваме с Божественото. Вярвам, че всеки от нас е в състояние непрестанно да общува по този начин и че може съзнателно да го прави, когато пожелае. Всъщност, както разбирам, това обещават много от религиите в света.
    Второ, не вярвам, че, ако някой е преживял миг на пряка връзка с Божественото, неговите изказвания, постъпки или писания са непогрешими. С цялото дължимо уважение към всяка религия или движение, което заявява, че неговият основател или сегашен водач е непогрешим, вярвам, че е възможно и хората, осенени с божествено вдъхновение, да правят грешки. Всъщност вярвам, че обикновено ги правят. Затова не вярвам, че всяка дума в Библията, в Бхавад Гита или в Корана е вярна в буквален смисъл, че всяко изказване на папата ех ex kathedra е точно или че всяко действие на Майка Тереза е било съвършено правилното в момента. Вярвам, че Майка Тереза е получила божествено вдъхновение, но да получиш божествено вдъхновение и да бъдеш непогрешим не е едно и също.
    Трето, животът с мене може да бъде много труден (никой не знае това по-добре от онези, които са живели с мене) и както аз не те обвинявам за твоите несъвършенства, тъй и не мисля, че моите собствени несъвършенства са пречка да получа Божията помощ и пряко ръководство. Всъщност, вярвам точно в противното. И накрая, не вярвам, че има опасност да стана дотолкова „свят", че някой да се почувства неудобно с мене. Всъщност отново вярвам точно в противното. Ако хората се чувстват неудобно с мене, то сигурно е, защото не съм достатъчно свят. За мен е истинско предизвикателство да вървя по пътя, за който говоря. Мога да напиша наистина вдъхновяващи неща, мога да кажа наистина вдъхновяващи неща, но понякога се улавям да върша неща, които съвсем не са вдъхновяващи.
    Поел съм по своята пътека, но далеч не съм стигнал набелязаната цел. Нито пък ми изглежда, че съм се доближил до нея. Разликата между мен, какъвто бях и какъвто съм днес, е само тая, че поне намерих своята пътека. Но за мен това е сериозен напредък. През по-голямата част от живота си дори не знаех накъде вървя, после пък се чудех защо не съм стигнал там. Сега зная накъде вървя, къде отивам. Отивам си у Дома и с напълно ясно съзнание преживявам връщането си към своето общуване с Бога. И нищо не може да ми попречи да стигна там. Бог ми го обеща. Най-после повярвах на това обещание.
    Бог ми показа и пътя. Всъщност, не пътя, а един от пътищата. Защото най-великата Божия истина е, че не един единствен път, а много пътища водят към Дома. Хиляда пътеки водят към Бога и всяка от тях ще те отведе там.
    Наистина, всички пътеки водят към Бога. Защото няма къде другаде да отидеш.
    Тази книга казва това. Казва как да стигнеш до Дома. Разглежда изживяването на Единение с Божественото или онова, което наричам Общуване с Бога. Описва пътя на това изживяване, пътя, който преминава през илюзиите ни и стига до Основната Действителност.
    Тази книга говори с един глас. Вярвам, че това е Божият глас, Божието вдъхновение, Божието присъствие, преминаващо през мене и през тебе. Ако не вярвах, че Божият глас, Божието вдъхновение, Божието присъствие може да премине през всеки от нас, бих се отказал от вярата си, че Бог може да вдъхнови всички религии в света.
    Не съм склонен да го сторя. Вярвам, че в това религиите са прави - Бог влиза в живота ни по истински и осезаеми пътища и не е необходимо да бъдем светци или мъдреци, за да ни се случи това.
    Не ми е нужно да споделяш това мое вярване, нито пък да повярваш дори в думичка от написаното. Всъщност бих бил най-щастлив, ако не го направиш.
    Не вярвай на нищо, което ще намериш тук.
    Знай.
    Просто знай.
    Знай дали нещо от казаното тук е твоята истина. Ако е, истината ще ти звънне - защото ще си се обединил отново със своята вътрешна мъдрост. Ако не е, също ще го знаеш - защото пак ще си се обединил отново със своята вътрешна мъдрост. И в двата случая ще си извлякъл огромна полза, защото в момента на това обединяване отново ще си преживял своето собствено общуване с Бога.
    А това е било намерението ти, когато си дошъл тук.
    Пред тези страници.
    И на тази планета.

Встъпление

    Бог ти е говорил многократно, по много начини, в продължение на много години, но рядко толкова пряко, колкото тук.
    Сега Аз ти говоря, като че ли го правиш Ти, а това е ставало в много малко случаи в течение на цялата ви история.
    Малко хора са имали смелостта да Ме чуят по този начин - сякаш чуват себе си. А още по-малко са споделили с други онова, което са чули. Тези малцина, които са се вслушали и споделили чутото, са променили света.
    Езоп, Конфуций, Лао-Дзъ, Буда, Мохамед, Мойсей и Исус са били между тях.
    Също така Чуанг-Дзъ, Аристотел, Хуанг-по, Сахара, Махавира, Кришнамурти.
    Както и Парамаханза Йогананда, Рамана Махарши, Кабир, Ралф Уалдо Емерсън, Тич Нат Ханх, Далай Лама, Елизабет Клинтън.
    Също и Шри Ауробиндо, Майка Тереза, Мехер Баба, Махатма Ганди, Кахлил Гибран, Баха Аллах, Ърнест Холмс, Саи Баба.
    Включително и Жана д'Арк, Франсиз Асизски, Джоузеф Смит... и още много, които не споменавам тук. Списъкът може да бъде продължен. Но в сравнение с общия брой на населявалите някога вашата планета, броят на тези хора е съвсем малък.
    Малцината, които споменавам, бяха Мои вестоносци - защото те извадиха на показ и огласиха широко Истината, скътана в сърцата им, толкова добре, колкото я разбираха, толкова искрено и чисто, колкото я знаеха. И въпреки че всеки от тях го направи, използвайки несъвършения филтър на своята преценка, те ви подтикнаха ясно да осъзнаете необикновена мъдрост, която облагодетелства целия човешки род.
    Поразително е сходството в техните прозрения. Възникнали в съвсем различно време и място, разделени от множество народи и столетия, всички те биха могли да бъдат изречени по едно и също време, толкова нищожни са отликите, толкова необозримо е общото между тях.
    Настъпи време списъкът да бъде продължен, да бъдат включени и нови, живеещи днес хора, като Мои последни вестоносци.
    Ще говорим в един глас.
    Освен ако не го сторим.
    Вие ще направите избора, както е ставало винаги. Защото във всеки Миг на вечното Сега вие сте вземали решенията си и сте ги изразявали с действията си.
    В началото Моите мисли са ваши, а вашите - Мои. Защото в началото не може да бъде иначе. Има само един Източник на Онова, Което Съществува, и този единствен Източник е Онова, Което Съществува. Всички неща водят началото си от този Източник, после проникват през цялото „е-не", през цялото съществуване, овладяват го и се разкриват като Индивидуализации на Цялото.
    Индивидуалните интерпретации, тълкувания, изпълнения на това едно единствено послание пораждат чудото на Единството в множество форми. Това Единство в много форми наричате Живот. Животът е Бог в неговото тълкувание, изпълне ние, интерпретация. Тоест, преведен в много форми. Първото равнище на превода е от уеднаквената не-физическа в индивидуализираната не-физическа форма.
    Второто равнище на превода е от индивидуализираната не-физическа в индивидуализираната физическа форма.
    Третото равнище на превода е от индивидуализираната физическа в уеднаквената физическа форма.
    Четвъртото равнище на превода е от уеднаквената физическа в уеднаквената не-физическа форма.
    Тогава цикълът на Живота е завършен.
    Продължаващият процес на „превода", преобразяването на Бога поражда безкрайно разнообразие в рамките на Божието единство. Това разнообразие в единството наричам „индивидуализация". То е индивидуален израз на онова, което не е обособено, но може да бъде изразено индивидуално.
    Целта на индивидуалния израз, индивидуалното изразяване за Мене е да изживея Себе Си като цяло чрез изживяването на Моите части. И въпреки че цялото е по-голямо от сбора на частите, аз мога да го изживея само познавайки сбора.
    А това сте вие.
    Вие сте Сборът от частите на Бога.
    Вече неведнъж съм ви казвал, че мнозина от вас са чули израза син на Бога. Определение, което също е точно. Вие сте синове и дъщери на Бога. Но независимо от това какви етикети или наименования използвате, ще стигнете до същото. Вие сте Сборът от частите на Бога.
    Такова е и всичко около вас. Всичко, което виждате и което не виждате. Всичко, Което Съществува, Всичко, Което Някога Е Съществувало, и Всичко, Което Някога Ще Съществува, съм Аз. И всичко, което съм, Аз съм сега.
    Аз Съм Онова, Което Съм - както многократно съм ви казвал.
    Не съществува нищо, което някога съм бил и съм спрял да бъда. Както не съществува нищо, което някога ще бъда и което не съм сега. Не мога да стана нещо, което не съм сега, нито пък мога да не бъда нещо, което някога съм бил.
    Тъй е било в началото, тъй е сега и тъй ще бъде вечно, во веки веков, един свят без край. Амин.
    Идвам при тебе сега, в този ден и час, когато влизаш в новото хилядолетие, за да можеш да започнеш нови хиляда години по нов начин: като най-накрая Ме познаеш, като най-напред Ме избереш, като бъдеш Мене винаги и по всякакъв начин.
    Няма грешка, всичко е разположено точно във времето. Започнах това ново откровение през последното десетилетие, продължих разговора Си с тебе през последните години на столетието и в заключителните мигове на последното хилядолетие ти напомних как можеш да имаш приятелство с Мене.
    Сега, през първата година на новото хилядолетие, говорим с тебе в един глас, че можем да преживеем общуване. Ако избереш да изживееш общуването с Бога, накрая ще познаеш мир, безкрайна радост, пълно изразена любов и безпределна свобода.
    Ако избереш истината, ще промениш света.
    Ако избереш тази действителност, ще я сътвориш и най-накрая ще изживееш пълноценно, напълно Кой Си Ти Наистина.
    Това е най-трудното, което някога си направил, и най-лесното, което някога ще направиш. Ще бъде най-трудното, което някога си направил, защото ще трябва да се отречеш от това, което мислиш, че си, и да спреш да се отричаш от Мене. Ще бъде най-лесното, което някога ще направиш, защото няма да бъде нужно да правиш нищо.
    Всичко, което ще трябва да правиш, е да бъдеш, да съществуваш, а всичко, което ще трябва да бъдеш, е да бъдеш Мене. Това дори няма да бъде волеви акт, а просто потвърждение. Няма да изисква действие, а само признаване.
    Винаги и завинаги съм търсил това признание.
    Като Ми отдадеш признание, ти Ме допускаш в живота си. Признаваш, че ти и Аз сме Едно Цяло, че сме Единство. Това е билетът ти за Небесата. Той казва:
    Признай Единството.
    Спечеля ли достъп до твоето сърце, ти печелиш достъп до Небесата. А твоите Небеса могат да бъдат само на Земята. Всичко може наистина да бъде „на земята, каквото е и в небесата", когато свърши времето на отделяне и настъпи времето на обединяване.
    Обединяване с Мене, обединяване с всички други и обединяване с всичко живо на света.
    Идвам още веднъж да ти кажа това чрез днешните си вестоносци. Ще ги разпознаеш като Мои вестоносци, защото всички те ще ти носят едно и също послание.
    Всички Ние Сме Едно Цяло.
    Само това послание има значение. Всичко друго в Живота е само негово отражение. Всичко друго изпраща това послание.
    Фактът, че досега не си го получил (често си го чувал, но не си го получил), е бил причина за всяко нещастие, всяка мъка, всеки конфликт, всяко главоболие, което си преживял. Бил е причина за всяко убийство, всяка война, всяко изнасилване, всеки грабеж, всяко нападение и насилие - душевно, словесно и физическо. Бил е причина за всяка болест и неразположение, за всеки сблъсък с онова, което наричате „смърт".
    Представата, идеята, че не сме Едно Цяло е илюзия.
    Повечето хора вярват в Бога. Те просто не вярват в Бог, който вярва е тях.
    А Бог вярва в тях. И ги обича повече, отколкото мнозинството от тях могат да си представят.
    Представата, че още в далечни времена Бог е замлъкнал с каменно лице и е спрял да говори на човешкия род, е невярна, погрешна.
    Представата, че Бог се е разсърдил на човешкия род и го е изритал от Рая, е невярна, погрешна.
    Представата, че Бог Се е обявил за съдия, че ще отсъжда и решава кои членове на човешкия род ще отидат на небето и кои - в преизподнята, е невярна, погрешна.
    Бог обича всяко човешко същество, което някога е живяло, живее и някога ще живее.
    Бог желае всяка душа да се върне при Него и не може да допусне това Божие желание да не бъде изпълнено.
    Бог не е отделен от нищо и нищо не е отделено от Бога.
    Бог не се нуждае от нищо, защото Бог е всичко, което съществува.
    Това е добрата новина. Всичко друго е илюзия. Човешкият род дълго е живял с илюзии. Не защото е много глупав, а защото е много умен. Хората интуитивно са разбрали, че илюзиите имат своя цел, при това - твърде важна. Повечето хора просто са забравили, че знаят това. Забравили са и че самото им забравяне е част от онова, което са забравили, а по този начин - и част от илюзията.
    Дошло е време хората да си спомнят това. Ти си един от ония, които ще вървят начело в този процес. Това съвсем не е изненадващо, като се има предвид какво се е случило в живота ти.
    Стигнал си до тази книга, за да си спомниш за Илюзиите На Хората, тъй че никога да не се хванеш пак в тяхната клопка, а отново да постигнеш общуване с Бога, изживявайки живота си с ясното съзнание за Основната Действителност. Прекрасно е, съвършено е, че си направил това. И то,очевидно, не е случайно.
    Дошъл си тук, за да се убедиш от собствен опит, чрез собственото си преживяване, че Бог живее вътре в тебе, че винаги, когато поискаш, можеш да се срещнеш с Твореца.
    Творецът може да бъде срещнат в това преживяване и намерен вътре в тебе и навсякъде около тебе. Но погледът ти трябва да проникне зад Илюзиите На Хората. Трябва да ги отхвърлиш, преодолееш, игнорираш.
    Ето Десетте Илюзии. Вникни добре, тъй че, като се сблъскаш с тях, да можеш да ги разпознаеш.
    1. Нуждата съществува.
    2. Неуспехът съществува.
    3. Разединението съществува.
    4. Недостигът съществува.
    5. Изискването съществува.
    6. Присъдата съществува.
    7. Осъждането съществува.
    8. Ограничеността от условия съществува.
    9. Превъзходството съществува.
    10. Невежеството съществува.
    Първите пет от тях са Физическите Илюзии, свързани с живота на твоето физическо тяло. Следващите пет са Метафизическите Илюзии, свързани с нефизическата действителност, действителността извън физическия свят.
    В това наше обсъждане всяка от тези илюзии ще бъде подробно изследвана. Ще разбереш как всяка от тях е била създадена и как е засегнала живота ти. И преди обсъждането да приключи ще разбереш как можеш да отстраниш всяка последица от тези илюзии, която би желал да отстраниш.
    А сега, като първа стъпка в процеса на всяко открито обсъждане, трябва да бъдеш готов да прогониш недоверието си към всичко, което чуеш. Ще бъдеш поканен да го сториш тук. Моля те, откажи се временно от всички предишни представи и знания, които може да си имал за Бога и Живота. По всяко време можеш да се върнеш към тях. Не става дума да ги изоставиш завинаги, а само за миг да ги оставиш настрана, за да допуснеш, че е везможно да има нещо, което не знаеш, и знанието за което може да промени всичко. Изследвай, за миг, реакцията си на представата, че Бог общува с тебе точно сега.
    В своето минало си намирал всякакъв род основания да не приемеш, че би могъл да имаш истински разговор с Бога. Ще те помоля да оставиш настрана тази илюзия и да допуснеш, че приемаш това съобщение пряко от Мене.
    За да те улесня, ще говоря за Себе Си в трето лице в голяма част от това обсъждане. Разбирам, че малко би те поизнервило, ако Ме чуеш да използвам първо лице единствено число. И тъй, въпреки че ще го правя отвреме-навреме (само за да ти напомня кой ти дава тази информация), през по-голямата част от времето ще говоря за Себе Си просто като за Бога. Въпреки че на първо време ще ти изглежда невероятно да получаваш пряко съобщение от Божеството, разбери, че това съобщение е достигнало до тебе, за да си спомниш, най-после, Кой Си Ти Наистина и какви илюзии си си създал. Скоро ще разбереш задълбочено, че всъщност сам си предизвикал идването на тази книга в твоите ръце. Засега просто Ме слушай, когато ти казвам, че през повечето мигове на живота си ти изживяваш една илюзия.
    Десетте Илюзии На Хората са много големи, могъщи илюзии, които сте създали през най-ранната част от своя жизнен опит на Земята. А всеки ден създавате стотици по-малки илюзии. И тъй като вярвате в тях, сте сътворили една културна история, която ви позволява да преживявате тези илюзии и да ги превърнете в действителност.
    Разбира се, те не са наистина исглимоси. Но вие сте сътворили един свят на Алиса в Страната на Чудесата, в който те изглеждат съвсем истински. И като Лудият Шапкар ще отречете, че онова, което е Лъжливо, е лъжливо, а онова, което е Истинско, е истинско.
    Всъщност вече отдавна правите това.
    Една културна история е история, която се предава от ръка на ръка през поколения, векове и хилядолетия. Това е история, която разказвате - на себе си за себе си.
    Тъй като се основава на илюзии, вашата културна история поражда по-скоро митове, отколкото разби ране на действителността.
    Културната история на Човечеството гласи, че:
    1. Бог има свой дневен ред. (Нуждата съществува).
    2. Резултатът от живота е под съмнение. (Неуспехът съществува.)
    3. Вие сте разделени от Бога. (Разединението съществува.)
    4. Няма достатъчно. (Недостигът съществува.)
    5. Има нещо, което трябва да направите. (Изискването съществува.)
    6. Ако не го направите, ще бъдете наказани. (Присъдата съществува).
    7. Наказанието е вечно проклятие. (Осъждането съществува.)
    8. Затова любовта поставя условия. (Ограничеността от условия съществува).
    9. Познаването и отговарянето на условията води до превъзходство. (Превъзходството съществува).
    10. Не знаете, че това са илюзии. (Невежеството съществува.)
    Тази културна история е вкоренена у вас, тъй че я изживявате напълно. Това, казвате си един на друг, „е точно както си е".
    Векове наред сте си казвали това един на друг. Всъщност, хилядолетие след хилядолетие. Толкова дълго, че около тези илюзии и истории са израснали митове. Някои от най-известните митове са били сведени до общи представи, като...
    • Песента ти ще бъде изпята.
    • Оцеляване на най-приспособения.
    • Плячката отива при победителя.
    • Роден си в Първороден Грях.
    • Смъртта е възмездие за греха.
    • Мое е отмъщението, каза Господ.
    • Онова, което не знаеш, няма да те нарани.
    • Един Бог знае.
    ... и много други, също толкова разрушителни и безполезни.
    Ето как, въз основа на тези илюзии, истории и митове - които нямат нищо общо в Основната Действителност - много хора са започнали да мислят за Живота по следния начин:
    „Родили сме се във враждебен свят, направляван от Бог, който иска да правим едни неща и да не правим други и ще ни накаже с вечни мъки, ако не изпълним повелята му.
    Първото ни преживяване в Живота е отделянето от майка ни, Извора на Живота. Това създава контекста на цялата ни действителност, която изживяваме като една от разделите с Извора На Целия Живот
    Отделени сме не само от целия Живот, но и от всичко друго в Живота. Всичко, което съществува, съществува отделно от нас. И ние сме отделени от всичко друго, което съществува. Не искаме да е така, но е така. Искаме да бъде иначе и наистина се стремим да бъде иначе.
    Опитваме се да изживеем отново Единение с всичко и особено - един с друг. Може би не знаем точно защо го правим, но изглежда, че е инстинктивно. Чувстваме, като че ли е естествено да го правим. Единственият ни проблем е, че изглежда другият не прави достатъчно, за да ни задоволи, че изглежда не получаваме достатъчно от другия или другото, за да бъдем задоволени. Независимо кой е другият или какво е другото, към което се стремим, изглежда ни, че не можем да получим достатъчно от него. Не можем да имаме достатъчно любов, не можем да имаме достатъчно време, не можем да имаме достатъчно пари. Не можем да получим достатъчно от нищо, което мислим, че ни е нужно, за да бъдем щастливи и удовлетворени. В мига, когато си помислим, че имаме достатъчно, решаваме, че искаме още. Тъй като „нямаме достатъчно" от нищо, което мислим, че ни е нужно, за да бъдем щастливи, трябва „да правим нещо", „да вършим някаква работа", за да получим толкова, колкото можем да получим. От нас се изискват различни неща в замяна на всичко - от Божията любов до естествените дарове на Живота. Не ни е достатъчно просто „да бъдем живи".
    Затова и ние, както всичко в Живота, не сме си достатъчни.
    Тъй като просто „да бъдеш", не е достатъчно, не стига, започва състезанието. Щом онова, което е тук, не е достатъчно, трябва да се състезаваме за него. Трябва да се състезаваме за всяко нещо, включително и за Бога.
    Трудно е това състезание. Борим се за своето оцеляване. В този контекст оцелява само най-приспособеният. И плячката отива при победителя. Ако загубим, преживяваме истински ад на Земята. А пък ако загубим състезанието за Бога, преживяваме ад отново - този пит за вечни времена.
    Всъщност смъртта е сътворена от Бога, защото нашите предци са направили погрешен избор. Адам и Ева са имали вечен живот в Райската Градина. Но после Ева е изяла плода от дървото на Познанието за Добро и Зло и гневният Бог я е изгонил от Градината заедно с Адам. Този Бог ги е осъдил завинаги - тях и тяхното потомство - на смърт, като първо наказание. Оттогава нататък животът в тялото щял вече да бъде ограничен, а не вечен. Същото щяло да стане и с Живота като цяло, със самия Живот.
    Но Бог ще ни върне нашия вечен живот, ако не нарушаваме никога правилата Му. Неговата любов е безусловна, само отплатата Му не е. Бог ни обича дори когато ни осъжда на вечно проклятие. Боли Го повече от нас, защото наистина иска да се завърнем у дома, но не може да стори нищо, ако се държим зле.
    Изборът е наш.
    Затова номерът е в това да не се държим зле. Трябва да се стремим към това. За да го сторим, трябва да узнаем истината за волята на Бога: какво иска да правим и какво - да не правим. Не можем да се харесаме на Бога, нито - за избегнем обидите към Него, ако не знаем кое е право и кое - криво. Затуй трябва да научим истината по тоя въпрос. Просто е да се разбере истината, лесно е да се узнае. Единственото, което трябва да сторим, е да се вслушваме в думите на пророците, проповедниците, учителите, мъдреците, в основоположника на нашата религия. Ако видим, че има повече от една религия, а оттам - повече от един основоположник, трябва да сме сигурни, че сме направили верния избор. Ако направим погрешен избор, ще изгубим.
    Ако сме направили верния избор, ще бъдем по- добрите, ще превъзхождаме другите, защото истимата ще биде на наша страна. Позицията на „по-добрите" ни позволява да предявим претенции върху наградата от състезанието, без всъщност да сме я заслужили в истинско състезание. Така ще можем да се обявим за победители още преди началото на състезанието. Ясно осъзнавайки това, можем да си присвоим всички предимства и да напише своите „Правила на Живота" по такъв начин, че за другите да се окаже невъзможно спечелването на истинските големи награди.
    Ние не правим това от безчестно, а просто за да си осигурим победата - както го изисква справедливостта, тъй като щом хората, принадлежащи към нашата религия, националност, раса, пол и политически убеждения знаят истината, те заслужават да станат победители.
    Тъй като заслужаваме да победим, имаме право да се държим зле с другите, да воюваме с тях, дори, ако е необходимо - и да ги убиваме, за да постигнем този резултат.
    Може да съществува и друг начин на живот, друго намерение на Бога, друга, по-велика истина, но и да съществуват, ние не ги знаем. Всъщност не е ясно дори дали е редно да ги знаела Може пък да не е редно дори да се опитваме да ги узнаем, още по-малко - истински да познаем и разберем Бога. Да се опиташ би било самонадеяно, а да заявиш, че действително си го направил, е богохулство.
    Бог е Непознатото Познание, Неподвижният Двигател, Великото Невидимо. Затова не можем да знаем истината, която трябва да знаем, за да изпълним условията, които трябва да изпълним, за да спечелим любовта, която трябва да получим, за да избегнем осъждането, което се стремим да избегнем, за да си възвърнем вечния живот, който сме имали, преди да започне всичко това.
    Невежеството ни е нещастие, но не трябва да ни създава проблеми. Всичко, от което имаме нужда, е да вземем на вяра онова, което мислим, че знаем наистина - нашата културна история - и да живеем, да действаме в съответствие с нея. Точно това сме се опитвали да правим, всеки от нас - в съответствие със своите собствени вярвания, и по този начин сме създали живота, който живеем сега, както и действителността на Земята, която продължаваме да сътворяваме."
    Ето как е изградила мисленето си преобладаващата част от човешкия род. Всеки от вас си има своите мънички вариации, но тъй в основни линии живеете своя живот, тъй оправдавате изборите, които правите, и обяснявате резултатите от тях.
    Някои от вас не приемат всичко това, но всички вие приемате част от него. Приемате тези твърдения като съществуваща действителност, не защото отразяват съкровената ви мъдрост, а защото някой друг ви е казал, че са верни.
    На определено равнище всеки от вас е накарал, принудил себе си да повярва в тях. Това се нарича „да накараш да повярва", „принуда да повярваш".
    Но вече е време да се откажете от това „да накараш да повярва", от тая „принуда да повярваш" и да преминете към истинския свят. Това няма да е лесно, защото Основната Действителност ще се окаже доста различна от онова, което мнозина във вашия свят приемат за действително. Ще ви се наложи буквално „да бъдете на тоя свят, но не от него".
    И какъв смисъл би имало това, ако животът ви върви добре? Никакъв. То не би имало никакъв смисъл. Ако сте удовлетворени от живота си и от света - такъв, какъвто е, не би имало смисъл да търсите промяна в своята действителност и да спрете цялото това „да накараш да повярва", цялата тази „принуда да повярваш".
    Това послание е насочено към онези, които не са удовлетворени от своя свят - такъв, какъвто е. Сега ще изследваме, една по една, Десетте Илюзии. Ще видите как всяка от тях ви е подтикнала да сътворите живота на вашата планета - такъв, какъвто го живеете сега.
    Ще забележите, че всяка илюзия се изгражда върху предишната. Много от тях звучат доста сходно. Защото са сходни. Всички те са просто видоизменения на Първата Илюзия. Те са все по-големи деформации на първичната деформация.
    Ще забележите също, че всяка нова илюзия е била създадена, за да поправи недостатъка, за да запълни пукнатината в предходната илюзия. Накрая, уморени да поправяте недостатъци и да запълвате пукнатини, просто решавате, че не разбирате нито една от тях.
    Това е и последната Илюзия - Невежеството Съществува. Тя ви е позволила да свиете рамене и да преустановите опитите си за разгадаване на тайната. Но развиващото се съзнание не би могло да позволи задълго такова отстъпление. Само в рамките на няколко кратки хилядолетия - наистина, твърде късо време в историята на Вселената - стигнахте до точката, в която невежеството вече не е благослов. Вие почти сте надраснали вашата примитивна култура. Почти сте направили качествен скок в разбиранията си. Почти сте прозрели... Десетте Илюзии.

Илюзията за Нуждата

    Първата илюзия е: НУЖДАТА СЪЩЕСТВУВА
    Това е не само Първата, а и най-голямата Илюзия. Върху нея са изградени всички други илюзии.
    Всичко, което преживявате в момента, целият ви житейски опит, всичко, което чувствате всеки миг, се корени в тази представа и в мислите ви, породени от нея.
    Във Вселената нужда не съществува. От нещо се нуждае само оня, който изисква някакъв определен резултат. Вселената не изисква никакъв определен резултат. Вселената е резултатът. И в съзнанието на Бога нужда не съществува. Бог щеше да има нужда от нещо само ако изискваше някакъв определен резултат. Бог не изисква никакъв определен резултат. Бог е оня, който създава всички резултати.
    Ако Бог имаше нужда от нещо, за да създаде резултат, откъде щеше да го вземе? Извън Бога не съществува нищо. Бог е Всичко, Което Е, Всичко, Което Е Било и Всичко, Което Някога Ще Бъде. Не съществува нищо, което не е Бог.
    Може би ще схванете по-добре тази идея, ако вместо думата „Бог", използвате думата „Живот". Двете думи са взаимозаменяеми, тъй че няма да промените значението, а само ще разширите и задълбочите разбирането си.
    Не съществува нищо, което не е Живот. Ако Животът имаше нужда от нещо, за да създаде резултат, откъде щеше да го вземе? Извън Живота не съществува нищо. Животът е Всичко, Което Е, Всичко, Което Е Било и Всичко, Което Някога Ще Бъде. Бог няма нужда от нищо, за да се появи, освен от онова, което се появява.
    Животът няма нужда от нищо, за да се появи, освен от онова, което се появява.
    Вселената няма нужда от нищо, за да се появи, освен от онова, което се появява. Такава е природата на нещата. Такъв е начинът, по който те съществуват, не начинът, по който си въобразяваш, че съществуват.
    Във своето въображение сте създали представата за Нуждата. Тя произлиза от изживяването ви, че имате нужда от нещо, за да оцелеете. Но я си представете, че хич не ви е грижа дали ще живеете или ще умрете. Тогава от какво щяхте да имате нужда?
    От нищо, нищичко.
    А представете си, че би ви било невъзможно да не живеете. Тогава от какво щяхте да имате нужда?
    От нищо, нищичко.
    Ето това е истината за вас. Невъзможно е да не оцелеете. Не може да не успеете да живеете. Въпросът не е дали а как ще живеете. Тоест, каква форма ще приемете? Какво ще е вашето изживяване? Казвам ви следното: нямате нужда от нищо, за да оцелеете. Оцеляването ви е сигурно. Дал съм ви вечен живот и никога няма да ви го отнема.
    Като чуете това, може да си кажете: да, оцеляването е едно, а щастието - друго. Можете да си въобразите, че имате нужда от нещо, за да живеете щастливо - че можете да бъдете щастливи само при определени условия. Това не е истина, но вие сте вярвали, че е истина. И тъй като вярването поражда изживяването, вие сте изживявали живота и по този начин и затова сте си представяли един Бог, който също изживява Живота по този начин. Но по отношение на Бога това е толкова невярно, колкото и по отношение на вас. Единствената разлика е, че Бог го знае.
    Когато и вие го узнаете, ще бъдете като Бога. Ще сте овладели живота си и цялата действителност ще се промени.
    И ето тук е великата тайна. Не щастието е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от щастието.
    Това твърдение е толкова важно, че заслужава да бъде повторено.
    Не щастието е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от щастието.
    Това твърдение остава в сила и при всяко друго състояние на битието.
    Не любовта е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от любовта.
    Не съчувствието е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от съчувствието.
    Не изобилието, богатството е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от изобилието, богатството.
   Заменете което и да е състояние на битието, което бихте могли да си представите или измислите. Винаги ще остане вярно, че Битието предшества и създава изживяването.
    Тъй като не сте разбрали това, сте си представяли, че определени неща трябва да се появят, за да бъдете щастливи - представяли сте си и един Бог, за когото същото е в сила.
    Но щом Бог е Първопричината, какво би могло да възникне на първо място, ако Бог не е причина и за появата му? И щом Бог е всемогъщ, какво би могло да възникне, без това да стане по Божи избор?
    Възможно ли е да възникне нещо, чиято поява Бог да не може да спре? А ако Бог не е избрал да спре появата му, не е ли тя нещо, което Бог е избрал да се случи?
    Разбира се, че е.
    Но защо Бог би избрал да се появят неща, които биха го направили нещастен? Не бихте могли да се съгласите с отговора на този въпрос.
    Нищо не може да направи Бога нещастен.
    Не можете да повярвате в това, защото то би изисквало да повярвате в един Бог, който няма нужда да осъжда, а такъв Бог вие не можете да си представите. А не можете да си представите такъв Бог, защото не можете да си представите и такъв човек. Не вярвате, че самите вие можете да живеете по този начин, а не можете да си представите и един Бог, по-велик от вас.
    Когато успеете да разберете, че можете да живеете по този начин, ще узнаете и всичко, което трябва да се знае за Бога.
    Ще узнаете, че втората ви преценка е била вярна. Бог не е по-велик от вас. И как би могъл да бъде? Нали Бог е Това, Което Сте Вие и вие сте Това, Което Е Бог. Но вие сте по-велики, отколкото си мислите, че сте. Майсторите знаят това. Точно сега по вашата планета крачат Майстори, които знаят това. Тези Майстори идват от много различни традиции, религии и култури, но имат една обща черта. Нищо не може да направи Майсторите нещастни.
    В ранните дни на вашата примитивна култура повечето хора не са били достигнали тази точка на майсторство. Единственото им желание е било да избягнат болката и нещастието. Яснотата на съзнанието им е била твърде ограничена, за да разберат, че болката не трябва да поражда нещастие, и тъй тяхната жизнена стратегия е била изградена около онова, което по-късно бе формулирано като Принцип на Удоволствието. Стремели са се към всичко, което им е носело удоволствие, и са бягали от всичко, което ги е лишавало от удоволствие (или им е причинявало болка).
    Така се е родила Първата Илюзия - представата, че Нуждата Съществува. Тя би могла да бъде наречена и първата грешка.
    Нуждата не съществува. Тя е плод на въображението. В действителност нищо не ви е нужно, за да бъдете щастливи. Щастието е душевно състояние. В ранни времена хората не са били в състояние да схванат това. И тъй като са чувствали, че им са нужни определени неща, за да бъдат щастливи, предположили са, че същото е вярно и за целия Живот. В това предположение е била включена и онази част от Живота, която са започнали да разбират като По- Великата Сила - сила, която следващите поколения са възприемали като живо същество, назовавано с голямо разнообразие от имена, между които Аллах, Яхве, Йехова и Бог.
    Хората в ранните времена не са се затруднявали да си измислят и представят сила, по-голяма от тяхната. Всъщност; това им е било необходимо. Имали са нужда от обяснение за нещата, които са се случвали наоколо и върху които те не са имали власт.
    Грешката тук не е била в предположението, че съществува Бог (съчетанието на силата и енергията на Всичко, Което Съществува), а в предположението, че тази Цялостна Сила и Пълна Енергия би могла да има нужда от каквото и да било; че Бог по някакъв начин е зависим от някой друг или нещо друго, за да бъде доволен или щастлив, съвършен или удовлетворен. Било е все едно да се каже, че Пълнотата не е пъл- на, че тя има нужда от нещо, което да я направи пълна. Било е основно противоречие - но те не можели да разберат това. Мнозина не го разбират и днес. Създаването на един зависим Бог е довело и до възникването на културна история, в която Бог има свой дневен ред. С други думи, съществуват неща, от чието възникване той има нужда, както и начини, по които те ще възникнат, за да бъде Бог накрая щастлив. Хората са ограничили тази културна история до един мит, който е бил увековечен като „Да бъде Волята Ти".
    Идеята ви, че аз имам Своя Воля, ви е тласнала към опита да си представите каква е Моята Воля. Това упражнение много бързо доведе до яснотата, че сред човешкия род няма всеобщо съгласие по този въпрос. А ако не всеки знае или не всеки е съгласен с това каква е Божията Воля, естествено не всеки ще може да я изпълни.
    Най-умните сред вас са използвали това разсъждение, за да обяснят, защо животът на някои хора се развива по-добре от живота на други. Но тогава пред вас се е изправял нов въпрос. Как би било възможно да не се изпълни Божията Воля, ако Бог наистина е Бог?
    Очевидно, Първата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Нуждата е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.
    Били са прави. Но са сторили една грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запилият нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Първата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Втората Илюзия.