1  2  3  4  5  6  7 

Илюзията за Неуспеха

    Втората илюзия е: НЕУСПЕХЪТ СЪЩЕСТВУВА
    Представата, че Божията Воля (ако допуснем, че Бог има такава) би могла да не бъде изпълнена, проти воречи на всичко, което сте мислили, че знаете за Бога - тоест, че Бог е все-могъщ, неотклонно присъстващ, че е Върховното Същество, Създателят - но е и някой, когото вие въпреки всичко ентусиазирано прегръщате. Тя е породила крайно невероятната, но много могъща илюзия, че Бог може да претърпи неуспех. Може да се стреми към нещо, но да не го постигне. Да пожелае нещо, но да не го получи.
    Казано накратко, Божията Воля може да не се изпълни.
    Тази илюзия се е протегнала доста нашироко. Защото дори ограниченото възприятие на човешкия ум би могло да съзре в нея противоречието. Но човешкият род има богато въображение и може лесно да протегне своята доверчивост до неподозирани размери. Вие сте си представили не само един Бог, който се нуждае от нещо, но и един Бог, който може да претърпи неуспех в задоволяването на своите нужди. Как само сте успели да постигнете това? Отново чрез прехвърляне, проекция на нещата. Проектирали сте себе си, прехвърлили сте своите качества върху вашия Бог.
    Отново една ваша способност, една особеност, пряко извлечена от вашия жизнен опит, е била приписана на Бога. След като сте забелязали, че можете да претърпите неуспех, да не получите, да не придобиете онова, от което си въобразявате, че имате нужда, за да бъдете щастливи, обявили сте, че това е вярно и по отношение на Бога.
    Въз основа на тази илюзия, сте създали една културна история, която ви учи, че изходът от живота е под съмнение.
    Сметката може да излезе, а може и да не излезе.
    Всичко може да бъде наред, а може и да не бъде наред.
    Може да свърши добре - освен ако не свърши добре.
    Като прибавите към сместа още малко съмнение - дали нуждите на Бога ще могат да бъдат задоволени (ако предположим, че въобще ги има) - вие вече сте достигнали до първата си среща със страха.
    Преди да си измислите тази история за Бога, който не винаги може да постигне желаното, вие не сте се страхували, не сте познавали страха. Не е имало от какво да се страхувате. Бог е отговарял за всичко, Бог е бил Цялата Сила, Цялото Чудо и Цялата Слава, тъй че всичко в света е било наред. Какво лошо би могло да се случи?
    Но тогава се е родила представата, че Бог може да пожелае нещо и да не го получи. Може да пожелае всички Негови деца да се завърнат при Него на небето, а те, чрез собствените си действия, да предотвратят това.
    Но тази представа също е прекрачила границата на правдоподобност и човешкият разум е видял това противоречие. Как биха могли Божиите творения да попречат на Твореца, щом Творецът и творенията са едно цяло? Как би могъл изходът от живота да бъде под съмнение, щом Оня, който създава изхода, и Оня, който го изживява, са едно цяло?
    Очевидно, Втората Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Нуждата е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Втората Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Третата Илюзия.


Илюзията за Разединението


    Третата Илюзия е: РАЗЕДИНЕНИЕТО СЪЩЕСТВУВА
    Единственият начин да се избяга от загадката на Втората Илюзия е било да се създаде трета - Творецът и творенията не са едно цяло.
    Това е изисквало от човешкия разум да измисли възможност от невъзможното - да си представи, че Онова, Което Е Едно Цяло, не е Едно Цяло, че Онова, което е Обединено, всъщност е разделено. Това е Илюзията за Разединението - представата, че разделението съществува.
    Представителите на човешкия род са стигнали до заключението, че ако творенията са отделени от Твореца и ако Творецът им позволи да правят каквото си искат, те била могли да направят нещо, което Творецът не иска те да направят. При тези условия Волята на Твореца би могла да не бъде изпълнена. Бог би могъл да пожелае нещо и да не го получи. Разединението създава възможността за Неуспех, а Неуспехът е възможен само ако Нуждата съществува. Така едната илюзия е поставена в зависимост от другата.
    Първите три илюзии имат решаващо, ключово значение. Те са толкова важни - като основа и ключ към останалите, че отделните културни истории са били предназначени да ги обяснят и да създадат сигурност, че те ще бъдат обяснявани - често, отчетливо и изчерпателно.
    Всяка от тези култури е създала своята специфична история, но всички те са изградили едни и същи основни опорни точки, всяка - по различен начин. Една от най-известните е историята за Адам и Ева. Тя разказва, че първият мъж и първата жена били създадени от Бога и живеели щастливо в Градината на Едема или Рая. Там се наслаждавали на вечен живот и общение с Божеството.
    Бог им казал, че в замяна на дарения им идиличен Живот изисква от тях само едно. Не яжте, поръчал им, плодовете от Дървото на Познанието за Добро и Зло.
    Според тази легенда, Ева все пак вкусила от забранения плод. Не се подчинила на заповедта. Но грешката не е била изцяло нейна. Била е изкушена от змията, която в действителност е била онова същество, което сте нарекли Сатана или Дявол. А кой всъщност е този Дявол? Той е, както разказ- ва една история, паднал ангел, Божие творение, което е дръзнало да пожелае да бъде толкова велико, колкото е Творецът. Това, твърди историята, е най- голямото престъпление, върховното богохулство. Всички творения би трябвало да почитат Твореца и никога да не се стремят да станат толкова велики или по- велики от него. В този специфичен вариант на най-разпространената културна история вие сте се отклонили от нормалния образец, приписвайки Ми някои качества, които не са отразени в човешкия опит. Хората творци всъщност искат техните потомци да се стремят да бъдат толкова велики, ако не и по- велики от тях. Най-голямото удовлетворение за всички здрави родители е да видят децата си богати, надхвърлили тяхното собствено жизнено равнище, надминали техните собствени постижения.
    От друга страна, както се е разказвало, Бог е бил обиден и унизен от това. Сатана, падналият ангел, е бил отбягван, отхвърлен от ятото, прокълнат и внезапно в Основната Действителност са се оказали две сили - Бог и Сатаната, както и два места, където те са действали - раят и адът.
    Съгласно по-нататъшното развитие на историята, точно по желание на Сатаната хората са били изкушени да не се подчинят на Божията Воля. Сега вече Бог и Сатаната са встъпили в съперничество за човешката душа. И, колкото и да е невероятно, в това съперничество Бог би могъл да загуби.
    Всичко това доказвало, че в крайна сметка Аз не съм все-могъщият Бог... или че съм все-могъщ, но не искам да използвам могъществото Си, защото честно съм искал да дам на Сатаната равен шанс. Или, че става дума не честно да дам на Сатаната равен шанс, а да дам на човешките същества свободна воля. Освен ако упражните свободната си воля по начин, който не одобрявам - тогава ще ви предам на Сатаната, който ще ви измъчва во веки веков.
    Такива са развиващите се паралелно истории, които са прераснали в религиозната доктрина на вашата планета.
    В историята за Адам и Ева мнозина вярват, че Аз съм наказал първия мъж и първата жена затова, че Ева е вкусила от забранения плод, като съм ги изгонил от Райската Градина. И (ако повярвате в това), Аз съм наказал всеки мъж и всяка жена, живели когато и да било след това, стоварвайки им бремето на първия човешки грях и осъждайки ги също да бъдат отделени от Мене през целия си земен живот.
    Чрез тази и други също толкова колоритни истории първите три илюзии са били предавани в такава драматична форма, че особено децата скоро няма да ги забравят. Тези истории тъй успешно са вселявали страх в детските сърца, че всяко поколение ги е разказвало отново и отново. Така първите три илюзии са били вкоренени дълбоко в човешкото съзнание.
    1. Бог има свой дневен ред. (Нуждата Съществува.) 2. Изходът от живота е под съмнение. (Неуспехът съществува.) 3. Вие сте отделени от Бога. (Разединението съществува.) Докато представата, че Нуждата и Неуспехът съществуват, е решаваща по отношение на останалите илюзии, то представата, че Разединението Съществува, оказва най-силно влияние върху човешките дела.
    И до ден днешен човешкият род изпитва влиянието на Третата Илюзия.
    Ако мислите, че Третата Илюзия е вярна, жизненият ви опит ще бъде един.
    Ако мислите, че тя не е вярна, че просто е една илюзия, жизненият ви опит ще бъде съвсем различен.
    Тези две разновидности на жизнения ви опит драматично ще се различават една от друга.
    Засега почти всеки на вашата планета вярва в истинността на Илюзията за Разединението. Като последица от това хората се чувстват отделени от Бога и един от друг.
    Чувството, че са отделени от Мене, затруднява изключително хората в желанието им да се свържат с Мене по какъвто и да било разумен начин. Те или не Ме разбират, или се боят от Мене, или молят за помощта Ми - или въобще Ме отричат.
    Вършейки това, хората са пропуснали чудесната възможност да използват най-могъщата сила във Вселената. Примирили са се с живот, над който си въобразяват, че нямат никакъв контрол, при условия, които мислят, че не могат да променят, създавайки преживявания и резултати от тях, които вярват, че не могат да избегнат.
    Живеят живот на тихо отчаяние, предлагайки мъката си, страдайки охотно, вярвайки, че безшумната им смелост ще им спечели достатъчно благоразположение, за да отидат в рая, където ще получат отплата.
    Страданието без неоправдани, излишни оплаквания може да е полезно за душата по много причини, но спечелването по този начин на отплата в небесата не е една от тях. Смелостта сама по себе си е награда, а не може да се намери достатъчно основание да причиняваш на другите страдание - което правиш, като се оплакваш.
    Затова Майсторът никога не се оплаква и с това ограничава страданието извън, както и вътре в себе си. Но Майсторът се въздържа от оплаквания, не за да ограничи страданието, а защото не тълкува болката като страдание, а просто като болка.
    Болката е едно преживяване. Страданието е преценка за това преживяване. Преценката на мнозина е, че болката, която изживяват, е нещо нежелателно, неуместно и не би трябвало да се появи. Но степента, в която болката се приема като нещо съвършено, е и степента, в която страданието може да бъде отстранено от живота. Чрез това свое разбиране Майсторите преодоляват всяко страдание, въпреки че не могат да избегнат всяка болка.
    Дори и хора, недостигнали майсторство, са преживявали разликата между болка и страдание. Пример за това може да бъде болезненото вадене на зъб. Тази болка може да е силна, но е добре дошла.
    Чувството за отделеност от Мене пречи на хора та да Ме използват, да Ме викат, да бъдат приятели с Мене, да впрегнат пълноценно в действие всички възможности на моята градивна сила, било то за да прекратят страданието, било то с друга цел. Чувството за отделеност един от друг позволява на хората да си причиняват всякакъв род неща, които никой от тях не би причинил сам на себе си. Тъй като не са в състояние да видят, че причиняват тези неща сами на себе си, те достигат отново и отново до нежелани резултати, както в ежедневието си, така и в живота на планетата си.
    Неведнъж е казвано, че човешкият род се сблъсква със същите проблеми, с които се е сблъсквал от зората на своята писана история - и това е вярно, но във все по-малка и по-малка степен. Алчността, лакомията, насилието, ревността, завистта и други прояви, които знаете, че не са полезни за никого, са разобличени, засега все още от малцина представители на човешкия род. Това е признак за развитието ви.
    Но усилията на вашето общество са насочени не толкова към стремежа да се преодолеят тези прояви, колкото към стремежа да бъдат наказвани. Някои хора още не разбират, че докато не променят обществените условия, които създават и извикват нежеланите прояви, няма да променят нищо.
    Истински обективният анализ доказва това, но много хора не обръщат внимание на тези доказателства и продължават опитите си да решават общест- вените проблеми със същата енергия, която ги е създала. Стремят се да сложат край на убийствата чрез убийства, на насилието - чрез насилие, опитват се да потушат гнева с гняв и, докато правят всичко това, не успяват да съзрат лицемерието си, с което го вкореняват още по-дълбоко.
    Разпознаването и признаването на първите три Илюзии като илюзии ще освободи всекиго от отричането на Единството на всичко в Живота и от заплахата да бъде унищожен целият живот на планетата ви.
    Много хора продължават да разглеждат себе си като отделени един от друг, от другите живи същества и от Бога. Виждат как се унищожават взаимно, но заявяват, че не разбират как го правят. Казват сигурно, че то не става чрез техните лични действия. Не могат да проследят връзката между своите индивидуални решения и избор, от една страна, и света като цяло, от друга.
    Това са вярванията на мнозина и, ако искаш да ги видиш променени, от тебе, който наистина разбираш Причините и Последиците, зависи да ги промениш. Защото вашите събратя, човешки същества, смятат, че отсичането на хиляди дървета всяка седмица заради вашите неделни вестници няма да окаже отрицателно влияние върху Цялото.
    И че бълването на всякакъв род замърсители в атмосферата, за да не се промени обичайният начин на живот, няма на окаже отрицателно влияние върху Цялото. И че употребата на гориво от природни изкопаеми вместо на слънчева енергия, няма да окаже отрицателно влияние върху Цялото. Пушенето на цигари, яденето на месо при всяко хранене, употребата на голямо количество алкохол няма да окаже отрицателно влияние върху Цялото, твърдят те и са уморени от онези, които им казват противното.
    Всичко това няма да окаже отрицателно влияние, твърдят те и са уморени от онези, които им казват противното.
    Поведението на отделния човек, твърдят те, не може да окаже толкова силно влияние върху Цялото, да има толкова отрицателни последици, че Цялото да бъде унищожено. Това би било възможно само ако не би имало разделение, ако в действителност Цялото би си причинило всичко това - само на себе си. А това изглежда глупаво. Третата Илюзия е вярна.
    Ние сме отделени.
    Все пак отделните действия на всички тези, отделени едно от друго същества, които не са едно цяло - нито помежду си, нито с Живота, всъщност изглежда имат съвсем реално влияние, реални последици за самия Живот. И сега, накрая, все повече и повече хора започват да признават това в хода на развитието си от примитивно културно мислене към по-развито общество.
    Това става благодарение на работата, която вършите вие и други като вас. Защото надигате глас. Биете тревога. Обединили сте се в стремежа си да пробудите всеки друг по негов собствен начин, някого - тихо и индивидуално, друг - в група с околните. В отминалите дни далеч нямаше толкова много като вас - готови и способни да пробудят другите. И тъй масата хора живееше дълбоко потопена в илюзиите и беше озадачена. Защо фактът, че всички те са отделени един от друг, би трябвало да създаде проблеми? Как тъй всичко освен съвместният живот - един за всички, всички за един - не би могло да се осъществява без сблъсъци и борба?
    Хората започнаха да си задават подобни въпроси. Очевидно, Третата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Разединението е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Третата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Четвъртата Илюзия.


Илюзията за Недостига


    Това е Четвъртата Илюзия: НЕДОСТИГЪТ СЪЩЕСТВУВА
    Тя произтича от Третата Илюзия, защото без представата за Разединението представата за Недостига не може да има никакво основание. Ако съществува само Едно Нещо и това Едно Нещо Сме Всички Ние, не би могло да има никакъв вид недостиг, защото това Едно Нещо е всичко и тогава...
    То е достатъчно за Самото Себе Си.
    Това е твърдение, изразяващо природата на Бога. То обаче не е преживяването, жизненият опит на хората, защото те, хората, си въобразяват, че са отделени от Бога, както и един от друг.
    Но човекът не е отделен от Бога, щом като Бог е Всичко, което съществува. Затова хората нито са, нито могат да бъдат отделени един от друг.
    Това е твърдение, изразяващо природата на хората.
    Би било неточно да заключим, че идеята за Разединението е била „лоша идея", че не е служила на своето предназначение. В действителност тя била благословена идея, позволяваща на Цялото да разбере, че е сбор от своите части, при това - по-голямо от този сбор. Илюзията великолепно служи на своето предназначение, когато я използваш като средство за създаване на преживявания и жизнен опит.
    Когато забравиш, че разделението е илюзия, си въобразяваш, че тя е действителното състояние на нещата. Тогава тя, илюзията, престава да създава преживявания, а сама се превръща в преживяване и жизнен опит.
    Все едно да се преструваш на ядосан, за да накараш някого да стане по-внимателен и грижлив, а после наистина да се ядосаш. Или да се преструваш, че проявяваш интерес към някого, за да накараш някой трети да ревнува, само за да откриеш, че илюзията за интереса ти се е превърнала в нещо истинско, действително...
    Средството се превръща в преживяване.
    В хода на този процес ти наистина си повярвал, че си отделен; че Разединението е възможно в обединения свят, който наричате Вселена.
    Тъй че Аз описах Третата Илюзия като най-могъща и това е вярно. Тя има огромно влияние върху ежедневните ви преживявания и опит. А най-важното, вярването ви в разделението е довело до представата ви, че „няма достатъчно".
    Когато съществуваше само Едно Нещо и вие знаехте, че сте Едно Нещо, никога не се поставяше въпросът, че може да няма достатъчно. Винаги имаше достатъчно от вас и достатъчно за вас. Но когато решихте, че съществува нещо повече от Едно Нещо, тогава (само тогава) вече можеше да изглежда, че няма достатъчно от другото нещо.
    Това „друго нещо", което мислите, че съществува, е материята на Живота. Но вие сте Животът, а онова, което е Животът - е Самият Бог.
    Но докато си въобразявате, че сте отделени от Бога, ще си въобразявате и че сте нещо друго, различно от онова, което е Бог - а той е самият Живот. Можете да си мислите, че сте онова, което живее, но не можете да си представите, че сте Самият Живот. Това отделяне ма Самия Себе Си от Самия Себе Си е онова, което сте нарекли изгонване от Райската Градина. Внезапно там, където е имало вечен живот, вече има смърт. Внезапно там, където е имало изобилие, вече няма достатъчно.
    Внезапно изглежда като че ли много страни на Живота си съперничат за Самия Живот. Нещо невъзможно в Основната Действителност, но възможно във вашето въображение. Можете да си въобразите дори, че сте в състезание - с птиците, с пчелите, с всяко друго живо същество и с всяко друго човешко същество. Можете да сътворите кошмар, където всичко, което подкрепя живота ви, изглежда като че ли го ограничава. И тъй наистина ще се опитате да потиснете силата на всичко, което ви подкрепя.
    Казано ви е било, че имате владения, доминион, а вие сте решили, че имате господство, власт. Тъй всъщност сте започнали война с природата, както и с естествения ред на нещата.
    Използвали сте науката и технологиите, за да изкривите, манипулирате, пречупите природата, тъй че да я подчините на волята си. Бавно разрушавате нейния естествен вид в опита си да изживеете себе си такива, каквито вече сте по природа. А вече сте такива, каквито искате да бъдете - вечни, неограничени и слети в едно цяло с всичко дру- го - само че още не си спомняте това. И тъй вие се опитвате да потискате Живота в стремежа си да имате по-богат и охолен Живот. И дори не виждате какво правите.
    Животът се превръща в единствения общ знаменател, единственото, което ви разделя. Всеки иска Живота и нещата, които го поддържат. И тъй като си мислите, че сте повече от един, боите се, че може наоколо да няма достатъчно Живот за всички ви. Този страх поражда и следващата ви въображаема действителност - смъртта.
    Животът, който сте смятали за вечен (преди да си въобразите, че сте разделени, никога и през ум не ви е минавало, че би могло не винаги да „бъдете"), сега вече ви сте струва ограничен между своето начало и своя край.
    Това е Илюзията за Недостига, изиграна докрай на най-високо равнище.
    Преживяването за началото и края на живота ви всъщност не е нищо друго освен появата и изчезването на представата ви, че сте „отделени". Може да не знаете това на съзнателно равнище. Но на по-високо равнище то винаги е ясно.
    Именно на това по-високо равнище вие се стремите да прекратите преживяването си за отделеност, да си спомните, че то е илюзия, която сами сте създали. Но вече многократно съм ви казвал, че сега му е времето още веднъж да обсъдим защо сте я създали. Създали сте Илюзията за Разединението, за да изживеете действителността на Единението. Можете да преживеете тази действителност само когато сте извън нея. Когато сте част от Цялото, не можете да изживеете себе си като Цялото, защото освен него не съществува нищо друго. А в отсъствието на онова, което не сте, не съществува и онова, което сте. В отсъствието на студеното няма горещо. В отсъствието на високото, няма ниско. Ако всички са ниски, никой не е нисък, защото „нисък" не съществува като нещо, което може да бъде познато. То може да съществува като понятие, но понятие, което не можете пряко да опознаете и преживеете. То може да бъде само абстрактна идея, но никога и ваша преживяна действителност.
    В този контекст никога не ще можете истински да познаете себе си, да узнаете Кои Сте Вие в Действителност.
    Но нашето желание е да познаем истински себе си, да узнаем Кои Сме Ние в Действителност. Затуй трябва да създадем най-напред преживяването за това Кои Не Сме. И щом не можем да го създадем в Основната Действителност, трябва да го сторим чрез илюзия. По този начин можем да се насладим на това, което е в действителност, и да го познаем. По този начин можем да преживеем Кои Сме Ние в Действителност.
    Цялото.
    Единственото.
    Ние сме Колективната, Единствената Действителност в Многообразни Форми - приемайки Многообразни Форми, за да можем да забележим и преживеем великолепието и славата на нашата Единствена Действителност.
    Това е просто обяснение за предназначението на относителността. Давал съм ви го вече многократно в нашия диалог. Повтарям го и тук, за да успеете да го разберете напълно и тъй да се събудите от своя сън. Докато се събудите от съня си, Илюзията за Разединение от Живота ще създава привидната нужда от оцеляване. Преди отделянето никога не сте поставяли под въпрос оцеляването си. Едва когато направихте крачка встрани от Живота (от Мене) и си въобразихте, че сте отделени, Животът се превърна в нещо, от което „няма достатъчно". Започнахте да вземате решения за онова, което чувствахте, че трябва да направите, за да оцелеете - за да имате повече живот.
    Това се превърна в първата ви цел, в новия ви основен инстинкт. Дори започнахте да мислите, че основанието да се съединявате по двойки е осигуряването на оцеляването ви като човешки род. Изгубихте из поглед факта, че се съединявате в отговор на единствения истински инстинкт, любовта.
    Нарекохте новия си основен инстинкт Инстинкт за Оцеляване, основавайки се на идеята си, че може да не оцелеете. Тази идея е невярна, защото оцеляването ви е осигурено завинаги, за вечни времена. Но не си спомняте това и тъй си мислите, че няма достатъчно Живот, като се има предвид колко части на живота си съперничат за него.
    И всъщност го виждате точно така. Въобразявате си, че се състезавате с цялата останала „материя на Живота" заради самия Живот. Състезавате се със своето истинско аз за повече от това истинско аз. Вярването ви в Недостига ви доведе дори до заключението, че няма достатъчно Бог. Не само че няма достатъчно Живот (което превеждате като вяра в смъртта), не само няма достатъчно от „материята на Живота" (което превеждате като вяра в оскъдицата), а няма и достатъчно от Онова, Което Е Създало Живота (което превеждате като вяра в един ограничен Бог).
    Тъй като всички тези неща са ограничени, трябва да се състезавате за тях. И това вярване ви тласна към разрушаване на планетата ви и на самите себе си. Разрушавате себе си дори и в съперничеството си за Бога, което наричате религии. Убивали сте се взаимно, стремейки се понякога да унищожите цели цивилизации в това ваше болно съперничество за Бога. Не си признавате, че сте вършили всичко това, защото тъй бихте признали, че има нещо неточно във възгледите ви за живота и света, а особено - във възгледите ви за Бога, нещо, което никога не бихте били способни да сторите.
    Подобно признание би изисквало огромно смирение, а в днешни дни смирението не заема съществено място във философията и теологията на вашата планета. Особено надменни са геологиите ви, които твърдят и заявяват, че имат отговор за всичко - без да оставят нерешен въпрос или да изпитват съмнение в нещо.
    Но нещо в тези вярвания не е наред, нещо не върши работа. Идеята, че няма достатъчно - нито от Бога, нито от „материята на живота", нито от самия Живот - е довела до нещо повече от просто състезание. Довела е до брутални репресии, до потисничество и до всеобща депресия. Религиите явно и откровено са потиснали изследванията, държавните власти са потиснали несъгласните с политиката им и в резултат от това милиони хора живеят в икономическа и психична депресия. Всичко това произлиза от идеята, че Недостигът Съществува - защото достатъчното количество и задоволеността биха разрешили всички тези проблеми.
    Ако мислехте, че всичко около вас е достатъчно, нямаше да има повече самоунищожителни действия, борба и войни за ресурси, кавги за Бога.
    Но то не е достатъчно. Това ви е ясно. Все пак, щом няма достатъчно, как може някой да получи достатъчно? Как оцеляването може да бъде осигурено без караници и убийства?
    Очевидно, Четвъртата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Недостига е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Четвъртата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Петата Илюзия.


Илюзията за Изискването


    Това е Петата Илюзия: ИЗИСКВАНЕТО СЪЩЕСТВУВА
    Съществуването на Недостига бързо и неизбежно е довело до идеята за следващата Илюзия.
    Ако има достатъчно, няма нужда да правите нищо, за да получите онова, което желаете или от което имате нужда. Само да протегнете ръка - и то вече е при вас. Но хората не са решили, че нещата стоят така. Казали са, че няма достатъчно. И тогава са се изправили пред въпроса: как може някой да получи достатъчно? Как може някой да отговори на изискванията за това
    Въобразили сте си, че трябва да правите нещо, за да получите от онова, от което няма достатъчно - нещо, което би ви позволило да предявите върху него претенции, без те да бъдат оспорвани. Представяте си, че само по този начин можете да получите каквото и да било - включително и Бога - при делба във ваша полза, без караници и убийства. Въобразявате си, че това е Изискването. Казали сте си, че изпълнението му - каквото и да било то - е „онова, което е нужно". Тази представа е останала у вас устойчива и непоклатима до ден днешен. Дори е ставала все по-силна. Вярвате, че ако направите онова, което е необходимо да направите, можете да бъдете онова, което искате да бъдете. Ако искате да бъдете щастливи, ако искате да се чувствате сигурни, ако искате да бъдете обичани, има неща, които трябва да направите, за да постигнете тази цел. Не можете да бъдете всичко това, ако нямате достатъчно. А не можете да имате достатъчно, ако не направите онова, което трябва, за да получите достатъчно - да отговаряте на изискванията за това.
    Ето в какво вярвате. И понеже вярвате в него, сте издигнали правенето на най-високо място в своята космология.
    Дори Бог казва, че има неща, които трябва да правите, за да отидете на небето. Ето как сте изградили възгледите си.
    Това е Изискването.
    Сега обърнете внимание как всичко това е основано на Третата Илюзия - че сте отделени. Ако бяхте само Един, Едно цяло, винаги щеше да има достатъчно и тъй нямаше защо да правите нещо, за да бъдете каквото и да било.
    А тази представа за отделянето, на свой ред, е била основана на Втората Илюзия - че Неуспехът Съществува. Тъй като не успял да получи онова, което искал, Бог отделил хората от Себе Си.
    А Неуспехът, на свой ред, е основан на Първата Илюзия - че Нуждата съществува. Бог не би могъл да претърпи неуспех, ако не искаше нищо, а Бог не би искал нищо, ако нямаше нужда от нищо.
    В действителност има само една Илюзия, а всички други са нейни видоизменения. Всичко друго е разширяване на тази единствена Илюзия с различен нюанс.
    Тъй Илюзията за Изискването не е нищо друго освен различно подемане на Илюзията за Нуждата, каквито са и Илюзията за Неуспеха и тъй нататък, като се мине през всички Илюзии на Хората. Ще го видите ясно, ако изследвате всяка илюзия като издънка на предходните илюзии. То изглежда като наблюдаване на балон, който се пука.
    Твърдението, че съществува Изискване, което трябва да бъде изпълнено, за да се придобие нещо, което не достига - включително и Божията любов - се е оказало едно от най-важните решения, взети някога от човешкия род. Последвали са го цели поредици и списъци от правила и регулаторни механизми, от ръководни принципи и процедури, Божи и човешки закони, в съответствие с които сте си въобразявали, че трябва да живеете живота си.
    Ето малка част от нещата, които сте решили, че трябва да правите, за да живеете добре на земята.
       Бъди добро момче или момиче.
       Не отговаряй дръзко.
       Получавай добри бележки и постъпи в университета или колежа.
       Дипломирай се с получаване на магистърска степен или докторат и си намери добра работа.
       Ожени се и имай деца.
       Бъди добър родител и дай на децата си повече, отколкото ти е било дадено.
       Запазвай спокойствие и самообладание.
       Прави, каквото ти е казано.
       Не върши лоши неща или - поне не се оставяй да те хванат.
       Следвай водача.
       Не задавай много въпроси и не задавай нито един погрешен. Грижи се всеки да бъде щастлив.
       Не се включвай в група, за чието щастие се грижиш, ако заради тебе друг ще бъде изключен.
       Не се натрапвай никому, особено когато остарееш.
    А ето малка част от нещата, които сте решили, че трябва да правите, за да се харесате на Бога и да отидете в рая.
       Не прави нищо лошо - и забрави, че не трябва да бъдеш хванат, защото тъй или иначе ще те хванат.
       Ако наистина направиш нещо лошо, за Бога, моли се за прошка и обещай никога повече да не го правиш.
       Бъди добро момче или момиче.
       Не си играй със себе си.
       Не си играй и с никой друг. Не по този начин...
       Всъщност, въобще не си играй много. Опитай се да разбереш, че удоволствията на тялото в най- добрия случай те отвличат от онова, което наистина си дошъл да правиш на земята, а в най-лошия случай са абсолютен грях спрямо Бога.
       Ако трябва да имаш удоволствия, не им се наслаждавай.
       Не се наслаждавай на парите.
       Не се наслаждавай на секса.
       Преди всичко - не се наслаждавай на секса.
       Никога, за нищо на света, нямай сексуална връзка извън брака и никога, за нищо на света - повече от един човек, близък „по този начин".
       Ако трябва да правиш секс по друга причина, освен за продължаване на рода, прегръщай се, но не се наслаждавай свободно и без задръжки.
       Не вземай пари за нещо, което наистина ти прави удоволствие и ако спечелиш много пари, непременно раздай по-голямата част от тях.
       Вярвай в истинския, правия Бог.
       За Бога, вярвай в истинския, правия Бог.
       Моли се за прошка и Божия милост затова, че си роден несъвършен, както - и Бог да ти помогне успешно да изпълниш условията, за да бъдеш обичан отново.
       Хората вярват и в много други неща. Тук бяха изброени само няколко примера. Ето какво трябва да правиш. Ето го Изискването и ще е добре да го разбереш.
       Кой е поставил това Изискване? Кой го е сложил на мястото му?
    Казвате, че Аз съм го направил.
    Твърдите, че авторът е Бог. И тъй като около вас няма достатъчно от Бога, вие предявявате претенции върху Мене, за да оправдаете въздигането си като победители в своите състезания.
    Твърдите, че сте Една Нация под Крилото на Бога или - че сте Избраният Народ, или че вие изповядвате Единствената Права Вяра.
    Предявявате претенции върху Мене и го правите толкова яростно, ожесточено, защото знаете, че ако предявите претенции върху Мене, после можете, в Мое име, да предявите претенции и върху всичко, което пожелаете.
    Векове наред сте правили това, размахвайки високо своите свещени книги, своите кръстове и своите знамена, за да оправдаете вземането на онова, от което няма достатъчно, с всички „необходими" средства - включително и с убийства. Стигнали сте дори дотам да наречете подобно събитие свещена война, опитвайки се да затворите раните в душата си, като отваряте рани в телата на другите.
    Извършвали сте най-небогуугодни дела в името на Бога и всичко това - защото сте си мислили, че Аз имам Изискване, което трябва да изпълните, за да получите Мене и Моята любов и цялото съдържание на Живота.
    Докато продължавате да вярвате, че има нещо, което трябва да направите, ще се мъчите да откриете какво е то, а след това ще се мъчите да го постигнете. Постигането, осъществяването му ще се превърне във ваш бог. Но ако извършването на правилните, праведните неща ви носи щастие и ви позволява да се завърнете у дома при Бога, защо цялата тази борба да направите тези неща ви е накарала да се почувствате толкова нещастни и със сигурност изглежда, че ви е отдалечила от Бога?
    А, може би още по-важно, как ще бъде определено дали всичко това си е струвало да се направи? С каква мярка, в каква система ще бъде решено дали Изискването е било изпълнено?
    Това е нещо, което никога не сте знаели. Това е въпросът, който хората започнаха да си задават. Очевидно, Петата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Изискването е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Петата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Шестата Илюзия.


Илюзията за Присъдата


    Това е Шестата Илюзия: ПРИСЪДАТА СЪЩЕСТВУВА
    Решението ви, че трябва да направите нещо, за да придобиете нещо, от което няма достатъчно - включително и Бог - е изисквало от вас да отговорите на трудния въпрос: как ще бъде определено дали някой е изпълнил Изискването или не?
    Отговорът ви на тоя въпрос е предизвикал изобретяването на Присъдата.
    Някой, заключили сте вие, трябва да стане окончателен арбитър. Тъй като Творецът е въвел Изискването, изглежда логично той да реши кой е изпълнил това Изискване и кой не го е изпълнил.
    Дълго време човешкият род е поддържал мисълта, че има нещо, което трябва да направите, за да се харесате на Бога - и ако не успеете да го сторите, това ще има ужасяващи, страхотни последици. Разбираемо е, че сте стигнали до подобно заключение. Огледали сте се и сте видели, че животът на някои се нарежда, върви добре, а на други - зле. Примитивният разум е запитал : защо? И е стигнал до примитивният отговор.
    Щастието се е усмихнало на онези, които са спечелили благосклонността на боговете. Боговете трябва да бъдат удовлетворени, защото после те съдят. Около това вярване са се родили и развили всякакъв род жертвоприношения и ритуали, всички те - създадени, за да умилостивят строгите, страшни божества.
    В онези ранни дни чувството ви за Недостиг е било толкова силно, че сте си представяли дори и боговете в съперничество един с друг. Толкова много са били боговете, на които е трябвало да се у годи, че често не е било лесно да се сетиш какво да сториш, за да ощастливиш всеки от тях.
    Всяко ново нещастие, всяка жестока буря, всеки ураган, всяка суша, или глад, или лична несполука са били разглеждани като доказателство, че някой бог е бил неудовлетворен - или, понякога, че те са воювали помежду си.
    Как другояче да си обясним всичко това?
    Сега виждаме, че тези вярвания са възникнали в древни времена и в течение на хилядолетия са се пречиствали и изяснявали. Повечето хора днес не вярват, че съществува дълъг списък от раздразнителни богове, които трябва да бъдат омилостивявани. Повечето хора днес вярват, че съществува само един раздразнителен Бог, който трябва да бъде омилостивен.
    И макар да изглежда, че човешкият род отдавна вече е надраснал примитивните представи, създал е един Бог от типа „Аз-ще-ви-дам", тези идеи продължават да господстват в теологиите на вашата планета.
    Този Бог от вида на Божество Като Отмъстител никога не е преставал да бъде любимец на вашите общества. Използвали сте както личните, така и световните бедствия, като свидетелства за неговото съществуване. Дори и съвсем напоследък, като например при избухването на епидемията от СПИН, мнозина - сред тях и някои религиозни водачи - заявиха, че тези житейски нещастия са Божие наказание за индивидуалното или колективно неморално поведение на човешкия род.
    Голяма част от хората продължават да приемат, че съществува Изискване, поставено от Мене, което трябва да изпълняват, за да заслужат наградата - да идат на небето. Те продължават да приемат, че съществува система за Съдене, чрез която се определя кой е изпълнил Изискването и кой - не. От друга страна, някои религии заявяват категорично, че, каквото и да прави, никой не може да изпълни Изискването. Дори и ако води примерен, съвършен живот, без каквито и да било заблуди и грешки. Това става, заявяват ученията, защото всеки е роден несъвършен (някои религии го наричат Първороден Грях), с петно на душата, още преди да е започнал живота си.
    Това петно не може да бъде заличено с никакво действие на човека, нито дори чрез искреното му покаяние, а само с Божията милост. А Бог, проповядват те, няма да дари милостта си, ако човекът не пристъпи към Него по точно определен начин.
    Тези учения заявяват, че аз съм твърде своеобразен Бог и няма да даря с небесни радости никого, ако не направи онова, което кажа.
    Твърдят, че в това отношение съм упорит и неумолим; че наистина няма значение колко добри, щедри и мили са били хората. Няма значение колко са се разкайвали за прегрешенията си, няма значение какво са правили, за да се поправят. Наистина, дори и да са дали най-големия принос за подобряването на живота на планетата откак свят светува, това също няма значение - ако не са дошли при Мене по правия път, изричайки правилните думи, изповядвайки правата вяра, те не могат да седнат вдясно от Бога, Всемогъщия Отец.
    Тъй като тук се изисква такава правота, идеята би могла да бъде наречена праведна, добродетелна, честна...
    Като последица от своето вярване, че по този начин Бог е уредил нещата между Себе Си и целия човешки род, съществата, принадлежащи към него, са уредили точно по същия начин и своите взаимоотношения.
    Откъсвайки страница от Божията книга (което е добро за Мене, положително трябва да е добро и за тебе), хората са си лепнали „петно" и един на друг, още преди те самите да започнат живота си. Както вече съм го описвал, направили са това и с другите, принадлежащи към „погрешния" род, цвят или религия. Прибавили са към тях и „погрешната" националност, местност, квартал, политически убеждения, сексуална ориентация и всички други „погрешности" , които са избрали да си измислят. Вършейки всичко това, човешките същества са си „играели на Бог".
    Да, казвали сте, Бог ви е внушил тези предразсъдъци, защото пръв е лепнал петното на несъвършенство върху вашите собствени души и предварително ви е осъдил, дори преди да ви даде възможност да докажете себе си по един или друг начин. Затова пред-осъждането, предварителното осъждане, тоест предрасъдъкът е в реда на нещата - иначе как нещо, приемливо за Бога, би било неприемливо за човека?
    И каква причина бих имал Аз да обявя всички ви за несъвършени още в момента на раждането ви? Направил съм го, проповядват ученията, защото първите хора са били лоши. Ето, виждате как отново сте се връщали назад към първите три илюзии, за да оправдаете Четвъртата, Петата и Шестата. Така всяка илюзия е създавала следващата, а всяка нова илюзия е доказвала предидущите.
    Културната ви история разказва, че когато Адам и Ева са съгрешили, са били изгонени от Рая, губейки своето щастие и право на вечен живот - заедно с вашите. Това е станало, защото Аз съм ги осъдил не само на живот, изпълнен с ограничения и борба, а и на смърт в неговия край (Четвъртата Илюзия) - неща, които не биха преживели преди своето прегрешение.
    Други културни истории и геологии, възникнали и съществуващи на вашата планета, не са приели сценария за Адам и Ева, но независимо от това са създали своите собствени доказателства за Изискването. И повечето от тях се съгласяват със следното. В Божиите очи хората са несъвършени и трябва да направят нещо, за да постигнат съвършенство - описвано различно като Пречистване, Спасение, Просветление... и каквото и да било друго.
    Тъй като вярвате в човешкото несъвършенство и щом вярвате, че сте получили тази оценка от Мене, чувствате се съвършено свободни да я прехвърлите и върху другите. През цялото време сте очаквали от другите онова, което ви е било казано, че аз очаквам от вас: съвършенство.
    И накрая се е стигнало дотам, че хората са минавали през живота, изисквайки съвършенство от онези, които те сами са наричали несъвършени - тоест, от хората.
    Най-напред те са се отнасяли тъй към самите себе си. Това е първоначалната им, често най-скъпо струваща грешка.
    После са се отнасяли тъй и към другите. Това е втората им грешка.
    Направили са невъзможно и за самите себе си, и за другите някога да изпълнят... Изискването.
    Родителите са изисквали съвършенство от своите несъвършени деца, а децата - от своите несъвършени родители.
    Гражданите са изисквали съвършенство от своите несъвършени правителства, а правителствата - от своите несъвършени граждани.
    Църквите са изисквали съвършенство от своите несъвършени последователи, а последователите - от своите несъвършени църкви.
    Съседите са изисквали съвършенство от другите съседи, расите - от другите раси, нациите - от другите нации.
    Приели сте като действителност Илюзията за Присъдата; после сте приели, че Бог ви съди, а вие имате правото да съдите всеки друг. И го съдите.
    Вашият свят се втурва да съди особено яростно всеки, който е получил наградите - слава, власт, успех - които би трябвало да отидат само при някого, който е съвършен, а вашият свят осъжда всеки, у когото открива и най-малкото несъвършенство. Станали сте толкова фанатични, че сте направили фактически невъзможно хората да станат водачи, герои, идоли във вашия настоящ ден и време - ограбвайки си по този начин точно това, от което се нуждае обществото ви.
    Поставили сте си сътворена от самите вас клопка, неспособни да се освободите от Присъдата, Наказан и ето, което сте си наложили един на друг, и от Присъдата, Наказанието, което вярвате, че Бог ви е наложил.
    Но защо простото наблюдение върху самите себе си ви кара да се чувствате толкова неудобно? Нима простото наблюдение върху нещо съществуващо е в действителност Присъда? Не би ли могло то да бъде просто едно наблюдение? А какво ще стане, ако някой ме е изпълнил Изискването? Какво значение би имало това?
    Това са въпросите, които хората започнаха да си задават.
    Очевидно, Шестата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Присъдата е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина. Така, за да поправят недостатъка на Шестата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Седмата Илюзия.

1  2  3  4  5  6  7