Но никога няма да спреш да обичаш онези, които
си обичал в този или пък в някой предишен живот и
ще преживяваш Единение с всички тях на Същностно
равнище по всяко време, когато пожелаеш.
Ако усетиш, че ти липсва някой, който още живее
на Земята във физическото си тяло, можеш да отидеш
при него с бързината на мисълта си.
Ако усетиш, че ти липсва някой, който вече е напуснал тялото си, някой, когото си обичал и е умрял
преди тебе, ще можеш да бъдеш отново с него след
смъртта си или, по твой собствен избор - и във всеки
миг, когато пожелаеш, отново с бързината на мисълта
си.
Това е само част от чудото, което предстои да се
случи. Ще ти кажа и нещо повече - да, много повече
- в следващата си вест, в центъра на която е изживяването на умиране с Бога.
Не можеш да умреш без Бога, но можеш да си
представиш, че ти се случва. Това е твоят въображаем
ад, страхът от него стои в основата на всеки друг
страх, който някога си изпитвал. Но няма от какво да
се страхуваш и нищо не ти е нужно, защото е невъзможно да умреш без Бога, както е невъзможно и да
живееш без Бога.
Защото Аз съм ти и ти си Аз и ние не сме отделени
един от друг. Не можеш да умреш без Мене, защото
„без Мене" е състояние, в което никога не би могъл и
няма да се озовеш.
Аз съм Бог, Аз съм и Всичко, Което Е. Тъй като ти
си част от Всичко, Което Е, Аз съм това, което си ти.
Няма част от тебе, която Аз да не съм.
А щом Всичко, Което Е, е винаги с тебе, тогава ти
нямаш нужда от нищо - и това е истината за твоето битие. Когато дълбоко разбереш това, ще живееш в тялото си по съвършено различен начин. Ще
станеш безстрашен - а безстрашието ще създава своя
собствен благослов, защото липсата на страх създава
и липса на каквото и да било, от което можеш да се
страхуваш.
Обратно, присъствието на страх привлича към
тебе онова, от което се страхуваш. Страхът е силно чувство, а силното чувство е енергия в движение с големи творчески възможности. Затова Аз съм вдъхновил изказването: „Не трябва да се страхуваме от нищо освен от самия страх."
Можеш да живееш без страх, когато знаеш, че
всеки изход в живота е съвършен - включително и
изходът, от който се страхуваш най-много, смъртта.
Казвам ти го тук. Давам ти сега тази информация.
Ако се вгледаш по-отблизо в живота си, ще видиш, че
винаги си имал необходимото, за да минеш към следващия миг и в края на краищата - да стигнеш тук,
където си точно сега. За това свидетелства фактът,
че си тук. Очевидно, нищо повече не ти е било нужно.
Може да си искал нещо повече, но не си имал нужда от
нищо повече. Всичките ти нужди са били задоволени.
Това е изумително откритие и то винаги е вярно.
Всяка привидна проява на обратното е Невярно Свидетелство, Изглеждащо Действително - СТРАХ. Но „Не се страхувайте, Аз съм с вас".
Като узнаеш, че всичко ще протече по свършен
начин и че няма от какво да се страхуваш, условия,
които някога си определял като страшни, вече ти се
виждат в съвсем различна светлина. И те наистина
вече се виждат не в мрак, а е светлина, на светло, и ти
започваш да наричаш страховете си „приключение".
Такова преосмисляне на нещата може да промени
живота ти. Можеш вече да живееш без страх и да
изпиташ славата, великолепието, за което си бил създаден. Виждането на Илюзията за Нуждата като илюзия ти позволява да използваш Илюзията за предначерталата й цел - като инструмент, средство, с чиято помощ ще преживееш тази слава и великолепие, ще
познаеш себе си - Кой Си Ти в Действителност.
Използването на илюзията, че се нуждаеш от своето тяло, те насърчава за момента да го пазиш, да се
грижиш за него, да се увериш, че то няма да бъде засегнато и наранено. По този начин тялото може да бъде използвано за още по-голяма слава и великолепие, в
съответствие със своето предназначение.
Това е вярно и по отношение на всичко, което си
въобразяваш, че ти е нужно. Използвай въображението си. Използвай го в съвсем практични насоки. Но помни, че то ти служи само докато го виждаш като илюзия. Щом повярваш, че Илюзията е нещо действително, реално, превръщаш предпазливостта (много целесъобразно използване на Илюзията) в страх и попадаш в негов плен. Любовта се превръща
в притежание, а притежанието - в безумие. Попаднал си в капана на привързаността. Изгубил си се в
Илюзията.
А щом си се изгубил в Илюзията за Нуждата,
наистина си изгубен. Защото това е най-голямата от
всички Илюзии. Тя е Първата и най-могъща Илюзия. Илюзията, върху която са изградени всички други. Оня, Който Си Ти, няма никакви нужди и затова
точно оня, Който Си Ти, е изгубен.
Често се казва за някого, че „се опитва да намери
себе си". И това, е съвсем вярно. Това е единственото, което се опитваш да направиш - да намериш себе
си. Но няма да намериш себе си никъде извън себе си.
Онова, което търсиш, може да бъде намерено единствено вътре в тебе.
Спомни си какво ти бях казал. Ако не проникнеш
вътре, ще останеш без нищо.
Само вътре в себе си можеш да намериш своя отговор на въпроса: „Защо мисля, че имам нужда от
този външен човек, място или нещо?" Само вътре в
себе си можеш да си спомниш, че нямаш нужда от тях.
Тогава ще разбереш смисъла на думите - „Някога бях
изгубен, но сега С5М намерен."
Намерил си всъщност истината за себе си. Използвал си Първата Илюзия, за да изживееш себе си като Божествено същество, което няма нужда от нищо, защото всичките му нужди са вече задоволени. Докато се пробуждаш за тази истина, все повече и повече я
изживяваш в ежедневната си действителност. И буквално се превръщаш в оня, който знаеш, че си.
Винаги помни това.
Ти се превръщаш в оня, който знаеш, че си.
Втората Илюзия, Илюзията за Неуспеха, можеш
да използваш, за да изживееш своята неспособност да
претърпиш неуспех в каквото и да било.
Нищо, направено от тебе, не е неуспех.
То е свързано със стремежа ти да постигнеш, да
преживееш нещо и е само част от процеса, в който се
стремиш да го постигнеш и преживееш.
А се стремиш да преживееш Кой Си Ти в Действителност. Не можеш да преживееш Това, Което Си,
в отсъствието на онова, което не си. Затова знай, че
преживяването на онова, което не си, не е неуспех, а
начин да преживееш Това, Което Си.
Казаното току-що е много важно, но е лесно да
се плъзнеш край подобно твърдение, без да осъзнаеш
огромното му значение. Затова ще го повторя.
Преживяването на онова, което не си, не е неуспех,
а начин да преживееш Това, Което Си.
И тъй, когато те споходи онова, което наричаш
„неуспех", прегърни го с любов, не го осъждай, не го
наричай грешка. Защото онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито, а онова, в което се взираш, изчезва. Тоест изгубва илюзорната си форма.
Виждаш какво е то в действителност точно както виждаш и Кой Си Ти в Действителност.
Когато използваш Илюзията за Неуспеха, за да
видиш какво си научил (си си спомнил) за Живота и
какво ще те подтикне да приложиш на практика придобитата мъдрост, тази Илюзия започва да ти служи.
С нейна помощ откриваш, че постигаш успех - винаги във всичко.
Простичко казано, можеш да излезеш от Илюзията само ако видиш всичко като част от процеса, чрез който преживяваш своя успех.
Много хора го разбират интуитивно. Учените са
сред тях. Пристъпвайки към важен експеримент, те не
само очакват неуспеха, а го предвкусват с удоволствие. Истинският учен разбира напълно, че „неуспелият" експеримент съвсем не е „неуспял", а само е посочил пътя към успеха.
„Нещо, излизащо както ти се иска", не е определение за успех, нито пък „нещо, излизащо както не
ти се иска", е определение за неуспех. Всъщност, ако
преживееш дълъг живот, ще дойде време, когато ще
заявиш, че точно обратното е вярно. Онова, което ще
наречеш поредица от неуспехи, всъщност е поредица
от преживявания. А как би могъл да наречеш неуспех
„последователните, успешни" преживявания?
Но Илюзията за Неуспеха е необходима, за да
изживееш ободряващата радост от успеха. Ако „успяваш" във всичко, няма да изживееш успеха в нищо.
Просто ще чувстваш, че вършиш добре, каквото вършиш, но няма да го познаеш като успех, нито пък ще изпиташ чудото и великолепието на онова, Което Си
Ти, защото няма да има поле за сравнение, където да
го забележиш.
Ако от първия опит запратиш топката в тъчдаун, това със сигурност ще те зарадва. Но ако
го правиш при всеки опит, скоро вълнението ти ще
изчезне. Вече няма да има нищо друго освен хвърлянията в тьчдаун и затова те ще изгубят всякакво значение и смисъл.
Всичко в живота протича като редуване на противоположни неща, протича циклично. И точно тези
цикли му придават смисъл.
Всъщност неуспех не съществува. Съществува
само успех, проявяващ се многостранно. Не съществува и нищо, което да не е Бог. Съществува единствено Бог, проявяващ се многостранно.
Виждаш ли сходството? Виждаш ли образеца,
модела?
Погледът, който хвърляш, просто променя всичко. Щом то ти стане ясно, тутакси ще изпиташ
благодарност и учудване. Благодарност за всички
„неуспехи" в своя живот и учудване, че толкова дълго
не си успял да разпознаеш съкровищата, които са ти
били дадени.
Най-после наистина ще разбереш, че „Аз не съм ти
довел нищо освен ангели" и че „Аз не съм ти дал нищо
освен чудеса."
В мига, когато го разбереш, ще узнаеш и че никога
няма да претърпиш неуспех.
Винаги помни това.
Никога няма да претърпиш неуспех.
Третата Илюзия, Илюзията за Разединението, можеш да използваш, за да изживееш единството си с
всичко.
Ако дълго време си обединен с нещо, от един миг
нататък ще престанеш да забелязваш въобще, че съществува и едно „ти". Идеята, представата за „тебе" като отделена единица постепенно ще изчезне.
Хората, които много дълго са били заедно, често
го изживяват. Започват да губят своята индивидуална неповторимост. Това е чудесно - за определено време. После, когато Обединението се изживява без край, чудото изчезва, тъй като в отсъствието на
Разединение Обединението е нищо. Вече не се изживява като екстаз, а като празнота, пустота. В отсъствието на каквото и да е отделяне, когато и да било, Единството е изпразнено от съдържание.
Ето защо Аз вдъхнових да бъде написано: нека има разновидности във вашето съществуване заедно.
Пийте от чаши, но не от една и съща чаша. Колоните,
крепящи постройката, стоят - всяка за себе си. И
струните на лютнята са отделени една от друга, макар
и да трептят в съзвучието на една и съща музика.
Всичко в Живота е процес на Единение и отделяне,
Единение и отделяне. Това е истинският ритъм на
Живота. Всъщност, това е ритъмът, създал Самия
Живот.
И пак ще ти кажа. Животът е цикъл, редуване
на различни, противоположни неща. Както и всичко
в него. Редуване - насам и натам, насам и натам.
Заедно, поотделно. Заедно, поотделно.
Дори когато нещо е разделено на части, те си остават винаги заедно, защото цялото не може да бъде
наистина разделено, а само да расте. Затова, дори
когато нещо изглежда отделено, то е само една част,
което значи, че въобще не е отделено.
Цялата ви Вселена някога беше обединена, както не можете и да си представите, сгъстена в точка,
безброй пъти по-малка от оная в края на изречението.
А после се взриви, без наистина да се раздели, само
нарасна.
Бог не може да се раздели на части. Можем да
изглеждаме като че ли сме отделени, но всеки от нас си
остава само една част. Нашето истинско, вътрешно
Единство ще бъде изживяно отново, когато си спомним, че сме части от едно цяло.
Когато видиш други, които изглеждат отделени
от тебе, взри се дълбоко в тях. Взри се ветре в тях.
Направи го за по-дълъг миг и ще уловиш същността
им.
А после ще се срещнеш със себе си, чакащ там.
Когато видиш различни неща в своя свят - част
от природата, други страни на живота, които изглеждат отделени от тебе, взри се дълбоко в тях. Взри се вътре в тях. Направи го за по-дълъг миг и ще уловиш
същността им.
А после ще се срещнеш със себе си, чакащ там.
В този миг ще познаеш Единението си с всички неща. И колкото повече расте усещането ти за Единство, толкова повече страданието и мъката ще изчезват
от твоя живот. Защото страданието е отговор на отделянето, а мъката е известие за неговата истинност.
Но това е погрешна представа за истината. Нещо, което само изглежда като истина. Това не е основната, окончателната истина. Истинско отделяне, от когото
и да било, от каквото и да било, просто не е възможно.
То е илюзия. Чудесна илюзия, защото позволява да
се преживее екстазът от Обединяването, но все пак е
илюзия.
Използвай Илюзията за Разединението, както занаятчията използва своя инструмент. Изработи с него
ва помощ своето преживяване на пълно обединяване,
а после го използвай пък, за да пре-сътворяваш отново
и отново това преживяване.
Когато накрая се озърнеш наоколо и не видиш
никого освен себе си, това значи, че вече си се вгледал
с очите на Бога. И колкото повече расте усещането ти
за Единство, толкова повече болката и разочарованието ще изчезват от твоя живот.
Винаги помни това.
Колкото повече расте усещането ти за Единство, толкова повече болката и разочарованието ще изчезват от твоя живот.
Четвъртата Илюзия, Илюзията за Недостига, можеш да използваш, за да изживееш богатството, изобилието.
Бог е богат, има всичко в изобилие. Такъв си и ти,
както и всички хора. В Райската Градина сте имали
всичко, но не сте го знаели. Имали сте и вечен живот,
но това не е имало значение са вас. Не ви е правило впечатление, защото не сте били преживели нищо
Друго.
Райската Градина е мит, но историята е била замислена, за да ви съобщи велика истина. Когато имаш
всичко, но не знаеш, че имаш всичко, всъщност нямаш
нищо.
Единственият начин, по който можеш да узнаеш
какво значи да имаш всичко, е в определен момент да
имаш по-малко от всичко. Оттам идва и Илюзията за
Недостига.
Твоят недостиг е бил замислен като благослов,
чрез който би могъл да узнаеш и преживееш своето
пълно, истинско богатство и изобилие. Но е необходимо да излезеш от Илюзията, да я видиш като Илюзия и
да се отдалечиш от нея, за да имаш това преживяване.
Ето как можеш да излезеш от Илюзията за Недостига: запълни недостига, който виждаш, където
и да го видиш извън себе си. Защото там се намира Илюзията: извън тебе. И ако след това видиш недостиг извън себе си, запълни недостига.
Ако видиш гладни хора, нахрани ги. Ако видиш
хора, които имат нужда от дрехи, облечи ги. Ако
видиш хора без подслон, приюти ги. Тъй ще имаш
преживяването, че не изпитваш никакъв недостиг.
Колкото и малко да имаш от нещо, все ще намериш някого, който има още по-малко. Намери го и му
дай от богатството и обилието, което имаш.
Стреми се не да получаваш каквото и да било,
а да бъдеш негов източник. Помогни на другия да
получи от това, което сам искаш да имаш. Помогни на
другия да изпълни желанието си, което имаш самият
ти. Правейки това, ще си спомниш, че през цялото
време си притежавал всички тези неща.
Точно затова е било казано: „Прави за другите това, което искаш и те да правят за тебе."
Тъй че не обикаляй, питайки: „Какво имаме за
ядене? Какво имаме за пиене?" Погледни птичките в
небето. Те нито сеят, нито жънат, нито трупат в хамбара си, но са сити. Кой от вас може, като се тревожи, да прибави нещо към живота си?
И не питай: „Как ще се облечем?" Замисли се за
лилиите в полето, виж как растат. Те нито се мъчат,
нито предат. Но ти казвам, че дори и Соломон в зенита
на славата си не е бил тъй пременен.
Затова потърси първо път към Царството небесно
и после ще получиш всичко друго.
А как можеш да потърсиш Царството небесно? Като го поднасяш на другите. Като сам бъдеш Царството небесно, в което другите могат да намерят подслон и
сила. Като дариш Царството небесно на всички, до
чийто живот си се докоснал. Защото каквото дадеш,
това и ще получиш.
Винаги помни това.
Каквото дадеш, това и ще получиш.
Петата Илюзия, Илюзията на Изискването, можеш
да използваш, за да се убедиш, че няма нужда да правиш нищо, за да познаеш и изживееш Кой Си Ти в Действителност.
Само правейки нещата, които си въобразяваш, че
се изисква да направиш, за да потръгне живота ти, ще
стигнеш до пълното познание, че нито едно от тях не
е необходимо.
Попитай някои от най-старите измежду вас. Попитай някои, които са играли играта, заставали са на
стартовата линия и са спазвали всички правила. Те
ще те посъветват с три думи:
„Не спазвай правилата."
Хич няма да се поколебаят. Съветът им ще бъде
бърз и ясен:
„Оцветявай и извън линиите, извън контурите."
„Не се бой."
„Вслушай се в сърцето си."
„Не давай никому да ти казва какво да правиш."
В края на живота си вече ще знаеш, че нищо, което
си направил, няма значение. Важно е само какъв си
бил, когато си го направил.
Бил ли си щастлив? Бил ли си мил? Бил ли си
състрадателен? Съчувствал ли си на другите, грижил
ли си се за тях? Бил ли си щедър? Делил ли си с други
това, което си имал? А най-важното - обичал ли си
другите?
Ще видиш, че за душата ти има значение какъв си
бил, а не какво си правил. И ще видиш, че в крайна
сметка душата ти е онова, Което Си Ти.
Но Илюзията за Изискването, представата, че има
неща, които трябва да правиш, може да ти послужи, да
бъде подтик за ума ти, докато си в своето тяло. Тя ще
ти бъде полезна, докато разбираш на някакво равнище,
че това е само една Илюзия и че никой не трябва да
прави нищо, което не желае.
За повечето хора тази мисъл е невероятно освобождаваща и едновременно с това невероятно плашеща. Плаши ги мисълта, че ако на всички човешки
същества се разреши да правят само онова, което им
се прави, нищо, което наистина трябва да се направи,
никога няма да бъде направено.
Кой ще хвърля боклука.
Сериозно.
Кой ще върши онова, което никой не ще да върши?
Това е въпросът, това е страхът. Хората не вярват,
че ако бъдат оставени сами на себе си, ще направят
всичко, което трябва да се направи, за да продължава
животът.
Това е празен, необоснован страх. Както ще стане
ясно, хората са чудни същества. И в общност, където
не би имало правила, нито закони или изисквания, все
пак биха се намерили мнозина, които биха вършили
онова, което трябва да се свърши. Всъщност малцина не биха го правили, защото ще им стане неудобно всеки да знае, че нямат никакъв принос.
И точно това би се променило, ако нямаше никакви правила, закони или изисквания. Би се променило
не онова, което ще бъде направено, а защо ще бъде
направено.
Би се променило „защо", причината, основанието
нещо да се направи.
Вместо да правят нещо, защото им е казано, че
са длъжни да го направят, хората биха го правили
по свои избор или като израз на това Кои Са Те в Действителност.
Всъщност това е единствената истинска причина
да се направи нещо. Но тя обръща с главата надолу
цялата парадигма, целия образец на „да правиш - да
бъдеш". Досега хората са го построили тъй: някой
прави нещо и после е нещо. Според новия образец:
някой е нещо и после прави нещо.
Някой е щастлив и после прави онова, което прави
щастливият човек. Някой е личност с чувство за отговорност и после прави онова, което прави човекът с чувство за отговорност. Някой е мил, благ и после
прави онова, което прави милият, благият човек.
Човек не върши неща, показващи чувство за отговорност, за да придобие чувство за отговорност. Човек не прави мили неща, за да бъде мил. Това води само
до негодувание („След всичко, което съм направил!"),
защото той очаква да бъде възнаграден за всичко.
Вярвали сте, че такова е било намерението на
Небесния Баща.
Небето е било възприемано като вашата вечна награда за всичко, сторено на земята - и за това, че
не сте извършили нещата, които „не е редно, не ви е
разрешено да вършите". И тъй сте решили, че трябва
да има и място, където да отидат онези, които не са
извършили добри неща или пък са извършили неща,
които не е редно, не е разрешено да се вършат. Нарекли сте това място ад.
А сега ще ти кажа следното. Такова място няма,
ад не съществува.
Той е състояние на битието. Той е отделяне от
Бога, представа, че си отделен от самия себе си, от
съкровената си същност и никога вече не можеш да
се обединиш с нея. Ад значи вечно да търсиш и да не
намираш себе си.
Онова, което наричате рай, небеса, също е състояние на битието. То е възторгът да се съединиш
отново с Всичко, Което Съществува. То е познанието
за самия себе си, за своята истинска същност.
Няма изисквания, за да идеш в рая. Защото раят
не е място, където ще отидеш, а място, където си винаги и завинаги. Само че можеш да бъдеш в рая (в Единство с Всичко и Всички), но да не го знаеш. Както
всъщност се случва с повечето от вас.
И не съществува нищо друго освен Едно Цяло.
Удивителното е, че когато си Едно Цяло с всичко, ти спираш да вършиш всички неща, които си мислел, че „трябва да вършиш, за да получиш наградата, която си мислел, че можеш да спечелиш само с тежък труд. И правиш по своя естествена воля на и за
другите онова, което би направил на и за себе си. И не
правиш на и за другите онова, което не би направил на
и за себе си. Когато си Едно Цяло с всичко, ти разбираш и виждаш осъществена представата си,че „друг" не съществува.
Но даже и да бъдеш Едно Цяло с всичко - и това
не „се изисква". Как би се изисквало да бъдеш нещо,
което вече си? Ако имаш сини очи, никой не би могъл
да те кара да имаш сини очи. Ако си висок шест фута,
никой не може да иска от тебе да бъдеш толкова висок. И ако си Едно Цяло с всичко, никой не би могъл да изисква това от тебе.
Затова Изискване няма, такова нещо няма.
Изискването не съществува.
Кой би предявил изискването? И от кого би се
изисквало? Съществува само Бог.
Аз Съм Това, Което Съм, и нищо друго не съществува.
Използвай Илюзията за Изискването, за да откриеш, че наистина нищо не може да бъде изисквано. Не можеш да изживееш свободата си от Изискването, ако
не съществува нищо освен тази свобода. Затова ще се
стремиш да си представиш, че някои неща се изискват
от тебе.
Всъщност това вие, хората, сте направили много добре. Сътворили сте си Бог, който изисква от
вас съвършенство и който изисква да се приближавате към Него само по един определен начин, чрез особени, грижливо предписани ритуали. Трябва да изречете съвършено точно определени думи и да направите съвършено точно определени неща. Трябва и да живеете по определен начин.
След като сте създали илюзията, че подобни изисквания съществуват, за да спечелите Моето благоволение, сега започвате да изживявате невероятната
радост - разбирате, че всички те съвсем не са необходими.
Най-добре ще го забележите, като наблюдавате, че
на земята „награди" често получават хора, независимо
от това дали „правят онова, което трябва да правят".
Същото е в сила и за наградите, които си въобразявате,
че ще получите след земния си живот. Но преживяването ви след земния ви живот няма да е награда,
а изход. Естествен резултат от естествения процес, който наричате Живот.
Когато това ти стане ясно, най-после ще разбереш
какво значи свободна воля.
В същия миг ще узнаеш, че истинската ти природа
е свободата Никога повече няма да смесваш любов с
Изискване, защото истинската любов не изисква нищо.
Винаги помни това.
Любовта не изисква нищо.
Шестата илюзия, Илюзията за Присъдата можеш
да използваш, за да изживееш чудото на един Бог,
който не ви осъжда и наказва, който не осъжда и не
наказва никого.
Направил си избора да си създадеш преживяването на присъдата, за да преживееш чудото на един Бог, който не съди и не наказва, за да разбереш, че присъдата и наказанието не могат да съществуват в Божия свят. Единствено като почувстваш тъгата и разрушителната сила на самата присъда, ще се убедиш, че наистина любовта никога не би могла да я подкрепи.
Точно когато другите те съдят, разбираш това
най-ясно, защото нищо не наранява повече от присъдата.
Присъдата дълбоко те наранява, когато я произнесат, без да имат право, но още по-болезнено и дълбоко те наранява, когато имат право. Тогава Присъдата на
другите реже изкъсо, разкъсвайки тъканта на душата
ти. Достатъчно е да го преживееш веднъж, за да се
убедиш, че Присъдата никога не е рожба на любовта.
Създавайки своя илюзорен свят, сте изградили общества, в които Присъдата и Наказанието не само се одобряват, а и се очакват. Създадена е дори цяла система, наречена „правосъдие", въз основа на идеята, че друг би могъл да отсъди дали си „виновен" или
„невинен".
А Аз ще ти кажа следното. В Божиите очи никой
никога не е виновен и всеки е невинен завинаги. Защото моите очи виждат повече от вашите. Виждат
защо мислите нещо, защо казвате нещо, защо правите
нещо. А сърцето ми знае, че просто сте се заблудили.
Аз вдъхнових изказването: „Никой не прави нищо
нередно, като се има предвид как е устроен светът."
Това е велика истина. Аз вдъхнових и изказването:
„Вината и Страхът са единствените врагове на човека." И това е велика истина.
Във високо развитите общества техните членове
никога не биват съдени и признати за виновни в каквото и да било. Когато правят нещо, те само биват
наблюдавани, а после им се обяснява изходът, резултатът и последиците от техните действия. А после им се позволява да решат дали във връзка с това ще
искат да направят нещо и какво. На други членове на
обществото също се позволява да решат дали във връзка с това ще искат да направят нещо и какво. Всички те не си причиняват нищо един на друг. Дори и не им
хрумва мисълта за наказание, защото самата идея за
наказание им е непонятна. Защо това едно единствено
същество би пожелало да се самонарани? Дори и да е
направило нещо, с което си е причинило вреди, защо
би пожелало отново да се самонарани? Как би могло
още едно следващо самонараняване да поправи причинените вреди? Все едно да си удариш крака, а после да го ритнеш двойно по-силно, за да си го върнеш.
Разбира се, в обществото, което не се вижда като едно цяло, нито пък - като едно цяло с Бога,
тази аналогия би била безмислена. В такова общество присъдата и наказанието имат смисъл и са съвсем уместни.
Присъдата и наблюдението са две различни неща.
Да наблюдаваш значи просто да огледаш, да видиш кое
как е. А да произнесеш Присъда, значи въз основа на
наблюдението си да заключиш, че нещо друго трябва
да бъде по един или друг начин.
Да наблюдаваш значи да свидетелстваш. Да произнесеш присъда, значи да направиш заключение. Да
прибавиш „затова" към изречението. Тогава то става Присъда - често произнесена без милост.
Присъдата изсушава душата, защото дамгосва духа с клеймото на една Илюзия за това кой си ти, пренебрегвайки по-дълбоката действителност.
Никога, никога няма да те осъдя. Защото, дори и
можеш да проумееш, защото си потопен, живееш дълбоко в Илюзията за Осъждането. Но дори и да живееше всеки миг в сърцевината на възхвалата, ти не би
могъл да я изживееш. Възхвалата не би означавала
нищо за тебе. Не би знаел какво е тя.
Великолепието на възхвалата се губи, когато тя е
единственото, което съществува. Но ти си достигнал
до крайна яснота в осъзнаването й, издигайки илюзията за несъвършенство и Осъждане на ново равнище, където сега всъщност вярваш, че възхвалата, а особено самовъзхвалата е грешка. Не трябва да се хвалиш или да забележиш (още по-малко - да оповестиш) великолепието и славата на това Кой Си Ти. И трябва да бъдеш пестелив в похвалите си към другите. Възхвалата, заключил си ти, не е нещо хубаво.
Илюзията за Осъждането оповестява също, че ти
и Бог можете да понесете щети, че някой може да ви
навреди. Разбира се, вярно е точно обратното, но ти не
можеш да го знаеш, без да го преживееш, в отсъствието на каквато и да било друга действителност.
И тъй
ти, заедно с другите хора, си си построил една различна, алтернативна действителност, в която щетите
и вредите са възможни, а Осъждането го доказва.
Да повторим, идеята, представата, че Бог може да
понесе щети и вреди, е илюзия. Ако Бог е Всичко в Цялото (а Аз съм точно такъв), ако Бог е Най-Могъщата
Сила (а Аз съм такъв) и ако Бог е Върховното Същество (това също е вярно), тогава никой не може да ощети Бога и да му навреди. А ако и ти си създаден по Божи
образ и подобие (а ти си точно такъв), то също никой
не може да те ощети или да ти навреди.
Осъждането е средство, което сте създали, за да
ви помогне да преживеете това чудо в окръжение, в
което тази истина има смисъл. „Вреда", „Щета" е една
от многобройните по-малки, по-дребни илюзии, които
всеки ден произлизат и се развиват от Десетте Илюзии.
Първата от тях (че и Бог, и ти имате нужда от нещо), е
създала и тази илюзия - че, ако не получите онова, от
което имате нужда, и Бог, и Ти ще бъдете засегнати,
наранени, ощетени.
Това ни изгражда съвършен случай на възмездие,
отплата. А то вече не е малка, а голяма илюзия.
Нищо не е грабнало по-пълно човешкото въображение от представата, че адът съществува, че във
Вселената има място, където Бог е осъдил да отидат
онези, които не са се подчинили на Неговите закони.
Страхотни, смразяващи кръвта картини на това
ужасно място се появяват във фреските по тавана и
стените на много църкви по целия свят. Също толкова
страшни картини украсяват страниците на текстовете
по катехизис и книжките за неделното училище, раздавани на малки деца - за да бъдат още по-добре
плашени с тях.
И докато добрите, редовно ходещи на черква хора векове наред са вярвали на посланието, изпращано
чрез тези картини, накрая се е оказало, че те не са
верни. Ето защо Аз вдъхнових папа Йоан Павел II на
Папска Аудиенция във Ватикана (на 28 юли 1999 г.)
да посочи, че „неправилното използване на библейски
картини не трябва да създава тревога и страхова психоза". Библейското описание на ада е символично и метафорично.
Аз вдъхнових папата да каже, че „неугасимият
огън" и „пламтящата пещ", за които говори Библията, „сочат чувството на пълно безсилие и пустота
в един живот без Бог". Адът е състояние на отделяне от Бога, обясни той, състояние, предизвикано
от наказание, което Бог е наложил или по-скоро - човек сам си е наложил.
Не е работа на Бога да въздава възмездие или да
наказва някого и папата обясни това в своята Аудиенция.
И все пак представата за осъждащия Бог е била
полезна Илюзия. Тя е създала окръжение, в което бихте могли да преживеете всевъзможни неща, много страни на битието.
Най-напред страх. Или прошка. А също състрадание и милост.
Осъденият човек разбира в дълбините на душата
си изявата на милост. Същото прави и личността, която осъжда - и опрощава.
Прошката е друг нюанс в изразяването на любов
и преживяването й е било полезно на човешкия род.
Прошката се преживява само в примитивни култури
(напредналите култури не се нуждаят от нея, разбирайки, че щом няма щети и вреди, не е нужна и прошка), но тя има огромна стойност в контекста на еволюцията - процес, чрез който културите растат и съзряват.
Прошката ви позволява да лекувате реално всякакви психологически, емоционални, духовни, а понякога дори и физически рани, които си въобразявате, че са
ви били нанесени. Прошката е велик лечител. С нея
можете буквално да си проправите пътя към здравето.
И пътя към щастието.
От тази гледна точка Илюзията за Осъждането
е изиграла съществена градивна роля, създавайки в
живота ви, както и в човешката история, редица моменти, в които прошката е можела да бъде изразена.
Преживявали сте ги като изяви на Божествената любов и тъй сте се приближавали все повече и повече към истината за любовта и за самото Божество.
Една от най-известните истории за прошка е разказът за Исус, простил на човека на кръста до Себе си, разкривайки вечната истина, че никой, който търси
Бога, не може да бъде осъден. Това значи, че никой никога няма да бъде осъден, защото в крайна сметка всеки търси Бога, назависимо дали го признава или не.
Адът е преживяване на отделяне от Бога. Но
никой ме трябва да преживее такова вечно отделяне
от Бога, ако не желае това. Простото желание да се
съединиш отново с Бога ти дава тази възможност.
Това твърдение е необикновено и Аз ще го повторя.
Простото желание да се съединиш отново с Бога
ти дава тази възможност.
Прошката никога не е и няма да бъде необходима, тъй като срещу самото Божество не може да бъде
извършено престъпление или обида, като се има предвид, че самото Божество е Всичко, Което Съществува.
Напредналите култури разбират това. Кой на кого би
трябвало да прости? И - за какво?
Трябва ли ръката да прости на пръста на крака, че се е ударил? Трябва ли окото да прости на ухото?
Наистина ръката може да успокои пръста на крака. Може да го потърка, да го лекува, да го накара
да се почувства по-добре. Но трябва ли да прости на
пръста на крака? Или може би прошка е само друга
дума, която изразява успокояване на езика на душата?
Аз вдъхнових и следното изказване. Любов означава никога да не трябва да поискаш прошка.
Когато вашата култура също разбере това, никога няма да се самообвиняваш или да обвиняваш някой
друг за времето, когато душата „си е ударила пръста
на крака". Никога отново няма да прегърнеш един
отмъстителен, гневен, проклинащ Бог, който би те
осъдил на вечни мъки за нещо, което за един Бог е
по-незначително, отколкото да си удариш пръста на
крака.
В този миг ти ще изоставиш завинаги представата
за осъждащия, наказващ Бог, защото ще узнаеш, че
любовта никога не би осъдила или наказала.
Винаги помни това.
Не съди, нито осъждай.
Осмата Илюзия, Илюзията за Ограничеността от
Условия, можеш да използваш, за да изживееш онази страна на своето аз, която съществува без да бъде ограничавана от условия - и която, на същото основание, може да обича, без да поставя условия.
Ти си същество, неограничавано от условия, но не
знаеш това, защото съществуват условия, при които
не можеш да живееш по този начин. И затова не си в
добро състояние.
Това е вярно в буквалния смисъл на думата. Защото ти не си в състояние да направиш нищо. Можеш
само да бъдеш. Но чистото битие не те удовлетворява. Затова всички вие сте сътворили Илюзията за
Ограничеността от Условия. Според нея, част от вас
- една част от Живота, една част от Бога - зависи
от друга част, за да съществува.
Това е израстък и разширение на вашата Илюзия
за Разединението, която, на свой ред, води началото
си от Илюзията за Нуждата, Първата Илюзия. Както вече многократно съм казал, съществува само Една Илюзия и всички други са нейно разширение, разрастване.
И точно от Илюзията за Ограничеността от Условия е произлязло онова, което наричате относител-
ност. Горещо и студено, например, не са противоположности, а едно и също при различни условия.
Всички неща са едно и също. Съществува само
една енергия и вие я наричате Живот. Тази дума и
думата „Бог" са взаимозаменяеми. Индивидуалните и
специфични трептения на тази енергия вие наричате
нейно състояние или условие. При определени условия определени неща се появяват и проявяват по такъв начин, че ги наричате верни.
Например, при известни условия горе е долу, а
долу - горе. Астрономите ви научиха, че в космоса
определенията „горе" и „долу" изчезват. Истината се
е, променила, защото са се променили условията.
Променящите се условия създават и променяща се
истина.
Истината не е нищо повече от дума, която означава
„което е тъй точно сега". Но това, което е тъй, непрестанно се променя. Затова и истината непрестанно се променя.
Вашият свят ти го е показал. Твоят живот ти го
е посочил.
Процесът на Живота всъщност е промяна. Сведено до една дума, животът е промяна.
Бог е Животът. Затова Бог е Промяна.
Бог е процес. Не битие, а процес.
И този процес се нарича промяна. Някои от вас
предпочитат думата развитие, еволюция.
Бог е енергията, която се развива... или Онова,
Което Става.
Онова, Което Става, няма нужда от специални
условия, за да стане. Животът просто става това, което става, и за да обясните, да опишете, да измерите, да изчислите и да контролирате това, вие му приписвате
определени условия.
Но в Живота няма условия. Той не е ограничен от
условия. Той просто е, съществува. Животът е това,
което е.
АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ.
Сега вече можете за пръв път да разберете това
древно загадъчно, енигматично твърдение.
Когато узнаеш, че условията трябва да изглеждат,
като че ли съществуват, за да преживеете без-условността, не-ограничеността от условия (тоест, за да
познаете Бога), ще благословиш условията в своя живот и всяко условие, с което си се сблъскал и което си преживял. Тези условия са ти позволили да изживееш
усещането, че си по-голям, по-силен от всяко измежду
тях. По-голям и по-силен от всички тях, взети заедно.
Твоят живот ти го е показал.
Ако само за миг помислиш за това, ще видиш, че
е вярно. Представи си, че си се озовал в условие, за
което си си въобразил, че си самият ти. Случвало
ли ти се е някога да го надраснеш, да откриеш, че
си го надхвърлил и надмогнал? Всъщност ти никога
не си го надраствал, надхвърлял или надмогвал. Ти
никога не си бил това условие.Ти просто си отхвърлил представата, че условието, в което си се озовал, си ти самият. Видял си, че си по-голям, по-различен
от него.
„Аз не съм условието, в което се намирам", си
казал може би. „Не съм своята пречка, не съм своята работа, не съм богатството си или неговата липса, не съм всичко това. Това не Съм Аз."
Хората, които са заявили това, са сътворили в
живота си необикновени преживявания, натрупали
са необикновен жизнен опит, постигнали са необикновени резултати. Те са използвали Илюзията за
Ограничеността от Условия, за да пресътворят наново себе си в следващата най-величествена проява на най-възвишеното прозрение, което някога са имали за
това Кои Са Те.
Затова точно те са благославяли същите жизнени
условия, които други са проклинали. Защото са приели и прегърнали тези условия като велик дар, позволяващ им да видят и прогласят истината за своето съществувание.
Като благославяш условията в своя живот, ти ги
променяш. Защото ги наричаш нещо друго, различно
от това, което изглеждат, като наричаш дори и себе
си нещо друго, различно от това, което изглеждаш.
Това е точката, в която започваш съзнателно да твориш, а не само да забелязваш условията и обстоятелствата в живота си, защото вече ще знаеш, че винаги си бил и винаги ще бъдеш оня, който възприема
и определя всяко условие. Онова, което някой възприема като бедност, ти може да възприемеш като изобилие. Онова, което някой определя като поражение,
ти може да определиш като победа (което ще правиш,
след като решиш, че всеки неуспех всъщност е успех).
Така ти ще преживяваш себе си като творец на
всяко условие - негов „въображател", ако искаш (но
само ако искаш), тъй като истинска Ограниченост от Условия не съществува.
В този миг ти ще спреш да обвиняваш всеки друг
човек, място или нещо в живота си за това, че си го
преживял по такъв начин. И цялото ти преживяване в
неговата пълнота - минало, настояще и бъдеще - ще
се промени. Ще узнаеш, че никога не си бил наистина
жертва, а каквото узнаеш, това и ще станеш. Накрая
ще разбереш и че жертви не съществуват.
Винаги помни това.
Жертви не съществуват.
Деветата Илюзия, Илюзията за Превъзходство, можеш да използваш, за да преживееш и разбереш от собствен опит, че нито едно нещо не превъзхожда друго и
че малоценността също е измислица. Всички неща са
равни. Но не можеш да узнаеш това, докато виждаш
наоколо само равенство.
Ако всичко е равно, тогава нищо не е равно - защото самата идея, представа за „равенство" не може
да бъде преживяна дотолкова, доколкото съществува
само едно нещо и то е равно на самото себе си.
Едно нещо не може да бъде „неравно" на самото
себе си. Ако вземете нещо и го разделите на части,
частите ще са равни на цялото. Те не могат да станат
нещо по-малко от цялото само защото са взети поотделно.
Но илюзията за неравенство позволява на всяка от
тези части да забележи себе си само като частта, която е, вместо като принадлежаща към цялото. Не можеш да видиш себе си като част, докато не видиш
себе си като отделен. Разбираш ли това? Не можеш
да възприемеш себе си като част от Бога, докато не си
въобразиш, че си отделен от Бога.
С други думи, ти не можеш да Ме видиш, докато
не се дръпнеш назад и не погледнеш към Мене. Но
не можеш да се дръпнеш назад и да погледнеш към
Мене, ако мислиш, че ти си Аз. Тъй че трябва да си
въобразиш, че ти не си Аз, за да изживееш сливането
си с Мене.
Ти си равен на Бога и копнееш да изживееш това
равенство с Мене. Ти нямаш по-малка стойност, не
стоиш по-долу от Бога, нито от когото или каквото и
да било. Но не можеш да изживееш и да познаеш от
личен опит отсъствието на малоценност в окръжение,
в което никой не превъзхожда другите. Затова хората
са създали Илюзията за Превъзходство. Тъй можеш
да разбереш, че си равен на всеки друг и всичко друго
- което значи и че не превъзхождаш никого и нищо.
Единството ти с Бога не може да бъде изживяно
вън от структура, където няма единство или Разединението е възможно. Трябва да бъдеш ветре в тази структура или в онова, което тук нарекохме илюзията, за да узнаеш истината, която съществува извън тази илюзия. Трябва да бъдеш „в тоя свят, но не от тоя
свят".
По подобен начин и твоето равенство с Бога и с
всичко и всекиго в живота не може да бъде изпитано чрез личен опит, освен и докато не разбереш
неравенството.
С тази цел е била създадена и Илюзията за Превъзходство.
Тя ти е полезна и в друго отношение. Като си
въобразяваш, че превъзхождаш условията и обстоятелствата в живота си, ти си позволяваш да изживееш и тази страна от своето същество, която е по-силна
и могъща от всички тези условия и обстоятелства -
както вече посочихме по-горе.
Ти притежаваш една чудесна част от себе си, която можеш за извикаш, когато се сблъскаш с отрицателни условя и обстоятелства. Някои от вас я наричат
смелост. Затова Илюзията за Превъзходство ти е била
много полезна, докато си живял в най-голямата Илюзия, наречена Живот Във Физическата Сфера, защото ти е давала сили да се издигаш над отрицателните обстоятелства и да ги превъзмогваш.
Когато видиш Илюзията като илюзия, ще разбереш, че нито една част от тебе не превъзхожда Цялото, защото всяка част от тебе е Това Цяло. Тогава няма
да призоваваш смелостта, защото ще знаеш, че самият
ти си смелостта. Няма да призоваваш Бога, защото ще
знаеш, че самият ти си онази страна на Бога, която
искаш да призовеш.
Ти си и оня, който зове, и онова, което е призовано. Оня, който предизвиква промяната, и онова, което бива променено. Творецът и творението. Началото
и краят. Алфата и омегата.
Това си ти, защото това съм и Аз. А ти си сътворен
по Мой образ и подобие.
Ти си Аз. Аз сам ти. Движа се в тебе, като тебе и
чрез тебе. Вътре в тебе Аз съществувам.
Във всекиго и във всички неща.
Затова никой от вас не превъзхожда другия. Такова нещо не е възможно. Но вие сте създали Илюзията за Превъзходство, за да можете да познаете силата у
себе си. Като продължение и следствие от това сте
познали силата на всекиго от вас; ти, както и всеки
друг, си познал единството и равенството си с Бога и
с другите; единството и равенството на всекиго с Бога
и с другите.
Но трябва да кажа, че Илюзията за Превъзходство
е много опасна, ако искате да бъде избегната човешката болка и страдание.
Вече съм ти казвал, че болката и страданието могат да бъдат избегнати, ако изживеете Единението си
един с друг и с Бога. А точно Илюзията за Превъзходство отрича това единение, а дори създава и още по-голямо разделение между вас.
Превъзходството е най-прелъстителната представа, споходила някога човешкото изживяване и жизнен опит. Толкова добре се чувстваш, като си представяш,
че превъзхождаш всички. Но толкова зле ти става,
когато друг огласи превъзходството си над тебе.
Затова внимавай с тази илюзия, защото тя е силна,
могъща. Трябва да бъде разбрана задълбочено и пълно. Както вече посочих, тя може да бъде велик дар в свят, където преживяваш усещане за относителност.
Може наистина да ти даде сила и смелост да изживееш
себе си като по-голям и могъщ от обстоятелствата, повелик и непобедим от потисниците, нещо повече от това, което си мислил, че. си. Но може и да бъде коварна.
Дори и религиите, единствената човешка институция, създадена, за да ви доближи до Бога, много скоро са започнали да използват Превъзходството като свое
основно оръжие. „Нашата религия е по-добра, тя превъзхожда другите" са заявявали много от тези институции и тъй са допринесли много повече за разделението, отколкото за обединението на човешките същества по пътя им към Бога.
Държави и нации, полове и раси, политически
партии и икономически системи - всички са се опитвали да използват своето предполагаемо Превъзходство, за да привличат внимание, уважение, одобрение,
вярност, власт или, простичко казано - членове.
Ала по-голямата част от човешкия род изглежда сляпа или странно мълчалива. Не може да види, че собственото й поведение, основано на идеята
за превъзходство, всъщност по всякакъв начин е създавало чувство за малоценност. Или пък вижда това, но просто отказва да го признае. Като последица от
порочния кръг - заявки за Превъзходство като оправдание за всякакви действия, последвани от породеното от тях чувство за малоценност - този порочен кръг
продължава.
Има път, по който той може да бъде прекъснат.
Вижте Илюзията като илюзия. Узнайте и разберете най-после, че Всички Сте Едно Цяло. И човешкият род, и всичко в Живота е едно обединено поле.
Всичко Е Едно Нещо, Едно Цяло. Затова няма нищо,
което превъзхождаш и нищо, което те превъзхожда.
Това е съществената истина за човешкото преживяване и жизнен опит. Нима лалето превъзхожда розата? Или планината има повече вълшебство
от морето? Коя снежинка притежава по-голямо великолепие? Или може би всички са великолепни - и
тъй, прославяйки заедно своето великолепие, създават
удивителна гледка? А после се стопяват една в друга и
в общо Единство. Но никога не се изгубват. Никога не
изчезват. Никога не престават да бъдат, да съществуват. Просто сменят формата си. При това - не само веднъж, а многократно: от твърдо състояние преминават в течно, от течно - в пара, от видими стават невидими, а после растат и пак се връщат като нови картини - красиви, чудесни, от които и дъхът ти спира.
Това е той, Животът, Животът, който сам се възпроизвежда, Животът, който ни храни.
Това си ти.
Метафората е завършена.