1  2  3  4  5  6  7 

Илюзията за Осъждането

    Това е Седмата Илюзия: ОСЪЖДАНЕТО СЪЩЕСТВУВА.
    Трябва да има някаква последица от Присъдата.
    Ако наистина съществува Присъда, трябва да има и едно защо.
    Очевидно, някой е бил съден, за да се определи дали той трябва да получи отплата, че е изпълнил Изискването.
    Тъй са си построили хората своята представа. Опитвайки се да вникнете, търсейки отговори, вие сте се върнали към първоначалните си културни истории и към първите Илюзии, върху които те са били изградени.
    Казали сте си, че Аз съм ви отделил от Себе Си, когато за пръв път не сте успели да изпълните Изискването Ми. Когато сте били съвършени, сте живели в един съвършен свят, Рая, и сте се наслаждавали на вечен живот. Но когато сте извършили Първородния Грях и сте станали несъвършени, преживяването ви за съвършенство е приключило във всяка насока. Най-съвършеното нещо във вашия съвършен свят е било, че никога няма да умрете. Смъртта не е съществувала. Но след края на своето преживяване за съвършенство, вие сте приели Четвъртата Илюзия като факт. Недостигът съществува. Няма достатъчно.
    Няма дори достатъчно Живот.
    Тъй последицата е трябвало да бъде смърт. Това е наказанието, че не е изпълнено Изискването. Но как би могло да е вярно? - питали са се напредничавите мислители измежду вас. Сега всеки умира. Е, как би могла смъртта да бъде наказание, че не е изпълнено Изискването? Дори онези, които са го изпълнили, умират!
    Може би причина за смъртта е просто съществуването на Недостиг във Вселената. Недостигът е бил състояние на нещата. Научили сте това от Четвъртата Илюзия.
    Но ако смъртта е последица от Недостига, какъв би бил резултатът от неизпълнение на Изискването? Тук нещо не е било наред. Нещо не се е връзвало. Върнали сте се към първоначалния си мит. Бог е изгонил Адам и Ева от Райската градина, защото не са изпълнили Изискването. Това е създало Разединението, то, на свой ред - Недостига, той пък - Изискването.
    Тъй Недостигът е бил последица от Божието наказание. Наказанието е било отделяне, а последицата от него - Недостиг. Смъртта е недостиг на Живот - и тъй, като продължение на това, смъртта е била наказанието.
    Ето как сте стигнали до своите заключения. Цел на смъртта е било да ви накаже, че не сте изпълнили Изискването. Защото без смъртта би съществувало само онова, което винаги е съществувало - тоест, Вечен Живот. А ако сте можели да живеете вечно, какви биха били последиците от това, че не сте изпълнили Божието Изискване?
    Ето онова, което винаги е било наричано награда. Това е то! - сте си казали. Вечният Живот е награда. Но сега сте били изправени пред нова загадка. Ако смъртта съществува, не би могло да има Вечен Живот.
    Хмммм.
    Тук се крие предизвикателство. Как да се намери път, за да могат и двете да съществуват - макар да изглежда, че се изключват взаимно.
    Решили сте, че смъртта на физическото тяло не означава и вашия край. Тъй като съществуването на смъртта изключва възможността за вечен живот, решили сте, че животът продължава вечно след физическата смърт.
    Но ако животът продължава вечно след физическата смърт, какъв е нейният смисъл?
    Няма смисъл. И тъй, трябва да се измисли вашето преживяване след смъртта... някакав друг изход, друг резултат.
    Нарекли сте го Осъждане.
    Ако си помислите, това е съвсем на място. Съответства напълно на Втората Илюзия - изходът от живота е под съмнение; Неуспехът Съществува!
    Сега вече можете да получите тортата и да я изядете. Сега вече можете да имате и смъртта, и Вечния Живот, наказанието и наградата. Като поставите и едното и другото след смъртта, ще сте в състояние да превърнете самата смърт не в наказание, а в окончателно доказателство за Недостига - най- впечатляващо свидетелство за верността на Четвъртата Илюзия.
    Сега вече наистина едната Илюзия започва да подкрепя другата. Преплитането им става съвършено. Работата ви е свършена. Появила се е действителността, създадена от вашата културна история, кристализирала в безкрайното ви творчество и предаване на митове.
    Митовете поддържат Историята, а Историята поддържа Илюзиите. Това е свръхструктурата на цялата ви космология. Това са подпорите, върху които се изгражда цялото ви разбиране.
    И всички те са неверни, погрешни.
    Смъртта не съществува. Да кажеш, че тя съществува, е все едно да кажеш, че ти не съществуваш, защото ти, като всеки човек, си Самият Живот.
    Да кажеш, че смъртта съществува, е все едно да кажеш, че Бог не съществува, защото Той е всичко, което съществува (точно това е Бог), а ако всички неща, в различни форми, са едно обединено цяло (което те са), то тогава, ако едно нещо умре, всички неща умират - което би значило, че и Бог умира. Ако едно нещо умре, Бог умира.
    Това, разбира се, не може да се случи. Затова, знай - Смъртта и Бог взаимно се изключват. Не е възможно да съществуват едновременно.
    Ако съществува смърт, не съществува Бог. Или би трябвало да се заключи, че Бог не е всичко, което съществува. Това поражда интересен въпрос. Има ли нещо, което да не е Бог?
    Ако вярваш, че има Бог, но и нещо, което не е Бог, тогава вярваш и в още много други неща. Не само в Дявола, а и във всичко помежду им, между Дявола и Бога.
    Ако, от друга страна, вярваш, че Бог е енергията на Самия Живот и че тази енергия не само е във всичко, а и е всичко - тоест, че енергията формира всичко, което е придобило форма - тогава ти остава малка крачка до разбирането, че смъртта не съществува, не може да съществува.
    Това наистина е вярно. Аз съм енергията на Живота. Аз съм онова, което дава и което е придобило форма. Всичко, което виждаш, е Бог, в процес на оформяне.
    Всички вие сте Бог, в процес на оформяне.
    Или, другояче казано, вие сте Информацията на Бога.
    И по-рано съм ви казвал това, но сега вече можете наистина да го разберете.
    Много от онова, което съм ви казвал в нашите разговори, е повтаряно многократно, защото, разбира се, тъй е било замислено. Трябва добре да схванете всяка дадена ви по-рано идея, преди да схванете новата идея, която се мъчите да разберете.
    Някои от вас ще искат да напредват по-бързо.
    Някои от вас ще кажат: „О, да, вече го проумях" Но дали наистина сте го проумели? Начинът ви на живот е мярка за това кое сте и кое не сте проумели. Той е отражение на най-дълбоките ви разбирания.
    Ако животът ви е преживяване на постоянна радост и пълно блаженство, значи наистина сте го проумели. Това не значи, че в живота ви няма условия, които ви причиняват мъка, страдание и разочарования.
    То значи, че живеете в радост въпреки тези условия.
    Преживяването ви няма нищо общо с тях.
    Това е безусловната любов, за която съм говорил многократно. Можете да я преживеете по отношение на другия човек или по отношение на Самия Живот.
    Когато изпитвате безусловна любов към Живота, тогава обичате Живота точно по начина, по който той се проявява, точно тук, точно сега. Това е възможно само ако „виждате съвършенството".
    Казвам ви, че всичко и всеки е съвършен. Като видите и разберете това, ще сте направили първата стъпка към майсторството. Но не можете да видите това, докато не разберете точно какво се опитва да прави всеки и какво е предназначението на всичко под небето.
    Засега, щом разберете, че предназначението на тези повторни връщания към основните положения в тоя диалог е да ви доведат към вашето все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране и все по-близо и по-близо до майсторството, ще ги приемате с удоволствие. Защото ще разбирате ползата от тях. И ще приемате с радост този дар.
    Това ще ви донесе спокойствие - в този миг и във всички мигове на живота ви, независимо че по-рано може да сте ги оценили като много неприятни. Ще изпитате спокойствие дори и в мига преди своята смърт, защото ще виждате и смъртта като нещо съвършено.
    Ще изпитвате и създавате спокойствие дори с още по-голямо майсторство, след като разберете, че всеки миг е едно умиране. Всеки миг е край на живота ви, такива, каквито сте били, и е начало на новия ви живот, такива, каквито сега сте избрали да бъдете.
    Всеки миг вие пресътворявате себе си наново. Правите го съзнателно или несъзнателно, с яснота или без яснота за онова, което се случва.
    Не ви е необходимо да се сблъскате с мига, който по-рано наричахте „смърт", за да изпитате повече живот. Можете да изпитате повече живот когато си поискате, по сто различни начина, в сто различни момента - в мига на раждането си, в мига на смъртта си или във всеки миг между тях.
    Но ви обещавам преди всичко следното. Най-много, най-силно ще изпитате живота в мига на физическата си смърт - и това най-много от всичко ще ви убеди, че съществува повече живот, че животът продължава и продължава, без някога да свърши.
    В този миг ще осъзнаете, че никога не е било недостатъчно. Никога не е имало недостатъчно Живот, нито недостатъчно от „материята на Живота".
    Това завинаги ще разруши Четвъртата Илюзия.
    Но тя би могла да изчезне и преди тоя миг. Това е предназначението на това Мое послание.
    Пътят към създаването на повече живот е преживяването на повече смърт. Не оставяйте смъртта да бъде нещо, което ви се случва веднъж-в-живота!
    Изживявайте всеки миг в живота си като смърт, защото той наистина е такъв - когато пре-определяте смъртта просто като край на едно преживяване и начало на друго.
    Като правите тъй, всеки миг вие имате по едно мъничко погребение на онова, което току-що е отминало, което току-що е умряло. А после можете да се обърнете и да творите бъдещето, разбирайки, че съществува бъдеще, че съществува повече Живот.
    Като узнаете това, представата, че няма достатъчно, ще бъде разрушена и вече можете да започнете оползотворяването на всеки златен Миг от Сега по нов начин, с ново разбиране и по-дълбока оценка на ценността му, с по-голяма яснота и по-будно съзнание.
    И животът ви никога вече няма да бъде същият.

   

* * *


    След като веднъж сте разбрали, че винаги има още Живот, повече Живот, ще се научите да използвате илюзията, че няма достатъчно Живот по начин, който ще ви служи. Това ще позволи на илюзията да ви помага, вместо да ви пречи, докато следвате пътя си и се завръщате у дома.
    Можете да се отпуснете, защото знаете, че има още време, повече време, независимо от илюзията, че времето ви изтича. Можете да творите много по- успешно и ефикасно, защото знаете, че имате още Живот, повече Живот, независимо от илюзията, че животът ви свършва. Можете да намерите мир и радост, независимо от илюзията, че няма достатъчно от всичко онова, което мислите, че ви е нужно в живота, защото знаете, че има достатъчно. Има достатъчно време, има достатъчно Живот, има достатъчно от „материята на живота" и всичко това ще ви позволи да живеете в щастие за вечни времена.
    Когато си позволите да изпитате чувството, че има достатъчно от всичко, от което някога сте мислили, че няма достатъчно, в начина ви на живот ще настъпят необикновени промени.
    Когато узнаете, че има достатъчно, ще престанете да си съперничите, да се състезавате с другите. Ще спрете да си съперничите за любов, пари, секс, власт или каквото и да било друго, от което сте имали чувството, че няма достатъчно.
    Съперничеството свърши.
    Това променя всичко. Сега, вместо да си съперничите и да се състезавате с другите, за да получите онова, което искате, започвате да го дарявате. Вместо да се борите за повече любов, започвате да дарявате повече любов. Вместо да воювате за успех, вече искате да се убедите, че всеки друг има успех. Вместо да сграбчвате повече власт, започвате да подкрепяте другите.
    Вместо да търсите възхищение, внимание, сексуално удовлетворение и емоционална сигурност, откривате, че сте станали техен източник. Всъщност, всичко, което сте желали, сега давате на другите. И чудното във всичко това е, че, като давате, получавате. Внезапно вече имате повече от всичко онова, което сте дарили.
    Причината за това е ясна. Тя няма нищо общо с факта, че направеното от вас е „морално правилно", плод на „духовно просветление" или пък „Божия Воля". Свързана е само с простата истина: в стаята няма никой друг.
    Има само един от нас.
    Но Илюзията казва, че не е така. Казва, че всички вие сте отделени - и един от друг, и от Мене. Казва, че няма достатъчно - дори и от Мене - и тъй, трябва да направите нещо, за да имате достатъчно. Казва, че ще бъдете наблюдавани внимателно, за да е сигурно, че го правите. Казва, че ако не го направите, ще бъдете осъдени.
    Това не изглежда много приятно. И все пак, ако има едно единствено нещо, което са ви казвали всички ваши културни истории, то е, че Бог Е Любов. Върховна Любов. Завършена Любов. Неизмерима Любов. Но ако Бог Е Любов, как би могло да съществува Осъждането? Как би могъл Бог да ни обрече на неописуеми и вечни мъки?
    Това са въпросите, които хората започнаха да си задават.
    Очевидно, Седмата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Осъждането е невярна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да за запелнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Седмата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Осмата Илюзия.


Илюзията за Ограничеността от Условия


    Това е Осмата Илюзия: ОГРАНИЧЕНОСТТА ОТ УСЛОВИЯ СЪЩЕСТВУВА
    За да съществува Осъждане, трябва да има нещо, което не разбираме за любовта.
    Това е било вашето заключение, когато сте си измислили Ограничеността от Условия като характеристика на живота, за да разрешите дилемата, пред която сте били изправени.
    Всичко в живота трябва да зависи от условия. Не е ли очевидно? - запитали се някои от мислителите измежду вас. Не сте ли разбрали Втората Илюзия?
    Изходът от живота е под съмнение.
    Неуспехът съществува.
    Това значи, че може да не успеете да спечелите Божията любов. Тя е ограничена от условия. Трябва да изпълните Изискването. Ако не го изпълните, ще бъдете отделени. Нали на това ви учи Третата Илюзия?
    Вашите културни истории са били много убедителни. В тези разговори Аз надълго се спрях на историите в западната култура, защото разговорите започнаха в нейните рамки. Но източните култури, както и всички човешки култури и традиции в широкото си многообразие, също са изградили своите истории върху някои от Десетте Илюзии или върху всички тях.
    Както вече обясних, съществуват повече от десет илюзии. Ежедневно вие създавате стотици от тях. Всяка от вашите култури е създала своите собствени, но по един или друг начин всички те се основават на едни и същи погрешни схващания. Това доказва и фактът, че всички те са довели до едни и същи резултати.
    Животът на вашата планета е изпълнен с изживявания като алчност, лакомия, насилие, убийства и, почти навсякъде - на ограничена от условия любов. Стигнали сте до това изживяване, водени от представата си, че и любовта на Върховното Същество, е ограничена от условия. Или, ако не вярвате във Върховно Същество, а в Самия Живот, също си представяте Живота като процес, протичащ в контекста на Ограниченост от Условия. Тъй да се каже, едно условие зависи от друго. Някои от вас биха нарекли това Причинно-следствена Връзка.
    Но коя е все пак Първата Причина?
    Никой от вас не е бил в състояние да отговори на този въпрос. Дори и най-големите ви учени не са били в състояние да разгадаят тази мистерия. Дори и най-големите ви философи не са били в състояние да разрешат този проблем.
    Кой е сътворил Онова, Което Твори?
    Ако си представите Вселена, построена върху причинно-следствена връзка, съвсем честно - коя е при чината за Първата Причина, за Първопричината?
    Ето тук вашите учители се объркват. Ето тук свършва пътеката. Ето тук стигате до ръба на своето разбиране.
    Сега трябва да прелетим над този ръб.
    Във Вселената няма Ограниченост от Условия.
    Онова, Което Е, е Онова, Което Е и няма условия, при които то не е.
    Разбирате ли?
    Не е възможно „Онова, Което Е", да не бъде. Няма условия, при които това би било вярно. Точно затова Животът е вечен. Защото Животът е Онова, Което Е, а Онова, Което Е, никога не може да не бъде. Животът винаги е бил, е и винаги ще бъде, един свят без край.
    Тъй е и с Бога. Защото Бог е онова, което е Животът.
    Тъй е и с любовта. Защото любовта е онова, което е Бог.
    Затова и любовта не познава условия. Любовта просто е.
    Любовта не може да не „бъде" и не съществуват условия, при които тя би могла да изчезне.
    Можете да заместите думата „любов" с думата „Живот" или „Бог" в горното изречение и то ще остане също толкова вярно.
    Любов, ограничена от условия, е оксиморон. Схванахте ли това? Разбрахте ли това? Двете взаимно се изключват. Преживяването на Ограниченост от Условия и преживяването на любов не могат да съществуват по едно и също време на едно и също място.
    Представата ви, че това е възможно, разрушава вашия свят.
    Вашата цивилизация е избрала да изживее Осмата Илюзия на много високо равнище. В резултат от това самата ви цивилизация е застрашена от изчезване. Вие не сте застрашени от изчезване. Не бихте и могли да бъдете. Защото сте Самият Живот. Но формата, в която се изявява Животът, в настоящия момент - цивилизацията, която сте създали и почти сте разрушили - не е защитена от промени. Чудото на това Кои Сте Вие е, че можете да промените формата си, когато пожелаете. Всъщност, правите го през цялото време.
    Ако, по какъвто и да било начин, се наслаждавате на формата, в която сега преживявате себе си, защо да я променяте?
    Целият човешки род е изправен днес пред този въпрос.
    Бил ви е даден рай, в който да живеете. Получили сте достъп до всяка възможна радост във физическия живот. Наистина сте в Градината на Едема (Райската Градина). Тази част от културната ви История е вярна. Но не сте били и никога не трябва да бъдете отделяни от Мене. Можете да изживявате присъствието си в този рай толкова дълго, колкото ви се иска. Или пък можете за миг да го унищожите.
    Какво избирате?
    Почти сте избрали второто.
    Това ли е вашият избор?
    Много внимателно обмислете въпроса. Пътят ви зависи от неговия отговор.
    Въпреки че във Вселената отсъства истинска Ограниченост от Условия, вие твърдо сте повярвали, че тя съществува. Сигурно съществува и в Божието царство. Всяка от религиите ви проповядва това. Тъй че тя би трябвало свободно да се шири и във Вселената. Решили сте, че е факт. И така мнозина са посветили целия си живот на опита да си представят кои условия биха ви позволили да си създадете живот и онова, което ще го последва - каквито бихте желали, ако не сте изпълнили Изискването. Ако сте го изпълнили, няма проблем. Но какво ще стане, ако не сте го изпълнили? Подобни търсения са ви довели до задънена улица, защото условия не съществуват.
    Можете да имате живота, който желаете, та дори и онова, което ще го последва, ако само изберете това.
    Но не сте повярвали в тази истина. Решението не би могло да бъде толкова просто, сте си казали. Не, не... необходимо е да изпълните Изискването! Не разбирате, че сте съзидателни същества - творци. Нито пък разбирате, че и Аз съм такъв. Въобразявате си, че мога някак си да претърпя неуспех - да не постигна онова, което желая (всички Мои деца да се завърнат при Мене). А това би означавало, че не съм истинско съзидателно същество - творец, а съм зависим от нещо. Ако бях истински творец, бих бил в състояние да сътворя всичко, което си избера. Но изглежда, че съм зависим от определени условия в стремежа си да постигна желаното.
    Хората не са можели да си представят какви условия би трябвало да изпълнят, за да се върнат у дома при Бога. Тъй те не са направили най-доброто, което са можели..., а просто са си измислили нещо. И то е било обяснено чрез онова, което наричате религии. Религиите са можели да обяснят не само Изискването, но и начина, по който някой би могъл да си възвърне Божията любов, дори ако не е изпълнил това Изискване. Тъй се е родила концепцията за спасението. Съществували са условия, за да получиш любовта Му. Бог казва: „Обичам те, ако", а те са това „ако".
    Ако хората бяха погледнали обективно на нещата, фактът, че всяка религия обяснява прошката и спасението по различен начин, щеше да им докаже колко измислено е всичко това. Но хората не са показали особено убедително своята способност да бъдат обективни. Мнозина не са развили тази способност и до ден днешен.
    Продължавате да заявявате, че нищо не сте си измислили. Казвате, че условията за връщането ви при Бога са били установени от Мене. А ако има няколко стотици различни религии, сочещи няколко стотици различни условия, то не е защото Аз съм ви изпратил объркано послание, а защото човешкият род просто не го е разбрал правилно.
    Разбира се, вие сте го разбрали правилно. Само онези други хора, в онези други религии не са го разбрали правилно.
    Е, има много пътища за разрешаване на този проблем. Може да не им обръщате внимание. Може да се опитате да ги обърнете в правата вяра. Може да решите просто да ги отстраните.
    Човешкият род е опитал всички тези неща. И вие сте имали право да го сторите, нали? Чувствали сте се отговорни да го сторите, нали? Нима това не е било Божие дело? Нима не сте били призвани да убедите и обърнете другите в правата вяра, за да могат и те да узнаят кое е правилно? И нима извършените от вас убийства и етнически прочиствания не са били оправдани, когато другите не са се оставяли да бъдат убедени? Нима не е имало нещо, някакво неписано „нещо", което ви е давало това право?
    Ето въпросите, които хората започнаха да си задават.
    Очевидно, Осмата Илюзия е имала сериозен недостатьк, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Ограничеността от Условия е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.
    Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запилнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Осмата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Деветата Илюзия.


Илюзията за Превъзходството


    Това е Деветата Илюзия: ПРЕВЪЗХОДСТВОТО СЪЩЕСТВУВА
    Хората са стигнали до заключението, че ако Ограничеността от Условия съществува, познаването на тези условия би трябвало да е необходимо, за да може човек да създаде и да се наслаждава на живота - и на онова след него - такива, каквито ги желае.
    Това заключение е било неизбежно, както и следното. Оня, който знае условията, е постигнал по-добър успех от оня, който не ги знае.
    На човешкия род не му е било необходимо много време, за да махне от горното изречение думите „постигнал" и „успех".
    Така се е родила идеята за Превъзходството. Превъзходството се е използвало по много начини. Сред тях на първо място е било намирането на неоспоримо основание, че си направил необходимото, за да си осигуриш „достатъчно" от всичко налично - включително и от Божията любов. Познаването на условията ти е давало правото да не обръщаш внимание на другите или да се опитваш да ги обърнеш в правата вяра, или просто да отстраниш онези от тях, които не познават условията или не са съгласни с тях.
    Затова стремежът да опознаеш условията на Живота се е превърнало в основна грижа. Познанието за условията на Живота е било наречено наука. Познанието за условията на онова, което ще последва живота, е било наречено съвест. За някого, който е познавал и разбирал тези условия, са казвали, че е „добросъвестен" или че е „съвестен".
    А „възвишена съвест и съзнание" се е постигала със сериозно изучаване на нещо, наричано теология, от theo+logy или простичко - наука за Бога.
    След дълги научни занимания се е стигнало до заключението, че има определени обстоятелства, при които Изискването може да бъде изпълнено, и други - при които това е невъзможно. Има, също така, и определени обстоятелства, при които някой може да получи прошка, че не е изпълнил Изискването.
    Тези обстоятелства са познати днес като „условията".
    Във вашия жизнен опит към понятието „да имаш" е било добавено и „да правиш".
    Ако имаш достатъчно ум, можеш да правиш неща, наречени получаване на добри бележки, завършване на училище като първенец на класа, намиране на добра работа. А после можеш да постигнеш онова, което се нарича успех. Ако имаш достатъчно пари, можеш да направиш нещо, наречено купуване на чудесна къща, а после можеш да постигнеш онова, което се нарича сигурност.
    Ако имаш достатъчно време, можеш да направиш нещо, наречено излизане в отпуска или ваканция, а после можеш да постигнеш онова, което се нарича почивка, освежаване, отпускане.
    Ако имаш достатъчно власт, можеш да направиш нещо, наречено определяне на собствената съдба, а после можеш да постигнеш онова, което се нарича да бъдеш свободен.
    Ако имаш достатъчно вяра, можеш да направиш нещо, наречено намиране на Бога, а после да постигнеш онова, което се нарича спасение.
    Ето как сте устроили своя свят. Ако някой има подходящото, необходимото, може да прави подходящото, необходимото - онова, което ще му позволи да постигне отдавна желани цели. Трудността идва оттам, че хората не могат лесно да направят всички неща, които искат да направят, ако нямат всички неща, които, както казвате, им е нужно да имат. Не могат да намерят добра работа и да стигнат до върха, дори и да имат ум за това, ако нямат и подходящия произход. Не могат да си купят чудесна къща, дори и да имат пари за това, ако нямат и подходящия цвят на кожата. Не могат да намерят Бога, дори и да имат вяра, ако не принадлежат към подходящото вероизповедание.
    Да имаш подходящите неща не е гаранция за удовлетворяването на желанията ти, но ти дава добър начален старт.
    Колкото повече знания за тези условия придобивал (или се е мислело, че придобива) някой, толкова повече се е считало, че той превъзхожда другите.
    Както вече споменах, това Превъзходство е давало на хората власт (или ги е поощрявало да си присвояват властта) да правят каквото чувстват, че е необходимо, за да си осигурят повече от Живота и повече от Бога - тъй като и от двете не е имало достатъчно.
    Затова е трябвало да правите онова, което е трябвало да правите: защото е нямало достатъчно. Тъй сте си казвали. Целият ваш човешки род е приел това заклинание.
    Вие сте повече от един и затова наоколо няма, достатъчно. Няма достатъчно храна, няма достатъчно пари, няма достатъчно любов, няма достатъчно Бог.
    Трябва да се състезавате за тях.
    А ако ще се състезавате, ще трябва да имате някакъв начин да определите кой е победил. Отговорът е бил - Превъзходството.
    Оня, който превъзхожда другите, побеждава - а Превъзходството се основава на определени условия. Те дават възможност победителят да бъде обявен предварително.
    За момента те обявяват, че мъжете превъзхождат жените. Нима това не е очевидно? - попитали някои от мислителите измежду вас. (Разбира се, въпросът бил задаван главно от мъже.)
    По подобен начин е било провъзгласено Превъзходството на белите.
    След туй, по-късно - на американците.
    И, то се знае - на християните.
    Или то беше на руснаците? На евреите? Или на жените?
    Може ли всичко това да бъде вярно? Разбира се, че може. Всичко зависи от оня, който е създал системата. Най-ранните същества, превъзхождащи другите, не са били мъже..., с което всъщност мъжете се съгласили. Е, в края на краищата, не са ли жените носителки на живота? А нима животът не е най- висшето желание на всекиго? Тъй през периода на матриархата всички са приемали превъзходството на жените.
    По същия начин бялата раса не е била първа, а оттук - и превъзхождаща другите.
    В действителност и днес не може да й се припише Превъзходство. Нито на мъжете. Нито на евреите. Нито на християните. Нито на мюсюлманите, будистите, хиндуистите, нито дори на демократите или републиканците, на консерваторите или комунистите, нито когато и да било на когото и да било.
    Ето я истината - истината, която ще ви направи свободни, истината, чието изричане не можете да позволите, защото тя ще направи всекиго свободен.
    Не съществува такова нещо като Превъзходство.
    Вие изцяло сте си го измислили.

    Приписали сте превъзходство на онова, което мислите самите вие въз основа на своите предпочитания, желания и разбирания (които всъщност са крайно ограничени). Обявили сте претенциите си, че сте по- добри, претенции, основани на вашите перспективи, вашите цели и вашия дневен ред.
    Но някои от вас претендират, че това е Моя програма, Мой дневен ред. Бог е оня, който е назовал Избрания Народ, Единствената Права Вяра или единствения път за спасение.
    Всичко това ни връща към Първата Илюзия - Нуждата Съществува.
    Въобразявате си, че тъй като има нужда от нещо, Бог е съставил и своя програма, свой дневен ред.
    Това е била първата ви грешка и тя е довела до оная, която би могла да бъде последна. Защото ще ви кажа следното. Идеята ви за Превъзходство би могла да бъде последната грешка, която сте направили когато и да било.
    Хората мислят, че превъзхождат природата и тъй се опитват да господстват над нея. Вършейки това, разрушават естествената околна среда, която е създадена, за да ги защитава и да бъде техен рай.
    Хората мислят, че превъзхождат други хора и тъй се опитват да господстват над тях. Вършейки това, разрушават същността на семейството, което е било създадено, за да ги обгърне с любов.
    Чрез вярванията си в Илюзиите вашият, човешкият род е затруднил изключително много Живота и натрупването на своя жизнен опит. Чрез използването на Илюзиите, не както е било замислено, сте превърнали онова, което е било замислено като красив сън, в жив кошмар.
    Но точно сега можете да промените всичко това. Разглеждайте Илюзиите в съответствие с тяхното предназначение - като действителност, замислена с определена цел - и след това престанете да ги изживявате, сякаш са нещо истинско.
    И главно - спрете да изживявате Деветата Илюзия с такава убеденост. Всъщност използвайте Илюзията, за да откриете, че Превъзходството не е нещо истинско. Щом Всички Ние Сме Едно Цяло, Превъзходство не може да съществува. Няма нещо, което може да превъзхожда само себе си. Всички неща са Едно Цяло, Едно Нещо и не съществува нищо друго. „Всички Ние Сме Едно Цяло" е нещо повече от красив лозунг. То е точно описание на Основната Действителност. Когато разберете това, ще започнете да изживявате живота - и да се отнасяте едни към други - по нов начин. Другояче ще видите връзката между всички неща. Ще видите взаимоотношенията им на по-високо равнище. Яснотата на съзнанието ви ще се разшири, а вникването в същността на нещата ще се изостри. Погледат ви буквално ще прониква ветре. Тази нарастваща способност да надзъртате дълбоко в живота ще ви позволи да прозрете Илюзията и да разпознаете - „да познаете отново" - своята действителност. Точно по този начин ще си спомните Кои Сте Вие в Действителност.
    Това движение - от незнание до повторно познание - може да протече бавно. Пътешествието може да бъде направено с малки крачки. Малките крачки често довеждат до голям напредък. Никога не забравяйте това. Такава малка стъпка би била да се сложи край на „по-добрия".
    Идеята за Превъзходството е най-изкусителната идея, която някога е посещавала човешкия род. Тя може само за миг да превърне сърцето в камък, топлото в студено, „да" в „не".
    Едно едничко изречение, произнесено от амвона, църковния аналой, трибуната, в парламента или в среща на световните лидери на най-високо равнище, би могла да промени всичко.
    „Нашият път не е най-добър, а само друг, по-различен."
    С това смирено изказване би могло да започне лечението, преодоляването на разделението между вашите религии, затварянето на пропастта между вашите политически партии, потушаването на конфликтите между вашите народи и националности. С една едничка дума бихте могли да сложите край на всичко това. „Намасте".
    Богът у мене поздравява Бога у тебе.
    Колко просто. Колко красиво. Наистина - чудесно.
    Но колко трудно може някой, хванат в клопката на Илюзията, да види Бога у всекиго и във всяко нещо. Всеки човек трябва да бъде наясно с Илюзията - да бъде наясно, че това е една илюзия.
    Но дори ако това не е илюзия, а действителност, как бихме могли точно когато чувстваме своето превъзходство, да се държим по най-долен и недостоен начин? Защо точно когато се чувстваме по-добри се държим по-лошо?
    Очевидно, Деветата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Превъзходство е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.
    Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Деветата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Десетата Илюзия.


Илюзията за Невежеството


    Това е Десетата Илюзия: НЕВЕЖЕСТВОТО СЪЩЕСТВУВА.
    Колкото повече Илюзии се трупали една върху друга, толкова по-трудно можели хората да проумеят Живота. Задавали си все повече и повече въпроси, на които не можели да намерят отговор. Ако това е вярно, защо онова е тъй? Ако онова е вярно, защо това е тъй? Не след дълго вече и философите, и учителите започнали да кършат ръце. „Не знаем", казвали, „и не знаем дали е възможно да узнаем."
    Тъй се родила идеята за Незнанието, Невежеството.
    Тази идея служела на толкова много цели, че се разпространила бързо и скоро станала последният отговор.
    Просто не знаем.
    Човешките институции започнали да намират в нея не само убежище, а и някакъв вид власт. „Не знаем" се превърнало в „ме се полага, не е редно да знаем", което пък станало „не ви е нужно, не ви и трябва да знаете, накрая - и в „от онова, което не знаете, не ви боли".
    Това дало на религиите и на властите, за тяхна радост, правото да казват каквото си изберат, без да се длъжни да дават някому отговор.
    „Не ни се полага, не е редно да знаем" всъщност се превърнало в религиозна доктрина. Във Вселената има някои тайни, които Бог не иска да знаем, гласяла тази доктрина, и да се пита за такива неща е богохулство. Тази доктрина бързо се разпространила и преминала от религията към политиката и властта.
    Резултатът: във вашата история е имало период, през който за задаването на определени въпроси в определено време, по определен начин е можело да ти отсекат главата.
    В буквалния смисъл на думата.
    Тази забрана върху разпитването, разследването и изследванията издигнала невежеството до равнището на желано качество. Считало се за много мъдро и за много добър тон да не задаваш въпроси. Това се превърнало в одобрявано поведение. Всъщност - в очаквано поведение.
    И докато днес наказанието за престъпление като неуместно разпитване далеч не изглежда толкова строго, както в отминалите дни, има някои места на планетата ви, където нещата много малко са се променили.
    Някои тоталитарни режими и до тоя час настояват да бъдат чувани само гласовете на одобрение, а гласовете на несъгласие да бъдат заглушавани, понякога - с най-груби средства.
    Подобно варварско поведение бива оправдавано с призиви, че то е „необходимо за осигуряване на реда." Протестите на международната общественост биват посрещани с възмутено изсумтяване, като правителствата заявяват, че това са „вътрешни работи".
    Ще ви кажа следното: същността на любовта е свободата. Всеки, който каже, че ви обича и че се грижи за вас, ще зачита свободата ви.
    Това е толкова просто. Не се взирайте по-надалеч и по-надълбоко, за да го разберете по по-сложен път.
    И по-рано съм ви казвал, и пак ще ви кажа. В основата на човешкия опит и преживяване стоят само две енергии: любов и страх.
    Любовта дарява свобода, страхът я отнема. Любовта отваря, а страхът затваря. Любовта кани свободната изява, страхът я наказва.
    Прилагайки тази мярка, ще разбереш дали някой те обича или се бои от тебе. Не го слушай какво казва.
    Гледай го какво прави.
    Любовта те кани винаги да прескочиш границите на невежеството. Да задаваш всякакви въпроси. Да търсиш всякакви отговори. Да изричаш всякакви думи. Да споделяш всякакви мисли. Да подкрепяш всяка система. Да се кланяш на всеки Бог.
    Да живееш със своята истина.
    Любовта винаги те кани да живееш със своята истина.
    Така можеш да разбереш, че това е любов.
    Аз те обичам. Аз ви обичам. Затова дойдох да ви кажа, че невежеството, незнанието е една илюзия.
    Вие знаете всичко, което може да се знае за това Кои Сте Вие в Действителност - а това е същността на любовта. Няма нищо, което трябва да научите. Трябва само да си припомните.
    Казвали са ви, че не можете да познаете Бога и че дори да питате за Мене, е обида спрямо Мен.
    Това не е вярно.
    Нито едно от тези твърдения не е вярно.
    Казвали са ви, че имам нужда да направите нещо за Мене и че, ако не го получа от вас, не ще можете да се върнете у дома, в Единение с Мене.
    Това не е вярно.
    Нито едно от тези твърдения не е вярно
.
    Казвали са ви, че сте отделени от Мене, както - и един от друг.
    Това не е вярно.
    Нито едно от тези твърдения не е вярно.

    Казвали са ви, че няма достатъчно и че затова трябва да си съперничите, да се състезавате помежду си за всичко, включително и за Мене.
    Това не е вярно.
    Нито едно от тези твърдения не е вярно.

    Казвали са ви, че ако не направите в това състезание онова, което Аз изисквам, ще бъдете наказани и че това наказание е осъждане на вечни мъки.
    Това не е вярно.
    Нито едно от тези твърдения не е вярно.

    Казвали са ви, че любовта Ми към вас е ограничена от условия и че ако узнаете и изпълните Моите условия, както и всички условия, необходими, за да победите в състезанието за живот, ще докажете своето превъзходство.
    Това не е вярно.
    Нито едно от тези твърдения не е вярно.

    И накрая, казвали са ви, че ме знаете и никога не ще можете да узнаете, че тези твърдения не са верни, защото това далеч надхвърля способностите ви за разбиране.
    Това не е вярно.
    Нито едно от тези твърдения не е вярно.

    А СЕГА ЕТО КЪДЕ Е ИСТИНАТА...
    1. Бог няма нужда от нищо.
    2. Нито Бог, нито вие можете да претърпите неуспех.
    3. Нищо не е отделено от нищо.
    4. Има достатъчно.
    5. Не е нужно да правите нищо.
    6. Никога няма да бъдете съдени.
    7. Никога няма да бъдете осъдени.
    8. Любовта не познава условия.
    9. Едно нещо не може да превъзхожда себе си.
    10. Вие вече знаете всичко това.

1  2  3  4  5  6  7