Това е знак на пролетното равноденствие. Започва в момента, в който Слънцето пресича екватора в северна посока. Ние сме в северното полукълбо.
Съответства на консонанта "в".

Нека да се опитаме да разберем този знак, като изходим от природата. От това как реагират растенията. Растенията реагират най-видимо, директно. От какъв зор от пролетното равноденствие ще започва един огнен знак. Защо не започне някакъв друг, например земен? Защо трябва да започне непременно един мъжки, огнен, кардинален (налагащ се - категоричен, утвърждаващ се, пробивен). Като топлина и слънчева активност не е кой знае колко топло. Вярно започва пролетта, 21/22 март, но може да има и сняг. После идва април, който е малко по-топъл, не е зима все пак, но е много далече от месеци като юли, август. Така че като че ли няма огън и топлина. Това, което се получава обаче е, че живота избухва. С взривна сила тръгва. Краят на март и началото на април, едни бледо зелени, много нежни и крехки стъбълца тръгват и пробиват дебелият пласт шума - една смес набита от снега и влагата. В тях има огромна жизнена сила - пробиват земята. За да се пробие земята не е лесно, то е като раждане.

Цялата зима растенията си живеят в земята, там е топло - на 1,5-2 м температурата е 14о, а отвън може да е минус 20. Ако си мислите, че зимата земята седи студена, умряла - нищо подобно. Там е пълно със живот - всички семена, насекоми, микроорганизми се щурат и работят. Т.е. силата им не е умряла, а са на старт, чакат. Ако погледнете и дърветата ще видите, че те само дебнат да стане по-топло и веднага тръгват да се отварят. И този старт е именно с Пролетното равноденствие - като чукне 0о Овен и целият този живот тръгва, започва раждане. Растенията пробиват земята.

Растенията тръгват тихичко и невидимо при Водолея, при Риби почти достигат повърхността и при Овена изскачат отгоре. Което е в общи линии най-трудното. От там нататък се движат във въздуха и е лесно.

Оказва се, че земята води един вътрешен, невидим живот, което ни показва, че и ние трябва да водим такъв вътрешен живот. И ако наблюдаваме внимателно, ще установим, че зимата външният живот трябва да се поприбере и да се разпали вътрешният. А вътрешният се състои от надежди, копнежи, мечти, мисли, планове. От изживяване на различни неща, които изживявания ще си провокираш ти, в невидимото. Да изживяваш през лятото е лесно - всичко искри, има слънце, топлина, цветове. Природата ме радва и няма нужда да полагам усилия за това аз. Радвам се наготово. Зимата е сиво, мрачно - на какво да се радваш, по-скоро обратното. Освен това е студ - той стяга и е дискомфорт.

Същото се получава и при хората. Хората, които се раждат през това време са оптимистични - ама аз току що се родих. Целият свят и живот е пред мен. Не мога да мисля за смъртта, за болести. Трябва да им се порадвам на нещата, защото преминах изпитанието на раждането, а да се родиш не е лесно. Така че, синусоидата на изпитанията сега трябва да има отплата, трябва да има радост някаква.. Знакът Овен е много оптимистичен знак. Знак в който се усеща взривна енергия. Сега забележете, Лъвът също е огнен, неподвижен - максимална топлина и слънчева активност. Това са Горещниците, най-голямата жега и е наистина топло. Но енергията на Лъва не е така взривна обаче. Разликата между тях е, че при Овена все едно има бомба, а при Лъва има огнехвъргачка - пускаш, работи и не спира и ти се чудиш от къде толкова енергия. Трябва да се изчерпи, но Лъвът те удивлява с това, че неговата енергия не се изчерпва, постоянно натиска. Той е като онзи израз за войнишката служба, която е тежка, но за сметка на това продължителна. И той е така - напорист, огнен и за сметка на това продължителен. Затова Лъва има най-могъщата воля в Зодиака. Има само един знак, който успява да излезе срещу Лъва и да се справи с него - Скорпиона.


Като е мъжки знак Овена ще е експанзивен знак. На вътрешно противоречие и динамика, което ще поражда действие, движение, атака. Всяка една атака се поражда от това, че вътре в мен има противоречие. Ако няма противоречия ще си стоя на място. Ако живея в пълна хармония няма да има нужда от напред, дай, ура. В Овена живота кипи в пълна степен. Ама кипи, не къкри. А живота е изключително мъжко нещо. Смъртта е женското начало. За да има живот трябва да има противоречие, динамика, дисбаланс. Това нещо се бори да постигне равновесие. Усилията да постигнеш равновесие - това е живот. Усилията да преодолееш съпротивите - както вътрешни така и външни. Знаем че физическият свят се съпротивлява. Нищо във физическият свят не става доброволно и ако човек иска да постигне нещо трябва да се пребори с материята. Която тежи, има гравитация, тя има свойства. И тези свойства не ти помагат. Ако си болен чашата с вода няма да дойде сама при тебе. Трябва ти да положиш усилия да си я вземеш - иначе не може. Т.е. материята е мъртва, тежка и изисква усилия да работиш с нея. Във вътрешен план усилията са още по-големи за да се случи нещо, да постигнеш някаква хармония. И това се нарича живот. В момента в който достигнеш баланс, хармония, достигаш до състояние на покой. А това е някакво състояние на смърт.

Смъртта не трябва да се възприема като фаталност - това е грешка. Смъртта е женското начало, което поражда живот в мъжкото начало. Животът е безсмислен ако не е породен от смъртта. Мъжкото начало е като луд бик, който блъска насам натам безобразно, докато не си намери нелепата гибел някъде. Няма смисъл от него, само една разруха и нищо друго. Няма да се постигне баланс. Без смъртта живота не може да намери покой, хармония баланс, човек не може да намери себе си. Изобщо не е случайно, че хората се раждат, сякаш от нищото. От една клетка, безсъзнателна. И тая клетка какво там, чудото на живота и зор, зор, зор и хайде се размножила и вече ето ти бебе да се роди. Условията на живот в тялото на майката (където е абсолютен комфорт) и извън него са съвсем различни. След раждането се влиза в борба. След този момент нататък детето е в доста по-дискомфортни условия. Т.е. живота е едно доста добре проявено мъжко начало, което обаче трябва да черпи силите си от женското начало през цялото време.


Не случайно хората трябва да спят. Защо трябва да спят, какъв е пък тоя зор да спят. Защо био-химията трябва да работи така, че да води до съответните умори? Можеше и да не се уморяваме ако мъжкото начало трябваше да бъде юнашки активно. Или съотношението можеше да бъде много по на далавера - 20 активност и 4 часа по-слаба активност. Или пък да имаш една система с постоянна активност, без никакъв сън. Просто с различни етапи на активност. И вместо това близо 1/3 от живота на човек преминава в сън. В състояние, което наричат малката смърт. Т.е. човек нищо не помни от това. Това смъртно състояние, необходимостта от навлизане в принудителен покой е изключително важно. Това дава смисъл на живота. Съня зарежда живота със сила. С възможност да се случва. Противоречието дух-материя е толкова сериозно, че духа съсипва и амортизира тялото само за някакви 15-16 часа. Усилието да преживееш тези 15-16 часа е толкова голямо и води до такава амортизация, че след това духът трябва да напусне тялото. Да позволи на тялото малко да "живне" защото иначе човек се скапва. Човек не може да издържи без сън кой знае колко. Ако не си доспива се получава изтощение и жизнените му сили намаляват. И се става много лесна плячка на всичко друго и може да умреш. Макар че някои хора не стават плячка на нищо друго - просто умират от изтощение, диагнозата е крайно изтощение. А жизнените сили идват само нощно време, по време на сън. Така че, смъртта ражда живота и тя го поддържа. Като тук под смърт разбираме състояние на покой. На помирение със себе си.

Помирението настъпва, когато духът се оттегли от тялото - от физическото и от етерното тяло. Този дух може да се нарече "Аз", т.е. аз-ът се оттегля. Рационалното ми съзнание се оттегля, заедно с една голяма част от психиката ми, която навлиза в сънищно състояние, т.е. тя не е будна. Аз като имам рационално съзнание имам и рационални преживявания. И единствено това позволява човек да се зареди със жизнени сили. Това е най-малкото нещо, което илюстрира, как ние се раждаме от смъртта и живеем. И после цял живот се "прегръщаме" с малката смърт защото иначе не може. Значи голямата смърт ти дава импулс за целият живот, а малката смърт поддържа този импулс всяко денонощие. И да излезеш от този ритъм хич не е лесно.


В началото на цялото това нещо стои знакът Овен. При родилният момент връзката с Бога е много силна, връзката с духа е много силна. Интуитивно аз усещам колко съм важен. Аз това не мога да го докажа научно, но и не ме интересува. В душата ми има много дълбока убеденост, че аз съм важен. Че моят живот има смисъл. Макар да не го знам какъв е точно, но съм убеден че има смисъл.

Знакът на Овена е зареден с енергия живот. Той има най-голямата жизнена сила в Зодиака. Най-огромната енергия, която се развива за единица време. Когато Овена се взривява нищо не може да му устои - благоразумните се навеждат за да минат шрапнелите. Неразумно е да заставаш срещу разгневения Овен, а той не се разгневява толкова трудно, защото ще размете с тебе.

Кардинален знак - като шило е: не стои в торба. Той се съчетава с елемента огън. Огънят е подвижен, леко нещо е. Не е да седи на едно място като земята. Освен това в огъня има стаена голяма енергия. Действена и буйна енергия. Така че, да се прегръщаш с огъня не е лесно. Затова е най-високо енергийният знак в Зодиака. Това е човек, който в психиката му живее огън, огромен огън, който се взривява. Той обаче има нужда от окуражаване. В момента в който се изправи и експлодира, той трябва да бъде зачетен, уважен, подкрепен. Има нужда от подкрепа - това е много интересно. Той е на-големият обладател на енергия, а енергията е сила. Той има в себе си могъща емоция, а за да си емоционален трябва да имаш много психическа енергия, защото емоцията е високо енергийно състояние и изтощава. Това е състояние, което не може да продължава дълго. Затова при Овена каквото има да става, трябва да става бързо, защото иначе не може да удържи енергийният удар, който се получава.

При Овена енергията се движи на широк фронт, могъщо като вълна. И задачата на Овена е да управлява това. Въпреки, че не му се отдава. И понеже не може да я управлява, защото често не е особено съзнателен, той я "разплисква" насам-натам. Най-гадното за Овена е да му се задръсти енергията защото тя бързо прави "бомба" и го пръска в някакъв момент.

На Овена му е трудно да си подтиска героичният дух, да си подтиска великодушието. Не винаги иска да е толкова великодушен, но често изненадва дори себе си.

Овена се гневи най-вече от незачитане, от това, че не се съобразяват с него. Той не се гневи от това, че го товарят да работи. Той си може, той си е велик. Освен това той не играе на дребно, защото когато си обладател на най-голямата енергия в Зодиака имаш и широко сърце, какъвто и егоист да си.

Кардиналният огнен знак означава пробивна енергия. Кардиналното качество означава, че той не може да си живее самичък и да не занимава другите хора със себе си. Овена, когато е някъде, иска да му се обръща внимание и иска да се налага по някакъв начин. Да се налага означава следното: не означава да командва (това е по-елементарното, при по-неосъзнатите личности), а да се утвърждава (при по-осъзнатите). Той утвърждава себе си - "аз съм" важен. И когато Овена има развити достойнства, има активен потенциал, той е много ценен.

Ключовата дума за разбиране на този знак е енергия. Този знак трябва да се оправи с огромна енергия и тя определя характера му. Овена бил емоционален. Ами как няма да е емоционален - емоцията е нещото което хаби и тегли най-много енергия. Енергията на Овена не е плавна - аз казах на широк фронт, като вълна, но това не е една равномерна, плавна вълна. Тя е бух - взривове и бомби постоянно. Той събира, събира и в един момент - бам! Гърми. Може да не е подходящ момент за гърмене, но се гърми. И на него му е тъпо да я спре. Когато има емоция Овена не може да я "глътне" - може да е неуместна, може да си навреди с това, но дори егоизма не може да надвие темперамента. Това е дълбоко заложено в него, това е характер.

Овена е прям, по възможност, колкото се може повече откровен, директен. Ще е решителен, категоричен. Това е така, защото когато се раждаш природата избухва. Затова и ти избухваш, отразява се на психиката ти. Нарастваш. Овена също нараства, той винаги вярва, че ще стане. Това дето го е решил ще стане. Овена е твърдо убеден, че да не направи нещо човек, това е защото не го иска. Овена не може да повярва, че другите хора е възможно да не могат. Смята ги за лицемерни мошеници, които естествено че могат като него, обаче не искат и не си признават че могат. И понеже си гледаме от нашата камбанария само, Овена смята, че другите хленчат, кръшкат.

Докато за един Овен да се натовари е приятно, едва ли не е някакво удоволствие. Той има нужда от доста движение, от активно натоварване, често пъти и физическо. Затова често може да се види как Овена се чанчи яко. Работен ден, връщане от работа - няма такова нещо при него. Той бъка от сили - пръв ще отиде на работа и ще си отиде последен. Когато Овена върши работа, той знае, че я върши и оттам се отнася скептично към времето - какво значи, че работното ми време, започва в 8 часа? Нищо не значи. Той може да отиде и в 9 (не идвам на време на работа, защото не си гледам часовника, защото това за мен не е важно), но ще работи докато си свърши работата. Независимо колко време ще му отнеме.

По житейският път по който се движим, всеки се е качил на нещо. Овена се движи така, сякаш се е качил на тежък танк. И ги гледа другите кой с каруца, кой с двуколка. Енергията с която разполагат хората е различна. И тя определя до голяма степен при сблъсъците, кой ще надделее. При равни други обстоятелства, чистата енергия надделява. При директен сблъсък Овена ще победи всеки, с изключение на Лъв и Скорпион. Това в теоретичен план. Защото това което говорим в момента е теория. Защото в живота се срещат овни, които не можеш да познаеш че са овни - като мушички са и нямат никаква енергия. Зодиакалните знаци изобщо не зависят толкова много от Слънцето, колкото изглежда. Такова понятие в теорията Зодиак няма. Да сме наясно - еди каква си зодия, означава само и единствено Слънце намиращо се в съответния зодиакален знак. И какво като е там? Освен това Слънцето е важно - спор няма, защото в Астрологията 90 % е отношение Слънце-Земя и 10 % Луна-Земя и 0 % нещо друго-Земя. Това е факт. Обаче Слънцето делегира права на останалите планети и многобройни други фактори. Т.е. отношенията Слънце-Земя не са директни.

Слънцето е духа, а Земята е материята. Те са отделени - има много буфери между тях: атмосфери, полюси на Ван Ален, 150 млн. км разстояние и т.н. Иначе Слънцето ще унищожи Земята и във физически план. Пряката връзка между тях е убийствена. Така е и духа - през душата в тялото, иначе ще унищожи тялото. Затова и тялото е устроено така. То е много сложно творение и много добре направено нещо. Съвършено. Ние човеците не сме в състояние да сътворим нещо подобно дори на една човешка клетка, която клетка е много по-мощна и от най-мощният квантов компютър (компютъра на бъдещето, милиарди пъти по-мощен от съвременните най-мощни компютри). Всяка една човешка клетка е компютър, милиарди пъти по-мощен от най-мощният в момента. На всичкото отгоре всичките клетки в човешкото тяло са в "локална мрежа", т.е. освен тази огромна мощност, стените им са пропускливи и комуникативни. И общуват с останалите няколко милиарда клетки. Това е свръх сложно нещо. Човешкото тяло е много добър инструмент. И това човешко тяло едвам се справя с човешкия дух. Само за 15-16 часа то така се амортизира, че се налага духа да се изведе от него за да може то да си почине. Това е същото, като да се изправиш и да гледаш Слънцето - колко време ще го гледаш директно?

Така Слънцето прехвърля правата си върху различни "буфери" и ние се интересуваме от буферите в много голяма степен.

Зодиакалният знак Овен се управлява от Марс, а не от Слънце. Значи, тези хора, които ние ще наричаме наистина Овен, трябва непременно да имат Марс в Овен. Слънцето Екзалтира в Овен. Асцендента да е в Овен. А също така и Луната да е в Овен, за да може психиката им, инстинктите им да са на Овен. Тогава вече може да си говорим за един по-чист вариант на Овен.

Така във всеки един зодиакален знак трябва да се намира вътре Управителя, Слънцето, Луната и Асцендента. Понякога и Екзалтацията. За да имаме типичен знак еди-кой си, да наподоби зодия нещо си. Иначе ще се изпада в противоречие. Ще срещнете например нерешителен Овен. А как ще е решителен, ако Луната е в Риби например. Слънцето е в Овен, но Луната е в Риби. Освен това Марс определя колко енергия имаш, а не Слънцето. От Марс зависи какво ще правиш, за какво имаш енергия. Слънцето е воля, внимание, амбиции, но не и енергия в директният смисъл.

Поставя се на Овена задача. Мигновено в тази посока се насочва и енергията, защото енергията се движи след мисълта, след поставените задачи. Иначе си захапва опашката и вършее. Става имплозия. За да не стане така, трябва да насочите енергията на някъде - конструктивно. Може и деструктивно. Хората от излишна енергия правят всякакви простотии. Така или иначе това опира до съзнание - то контролира тази енергия.

Овена просто има повече енергия от другите. Доста повече. Той това нещо или не го знае, че е така или само го подозира. На него му е трудно да си представи, че другите хора нямат толкова енергия. Това е причината доста от овните да имат грандомански представи. Понеже той установява, че при сблъсъци печели - другите хора нямат такава сила. Като типичен прототип на Овена е Конан варварина - типичното мъжко начало, великодушно, доста благородно. Качва се например на един кораб и казва на капитана, че вече той е капитан. Ако му се противи - набива го и вече той е капитан. Това е начина, по който Овена решава проблемите. Овена такава голяма сила чувства в себе си, че смята за унизително да се крие зад нещо - зад заповеди, властови позиции, пагони и т.н..

Ако имате за началник истински Овен и му кажете, че е издал тъпо нареждане. Казвате му, шефе, ти си кръгъл глупак, такава простотия като твоята не съм виждал. Сега, той никога няма да пише някакви заповеди за да ви наказва или нещо подобно. Ще ви хване за реверите и ще ти каже, че щом си такъв мъж, такъв юнак - хайде сега да се борим. Един на един. Ела тука да се разберем. Аз не съм ти началник, защото някой ме е назначил, защото се крия зад някой, или съм по-образован. Аз съм ти началник защото съм по-силен от теб като човек, по-умен, по-кадърен. Аз съм по-качествен, имам по-голям ресурс. И ако ти си на друго мнение - хайде на ринга и да те видим. Ще издържиш ли на удара ми. Бил съм бил глупав, хайде да види колко съм глупав.

Овена не се страхува от конфликти. Усещайки своята голяма сила, подсъзнателно той вижда конфликта, като възможност да разтовари енергията си. Като едно много добро упражнение за себе си, нещо като спорт. И доста весело се отнася към едно такова начинание - изобщо не намира конфликта за нещо ужасно, безсмислено. Ако за Девата конфликта е абсолютно безсмислено нещо и никаква логика няма в това, то за Овена това е най-добрия повод да разтовари и без това многото си енергия. Да се облекчи. Освен това да изпробва себе си и силите си. Много е приятно за него "да хвърли една бомба" - его-то се радва от това. И да види как другия ще литне 5 метра назад.

Повечето от овните не знаят какво е страх, защото техният страх се проявява чрез агресия. Овена като се изплаши - напада. И понеже като се хвърли върху другия това изглежда като смелост. И на другия не му остава друго освен да бяга и затова това нещо не прилича на страх. Овена не моли за пощада. Той може да е обезумял от страх характерната реакция е да се хвърли върху вас. Така както обезумяло от страх животно напада. Не напада особено разумно, в смисъл вижда се, че не действа хладнокръвно, обаче напада. А Девата в такъв случай бяга (, когато Девата изпадне във вълнение и се изплаши, характерната й реакция е да бяга или да намери посока на движение, обратна на врагът. Дори волята да се опитва да я накара да влезе в конфликт, краката я носят в друга посока. Това е подсъзнателна реакция). При Овена не може така. Атаката е безсмислена, безумна и ако не е много осъзнат, помъдрял той се хвърля напред. Когато се изплаши не може да накараш Овена да остане на място. Ако го направи, значи това е много помъдрял Овен, поне на ІІІ-то ниво на съзнание. Ако може той да си успокои енергията, представяте ли си каква власт има той над вътрешният си свят. Да спре "бомбата", която се надига - това е трудно. На овните хиляди пъти по-лесно им е да хвърлят бомбата. Каквото има да става - да става. Много често овните така действат. Емиии, знам че сгафих, обаче това е положението. Съжалявам. Извинявайте много.

Овена, който се появи някъде и не му се обръща внимание проявява своята кардиналност. Характерен акт за по-примитивния Овен е да се изправи и да фрасне по масата и не се страхува да привлече вниманието по такъв начин. Защото това е агресия срещу другите - какъв си ти че ще удряш по масата бе, къде се намираш? Сега ще те глобим, за дето гърмиш по масата на шефа. Защото Овена не гледа кой е шеф. Като го напъне отвътре и не издържа. Въпреки това Овена го прави. Обратното на това поведение би притеснило Овена, т.е. ако не може да го направи смята че нещо не е наред, че е болен. Но докато може да блъска по масата всичко е наред. Той е себе си, спокоен е.

Овена не се страхува да влиза в конфликт, което е много важно, за разлика от повечето зодиакални знаци, които имат към конфликта крайно отрицателно отношение. Полагат огромни усилия за да го избягват. Овена обаче не. Овена ако се почувства предизвикан приема предизвикателствата и ги приема дори когато са смъртно опасни. Понеже усеща огромната сила в себе си, той трябва да я овладее. А какъв по-добър повод да я овладееш от конфликта. Трябва изпитание, да се положи усилие за да се види че съм аз. Иначе не мога да се различа от другите хора като си живея спокойничко и битово.

Един Овен например е в състояние да копае цял ден и да е приятно уморен. Той изобщо не е скапан. Копае яко, вкарва сила в земята, блъска. И той те вижда тебе, че нямаш сили и е доволен от това. Его-то се радва от това.

В Овена има оптимизъм. И как няма да има - като си се качил в танка, а останалите кретат с каруци. Какъв зид имало срещу мене. Ами те тия с каруците ще се потрошат, а аз с танка. Ама тоя зид не бил паднал веднага, защото бил армиран. Нищо, ще се засилим пак, какво му е на танка. Важното е само танка да не се блъска със задницата, защото е неудобно.

Това дето Бог е направил така, че да го има този знак, и лично ЖЕРТВЕНИЯ АГНЕЦ, изгражда силите на Овена, съкровеният смисъл да го има този знак Овен е в това да се изгражда човешко достойнство. Аз съм. Овена е важен независимо от каквото и да било. Самото му съществувание го прави вече да е важен. Овен дето да не знае какво иска и да се чуди за какво е жив трудно се намира. Ако има такъв Овен, значи той е много зле. Това са симптоми за крайна проблематика. Обикновено Овена е решителен, знае какво иска, не чака някой да му казва какво да прави. Той дори е твърдоглав - той си знае какво иска да прави и не слуша.

Овена е склонен да води, да бъде водач, но не като цар, а като пълководец. В Овена има дух на боец. Типичен Конан варварина. Той си поставя някакви цели и задачи, които не може да бъдат определени като добри или лоши. Неговата задача е да си използва енергията и той извършва най-различни неща, за да я използва. Някои страдат от това, което той прави, други са доволни. На него му е все едно обаче - той се стреми да си използва енергията по някакъв колкото може по-градивен начин. И в Овена има божия искра и той се стреми по възможност да използва енергията си за добро. Колкото може. Ако не може, не може.

Овена мрази лъжата, увъртането, шикалкавенето, защото това са оръжията на неговите врагове. Това е така, не защото Овена е патологично честен по рождение - това зависи от нивото на съзнание. Просто когато Овена има проблем, на него не му се налага да лъже, защото той го решава директно. Емоционалната агресия предполага и готовност за физическа, защото когато се репчиш много, трябва да си готов да минеш и към действие. Много често така.

Когато Овена е гневен на някой, той му набива канчето чрез емоционална и дори физическа агресия. Въпреки, че рядко му се налага да стига до физически конфликт защото той е готов винаги да го направи и това се усеща. Той е луд за връзване. И ще го направи, защото после с гордост ще сочи своите рани. Няма да смята за излишно нараняването. Дори да се е сбил с трима бабаити и те да са го помлели, когато излиза от "Пирогов", той с гордост ще каже че и той им фраснал по един. В него няма страх. И следващият път пак ще се сбие с трима, без да намира случилото се за ужасно. Сега, това е една неадекватност и целта на този краен пример е да покаже, че Овена носи в себе си толкова устремен дух, че е в състояние да се нахвърли върху преодоляваща сила, върху по-голяма сила от него. Да се прасне в нея и после да се кефи. Това е масовото проявление на Овена - първо и второ ниво на съзнание.

В Овена има решителност, устрем, способен е да увлича. Затова в такива ситуации опасни, когато хората са уплашени, стреснати и ако се направи грешна стъпка всичко може да е фатално и затова седим, чакаме. А проблема ето го, задава се и сега накъде. Овена е безумният, който скача и се хвърля пръв. Затова най-голямата му страдание е когато се хвърли и няма никой. Вика напрееед и не се оглежда. Тогава Овена е покрусен, жал му е за човешкия род. Но често пъти успява. Овена излъчва увереност. И понеже има вяра в себе си, много често се справя. Ако кажете на един Овен, виж какво, има един зид и към него ти се засилваш с мотор, има един процеп в него, точно толкова колкото да минеш. Вероятността да улучиш процепа е 3 %. След като му го кажат това на Овена, той знаете ли какво чува: абе вероятността е 50 на 50 и понеже съм аз, значи е 90 на 10. Значи шансът да не мина през процепа е нищожен. Това дето му се говори, все едно се отнася за някой друг. Околните очакват, след като му е съобщено каква е вероятността, той да подходи внимателно, предпазливо. Вместо това какво - той със 100 км/ч се устремява към зида, все едно зидът ще се помести. В резултат на това какво се получава? Овенът много често изненадва всички околни, като минава перфектно през процепа. Наистина се получава, защото той уверено, без страх, с пълна концентрация минава през него. Статистиката него не го плаши, защото той има вяра в себе си - Овенът е "Аз съм". Той прави така, че човекът да се държи гордо, достойно, да уважава себе си. Овенът пречи на хомо сапиенса да бъде жалък, да бъде мухльо, да е охлюв.

Подсъзнателно Овена усеща, че тази сила дето я има, извира от такъв могъщ източник, извира от Бога. Той го усеща и това му дава силата да приема предизвикателствата. И да се чувства достоен и горд.

Прототипа на Овена е жертвения агнец. Цялата тази сила, която има Овена, когато порасне, когато стане по-мъдър човек, той трябва да направи саможертва. Цялата огромна сила, която има трябва да отива на жертва. Той трябва да се жертва за останалите. Той трябва да извърши този акт на Любовта, който се нарича саможертва. Когато трябва да се спаси някой Овена е този, който се хвърля на кладата отгоре.

Когато всички са затиснати към земята и картечницата ги убива един по един Овенът е този, който скача и я затулва с гърдите си и всички се спасяват. Това е един пример на човечеството и Овена учи хората на това да уважават себе си, да обичат себе си. И тогава ще обичаш и другите. Ако не обичаш себе си значи, че има някаква много дълбока неистина. Няма причини да не обичаш себе си. Ако не обичаш себе си, това значи че проклинаш Бога по някакъв начин. Или смяташ Бог за несправедлив, понеже той така е направил, че ти да не харесваш себе си. Ти си несъвършен - и кой е виновен за това?

Овена в егоизма си може да бъде много неприятен - безпардонен, нагъл, нетактичен, арогантен. Той прави така, хората да се страхуват от него, защото е готов винаги за открит конфликт. Той не се притеснява да те направи пред всички на две стотинки ако си го разгневил. Не си сдържа гнева лесно и може да те направи за 2 стотинки пред всички. Той не е благоразумен и ще сгрешиш ако разчиташ на доброто му възпитание. Той първо не смята за нужно да си подтиска гнева и второ дори и да е решил да го стори, това е много трудно. Защото гневът му има взривен характер. Няма време да се вземат мерки. Най-разумното е да залегнеш когато гръмне бомбата.

Овен, дето да коленичи, да целува на някой подметките и други части - такъв Овен няма. Ако Овен това го направи излиза от ордена на Овена, той е някаква шугава овца. Или Овен който лъже, подлизурства, да го увърта - това е скършен Овен. Това го има, когато Овена се депресира. А той се депресира ужасно, когато използва цялата си сила и няма резултат. И се изплашва. Създава се опасност от ситуация като в приказката за Незнайко - когато загубиш три пъти под ред, да загубиш вяра в себе си. Да кажеш, не мога. Ето, аз опитах и не става. И се отчайваш. Овенът в такива случаи се депресира, защото той знае, че е на тежкия танк отгоре и ако той не може, какво остава за другите. Получава се пълна безнадеждност, защото някак си аз, с тежкият танк, не мога да чакам помощ от онези с каруците. И когато Овена не може и пропадне той рухва, защото психиката му не е гъвкава. Той не може да се примири, че не е успял. Това нещо му убива душата и от том нататък той променя психиката. Това му прекършва психиката. Той си казва, аз съм пълен нещастник, аз съм жалко човече и от тук нататък няма смисъл от морал. Аз не звуча гордо. Аз не мога да уча на достойнство хората вече, така че може да бъда жалък подлизурко, мога да лъже е подлизурко. Когато един Овен прави така, на него не му се живее. Това е самоубийствен акт. Затова можете да видите представители на Овена, които са най-жалки изчадия, прошляци и нищожества. Т.е. Овена може да достигне до другата крайност - до анти Овен. Ако изхвърлите Овена от тежкият танк той може да се строши - той не е дрянова пръчка. Не може да се гъне. Той седи и не мърда. Затова успееш ли да го натиснеш той се троши, психиката му се троши.

Не трябва обаче да си мислите, че Овена ще се разочарова лесно от поражения и такива неща. Когато той взривява бомбата се чувства силен. Преди да хвърли следващата обаче има едно изтощение в него - при него психиката работи на принципа възход-падение-възход. И н промеждутъка между две бомби, когато психиката му е в падение и е изтощен, ако тогава бъде нападнат е по-лесен и няма да издържи. Но се задава следващата бомба и точно това го прави много издръжлив. Трябва да го спреш някак си и да преодолееш бомбата. И ако издържиш три негови бомби и все още го натискаш, тогава може да се депресира и отчая. Да види, че бомбите му не действат. Обаче е много трудно да не действат.

В нашият живот често пъти се постигат успехи чрез лъжи, лицемерие, доноси, клюки - води се една психологическа война. Овена не го може това и става плячка на такива действия срещу него.

Силата на Овена го тласка да прави следното: аз имам силата и искам да постигна нещо, устремявам се към него. И влиза в противоречие с нечии интереси, но той няма да се откаже от силата си. Тази сила в мен не е случайна и не е за да я загърбвам. И аз казвам така: добре искаш го ти това нещо, но и аз го искам. Бори се за него като го искаш. Ще те уважавам когато се бориш - който не се бори не го уважавам и го смятам за охлюв. Овена ще се бори за това, ще го вземе защото е по-силен, и после може да ти го подари, но после. След като видиш кой е по-силния. Това е смисъла на живота му, да се изрази - поставя си цели и надделява, защото е боец. Той се стреми да се утвърди като боец и наложи - кардиналност. Той смята живота за една борба. От там нататък Овена вече става великодушен. Ако сте приятел на Овена ти имаш приятел. Но за да бъдеш приятел с Овен е интересно явление - трябва да демонстрираш уважение към него. Без да прекаляваш обаче, защото ако Овена те заподозре, че си подлизурко веднага престава да те уважава и не може да си му приятел вече. Ако си в ролята на малкото братче е доста добра тактика и тогава Овена ще направи за теб много. Не всичко, но много. За него е чест и предизвикателство да помогне на приятел. Той ме уважава и щом ме уважава вярва в мене, а това ми дава сила. Значи моята сила е и негова.

Овена като всички огнени знаци проявява неразумно дори щедрост - моят дом е и твой дом, защото ти ме уважаваш мене. Докато ме уважаваш. Спреш ли да ме уважаваш, аз съм те забравил и кучета те яли.

Като всички огнени знаци лесно се прощава. Не защото са овладели умението на прошката, а защото нямат енергия да се ядосват много. Той е склонен да забравя. Силната емоция е такова нещо, че като избухне, тя не може да продължава много дълго. След което се изтласка в подсъзнанието за да не увреди психиката. Ако си интензивно бесен повече от 2 часа или изпаднеш в дълбока мъка повече от 2 часа примерно можеш да изпаднеш в шок. Една емоция не оставя върху психиката дълбоки следи ако не се премине една граница. Тогава психиката не издържа и се стига до емоционален шок. Това вече води до трайни последици в подсъзнанието и се превръща в проблем с години. Но ако не се стигне до там ситуацията се овладява. Овена изживява силно, емоционално и след това - все едно нищо. Само 5 минути след като ви е крещял той може да ви говори спокойно. Наистина спокойно и той не лицемерничи. Отвън, такова поведение може да изглежда лицемерно, но не е така, защото Овена не лицемерничи. За Овена няма проблем, онова казва той си беше за тогава, въпреки, че това тогава е било преди 5 минути. Сега не те мразя, въпреки, че преди 5 минути ми идваше да те убия, но сега не е така. И понеже не те убих тогава, сега живей.

Значи, когато Овена избухне не е разумно да си решаваш точно тогава проблемите с него. Значи да се поддадеш на собственият си страх и агресия и да си кажеш, той или аз е много глупаво и безсъзнателно. Никакво достойнство не печелиш с това, ако се изправиш срещу Овена в такъв момент. Така само ще се поддадеш на неговия темперамент и ще му поддържаш взрива. Овена няма да ти направи нищо, ако в такъв момент "залегнеш" - престанеш да се репчиш, да противоречиш. Трябва да се накрещи и да изхвърли от себе си това, защото не го може по друг начин. Не е разумно, но такъв човек не чува и не вижда - когато някой ти крещи може ли да му обясняваш нещо логично, аргументирано. Няма логика, но при елемента огън е така - логиката много лесно отива на кино. Затова е нужен елемента земя, който прави адаптация. Защото елемента огън е склонен да се вихри и правомерно и неправомерно. Елемента огън разхищава адски много енергия. Няма да има никакъв резултат.

Другото нещо е героичен дух. Овена е склонен да се хвърля в рисковани операции. Това, което хората после наричат героизъм. Или глупост. Зависи от резултата. Ако спечелиш си герой. Ако ли не си глупав нещастник. Овена е склонен да рискува, защото когато имаш свръхенергия начина да изразиш себе си е да се натовариш, да се почувстваш истински жив. Ако аз мога да правя нещо, но не го правя по някаква причина, това за мен е много неудовлетворително и човек се чувства прецакан. Депресирам се. Аз имам някакви възможности, дори само потенциални, но усещам че ги имам. И не ги прилагам. Психиката ми страда. Така и Овена усеща, че може да прави много, но прави само половината, защото нашето ежедневие, обикновеното, рутинното не предлага възможност да се правят неща в които да се използва екстремална енергия. Не се налага. Затова Овена се радва на екстремалните ситуации, когато може да прояви по-голям потенциал от себе си. Така той познава и себе си. При него "Аз съм" е толкова силно развито, че той когато усети в себе си някакви свои потенциали не се страхува да ги заявява. Няма скрупули от рода, чакай да не засенча сега някой, ама да не би да оскърбя лицето Х.

Овена смята, че всеки човек има една сила в себе си. И всеки човек трябва да посреща достойно изпитанията и предизвикателствата. Аз го правя това, не хленча, не се оплаквам. Значи и другите нямат право да го правят. Ще се борят. Няма не мога - можеш.