Тук има още един важен проблем – връзката между момента на реализация на транзитите и прогресиите, и предсказването на събитията.
Щом започнем да говорим за “събитията”, ние влизаме в доста объркана и пълна с опасности област на разбиране на това какво се явява “събитие”. Ще се опитам да демонстрирам, доколко сложно може да бъде това.

Скоро се срещнах с клиентка, която беше при мен за първи път преди няколко години и повече не се бях срещала с нея и нищо не бях чувала за нея. Забелязах, че транзитния Плутон се приближава към нейния Хирон в 4 дом на 5° Стрелец. Стана ясно, че преди няколко години е умрял баща й. Клиентката твърдеше, че неговата смърт нищо не означаваше за нея. Очевидно, че в този случай даденото събитие не се явяваше “събитие” за нея. Тя никога не е била в близки отношения с него. Тя предполагаше, че няма абсолютно никакви чувства по отношение на него и затова неговата смърт не означавала нищо за нея, доколкото щом нищо не е съществувало в смисъл на отношение към него, няма какво да умира заедно с него. Тя така обясни своето отношение. Ние обсъждахме нейните отношения с баща й по време на нашата първа сесия и нейните възприятия не се бяха променили оттогава. Аз не третирам местоположението на Хирон като област, където индивида е безчувствен. Но клиентката ми беше убедена, че това е така, и в този момент дискусията за нейния баща беше приключена. Причината за второто идване се състоеше в това, че тя доста се безпокоеше за своя зет, който беше болен. При него се развила неголяма злокачествена подутина и макар лекарите да са я махнали, появили се метастази и тя се боеше, че той ще умре. Какво я тревожеше – ами това, че макар да не е била много близка с него, мисълта за неговата възможна смърт я изпълвала с безумен ужас. В същото време разглеждането за възможна смърт на някой друг, включително и на новия й мъж (тя се омъжила в интервала между нашите две срещи) не предизвикваше в нея такава реакция.
Съдейки по всичко, ролята, която този човек е играл в нейния живот е била много по-голяма, отколкото тя е мислела. Тя го е познавала доста повърхностно. Те са имали приятелски отношения, но тя не е била близка със сестра си, която се е омъжила за него, тя никога не е имала еротични фантазии за него. И тя не можеше да разбере, защо сега мисълта за това, че той може да си отиде от живота й носела толкова безпокойствие. Тя нарече това състояние “Натрапчиво и ирационално” и то беше такова. За разбиране на това трябва да обърнем внимание на това, че наред със съвпада на транзитния Плутон с наталния Хирон, транзитния Нептун минаваше с право и възвратно движение през нейното натално Слънце.

Постепенно стана очевидно, че реалният случай, който поначало поражда нейното безпокойство, се явява смъртта на баща й. Това може да звучи странно, защото той вече е умрял, но работата беше там, че на вътрешно ниво той за нея не е умрял изобщо. Не е имало никаква скръб, никакво емоционално преживяно отделяне, и никакво чувство за загуба по време на фактическата смърт. И присъствието на Хирон в 4 дом, наред с наличието на тригона Юпитер-Слънце, ми позволиха да предположа, че в нея имаше доста двойнствени чувства по отношение на баща й – както доста позитивни, така и в достатъчна степен негативни и при това – напълно изтикани. Тя имала навик да подтиска чувството. Бидейки в достатъчна степен интелектуална, тя демонстрираше доста любопитен пропуск- сякаш там, където трябваше да има нещо, нямаше нищо.

Сякаш реалната смърт съвпаднала с транзита на Плутон през наталния Хирон, след 4 или 5 години след физическата смърт на баща й. Зетя на моята клиентка изпълнил ролята на баща за нея. Неговия Сатурн, на 22° Рак, беше точно срещу нейното натално Слънце на 22° Козирог. Може би той е чувствал значителна отговорност за нея, макар че малко я е виждал, и тя е отговаряла на неговите качества на Сатурн, така както това би правила дъщеря. Тя е считала неговото присъствие като нещо подразбиращо се от само себе си, той я изпълвал с чувство на безопасност. Той винаги присъствал някъде на заден план, бил е изключително устойчив. Тя разбирала, че ако някога изпадне в трудно положение, ще може да дойде при него за помощ – както материална, така и емоционална. И макар, че тази възможност тя никога не се е опитвала да реализира, подсъзнателно е знаела, че той ще бъде на място, ако се наложи. Тя свързвала с него своите несъзнателни чувства на дъщеря, които са били също така свързани с нейния реален баща, с когото в действителност тя е имала доста болезнени и противоречиви отношения, наличието на които тя е отричала практически в течение на целия си възрастен живот.
Ако искахме да предскажем събитие, свързано с транзита на Плутон през Хирон в 4 дом, ние трябваше да кажем “Възможно е човекът да смени местоживеенето си или да емигрира. Или - възможно е да се разведе”. Или - ако имаме достатъчна смелост, може да предположим, “Това може да е смърт на родител и такова събитие ще предизвика към живот доста сложни и противоречиви чувства”. Смъртта на бащата е достатъчно вероятна реализация на такъв транзит, особено, ако се отчете съвпада на транзитния Нептун и наталното Слънце. Но как може бащата да умре, щом той вече е мъртъв?

За моята клиентка смъртта на бащата настъпва сега. Това е нейната действителност, макар за мен и за вас реалността да изглежда по друг начин. Тази смърт и всички свързани с нея болезнени чувства нямат никакво отношение към бащата в плът и кръв, отишъл вече в гроба. Именно сега за първи път тя се сблъсква със скръбта и паниката, която е отричала в момента на физическото заминаване на бащата. И тя съсредоточила тези чувства върху човека, към който не е изпитвала реални чувства. Нейният зет е заместител, котва за нейния неосъзнат комплекс на бащата. Извод за това, действително ли ще умре зет й, не може ясно да се направи от дадения транзит. В някакъв смисъл на думата, тези два факта реално не са свързани. Такава мощна реакция е предизвикала само възможността за неговата смърт. Можем да говорим, че възможността за неговата смърт е съвпаднала по време със съзряване на комплекса на бащата, който сега започнал да пробива в съзнанието.
Такъв тип смущения на вътрешни и външни събития преобръща нашите представи за това, което ние разбираме под действителност. Събитието, в този смисъл, доколкото отразява транзитния или прогресивния аспект, може да бъде не такова, каквото мислим за него, защото времето, когато нещо се случи, може да се различава от времето, когато събитието действително се отразява във вътрешния живот на човека. Това, което прави събитието реално за нас – това е нашия емоционален отговор на него и нашето емоционално въвличане. Ние запомняме това, което въздейства върху нас, но това въздействие може да не съвпада по време с момента на физическото възникване на събитието. Този кратък пример, който приведох, не се явява от тези, които излизат навън. Времето, когато събитията се случват, не винаги е същото време, когато те физически се извършват. Затова материалните събития могат да настъпят при трудно обясним недостатък от подходящи транзити и прогресии, даже ако като цяло в картата назрява нещо важно.
В качеството на още един пример, нека разгледаме, да кажем, скъсване на отношения. Кога става тава? Кога двама души фактически се разделят? Очевидно това не е точно така, дори и в случай на смърт, действително разделяща хората. За много хора отношения продължават да живеят и живеят години след реалната физическа раздяла, и партньорът продължава да е сърдит на другия, да скърби, и да не осъзнава реалността от загубата дълго време след неговото заминаване. Това е особено трагично и остро тогава, когато родител губи дете и не може да преживее загубата. Стаята на детето може да се пази като своего рода музей, където нищо не се променя и не се мести, сякаш се очаква, че ето то ще се върне. Същото може да се случи и при развод. Снимката на бившия партньор през цялото време се намира на видно място, и никой, даже на новия възлюбен не се позволява да седи в любимото кресло на старата любов.

Често хората изместват своите чувства относно това в несъзнателното и биват буквално потресени от своите силни реакции, когато след много години тяхната бивша жена или бивш мъж отново се омъжат. Целият ад се освобождава, сякаш заминалия отдавна партньор през цялото време е пазен в тайно ъгълче на душата. Даже тогава, когато той или тя е заминала физически, любовта въпреки това присъства вътре, и когато партньора влиза в отношения на друго място, цялата мъка и болка оживяват и се преживяват, сякаш раздялата се случва именно сега. Фактически, за човека това става точно сега, макар на конкретното ниво би могло да се случи преди няколко години. И това може да се случи, когато видим прогресивната Венера в съвпад с Плутон, или транзитното Слънце в съвпад с наталната Венера, или транзитният Уран е в опозиция с наталната Луна в 7 дом.

Когато завършват отношенията, те може да свършват за един от двамата човека. Също те понякога се прекратяват физически преди реалната раздяла. Двамата могат да живеят цял живот, но техните реални отношения са завършили преди 2 или 10 или 30 години. На това също може да съответства подходящ транзит или прогресия, даже ако на физическо ниво нищо не се случи. Планетарните движения в картата могат да маркират край на нещо, но конкретни събития може да не съответстват на това. Или подобен транзит може да означава край на нещо, а човек да каже: ”О, това свърши преди една година”. Завършването, както и началото е много лична работа. На различните хора им е нужно различно време за осъзнаване на събитията. Някои събития не означават нищо за даден човека и твърде много за друг. Самата смърт означава нещо различно за различните хора, и някой може да бъде пълен с мъка и ужас и да отрича неговата или нейната смъртна болест до самата развръзка, в същото време друг спокойно се прощава с близкия човек няколко години преди неговото физическо напускане. Възприемането на събитието – неговото време, неговото значение, неговата интерпретация от нас – се описват от синхронни на събитието транзит или прогресия, и по такъв начин са реални тези събития, които са предизвикани от транзитите и прогресиите в нашата душа. Самото външно събитие може да съвпадне, а може и да не съвпадне със състоянието на човека. Ако има мощен транзит или прогресия, събитието може да има огромно значение и напълно ще промени живота на човека, но случвайки се в друго време, същото събитие, ако няма поддръжката на аспектите, ще се преживее напълно по друг начин и не се усеща като “съдбоносно”. Самото събитие не е толкова важно, колкото неговият субективен смисъл. Но това, което човекът преживява в себе си, придава смисъл на събитието, в съответствие с транзитите и прогресиите.

Аз разбирам, че е трудно да се приеме това, доколкото нашият обикновен и общоприет метод на интерпретиране на събитията се състои в това, че под реален и обективен се разбира това, което се случва "отвън". Физическото явление може да бъде обективно (макар, че на практика това е открит въпрос), а това, което ние чувстваме в себе си – никога. Да се изследва това как именно нашите възприятия оцветяват “външното” е много труден и вълнуващ път. Но нашето възприемане е това, което описва хороскопа, включвайки транзити и прогресии спрямо наталните положения. При преминаване на транзитния Сатурн през Луната ние сме настроени да възприемаме и реагираме на събитията по определен начин – възможно е по-реалистично и по-негативно, отколкото когато през Луната транзитира Нептун. Когато през наталния Меркурий минава транзита на Уран, ние възприемаме истини, които се отличават от истините, възприемани при транзита на Хирон през Меркурий. Когато през наталната Венера минава транзита на Юпитер, ние възприемаме хората по съвсем друг начин, отколкото, когато там транзитира Плутон. Какво се променя в действителност – хората, които ни заобикалят или ние самите? И ако на практика се променя нашето обкръжение, може ли според начина, по който възприемаме живота да привличаме определен тип хора и да ги караме да встъпват в определени отношения с нас?
Ако някой се разделя по време на тригон между Венера и Уран, то неговите чувства доста ще се отличават от тези, които би изпитвал, преживявайки раздялата при опозиция между Венера и Плутон. И в очите на другите, събитието може да изглежда така, както изглежда за самия човек. Джо Блохс напуска жена си заради 17 годишна секретарка. Ако в това време жена му има тригон Венера-Уран, възможно е тя само да въздъхне с облекчение, ако по това време се беше оформила опозиция между Венера и Плутон, тя би възприела това като ужасно предателство. Ако прогресивната Венера е в опозиция с Нептун, тя може да възприеме всичко това като тайно отмъщение лично към нея. Ако транзитната Венера е в квадрат със Сатурн, на преден план ще излязат темите за влошаване на материалното положение и потиснатост от това, че са я оскърбили с такова напускане.

Не бива да не дооценяваме важността на субективното възприемане на събитията. Как се възприема събитието, как то е разбрано, когато се регистрира като реално протекло, всичко това може да варира в зависимост от “астрологическото” време, определяно от наталната карта, доколкото индивидите възприемат събитията индивидуално. То усложнява нашето разбиране за това, какво представлява събитието. Нивото, на което е съсредоточено вниманието може да се изменя много силно, и след него – времето на събитието. Събитието може да бъде свързано, а може и да не бъде свързано с физическа проява.
Всичко става още по-сложно, когато разглеждаме висшите планети. Те могат да се преместват в право и ретроградно движение, уточнявайки точен аспект в течение на две или три години, а в случая на Плутон – повече от това. В течение на това време могат да се случат ред различни събития, и даже ако не са свързани помежду си, всички те ще бъдат оцветени в специфичен “цвят” от дадения транзит. И по такъв начин, всички събития, които ще се случат в течение на този период, така или иначе ще имат еднакво значение в нещо и ще предизвикат, например, еднакво усещане. Ако се случат в друго време – тези събития биха се възприели иначе. Те биха изглеждали случайни и без връзка. Тогава ние не можем да кажем: ”Да, действително, има връзка между смъртта на моя баща преди две години, тази борба с конкурентите, която преживях миналата година и моята нова любовна интрига, която започна миналия месец – всичко това са неща от един род”. Тази паралелност се предизвиква от определен транзит, а не самите събития. Склонни сме да помним периоди от нашия живот, а не отделни събития, свързани помежду си. И това усещане за “епохата” – е възприемането на определен времеви отрязък, оцветен от определен транзит, оцветен особено субективно. Длъжни сме да бъдем много внимателни, когато определяме какво е това “събитие”, и нещо повече – колкото по-дълбоко се вглеждаме, толкова всичко по-субективно става наше съждение. Изследването на аспектите, които съответстват на нечия смърт – са пример за живия. При това, имам предвид не само аспектите в картата на умрелия, но и аспектите в картите на близките му хора. Ние мислим, че смъртта е достатъчно определен ужасен момент и за него може точно да се построи карта. Но нито един астролог досега не е извадил типичните “признаци за смъртта” – във всяка карта тя изглежда различно. И за нея могат да бъдат отговорни, както тези аспекти, които се уточняват вече няколко години, така и тези, които се формират в дадения момент. Възможно е някои видове смърт да протичат действително на вътрешно ниво по-рано, отколкото реалната смърт, в момент, когато индивида “оставя” нещо важно.
Като се опитваме да разберем транзитите и прогресиите ние сме длъжни да имаме предвид всичките три вида ниво на тяхната проява – включвайки емоционалното и телеологическото. Последните две имат директно отношение към истинското значение на събитието. Трябва да се помнят всичките три нива и да се разбира сложността на всеки от тях. Само тогава, когато имаме обща картина на случващото се, можем да говорим – “ще стане това и това”. Без такава картина ние приличаме на стрелящ с лък, с вързани очи. И поразявайки целта в този случай, може да поразим клиента си.