Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


04:19
26.02.2020
Сряда
3.226.122.74


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0


 Пими ® » Астрология » Планетите в Знаците » Планетите в Овен

Планетите в Овен [20]Планетите в Телец [15]
Планетите в Близнаци [18]Планетите в Рак [16]
Планетите в Лъв [17]Планетите в Дева [14]
Планетите във Везни [15]Планетите в Скорпион [16]
Планетите в Стрелец [16]Планетите в Козирог [15]
Планетите във Водолей [16]Планетите в Риби [16]


Марс в Овен - на Трон

Управител - Марс. Да видим защо е така. Марс като планета представлява енергиен двигател - колкото повече енергия, толкова по-добре. Не е необходимо хората да имат особено мощни двигатели, защото за различните видове дейности е нужна и различна мощност. Не е нормално да сложиш танков двигател на "Трабант". Т.е. всяка дейност има специфичен енергиен разход. Ако при Овена имаме мощен двигател и той затова е Овен, за да седи мощно и ще се бори и ще ни учи всички на това да се борим, по същият начин трябва да правим саможертва - да жертваме за другите силата, която завладеем. Т.е. да използваме силата не за да мачкаме другите и да се правим на много велики, а да я използваме в тяхна полза. Защото да използваш силата само в своя полза, за кеф и удоволствие е суета и нищо повече. Его-то се чувства добре, спокойно е. Но дори и самото его, дори то в един момент започва да използва силата за другите. Просто защото тази сила трябва да се оползотворява, да се направи нещо с нея. Его-то е низшият аз на човек и е предназначен да адаптира човек към земния, материален свят и затова е твърде далече от духа, съответно и от Любовта. Затова его-то не може да разбере Любовта, да я усети и ако оставите на него да дарява, то да прави нещо с придобитата вече сила, его-то обикновено отива към демонизъм. Отива към несъзнателно зло.

Ами какво да правя? Ще се опитам да правя добро, но то се оказа пътя към ада постлан с добри намерения. Оказа се, че с моето добро вечно нещо не е наред. И проблема идва от там, че няма истинност и Любов. Човек не е в състояние да твори добро, ако му липсва истинност и Любов. Не е възможно. Освен това, правейки егоистично нещата, за моя корист, аз ги тровя. Обективно може и да направя добро, без да искам. Но те и демоните правят без да искат добро. Един демон например тръгнал да съсипе един град и по пътя среща друг демон, като се заял с него. Спирайки го, обективно той е спасил града, но субективно не го е искал и изобщо не му пука за града. Той си е имал съвсем различни от това субективни подбуди, за собствен кеф. Така и хората, които тръгват в егоизма си да правят добро, полезно за другите, те постъпват като един такъв демон. Но естествено, че когато си свършат разпрата помежду си демоните отиват да си вършат злото. Те не са станали по-добри. Просто временно са се блокирали един друг, а не че са се променили. Ангели не са станали. Така че его-то което започне да прави нещо добро, обективно може да доведе до добри неща. Заради собствено величие. Горе-долу сега така стоят нещата.

А е нужно да се отиде към висшия Аз, който продължава да седи в духовния свят и поддържа връзката с него. Но висшия Аз обикновено не може да се въплъти и хората много често бъркат висшия Аз с Ангел. Значи Ангелите обективно съществуват, както външните неща са обективни спрямо мене, т.е. извън мен и аз мога да общувам с него. А може и да има нещо във мен, което съм си пак аз. Понеже аз съм дезинтегриран, аз съм на парчета и едно парче може да общува с друго такова, но тогава вече има субективно общуване, вътрешно. И много хора нямайки никаква опитност по отношение на вътрешният си свят когато някакви мисли, чувства и настроения им минават през главата и те се усъмняват, че това е техният ангел може би, когато им е зле, а те се почувстват по-добре от това и си кажат боже какво стана, нещо стана хубаво, често това е техният висш Аз, а не ангел. Т.е. това пак си си ти, но онова твое "ти" което не може да живее в тялото ти. Защото физическото тяло не е в състояние да понесе висшия Аз, не създава условия за неговото съществуване, няма почва върху която да стъпи. И ако ти създадеш малко от малко нещо, той веднага стъпва там. Това си си ти, идваш си при себе си - ела си при себе си.

Една от задачите на човешката еволюция е и събирането с висши Аз. Смята се, че когато висшият Аз се реинкарнира напълно, човека вече няма да има нужда да живее в материален свят. Ще живее вече без помощта на физическото тяло, като същевременно ще се премине през етапи в които физическото тяло на човека ще се променя до неузнаваемост. Реалните промени, които ще се случват с човешкото тяло ще са такива, че дори и на фантастите им е бедна фантазията. Човекът въобще няма да изглежда по начина по който изглежда в момента, но пак ще си е човек. Ще живее в променени условия, които самите ние ще сме променили.

И Овена има пръст в цялата тази работа. Той е този, който проправя пъртината. Има някои, които са в средата и от там направляват - Овена не е такъв. Овена по своята природа е такъв, че когато има проблем, той трябва да отиде лично там. И освен това не ги жали - нито себе си нито другите. Маршал Жуков е бил Овен. Този човек не е имал никаква милост и жалост към съветския солдат. Естествено и към немския. Хвърля ги да гинат със стотици хиляди и намира това за нормално. И той самият така прави - много пъти си е рискувал живота.

И така Марс управлява Овена, защото Овена има възможност през него да мине максимално количество енергия, позволява принципа на Марс да се изрази в пълнота. Който има Марс в Овен е фрашкан с енергия, която може да се използва за всичко - за мислене, чувстване, физическо действие. Има голяма резистентност към умора и заболявания. Съответно ще трябва да върши неща, за които това е необходимо. А други такива пипкави работи няма да може да ги върши защото е неадекватно. Не може с оръдие да гониш комари.

Така и Овена е предназначен за по-ударна, мъжка, фронтална дейност, брутална. Да се хвърлят яки усилия, да има ентусиазъм, да извира емоция отвътре - както добра, така и лоша, както дойде. Защото душата се движи по синусоида - след всяко добро настроение следва по-спокойно, по-тихичко настроение. После пак нагоре, надолу и т.н. Има си ритъм. И този ритъм не може да бъде променен кой знае колко. За да си само в радостно състояние, трябва много сериозно да си промениш темперамента. Трябва много голяма промяна в душата да стане, да преминеш през много сериозно душевно обучение, да си развиеш душата много яко. За да може да я държиш над средното, в радостно състояние. Това е хубаво. Но не да я държиш като идиот - вечно радостен и неадекватен. Душата трябва да запази място и за състрадание, което е форма на Любовта, но не е радостно изживяване - то е болка, мъка. Така отнемаш мъката на другите, но ти я изживяваш. И когато не си Иисус Христос не може да отнемеш болката на кой знае колко хора, но стига и на един да отнемеш - пак е нещо.

Марс затова управлява Овен - за да е управител една планета означава една голяма сила. Най-характерното е, че планетата Управител влиза в хармонична връзка със знака. И това е вродено. Ключовата дума е вродено - т.е. такъв си се раждаш. А какво означава да бъде вродено? Кой ти го е нахакал това нещо? Значи това, което се ражда е плод на миналите ти животи. Не на конкретен минал живот, а на всички минали, сумарно. Тъй като в духовния свят няма време и там не ги броят животите. Има един единствен живот и ние в земен план го броим, но в духовен план такова нещо няма. Така че когато човек се реинкарнира, той се въплъщава с абсолютно всичко в единство, което е бил до този момент. И всяко въплъщаване е оптимално, по възможно най-добрият начин за да дава възможност на съответният човек да еволюира. Човек се ражда за да се променя. Ако не се променя задръства еволюцията. А когато задръстиш еволюцията тя те изплюва, защото тя е могъщо движение, че ти не може да го задръстиш. Защото човек се демонизира, когато се опитва да не се променя и така се получава демоничен свят. Който обаче се нарича псевдо свят и не може да се развива защото в него няма живителни сили. Ползата от него е да играе ролята на агент провокатор. Да ръчка останалите за да не заспиват. Да създава противоречие, защото живота е противоречие.

В Бог има живот относително. Защото там има покой, едно женско начало много сериозно и има един творчески устрем, което е мъжко начало. Защо Бог твори, кое го кара да го прави? Той може да си седи в едно безвремие и защо да прави нещо и да гледаш в една точка 1 млн. години. Това което тласка Бог да прави нещо е, че в женското начало нещата седят в потенциал, не се проявяват - те са в пълен покой и хармония. В рамките на това нещо аз установявам, че мога много неща. Факта, че можеш много неща се нарича потенциал, т.е. аз ги мога идейно, имам идея. Но не знам дали ги мога, докато не ги направя. И това е причината в мен да се заражда противоречие. Аз се сблъсквам със следното противоречие: не е възможно така, както си седя в пълен покой да направя нещо, с което да разбера мога ли или не мога. За да разбера, трябва да направя нещо, да имам някаква изява и тогава ще разбера мога или не мога.

Аз си седя например и в мен се ражда една мисъл - ами аз може би да взема да нарисувам нещо. И някаква представа, някакво изживяване и в мен започва да тече един процес. Да нарисувам нещо, което съм видял в душата си, в ума си. Значи духовният свят е идеен свят. В него мислите са живи същества. И те са в състояние да пораждат един такъв дух на противоречие. Това нещо сега можеш ли го, то е част от реалността. Ти имаш ли връзка с реалността? А ти познаваш ли реалността, познаваш ли себе си? Бог познава ли себе си? Не напълно, защото Бог е безкрайна потенциалност, която има да се опознава до безкрайност. Кой съм аз е въпрос, на който Бог никога не би могъл да отговори напълно. Защото направи ли го, каже ли аз съм това, това и това, отговори ли си на този въпрос - край на комедията. Край на еволюцията и на живота. Бог ще престани да твори ако го направи това, той ще загуби интерес към нещата и ще загуби интерес към себе си. Ще настъпи голяма смърт и всемирен покой. Защото няма защо. Но понеже Бог е изграден от определени обективни неща, и има отношение към тези обективни неща, има отношение към самия себе си, понеже той представлява съзнателност и съответно е налице познавателен творчески процес. В резултат на което се случва всичко останало във всички видове вселени - духовни, душевни и т.н.. И тук вече е мястото и на човека. Човекът е един аспект на Бога. Бог чрез човека познава едно нещо в себе си. Едно, не 1000. Защото има и много други неща, дето чрез човека Бог не може да ги познае. Само че нас това не ни интересува. Ние сме като Бог - интересуваме се от нашата собствена същност, да познаем себе си. Колкото повече ние познаваме себе си, толкова повече Бог познава онзи аспект от себе си, който го свързва с човека. И абсолютно всичко съществуващо навсякъде, представлява някакъв аспект на Бога, чрез който Бог опознава себе си. Това е фундамента на мирозданието.

Ние и всички други еволюционни вълни се развиваме в една безкрайност също като Бога. Включително и херувими и серафими които по отношение на нас имат свръх божествена природа. Те са в състояние да творят и за нас. Ние не сме в състояние да различим един серафим от Бога отец, защото за нас той може да прави това, което може и Бог. Ние не можем да ги отличим един от друг. Така че не само Бог е творец. Той е изначалния творец и неговото творчество поражда вълни от творчески същества, които на свой ред също започват да творят. Което усложнява процеса, защото творците стават много и когато творят те трябва да са в синхрон помежду си. Защото Бог е изграден от Любов, а Любовта изисква задължително тотална саможертва и истинност. Истината е, че творящите същества трябва да могат да творят. Така че както Бог, така и всички други трябва да могат да творят. А за да могат да го правят, трябва да имат помежду си синхрон. А за да имат синхрон, трябва да се обичат, защото иначе не е възможно да имат синхрон. Защото колкото повече се обичат толкова по-голям е синхрона между тях. Когато се обичат се получава едно своеобразно сливане. Но това е едно много особено сливане, защото има чувства на симпатия и антипатия, които са в много добър баланс помежду си. Получава се нещо като дишане. Защото любовта не е да се вкопчиш в другия и да изпитваш дълбока симпатия към него, да седи до тебе, да си го "прибереш" на сигурно място, да се загуби. Любовта е едно дишане - като сърце, пулсира. Изпитваш симпатия към другия, но когато се появи антипатия се отдръпваш от него, като по този начин му даваш възможност и той да диша. После пак се приближаваш и т.н. Тези неща, които дишат и пулсират - те се развиват доста безпроблемно.

Овена усеща, че силата му идва отнякъде и че е различен от другите. Той вижда, че е различен от другите. И усеща, че има много сериозна причина да има тази сила. Той трябва да я проявява и я проявява. Това е мъжкото начало - когато пред теб се изправи противоречието не е време за покой, а за волеизявление. Овена не си пада по дълбокомислените работи - той действа. Той е инициативен, дори опасно инициативен и предприемчив. От там нататък е въпрос на съзнание.

Когато планетите са управители се получава много добър синхрон между знака и планетата - получава се овладяна сила. Планетите стават като джентълмени - силни и овладени. Това се дължи на живота ти преди раждането. Сумарно, всичкото нещо, което си го преживявал, целият опит който имаш, плода, който си принесъл до момента, по възможно най-добрият начин се проявява в този живот. Усилието на еволюцията е много сериозно. Защото на нас ни се струва, че нашият живот в момента е доста тежък, несправедлив. Някак си любовта не стига лесно до нас макар че ни се иска, не е лесно да си добър, честен и т.н. Всички тези хубави качества които искаме да са в човека, достойно да се живее, това никак не е лесно да се получи. Едно е да искаш, друго е да можеш. И повечето хора си остават само с едното искане и реалното, което правят са лоши неща - нараняват другите, не ги разбират, създават конфликти, когато се отчаят преминават на страната на злото и т.н. Оправдават се с това, че такъв е света, а те толкова са се мъчили да бъдат добри. Ама ей на, не се получава. Затова има и подобни поговорки - няма ненаказано добро. Народа е стигнал до този извод в резултат на многократни тестове. Т.е. добрия в крайна сметка се оказва глупака, наивника. Да, трудно се живее, има недостиг на сили, страхове. И в един момент аз започвам да търся "лека и доходна".

Идват хора при мен за да им правя консултации за интимна връзка, за сватба, за сериозни отношения. И хората ми казват, виж какво искам да ми направиш връзката лесна. И аз обикновено им казвам, вижте какво, удобна връзка не ви трябва. От удобна връзка полза нямате. Истина няма в това и аз ви предлагам да ви направя връзката по-сложна, по-отговорна, по-трудна и ще се борите един за друг. Ще полагате усилия. Ще имате изживявания - и положителни и отрицателни, силни. Но това ще е живота, ще си струва. Но те не го искат това. Значи още като ме усетят накъде бия, преди изобщо да са ме изслушали, веднага казват не, не. И така ми обясняват житейската си философия, животът и без това е труден и лесно няма и дай поне тука дето можем да го облекчим. Т.е. аз да вляза в ролята на някакъв облекчител. Няма значение за тях дали е истинско това или не е истинско - колкото толкова.

Т.е. на хората им тежи така нареченото битие - всеки ден трябва да взимаш отговорности, решения, да се бориш и с гравитацията даже, да ходиш уморяваш се и искаш да седнеш и т.н. Това нещо, ето това, нелесното е най-доброто, най-оптималното за нас. По-добро от това няма според ангелите, защото те правят така, че да се родим в определен момент и на определено място и на най-доброто. Те имат пръст в тази работа. Значи, забележете какво разминаване се получава между нашето рационално съзнание тука, ние преживяваме един живот, който смятаме за доста тежък и труден и бихме желали да е по-лекичък. Но за да е по-лекичък, ние трябва да положим доста усилия. А в човека този устрем да се полагат усилия не е някак си кой знае колко силен. Предприемчивия дух, да знам какво да правя, да съм убеден, да извира силата от мен и да го правя - това при повечето хора го няма. Повечето хора са доста объркани, нерешителни, даже и да тръгнат на някъде са склонни да се спрат, да се откажат. Някак си склонни са да останат в състояние на покой. Да достигнат някакво ниво на сигурност и да спрат до там. Това го знаем, че е така. Всички сме така. Склонни сме, когато се успокоят нещата, като няма някакво зло да си седим и да траем - защото като "ръчкаш" ще вземеш да направиш някой проблем. А защо да си създаваш излишни проблеми. Т.е. човек (на по-ниско ниво на съзнание) не е инициативният по отношение на съдбата си и на живота - той вярва, че проблемите така и така ще го намерят, затова няма смисъл да се навира между шамарите, да се движи. Добере си се до някакво островче на сигурност и си е добре там и стой там колкото можеш. И това е толкова дълбоко вкоренено в човешката психика, че не се гледа добре на такива хора, които напускат островчетата си и тръгват. На тях се гледа като на такива дето в един момент, има едно опасно чудовище дето се движи из района и ние сме се спотаили, и някакъв идиот точно тогава ще намери да търчи на някъде и да вдига шум, та да привлече чудовището. И ние се отнасяме към него неодобрително. И когато някой тръгне да се движи, другите около него обикновено шът-кат - стой си мирно, защо мътиш водата. Това е в човешката природа.

Овена е този знак, който събаря хората от островчетата, тласка ги напред, увлича ги в нещо. Повечето знаци не са така, не са любители на хвърляне насам и натам, защото това ужасно ги плаши. Повечето знаци като се уплашат бягат. Не като Овена - той се хвърля точно върху опасността. Той никога не бяга. Овен ако избяга един път после ще се "гръмне" самичък - смята за недостойно повече да живее повече.

Всяка една планета има специфична изначална причина да влезе в разбирателство с един знак. Тази причина е различна. Не можете да използвате общи постановки от типа на, а този човек има еди-какви си планети за управители значи е много хармоничен, с много сили, има еди-какви си качества и т.н. Това може въобще да не е вярно. Нещата са много и винаги конкретни. Истината е винаги конкретна. Тези планети кои са, в кои знаци са, защото повечето планети управляват по два знака. В кой от двата знака? По каква причина планетата е свързана със знака? Защото планетите не дават универсални възможности. Когато имаш Марс в Овен ти имаш силата, това ти дава усещането че си на тежкия танк отгоре. Това не ти гарантира безпроблемен живот. Да, това е много голяма сила, средство да си решаваш проблемите. Ти нямаш страх, който ти пречи да действаш. Ти действаш. Да можеш да влезеш в конфликт, това пак е израз на любовта. Любовта изисква да има сблъсък. Когато има неистинност не може да седиш така. Това обаче не означава да се хвърляш и да правиш разрушения и опустошения. Да има конструктивен, полезен сблъсък. Другият човек да ти е благодарен после за сблъсъка. Да ти благодари на другия ден, че си имал куража да застанеш пред него и да му кажеш, че греши. Защото когато си му го казал, той се е ядосвал и се е сърдил, защото не е разбирал, че е така. Но е преспал и на другия ден е разбрал че не е бил прав и това е било за негово добро. А обикновено аз го усещам, защото разбирам, че е мое добро. В най-баналния смисъл, един човек се е засилил към нещо защото смята, че е много важно, но не вижда трапа на пътя си и аз заставам на пътя му и му казвам, че има трап, стоя и не мърдам. Абе какъв трап бе, аз минавам по 5 пъти на ден от тука, не ми говори глупости и се разкарай от тука. На другия ден може да ти каже, леле добре че ме спря. Ама предишният ден имаше сблъсък за да го спреш. И това е любовта. Любовта не е да го оставиш да падне в трапа с оправданието, че ти го обичаш, но той щеше да се огорчи много ако го бях спрял.

Когато имаш Марс в Овен ти имаш силата и може да свършиш много и полезна работа. Ако си съзнателен обаче. Защото иначе ако си несъзнателен и не знаеш кой си, не ти пука и за останалите може да бъдеш такъв терминатор, една агресивно неприятна личност, свиреп егоист. Някакъв луд качен на тежък танк, стрелящ във всички посоки, само защото има муниции и те трябва да бъдат изразходвани. Един свиреп егоист разполагащ със сила.

Забележете, планетите управители не ти дават морал. Те не те правят добър. Те са средства, инструменти. Танкът си е танк - с него може и да ореш или да събориш стена, която пречи, но може и да убиваш. Всички управители са така. Това е особено показателно в медицинската астрология, където планетите управители не пречат да се разболяваш. Никакъв проблем няма въпреки че имаш Марс в Овен да се разболееш от менингит (за Овена са типични заболяванията свързани с главата, главоболие). Няма да се разболееш от менингит ако си съзнателен човек. Това са инструменти, които самичък си си ги развил. Ти така си живял преди, че да може да имаш Марс в Овен. Всяка една такава планета е нещо, което ти си го извоювал. Имаш задачи, които трябва да решаваш през този живот и затова трябва да стъпиш на нещо. И стъпваш на това, което си си направил сам. И ангелите правят така, че да се родиш в оптимален режим на действие, да се родиш в живот, в който няма да имаш изпитания с които няма да можеш да се справиш. Ако ти нямаш изработени инструменти за определени ситуации ти няма да се сблъскваш с тези ситуации. Освен ако не е за да се научиш на смирение, това също е много ценно. Да разбереш, че не си Господ и не може да направиш всичко и има неща с които не можеш да се справиш. И психиката ти да се примири с това нещо, да се закали. Това пак е много ценно.
Папка: Планетите в Овен | Добавил: Пим (07.02.2009)
Разгледан: 2257 | Любовен | Еротичен | Важно | | Дар
Коментари: 0
Само за регистрирани.
[ Регистрация | Вход ]

Планетите в Овен [20]Планетите в Телец [15]
Планетите в Близнаци [18]Планетите в Рак [16]
Планетите в Лъв [17]Планетите в Дева [14]
Планетите във Везни [15]Планетите в Скорпион [16]
Планетите в Стрелец [16]Планетите в Козирог [15]
Планетите във Водолей [16]Планетите в Риби [16]
Контакт          3.226.122.74