В своята книга "Казано от Йогананда", великият мистик обяснява прераждането и кармата с тези думи:

"Учителю, аз съзнавам само сегашния си живот. Защо нямам съзнателни спомени от предишни въплъщения и никакви по-нататъшни знания за бъдещето съществуване", попитал един ученик.

Учителят отговорил: "Животът е като огромна верига в божествения океан. Когато част от веригата е издърпана над водите, ти виждаш само тази малка част. Началото и краят са скрити. В това въплъщение ти виждаш само една брънка от веригата на живота - миналото и бъдещето, макар и невидими, остават в дълбините на божественото. Бог разкрива своите тайни само на тези, които са в хармония с него.

Въпреки че повечето от нас нямат съзнателен спомен от минали животи, ние не само изживяваме последствията от всичко, което сме причинили в тях, но и самите причини са тези, които правят така, че да се раждаме неравни!

Не трябва да объркваме вярата, че "всички хора са създадени равни” с мисълта, че "всички хора се раждат равни". Знаем, че дете, което се ражда с вроден дефект, не може да очаква същия начин на живот или същите възможности като едно нормално дете. Дете, родено в гето, не може да очаква същите преживявания като дете, родено в имение. Докато ние знаем със сигурност, че схващането "всички хора са създадени равни" е вярно дотолкова, що се отнася до човека като духовна същност в неговото оригинално сътворение, то това, което той прави с това равенство оттук нататък, придвижвайки се от живот в живот е напълно негов собствен избор и свободна воля. Естествено, това което той прави ще определи нивата, които душата му достига.

Два различни индивида се изправят срещу едни и същи събития или обстоятелства като се държат различно; единият избягва от събитието, а другият се справя с това и така се издига до своите най-високи кармични способности. Първият индивид трябва да повтори събитието отново и отново, докато вторият индивид е готов да премине към новите уроци. С течение на дните, които преминават в месеци, години и животи, вторият индивид ще се издигне до по-високите нива на своята карма по-бързо, докато първият индивид би могъл много лесно да се заеме все пак с основните, първични кармични уроци за вечността на живота.

Представи си, че си ученик в клас от самото начало на срока. Всички деца започват с нови книги, нови дрехи, подострени моливи и нови кутии за храна. Те влизат в клас привидно еднакви; Всеки от тях излиза от последния учебен час на годината различен. За няколко седмици някои ученици ще са разкъсали учебниците си, ще са изгубили кутиите си за храна и няма да са написали домашните си, докато други ще бъдат ангажирани с извънучебни проекти, конто ще им донесат по-високи оценки и изключително много знания и израстване но време на училищното обучение. Когато, годината свърши, същата история се повтаря. Защото учениците не са еднакви в началото и са още по-малко еднакви в края. Учителят, който гледа обективно на класа, може да види различните нива, които всеки ученик достига. Започването на учебната година е много подобно на началото на живота; винаги неравни на старта и винаги заредени с различно бъдеще за всеки отделен индивид.

Това, което е добро за гъската, не винаги е добро за гъсока. Докато твоите очи бродят по зелените площи на съседския двор. Бог се усмихва и казва:

„Не, аз имам нещо по-добро за теб, въпреки че ти няма да го откриеш, ако се опитваш да усъвършенстваш уроците на своя съсед".

Въпреки че ние всички живеем под един и същ кармичен закон, всеки от нас е застанал на различно стъпало от стълбата на съвършенството. Всяка стъпка е различна фаза на растежа, най-важната от които е тази, която ще предприемем. Но винаги това ще бъде във връзка с всички стъпки, които вече сме предприели, за да стигнем нивото, на което сме в момента. Всяка от стъпките за нас е минало въплъщение и във всеки живот се убеждаваме, че всички съставни части на стълбата зад нас са стабилни. По-опасно е да се изкачваме по разклатена стълба, отколкото да се борим на по-ниските стъпала, докато ги стабилизираме.