Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


09:04
19.04.2024
Петък
3.234.244.181


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Карма и Подсъзнание


Разговори с Луцифер [66] Статии [201]
Матрицата 5 [55] Нумерология [28]
Астрология [31] Великият преход [110]
Кармична Астрология [13] Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13] Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13] Петър Дънов [4]
Джасмухин [8] Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7] Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22] Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8] Пътят на душите [6]


Желанието винаги съдържа в себе си тайна

Целите и потребностите на човека се да­ват на подсъзнанието отвън: те се формират от духа, съзнанието и средата. Когато ги получи, подсъзнанието трябва да реши сложната задача за регулиране на човешкото поведение, да защи­ти и задоволи всичките човешки потребности. При това - използвайки механизмите за транс­формация на потребностите в приемлив вид, описан по-горе. По аналогичен начин се транс­формират и целите. Дейността на подсъзнанието се усложнява силно от това, че много решения човек приема съзнателно, а реалното положение на нещата остава недостъпно за съзнанието. За­това на подсъзнанието се налага да създава на човека изкривено светоусещане и изкривена си­стема, от цели и потребности. Това е така, за да може, преследвайки ги и задоволявайки ги, чо­век да реализира истинските цели, известни само на подсъзнанието и да задоволява истинските по­требности. Те също така са известни само на него. Разбира се, в особено отговорни случаи подсъзна­нието може, смъквайки своята маскировка, да взе­ме контрола в свои ръце, и да стесни /но не да изключи!/ съзнанието. В подобни случаи човек казва: "Изобщо не знам защо постъпих така, ся­каш нещо ме накара..."

Един от най-ефективните начини на под­съзнанието за борба с "празния" интерес на съзна­нието представлява блокирането на този интерес. На някои въпроси подсъзнанието не дава ясни отговори, например - за природата на желания­та. Искам да хапна нещо сладичко. Или да имам власт над околните. Или отчаяно ми трябва лю­бов. Но защо? Защо именно това желание се по­явило? На този въпрос подсъзнанието не дава отговор. Искам - и толкова. Или: така съм устро­ен. Или: такава е природата на нещата. Или все­киму - своето. Тези отговори представляват ти­пични блокажи. Подсъзнанието казва на съзна­нието: върви по дяволите! То охранява като нещо свято вътрешната мотивация на желанията от любопитното съзнание. Ако съзнанието настоя­ва и продължава да пита, може да получи от под­съзнанието приемлива рационализация, която ще бъде правдоподобна, но обикновено не съответ­стваща на реалността. Работата е в това, че при осъзнаване на вътрешните причина, породили дадено желание, желанието изчезва. Но ако же­ланието /потребността/ не е изживяно, то не може да пропадне и затова бива толкова зорко пред­пазвано от подсъзнанието.

Желанието винаги съдържа в себе си тайна.

А пълното осъзнаване на желанието озна­чава, че тайната става разгадана и човек знае как­во иска. По този начин желанието се превръща от психически феномен в гастрономически.

Един от главните психически закони гла­си, че потребностите се определят от целите на духа и доближаването към целта автоматично води до удовлетворяване на потребности. Това прави възможна човешка дейност, специално посветена на задоволяване на потребностите. Докато дадена потребност съответства на це­лите на духа, тази дейност носи удовлетворение, но след това то изчезва.

Така наречените "вечни теми", например смисълът на живота, любовта и прочие, за стес­неното съзнание са неразрешими. Това е така, защото то е неспособно да приеме отговорите, които отдавна са известни на мъдреците, но се интерпретират по свой начин от всеки човек – в зависимост от еволюционното му равнище.

Всички психически потребности на чове­ка, зад които стои тайна, за разлика от гастрономическите, представляват определена трансфор­мация на потребности, актуални за еволюцион­ното развитие. Те са формирани от духа във фор­ма, приемлива за равнището на даденото съзнание. Човек може да се стреми към власт или към разбиране на психологията на близнаците, или да се научи да пише лирически стихове, но дока­то чака неизвестно откровение от изпълнението на своето желание, може да бъде сигурен, че не­говото желание произтича от духовните потреб­ности.

Когато човек знае точно какво иска, той бива движен от изживени, тоест - низши за него желания. В такива ситуации липсва еволюцио­нен растеж.

На човек е присъщо да се стреми да удов­летвори всички свои желания и потребности. Но при удовлетворяване на психическите потребно­сти, покрай всички удоволствия, задължително се появява усещане за откровение, тоест - за раз­крита тайна. И когато тайната вече е разкрита, тя не трябва да бъде разкривана втори път. При по­добни опити възникват усещания само от гастрономически план. Но за подсъзнанието и това е достатъчно. На него, от друга страна, винаги е по-лесно да пусне човека по изпитани пътища, като включи съществуваща вече програма. Затова е толкова важно да осъзнаваме ставащото: под­съзнанието, водещо човека по принципа на най-малка енергийна загуба, независимо от бъдещия резултат, винаги се стреми да го насочи по по­знати пътеки. Така то го пази от творчеството, духовния растеж и постигане на тайната.

Тук трябва да се каже, че задоволяването на психическите потребности е възможно на вся­ко еволюционно равнище, при всякаква широта на съзнанието. В човек винаги съществува възможност да открие частица от тайната и да притежава импулси на желания, показващи му правилната посока за дейност. Пречи му винаги едно и също: защитните механизми на подсъзна­нието, предпазващи го от излишни усилия. Тези механизми се проявяват в съзнанието под фор­мата на най-различни комплекси и блокировки: " Аз на нищо не съм способен", "Не мога да пиша стихове като Пастернак, затова изобщо няма да пиша!", "Всичко, което мога да направя, аз от­давна съм го направил", и, накрая, най-ужасно­то: "Аз всичко съм изпитал и всичко знам".

Зад всички потребности, реализирани като гастрономически, стоят определени, дос­та прилични на тях психически потребности. Незадоволеността на гастрономическите удо­волствия /дали у местния Дон Жуан, или у запа­ления пътешественик, който обикаля по цялото земно кълбо в търсене на нови впечатления/ води до необходимост от постоянна смяна на обектите. Това е свидетелство или за неуспешна субли­мация на съответните психически потребности, или за неправилна интерпретация на импулсите на духа от съзнанието. В случая с местния Дон Жуан психическата потребност може да бъде ус­тановяване на контакт със световното женско на­чало "ин". Това желание се трансформира от под­съзнанието в желание да се установи интимен пси­хологически контакт с дадена жена. Съзнанието, неподготвено за това, интерпретира желанието като желание да се получи особено /или стандарт­но/ удоволствие от половия акт. Но подсъзнание­то, което упражнява контрол върху човека по вре­ме на действието, винаги ще предпочете позната пътека. То ще превърне удоволствието в гастрономическо, а опитите за "творчество" - в изобретяване на нови пози и други подобни, които са очевидно неефективни. А те са неефективни, за­щото изобщо не са свързани с началната психи­ческа потребност.

Подобна е ситуацията с туриста-пътешественик. Потребността, формирана от неговия дух, е да усети единството на света /географски аспект/. Тя бива трансформирана в психическа потребност от сливане с пейзажа, с архитектурните забележи­телности, за да бъдат усетени непосредствено. Съзнанието интерпретира това като желание да посети различни места. Но в крайна сметка целта е не да се разгледат забележителностите, а да бъдат видени с духовното зрение!

Това, естествено,- не е особено утешител­но. Но духът не поставя пред човека неизпълни­ми задачи. Човек, който от собствен опит се е убедил, че дадена интерпретация на вътрешните желания не води до тяхното задоволяване, може при желание да се ориентира в себе си и да раз­бере какво точно се случва. Но как трябва да се извърши това, колко време е необходимо, какви усилия и вътрешна работа са необходими, е друг въпрос.

Съществува един разпространен и удиви­телно остроумен механизъм, с чиято помощ духът реализира своите цели, преодолявайки ог­раниченото съзнание. Човек често фактически за­доволява своите висши потребности, искрено смятайки, че го движат егоистични мотиви. По­някога се случва така, че съзнанието поради ре­дица причини /обществено мнение, възпитание и прочие/ не е подготвено да се възприема като духовно същество, способно да прояви в себе си качества на духа. Но неговото еволюционно рав­нище в същото време е достатъчно високо, за да успее духът отчетливо да се прояви. И точно това върши той, мамейки съзнанието с помощта на подсъзнанието.

Скромността понякога се явя­ва като признак на стеснено съзнание.


Авесалом Подводни
Папка: Карма и Подсъзнание | Посещения: 1684 | Ченълинги
Контакт          3.234.244.181