Земното посвещение охарактеризира способност­та на човека да се адаптира към обществото и специ­фиката на канала, получаван от този или онзи социа­лен егрегор.

Първо посвещение (10 х 1 = 10) - дивак (асоциа­лен човек). Тук се наблюдава практическа неспособ­ност за адаптация към обществото; това са хора, по­стоянно подложени на остракизъм¹ (социумът обик­новено смята, че е по тяхна собствена вина) или които се намират на най-ниските и презрени места в общест-вото, практически отхвърлени.

Второ посвещение (10 х 2 = 20) - провинциалист (социализиращ се човек). Това са хора, които се адап­тират към социума дълго и много трудно, но в края на краищата те заемат в него минималното приемливо положение. В обществото ги търпят, използват ги, да­ват им много по-малко, отколкото им вземат, и общо взето ги презират, но в някаква степен и се грижат за тях, нерядко като начин за самоутвърждаване. За про­винциалистите са характерни остри лакти и дълбок комплекс за социална непълноценност.

Трето посвещение (10 х 3 = 30) - потребител (со­циален човек). Тези хора са адекватно адаптирани в об­ществото, но разглеждат социума изключително като среда за обитаване и дойна крава, като не си поставят никакви задачи по поддържането му: цел на потребите­ля е максималното използване на обществото за лични интереси. Ако социумът се разпада, потребителят по правило не се огорчава особено и бързо си намира друг.

Четвърто посвещение (10x4 = 40) - интелигент (възпитан човек). Интелигентът е по-избирателен от потребителя, подхожда му далеч не всяко общество. В подходящия за него социум той се старае да се държи в съответствие с етиката на груповия егрегор и най-важ­ното - да поддържа с него енергиен баланс, тоест да прави за обществото толкова, колкото и получава от него; да дава по-малко (искрено) не му се иска, а да отдава повече - не се получава или пък изисква прека­лено големи жертви.

Пето посвещение (10 х 5 = 50) - артист (светски човек). Този индивид служи за украшение на всяко об­щество, в което попада; проблемите на социалната адаптация и комуникация тук не са на дневен ред. Чрез естественото си поведение артистът дава на общест­вото съществено повече, отколкото взема обратно, и привидно това не му струва нищо. За него са характер­ни естествеността, лекотата, непринудеността, остро­умието, маневреността и финото усещане за обстанов­ката в групата, което му се дава чрез канала за пряка връзка със социалния егрегор. Ала ако попадне нео­чаквано в твърде елитарен за него слой, артистът може да се стъписа и да падне доста ниско, понякога и до нивото на дивака; впрочем, той няма дълго да се задържи там.

Шесто посвещение (10 х 6 = 60) - фигура (номенк­латура или знаменит човек). Индивид, който притежа­ва силен социален канал; във всяко общество той се ползва с естествена тежест, авторитет или всеобща любов (вариант на известния артист). Тези хора обик­новено заемат видни постове и са много популярни или авторитетни в широки кръгове.

Седмо посвещение (10 x 7 = 70) - кумир - харизматичен духовен лидер. Това са основоположниците на религии, духовните праотци на народите, създателите на велики религиозно-философски системи.