Кармическата медицина учи как можем да се предпазим от енергетичната агресия на вампирите.

 

В съвременната медицина няма направление, което да изследва вампиризма като социално явление и болест. Все още няма и критерии на оценка, според които може да се постави диагноза кои хора са енергийни вампири и какво лечение им е необходимо. Бихме могли да кажем, че днес тази празнота в науката се заема от кармическата медицина, която изучава невидимите енергийни връзки между хората.

В митологията и окултизма понятието вампиризъм се разбира като безсмъртие чрез кражба на човешки живот.

Сигурно си спомняте приказките, в които се разказва как Баба Яга превръща прекрасната принцеса в жаба, а момчето в агне. Отнемайки живота им, към вещицата се вливат нови сили и енергия за още по-страшни злодеяния, от които Баба Яга изпитва все по-голямо удоволствие и блаженство.

С тези примери от приказките бихме могли да обясним понятието вампиризъм, с което се сблъскваме във всекидневните си взаимоотношения с хората. Те могат да послужат и за свидетелство на дълбоките корени на вампиризма.

В славянските народни поверия "вампир” означава мъртвец, излязъл от гроба, за да смуче кръв от живите хора. В кармическата медицина "енергийни вампири” се наричат тези хора, които съзнателно отнемат жизнените сили на жертвите си, станали техни донори.

Китайците наричат жизнените сили "ци”, японците "ки”, а индийските йоги – "прана”. У нас е популярен терминът "биополе”. Съвременната медицина работи с общото определение "психическа енергия”. Нарушенията в психическото състояние на човека психолозите наричат: срив и стрес, афект и раздразнение, психически кризи.

Изследвайки процесите в психиката на човека, медиците и психолозите дават оценка на  взаимоотношенията с другите хора и на влиянието, което оказва върху него обкръжаващата го среда. За съжаление обаче не обръщат внимание на психическия ефект от агресията на енергийните вампири.

Вероятно като основна причина за тяхното мълчаливо отношение към тези така специфични изменения в психическото здраве на човека би могъл да се приеме фактът, че повечето от психиатрите и психолозите разглеждат вампиризма буквално, по начина, описан в приказките – "човек-кръвопиец”. Възможно е също тяхното равнодушие да се дължи на неразбирането, че по същество психическата енергия също е кръв, но разглеждана в друг план и на друго – по-високо ниво. Както казва Фридрих Ницше: "Пишете с кръв и ще разберете, че кръвта също е душа”.

Отъждествяването на кръвта с душата е присъщо на много магически традиции сред древните народи, а представата за хората-кръвопийци дори и днес продължава да тревожи съзнанието ни.

Както кръвта, така и психическата енергия прониква във всяка клетка на човешкото тяло, затова и най-малката тяхна загуба (на кръв или на психическа енергия) се отразява върху физическото и психическото здраве на човека.

"Не се ядосвайте!” – съветва лекарят. "Бъдете спокойни” – казва психологът, но и двамата забравят, че между нас съществуват хора, които умишлено ни тласкат към психически сривове, тъй като това е единственият начин, по който те могат да се доберат до жизнените ни сили, а след това да ги отнемат.

По правило след контакт с вампир възниква усещането за пълна загуба на жизнените сили и доброто настроение, а в душата се загнездва чувството на пустота, обида и пропиляно време. Навярно всеки от нас може да си припомни взаимоотношенията с хора, които са оцветени в черно.

В Светото Писание се казва: "Нито крадците, нито злодеите, пияниците или злословниците, нито хищниците ще наследят царството Божие”.

Бог нарича "хищници” вампирите. "Измежду вас ще въстанат вълците и ще ви унищожат” – така библейската мъдрост разкрива истината за вампиризма.

По своята същност вампиризмът е енергийно мародерство, чрез което вампирът получава краткотрайно психическо облекчение. Именно това усещане за възстановяване на психическото му равновесие го тласка, подобно на хищник, с животинска стръв да се нахвърли върху жертвата си, за да удовлетвори своя постоянен енергиен глад.

Като използват неизчерпаема фантазия и упоритост, вампирите отнемат докрай чуждата енергия, тъй като това е единственият им шанс да продължат да живеят.

След като нанесе своя енергиен удар вампирът се успокоява, чертите на лицето му се отпускат, дори е възможно да започне да се смее. Вампирът се чувства пълноценен и доволен от себе си. Натрупалото се психическо напрежение и енергиен глад са изчезнали!

Като разумно и изобретателно същество човекът е измислил множество "хватки”, присъщи на вампиризма, воден от единствената цел – независимо на каква цена, да спаси и продължи живота си. Такова вампирско желание за живот и насищане с чужда психическа енергия е присъщо само  на хора (вампири), които вече не са способни да живеят нормален човешки живот. Те са тежко болни, а физическите и психическите им сили вече са се изчерпали.

Всяка болест е вид наказание за неправилен начин на живот, мисли и постъпки.

Животът на вампира и отношението му към хората образно биха могли да се сравнят с един от законите на термодинамиката, според който процесите, произтичащи в затворена систвма, се стремят към равновесие, а за да се постигне то, е необходим приток на свежа енергия. Без нова, чиста енергия процесите в системата започват да затихват и умират.

Вампирът не подозира, че е тежко болен човек. Той не осъзнава истинската съшност на своята човешка трагедия и пагубната си роля в живота на хората около него.

Като социално явление вампиризмът винаги е съпътсвал човека, но днес, във времето, което бихме могли да наречем "нервно” и "психично”, с него се сблъскваме все по-често и сред все по-голям брой хора. Колкото по-сложни и напрегнати стават човешките взаимоотношения, толкова по-често вампиризмът става причина за нови болести или изострянето на стари травми.

Вампирът все е изнервен и превъзбуден и затова не се чувства добре, ако някой живее спокойно и щастливо. Той изпитва болезнена завист към "нормалните хора”, затова спонтанната му реакция е да нагруби някого. Моя пациентка ми разказа как всеки път, след като се прибират в къщи от гости или някъде, където са срещнали доволни от живота си семейства и хора, съпругът й вдигал скандал, който освен с ругатни завършвал и плесници по лицето.

Пример за енергиен вампир най-ярко може да се илюстрира с човек, който обича да спори, като цел на спора е не изясняване на истината, а провокирането на конфликтна ситуация. Този човек много често заповядва: "Недей да спориш и да воюваш”, дори когато му съобщават най-незначителни факти.

Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение, нито пари.

След всяка среща с вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с биовампир, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Усещаме особен вид физическа слабост и сънливост, повишена емоционална и физическа възбудимост. Неочаквано се появяват физически травми и още множество други здравословни проблеми, за които не можем да намерим обяснение.

Започваме да боледуваме! Затова пък вампирът е зареден с нашата енергия. Той е спокоен! Той е здрав!

Печалните последици от донорско-вампирските отношения са свързани и с това, че в съдбата на донора все по-често се появяват програмите на черната карма, което го отдалечава от самосъзнанието и самореализацията. И още нещо, което непременно трябва да кажем.

Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор!

Енергийните вампири - Александър Александрович