Като подсъзнателна програма, щампата притежава способност да улавя информацията на входа и на изхода. Когато съществува щампа на възприятието, човек възприема информацията априорно /подсъзнателно/, предполагайки, че тя се отнася до някой от по-рано определените ти­пове информация.

По улицата върви интересна млада жена, към нея се приближава непознат мъж и пита кол­ко е часът. Ако жената е омъжена, в нея се включва програма-щампа, която на входа подава външния вид, маниерите и интонацията на не­познатия, на изхода - резултат, имаш два вариан­та за реакция: "искам да спра и да отговоря" или "не искам да спра и няма да отговоря". Ако дама­та не е омъжена, тогава към двете възможни ре­акции се добавя още една възможна реакция, също с два варианта: "запознанството е перспек­тивно" или "запознанството е безперспективно". По този начин при омъжената жена има два ва­рианта на отговор и съответно две програми за по-нататъшно действие, а при неомъжената - четири.

Качество и недостатък на щампата е това, че тя рязко ограничава информационно-енергийния поток, което обеднява възприятието, но пък облекчава обработката на получената информа­ция. Много по-сериозен недостатък на щампата е, че тя винаги вкарва в рамките на своя фикси­ран формат всяка постъпваща информация. При това често информацията бива изкривявана. Точ­но заради това хората не обичат сплетните за тях самите и ценят вниманието. Клюките опростя­ват информацията, свеждат неизразимото към стандартни схеми. Разбиращият човек се стреми да избягва щампите във възприятията и съжде­нията.

Щампите от всички видове са нужни за чо­века. Реална алтернатива на щампата е, не пре­махването й, а въвеждане на допълнителни по­зиции за реакция, в които подсъзнанието помества числа от нула до сто, отразяващи степента на съответствие на дадена щампа към дадена си­туация. Тогава отговор на програмата в горния пример би изглеждал така: "ще спра и ще отго­воря, но 80 процента с нестандартни намерения".

Но и това е малко. Всяка ситуация, в която човек попада, и всяка информация, който той получава, притежават уникален духовен смисъл, и нито информацията, нито ситуацията повече ще се повторят. Този смисъл може да се крие в това, че на човек му се дава възможност да про­умее, да осъзнае, да види и да измени нещо съще­ствено. Подобни моменти не могат да бъдат вка­рани в никакви рамки и биха загинали в твърди формати. Затова в правилната програма за възприятие във формата за отговор трябва да бъде предвидена още една позиция - за коментар на допълнителна информация от произволен вид. Типичен пример е класификацията.

За детето всички хора се делят на два вида - добри и лоши. Когато детето порасне и отиде на следващо ниво на разбиране, то открива, че класификацията е ситуативна: човек бива поня­кога добър, понякога лош. На още по-следващо равнище на разбиране човек открива, че някои постъпки не могат да бъдат класифицирани по вида " добър - лош", необходима е някаква дру­га класификация или допълнение към съществу­ващата. И наистина, към хора като великите пълководци подобни класификации не вършат работа. Никой не би сметнал даден велик пълководец за лош, само защото е издал заповед да се убива, макар че обществото би унищожило обик­новения човек за подобно действие. И коментарът на подсъзнанието към опита за класификация би бил следният: "носител на социални функции" или нещо подобно, но във всеки случай би по­могнало на човека да се измъкне от омагьосани­те рамки на щампата.

Още една важна щампа е програма за възприемане с празен формат за отговор, или програма за игнориране на непонятното. Причи­ната за нейното съществуване е, че да бъде раз­брано непонятното е трудно и опасно. Тези об­стоятелства са едновременно и признаци за същностно възприятие. Ако възприятието е лес­но и безопасно за психичната картина на света, то е безполезно. Със същия успех можете да си подремнете.

Във всяка добра детска книжка съществу­ват две задължителни обстоятелства: опасност и тайна. Отнесени към възприятието, те трябва да се приемат метафорично: опасността е заплаха за създадената картина на света, а тайната - уст­ройството на мирозданието.