Ритуалните посвещения показват ролята на ритуалите и обредите в живота на човека и начинът му участие в тях.

Първо Посвещение (9 х 1 = 9) - статист. Той не придава съществено значение на никакви ритуали, установени обичаи и навици; при включване в един или друг обред той не чувства нищо или е обхванат от леко неудобство поради фалша на самото положение. Общо взето за него ритуалите имат смисъл дотолкова, доколкото са непосредствено функционални.

Второ посвещение (9 x 2 = 18) - портиер. Този човек вижда в ритуалите начин за структуриране на времето ( това особено засяга социалните прояви) или въвеждане на порядък в едни или други еднакво повтарящи се схеми и действия. За портиера е смислен, тоест функционален , значително по-широк кръг ритуали, отколкото за статиста, а многобройните, неясни за него обреди не предизвикват протест, тъй като той предполага наличието на някакъв смисъл в тях. Освен това портиерът изпитва определен интерес към символиката на ритуалите - воинските знаци за отличие, хералдиката и т.н.

Трето посвещение (9 х 3 =27) - оформител. Третото ритуално посвещение дава на човека възможност адекватно да играе съществени роли в ритуалите. Оформителят усеща енергетиката на обреда и има канал за свръзка с егрегора, към когото е насочен ритуала. В крайна сметка целта на всеки един е установявавено на връзка с труднопостижимия егрегор, и оформителят интуитивно усеща включването и, възприемано от него като успех на ритуала, което е съпроводен от силна енергична пъддръжка от страна на съответния егрегор.

Четвърто посвещение (9 х 4 =36) - звезда. Този човек играе централна роля в ритуала; на първо място той фокусира вниманието на всички участници и именно чрез него се включва основният канал в ритуалния егрегор. Звездата притежава устойчив (макар и слаб) канал за свръзка с него и чувства кое движение на ритуала приближава участниците към достигането на егрегора и какво го отдалечава, но рядко успява ясно да изрази своите усещания. В живота на звездата енергетиката на ритуала вече играе много съществена роля, без нея индивидът скучае и линее.

Пето посвещение (9 х 5 =45) - режисьор. За разлика от звездата, режисьорът може да формулира с думи и действия изискванията на егрегора и затова е в състояние да сам да оформи най-ефектния ритуал, обезпечаващ включването на връзката с егрегора. Ала на това ниво човекът вече привлича вниманието на егрегора и последният , като му осигурява енергия и информация чрез съответния канал, буквално принуждава режисьора да търси все нови и нови форми на обредност, защото финият свят е много изменчив, егрегорите водят интензивен живот, като през цялото време се променят, и затова всички неизменни ритуали с времето губят силата си, тоест престават да обезпечават връзката с егрегора.

Шесто посвещение (9 х 6 = 54) - церемониал-майстор. Ако режисьорът до голяма степен се явява марионетка на егрегора на ритуала или поне, във всеки случай лошо разбира неговата фина структура, целите и задачите му, то церемониал-майсторът вече моделира обреда с разбиране на задачите на егрегора и конкретните функции на канала за свръзка, който създава ритуала. Тук съзиданието на обреди се провежда осъзнато и човекът работи с егрегора почти на равни начала: първият вижда по-добре земната действителност, нейните ограничения и възможности, вторият реалността на финия свят.

Седмо посвещение (9 х 7 = 63) - жрец. Жрецът се занимава с ритуали, непосредствено свързани с духовните егрегори, особено с обредите за духовни посвещения - именно преходите от дадения духовен егрегор към по-висшестоящия. Това е много трудно и отговорно положение, тъй като духовността (7) означава непосредствено просветляване на плътния план без помощта, така да се каже, на всякакви технически средства, и способността то да се осъществи на по-високо ниво, давана от ритуала на духовното посвещение, влече след себе си рязко повишаване на реализационната власт.