Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


22:53
14.04.2024
Неделя
3.233.242.67


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Карма и Подсъзнание


Разговори с Луцифер [66] Статии [201]
Матрицата 5 [55] Нумерология [28]
Астрология [31] Великият преход [110]
Кармична Астрология [13] Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13] Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13] Петър Дънов [4]
Джасмухин [8] Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7] Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22] Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8] Пътят на душите [6]


Проблемът за неискреността

Колкото е по-диференциран и изтънчен вътрешният живот на човека, толкова по-широ­ко е неговото съзнание и толкова по-трудно е той да бъде определен. Едно събитие често предиз­виква много и понякога противоречиви чувства, мисли и реакции. Но каква точно ще бъде реак­цията на човек, зависи от неговия избор. Той ще избере една от множеството възможни реакции и ще подтисне останалите. С мислите и чувства­та е същото. Възможно ли е в подобна ситуация човек да бъде искрен и честен?

Но това е в реда на нещата. Всяка от голе­мите религии има своя езотерична част, която внимателно се пази от простите вярващи и често противоречи по смисъл на катехизиса /езотеричната част/. И това не е поради користта на свеще­ниците. Истината е толкова сложна, нейните енер­гийни потоци са толкова високи, че паството не би могло да я възприеме. Затова се налага да му бъде предлаган неин груб вариант, близък до рав­нището на средно вярващ. И в една или друга форма тази лъжа е неизбежна. Според степента на духовния ръст на народа катехизисът посте­пенно се усложнява. Често това става въпреки силната съпротива на църковните отци. И в един момент истината бива откривана в цялата й пълнота и сложност.

Така че положението у духовно развития човек е безизходно - той е принуден да бъде не-искрен в тесния смисъл на думата. Той трябва да говори само онова, което може да бъде разбра­но. Нарушаването на това правило води до лъжа и отравяне на тънкото тяло.

Цензура. С развитие на еволюционния ръст на човека се повишава и способността му да влияе върху своята и световната карма. В окултизма това се нарича реализационна власт. Вли­янието става както с непосредствените му дей­ствия, така и с мислите и желанията му. Пови­шава се съответно неговата отговорност за дей­ствията му и се появява специална подсъзнател­на програма, контролираща тези действия, неза­висимо физически или психически. Именно това се нарича вътрешна цензура или съвест в широ­кия смисъл на понятието. Засилва се вътрешни­ят контрол, формира се вътрешна лична етика, в голямата си част по-твърда от обществения мо­рал, тъй като е приспособена към средното ево­люционно равнище на обществото.

Риск. Човек не може да преживее живота си в безопасност, това не е в реда на нещата.

Висшите сили създават индивидуалната карма така, че даденият човек винаги живее в определе­но ниво на безопасност. И опитите да бъде пови­шено това ниво на безопасност не водят доникъ­де. Известни са онзи тип майки, които пазят деца­та си като зеницата на окото от болести и нещаст­ни случаи, но техните деца боледуват не по-мал­ко от останалите. Според степента на еволюцион­ното си равнище човек осъзнава отговорността за своите постъпки и съответната степен на риск. И у него възникват съмнения и задръжки в реши­телните мигове. Тези задръжки също са в приро­дата на нещата и тяхното преодоляване е пореден етап от еволюционното развитие.

Обществено подсъзнание. Духовните им­пулси не трябва да бъдат смесвани с импулсите, идващи от общественото подсъзнание. Изразът "какво ще кажат хората" е не особено сполучли­ва рационализация на това, че човек не желае да тръгне против общественото подсъзнание. Соци­алната адаптация е свързана не със знанието на писаните и неписани закони на обществото, и не със способността за емпатия /непосредствено-чувствено възприятие/, а в много по-голяма сте­пен с това, доколко у човека е открит каналът за връзка между общественото и личното му под­съзнание.

Точно такива хора се харесват на екипа и на началниците.

У човек, попаднал под прякото въздействие на общественото подсъзнание, се появяват харак­терни съчетания: блокиране от всякакви доводи и упоритост. "Не знам защо върша това, но не мога иначе!" Ето защо е толкова важно да разли­чаваме в себе си импулсите на общественото и личното подсъзнание. Ако човек може да про­мени своето подсъзнание, то общественото не се поддава на промяна. Единственото, което може да му се противопостави, е осъзнаването на ид­ващите от него импулси. Но това е много труд­но. Ето няколко примера.

За възпитанието. Един от моментите, на­миращи се под строг контрол на общественото подсъзнание това е възпитанието на децата: об­ществото е длъжно да се грижи за собственото си бъдеще. И първото, за което то се замисля, е запазване на живота на децата. През хилядолет­ната човешка история, изпълнена с глад и студ, са били изработени две представи : детето тряб­ва да бъде дебело и топло облечено. Дебело - за да преживее благополучно периода на глад. А топло облечено - за да не замръзне. Разбираемо е, че подобни фундаментални нагласи не могат да се променят за кратките времена на ситост и разцвет у дадени народи. И днес, когато ситуа­цията е коренно различна, когато от обществена гледна точка детето трябва да бъде слабо и леко облечено, а затлъстяването и изнежеността заплашват физическото му здраве, общественото подсъзнание си стои на предишните позиции. А хората, които уж всичко разбират, не осъзнават импулсите на своето подсъзнание, изпращащи сигнали към общественото подсъзнание. Те не могат да се преборят с него. Всички знаем какви сцени се разиграват около масата: хайде още една лъжичка за мама, сега за тате, а сега за баба...

Другият момент, който общественото под­съзнание внимателно наблюдава, е авторитетът на родителите. Нашият праотец е бил твърде буен и не е бил склонен да се подчинява на законите. Но е било необходимо да се създаде и поддържа определен ред в обществото. За тази цел започ­нали да възпитават децата така, че у тях да се разкрият канали, по които в случай на нужда да бъдат предавани заповеди, които задължително ще бъдат изпълнени. Такава функция е изпълня­вал нерушимият авторитет на бащата, който след това се трансформира в относително подчинение на властите.

В съвременното семейство липсва необхо­димост от вяра в непогрешимостта на майката или бащата. И въпреки това е много трудно да кажем на детето по важен повод: "Извинявай, аз бях несправедлив към теб!" Или пък да се посъветваме сериозно с него по някой важен се­меен проблем. Съзнанието може да твърди, че това е необходимо, важно и полезно, но обще­ственото подсъзнание много точно знае, че това води до подриване на родителския авторитет! И проблемът се усложнява от това, че в личното подсъзнание на детето липсва убеждението, че родителите трябва да бъдат непогрешими всевла­стни богове. Но в подобни случаи през личното подсъзнание преминават мощни импулси, идва­щи от общественото подсъзнание.

За войната. В критични минути на обще­ствения живот връзката между общественото и личното подсъзнание рязко се усилва. Цялата страна като един човек се надига и тръгва да за­щитава своята независимост. Обикновените хора проявяват чудеса от героизъм и душевно вели­чие, неща, които са им неприсъщи в други усло­вия. С това се обяснява защо последната война в Русия, наричана Велика Отечествена за много от участниците представлява най-хубавото време от живота им. Работата е там, че тази най-силна връзка между общественото и личното подсъзна­ние, която е възникнала в началото на войната, след края й се е прекъснала. И силата, заставяща хората да се жертват заради другите, изявявайки в тях висшето начало, е престанала да дейст­ва. Подобни преживявания дават духовен опит, но е не и духовен растеж. Духовният растеж ви­наги е свързан с осмислено минало и с култиви­ране на онова висше начало, което някога е било така ясно забележимо и в себе си, и в другите. И което - уви!, - в делничния живот толкова лесно е било заглушавано от егоизма.

За хората на власт. Хората, които са об­лечени във власт, могат да бъдат разделени на две категории. Едните се намират във властта пора­ди това, че цял живот са се стремили към нея, и за тях смисълът на живота и удоволствието от него е във властта. Другите никога не са се стре­мили съзнателно към власт, но някакви "случай­ни" сили ги местят от кресло на кресло, макар че не притежават никакви особени дарби. Какво е особеното в подобни хора? Тяхното подсъзнание притежава добър канал за връзка с обществено­то подсъзнание. И по-точно - с онази негова част, която се занимава с организирането на дадено общество в едно структурирано цяло. Ако външната организация на обществото е значител­но под неговото еволюционно равнище /така ста­ва след революция, когато цари хаос/, в обществе­ното подсъзнание ясно възниква усещане-мисъл: необходим е ред, иначе всички ще загинем! И хората инстинктивно търсят онези, които в най-голяма степен биха могли да ги организират. И когато ги намерят - им дават властта. Така се е случило с Наполеон. Но след известно време не­говото его е изключило канала за връзка с обще­ственото подсъзнание, той е извършил куп греш­ки, загубил войната с Русия и в крайна сметка е умрял в заточение. Тук наблюдаваме действието на всеобщия закон, съгласно който човек във вся­ка ситуация действува успешно, единствено ако той самият представлява канал за връзка, тоест - проводник на висшата сила /Абсолюта/. А кога­то започне сам да управлява ситуацията, всичко се проваля. И то независимо дали става дума за дейност, засягаща духовния растеж на даден чо­век, или съдбата на цялата страна.

За публикуването на ръкописи и за сла­вата. Общественото подсъзнание изисква изоб­ретателите и писателите да направят своите тво­рения достояние на обществото. Това желание не винаги субективно се преживява като жела­ние за слава. Понякога изчезва желанието да пра­виш нещо за себе си и своя тесен кръг. А поняко­га ти се иска не слава, а да окажеш въздействие върху света, да промениш нещо - ако не в обще­ственото съзнание, то поне в подсъзнанието. Тук отново се натъкваме на интересен феномен. Ко­гато работи канал за връзка между личното и об­щественото подсъзнание, човек преживява като лично и онова, което не го засяга.

Авесалом Подводни
Папка: Карма и Подсъзнание | Посещения: 1616 | Ченълинги
Контакт          3.233.242.67