Отношението на човека към
удоволствията е дълбоко пристрастно и би било твърде удивително, ако той би
могъл обективно и правилно да се отнася към тях. Именно затова то не се случва
в действителност. Същото се отнася и за потребностите. Правилното поведение по
отношение на потребностите е следното: към тях трябва да се отнасяме като към
камшик, задоволявайки ги в необходимата степен, без да се вторачваме и
фиксираме върху тях, но осъзнавайки ги като признак за правилно придвижване
напред. Ако липсват удоволствия, значи потребността не е задоволена или по
някакъв начин е изкривена.
Но това не е всичко.
Потребностите се стараят да предугаждат стремежите на духа и да действуват в
съответствие с тях. Защото потребностите са камшик, заставящ човека да се
движи в определена посока. И ако тази посока бъде отгатната, камшикът става
излишен, и потребностите умират от собствената си смърт. Затова е важно да се
осъзнае дадена потребност и нейният духовен смисъл. След това е необходимо да
се ориентираме какво да правим с потребностите, които не можем да задоволим в
даден момент. По принцип съществува богат асортимент от действия, които човек
съзнателно или подсъзнателно може да извърши с цел да трансформира незадоволени
потребности. Добре известни са такива методи като подтискане, съпроводено с изтласкване
в подсъзнанието и с регресия. Това е едно от най-ужасните зрелища. По-нататък
идват сублимацията и компенсацията. Ще се спрем на последната.
Компенсацията представлява опит
да се прилепи до незадоволимото в момента желание друго желание, което е
възможно да бъде удовлетворено. С други думи - да заменим един вид удовлетворение с друг вид.
Това е опит с негодни средства
да се реши проблема. Негодни, тъй като напрежението, създадено от потребността
и възникналото от нея желание, не може да бъде напълно снето чрез изпълнение на
друго желание. Тоест, без да се измени самата програма-потребност така, че ние
залъгваме съзнанието, но не и подсъзнанието. За разлика от случая с
компенсацията, при сублимация се пораждат други желания.
Съзнанието притежава способност
за изкуствено слепване на различни програми на подсъзнанието, които нямат
такова предназначение. Ще се спрем върху няколко от тях.
Човек, който не одобрява тези или
онези свои потребности, смятайки ги за "низки", но без да е способен
да ги подтисне, може да прикрепи към удоволствието от изпълнение на
"осъдителното" желание друга програма, която ще отравя това
удоволствие с угризения и натяквания. Огромен е броят на невротиците, които
съществуват с такава постоянна нелюбов към себе си и към своите
"низки" прояви. Но тази психическа отрова трови самия човек и няма
никакви други функции.
Другата идея се заключава в
това, че човек се привързва към определен вид удоволствия, тоест формира в себе
си програма-потребност към удоволствия от даден тип. Но тази потребност
е лъжлива.
Ето още една лъжлива
"спойка" - насилственото формиране на емоционални реакции от типа:
"това е хубаво - аз ще се радвам", или "това е лошо - аз ще се
огорчавам". Човек обикновено не е в състояние да оценява обективно едно
или друго събитие. Той не е в състояние да го види през погледа на Световния
дух, от гледна точка на ролята на това събитие в еволюционния процес и да
предвиди всички кармични последици. И съответно събитието само по себе си не
предизвиква у него оценките "добро - лошо" и съответните
емоционални реакции на радост или огорчение. Такива оценки възникват само при
същностна включеност на човека в събитието. Във всички останали случаи такива
реакции липсват, и това не е признак за безнравственост на човека. Ако той се
опитва постоянно да оценява всички събития и съответно да реагира, създава се
неадекватна програма за рационализация. Насилвайки самия себе си, човек
реагира с изкуствени емоционални реакции.
И още една лъжлива
"слепена" програма на подсъзнанието - рационализация на своите
потребности " до дупка". Човек никога не знае и не може да знае какво
иска. Не би могло да бъде другояче: потребностите задават насоката на дейността
/вътрешна или външна/, но не и резултатът от тази дейност.
В заключение още веднъж ще
подчертая, че напрежението и удоволствието, съпътствуващи потребностите, лежат
в различни сфери: удоволствието - в емоционалната, а напрежението - в
духовната, тъй като те биват ограничени от свободната воля. Желанието трябва да
бъде изпълнявано, подтискано или сублимирано, а за това се губят много сили и
време.
Авесалом Подводни