У всеки човек като духовно
същество има основни житейски цели: да познае самия себе си, да познае света и
да намери своето място в света. /"Да намери" означава не само да
открие своето място, но и да го заеме/. При това светът се възприема не
статично, а като динамичен обект, намиращ се в еволюционно развитие.
Всеки обект има своя роля в
еволюционния процес, за всеки човек е предвидена определена роля, включваща
постоянната импровизация /лично творчество/ в процеса на еволюция, тоест - в
сътворяването на света. Усещането за адекватно участие в еволюционния процес субективно
се преживява като щастие; човек в такива случаи не се нуждае повече от нищо.
Това усещане принципно се отличава от усещането при удовлетворение на тези или
онези дори и висши потребности.
За човек познаването на самия
себе си, тоест осъзнаването на своя дух, и познанието на света в крайна сметка
е едно и също. Това са просто две различни форми за изразяване на едно и също
явление. Познанието в случая не се схваща в научния смисъл на думата. Има се
предвид непосредствено-чувственото познание, когато възприемаме света като част
от себе си. Познавайки себе си и света, човек осъзнава и заема своето място в
еволюционния процес.
Но човек не може напълно да
осъзнае целите на духа. И за да бъде човешкото развитие насочено в
необходимата посока, като същевременно съществува и свободна воля /тоест творчество,
което е главният закон на еволюцията/, е бил създаден остроумният апарат на
потребностите.
Какво представляват потребностите? Те са камшик, с който
подсъзнанието шиба човека, ако действията му го насочват встрани от целите на
еволюцията, при това наказанието се оказва по-тежко от грешката. Най-тежкият
вариант на този камшик са безусловните рефлекси и, в частност, инстинктът за
живот. Наистина, за да познае себе си, човек на първо място е длъжен да
поддържа физическото си съществувание. Оттук произтичат и страхът от смъртта,
и потребността от храна. По-сложното поведение в процеса на духовен растеж се
регулира от по-високи потребности: потребност от общуване, от любов, от познание,
от самоусъвършенстване, от познаване на смисъла на живота въобще и собственото
си съществувание в частност.
Всички тези потребности носят
отчетливия белег на камшика. Това означава, че тяхното неудовлетворение носи
крайно неприятни усещания, а удовлетворението им предизвиква облекчение,
прилично на облекчението от току-що отминал зъбобол. Особено ясно това се
проявява в потребността да проумеем смисъла на живота. Обичайната разумна
препоръка в този случай е: трябва да промениш своя живот, за да престане да бъде
актуален този проблем!
Случва се, естествено, и след
удовлетворяване на потребности да възникне усещане на щастие. Но причината е
не в самото задоволяване на желанието, а в това, че човек за миг се оказва на
своето място в еволюционния процес: той е проумял нещо важно, направил или
усетил. Направляван е бил от съчетанието от потребности, създадено от неговия
дух /и, естествено, от личният избор/. Щастието не е емоционално, а духовно
състояние, при което висшето "аз" сигнализира, че всичко върви
правилно. Емоционалните преживявания в този момент са вторични; те дори може и
да отсъстват.
Авесалом Подводни