Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


23:07
14.04.2024
Неделя
3.233.242.67


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Карма и Подсъзнание


Разговори с Луцифер [66] Статии [201]
Матрицата 5 [55] Нумерология [28]
Астрология [31] Великият преход [110]
Кармична Астрология [13] Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13] Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13] Петър Дънов [4]
Джасмухин [8] Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7] Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22] Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8] Пътят на душите [6]


Обучение на контакти с тънките светове

Обучението в широкия смисъл на думата представлява създаване на нови подсъзнателни програми. Сега ще се спрем върху спецификата на обучението на контакти с тънките светове.

Илюзия е мнението, че ние мислим и чув­стваме сами. Съзнанието не е господар на идва­щите в него мисли: то може само да задава тях­ното общо направление. Това става разбираемо, ако си представим човек, решаващ някаква зада­ча или опитващ се да си припомни нещо. Когато той се замисли, протича следният процес: вни­манието се предава на подсъзнателна програма, която насочва неговото внимание към определе­ни места от тънкия свят и възприема съществу­ващата там енергийна информация. Субективно това може да се преживее по различни начини: на човек му хрумват разни мисли или го обхва­ща желание да извърши нещо, или усеща опре­делен импулс...

Съзнанието няма пряк достъп до фините светове, затова то задължително трябва да се възползва от някаква подсъзнателна програма. Тук трябва да се подчертае, че мислите в съзнанието по своята същност представляват мисъл форми, обективно съществуващи в тънкия свят и регистрирани от вниманието. Така наречените "баналности" са мисли, съответстващи на онези мисъл форми, разположени в "най-ниските", об­щодостъпни пластове на тънкия свят. Тези мис­ъл форми са по-тежки и лесно привличат внима­нието, така че съответните им мисли хрумват бързо на дадения човек. Същото се отнася и за баналните чувства и импулси - гняв, ярост, уми­ление, които се появяват в човека тогава, когато вниманието му регистрира низши астросоми.

Обикновено вниманието бива предавано на подсъзнателните програми за толкова кратко вре­ме, че у нас възниква илюзията, че през цялото време сме съзнателни. Състояние, когато внима­нието ни за дълго време е отдадено на подсъзна­нието, се нарича медиумно състояние или транс. Факт е, че човек е съзнателен, тоест конт­ролира своето внимание чрез съзнанието си в твърде малка част от времето, а по-голяма част прекарва в транс.

Как се създават програми, свързващи ни с тънкия свят? Тук една от главните роли принад­лежи на вярата.

Вярата за атеиста, материалиста и позитивиста е твърде неясно понятие, предизвикващо раздразнение и асоциация с религиозен фана­тизъм. Атеистът би предпочел понятието вяра да изчезне. За него съществуват само две ситуации: "Аз знам, че...", тоест разполагам с информация и доказателства за истинност, и "Аз не знам, че...", като във втората ситуация е възможно по­ложението :"Аз допускам, че..."; за вяра в по­добни случи няма място.

Но подобен подход е крайно наивен, ма­кар че е преобладаващ в западните умове в ре­зултат на тъй нареченото Просвещение, което всъщност би трябвало да се нарича Затъмнение.

Преди всичко, няма надеждни доказател­ства за някои теории, например, че земята е плос­ка, геоцентричната концепция на Птоломей, ево­люционната теория на Дарвин, притежаващи уж неопровержими доказателства. Те са били опро­вергани от развитието на науката /не допълнени, не коригирани, а именно опровергани!/. Освен това, съвременната наука, спомняйки си за свои­те плачевни провали, вече се старае да говори за природните закони не като за окончателни исти­ни, а за модели с ограничено поле на приложе­ние. С това всъщност напълно бива призната правотата на Квантовото деление на "нещо в себе си", непознаваемо за човека, и на "нещо за нас", за което можем да съдим. Квант, разбира се, не е чел Ведите и не е знаел, че учението му съвсем не е оригинално, а идва от дълбоката древност.

Но вярата е нужна не защото достоверно знание е невъзможно. Вярата е канал за връзка с тънкия свят, по който в съзнанието постъпва енергийна информация. Ако имаш достатъчно широк канал, ти можеш да пропуснеш през себе си енергия, с която можеш планина да повдигнеш.

"Имайте вяра в Бога. Защото истина ви каз­вам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му - ще се сбъдне каквото и да каже"

/Евангелие от Марка, 11: 23/.

Противоположен на вярата е скепсисът, който затваря съответния канал за връзка. Скепсисът не се унищожава с доказателства така, как­то и вярата не се убива с контра примери. Това е така, тъй като и доказателствата, и контра примерите са явления, породени в съзнанието, а вярата и скепсисът са продукти на подсъзнанието. По­някога, наистина, може да заработи програма за същностно вглъбяване, която може да подрие вя­рата или да угаси скепсиса, но това е изключение от правилото.

Ако липсва съответната вяра, не би било възможно да научим нещо. Иначе информацията не би дошла, ние не бихме я запомнили и усвои­ли, и тя би се изтрила от паметта ни. Всяко обуче­ние е варварско и обречено на неуспех, ако уче­никът не е увлечен, тоест ако у него няма вяра в предмета на обучение. На делничен език няма адекватно изражение за това състояние на вяра, и често можем да чуем следните рационализации: "Аз вярвам, че този предмет е нужен /важен!/" Или по-простото: "Ужасно ми е интересно!".

Съзнанието може временно да закрие ка­нала за връзка с тънкия свят, като каже, напри­мер: "Аз не вярвам в това!" В същото време, за да бъде каналът открит, е нужно съзнателно усилие. Трябва да бъде създадена и подсъзнателна програма. Но и съзнателна вяра не е необходи­ма. Напълно достатъчна е позицията "Аз допус­кам, че...", стига тя да бъде вътрешно честна, тоест, човек, казвайки това, да не мисли в глъби­ната на душата си "Аз изобщо не допускам, че...". Тогава каналът със сигурност ще бъде бло­киран.

Съзнателната вяра може да се измени спо­ред степента на постъпващата информация от тънкия свят, тоест, онова, което човек допуска, може да се промени: нещо ще изчезне, нещо ще се трансформира, ще се появи нещо ново - и в крайна сметка вярата ще бъде заменена със зна­ние.

А какво представлява знанието?

Една източна мъдрост казва, че знанието е умение. Умение да влизаме в тази или онази част на тънкия свят, да възприемаме намиращата се там енергийна информация и да я преобразува­ме така, че да може да я възприеме останалото човечество. Последният етап е много важен. Съществуват много хора, способни да се издиг­нат чак до труднодостъпни пластове на тънкия свят и там да уловят нова идея, да получат нео­бичайно усещане и прочие. Но малко са онези, които ще успеят да пренесат съответната инфор­мация до човечеството или дори до един-единствен човек. Предварително трябва да се научат на език /а често и да го създадат!/, на който това може да се направи. И едва след това ще се "материализират" теорията, концепцията, романът, пиесата, картината... А ако не съществува език, ще се получи или баналност, или "гола вода в облаците". Примери има достатъчно. Но и подоб­ни творби благодарното човечество чете, опит­вайки се да прозре истината в тях.

Ако сравним човешкото познание с кръг по повърхността на Неизвестното, то хората се раз­личават не само по размерите и местоположени­ето на своите кръгове, но и по това: имат ли тези кръгове граници? За глупак можем да смятаме не онзи, който знае малко, а по-скоро човек, кой­то не вижда границите на своето познание.

Ако преминем в областта на подсъзнание­то, ще видим, че всяка подсъзнателна програма има свои граници на приложение. Ако бъде вклю­чена в други ситуации, дадената подсъзнателна програма ще работи зле и ще проявява своенравие, предавайки управлението на вниманието на някаква втора програма. /В стресови ситуации сложните програми често прехвърлят управлени­ето на други, много по-древни и примитивни про­грами: яростно избухване, бягство, изпадане в безсъзнание и прочие./ За съжаление, в повечето случаи не е предвидено създаване на подобни механизми за превключване в изкуствено сътво­рените програми в процеса на обучение.

Същото се отнася и за всяка програма за познание с гъвкав език за отговор. Винаги е възможна ситуация, когато информационно-енергийния поток на отговора е твърде висок и неиз­разим чрез средствата на дадения език. Но ако програмата е устроена така, че в нея е била зало­жена нейната приложимост, то тя ще притежава малко консерватизъм и по-лесно ще еволюира.

Може да ни се стори, че създаването на та­кива програми от Бог е висша премъдрост. Но това не е вярно. Подсъзнанието постоянно усъ­вършенства всяка подсъзнателна програма, като й задава посоката на развитие. Каквито въпроси си задава човек, такива мисли му идват в главата. След известно време човек разширява канала за връзка и овладява умението сам да на­сочва вниманието си върху определени участъ­ци на тънкия свят. Тоест започва сам да опреде­ля насоката на идващите му мисли. Сами по себе си мислите не зависят от него: по своята същност те са отражения на реално и независимо съще­ствуващи мисъл форми/.

Ако човек постоянно задава въпроси за приложимостта на дадена програма, някой ден ще започне да получава отговори във вид на от­четлива информация.

Точно така става овладяването на езиците за връзка между подсъзнателните програми и тънкия свят.

Даден човек е решил да стане художник. Отначало той ще се учи да вижда пропорциите и характерните линии и светлосенки в природата. После в ръката му ще се появи непонятен им­пулс, който ще го тегли към листа. А това означава, че у дадения човек е започнало усвояването на начални етапи на езика и е възникнало жела­ние да проговори на него. Умението да рисува е налице тогава, когато езикът на линиите и свет­лосенките стане толкова гъвкав, че може да про­пуска през себе си информационно-енергийния поток, моделиращ реалния поток от изображаеми предмети, който художникът наблюдава и усе­ща. Но истинското умение идва не тогава, когато художникът може да изобрази върху листа как­вото си поиска, а тогава, когато в процеса на об­мисляне на картината неговият мисловен поглед се окаже привързан към определена област на тънкия свят и нейната енергетика се въплъти в енергетиката на линиите. Тези линии сякаш от само себе си възникват в съзнанието на худож­ника и биват пренесени върху листа. Разбираемо е, че способността на художника да "вижда", то­ест да усеща енергийните потоци, играе не по-малка роля от техниката. Но трябва да се отбеле­жи, че в действителност светът е толкова свързан, че той се съдържа във всяко свое проявление, за ужас на физиците. Така че, рисувайки даден пей­заж, художникът изобразява по идея целия свят и в крайна сметка той може да пропусне през платното информационно енергиен поток с вся­каква ширина.

Разбира се, не всеки човек може да се на­учи да рисува. Но човек може да се научи да мис­ли, да чувства и да се държи нешаблонно, и още повече - извън шаблоните на общественото под­съзнание. И нищо повече не му е необходимо.


Авесалом Подводни
Папка: Карма и Подсъзнание | Посещения: 1581 | Ченълинги
Контакт          3.233.242.67