Обучението в широкия смисъл на думата представлява създаване на нови подсъзнателни програми. Сега ще се спрем върху спецификата на обучението на контакти с тънките светове.

Илюзия е мнението, че ние мислим и чув­стваме сами. Съзнанието не е господар на идва­щите в него мисли: то може само да задава тях­ното общо направление. Това става разбираемо, ако си представим човек, решаващ някаква зада­ча или опитващ се да си припомни нещо. Когато той се замисли, протича следният процес: вни­манието се предава на подсъзнателна програма, която насочва неговото внимание към определе­ни места от тънкия свят и възприема съществу­ващата там енергийна информация. Субективно това може да се преживее по различни начини: на човек му хрумват разни мисли или го обхва­ща желание да извърши нещо, или усеща опре­делен импулс...

Съзнанието няма пряк достъп до фините светове, затова то задължително трябва да се възползва от някаква подсъзнателна програма. Тук трябва да се подчертае, че мислите в съзнанието по своята същност представляват мисъл форми, обективно съществуващи в тънкия свят и регистрирани от вниманието. Така наречените "баналности" са мисли, съответстващи на онези мисъл форми, разположени в "най-ниските", об­щодостъпни пластове на тънкия свят. Тези мис­ъл форми са по-тежки и лесно привличат внима­нието, така че съответните им мисли хрумват бързо на дадения човек. Същото се отнася и за баналните чувства и импулси - гняв, ярост, уми­ление, които се появяват в човека тогава, когато вниманието му регистрира низши астросоми.

Обикновено вниманието бива предавано на подсъзнателните програми за толкова кратко вре­ме, че у нас възниква илюзията, че през цялото време сме съзнателни. Състояние, когато внима­нието ни за дълго време е отдадено на подсъзна­нието, се нарича медиумно състояние или транс. Факт е, че човек е съзнателен, тоест конт­ролира своето внимание чрез съзнанието си в твърде малка част от времето, а по-голяма част прекарва в транс.

Как се създават програми, свързващи ни с тънкия свят? Тук една от главните роли принад­лежи на вярата.

Вярата за атеиста, материалиста и позитивиста е твърде неясно понятие, предизвикващо раздразнение и асоциация с религиозен фана­тизъм. Атеистът би предпочел понятието вяра да изчезне. За него съществуват само две ситуации: "Аз знам, че...", тоест разполагам с информация и доказателства за истинност, и "Аз не знам, че...", като във втората ситуация е възможно по­ложението :"Аз допускам, че..."; за вяра в по­добни случи няма място.

Но подобен подход е крайно наивен, ма­кар че е преобладаващ в западните умове в ре­зултат на тъй нареченото Просвещение, което всъщност би трябвало да се нарича Затъмнение.

Преди всичко, няма надеждни доказател­ства за някои теории, например, че земята е плос­ка, геоцентричната концепция на Птоломей, ево­люционната теория на Дарвин, притежаващи уж неопровержими доказателства. Те са били опро­вергани от развитието на науката /не допълнени, не коригирани, а именно опровергани!/. Освен това, съвременната наука, спомняйки си за свои­те плачевни провали, вече се старае да говори за природните закони не като за окончателни исти­ни, а за модели с ограничено поле на приложе­ние. С това всъщност напълно бива призната правотата на Квантовото деление на "нещо в себе си", непознаваемо за човека, и на "нещо за нас", за което можем да съдим. Квант, разбира се, не е чел Ведите и не е знаел, че учението му съвсем не е оригинално, а идва от дълбоката древност.

Но вярата е нужна не защото достоверно знание е невъзможно. Вярата е канал за връзка с тънкия свят, по който в съзнанието постъпва енергийна информация. Ако имаш достатъчно широк канал, ти можеш да пропуснеш през себе си енергия, с която можеш планина да повдигнеш.

"Имайте вяра в Бога. Защото истина ви каз­вам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му - ще се сбъдне каквото и да каже"

/Евангелие от Марка, 11: 23/.

Противоположен на вярата е скепсисът, който затваря съответния канал за връзка. Скепсисът не се унищожава с доказателства така, как­то и вярата не се убива с контра примери. Това е така, тъй като и доказателствата, и контра примерите са явления, породени в съзнанието, а вярата и скепсисът са продукти на подсъзнанието. По­някога, наистина, може да заработи програма за същностно вглъбяване, която може да подрие вя­рата или да угаси скепсиса, но това е изключение от правилото.

Ако липсва съответната вяра, не би било възможно да научим нещо. Иначе информацията не би дошла, ние не бихме я запомнили и усвои­ли, и тя би се изтрила от паметта ни. Всяко обуче­ние е варварско и обречено на неуспех, ако уче­никът не е увлечен, тоест ако у него няма вяра в предмета на обучение. На делничен език няма адекватно изражение за това състояние на вяра, и често можем да чуем следните рационализации: "Аз вярвам, че този предмет е нужен /важен!/" Или по-простото: "Ужасно ми е интересно!".

Съзнанието може временно да закрие ка­нала за връзка с тънкия свят, като каже, напри­мер: "Аз не вярвам в това!" В същото време, за да бъде каналът открит, е нужно съзнателно усилие. Трябва да бъде създадена и подсъзнателна програма. Но и съзнателна вяра не е необходи­ма. Напълно достатъчна е позицията "Аз допус­кам, че...", стига тя да бъде вътрешно честна, тоест, човек, казвайки това, да не мисли в глъби­ната на душата си "Аз изобщо не допускам, че...". Тогава каналът със сигурност ще бъде бло­киран.

Съзнателната вяра може да се измени спо­ред степента на постъпващата информация от тънкия свят, тоест, онова, което човек допуска, може да се промени: нещо ще изчезне, нещо ще се трансформира, ще се появи нещо ново - и в крайна сметка вярата ще бъде заменена със зна­ние.

А какво представлява знанието?

Една източна мъдрост казва, че знанието е умение. Умение да влизаме в тази или онази част на тънкия свят, да възприемаме намиращата се там енергийна информация и да я преобразува­ме така, че да може да я възприеме останалото човечество. Последният етап е много важен. Съществуват много хора, способни да се издиг­нат чак до труднодостъпни пластове на тънкия свят и там да уловят нова идея, да получат нео­бичайно усещане и прочие. Но малко са онези, които ще успеят да пренесат съответната инфор­мация до човечеството или дори до един-единствен човек. Предварително трябва да се научат на език /а често и да го създадат!/, на който това може да се направи. И едва след това ще се "материализират" теорията, концепцията, романът, пиесата, картината... А ако не съществува език, ще се получи или баналност, или "гола вода в облаците". Примери има достатъчно. Но и подоб­ни творби благодарното човечество чете, опит­вайки се да прозре истината в тях.

Ако сравним човешкото познание с кръг по повърхността на Неизвестното, то хората се раз­личават не само по размерите и местоположени­ето на своите кръгове, но и по това: имат ли тези кръгове граници? За глупак можем да смятаме не онзи, който знае малко, а по-скоро човек, кой­то не вижда границите на своето познание.

Ако преминем в областта на подсъзнание­то, ще видим, че всяка подсъзнателна програма има свои граници на приложение. Ако бъде вклю­чена в други ситуации, дадената подсъзнателна програма ще работи зле и ще проявява своенравие, предавайки управлението на вниманието на някаква втора програма. /В стресови ситуации сложните програми често прехвърлят управлени­ето на други, много по-древни и примитивни про­грами: яростно избухване, бягство, изпадане в безсъзнание и прочие./ За съжаление, в повечето случаи не е предвидено създаване на подобни механизми за превключване в изкуствено сътво­рените програми в процеса на обучение.

Същото се отнася и за всяка програма за познание с гъвкав език за отговор. Винаги е възможна ситуация, когато информационно-енергийния поток на отговора е твърде висок и неиз­разим чрез средствата на дадения език. Но ако програмата е устроена така, че в нея е била зало­жена нейната приложимост, то тя ще притежава малко консерватизъм и по-лесно ще еволюира.

Може да ни се стори, че създаването на та­кива програми от Бог е висша премъдрост. Но това не е вярно. Подсъзнанието постоянно усъ­вършенства всяка подсъзнателна програма, като й задава посоката на развитие. Каквито въпроси си задава човек, такива мисли му идват в главата. След известно време човек разширява канала за връзка и овладява умението сам да на­сочва вниманието си върху определени участъ­ци на тънкия свят. Тоест започва сам да опреде­ля насоката на идващите му мисли. Сами по себе си мислите не зависят от него: по своята същност те са отражения на реално и независимо съще­ствуващи мисъл форми/.

Ако човек постоянно задава въпроси за приложимостта на дадена програма, някой ден ще започне да получава отговори във вид на от­четлива информация.

Точно така става овладяването на езиците за връзка между подсъзнателните програми и тънкия свят.

Даден човек е решил да стане художник. Отначало той ще се учи да вижда пропорциите и характерните линии и светлосенки в природата. После в ръката му ще се появи непонятен им­пулс, който ще го тегли към листа. А това означава, че у дадения човек е започнало усвояването на начални етапи на езика и е възникнало жела­ние да проговори на него. Умението да рисува е налице тогава, когато езикът на линиите и свет­лосенките стане толкова гъвкав, че може да про­пуска през себе си информационно-енергийния поток, моделиращ реалния поток от изображаеми предмети, който художникът наблюдава и усе­ща. Но истинското умение идва не тогава, когато художникът може да изобрази върху листа как­вото си поиска, а тогава, когато в процеса на об­мисляне на картината неговият мисловен поглед се окаже привързан към определена област на тънкия свят и нейната енергетика се въплъти в енергетиката на линиите. Тези линии сякаш от само себе си възникват в съзнанието на худож­ника и биват пренесени върху листа. Разбираемо е, че способността на художника да "вижда", то­ест да усеща енергийните потоци, играе не по-малка роля от техниката. Но трябва да се отбеле­жи, че в действителност светът е толкова свързан, че той се съдържа във всяко свое проявление, за ужас на физиците. Така че, рисувайки даден пей­заж, художникът изобразява по идея целия свят и в крайна сметка той може да пропусне през платното информационно енергиен поток с вся­каква ширина.

Разбира се, не всеки човек може да се на­учи да рисува. Но човек може да се научи да мис­ли, да чувства и да се държи нешаблонно, и още повече - извън шаблоните на общественото под­съзнание. И нищо повече не му е необходимо.

Авесалом Подводни