Космическото посвещение показва как изглежда човекът през очите на Космоса и какво е неговото участие в космическите програми.

Първо посвещение (12 х 1 = 12) - пропаст или черна дупка. В пасивния вариант на пропастта човек е ориентиран изключително към потребление на всякак­ва енергия и информация, до които може да се досегне и които да осмисли; ала при това той е пасивен и, така да се каже, яде каквото му дадат, за разлика от актив­ния вариант - черната дупка, която интензивно всмук­ва в себе си всичко, попаднало в околностите й, и след като го погълне, започва ново търсене. Човекът от първо космическо посвещение не изпитва ни най-мал­ка признателност към източника на енергия и инфор­мация, и когато той се изчерпи, чака (пропаст) или търси (черна дупка} следващия, като мигом забравя за своя бивш благодетел. Той е всеяден и предварително принизява фината енергия до груба, която може да сме­ли. При това характерна негова особеност е пълното отсъствие на каквито и да е изменения в резултат от процеса: цялата му енергия и всякаква информация се усвояват от организма, без да оказват на човека какво­то и да било влияние. Може да му се направи впечатле­ние само по един-единствен начин - като го уплашиш.

Второ посвещение (12 х 2 = 24) - гъсок или дея­тел. Това е човек, току-що издигнал се над средното ниво на тълпата, който поне по нещичко я превъзхож­да. В пасивния вариант на гъсока индивидът би могъл да има красиво телосложение или лице, или ярко об­лекло, дворянска кръв, дори специфично чувство за ху­мор - всяка особеност, която осигурява на човека ви­дима индивидуалност в средно социално общество, съставено предимно от хора от първо космическо по­свещение. В активния вариант, деятел, човекът прите­жава някакво умение, навик или просто интензивно върти колелата на това или онова начинание. Харак­терни за второто посвещение са тоталният материа­лизъм, индивидуализмът и волунтаризмът/фатализмът, тоест усещането за отсъствие на висши сили, които влияят по някакъв начин на живота, и разбирането от всяка гледна точка, че концепциите за финия свят са ненужни, нежелателни и даже вредни. Обикновено гъсокът е фаталист (позиция: „каквото става, ще става и няма какво да се направи"), а деятелят е волунтарист („ако човек иска нещо, то непременно ще го спе­чели с нужната енергия, търпение и целеустременост").

Третото посвещение (12 х 3 = 36) - храст или прозелит. Това е човек, който нерядко притежава прекъс­ващ, слаб, но все пак осезаем канал към висшия егрегор; тук е характерно усещането за собствена значимост и тежест, които не са свързани със земните обстоятел­ства на живота. Човекът чувства, че си има Бог и Той, общо взето, го наглежда, в трудни случаи го защитава, в депресия му дава сили и т.н. Като цяло това чувство можем да наречем усещане за богоизбраност, което в зависимост от етичното ниво дава на човека особени вътрешни привилегии или задължения. В пасивния ва­риант, храст, индивидът често се затваря в себе си, жи­вее интересен и дълбок вътрешен живот и усеща здра­вите си духовни корени и твърдата почва под тях, но по същество не се движи наникъде, тоест не взима забеле­жимо участие в космическите програми - третото по­свещение е фазата на подготовка за тях. Но и най-хила­вият храст е по-силен и от най-енергичния деятел - така директорът на института затваря очи пред поведението на сина си хипар, което за него е недопустимо, докато в същото време синът отлично разбира - и затова и отри­ча - живота на бащата. В активния вариант, прозелит, човекът се занимава с конкретна дейност, но периодич­но усеща, че тя е направлявана свише и оттам получава подкрепа - енергетична, кармична и други.

Това е труден път, защото висшата воля на конкрет­ното ниво не е очевидна, подкрепата й често се губи и тогава е почти загадка какво трябва да се прави, защото обичайните земни (деятелски) критерии тук сработват зле. Основното изкушение за прозелита е да се плъзне на нивото на деятеля - когато висшите цели, мотиви и под­крепа му се сторят несъществени. При прозелита учас­тието в космическите или духовни програми е чиста илю­зия: реално той, както и храстът, стои на едно място, неговото движение е бягане нагоре по слизащия надолу ескалатор, което впрочем е доста добра тренировка.

Четвърто посвещение (12 х 4 = 48) - риба тон или акула. Този човек е включен в космическата програма и притежава устойчив канал за свръзка с нейния егрегор, но очите му са завързани: той не разбира накъде върви. Ала за разлика от индивида на трето посвещение тук човекът изпитва постоянен натиск: Космосът го при­нуждава да се движи нанякъде, при което трябва сам да търси пътя си - това посвещение е много по-творческо, макар често и привидно да е по-неприятно от третото. И още - тук са характерни и трудности от етичен харак­тер: човек чувства, че трябва да живее по закони, някак неуловимо отличаващи се от земните, но той не разби­ра същността на тези разлики - не са ли те дяволско изкушение? Така тук човекът е воден от космическа про­грама, все пак не много твърдо, а нейният характер му е непонятен, в живота му не се случва съгласуване на зем­ната и космическата етика, така че са възможни непри­ятни ситуации и дори бунт, чиято природата хората от по-ниските посвещения много трудно проумяват.

В пасивния вариант нариба тон човекът успешно опознава света вътре в себе си - това е ниво, където индивидът не само се интересува от самия себе си, но вътрешните му търсения могат да се окажат актуални и за много други хора. Тук примери са интересни ху­дожници, писатели и т.н. В активния вариант, акула, индивидът е надарен с голяма сила на влияние върху света, но програмите, които води той, носят отчетливо неземен привкус, тоест усеща се, че земната дейност е само фасада, зад която се крие нещо друго, но какво именно и какви са целите му, на самата акула, да не говорим за околните, й е трудно да проумее. От обик­новена гледна точка и рибата тон, и акулата са хора непонятни и извънредно трудноуправляеми; техните постъпки и етика често са нелогични и недосегаеми. Същевременно и те самите притежават голяма реализационна власт и обикновено осъществяват нужните им земни дела - освен обстоятелствата, противореча­щи на тяхната космическа програма.

Пето посвещение (12 х 5 = 60) - сфинкс или пасионарий. Този човек още не е разбрал и видял докрай сво­ята космическа програма, но явно вече е усетил кос­мическия й произход и вътрешно приема нейната ети­ка, съгласувайки я със своя земен морал. Тук имаме локално прозрение за собствената програма, конкрет­но на нейни неголеми участъци; освен това Космосът понякога показва на човека неговото бъдеще, сякаш го пита за мнението му, и в зависимост от индивидуал­ната реакция избира конкретен вариант на съдбата му. Това е високо ниво на реализационна власт и човекът притежава силата да прокарва своите космически про­грами в живота. Пасивният вариант, сфинксът, извли­ча от дълбините на „аз"-а си значими за цялото чове­чество истини, ценности и пророчества; активният ва­риант - пасионарий - притежава силата да реализира космическите програми чрез силите на много хора (на­родни водачи).

Шесто посвещение (12 х 6 = 72) - странник. Това е човек, който вижда своята космическа програма и ней­ното преплитане и взаимовръзка със земната карма.

Седмо посвещение (12 х 7 = 84) - космически духовен учител.