В съответствие с вида
възприятие у дадения човек се формират няколко картини на света: ментална,
емоционална и същностна.
Менталната картина на света
представлява образ на реалността, който остава в съзнанието ни, когато се
изключи енергийният аспект на възприятието. Това е нашата съзнателна,
"хладна" представа за устройството на света. И същевременно това е
главно средство, чрез което подсъзнанието управлява съзнанието, тъй като
същностната и емоционалната картини при даден човек рязко се различават от
менталната.
Емоционалната картина на света
е съвкупност от емоционално значими явления от реалността. Тази картина е
доста по-стеснена от менталната, но пък е по-близка до същностната. В
менталната картина може да има няколко стотици човешки образа, докато в
емоционалната те са не повече от десетина. Значимостта на един и същи обект в
менталната и емоционалната картини често е много различна: разбирайки важността
на нещо, ние можем да останем равнодушни към него. И обратното.
Съвкупността от същностно
значими обекти дава същностна картина на света. Но трябва да се има предвид,
че силните емоции съвсем не влизат задължително в същностно значими събития.
Така че същностно значимото задължително е и емоционално, и ментално значимо,
макар че обратното не винаги е вярно.
Силните
емоции почти винаги са повърхностни. Същото се отнася и за мислите: открито
демонстрираните от човека мисли обикновено са повърхностни.
Трите картини на света играят
важна роля за възприемането на информационно-енергийните потоци.
Подсъзнанието, ориентирайки се в тях, създава силни филтри, пропускащи само
онази информация, която е съгласувана със съответстващите картини. Промяната
на дадена картина на света е процес труден и болезнен. Подсъзнанието се
захваща с това само при силен натиск. Работата на тези филтри може да се види
в ситуации, когато човек искрено не вижда, не разбира и не чувства елементарни
неща.
Както е известно, животът не
може да бъде вкаран в рамки. В същото време картината на света е дом за
човешката психика, а стените на този дом трябва да бъдат добре укрепени. За целта
подсъзнанието разполага с мощни програми за защита от информация, която
противоречи на дадената картина на света. С други думи - от информация, за
която човек не е подготвен. Тези защитни програми предпазват човек от нежелателна
информация както от външния свят, така и от вътрешния.
Подсъзнанието разполага с
няколко ефективни начина да блокира подобна информация. Първият е лишаване на
информацията от нейната енергийна съставка. Тогава на човек му става скучно,
макар че темата е ментално важна.
Другият е изкривяване
сложността на постъпващата информация с цел вниманието да бъде превключено
върху нов обект. Често чуваме: "0, това е твърде сложно за мен!" Или:
"Не, не, това е банално, няма защо да слушам повече!"
Третият начин е да се затвори
пътят на нежеланата информация чрез силна емоционална реакция, изкривяваща или
блокираща тази информация. Жена ти ще започне да плаче, ако й кажеш нещо,
което е едновременно и вярно, и неприятно.
Срещу нежеланата емоционална
информация съществува мощно средство — спокойният ментален анализ, който рязко
намалява нейната енергийна съставка.
Що се отнася до програмата за
защита на същностните картини на света, тя е доста по-ефективна и сложна от
програмите, охраняващи менталната и емоционалната картини на света. Тя
притежава твърде тънки средства за въздействие. На първо място тя, подобно
на мъдрец, не изпада в ситуации, заплашващи неговата същностна картина. И
при най-малката опасност тази програма поставя на човека плътна маска, кара го
да играе определена роля. Това, че човек играе тази роля, не го заплашва нищо.
С други думи, маската блокира достъпа до същността. Наистина, и възприятието,
и поведението на дадения човек в този момент не са същностни, а повърхностни,
формални, човек не живее, а играе роля, изпълнява функция. Една от
най-гъвкавите маски е менталната маска на "разумен" човек,
разсъждаващ от гледна точка на разума, материята и здравия смисъл.
"Разумният човек" има два девиза: " Хайде да не бъдем..." и
" Хайде да си представим..." Подобен човек може да моделира умствено
целия си живот: и омразата, и любовта, и науката, и изкуството, дори и смъртта.
Но той не живее живота си, а моделира, опитвайки се да защищава егото от
въздействията както на своя дух, така и на външния свят.
Когато човек попадне в
ситуация, заплашваща неговата същностна картина на света, подсъзнанието
моментално включва мощните аварийни програми за защита. Те са много по-примитивни
и по-надеждни от обикновените подсъзнателни програми, и са много по-стари.
Тогава става следното: човекът пред очите ни деградира, оглупява, престава да
се владее, изпада в ярост, гняв, отчаяние, истерия.
В подобни състояния
подсъзнанието, получавайки пълна власт над съзнанието и изключвайки висшите
програми за регулиране, може да извърши каквото си иска с постъпващата нежелателна
информация. То може да се прави, че не я забелязва, да я изкривява до
неузнаваемост, да я изтрива от паметта си и прочее.
Но тези аварийни програми рядко
биват пускани в действие. Обикновено подсъзнанието включва леко редактираща и
цензурираща програма, която адаптира постъпващата информация към картината на
света. За да не променя своята картина на света, човек трябва само да си закрива
от време на време очите и да се позалъгва. Тайната е в това, че съществуват
много твърди и отработени програми на възприемане, които са достъпни за
всекиго, безопасни са за същностната картина на света и са много разпространени.
Това са щампите на възприятието.
Авесалом Подводни