Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


08:07
19.04.2024
Петък
3.234.244.181


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Карма и Подсъзнание


Разговори с Луцифер [66] Статии [201]
Матрицата 5 [55] Нумерология [28]
Астрология [31] Великият преход [110]
Кармична Астрология [13] Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13] Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13] Петър Дънов [4]
Джасмухин [8] Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7] Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22] Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8] Пътят на душите [6]


Его

Какво представлява егото или актуалното "аз"? Това, от една страна, е съвкупността от представи за света, идеите, концепциите, обичай­ните начини на поведение и реакции, а от друга страна, система от програми на подсъзнанието, регулиращи неговото поведение, възприемане, мислене и прочие. В егото можем да отделим три пласта: осъзнаван /представи, концепции/, полусъзнаван, и накрая - несъзнаван /подсъзнател­ни програми/. Вторият пласт е твърде важен, тъй като с него работи съзнанието. В дадени момен­ти съзнанието сякаш се докосва до полусъзнава­ните неща: ако върху тях се фиксира внимание­то, те, макар и частично влизат в съзнанието. Ако не се фиксира - отплуват в подсъзнанието. Тако­ва е, например, чувството за леко неудобство от собственото поведение в определена ситуация.

Съзнанието, външният свят и духът посто­янно въздействат на егото. Но то не е склонно да се променя, напротив, оказва съпротива на все­ки опит за промяна. Това е известно на всеки, който се е опитвал да се усъвършенства.

Главната функция на егото е да поддържа човека на определено еволюционно равнище. До­като той е нормално адаптиран във външния свят, егото не се променя, ако върху него не оказват натиск външната среда, съзнанието или духът.

Главната задача на духа се състои в посте­пенната трансформация на егото, в доближава­нето му до себе си, тоест - в развитието на акту­алното "аз" към потенциалното "аз". При това паралелно протичат следните процеси. Първо, съзнанието се разширява и човек започва да осъ­знава все повече както външния, така и вътреш­ния свят, а това означава, че съзнанието започва да контролира подсъзнанието. Второ, протича смяна на подсъзнателните програми: старите, примитивни програми се трансформират в по-сложни, диференцирани, някои умират, а поня­кога възникват и нови.

Какво означава изразът: съзнанието конт­ролира дадена подсъзнателна програма? Можем да разгледаме няколко степени на самообладание. Ще се спрем на програмата за ревност, чиято същност се крие в това, че при съответна ситуа­ция тя предизвиква у субекта чувството ревност.

При първо ниво на контрол осъзнаваме, че съществуват програми, тоест знаем, че чувства­та, изпитвани в дадена ситуация произтичат от един източник в психиката.

При второ ниво на контрол се появява уме­ние да се справим с резултатите от действията на програмите, тоест можем да се държим така, ся­каш дадена програма не е заработила. В дадения пример това означава, че ще успеем да се спра­вим с изблиците на ревност.

Трето ниво на контрол представлява уме­ние да регулираме в определени граници интен­зивността на дадена програма. Например, ние си казваме: "Ще ревнувам наполовина", и наисти­на, чувството за ревност действително намалява двойно. Снижавайки енергията на програмата, на входа й ние получаваме сигнал с информаци­онен характер, тоест съобщение от следния тип: "Възниква ситуация, в която има смисъл да се говори за ревност". След това можем да размиш­ляваме върху тема "ревност".

Четвърто ниво ни дава умението по своя воля да включваме или изключваме дадена про­грама и да регулираме резултата, независимо от външната ситуация.

Пето ниво е възможност да включим да­дена програма към друга програма или, обрат­но, да блокираме подаването на данни от една програма към друга.

Нека разгледаме еволюционната трансфор­мация на програмата за ревност. В началото тя е била част от много стара програма за защита на семейството от враждебна среда. И като такава е била напълно адекватна на егото на древния чо­век. Но с течение на времето тя се е превърнала, от една страна, в примитивна архаика по отношение на излъчваните енергийно-информационни импулси, и от друга страна, не съответства на етиката и еволюционното равнище на съвре­менния човек. Днес чувството за ревност не е желание да се съхрани семейството, а разновид­ност на чувството за собственост, при това на жива душа. Ревнивецът всъщност е робовладе­лец.

Опитите да се подтиснат резултатите от ра­ботата на програмата за ревност обикновено ня­мат успех в смисъл, че афектът се изтласква в подсъзнанието. Единственият начин за овладя­ване на тази програма е разширяване на същнос­тното съзнание. При него ревнивецът започва да възприема съперника като част от себе си. Да си припомним оня хумористичен израз: "нашата любовница". В този случай програмата за рев­ност не е унищожена, а е трансформирана: изга­ря само онази част от нея, свързана с отрицател­ните афекти, но вниманието бива насочено към другия както върху себе си; това е същия тип вни­мание както в древните времена, но на друго, по-високо равнище.

Обособяването и усложняване на подсъзна­телните програми са обичайни спътници на ево­люционния растеж. Опитите за пряко подтиска­не на действащите програми обикновено води до регресия и опростяване - явление, добре извест­но в психоанализата. Но регресиращата програма отклонява човека от еволюционния път, тъй като онези програми, които се развиват, използ­ват по-висши видове енергии, съответстващи на по-висши чакри, към които се приспособява цялата човешка психика. Ето защо ако някоя про­грама рязко регресира, тя ще започне да изисква по-низши енергии, което субективно се прежи­вява като необяснимо притегляне от "гадни" си­туации. У човека се появяват "низки" желания. Типичен пример е регресията на либидото при неговото подтискане.

В нормални условия мъж, общуващ с оп­ределен кръг хора, се интересува от жените в този кръг, като в неговото сексуално възприемане тези жени участват не само със своя животински магнетизъм /енергията на Свадхищана/, но и със своята емоционалност /енергията на Манипура/, умението да се обличат добре и да водят инте­ресни разговори /енергията на Вишудхи/, житей­ските им възгледи /Аджна/ и други подобни. Но ако този мъж претърпи неуспешни опити да завъ­рже връзка, може да стане така, че неговото либидо да бъде подтиснато, да регресира и той да престане да възприема всички видове енергии, освен първия вид, и то в неговия най-груб вари­ант.

Колкото е по-проста една програма и с кол­кото по-низши енергии работи, толкова по-труд­но е за съзнанието да я контролира. Ето защо един от ефективните пътища за самообладание именно е обособяването на програмите и прена­сочването им към по-високи енергии. Има и дру­ги начини и в психоанализата един от тях се на­рича катарзис. Тогава регресиралата програма се въвежда в същностното съзнание и тъй като не съответства на еволюционното равнище на па­циента, тя изгаря и престава да има енергийна власт над него.

Въздействието на духа върху познанието се осъществява меко. Духът внимателно регулира енергийните потоци, постъпващи както от външния, така и от тънките светове. Той леко коригира съществуващите програми или пък създава нови, със скромни енергийни изисквания. Духът сякаш намеква, че предоставя възможност на егото да се променя в дадено направление.

Егото притежава способност да реагира на измененията във външния свят, който въздейству­ва върху човека твърде силно. Затова и подсъзна­телните програми, създадени за взаимодействие с външната реалност, също са мощни, поради което работят с низши енергии. Духът разговаря с нас меко, тихо, чрез енергии, по-висши от оне­зи, с които сме привикнали. Егото шуми, спори, заплашва. Гръмките гласове на дълг, чест и съвест принадлежат на егото, а не на духа. Но при тях понякога също има тихи гласове. Авторът е длъжен да подчертае още веднъж, че в този трак­тат егото се разглежда като актуално, тоест теку­що, но не низше "аз".

По същия начин духът въздейства и върху съзнанието. Той меко и ненатрапчиво помага за разширяване на съзнанието, предлагайки му да погледне на света от различни страни, да помис­ли в друга насока, да се опита да усети нещо раз­лично. При това човек може да не се вслуша в неговия глас и да не изпълни онова, което духът му казва. И няма да последва непосредствено наказание. Но е пропусната възможността да бъде развързан поредният кармичен възел. И впоследствие това ще стане по-трудно.

Тук трябва да се добави, че въздействията на външния свят и на духа върху егото са съгла­сувани, тъй като Атман /индивидуалния дух/ се явява и като Брахман /световния дух/. А това оз­начава, че външните събития, случващи се на човек, се опитват/ и това се нарича Провидение /да го променят в същото направление, в което се опитва да го променя и духът, действащ отвътре. Ако човек се съпротивлява и упорства в своето нежелание да промени егото, то външният свят и духът го подлагат на все нови и нови изпита­ния /това се нарича Съдба/. Процесът продължа­ва дотогава, докато не се получи промяната.


Авесалом Подводни

Папка: Карма и Подсъзнание | Посещения: 1937 | Ченълинги
Контакт          3.234.244.181