Дотук бе описан "мирният" начин на дей­ствие на психиката. Преди да опишем ситуация на вътрешен конфликт, трябва да направим едно пояснение.

Единственият сериозен проблем е проблемът за избора. Това е не само човешки проблем. Така например шаранът, усещащ определени вибрации във водата, е поставен пред избор: дали да включи програмата за бягство /ако това е опасност/, или програмата за лов, /ако е гладен/. Или пък да не обърне внимание на сигнала. Но наличието на съзнание внася в проблема за избора такива особе­ности, че проблемът съществено се променя.

Всяко живо същество притежава център за вземане на решения, засягащи по-нататъшното поведение, тоест включването на една или друга програма на подсъзнанието. Този център функци­онира като особена програма, наричана програ­ма за избор. Тя осъществява общото ръководство и получава от останалите програми само най-съществена информация за всяко живо същество като цяло /опасност, глад, интерес.../. И анализи­райки тази информация, прави избора, включвай­ки след това съответните програми за действие.

Понякога в реалния живот програмата за избор блокира. Животното сякаш не знае как да постъпи и се държи като човек: изпада в исте­рия. Или припада.

Сложното при работата на програмата за избор е в това, че сигналите, които се получават от включващите я програми носят не само чиста информация, но и определен вид енергия, съот­ветстваща на важността на сигнала. Ако рав­нището на тази енергия е твърде високо /напри­мер - внезапно появила се сериозна опасност!/, програмата за избор започва да работи по-зле, но в замяна на това - по-бързо. Действието на про­грамата се влошава, ако постъпващите сигнали са противоречиви и изискват несъвместими ре­акции.

Появата на съзнание у човек се е изразила в това, че той е получил допълнителна възмож­ност да участва във формирането на програми за избор. Представата, че човек прави избора сам, тоест съзнателно, е наивна. Подсъзнанието има много причини да създава и да поддържа подоб­но мнение. Човешкото съзнание е крайно безпо­мощно, тъй като може да съдържа в себе си по едно и също време малко понятия. Съзнанието напомня за глупав крал, обкръжен от тълпа съвет­ници /програмите на подсъзнанието/, към които той е длъжен да се обръща за съвет по време на преговори. При това кралят не е в състояние да запомни и най-елементарната информация. Той мисли в примитивни категории, чрез елементар­на терминология: да - не, добро - лошо, изгодно - неизгодно.. . Но все пак ролята на краля е съще­ствена: негово задължение и право е да подпише или да отхвърли основните закони и укази, то­ест - да взема решения. Съвсем друга работа е как ще изтълкува тези закони и укази повратливият министър - подсъзнанието.

В ситуации на съзнателен избор съзнание­то е безпомощно, тъй като оценката на различ­ните варианти се извършва не от него, а от под­съзнанието. Единственото, което може да напра­ви съзнанието в случай на колебание, когато про­грамата за избор не дава решително предпочи­тание на един от вариантите, е следното: по друг начин да разпредели вниманието, тоест да оп­редели кои подсъзнателни програми трябва да разгледат възникналата ситуация.

Като пример ще разгледаме ситуация, в коя­то млада жена взема решение да се омъжи. Тя има кандидат и система от възгледи, с чиято помощ решава този проблем. Вариантите са три: да се омъжи, да откаже и да отложи решението. В ду­шата на младата жена възниква конфликт. От една страна, тя силно иска да има свой дом и деца, от друга страна кандидатът събужда у нея двойнстве­ни чувства. Той се облича красиво, държи се възпитано, жените го харесват, може да му се вяр­ва, но е неперспективен по отношение на пари и кариера. Някои от съображенията са в полза на брака, други са против. Ситуацията е сложна и никакви странични съвети не могат да помогнат. Какво решение да вземе младата жена? Конф­ликтът може да бъде разрешен като се повиши значимостта на някои съображения за сметка на други. Това става като вниманието се съсредоточи върху някое от съображенията и като се включи под­съзнателна програма, разглеждаща дадения аспект на проблема. Когато програмата свърши работа и отново върне вниманието и управлението към съзнанието, заедно със своята оценка, която субек­тивно се преживява като усещане, че в главата ни са се появили мисли, а в сърцето - чувства, управ­лението отново преминава към същата тази про­грама. При това значимостта на дадената оценка нараства, а на останалите намалява, конфликтът се тушира и изборът минава безпроблемно.

Естествено, описаното поведение е пародия на съзнателния избор. В споменатата млада жена изборът вече подсъзнателно е протекъл и за нея е по-важно да отстрани душевния конфликт. Но и в ситуации, при които човек не е направил из­бора си по-рано, той прави съзнателно само едно: разпределя вниманието си между различните под­съзнателни програми, които изработват свои оценки на вариантите. Избор няма, докато под­съзнанието не се настрои по такъв начин, че про­грамата за избор получи от други програми ана­лиз на вариантите, съгласуван с енергийната ин­формация. На човек може и да му се струва, че е взел сам решението напълно съзнателно, но това е илюзия: то означава само, че са снети съзнател­ните елементи на конфликта.

По такъв начин с помощта на съзнанието човек може леко да коригира програмата за избор, да размества акцентите върху някои от ней­ните подпрограми. Практиката постоянно опро­вергава наивната представа, че човек е свободен в своя избор. И въпреки това тази представа е широко разпространена.