Всяка програма се заражда в определен момент /от нищото или от друга програма/, пре­минава през период на развитие, след което по­степенно се превръща в щампа, и накрая отмира. Освен това, всяка програма, независимо в коя фаза от развитие се намира, може да изостава, да съответствува или да изпреварва еволюционно­то равнище на дадения човек. Външните прояви на програмите, изоставащи от човека по пътя на еволюцията, се интерпретират като отрицателни. Това са тъй наречените пороци: ревност, алчност, груб национализъм и други подобни.

Подсъзнателна програма, която изпреварва еволюционното равнище на дадения човек може да възникне под влияние на авторитетен духовен учител, проповядващ добро, духовност, алтруизъм. Тогава може да възникнат идея за твърдо следване на идеала, недостижим в този момент, и програма, съответстваща на този идеал, която да хвърли неподготвения човек в суровоядство, алтруизъм, крайни форми на религиозен живот и прочее. У такъв човек след известно време възниква дълбока духовна криза.

Когато програмата престане да се развива, тя се превръща в щампа/твърд стереотип, шаб­лон/. Такава програма може да просъществува доста дълго и при това да съответствува на рас­тящото еволюционно равнище на човека. Такава е програмата за глад, създаваща определено чув­ство при недостиг на храна. Обратно, програма­та, реализираща изкуствено формирана потреб­ност от удоволствия, е типична за разглезените деца. Още от възникването си тя се намира на по-ниско еволюционно равнище от еволюцион­ното равнище на всеки човек.

Типичната схема на съществуване на по­добна програма е следната. Обикновено духът предизвиква възникването й и тя в началото не е особено значима за човека, тъй като работи на слаби енергийни потоци. Но в процеса на разви­тие тези енергийни потоци се усилват и в първа­та фаза на формиране тази програма придружа­ва еволюционното развитие на човека. С усил­ване на енергийните потоци оформящата се про­грама започва да нарушава съществуващата структура на егото. Егото, с присъщата му тен­денция към стабилност, започва да се бори с тази програма, ограничавайки нейното нарастване и опитвайки се да я трансформира, за да я адапти­ра към вече съществуващата своя структура. /На този етап целите на духа и егото често са проти­воположни/. Борбата завършва с постигане на компромис: програмата престава да се развива и остава в егото в леко трансформиран вид като щам­па. Тя вече е включена в състава на егото и заед­но с него образува нова устойчива структура. И тук възникват проблеми, свързани с това, че тя започва да възпира еволюционното развитие на егото. Тя вече не дава диференцирани реакции на изхода и невярно отчита външната ситуация, тъй като съзнанието се е разширило и взаимо­действието със света става на по-детайлизирано равнище. А информационно-енергийния поток, чрез който работи програмата, вече е твърде нисък: в процеса на еволюция работните му чес­тоти се повишават /от Муладхара към Сахасрара/.

Поради това програмата трябва или да бъде раз­рушена, или преобразувана. Но това не е така про­сто: трябва да помним за консервативните тен­денции на егото. Освен това програмата върши своята работа и е трудно да бъде унищожена. По-добре би било на нейно място да бъде поставено нещо друго. Учителите по йога препоръчват да заменяме лошите навици с добри. За съжаление, не е лесно да следваме този съвет. В крайна сметка се случва следното: егото снижава интензивнос­тта на енергийните потоци на програмата /и по този начин снижава нейната значимост за само­то себе си/, след което духът може с хомеопатични средства да я ликвидира.

Сега за ролята на съзнанието. Съзнанието изпълнява една-единствена функция: то внима­телно се намесва в програмата за избор. Тоест - влияе върху последователността при реализира­нето на подсъзнателните програми. На обикно­вен език това означава, че човек съзнателно пре­включва вниманието си, решавайки следните въпроси: накъде да гледа, за какво да мисли, как­во да си спомня или да преживява. Действията се извършват от подсъзнанието. А то е изключи­телно мощно средство за трансформация на структурите на егото - както на съзнателната му част, така и на подсъзнателната.