Магическа
социална адаптация; приспособен
прогресор; замъкът на отвъдморската
царкиня
66 = 65 + 1
- фината ирония и хуморът на шестдесет
и пет при желание могат да унищожат
каквото и да било, и по-тежка артилерия
тук не е нужна (в случая поради това, че
в пределите на третата фаза на проява
на единицата тя не съществува). Границите
за тази критика установява шестдесет
и шест, символизиращо финото (човешко)
чувство за мярка, което позволява да се
намери равновесие на точката на сглобяване
върху тесния гребен между двете
пропасти. Човекът на шестдесет и шест
от високо ниво внушава съвсем непостижимо
впечатление: в някакъв момент той
изниква сякаш от небитието, прави нещо
незначително, не съвсем понятно, но
много уместно, и пак така необяснимо
изчезва, разтваряйки се в пространството,
сякаш никога не е бил тук. След него
ситуацията и нейните участници се
променят коренно, най-често в посока на
хармонията, но на хората им се струва,
че това е станало от само себе си или по
тяхната собствена воля.
66
= 56 +10 -
също като магът на петдесет и шест,
човекът на шестдесет и шест е достигнал
даос (56), но тук той е приел съвсем човешки
(10) облик. Даосът на петдесет и шест е
практически невидим, това е японски
разузнавач от школата на нинджа, който
умее в случая да преминава незабелязан
покрай часовоите и да се катери по
вертикални стени, или ученик на школата
на дон Хуан, усвоил „бягането на силата".
Докато в същото време човекът на шестдесет
и шест, поставен в социални ситуации,
съвършено владее изкуството на
„контролираната глупост" по Кастанеда,
тоест безупречно е социално адекватен
и в същото време умее да види и магическия
смисъл на протичащото, да проследи
движението на своята (и на другите) точка
на сглобяване и да не разсее личната си
енергия; тук се включва и идеалното
владеене на социалните ситуации,
умението ненасилствено и привидно
естествено течението им да бъде
насочено в желаната посока.
66
= 33 х 2
- основният принцип на шестдесет и шест
- числото, което завършва десетото ниво
на проява на духа, звучи още в идеята
на тридесет и три за държавното устройство:
държавата служи на човека, а той - от
своя страна - на държавата. Ала това
става реално възможно едва в края на
десетото ниво на проява на единицата,
когато магът владее достатъчно добре
своята точка на сглобяване (шокът на
Кастанеда, когато вижда дон Хуан в
градски костюм), но поляризацията
маг-социум тук все още не е преодоляна.
66
= 11 х 6
- човекът на шестдесет и шест може да
бъде разглеждан като много добре
адаптиран (6) прогресор (11), чиято връзка
с Космоса обаче е съвсем пряка, и
чиито истински цели в рамките на земната
парадигма и пределите на третата
фаза на проява на духа, завършваща с
шестдесет и шест, са непостижими.