Магическа социална адаптация; приспособен прогресор; замъкът на отвъдморската царкиня

66 = 65 + 1 - фината ирония и ху­морът на шестдесет и пет при желание могат да уни­щожат каквото и да било, и по-тежка артилерия тук не е нужна (в случая поради това, че в пределите на третата фаза на проява на единицата тя не съществува). Границите за тази критика установява шестдесет и шест, символизиращо финото (човешко) чувство за мярка, което позволява да се намери равновесие на точката на сглобяване върху тесния гребен между две­те пропасти. Човекът на шестдесет и шест от високо ниво внушава съвсем непостижимо впечатление: в ня­какъв момент той изниква сякаш от небитието, прави нещо незначително, не съвсем понятно, но много уме­стно, и пак така необяснимо изчезва, разтваряйки се в пространството, сякаш никога не е бил тук. След него ситуацията и нейните участници се променят коренно, най-често в посока на хармонията, но на хората им се струва, че това е станало от само себе си или по тяхна­та собствена воля.

66 = 56 +10 - също като магът на петдесет и шест, човекът на шестдесет и шест е достигнал даос (56), но тук той е приел съвсем човешки (10) облик. Даосът на петдесет и шест е практически невидим, това е япон­ски разузнавач от школата на нинджа, който умее в случая да преминава незабелязан покрай часовоите и да се катери по вертикални стени, или ученик на шко­лата на дон Хуан, усвоил „бягането на силата". Докато в същото време човекът на шестдесет и шест, поста­вен в социални ситуации, съвършено владее изкуство­то на „контролираната глупост" по Кастанеда, тоест безупречно е социално адекватен и в същото време умее да види и магическия смисъл на протичащото, да про­следи движението на своята (и на другите) точка на сглобяване и да не разсее личната си енергия; тук се включва и идеалното владеене на социалните ситуа­ции, умението ненасилствено и привидно естествено те­чението им да бъде насочено в желаната посока.

66 = 33 х 2 - основният принцип на шестдесет и шест - числото, което завършва десетото ниво на про­ява на духа, звучи още в идеята на тридесет и три за държавното устройство: държавата служи на човека, а той - от своя страна - на държавата. Ала това става реално възможно едва в края на десетото ниво на про­ява на единицата, когато магът владее достатъчно до­бре своята точка на сглобяване (шокът на Кастанеда, когато вижда дон Хуан в градски костюм), но поляри­зацията маг-социум тук все още не е преодоляна.

66 = 11 х 6 - човекът на шестдесет и шест може да бъде разглеждан като много добре адаптиран (6) прогресор (11), чиято връзка с Космоса обаче е съвсем пря­ка, и чиито истински цели в рамките на земната пара­дигма и пределите на третата фаза на проява на духа, завършваща с шестдесет и шест, са непостижими.