Жизнерадостен черен учител; живот против схемата, странични ефекти на магическите действия.

65 = 13 х 5 - чие ли крайче на опаш­ката е украсено с такава очарователна четчица? Пока­жете ми този рогат безобразник цял-целеничък...не иска ли? Сигурно просто кокетничи.

Шестдесет и пет символизира жизнерадостния (5) черен учител (13), който, представлявайки число от десето ниво, има напълно човешки облик: „Когато дя­волът иска да ви срита, той го прави не с копито, а с човешкия си крак" (С. Лец). От гледна точка на дви­жението на точката на сглобяване шестдесет и пет сим­волизира онези нейни нищожни измествания, които са по силите единствено на самосъзнаващия дух, тоест число, не по-малко от десето ниво, което твърде ефек­тивно, макар и съвсем тактично, демонстрира на света слабите си места. Често това се нарича хумор. Отсъ­ствието на чувство за хумор е верен признак на лошия (с други думи, еволюционно незрял) човек. Шестдесет и пет символизира способността да погледнеш на себе си и на света мъничко отстрани, и тогава всички раз­дути авторитети и недотам човешки магически реал­ности се разпадат на прах (ярък образец на творче­ството под влияние на шестдесет и пет представлява Ивелин Уо; някъде наблизо се разхождат Венедикт Еро-феев и Станислав Лец). Сатирата е напълно реално оръ­жие в борбата с всякакви политически режими.

65 = 5 х 13 - в шестдесет и пет животът става че­рен учител - разпространено състояние на нещата, ха­рактеризиращо се с поговорката „за каквото се борих­ме, на това се и натресохме", която има предвид есте­ствения еволюционен преход от създаване на непокла­тимата система на шестдесет и четири (за която сме се борили) към етапа на нейното реално съществуване в света (65 = 64 + 1), където тя проявява съвсем неочак­вани качества. Така уравнението, описващо някакъв фрагмент на реалността, дълго и безуспешно търсено в Световния разум, след като най-сетне е намерено (тържеството на шестдесет и четири), проявява някои допълнителни свойства (шестдесет и пет), от никого нежелани и които понякога карат учения да съжалява за стореното - но вече е късно, реалността е промене­на. Колко по-приятно сигурно е да се живее в свят с абсолютно неделими атоми и само с квадратични ира-ционалности - уви, древните гърци са поставили на принципна висота въпросите за измерването на пи (ква­дратурата на кръга), трисекцията на ъгъла и удвоява­нето на куба, което е довело неизбежно до създаването на обща теория на веществените числа; а следовател­но и до безгранична делимост на материята. Така ни се наложи да се връщаме към естествената концепция за квантите по съвсем йезуитски път (гилбъртовото пространство като основен апарат на квантовата ме­ханика). Поразителните странични ефекти, възниква­щи при създаването на програмни комплекси, разче­тени за напълно определени задачи, са добре известни на професионалните програмисти - оттук и цялото из­куство за обуздаване на жизнените прояви на ЕИМ, наречено техника за изглаждане на програмите.

65 = 60 + 5 - естественият живот (5) излиза извън рамките на общосоциалната реалност (60) и става неин весел черен учител (65) - много разпространен сюжет, например на писателя-сатирик.

65 = 64 +1 - подпрограмата (процедурата) се оказ­ва, че притежава неочакван страничен ефект, в резул­тат на което основната програма ги върши дявол знае какви.