Съвременна теоретична физика; алгебризирани математически модели; въоръженият с инструменти дявол.

64 = 63 + 1 - в шестдесет и четири се осъществява преход от ритуално-духовния към ин-струментално-логическия начин на човешкото све-товъзприятие. Шестдесет и четири е числото на вели­ките мислители с конструктивна насоченост - не кри­тици, а създатели, способни да съзрат ясна структура там, където до момента е била видима единствено хао­тична купчина от разнообразни боклуци (или ценнос­ти). Такова впечатление са направили във времето си законите на Нютон, таблицата на Менделеев, генетич­ната теория и многобройни математически открития, позволили да се класифицира и разбере многообразие­то от различни математически обекти (например гру­пите на хомологията и хомотопията, въобще на алгеб-ризацията на геометрията и анализа).

64 = 2⁶ - конструктивната сила на шестдесет и че­тири е такава, че това число може да построи дом (6 в показателя), или поне има такова усещане, несъответстващо, впрочем, на действителността, тъй като 64 не се дели на 6. И все пак съзидателната сила на инстру­ментите (математическите модели) на шестдесет и четири е толкова голяма, че те формират нова социал­на реалност, тоест фактически променят основното положение на точката на сглобяване не само за даде­ния човек, но и на човечеството като цяло. Това се про­явява съвсем нагледно през XX век, когато са създаде­ни най-могъщите математически модели - функцио­налният анализ и теорията за представяне на групите, след което за създаването (а не откритието, както на­ивно са предполагали физиците) на нова елементарна частица се оказва достатъчно да опишеш повече или по-малко правдоподобен вариант на уравнението на Шрьодингер, чиято сила през средните векове напълно би била достатъчна за установяване на черномагическо световно господство. Ала общият манталитет (то­ест владеенето на принципа на шестдесет и четири) на човечеството оттогава до днес е доста израстнало и дори атомната бомба се оказа недостатъчно средство за поробването му от тъмните сили.

Шестдесет и четири - това е тържеството на двой­ката на десетото ниво на проява на духа. С други думи, числото символизира човек с много ясни мисли. Той казва: „Аз разбирам. Аз мога". При това се има предвид способността да се построи математически модел, от­разяващ структурната основа на каквото и да било, като мълчаливо се предполага, че структурата и същността са едно и също, което, разбира се, не е така: групата на симетрията на морската звезда изобщо не изчерпва ней­ното съдържание (което е очевидно за биолозите, но в далеч по-малка степен е понятно за математиците).

На етапа на шестдесет и четири човекът придоби­ва магическа власт над света, който се подчинява на неговите модели - ала това изобщо не означава, че той разбира истинския им смисъл; съответното прозрение се постига едва на високото ниво на шестдесет и чети­ри. Например общата теория на относителността на Айнщайн обясни отклонението на движението на Мер­курий около Слънцето и така „закри" планетата Вул­кан, чието влияние се предполагаше, че предизвиква тези отклонения. Затова Вулкан не беше открит (чест­но казано, престана да съществува в пост-айнщайновата реалност на ХХ-ия век след Христос), благодарение на което земната астрология се лиши от дванайсетата планета, а също така характерът на земната карма и магическите реалности силно се измениха и аз се съмня­вам, че потомците, когато проумеят истинския смисъл на общата теория на относителността и характера на нейното влияние върху земните съдби, ще са много благодарни на нейния създател.

64 = 32 х 2 - ако в тридесет и две вещицата встъпва в сговор с дявола, то в шестдесет и четири дяволът вече сам приема човешки облик и създава физико-математи-чески аларат, който служи като причина за въплъщение­то на атомната бомба във всичките й разновидности,

64 = 8² - в шестдесет и четири магическите инст­рументи на финото мислене и анализ се издигат на ви­сота, съвсем недостъпна за средния човек, дори въпре­ки привидната елементарност на основните понятия. Двойката в показателя сочи фините, скрити в самата природа на шестдесет и четири противоречия. В каче­ството на пример можем да приведем леко смущава­щите математиците (но съвсем невъзпрепятстващи работата им) обстоятелства от рода на противоречия­та на теорията на множествата или принципната недо-казуемост на хипотезата за континиума, което може да се интерпретира като признаци за принципната недостатъчност на модела на шестдесет и четири в опи­санието на магическите светове.