Духът на противоречията и нихилизъм; уважение към реалността

62 = 61 + 1 - красивата картина на последователната вътрешна работа, регулираща магия­та на външния свят, в шестдесет и две е нарушена по най-неприятен начин: (62 = 31x2)- коренът на злото или финото кармично препятствие (31) този път се проявява под формата на присъщия за човека дух на противоречие (2), на отрицание на всяко прогресивно начинание, нихилизм по отношение на всичко по-доб­ро, съществуващо във вътрешния и външния свят. Ка­зано с думи прости, човек сам си проваля живота, като се стреми към съвсем неразбираеми на рационално ниво резултати, при което неговите действия не носят нищо друго освен вреда. Понякога той изглежда сякаш завладян от демона на разрушението и злото в чист вид, който свежда до нулата всякакви конструктивни външ­ни и вътрешни усилия.

Шестдесет и две продължава темата за проклятие­то, която звучи на фино кармично ниво в тридесет и едно, а на магическо равнище - в четиридесет и едно. Шестдесет и две символизира проклятието, надвисна­ло над човека, който се опитва да се занимава с вся­каква конструктивна дейност като индивид, тоест ин­стинктивно се чувства дух, иначе казано - има чувство за собствено достойнство като творческа, независима и горда личност, с високо вдигната глава - по Максим Горки: „Човек - това е прекрасно, това звучи гордо!" Ала тутакси, кой знае откъде, се появява шестдесет и две и някъде изчезва всичко: чувството за собствено достойнство се превръща в себевъзприятие на лична значимост и горделивост, творчеството се свежда до суета, личните прояви - до капризи, а вдигнатата глава в най-добрия случай служи като място за закрепване на косата.

Шестдесет и две нерядко се свързва със семейния, националния или друг фин кармичен възел (проклятие), но да се тълкуват неговите действия на нивото на плът­ната или фината карма е недостатъчно и твърде често - неефективно. Това се преодолява с чисто човешко осъзнаване на моментите на приплъзване от високи позиции на ниски, което съответства на нищожното, но извънредно важно изместване на точката на сглобяване. Шестдесет и две, това е не магическо (грубо), а именно свойствено за десето ниво (фино) принизяване, когато едва-едва се променя интонацията, очите се вглеждат леко насмешливо или просто някакси недо­статъчно уважително главата се извърта - и точката на сглобяване, като се измества на милиметър, превръ­ща духовното учение във врели-некипели, а собстве­ния висш порив - в мила емоционална неуравновесе­ност, на която не бива да се обръща сериозно внима­ние.

Шестдесет и две е едновременно много твърд, до­ста фин и чисто човешки учител. Неговите програми обикновено имат фино-кармична обосновка (31) и про­сто така, само с усилие на волята, не можеш да ги пре­одолееш. От друга страна, магическото съзнание тук също не помага, защото човекът притежава големи ма­гически сили и, без сам да забелязва, постоянно леко променя магическата реалност, но за грубите магичес­ки представи и възприятия на осмото и деветото ниво това е незабележимо, и фините ефекти на шестдесет и две са необясними. За преработка и преодоляване на не­гативните влияния на това число е нужно човекът да се научи да вижда фината връзка между своето вътрешно (макар и незначително и неосъзнато) неуважение към която и да е част на вътрешната реалност или фрагмент от вътрешния свят на другия, и всяка (най-фина) проява на тема неуважение, от една страна, и своите най-труд­ни (често съвсем материални) проблеми и най-тежки външни и вътрешни сривове, от друга. Неуместната иро­ния, неуважителното, несериозно отношение към как­вото и да било единствено поради това, че човекът не е запознат с него, необоснованото вътрешно пренебреже­ние и всеки негов (макар и незабелязан от самия него) външен израз - всичко тук е влиянието на шестдесет и две, водещо към най-тежки последици на собственото принизяваме във всякакъв смисъл на думата. На десетс ниво действа принципът на априорно уважение към всич­ки прояви на всяка една реалност, в която винаги е за­ключен дълбок смисъл - твърде възможно е той да засега непонятен и още дълго да остане недостъпен за проумяване. И всяко нарушение на този принцип влече подире си най-неприятни последствия, което в реалност­та на шестдесет и две е особено акцентирано.