Народната мъдрост; приемливо социално устройване на битието.

60 = 59 +1 - току след най-високия полет на петде­сет и девет незабавно настъпва етапът на най-силно принизяване. Шестдесет е изключително по своята кръглост число, което се дели на всички разумни числа, напри­мер на 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 15, 20 и дори на 30 - съгласете се, че би било странно да изискваме от него още да се дели и на, да речем, 7, 8 или 13! Затова шестдесет сим­волизира народната мъдрост (духовно ниво: свадхистхана - аджна), философията на екзистенцията на бито­во ниво, умееща да закръгли всичко и без да осмисля по същество, да го представи в съвсем завършен вид, не-поддаващ се на сравнение и развитие (делимост на 3 и 4). Магическата сила на разглежданото число е велика - народната мъдрост спуска точката на сглобяване в огромна блатиста низина с полегати краища, ала наоко­ло постепенно към хоризонта се издигат непристъпни планински вериги, увенчани с величествените върхове на петдесет и девет и шестдесет и едно.

Шестдесет символизира „народа" в онзи смисъл, който влага в думата интелигенцията и политическите деятели. Народът е пасивен (делимост на три), крайно материалистично-практичен (делимост на 4), склонен е да си уреди живота (делимост на шест: къщата като символ на народа), духовен...? Неделимостта на седем означава тъкмо отсъствие на прякото усещане за фи­ния план, което намира адекватно отражение в посло­виците: „Бог дава, но в кошара не вкарва" и „Който сам се пази, и Бог го пази", от които лъха неприкрит атеизъм. Делимостта на 5 придава по-голяма живост и жизнени сили, а на десет (самодостатъчност в истин­ския смисъл на думата) - прекрасна социална адапта­ция и самосъгласуваност. Шестдесет символизира об­щественото подсъзнание на широките народни маси и съответното положение на точката на сглобяване, ко­ето е много устойчиво, и у народа като цяло е опреде­лено съвсем точно, така че никакви сериозни разно­гласия, съществуващи например в интелектуалните или политическите кръгове, тук не са възможни. Шестде­сет е точката на единението на народа, символ на оне­зи моменти, когато гледните точки са съгласувани, а точката на сглобяване стои в мъртва неподвижна оп­ределеност - и с топ не можеш я помести оттам.

Шестдесет с удивителна лекота принизява всичко, което му падне: изобщо народът (60) не слуша своите истински пророци (47) и най-често се проявява в роля­та на техен черен (13) учител: 60 = 13 + 47, но затова пък лесно става плячка на своите черни учители (13), които обещават чудотворно разрешение на всички про­блеми (47) - в този сюжет се реализира обратната фор­мула 60 = 47 + 13. Общо взето шестдесет (= 10 х 6) може да се охарактеризира като първия социален дом, именно повече или по-малко приемливо социално уст­ройство на живота, чиито символ би могла да бъде па­триархалната община. Донякъде мъглявите за средния човек указания „живей според съвестта си" и „живей и остави другите да го правят" се отнасят към шестде­сет, но само на нивото на истинското разбиране на кон­кретното число може да се построи социален живот, като се ръководим единствено от тези принципи.

Хората от шестдесет на средно ниво са положител­ни проповедници на общосоциалните морал и нравстве­ност, популярни писатели (Лев Толстой), „народни" по­ети и т.н. На високо ниво - това са мъдреците, при кои­то идват за съвет, и те с пестеливи думи, а понякога и мълчаливо изместват точката на сглобяване на човека така, че наболелите му проблеми да се разрешат, но ви­димо чудо тук не се случва, тоест общосоциалната реал­ност за него се запазва. Това е нивото на нагвала Хули-ан, който можел да се превърне във весел дебеланко или раздразнено старче, за което е необходимо най-нищож­но (макар и много точно) изменение на положението на точката на сглобяване, но затова пък - най-дълбоко по­знание на човешката природа (Кастанеда).

60 = 20 х 3 - за положението на народната точка на сглобяване са особено присъщи представите със зо-оморфен характер, вярата в оживяването на материя­та, домашните духове и тем подобни (20), но народът хармонично мами сам себе си (3), като облича конкрет­ните представи в приказки, анекдоти и така нататък, в които често звучи не само насмешка, но и откровена подигравка със собствените нещастия - проява на за­гниване, предизвикано от прекалената окръгленост, а оттам и самодостатъчността и пасивността на шестде­сет. Дали приказката е измислица или не е? Или в нея е ценна само поуката, а останалото са архитектурни излишества? Тези теми народното съзнание предпочи­та да премълчава.

60 = 12 х 5 - космосът (12) незабележимо извършва върху живота (5) на народа експерименти, като отделя хората на пето космическо посвещение (един от сюже­тите на повестта на А.и Б. Стругацки „Вълните усмиряват вятъра").