Вълшебната
сила на доброто; фината борба със злото;
превъзпитание на престъпници; лечение
на наркоманията.
58 = 57 +1
- ако в петдесет и седем се развива темата
за интензивно-личното участие в живота
(в конкретното число се усеща влиянието
на концепцията за плътната карма на
деветнадесет, която винаги акцентира
върху личното отношение и дейността),
то в петдесет и осем (= 29 х 2) звучат меките
обертонове на вниманието към финия план
(двадесет и девет символизира фината
карма) и неговото управление на
точката на сглобяване. Но ако в началото
на десетото ниво - в петдесет и шест,
финият план се реализираше непосредствено
и праволинейно чрез седмицата (изобщо
седмицата е в основата на всяка строга
йерархия, независимо дали е духовна,
административна или военна), то в
магическата реалност на петдесет и осем
се усеща влиянието на фината карма и
финият магически план действа косвено,
без пряк натиск и прояви на видима
сила, което може да създаде илюзията за
отсъствието й. Въпреки това петдесет и
осем притежава магическа власт,
достатъчна за по-голямо изместване
на точката на сглобяване (тоест изменение
на реалността), отколкото всяко от
предшестващите го числа, като изключим
може би петдесет и три.
Петдесет
и осем символизира силата на доброто,
чието действие е хомеопатично, но е
свързано с влиянието на висшия план
и в края на краищата побеждава злото.
В средния човешки живот петдесет и осем
се проявява в такива категории като
вежливост, отзивчивост, доброжелателно
внимание към външния свят и към гласа
на съвестта, вътрешна и външна честност.
Всичко това
очевидно
изисква незначително, но доста особено,
специфично човешко изместване на
точката на сглобяване и включва в себе
си много високи „фини" магически
влияния, способни след известно време
да установят почти всяко нужно на човека
нейно положение, съвсем недо-стижимо
по пътя на прекия натиск. В духовната
класификация петдесет и осем
символизира нивото анахата-манипура,
тоест на човека, способен да премести
точката на сглобяване на злодея така,
че да започне да го мъчи съвестта - тъкмо
това е и истинската сила на човешкото
добро, представляваща третия урок на
десето ниво.
Петдесет
и осем - това е добрият вълшебник (58=29
х 2),
който се стреми към унищожаване не на
врага, а на обзелото го зло. В очите на
човека на петдесет и осем всеки углавен
престъпник има нужда не от наказание,
а от психическо и магическо лечение,
или казано по-просто - разваляне на
магиите на тази или онази (от гледна
точка на обществото) черна реалност,
тоест свят, зле съгласуван с общосоциалния.
С продължителни усилия маговете на
петдесет и осем превъзпитават закоравелите
бандити, лекуват алкохолици, наркомани,
умствено изостанали деца и т.н. Двойката
в разлагането 58
= 29 х 2
символизира външната поляризация на
дългосрочни магически програми като
борбата на доброто със злото, но
взаимодействието е принципно магично
- борба се води именно за положението
на точката на сглобяване (иначе
казано, за начина на световъзприятие)
и загубилият напълно изгубва себе
си: злото или напълно се преобразява,
или в редки случаи - доброто побеждава.
58
= 27 +31
- традиционният приказен сюжет: злият
вълшебник нарушава идилията (27) и завързва
фин кармичен възел (31), след което се
налага силите на доброто да го разплитат
дълго, проявявайки чисто човешки
добродетели (58): доброта, честност,
съвестност, снизходителност, взискателност
към себе си и т.н. Проявата на тези
качества силно измества точката на
сглобяване на приказния герой,
вследствие на което магическата
реалност се трансформира и очевидно
непобедимото в началото зло (Змеят
Горянин) постепенно изгубва позиции.
Характерно е, че змеят, както се и полага
на кармичния владетел, по правило
предварително знае откъде ще дойде
гибелта му.