Особен уклон на точката на сглобяване; уникалността на магическата индивидуалност; духовният учител на социума.

57 = 56 + 1 - ако петдесет и шест символизира просто живота в магическия свят, управ­ляван от финия план, то в петдесет и седем (= 19 х 3) у човека от този свят се появява нещо като мисия (19), впрочем доста хармонично (3) вплитаща се в неговото битие. „Нещо като" означава, че в магическия свят няма идеално устойчиви предмети и обекти, с които да може да се върши нещо определено, последователно и целе­насочено. Ето защо той е доста субективен, подвижен и твърде, ако можем така да се изразим, надарен с твор­ческо начало: като започнем от етапа на четиридесет и три, духът се проявява спонтанно; и от време на вре­ме в баналното ежедневие на всеки магически свят ста­ва чудо. Затова „мисията" на петдесет и седем е по-скоро известна склонност на точката на сглобяване към отклоняване в определено направление, впрочем доста екзотично, което означава особен поглед на собстве­ника й към света. Обаче предвид делимостта на петде­сет и седем на три - това обаче не принуждава човека да излиза далеч отвъд социалните магически рамки. В обществото той най-вероятно ще бъде възприет като малко странен, нищо повече. Въпреки това този систематичен уклон на точката на сглобяване е много ва­жен за човека - той му дава усещане за собствената абсолютна неповторимост, уникалността му като лич­ност и като творец на нова магическа реалност, с как­вото и да се занимава той - независимо дали с възпита­ние на бебета или със създаване на художествени про­изведения.

В петдесет и седем отчетливо се проявява вторият урок на десетото ниво: човекът е природно-уникално и естествено-творческо създание, и всичко, което той пра­ви, само по себе си се оказва съвсем оригинално (първи­ят урок на десетото ниво, който протича на етапа на петдесет и шест, звучи така: човекът е естествено ре­лигиозно същество, чието магическо битие е подчине­но на финия план).

Магията на петдесет и седем е толкова силна, че се оказва в състояние да противостои на действието на всички социални магически ритуали: като им се под­чинява външно, в същото време човекът не може (а обикновено и не иска) да застане на общоприетата плат­форма. При засилване на влиянието на петдесет и се­дем това може да доведе до конфликт с обществото, до съдба на революционер или параноик, но последното не е типично. По-често човек намира силно изолирана социална ниша и някакси се намества в нея. Ала при­знание за своите идеи или произведения на изкуството тези хора намират най-често след смъртта си (Винсент Ван Гог). Деветнадесет е твърде тежко число, за да на­мери удовлетворяващо въплъщение на своя принцип на десетото ниво на проява на единицата - въпреки ус­тойчивостта и хармонията на тройката, смекчаващи в петдесет и седем много противоречия, остри ъгли и нетърпимостта на деветнадесет.

57 = 50 + 7 - талантливият художник с особен по­глед към света (57) става духовен учител (7) на обще­ството, който преодолява стандартните социални ри­туали (50), тоест измества за социума точката на сглобяване.